Сюзън Елизабет Филипс
Дива роза (15)

14

Преваляше пладне, когато Кейн я намери. Беше се свила под един стар фургон, изоставен по време на войната в някакви храсталаци в северния край на плантацията. Видя ивиците сажди по лицето и ръцете й, обгорелия подгъв на роклята й. Колкото и да бе невероятно, тя спеше. Кейн побутна бедрото й с върха на ботуша си.

Очите й рязко се отвориха, но той стоеше срещу слънцето и тя видя само една огромна сянка, надвиснала над нея. Ала не беше нужно да вижда повече, за да разбере кой беше той. Опита се да се изправи бързо на крака, но той бе настъпил полата й, приковавайки я към земята.

— Никъде няма да ходиш.

Нещо падна пред нея. Кит сведе поглед и видя разтопения сребърен гребен.

— Когато следващия път решиш да изгориш нещо, не оставяй следи.

Стомахът й се присви.

— Позволи ми да обясня — изтръгна се хриплив шепот от гърлото й.

Не можеше да каже нещо по-глупаво! Как можеше да обясни? Той вече отлично бе разбрал.

Кейн наклони леко глава и засенчи слънцето. Кит потръпна, когато видя очите му. Безмилостни, студени и пусти. За щастие, той помръдна и слънцето отново я заслепи.

— Парсел помогна ли ти?

— Не! Брандън не би направил нещо толкова…

Брандън не би, но тя — да. Изтри с опакото на ръката пресъхналите си устни и се опита да стане, но той не отмести ботуша си.

— Много съжалявам.

Думите прозвучаха жалко и неубедително.

— Сигурен съм, че съжаляваш, задето огънят не е погълнал всичко.

— Не, не исках да… „Възкръснала слава“ е моят живот. — Гърлото й дращеше от дима, изгаряше от жажда, но първо трябваше да се опита да обясни. — Тази плантация е всичко, което някога съм искала. Аз… трябваше да се омъжа за Брандън, за да получа парите от попечителския фонд. Смятах с тях да откупя „Възкръснала слава“ от теб.

— И как щеше да ме заставиш да я продам? С друг пожар?

— Не. Това, което се случи миналата нощ… беше… — Опита се да си поеме дъх. — Видях счетоводните книги и знаех, че си надскочил средствата си. Нужно беше само една лоша реколта и щеше да затънеш. Исках да съм подготвена. Нямаше да те измамя. Щях да ти предложа справедлива цена за земята. Освен това не искам предачницата.

— Значи, затова беше толкова решена да се омъжиш. Предполагам, че дори идеалният Парсел не би се посвенил да се ожени за пари.

— Не беше така. Ние се харесваме. Просто…

Гласът й заглъхна. Какъв беше смисълът? Кейн беше прав.

Той вдигна ботуша си от полата й и отиде при Вандал. Не можеше да й стори нищо по-лошо от това, което вече бе решил. Да я изпрати обратно в Ню Йорк, означаваше да я убие.

Отново се приближи към нея с манерка в ръка.

— Пий.

Тя я взе от ръката му и наклони гърлото към устните си. Водата беше топла, с метален вкус, но Кит жадно отпи. Чак когато му върна обратно манерката, забеляза това, което висеше от пръстите му.

Дълга, тънка връв.

Преди да успее да помръдне, той хвана китките й и уви въжето около тях.

— Барън! Не прави това!

Той завърза краищата към оста на стария фургон и се отправи към коня си, без да отговори.

— Престани! Какво правиш?

Кейн се метна на седлото и пришпори коня. Изчезна толкова внезапно, както се бе появил.

* * *

Следобедът се влачеше мъчително бавно. Кейн не бе пристегнал въжето прекалено много, за да не се вреже в китките й, но го бе завързал достатъчно здраво, за да не може да се освободи. Раменете я заболяха от неудобната поза. Комарите бръмчаха около нея, стомахът й се бунтуваше от глад, но само при мисълта за храна й се повдигаше. Толкова силна бе ненавистта, която изпитваше към себе си.

Той се върна по залез. Слезе от коня с ленивата непринудена грация, която вече не можеше да я излъже. Беше се преоблякъл в чиста бяла риза и светлобежов панталон, в странен контраст с окаяното й състояние. Извади нещо от торбата, привързана към седлото, и се приближи към нея. Периферията на шапката закриваше лицето му.

За миг се втренчи надолу към нея, сетне приклекна. С няколко ловки движения развърза въжето. Когато освободи китките й, младата жена безсилно се свлече до колелото на фургона.

