Сюзън Елизабет Филипс
Дива роза (22)

21

Кит пристигна в Тексас през втората седмица на ноември. Пътуването беше дълго и още по-трудно, защото не беше сама.

Ширналите се незаселени земи на Тексас я изумиха. Беше толкова различна от Южна Каролина равната източнотексаска прерия и хълмистата пустош във вътрешността на щата, където чворести дървета растяха от назъбени скали, а по стръмните склонове като облаци, понесени от вятъра, се търкаляха изсъхнали храсти и трева. Разказаха й, че по време на дъждовете каньоните се препълвали с вода, която понякога отнасяла цели стада добитък, а през лятото слънцето така напичало земята, че тя се втвърдявала и напуквала. И въпреки това нещо в тази необятна земя я привличаше. Навярно предизвикателството, което отправяше към тези, които бяха дошли да я покорят.

Колкото повече приближаваше до Сан Карлос, толкова по-несигурна се чувстваше. Сега на плещите й тежеше огромна отговорност, а тя бе изоставила всичко познато и родно, за да търси един мъж, който никога не й бе казал, че я обича.

Докато се изкачваше по дървените стъпала, водещи към игралния дом „Жълта роза“, стомахът й се бе стегнал в болезнен възел. Последните няколко дни почти не бе хапвала, а тази сутрин дори апетитната миризма, носеща се от трапезарията на един от близките хотели — „Ранчерос“, не бе в състояние да я изкуши. Бе отделила дълго време на тоалета си, пробва различни прически, смени няколко рокли и дори не забрави да провери за незакопчани копчета или кукички.

Най-накрая реши да облече гълъбовосивата рокля с украсената с розов кант пола. Беше същата дреха, която носеше, когато се завърна във „Възкръснала слава“. Дори добави подходяща шапка и скри лицето си зад воалетка. Илюзията, че започваше всичко отначало, някак си й действаше успокоително. Но роклята й стоеше по различен начин, обхващаше по-плътно гърдите й, напомняйки й, че нищо не бе същото.

Облечената й в ръкавица ръка трепереше леко, когато посегна към летящите врати, водещи към игралния дом. За миг се поколеба, после решително ги бутна и влезе вътре.

Беше чула, че „Жълта роза“ бил най-добрият и най-скъп игрален дом в Сан Карлос. Стените бяха облепени с червени тапети със златисти нишки, а от тавана висеше кристален полилей. Богато резбованият махагонов плот на бара се простираше по цялата дължина на салона, а зад него висеше портретът на излегнала се гола жена с къдрици в тицианов цвят, стиснала жълта роза между зъбите. Беше нарисувана на фона на картата на Тексас, така че главата й лежеше близо до Тексаркана, а краката й се извиваха покрай Рио Гранде. Докато съзерцаваше портрета, Кит почувства прилив на смелост. Жената й напомняше на Вероника.

Още нямаше обяд и край масите седяха само неколцина мъже. Един по един те замълчаха и се обърнаха, за да я огледат. Макар че не можеха ясно да различат лицето й, роклята и маниерите й подсказваха, че тя не беше от жените, които посещават подобни места, дори и толкова елегантни като „Жълта роза“.

Барманът нервно се прокашля.

— С какво мога да ви помогна, мем?

— Бих искала да се видя с Барън Кейн.

Мъжът погледна нерешително към извитото стълбище в дъното на салона, сетне сведе поглед към чашата, която лъскаше.

— Тук няма човек с такова име.

Кит мина покрай него и се насочи към стълбището. Барманът тутакси се изстреля иззад барплота.

— Хей! Не можете да отивате там!

— Само гледайте! — отвърна тя, без да забавя крачка. — А ако не искате да нахлуя в грешна стая, може би не е зле да ми кажете къде мога да намеря господин Кейн.

Барманът беше широкоплещест мъжага с ръце като свински бутове. Беше свикнал да се оправя с пияни каубои и разни гангстери, опитващи се да си спечелят репутацията на непобедими храбреци, но се почувства напълно безпомощен пред една жена, която очевидно беше истинска дама.

— Последната врата вляво — промърмори, позорно предавайки се. — Със сигурност ще си платя за това.

— Благодаря ви.

Кит се заизкачва по стълбището с достолепието на кралица, с изпънати рамене и високо вдигната глава. Надяваше се, че никой от наблюдаващите я мъже няма да забележи колко бе изплашена.

