Сюзън Елизабет Филипс
Дива роза (18)

17

Лятото се смени с есен и атмосфера на напрегнато очакване обви къщата и нейните обитатели. Памукът бе обран и складиран в помещенията и много скоро предачницата щеше да заработи.

Софрония постоянно беше във войнствено настроение, все по-раздразнителна и бе трудно да й се угоди. Единствено фактът, че Кит не споделяше леглото на Кейн, й носеше някакво успокоение. Не че искаше Кейн за себе си — отдавна и с благодарност се бе отказала от идеята. По-скоро това беше усещането, че докато приятелката й стои на разстояние от Кейн, няма да й се наложи да се сблъска с ужасната вероятност, че порядъчна жена като Кит, като самата нея, може да изпита наслада в обятията на мъж. Защото, ако това беше възможно, цялото й старателно изградено верую за това кое е важно в живота и кое не губеше смисъл.

Софрония знаеше, че времето й изтича. Джеймс Спенс я притискаше да реши дали да му стане любовница и да заживее в охолство и безопасност в малка уютна къща, която той бе намерил в Чарлстън, далече от клюките и хорската злоба в Ръдърфорд.

Софрония, която никога досега в живота си не бе бездействала, сега се улавяше, че с цели часове се взира през прозореца към къщата на надзирателя.

Магнъс също чакаше. Усещаше, че Софрония изживява някаква криза, и се бе подготвил да се сблъска с последиците й. Ала още колко дълго можеше да изтърпи? И как щеше да може да живее в мир със себе си, ако тя го изостави заради Джеймс Спенс, с модерния му червен кабриолет, фосфатната мина и бялата като рибешки търбух кожа?

Проблемите на Кейн бяха различни и в същото време подобни. Сега, след като реколтата беше прибрана и машините в предачницата монтирани, повече нямаше причина да работи толкова усилено. Но той се нуждаеше от вцепеняващото изтощение, което го обземаше след тежкия работен ден, за да не мисли за огромната подигравка, на която подлагаше тялото си. Никога, още откакто беше хлапе, не бе оставал толкова дълго без жена.

Повечето вечери се връщаше у дома навреме за вечеря и не можеше да разбере дали съпругата му съзнателно, или без определен умисъл се опитваше да го подлуди. Всеки път се появяваше на масата, ухаеща на жасмин, а прическата й винаги съответстваше на настроението й. Понякога косата й бе вдигната високо на главата в закачливо творение от малки къдрици, обрамчващи лицето й като меки черни перца. Друг път я прибираше в строг испански стил, който подхождаше на много малко жени, разделена по средата и стегната на кок на тила, който сякаш умоляваше да бъде разпуснат. Но във всички случаи Кейн с усилие се заставяше да откъсне очи от нея. Каква ирония на съдбата! Той, който винаги бе изневерявал на жените, сега беше верен на една жена, с която не можеше да се люби, не и докато не определи точно какво място заема в живота му.

Кит беше също толкова нещастна, колкото и Кейн. Тялото й, веднъж пробудено за страстта, вече не желаеше да заспи. Измъчваха я странни еротични фантазии. Намери книгата, която Кейн отдавна й бе подарил, томчето „Стръкчета трева“ на Уолт Уитман. По онова време стиховете я смущаваха. Сега сякаш я разголваха. Никога не беше чела подобна поезия, разлетите строфи обсаждаха съзнанието й с образи, които караха тялото й да пламти.

Любовни мисли и любовен сок, любовен мирис,

влюбено съгласие, възкачващи се влюбени,

възлизане на сока, обятия на любовта, уста на любовта,

възлюбен фалос, гръд на любовта, корем в корем…^[1]

Чезнеше по милувките му. Често тичаше следобед в стаята си и дълго лежеше във ваната, а после се обличаше за вечеря в най-предизвикателните рокли. Много скоро тоалетите вече й се струваха прекалено скромни. Изряза десетина сребристи копчета от корсажа на копринената си рокля с цвят на канела, така че деколтето да открие почти половината й гръд. След това закри голата плът с наниз от тъмносини стъклени мъниста. Замени колана на светложълтата сутрешна рокля с лента от тафта на аленочервени и виолетови райета. Обуваше яркорозови пантофки с оранжева рокля, на която бе втъкнала в ръкавите светложълти панделки. Беше скандална, омагьосваща. Софрония й заяви, че прилича на паун, разперил опашката си, за да привлече женската, но Кейн сякаш нищо не забелязваше.