Кейн й подхвърли манерката, която бе донесъл, сетне развърза вързопа, който бе извадил от торбата. Вътре имаше меко хлебче, парче сирене и резен студено месо.

— Яж! — грубо заповяда.

Тя поклати глава.

— Не съм гладна.

— Въпреки това го изяж.

Тялото й имаше по-належаща нужда от храна.

— Имам нужда от малко усамотение.

Кейн извади от джоба си пура с подрязани краища и я запали. Пламъкът на кибритената клечка хвърли неравни кървавочервени отблясъци върху лицето му. Клечката угасна. Сега само тлеещият край на пурата осветяваше мрачно стиснатите му устни.

Той кимна към храстите на по-малко от два метра от тях.

— Ето там. Нито крачка по-далече.

Беше прекалено близо за каквото и да било усамотение, но тя бе изгубила правото на свобода, когато бе разпиляла онези дървени стърготини около основата на опорната колона в предачницата.

Краката й бяха изтръпнали. Изправи се непохватно и се затътри към храстите. Мислено се молеше той да се отдалечи, но Кейн не помръдна от мястото си и към всичките болезнени емоции се добави и унижението.

Когато се облекчи, се върна при фургона и храната, която Кейн бе донесъл. Едва преглъщаше залъците и затова ядеше бавно. Той не я пришпорваше, а се беше облегнал нехайно на едно дърво, сякаш разполагаше с цялото време на света.

Когато Кит приключи с яденето, вече се бе стъмнило. Различаваше единствено тъмния му силует и горящия край на пурата.

Кейн се отправи към коня. Луната изплува иззад един облак и ги окъпа в сребристата си светлина. Медната тока на колана му проблесна, когато той се обърна към нея.

— Качвай се. Двамата с теб имаме среща.

Безстрастният му тон я вледени.

— Каква среща?

— Със свещеника. Ще се женим.

Светът сякаш изведнъж застина.

— Ще се женим? Да не си полудял?

— Сигурно.

— По-скоро бих се омъжила за дявола!

— То е едно и също. Много скоро ще го разбереш.

Нощта беше топла, но студената увереност в гласа му смрази кръвта й.

— Ти изгори предачницата ми — рече той, — а сега ще платиш възстановяването й. Парсел не е единственият мъж, който може да се ожени за парите от попечителския ти фонд.

— Ти си откачил! Няма да го направя!

— Нямаш избор. Качвай се на коня. Семейство Когдел ни очакват.

Коленете на Кит омекнаха от облекчение. Преподобният Когдел беше неин приятел. Щом му обясни какво бе намислил Кейн, свещеникът никога нямаше да се съгласи да ги венчае. Отиде при Вандал и понечи да го възседне.

— Пред мен — изръмжа той. — Научих по трудния начин, че никога не бива да се обръщам с гръб към теб.

Качи я на седлото и се настани зад нея. Не проговори, докато поляната не остана зад тях.

— Когдел няма да ти помогне, ако на това се надяваш. Потвърдих най-лошите му страхове и сега нищо не е в състояние да го разубеди да ни бракосъчетае.

Сърцето й прескочи един удар.

— За какви страхове говориш?

— Казах му, че си бременна с моето дете.

Младата жена не повярва на ушите си.

— Аз ще отрека! Никога няма да ти се размине толкова лесно!

— Можеш да отричаш колкото си щеш. Аз вече му казах, че ще го направиш. Обясних му всичко. След като си разбрала, че си бременна, си изгубила ума си. Дори миналата нощ си се опитала да се самоубиеш, запалвайки пожара. Точно заради това повече не мога да те оставя да правиш каквото ти хрумне.

— Не.

— Казах му, че от седмици съм те умолявал да се омъжиш за мен, за да не се роди детето ни копеле, но ти не си се съгласила. Той обеща, че тази нощ ще ни ожени, колкото и да се противиш. Можеш да беснееш и да се съпротивляваш, Кит, но в крайна сметка нищо няма да постигнеш.

— Това няма да ти се размине!

— Свещеникът е загрижен за теб, Кит. — Гласът на Кейн леко се смекчи. — Ще спестиш излишни страдания и на него, и на себе си, ако направиш това, което ти е казано.

— Върви по дяволите!

— Както желаеш.

Но докато го проклинаше, Кит знаеше, че е изгубила. В случващото се имаше някаква зловеща справедливост. Тя бе сторила нещо ужасно и сега си плащаше за това.

При все това младата жена направи едно последно усилие, когато видя свещеника и съпругата му да ги чакат пред старата църква за робите. Отскубна се от Кейн и изтича при Мери Когдел.