* * *

Жената се казваше Ърнестин Агнес Джоунс, но за посетителите на „Жълта роза“ беше просто Ред Ривър Руби. Подобно на повечето хора, дошли на запад, Руби бе погребала миналото си заедно с името и никога повече не се бе обърнала назад.

Въпреки пудрата, кремовете и ярко начервените устни, Руби изглеждаше по-възрастна от своите двайсет и осем години. Бе живяла трудно и това си личеше. Независимо от това все още беше привлекателна жена с гъста кестенява коса и меки като възглавница гърди. Доскоро животът й никак не беше лек, но всичко се бе променило с навременната смърт на последния й любовник. Сега беше собственичка на „Жълта роза“ и най-ухажваната жена в Сан Карлос, желана от всички мъже, с изключение на един — мъжа, за когото тя мечтаеше.

Руби сви капризно устни, докато гледаше мъжа в другия край на спалнята. Той пъхаше ленената си риза в черния памучен панталон, обгръщащ бедрата му толкова плътно, че решителността й се завърна с нова сила.

— Но ти обеща да ме изведеш на разходка с новия ми кабриолет. Защо да не е днес?

— Имам много работа, Руби — сряза я той.

Тя леко се приведе напред, така че деколтето на червения й, украсен с волани и набори пеньоар съблазнително се разтвори, но той, изглежда, не забеляза.

— Човек би си помислил, че тук ти си шефът, а не аз. Какво е толкова важно, че да не може да почака?

Той не отговори и Руби реши да не го притиска. Веднъж вече го бе направила и повече нямаше да допусне тази грешка. Вместо това заобиколи леглото и се приближи към него. Жалко, че не можеше да наруши неписаното правило на Запада и да го попита за миналото му.

Подозираше, че има обявена награда за главата му. Това би обяснило усещането за опасност, което витаеше около него, както и твърдо стиснатата му челюст. Той беше еднакво добър с юмруците и с револвера, а пустотата в студените му очи я караше да потръпва, щом ги погледнеше. Обаче можеше да чете и явно беше образован, а това не пасваше с образа на престъпник, бягащ от закона.

Едно нещо бе сигурно — не беше женкар. Изглежда, не забелязваше, че в Сан Карлос няма жена, която не би вдигнала полите си за него, ако й се удадеше възможност. Руби се опитваше да се напъха в леглото му, откакто го бе наела да й помага в управлението на „Жълта роза“. Досега не бе успяла, но той беше най-красивият мъж, когото бе срещала, и още нямаше намерение да се отказва.

Застана пред него и сложи едната си ръка върху токата на колана му, а другата върху гърдите му. Не обърна внимание на чукането по вратата и плъзна пръсти под ризата му.

— Бих могла наистина да бъда много мила с теб, ако ми позволиш.

Не забеляза, че вратата се отвори, докато той не вдигна глава и не погледна зад нея. Собственичката на „Жълта роза“ нетърпеливо се извърна, за да види кой ги бе прекъснал.

Вълна на болка заля Кит. В първия миг не успя да обхване цялата сцена, зърна само отделни фрагменти — крещящ и безвкусен червен пеньоар, отрупан с волани, големи бели гърди, ярко начервена уста, възмутително разтворена. А после не видя нищо друго освен съпруга си.

Изглеждаше състарен сякаш с години. Чертите му се бяха изострили, лицето му бе добило суров вид, а дълбоки бръчки се виждаха в ъгълчетата на очите му и около устата. Косата му бе по-дълга и падаше до яката. Приличаше на беглец от закона. Така ли бе изглеждал по време на войната? Подозрителен и вечно нащрек, като прекалено опъната струна, която всеки миг ще се скъса?

Когато я видя, лицето му болезнено се сгърчи за миг, сетне доби каменно изражение.

Жената се нахвърли върху нея.

— За коя, по дяволите, се мислиш, че нахлуваш така? Ако си дошла да търсиш работа, можеш да замъкнеш задника си долу и да чакаш, докато те повикат!

Кит с радост посрещна гнева, който мигом я обхвана. С едната ръка отметна воалетката, а с другата силно затръшна вратата.

— Ти си тази, която трябва да се замъкне долу. Аз имам лична работа с господин Кейн.

Очите на Руби се присвиха.