* * *

Вероника Гамбъл пристигна в един дъждовен понеделник, близо три месеца след сватбата на Кит. Кит бе изявила желание да се зарови сред прахоляка на тавана, за да търси сред безпорядъка чаения сервиз, който никой не можеше да намери. И отново се появи пред гостенката си в неугледен вид.

Освен размяната на няколко любезни думи, когато се срещнеха в града или църквата, Кит и Вероника не си бяха разменяли визити след онази злощастна вечеря. Беше й изпратила кратка бележка, в която учтиво й благодареше за красиво подвързаната в телешка кожа книга „Мадам Бовари“, която беше сватбеният подарък на Вероника — крайно неподходящ за целта, както много скоро Кит бе установила, след като бе прочела романа на един дъх. Вероника я очароваше и привличаше, но в същото време Кит се чувстваше застрашена от самоувереността и студената красота на по-възрастната жена.

Докато Луси подреждаше върху масата чашите със студена лимонада и подноса със сандвичи с краставички, Кит унило сравняваше елегантно ушития костюм в карамелен цвят на гостенката си със собствената си изпоцапана и измачкана памучна рокля. Нямаше какво да се чуди, че съпругът й намираше толкова явно удоволствие в компанията на Вероника, нали? Не за пръв път Кит се запита дали всичките им среши са на публично място. При мисълта, че двамата може би се виждат насаме, остра болка прободе сърцето й.

— Е, как намирате съпружеския живот? — поинтересува се Вероника, след като двете си размениха любезности и Кит излапа четири сандвича, а гостенката се задоволи само с един.

— В сравнение с какво?

Смехът на Вероника огласи стаята като звън на сребърни звънчета.

— Вие, без съмнение, сте най-забавната жена в тази определено скучна общност.

— Ако ви е толкова скучно, защо още стоите тук?

Вероника подръпна изящната брошка, забодена на високата якичка на роклята й.

— Дойдох тук, за да излекувам душата си. Сигурна съм, че това звучи мелодраматично за млада жена като вас, но моят съпруг ми беше много скъп и никак не ми беше лесно да приема смъртта му. Ала в крайна сметка установих, че скуката е също толкова голям враг, както и скръбта. Когато си свикнал с компанията на толкова невероятен човек, не е лесно да живееш сам.

Кит не беше сигурна как да отговори, особено след като долови нещо пресметливо, стаено в думите й, впечатление, което Вероника тутакси засили.

— Достатъчно! Не бива да прекарате следобеда си в слушане на сантименталните бръщолевения на една самотна вдовица, когато съпружеският ви живот едва сега започва. По-добре ми разкажете за новите удоволствия от брака.

— Свиквам, като всяка младоженка — предпазливо отвърна Кит.

— Какъв традиционен и благопристоен отговор! Признавам, че съм разочарована. Очаквах да ми заявите с обичайната си прямота да си гледам работата, макар да съм сигурна, че преди да си тръгна, ще направите точно това. Дойдох тук с ясната цел да си напъхам носа в спалнята на най-интересната брачна двойка в околността.

— Наистина, госпожо Гамбъл — смотолеви Кит, — не мога да си представя защо ви е притрябвало да го правите.

— Защото хорските тайни правят живота забавен. И сега се натъквам на една толкова очевидна. — Вероника замислено потупа по бузата си с овалния си нокът. — Защо, питам се аз, най-привлекателните младоженци в Южна Каролина, изглежда, се разбират като котка и мишка?

— Госпожо Гамбъл, аз…

— Защо почти не се поглеждат, когато са сред други хора? Защо никога не се докосват непринудено, както обикновено правят любовниците?