— Моля те… това, което Кейн ви е казал, не е вярно! Няма никакво бебе. Ние никога не сме…

— Стига, стига, скъпа, успокой се. Ти си разстроена. — Добрите й кафяви очи се замъглиха от сълзи, когато потупа Кит по рамото. — Трябва да се успокоиш заради бебето.

В този момент Кит осъзна, че не може да избяга от съдбата си.

* * *

Слава богу, че церемонията беше кратка. След като всичко приключи, Мери Когдел я целуна по бузата, а свещеникът я посъветва да се подчинява на съпруга си във всичко. Потънала в безнадеждно униние, ги чу да казват на Кейн, че госпожица Доли ще пренощува в дома им, и разбра, че Кейн се бе погрижил да я отстрани от пътя си.

Съпругът й я изведе от църквата, помогна й да се качи на Вандал и препуснаха към „Възкръснала слава“. Колкото повече приближаваха, толкова повече растеше паниката й. Какво ще направи той с нея, когато останат сами?

Пристигнаха пред къщата. Кейн скочи от коня и подаде юздите на Самуел. После обхвана Кит за талията, повдигна я от седлото и я пусна на земята. За миг коленете й се подгънаха и тя едва не падна, но Кейн я задържа. Тя бързо се окопити и се отдръпна.

— Получи парите ми — тросна се, когато Самуел си тръгна. — Сега ме остави на мира!

— И да се лиша от удоволствието на нашата първа брачна нощ? Не мисля.

Стомахът й се сви на топка.

— Няма да има първа брачна нощ!

— Ние сме женени, Кит. И тази нощ ти ще бъдеш моя.

Евиният грях. Ако не беше толкова изтощена, може би щеше да спори с него, но вече не й бяха останали думи. Единствената й мисъл беше да избяга.

Наоколо цареше мрак. Изведнъж видя светлините, идещи от къщата на Магнъс в дъното на овощната градина. Вдигна полите на роклята си и хукна натам.

— Кит! Върни се тук!

Младата жена затича по-бързо. Опитваше се да избяга по-далече от него. От възмездието за собствения си грях.

— Магнъс! — изкрещя.

— Кит, спри! Тъмно е. Ще се пребиеш!

Тя нахлу в градината, прескачайки стърчащите коренища, които познаваше като дланта си. Зад нея, проклинайки, преследвачът й се препъваше в тях, но въпреки това я настигаше.

— Магнъс! — отново извика Кит.

И тогава всичко свърши. С крайчеца на окото си зърна как Кейн се хвърли във въздуха и я сграбчи отзад.

Тя извика, когато двамата се претърколиха в тревата. Той я прикова с тялото си.

Кит вдигна глава и заби зъби в мускулестото му рамо.

— По дяволите! — изрева той и я изправи на крака.

— Какво става тук?

Кит изхлипа от облекчение, когато чу познатия глас на Магнъс, и затича към него.

— Магнъс! Позволи ми тази нощ да остана в дома ти!

Той нежно сложи ръка на рамото й и се извърна към Кейн.

— Какво правиш с нея?

— Опитвам се да я предпазя да не убие себе си. Или мен. В момента не знам кой от двама ни е в по-голяма опасност.

Магнъс въпросително я погледна.

— Тя е моя съпруга — осведоми го Кейн. — Ожених се за нея преди няма и час.

— Той ме принуди! — възкликна Кит. — Искам тази нощ да остана в твоята къща!

Магнъс се намръщи.

— Не можеш да го направиш. Сега ти му принадлежиш.

— Аз принадлежа единствено на себе си! И двамата можете да вървите в ада!

Обърна се, за да побегне, но Кейн я изпревари. Преди да успее да помръдне, той я сграбчи и я метна през рамо.

Кръвта нахлу в главата й. Ръцете му стиснаха по-силно бедрата й и той закрачи към голямата къща.

Тя го удари с юмрук по гърба и в отплата той я шляпна по дупето.

— Престани, преди да съм те изпуснал.

Зърна краката на Магнъс, крачещи до тях.

— Майоре, имаш работа с чудесна жена, а се държиш малко грубо с нея. Може би не е зле да си дадеш време да се успокоиш и да поохладиш страстите.

— Това ще правя през остатъка от живота си.

Кейн зави зад ъгъла и ботушите му захрущяха по предната алея.

Следващите думи на Магнъс хвърлиха младоженката в истински ужас.

— Ако я погубиш тази вечер, ще съжаляваш до края на живота си. Спомни си какво става с коня, който се пришпорва прекалено бързо.