— Познавам такива като теб! Знатна кокона, дошла на запад, която си мисли, че целият свят й е длъжен. Е, това е моят дом и никаква префърцунена дама няма да ми нарежда какво да правя! Можеш да си вириш носа във Вирджиния или Кентъки, или там, откъдето си се довлякла, но не и в „Жълта роза“!

— Изчезвай от тук! — процеди Кит с нисък глас.

Руби пристегна колана на пеньоара си и застрашително пристъпи към натрапницата.

— Ще ти направя услуга, сестро, и ей сега ще те науча, че нещата в Тексас са по-различни.

— Най-добрият съвет, който мога да ти дам, Руби, е да не се захващаш с нея — тихо се обади Кейн от другия край на стаята.

Руби презрително изсумтя, направи още една крачка напред и се намери срещу дулото на револвер с къса цев.

— Изчезвай от тук! — повтори спокойно Кит. — И затвори вратата зад себе си.

Руби се облещи сащисано срещу револвера, сетне се извърна към Кейн.

Той сви рамене.

— Върви.

Собственичката на „Жълта роза“ хвърли последен преценяващ поглед към дамата с револвера, после забързано излезе от стаята и затръшна вратата зад гърба си.

Сега, когато най-после останаха сами, Кит не можеше да си припомни нито дума от речта, която толкова старателно бе подготвила. Осъзна, че все още държи револвера, но сега дулото бе насочено към Кейн. Побърза да пъхне оръжието в дамската си чантичка.

— Не беше зареден.

— Благодаря на Бога за малките милости.

Стотици пъти си бе представяла тяхната среща, но никога не си бе и помисляла, че ще се изправи срещу този непознат със студени очи, току-що измъкнал се от обятията на друга жена.

— Какво правиш тук? — попита той накрая.

— Търся те.

— Разбирам. Е, намери ме. Какво искаш?

Ако поне бе помръднал, може би тя щеше да намери подходящите думи, но Кейн стоеше неподвижно и я гледаше така, сякаш самото й присъствие му досаждаше.

Внезапно всичко й се струпа наведнъж: изтощителното пътуване, ужасната несигурност, а сега и това — да го завари с друга жена. Бръкна в чантичката и извади дебел плик.

— Исках да ти донеса това.

Сложи плика на масата до вратата, после се обърна и изхвръкна от стаята.

Коридорът и стълбището й се сториха безкрайни. На половината път се спъна и едва успя да запази равновесие, за да не падне. Мъжете в бара проточиха вратове, за да я огледат по-добре. Руби стоеше в подножието на стълбата, все още в червения си пеньоар. Без да спира, Кит я подмина и се отправи към летящите врати на салона.

Почти бе стигнала до тях, когато чу крачките му зад себе си. Две ръце я сграбчиха за раменете и я обърнаха. Младата жена усети как краката й се отделят от пода и Кейн я вдигна на ръце. Притисна я към гърдите си и я понесе обратно през салона.

Вземаше по две стъпала наведнъж. Когато стигна до стаята си, отвори вратата с ритник, сетне я затвори по същия начин.

Отначало сякаш не знаеше какво да прави с нея; после я пусна върху леглото. За миг се втренчи в нея с неразгадаемо изражение. След това прекоси стаята и взе плика, който му бе оставила.

Кит тихо лежеше и го гледаше как чете.

Той набързо прегледа страниците, сетне започна отначало, като този път четеше много по-внимателно. Накрая вдигна поглед към нея и поклати глава.

— Не мога да повярвам, че си направила това. Защо, Кит?

— Наложи се.

Той остро я изгледа.

— Принудиха ли те?

— Никой не би могъл да ме принуди да направя това.

— Тогава защо?

Тя се надигна и приседна на ръба на леглото.

— Това беше единственият начин, който ми хрумна.

— Какво искаш да кажеш? Единственият начин да направиш какво?

Когато тя не му отговори, Кейн захвърли документите и се приближи към нея.

— Кит! Защо продаде „Възкръснала слава“?

Кит се втренчи в ръцете си, чувствайки се прекалено вцепенена, за да отговори.

Той зарови пръсти в косата си.

— Не мога да повярвам, че си продала плантацията — промърмори по-скоро на себе си, отколкото на нея. — „Възкръснала слава“ означава всичко за теб. При това по десет долара на акър! Това е само незначителна част от стойността на плантацията!