— Наистина, аз не…

— Това, разбира се, е най-интересният въпрос от всички, защото ме кара да се чудя дали наистина са любовници.

Кит отривисто си пое дъх, но Вероника й махна лениво с ръка, за да възпре протеста й.

— Спестете ми драматичните излияния, докато не ме изслушате докрай. Може би ще установите, че ви правя услуга.

Малка мълчалива борба между предпазливостта и любопитството се разгоря в душата на Кит.

— Продължавайте — изрече с възможно най-безучастния си тон.

— Има нещо много не наред в тази двойка — подхвана Вероника. — В съпруга се долавя глад, който е неестествен за един добре задоволен младоженец. Докато съпругата… Ах, съпругата! Тя дори е още по-интересна от мъжа. Тя го наблюдава скришом, когато той не я гледа, най-безсрамно се опива от тялото му, галейки го с очи. Това е изключително озадачаващо. Мъжът е страстен, жената — чувствена, а при все това аз съм убедена, че двамата не са любовници.

След като каза каквото си бе наумила, Вероника нямаше нищо против да почака. Кит имаше чувството, че я бяха съблекли гола. Беше унизително. И в същото време…

— Вие сте дошли тук с определена цел, госпожо Гамбъл. Бих искала да узная каква е тя.

Вероника изглеждаше изненадана.

— Нима не е очевидно? Не може да сте толкова наивна, че да не разбирате, че съм привлечена от съпруга ви. — Тя наклони глава. — Тук съм, за да ви предупредя най-почтено. Ако вие не възнамерявате да се възползвате от него, аз със сигурност ще го направя.

Изведнъж в душата на Кит се възцари странно спокойствие.

— Дошли сте днес тук, за да ме предупредите, че възнамерявате да имате любовна връзка със съпруга ми?

— Само ако вие не го желаете, скъпа моя. — Вероника взе чашата с лимонада и деликатно отпи. — Противно на това, което навярно си мислите, аз изпитах искрена симпатия към вас още при първата ни среща. Вие толкова много ми напомняте на самата мен, когато бях на вашата възраст, въпреки че аз умеех много по-добре да прикривам чувствата си. Ала симпатията ми не е безкрайна и в крайна сметка за вашия брак ще е много по-добре, ако аз деля постелята на съпруга ви, вместо някоя коварна уличница, която ще се опита завинаги да ви раздели.

До този момент тя бе говорила с безгрижен тон, но сега зелените й очи се впиха безмилостно в Кит като два малки блестящи изумруда.

— Повярвайте ми, когато ви казвам това, скъпа моя. Поради някаква причина, която не мога да проумея, вие сте зарязали съпруга си като зрял плод, готов да бъде откъснат, и е само въпрос на време, докато някоя друга жена не го направи. Възнамерявам това да бъда аз.

Кит знаеше, че трябва възмутено да напусне стаята, но имаше нещо в решителната прямота на Вероника Гамбъл, което докосна онзи струна в нея, нетърпяща лицемерието. Тази жена знаеше отговорите на такива загадки, за които Кит имаше само бегла представа.

Успя да запази безстрастното изражение на лицето си.

— Да предположим, само заради разговора, че казаното от вас е вярно. Да допуснем, че… аз… не се интересувам от съпруга си. Или да предположим, отново заради разговора, че… моят съпруг не се… интересува от мен. — Страните й пламнаха, но тя смело продължи: — Какво бихте ми препоръчали да направя, за да… привлека вниманието му?

— Като го съблазните, разбира се!

Последва дълга, мъчителна тишина.

— И как — хладно попита Кит — може да стане това?

Вероника се замисли за миг.

— Една жена съблазнява мъжа, следвайки инстинктите си, без нито за миг да се замисля кое е прилично и кое не е. Прелъстителна рокля, обаятелни маниери, готовност да дразни и възбужда, изкусителни обещания. Вие сте умна жена, Кит. Сигурна съм, че ако си го наумите и се постараете, ще намерите правилния начин. Само едно нещо запомнете: гордостта няма място в спалнята. Там се дава без задръжки. Ясна ли съм?