За миг под затворените клепачи на Кит избухнаха звезди. После сърцето й се изпълни с надежда, когато чу познатите стъпки да бързат надолу по предните стъпала.

— Кит! Мили боже, какво се е случило?

— Софрония!

Кит се опита да се надигне. В същото време Софрония сграбчи ръката на Кейн.

— Веднага я пуснете!

Кейн избута Софрония към Магнъс.

— Дръж я по-далече от къщата тази нощ! — нареди той и се заизкачва с товара си по стълбите.

Софрония се опита да се измъкне от здравата прегръдка на Магнъс.

— Пусни ме! Трябва да й помогна! Нямаш представа какво може да направи такъв мъж на една жена. Бял мъж. Той си мисли, че притежава света! Мисли си, че я притежава.

— И е точно така. — Магнъс я притегли към гърдите си и я помилва. — Те вече са женени, мила.

— Женени!

С успокояващ глас Магнъс й разказа това, което току-що бе научил от Кейн.

— Не можем да се намесваме между съпруг и съпруга. Той няма да я нарани.

Докато го изричаше, Магнъс се надяваше, че тя няма да долови нотките на съмнение в гласа му. Кейн беше най-почтеният и свестен мъж, когото познаваше, но тази нощ в очите му бе стаена някаква жестокост. Въпреки това той продължи да я успокоява, докато я водеше през потъналата в мрак овощна градина.

Чак когато наближиха къщата му, тя осъзна накъде са се запътили. Рязко вдигна глава.

— Къде си мислиш, че ме водиш?

— У дома, при мен — спокойно отвърна Магнъс. — Ще влезем вътре и ще хапнем. После, ако желаеш, ще поседим в кухнята и ще си поговорим. А ако си уморена, ще отидеш в спалнята и ще си легнеш. Аз ще взема едно одеяло и ще легна на верандата в компанията на Мерлин, там е по-прохладно.

Софрония не каза нищо. Само се взираше в него. Той зачака, без да я пришпорва. Най-накрая тя кимна и влезе в къщата му.

* * *

Кейн се отпусна в удобното кресло до отворения прозорец на спалнята му. Ризата му беше разкопчана до кръста, за да почувства прохладата на нощния вятър; глезените на краката му бяха кръстосани върху табуретката пред него. Едната му ръка беше преметната през страничната облегалка и от пръстите му висеше чаша с коняк.

Харесваше тази стая. Беше приятна, уютно обзаведена с удобни мебели, без да е претъпкана. Леглото беше голямо, достатъчно да го побере. До него имаше умивалник, а в другия край на спалнята се виждаха скрин и библиотека. През зимата подът беше застлан с вълнен килим, за да държи топло, но сега дъските бяха голи, както му харесваше.

Чу плисъка на водата в медната вана зад паравана в ъгъла на стаята и стисна устни. Не бе казал на Софрония, че ваната, която бе поръчал да е готова, когато се върне, беше за Кит, а не за него. Кит му бе заповядала да излезе от спалнята, но когато видя, че той няма намерение да се подчини, вирна нос и изчезна зад паравана. Въпреки че водата навярно вече беше изстинала, тя не бързаше да излезе.

Дори без да я вижда, Кейн знаеше как ще изглежда, когато най-после се надигне от водата. Кожата й ще сияе като златиста, окъпана от светлината на лампата, а косата й ще се стеле на къдрици по раменете, мастиленочерен облак върху кожата с цвят на сметана.

Замисли се за попечителския фонд, заради който се бе оженил за нея. Би презирал всеки друг мъж, оженил се по сметка, ала в момента това не го притесняваше. Запита се защо. Но в следващия миг спря да се пита, защото не желаеше да знае отговора. Не искаше да признае, че този брак няма нищо общо с парите или възстановяването на предачницата. Всичко беше заради единствения момент на слабост, когато бе забравил за предпазливостта и бе решил да отвори сърцето си за жена. За един миг си бе позволил да даде воля на мислите за нежност и любов и бе сглупил, подлагайки се на много по-голяма опасност, отколкото на бойното поле.

И в крайна сметка щеше да я накаже не заради подпалената предачница, а точно заради онзи момент на слабост. Тази нощ помежду им завинаги щеше да зейне непреодолима пропаст. След това той щеше да продължи с живота си, без да се терзае от измамни надежди за бъдещето.

Поднесе чашата с коняк към устните си, отпи малка глътка, сетне остави чашата на пода. Искаше да бъде напълно трезвен за това, което предстоеше да се случи.