— Исках да се отърва от нея колкото може по-бързо, а и намерих точния купувач. Внесох парите на твоята сметка в банката в Чарлстън.

Кейн се слиса.

— На моята сметка?

— Тя беше твоята плантация. Твоите пари изправиха отново на крака „Възкръснала слава“.

Съпругът й нищо не отговори. Мълчанието помежду им продължи толкова дълго, че Кит едва се сдържаше да не закрещи.

— Ще харесаш човека, който я купи — наруши най-после непоносимата тишина.

— Защо, Кит? Кажи ми защо.

Така ли й се струваше, или в гласа му прозвучаха по-топли нотки? Замисли се за Руби, притисната до гърдите му. Колко други жени бе имал, след като я бе напуснал? Дотук с мечтите й. Щеше да изглежда като пълна глупачка, когато му обясни, но гордостта й вече нямаше значение. Между тях повече нямаше да има лъжи, изречени или неизречени, само истината.

Вдигна глава, опитвайки се да преглътне буцата, заседнала на гърлото й. Кейн стоеше в сянка и тя бе доволна, че докато говори, няма да вижда лицето му.

— Когато ме напусна — поде бавно, — мислех, че животът ми е свършил. В мен бушуваше толкова силен гняв, първо към теб, а след това и към мен самата. Чак след като си тръгна, осъзнах колко много те обичам. Обичах те от дълго време, но не исках да го призная, затова криех любовта си зад други чувства. Исках веднага да дойда при теб, но не беше… не беше разумно. Освен това прекалено често съм действала импулсивно и сега трябваше да се уверя, че постъпвам правилно. А и исках да съм сигурна, че когато те намеря, когато ти призная любовта си, ти ще ми повярваш.

— Затова реши да продадеш „Възкръснала слава“? — изрече той с пресипнал глас.

Очите на Кит се наляха със сълзи.

— Това щеше да бъде доказателство за моята любов. Щях да го размахам като знаме под носа ти. Виж какво направих заради теб! Но когато най-накрая я продадох, открих, че „Възкръснала слава“ е само парче земя. Не беше човек, когото можеш да прегърнеш, с когото можеш да говориш и да изживееш живота си. — Гласът й пресекна и тя се изправи на крака, за да прикрие слабостта си. — После направих нещо много глупаво. Когато градиш планове наум, те винаги изглеждат по-добри, отколкото в действителност.

— Какво си направила?

— Прехвърлих попечителския си фонд на Софрония.

От сенките се разнесе приглушено, смаяно възклицание, но тя не го чу. Думите й изскачаха на бързи и накъсани изблици.

— Исках да се отърва от всичко, за да се почувстваш отговорен за мен. Нещо като застраховка, в случай че ми кажеш, че не ме искаш. Тогава щях да ти заявя, че независимо дали ме искаш, или не, ще трябва да ме прибереш, защото няма къде да отида. Но аз не съм толкова безпомощна. Никога няма да остана при теб, ако ме приемеш единствено от чувство за дълг. Това би било по-лошо, отколкото да сме разделени.

— Толкова ли беше ужасно да сме разделени?

Кит вдигна глава, безпогрешно доловила нежност в гласа му.

Кейн излезе от сенките. Белезите от изминалите години бяха изчезнали като с магическа пръчка от лицето му. Сивите очи, които винаги бе мислила за студени, сега грееха от любов.

— Да — прошепна младата жена.

В следващия миг той бе редом с нея, сграбчи я и я притисна към гърдите си.

— Моя сладка, сладка Кит! — изстена и зарови лице в косата й. — Мили боже, колко ми липсваше! Колко те желаех! Откакто те напуснах, мечтаех единствено да бъда с теб!

Тя отново беше в прегръдките му. Опита се да поеме дълбоко дъх, но успя само да изхлипа, когато вдъхна познатото му ухание. Да почувства отново тялото му до своето след толкова много месеци на раздяла, беше повече, отколкото можеше да понесе. Той беше другата част от нея, половинката, която толкова отдавна й липсваше. А тя беше неговата половинка.

— Искам да те целувам, да те любя, никога не съм желал нещо по-силно! — пророни той.

— Тогава защо не го направиш?

Кейн се взря в повдигнатото й лице, а върху неговото се изписа безкрайна изненада.