Кит сковано кимна.

Изпълнила мисията си, Вероника взе ръкавиците си, плетената чантичка и се изправи.

— Предупреждавам ви, скъпа, по-добре бързо да научите урока си, защото няма да ви дам много време. Вече имахте предостатъчно.

И с тези последни думи тя величествено се изнесе от стаята.

Няколко минути по-късно, докато се качваше по стъпалата на каретата, Вероника се усмихна. Колко щеше да се забавлява Франсис този следобед! Не й се случваше често да играе ролята на вълшебната кръстница, но трябваше да признае, че се бе изявила като великолепна актриса.

Докато се настаняваше на меката кожена седалка, веждите й леко се смръщиха. Сега оставаше да реши дали действително да изпълни заплахата си.

* * *

Най-после Кит имаше възможност да направи това, което толкова отдавна желаеше. Вечерята беше истинско мъчение, подсилвано от факта, че Кейн, изглежда, не бързаше да става от масата. Впусна се в пространни обяснения за предачницата и се поинтересува от мнението й относно цените на памука тази година. Както винаги когато ставаше дума за памук, той внимателно изслуша отговора й.

Ужасен човек! Беше толкова безобразно красив, че тя не можеше да откъсне поглед от него, а и защо трябваше да бъде така очарователно любезен с госпожица Доли?

Кит се оттегли в стаята си веднага щом й се удаде възможност. Дълго крачи из помещението, докато се успокои. Накрая съблече дрехите си, навлече избелял памучен халат, седна пред огледалото и се зае да вади фуркетите от косата си. Тъкмо я бе разресала и къдриците се спускаха като мек среднощен облак около белите й рамене, когато го чу да се изкачва по стълбището към спалнята си.

От огледалото я гледаше неестествено бледото й лице. Пощипна бузите си, сетне замени обиците от лунен камък с миниатюрни перли. Накрая пръсна няколко капки жасминов парфюм в ямката на шията си.

Доволна от резултата, свали халата и посегна към елегантния нощен тоалет, състоящ се от черна копринена нощница и пеньоар, сватбен подарък от Елсбет. Коприната се плъзна като масло по голата й плът. Дрехата беше изключително семпла, с къси паднали ръкави и кръгло деколте, което се спускаше толкова ниско, че едва покриваше зърната на гърдите й. Полата обгръщаше тялото й на меки дипли, които при всяко движение очертаваха чувствените извивки на хълбоците и бедрата. Отгоре надяна пеньоара, изцяло изработен от прозрачна черна дантела. С треперещи ръце закопча малкото копче на шията.

Кожата й проблясваше през ефирната дантела като сребриста зимна светлина, а докато вървеше, халатът се разтваряше, подробност, която навярно Елсбет не бе взела под внимание, когато бе купувала подаръка. Нощницата под него прилепваше като втора кожа към тялото й, очертаваше гърдите, нежната падина на пъпа и малкото хълмче отдолу.

Кит безшумно прекоси всекидневната, босите й нозе затъваха в дебелия килим. Когато стигна до вратата на спалнята му, едва не загуби самообладание. Бързо, преди да се е отказала, почука на вратата.

— Влез.

Кейн беше по риза и седеше в креслото до прозореца. На масичката пред него се виждаше купчина от документи. Вдигна глава и когато видя как е облечена, сивите му очи потъмняха. Тя бавно запристъпва към него с високо вдигната глава, изпънати рамене и разтуптяно сърце.

— Какво искаш?

Нямаше и следа от очарователния мъж, с когото бе вечеряла. Звучеше уморено, подозрително и враждебно. Кит отново се запита защо бе изгубил интерес към нея. Защото не я намираше за привлекателна? Ако беше така, я очакваше ужасно унижение.

Можеше да измисли подходящо извинение — да й помогне да превърже порязания си пръст, молба да й заеме книга за четене — но той тутакси щеше да прозре истината. Затова вирна брадичка и срещна погледа му.