Зад паравана Кит чу стъргането на дървените крака на креслото върху голите дъски и разбра, че той губи търпение. Грабна една кърпа и докато я увиваше около себе си, съжали, че няма нещо по-подходящо, което да облече. Но дрехите й бяха изчезнали. Щом ги съблече, Кейн мигом отнесе скъсаните и изцапани одежди.

Младата жена рязко вдигна глава, когато той отмести едното крило на паравана. Сложи ръка върху горната част на дървената рамка.

— Още не съм свършила — едва успя да промълви тя.

— Имаше достатъчно време.

— Не знам защо ме застави да се изкъпя в твоята стая.

— Напротив, знаеш.

Кит стисна още по-здраво кърпата. За пореден път прехвърли в ума си възможните начини да избяга от това, което я очакваше, ала сърцето й се сви от ужасяващото усещане за неизбежност. Сега той беше неин съпруг. Ако се опиташе да избяга, той щеше да я хване. Ако се опиташе да му се противопостави, той лесно щеше да сломи зашитата й. Оставаше й единствено да следва съветите на госпожа Темпълтън, дадени в онзи живот, в който бе живяла само допреди месец и който сега й се струваше толкова далечен. Ала покорството никога не й се бе удавало с лекота.

Сведе поглед към тънкия златен пръстен на пръста й. Беше малък и красив, отгоре с две миниатюрни сърчица, с изящен обков от миниатюрни диаманти и рубини. Беше й казал, че го е взел от госпожица Доли.

— Нямам какво да облека — изтъкна тя.

— Няма да ти е нужно.

— Студено ми е.

Бавно, без да откъсва поглед от нея, той свали ризата си и й я подаде.

— Не ми трябва ризата ти. Ако се отместиш от пътя ми, ще отида в стаята си, за да си взема пеньоара.

— Предпочитам да останеш тук.

Твърдоглав, непоносим глупак! Тя стисна зъби и излезе от ваната. Придържайки с една ръка плътно кърпата до тялото си, Кит се пресегна с другата, за да вземе ризата. Непохватно я облече върху кърпата. После се обърна с гръб към него, пусна кърпата и бързо закопча копчетата.

Дългите ръкави й пречеха, а краищата прилепнаха към мокрите й бедра. Освен това се чувстваше неловко да бъде гола под тънката материя. Нави маншетите и се шмугна покрай него.

— Трябва да отида в стаята си да се среша, иначе косата ми ще се оплете на възли.

— Използвай моя гребен.

Той кимна към скрина.

Тя се приближи и взе гребена. Взря се в отражението си в огледалото. Изглеждаше бледа и нащрек, но не и изплашена. А би трябвало да бъде, помисли си, докато прокарваше гребена през дългите мокри кичури. Кейн я ненавиждаше. Той беше силен и непредсказуем, по-силен от нея, а и законът беше на негова страна. Сега би трябвало да го моли на колене за милост. Вместо това изпитваше странна възбуда.

Видя в огледалото как той се отпусна в дълбокото кресло и лениво кръстоса глезен върху коляното. Погледите им се срещнаха. Тя побърза да се извърне и се зае още по-енергично да разресва косата си, разпръсквайки навсякъде водни капки.

Чу движение и погледът й отново се стрелна към огледалото. Кейн вдигна чашата от пода и вдигна тост към отражението й.

— За семейното ни щастие, госпожо Кейн.

— Не ме наричай така!

— Това е името ти. Да не би вече да си забравила?

— Нищо не съм забравила! — Тя пое дълбоко дъх. — Не съм забравила какво зло ти сторих. Но вече платих цената и не е нужно да плащам повече.

— Това аз ще преценя. А сега остави този гребен и се обърни, за да те погледна.

Кит бавно се обърна. В гърдите й клокочеше странно вълнение и се смесваше с чувството на ужас. Погледът й се спря върху белезите, нашарили гърдите му.

— Къде си получил онзи белег на рамото?

— При Мисионари Ридж.

— Ами онзи на ръката?

— Питсбърг. А с този на корема се сдобих при сбиване заради нечестна игра на покер в един публичен дом в Ларедо. А сега разкопчай тази риза и ела тук, за да мога по-добре да огледам новата си собственост.

— Аз не съм твоя собственост, Барън Кейн.

— Обаче законът твърди друго, госпожо Кейн. Жените принадлежат на мъжете, за които се омъжват.

— Продължавай да си го повтаряш, щом те прави щастлив. Но аз не принадлежа на никого, освен на себе си!

Той стана и се отправи към нея с бавни, отмерени стъпки.