— Ще ми позволиш да те любя, след като преди малко ме завари с друга жена?

Прониза я остра и мъчителна болка, ала тя я пребори.

— Предполагам, че вината отчасти е и моя. Но по-добре никога повече да не се случва.

— Няма. — Усмивката му беше невероятно нежна. — Ти обичаш така, както правиш всичко останало, нали? Безусловно. Отнело ти е много по-малко време, отколкото на мен, за да разбереш кое е правилното. — Кейн леко я отдалечи от себе си. — Сега ще те пусна. Няма да ми е лесно, но има някои неща, които трябва да ти кажа, а не мога да мисля разумно, докато те държа в обятията си.

Мъчително бавно я освободи и отстъпи достатъчно надалече, за да не я докосва.

— Дълго преди да си тръгна, знаех, че те обичам, но не бях толкова умен като теб. Поставях ограничения и условия. Нямах смелостта да дойда при теб и да ти кажа ясно и открито какво изпитвам, така както ти току-що направи. Вместо това избягах. Както съм правил през целия си живот, когато усетех, че се привързвам към някого или към нещо. Е, вече се уморих да бягам, Кит. Нямам начин да ти го докажа. Не разполагам със знаме, което да размахам пред носа ти. Но те обичам и смятах да се върна и да се боря за теб. Вече го бях решил. Всъщност тъкмо се готвех да кажа на Руби, че напускам, когато ти нахлу през вратата.

Въпреки искреното признание в любов, което чуваше, Кит не можа да се сдържи да не потръпне при споменаването на името на собственичката на игралния дом.

— Не се опитвай да ме изпепелиш с поглед, Кит. Трябва да ти кажа за Руби.

Но Кит не желаеше да слуша. Поклати глава и се опита да пропъди мисълта, че докато са били разделени, той й бе изневерил.

— Искам да ме изслушаш — настоя съпругът й. — Повече никакви тайни, макар че никак не ми е лесно да ти кажа това. — Пое дълбоко дъх. — Аз… аз не бях най-големият любовник на света, откакто те напуснах. Аз не бях… всъщност изобщо не бях никакъв любовник. Дълго време избягвах жените, за да не мисля много за това. После започнах работа в „Жълта роза“ и Руби беше много напориста и решена да ме има, но това, което видя днес, беше само от нейна страна. Никога не съм я докосвал.

Кит почувства как я обземат радост и въодушевление.

Кейн пъхна ръка в джоба си и леко се отдръпна от нея, част от предишното му напрежение се завърна.

— Предполагам, че в твоите очи Руби не е нещо особено, но за един мъж е малко по-различно. Дълго време не съм бил с жена, а тя от самото начало не се свени да показва намеренията си. Постоянно идва в стаята ми, облечена предизвикателно, както я видя днес, и се опитва да ме съблазни. Но аз нито за миг не съм почувствал нищо към нея!

Кейн замълча и я погледна, като че ли очакваше нещо. Кит нищо не разбираше. Съпругът й говореше по-скоро като човек, който признава изневярата си, отколкото верността си. Какво друго имаше?

Объркването й се засили, защото Кейн заговори още по-рязко:

— Не разбираш ли, Кит? Тя ми се предлагаше по всякакви изкусителни начини, но аз не я пожелах!

Този път Кит разбра и щастието избухна в нея, сякаш целият свят се възроди отново.

— Ти си се тревожел за своята мъжественост? О, скъпи мой! — Избухна в смях и се хвърли в прегръдките му. Придърпа главата му надолу и впи устни в неговите. Едновременно говореше, смееше се и го целуваше. — О, мой скъпи, мили мой… глупавият ми любим. Колко те обичам!

От гърдите му се изтръгна дрезгав, задавен вик и той я притисна в обятията си. Устните му оживяха от страст. Целувката им бе дълбока и сладка, пълна с любов, най-после изречена и с болка най-накрая споделена.

Но двамата бяха разделени прекалено дълго и телата им не можеха да се задоволят само с целувки. Кейн, който само допреди минути се съмняваше в мъжествеността си, сега умираше от желание. Кит го почувства, закопня да се слее с него, но в последния миг, преди окончателно да изгуби разсъдъка си, си припомни, че не му бе казала всичко.

С последни усилия на волята си се отдръпна и задъхано изрече:

— Аз не дойдох сама.

Очите му бяха замъглени от страст и Кейн не разбра веднага за какво говори.