— Искам да се любя с теб.

Изтръпна от срам, когато устните му се извиха в лека подигравателна усмивка.

— Моята красива съпруга. Толкова пряма. — Погледът му се плъзна по тялото й, ясно очертано под фината материя. — Позволи ми да бъда също толкова прям. Защо?

Не така си бе представяла сцената. Очакваше, че той ще протегне ръце и ще я сграбчи в обятията си.

— Ние… ние сме женени. Не е редно да спим отделно.

— Разбирам. — Кейн кимна към леглото. — Трябва да се спазват съпружеските задължения, така ли?

— Не съвсем.

— Тогава какво?

Между лопатките й избиха капки пот.

— Просто искам. — Прекалено късно Кит осъзна, че не биваше да прави това. — Забрави. — Обърна се към вратата. — Забрави, че съм казала нещо. Беше глупава идея.

Посегна към дръжката, но ръката му покри нейната.

— Толкова лесно ли се отказваш?

Съжаляваше, че бе започнала всичко това, и дори не можеше да вини Вероника Гамбъл за поведението си. Кит искаше да го вкуси, да го докосне, отново да изпита тайната на единението на двете им тела. Вероника само й бе вдъхнала кураж да направи тази крачка.

Изведнъж осъзна, че се е отдалечил от нея, и когато вдигна глава, видя, че се е облегнал на полицата на камината.

— Продължавай — подкани я той. — Чакам да започнеш.

— Да започна какво?

— Един мъж не може да се люби, когато щракнеш с пръсти. Опасявам се, че ще ти се наложи да възбудиш интереса ми.

Ако се бе досетила да сведе очи, щеше да види, че интересът му вече бе напълно възбуден, ала тя беше твърде заета да обуздае чувствата, бушуващи в нея.

— Аз не знам как се прави това.

Кейн подпря рамене на полицата и нехайно кръстоса глезени.

— Прояви въображение. Целият съм твой.

Повече не можеше да понася подигравките му. Гърлото й се стегна и тя пристъпи към вратата.

— Размислих.

— Страхливка — тихо промълви той.

Кит се обърна точно навреме, за да види как насмешливостта изчезна от лицето му, заменена от нещо съвсем различно, едновременно мамещо и дръзко.

— Предизвиквам те, Кит Уестън.

Див всепомитащ трепет я разтърси. Следвай инстинктите си, я бе посъветвала Вероника. Но как да разбере какво да направи?

Той повдигна вежди в мълчаливо признание, че е отгатнал затруднението й, и надигналият се в нея мощен прилив на смелост победи разума. Тя бавно вдигна пръсти към едничкото копче на шията, придържащо халата. Дрехата се плъзна на пода във водопад от черна дантела.

Очите му жадно я поглъщаха.

— Никога не си бягала от предизвикателствата, нали? — дрезгаво пророни той.

Устните й се извиха в усмивка. Тя запристъпва бавно към него, изпълнена с внезапна, необяснима самоувереност. Докато се движеше, бедрата й леко се полюшваха, при което тясната пола на нощницата още по-плътно прилепваше към тялото. Спря пред Кейн и се взря в потъмнелите глъбини на очите му. Без да отмества поглед, вдигна ръце и нежно отпусна длани върху раменете му.

Усети как мускулите под пръстите й тутакси се напрегнаха и това й вдъхна усещане за власт, каквото никога досега не бе изпитвала с него. Повдигна се на пръсти и притисна устни към туптящата вена на шията му.

Той тихо простена и зарови лице в косата й, ала ръцете му останаха да висят отстрани. При тази негова необичайна неподвижност я обзе още по-силна възбуда. Разтвори устни и плъзна върха на езика си по мястото, под което все по-учестено биеше пулсът му.

Жадна да вкуси повече от него, младата жена задърпа копчетата на ризата му. Когато се справи и с последното, разтвори плата и плъзна ръце по голите му гърди. Зарови пръсти в къдравите косъмчета, а сетне докосна с устни твърдото плоско зърно.