— Нека си изясним нещо от самото начало. Аз те притежавам. И оттук нататък ти ще правиш точно това, което ти казвам. Ако искам да лъснеш ботушите ми, ще ги лъснеш. Ако ти кажа да изринеш тора в конюшнята, ще се подчиниш. А когато те поискам в леглото си, по-добре мигом да легнеш по гръб и да разтвориш крака, преди да съм разкопчал колана си.

Думите му би трябвало да я накарат да се свие от страх. Но в тях имаше нещо прекалено пресметливо. Той нарочно се опитваше да я пречупи, ала тя нямаше да му позволи.

— Умирам от страх — изрече провлачено.

Не такава реакция очакваше Кейн от нея, затова продължи с настъплението.

— Когато се омъжи за мен, ти изгуби и последната капчица свобода. Сега мога да направя с теб всичко, което поискам, с изключение на това да те убия. А ако успея да го прикрия, мога да направя дори това.

— Ако аз не те докопам първа — закани се тя.

— Никакъв шанс.

Кит отново се опита да го вразуми.

— Направих нещо ужасно. Беше грешно и непростимо, но сега ти ще получиш парите ми. Те са три пъти повече, отколкото са нужни за възстановяването на предачницата, затова нека сложим край на това.

— Някои неща нямат цена. — Той облегна рамо на една от колоните на леглото. — Това, което ще ти кажа, може да ти се стори забавно…

Тя предпазливо го погледна. Някак си не й се вярваше, че ще й се стори забавно.

— Вече бях решил да не те изпращам обратно в Ню Йорк. Смятах да ти го кажа на сутринта.

Младата жена усети, че й прилошава. Поклати глава, надявайки се да я лъже.

— Каква ирония, нали? — продължи мъчителят й. — Не исках да ти причиня болка. Но сега всичко се промени и изобщо не ми пука за теб.

Протегна ръка и започна да разкопчава копчетата на ризата. Тя стоеше напълно неподвижна, нямаше и следа от предишната й дързост.

— Не го прави.

— Вече е твърде късно.

Кейн разтвори ризата и погледна гърдите й. Кит се опита да се възпре, но думите сами се изплъзнаха от устата й.

— Страх ме е.

— Знам.

— Ще боли ли?

— Да.

Тя стисна клепачи. Той свали ризата и тя остана гола пред него.

Тази нощ ще бъде най-лошата, убеждаваше се младоженката по неволя. Когато всичко свърши, той ще е изгубил властта си над нея.

Кейн я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Тя извърна глава, когато той започна да съблича дрехите си. Миг по-късно Кейн се отпусна върху дюшека и той потъна под тежестта му.

Нещо се преобърна в душата му, когато я видя извърната настрани. Затворените й очи… Примирението върху сърцевидното й лице. Какво ли й е струвало да признае страха си? По дяволите, той не желаеше да я вижда такава. Искаше да проклина и да се съпротивлява, да разпалва гнева му, както само тя умееше.

Обхвана коленете й, за да предизвика някаква реакция, ала дори и тогава тя не се възпротиви. Разтвори бедрата й и се намести между тях. Сетне погледна най-съкровената част от тялото й, окъпана от светлината на лампата.

Кит лежеше неподвижно, докато той разделяше с пръсти тъмните копринени къдрички. Неговата дива роза от горската дъбрава. Нежни венчелистчета, закрилнически сплетени около неразцъфналата й сърцевина. Дъхът му секна. От онзи следобед край езерото той знаеше колко малка и тясна бе тя. Заля го нежелана вълна на нежност.

С крайчеца на окото си зърна как тънките й пръсти се стиснаха в юмрук. Кейн очакваше тя да се нахвърли върху него, да го обсипе с юмруци заради това, което й причиняваше. Жадуваше това да се случи. Ала тя не помръдна и нейната беззащитност го сломи.

Простена, отпусна се до нея и я притегли в прегръдките си. Тя трепереше. Чувството на вина, не по-малко безпощадно от желанието, заплашваше да го погълне. Никога досега не се бе отнасял толкова коравосърдечно и грубо с жена. Това бе част от безумието, което го бе завладяло.

— Прости ми — прошепна той.

Притисна я към голите си гърди и замилва влажните кичури. Докато я успокояваше, страстта му се разгоря с нова сила, ала Кейн нямаше да се поддаде, не и докато Кит не спре да трепери.

Колкото и да бе невероятно, силната му ръка й носеше успокоение. Тя чуваше равномерното му дишане, но знаеше, че той не спи. Лунната светлина къпеше стаята в сребристо сияние и Кит се изпълни със странно усещане за покой. Нещо в тази призрачна тишина или адът, през който бяха преминали, и този, който несъмнено ги очакваше занапред, отприщиха въпросите.