— Не си сама?

— Не. Аз… аз доведох и госпожица Доли с мен.

— Госпожица Доли! — прихна Кейн с гръмък смях, идещ сякаш от глъбините на душата му. — Довела си госпожица Доли в Тексас?

— Наложи се. Тя не ми позволи да тръгна без нея. А ти самият каза, че тя вече е част от семейството. Освен това аз се нуждая от нея.

— О, ти сладка моя… Господи, колко те обичам!

Той отново понечи да я притисне към гърдите си, но тя бързо се отдръпна.

— Искам да дойдеш в хотела.

— Сега?

— Да. Трябва да ти покажа нещо.

— Веднага ли трябва да го видя?

— О, да. Определено веднага.

* * *

Докато вървяха по неравния дървен тротоар, Кейн й показваше забележителностите на Сан Карлос. Кит го бе хванала под ръка, а той бе покрил нейната с длан и здраво я притискаше, но разсеяните й отговори подсказваха, че мислите й са някъде другаде. Доволен, че тя е до него, Кейн най-после се умълча.

Госпожица Доли ги очакваше в стаята, която Кит бе наела. Тя се изкиска като ученичка, когато Кейн я вдигна и я завъртя във въздуха. След като отново стъпи на пода, достопочтената дама хвърли тревожен поглед към Кит и забързано излезе, за да купи от бакалията някои неща за скъпите момчета в сиво.

Когато вратата се затвори зад нея, Кит се извърна към Кейн. Изглеждаше бледа и нервна.

— Какво не е наред? — попита съпругът й.

— Аз… имам нещо като подарък за теб.

— Подарък? Но аз нямам нищо за теб.

— Това не е — колебливо рече тя — съвсем вярно.

Озадачен, Кейн гледаше как Кит се скри зад вратата, водеща към съседната стая. Когато се върна, държеше в ръце малко вързопче.

Пристъпи бавно към него, а очите й го гледаха толкова умолително, че сърцето му едва не се пръсна. В този миг вързопчето се размърда.

— Имаш дъщеря — тихо рече тя. — Казва се Елизабет, но аз й викам Бет. Бет Кейн.

Той сведе поглед към малкото сърцевидно личице с фини и идеално оформени черти. Момиченцето имаше пухкава светлоруса коса, тъмни извити вежди и малко носле. Нещо го прободе в гърдите. Нима той бе помогнал да се създаде такова съвършенство? Изведнъж розовите устнички се разтвориха в прозявка, полупрозрачните клепачи се повдигнаха и той завинаги отдаде сърцето си на втори чифт тъмновиолетови очи.

Кит тутакси долови тази безкрайна любов и цялото й същество се изпълни с безгранична радост. Нищо не би могло да бъде по-прекрасно от този вълшебен миг. Отметна одеялцето, за да може съпругът й по-добре да види дъщеря си. После му я подаде.

Кейн нерешително я погледна.

— Хайде — усмихна му се нежно младата майка, — вземи я.

Той внимателно притисна бебето към гърдите си, малкото телце почти се изгуби в големите му ръце. Бет се размърда и извърна главичка, за да види странния непознат, който я държеше.

— Здравей, красавице — нежно промълви баща й.

* * *

Кейн и Кит прекараха остатъка от следобеда в игра с дъщеря си. Кит я съблече, за да може щастливият татко да преброи пръстчетата на ръчичките и крачетата й. Бет усърдно показа всичките си умения: усмихваше се на смешните звуци, които й отправяха, сграбчваше големите пръсти, които й подаваха, и щастливо гукаше, когато баща й й духаше по коремчето.

Госпожица Доли надникна в стаята и когато видя, че всичко е наред, отиде да си подремне. Животът е удивителен, мислеше тя, докато се унасяше в сън, но в същото време толкова интересен. Сега трябваше да се грижи за сладката малка Елизабет. Това беше голяма отговорност. В крайна сметка едва ли можеше да разчита на Катрин Луиз, че ще научи детето на всичко, което трябваше да знае една истинска дама. Толкова много работа я очакваше. При самата мисъл й се зави свят. Без съмнение, случилото се в сградата на съда в Апоматокс беше огромна трагедия, но навярно всичко е било за добро. Сега тя беше прекалено заета, за да се посвети на военните дела…

* * *

В съседната стая Бет неспокойно зашава и започна да хленчи. Когато нацупи устнички и нададе възмутен вик към майка си, Кейн се разтревожи.