— Защо ме мразиш толкова много? Дори преди пожара. От деня, в който се върнах във „Възкръснала слава“.

За миг той остана притихнал.

— Никога не съм те мразил — рече накрая.

— Аз съм обречена да мразя всеки, който наследи „Възкръснала слава“ — промълви Кит.

— Винаги всичко се свежда до „Възкръснала слава“, нали? Толкова много ли обичаш тази плантация?

— Повече от всичко на света. „Възкръснала слава“ е всичко, което някога съм имала. Без нея аз съм нищо.

Той отметна кичур коса, паднал върху бузата й.

— Ти си прекрасна и смела жена.

— Как можеш да го кажеш след това, което направих?

— Предполагам, че всички ние правим това, което смятаме за нужно.

— Като например да ме принудиш да се омъжа за теб?

— Като това. — Кейн замълча за миг. — Аз не съжалявам, Кит. Не повече, отколкото ти.

Тя отново се напрегна.

— Тогава защо не продължи и не направи това, което смяташе? Аз нямаше да те спра.

— Защото искам и ти да го желаеш. Да ме желаеш и да ме жадуваш, както аз теб.

Изведнъж голотата й я притесни и тя се отдръпна от него.

— Това никога няма да го бъде.

Очакваше, че той ще се ядоса. Ала вместо това Кейн се подпря на възглавниците и се втренчи в нея, без да направи опит да я докосне.

— Ти си прекалено страстна по природа. Почувствах го в целувките ти. Не се страхувай от това.

— Не желая да съм страстна. Това е грешно за една жена.

— Кой ти го каза?

— Всички го знаят. Когато госпожа Темпълтън говори с нас за Евиния грях, тя каза, че…

— Евиния какво?

— Евиния грях. Сещаш се.

— Мили боже! — Той седна в леглото. — Кит, ти знаеш ли точно какво се случва между един мъж и една жена?

— Виждала съм конете.

— Конете не са хора. — Кейн сложи ръце върху раменете й и я обърна с лице към себе си. — Погледни ме. Дори да ме мразиш, сега ние сме женени и е невъзможно да държа ръцете си далече от теб. Но искам да знаеш какво се случва между нас. Повече няма да те плаша.

Търпеливо, с прости и разбираеми слова той й разказа за нейното и неговото тяло. А след това й обясни какво се случва, когато се слеят. Когато свърши, стана от леглото и както беше гол, отиде до масичката, където бе оставил чашата с коняк. После се извърна и застана мълчалив, позволявайки й да задоволи любопитството, което тя за нищо на света нямаше да признае.

Кит се опиваше от гледката на тялото му, осветено от лунната светлина. Съзря красота, каквато никога не бе виждала досега — изваяни мускули и стегната плът, които свидетелстваха за сила и мощ, и неща, които не разбираше напълно. Очите й се спряха върху мъжествеността му, която щръкна пред погледа й, и страховете отново се завърнаха.

Той навярно долови нейния смут, защото остави чашата и се върна при нея. Този път очите му блестяха предизвикателно и макар че се страхуваше, Кит никога не би подвила опашка пред предизвикателството, особено когато идваше от него.

Ъгълчето на устата му се изви в някакво подобие на усмивка. Кейн сведе глава и бръсна устни о нейните. Докосването беше нежно като милувка на перце, устата му остана затворена. Нямаше и следа от грубото нахлуване на езика, което да й напомни за другата, далеч не толкова внимателна атака, която скоро предстоеше.

Част от напрежението я напусна. Устните му прокараха пътечка до ухото й. Той целуна вдлъбнатината зад него, а сетне пое нежно между устните си меката част, украсена с миниатюрната сребърна обица.

Очите й неволно се притвориха пред бурята от усещания, които той събуди в нея, после рязко се отвориха, когато той стисна китките й и ги вдигна над главата й.

— Не се страхувай — прошепна, прокарвайки пръсти по кадифената вътрешна страна на ръцете й. — Ще бъде хубаво. Обещавам ти.

Спря ръка върху сгъвката на лакътя й започна да гали с палец чувствителната кожа.

Всичко, което се бе случило между тях, би трябвало да я държи нащрек, но когато той започна да описва леки кръгове под мишницата й, миналото сякаш се изпари и вълшебните усещания на настоящето я направиха пленница на желанието.

Той плъзна чаршафа до кръста й и алчно се взря в разкрилата се пред взора му гледка.

— Гърдите ти са прекрасни — дрезгаво промърмори.

Една по-благовъзпитана млада дама тутакси би се покрила с ръце, но Кит бе отраснала без нежни грижи и внимание и скромността не й бе присъща. Видя как главата му се свежда, как устните му се разтварят, почувства топлия му дъх върху голата си плът.

Простена, когато той облиза с език малкото зърно, което тутакси се втвърди и запулсира. Кит изви тяло, а Кейн отвори уста, за да вземе това, което тя му предлагаше. Нежно засмука розовото връхче.

Без да се усети, тя вдигна ръце, обви с длани тила му и притегли главата му по-близо. Докато устата му смучеше едното зърно, той галеше другото със загрубялата възглавничка на показалеца, дразнеше връхчето, а сетне го хвана с палеца и нежно го стисна.

Тъй като не познаваше мъжете, Кит не разбираше какво усилие на волята му струваше да обуздае страстта си, за да й достави удоволствие. Знаеше единствено, че всяко движение на устните му върху гърдата й възпламеняваше божествени усещания в нея, разпростиращи се до всяка клетка на тялото й.

Той отметна чаршафа и легна до нея. Устните му отново намериха нейните, но този път не беше нужно да я заставя да ги отвори. За негова радост, те вече алчно го очакваха. При все това той не бързаше, за да й даде време да свикне с него.

Докато си играеше с устните й, ръцете на Кит станаха неспокойни и зашариха по гърдите му. Един от палците й обхвана неговото плоско, твърдо зърно.

Кейн изстена и зарови пръсти във влажните й оплетени къдрици и повдигна главата й от възглавницата. Езикът му проникна в устата й и завладя влажната гореща мекота.

Вродената й неукротимост срещна страстта му. Тя отново се изви под него и разпери пръсти върху гърдите му.

Последните остатъци от самоконтрола му се стопиха. Ръцете му вече не се задоволяваха с гърдите й. Те се спуснаха надолу към корема й, а после към тъмния копринен триъгълник.

— Разтвори се за мен, сладка моя — прошепна той дрезгаво в устните й. — Пусни ме да вляза.

И тя се подчини. Би било немислимо да не го стори. Ала това не му бе достатъчно. Той започна да милва вътрешната страна на бедрата й и Кит помисли, че ще полудее. Накрая краката й се разтвориха достатъчно широко, за да удовлетворят желанието му.

— Моля те — задъхано пророни тя.

И той я докосна, неговата дива роза, кадифената й сърцевина. За да не я изплаши, нежно, без да бърза, разтвори тръпнещите листенца, макар че едва не обезумя от неистовата нужда да я обладае. Никога досега в живота си не бе желал толкова силно жена.

Намести се върху нея, обсипвайки с целувки гърдите, сладката й млада уста. И тогава, неспособен повече да се сдържа, се насочи към женствеността й и бавно проникна в нея.

Тя застина, ала Кейн я успокои с целувките си, с един мощен тласък разкъса девственото було и завинаги унищожи невинността й.

Рязката пронизваща болка тутакси я върна в реалността. Досега тя бе познала единствено наслада, но в този миг се почувства предадена. Милувките му я бяха излъгали. Бяха й обещали вълшебство, но накрая се оказаха дяволско изкушение.

Ръката му обхвана брадичката й и Кейн повдигна лицето й. Тя го изгледа кръвнишки, осъзнавайки с неприязън, че нещо могъщо и твърдо е заровено дълбоко в нея.

— Всичко е наред, любима — промърмори той. — Повече няма да има болка.

Този път тя не му повярва.

— Може би за теб. Махай се!

Той се усмихна с почти замечтана усмивка. Ръцете му обхванаха гърдите й и тя почувства как отново се разтапя.

Кейн започна да се движи в нея и Кит вече не желаеше той да се махне. Заби нокти в мускулестите му рамене и зарови устни в шията му, за да го вкуси с език. Кожата му имаше привкус на морска вода и тя потъна в това море от блаженство. Той продължаваше да прониква все по-надълбоко, пронизвайки утробата и сърцето й, разтапяйки костите, плътта и дори душата й.

Тя се извиваше и гърчеше под него, позволявайки на мощния жребец да я язди през деня и нощта, през времето и пространството, вкопчена в него, в мъжката му сладост, в твърдото копие, което я пронизваше все по-навътре, издигаше я все по-високо и по-високо, запращайки я в ослепителното сияние на слънцето и луната, където тя се носи цяла вечност, преди да се разпадне на милион частици от светлина и мрак, отвръщайки на могъщия му вик със своя.