— Какво й е?

— Гладна е. Забравих да я нахраня.

Кит вдигна Бет от леглото, където си играеха, и я отнесе до един стол близо до прозореца. Когато седна, Бет извърна главичка и зашари с ръчичка по гълъбовосивия плат, покриващ гърдите на майка й. Когато не откри това, което търсеше, нададе още по-сърдит вик.

Кит смутено се взираше в смръщеното личице. Внезапно изпита срам да извърши този толкова интимен акт пред съпруга си.

Кейн се бе изтегнал върху леглото и ги наблюдаваше. Видя негодуванието на Бет и долови стеснението на съпругата си. Бавно стана и се приближи към тях. Протегна ръка и помилва Кит по бузата. После пръстите му се спуснаха към богатия набор от сива дантела отпред на гърдите й. Нежно разтвори диплите, откривайки ред розови перлени копченца. Разкопча ги и отметна плата.

С едно леко дръпване развърза синята панделка на долната й риза. Зърна сълзите на нежност, търкулнали се по страните на Кит, и ги попи с целувки. Накрая разтвори долната риза, за да може дъщеря му да суче.

Бет лакомо захапа набъбналото зърно. Кейн се засмя и я целуна по пълничката гушка. Сетне извърна глава и докосна с устни сладката, напращяла от мляко гърда, която я хранеше. Когато пръстите на Кит се заровиха в косата му, той разбра, че най-после е намерил своя дом, и никаква сила на света не можеше да му го отнеме.

* * *

Ала все още имаше обещания, които трябваше да бъдат подпечатани насаме помежду им. Същата вечер, след като сложиха Бет в леглото и оставиха госпожица Доли да я наглежда, те се метнаха на конете и препуснаха към каньона, на север от града.

Докато яздеха, разговаряха за месеците на тяхната раздяла, отначало споделяха за случилото се, а после за чувствата си. Говореха тихо, понякога с недоизречени фрази, често довършвайки мислите един на друг. Кейн горчиво се разкайваше, задето я бе изоставил, още повече след като вече знаеше, че през цялото това време любимата му е била бременна. Кит го помоли за прошка, задето бе допуснала „Възкръснала слава“ да застане между тях и да ги раздели. Вместо тежко изпитание, споделянето на вината се превърна в пречистващо изкупление. Както и взаимната прошка.

Отначало нерешително, но след това с все по-нарастващ ентусиазъм Кейн й разказа за участъка земя, който бе видял на изток, близо до Далас.

— Какво ще кажеш, ако построя нова предачница? Реколтата от памук в Тексас е много богата, по-добра, отколкото във всички щати на юг. А Далас изглежда чудесно място за отглеждане на деца. — Сведе поглед към нея. — Или може би предпочиташ да се върнем в Южна Каролина и там да построим друга предачница? За мен няма значение.

— Тексас ми харесва — усмихна се Кит. — Чувствам, че е подходящото място за нас. Нова земя и нов живот.

Известно време яздиха в мълчаливо разбирателство. Накрая Кейн наруши тишината:

— Ти не ми каза що за човек е купил „Възкръснала слава“. Десет долара за акър. Още не мога да повярвам, че си я продала толкова евтино!

— Той е специален човек. — Кит дяволито го изгледа. — Може би си го спомняш. Магнъс Оуен.

Кейн отметна глава и се засмя.

— Магнъс е собственик на „Възкръснала слава“, а Софрония на попечителския ти фонд!

— Стори ми се справедливо.

— Много справедливо.

* * *

Дълбоките прохладни сенки се спускаха над тях, когато навлязоха в малкия изоставен каньон. Кейн завърза конете за една черна върба, измъкна навитото на руло одеяло, прикрепено зад седлото, и улови ръката на Кит. Поведе я към брега на лениво ромоляща рекичка, криволичеща по дъното на каньона. Луната вече бе изгряла, голямо сияещо кълбо, което скоро щеше да ги окъпе в сребриста светлина.

Той сведе поглед към нея. Тя бе облякла една от фланелените му ризи и чифт светлобежови бричове, а върху главата й бе нахлупена мъжка филцова шапка с плоска периферия.

— Не изглеждаш много по-различно, отколкото в нощта, когато те свалих от оградата си. Само дето сега никой не би те взел за момче.

Очите му се плъзнаха надолу към гърдите й, ясно очертани дори под широката риза. За негово огромно удоволствие, страните й пламнаха. Кейн разстла одеялото и свали първо нейната, а после и своята шапка. Захвърли ги върху покрития с мъх бряг на реката.

Докосна малките сребърни обици на ушите й, после погали косата й, стегната на голям кок на тила.

— Искам да разпусна косата ти.

Устните й се извиха в нежна усмивка на съгласие.

Той свали фуркетите един по един и внимателно ги сложи в шапката си. Когато най-накрая косата й обгърна като лъскав черен облак раменете и гърдите й, Кейн прокара пръсти през копринените кичури и ги поднесе към устните си.

— Мили боже, колко ми липсваше!

Кит обви ръце около него и се взря в очите му.

— Нашият брак няма да бъде вълшебна приказка, нали, скъпи мой?

Съпругът й нежно се усмихна.

— Не виждам как би могло. И двамата сме избухливи и твърдоглави. Често ще се караме.

— Това много ли те тормози?

— Не бих желал нищо друго!

Младата жена притисна буза в гърдите му.

— Принцесите от приказките винаги са ми се стрували скучни.

— Моята дива роза от горската дъбрава! На нас никога няма да ни бъде скучно!

— Как ме нарече?

— Забрави. — Той заглуши с устни въпроса й. — Няма никакво значение.

Отначало нежна, целувката много скоро разпали жар помежду им. Кейн обхвана лицето й в шепи.

— Ще се съблечеш ли за мен, сладост моя? — каза и тихо простена. — Толкова отдавна мечтая за това.

Кит мигом се досети как да го направи, за да му достави най-голяма наслада. Усмихна му се закачливо и свали първо ботушите и чорапите, после смъкна бричовете. Той изпъшка, когато краищата на дългата фланелена риза благоприлично покриха бедрата й. Тя сръчно изу дългите бели долни гащи и ги пусна на земята.

— Отдолу нямам нищо. Изглежда, съм забравила да облека долна риза. Нарочно.

Той едва се сдържаше да не й се нахвърли и тутакси да я обладае.

— Вие сте истинска безсрамница, госпожо Кейн.

Ръката й се плъзна върху горното копче на ризата.

— Представа нямате колко, господин Кейн.

Никога досега копчета не бяха разкопчавани толкова бавно. Като че ли не желаеха да се подчинят на безкрайно ленивите движения на пръстите й. Дори когато ризата най-после беше разкопчана, тежкият плат не се разтвори.

— Ще броя до десет — прегракнало отрони той.

— Брой колкото си щеш, янки. Няма да има полза.

С лукава усмивка Кит започна да сваля ризата, сантиметър по сантиметър, докато не остана гола пред него.

— Оказа се, че съм забравил колко си прекрасна — едва успя да промълви той. — Ела при мен, любима!

Тя пристъпи забързано по хладната земя към него. Чак когато го приближи, се изплаши дали все още ще може да му достави удоволствие. Ами ако раждането на бебето я бе променило?

Съпругът й улови ръката й и я привлече към себе си. Нежно обхвана пълните й гърди.

— Тялото ти е различно.

Кит кимна.

— Малко съм изплашена.

— Така ли, любима? — Кейн повдигна брадичката й и леко захапа устните й със своите. — По-скоро бих умрял, отколкото да ти причиня болка.

Устните му бяха толкова меки.

— Не е това. Аз се боя… боя се, че вече няма да ти доставям удоволствие.

— А може би аз няма да мога да ти доставя удоволствие — задъхано рече той.

— Глупчо — промърмори тя.

— Глупаче — прошепна той.

Те се усмихнаха и се целуваха, докато неговите дрехи не се превърнаха в прекалено мъчителна преграда помежду им. Трескаво се заеха с тях, докато вече нищо не ги разделяше, целувките им се задълбочиха и двамата паднаха върху одеялото.

Пухесто облаче скри луната, хвърляйки призрачни сенки върху древните стени на каньона, но любовниците нищо не забелязаха. Облаци, луни и каньони, бебето със сърцевидното личице и възрастната дама, която ухаеше на мента — всичко това престана да съществува. Светът се сви само до един мъж и една жена, най-накрая слети в едно.