Кейн издаде странен задавен звук, грабна я в прегръдките си и я притегли към себе си. Но сега това беше нейната игра и той трябваше да играе по нейните правила. С тих лукав смях се изтръгна от обятията му и изтича в другия край на стаята.

Вдигна очи към неговите и навлажни устните си с върха на езика. После с преднамерена предизвикателност обходи с длани гърдите си, талията, извивката на бедрата.

Ноздрите му се издуха. Тя чу тежкото му и забързано дишане. Ръцете й бавно се плъзнаха, този път обратно нагоре. Бедра… корем… гърди… Една жена съблазнява мъжа, следвайки инстинктите си, без нито за миг да се замисля кое е прилично и кое не е. Обхвана гърдите си с длани.

От устните му се изтръгна приглушено възклицание. Не можа да различи думата, но бе изречена с такава благоговейна почуда, че прозвуча като възхищение.

Уверена в своята власт, тя се придвижи така, че леглото остана помежду им. Повдигна полата на нощницата и се покачи отгоре му. Тръсна глава и косата й се разпиля по раменете. Усмихна се с усмивка, наследена от самата Ева, и ръкавът се свлече надолу по ръката й. Едната й гърда щръкна под черното було на косата й.

С нечовешки усилия на волята Кейн едва се възпираше да не се нахвърли отгоре й и да не я погълне така, както тя жадуваше. Беше се заклел пред себе си, че това никога няма да се случи, но вече нямаше сили да се сдържа. Тя беше негова.

Ала Кит все още не бе приключила с мъчението. Приседна на пети, полата на нощницата се надипли около коленете й и тя се заигра с разрошената си коса, така че гарвановочерните къдрици ту откриваха, ту закриваха гърдата й в еротично изтезание.

И последните капки от самоконтрола му се изпариха. Трябваше да я докосне или да умре. Приседна на ръба на леглото, протегна нашарената с белези ръка и отметна завесата от черни къдрици зад рамото й. Впи поглед в съвършената гърда с набъбнало розово връхче.

— Бързо се учиш — прошепна прегракнало.

Посегна към гърдата й, ала тя отново му се изплъзна. Отпусна се върху възглавниците и се подпря на лакът, така че копринената пола на нощницата се надипли върху бедрата й.

— Прекалено си облечен — промълви изкусителката.

Долната му устна се изви в усмивка. С няколко ловки движения той разкопча ръкавелите, свали ризата и продължи да се съблича, докато тя го наблюдаваше. Сърцето й лудешки препускаше.

Най-накрая той застана напълно гол пред нея.

— Сега кой е прекалено облечен? — промърмори.

Коленичи до леглото и сложи ръка върху коляното й, точно под подгъва на нощницата. Ала тя бе усетила, че дрехата го възбужда, и не се изненада, когато той не я свали. Вместо това пъхна ръка отдолу и я придвижи към вътрешната страна на бедрото, докато не откри това, което търсеше. Докосна я леко веднъж, после отново, после още веднъж и пръстът му проникна по-навътре.

Сега тя бе тази, която простена. Когато изви гръб, черната коприна се свлече от другата й гърда. Кейн сведе глава и засмука първо едното, сетне другото зърно, докато пръстът му завладяваше кадифените й глъбини. Това беше повече, отколкото тя можеше да понесе. Със стон, идещ от дъното на душата й, Кит се разпадна под ласките му.

Изминаха секунди или може би часове, преди тя отново да дойде на себе си. Кейн се бе излегнал до нея и напрегнато се взираше в лицето й. Когато отвори очи, той впи устни в нейните.

— Огън и мед — прошепна.

Тя въпросително го изгледа, ала той само се усмихна и отново я целуна. Кит му отвърна със същата страст.

Устните му обходиха гърдите й. Накрая той повдигна нощницата над кръста й и целуна корема й.

Тя усети какво ще се случи, още преди да почувства лекото бръсване на устните му до вътрешната страна на бедрото й. Отначало помисли, че сигурно е сгрешила. Самата идея бе прекалено шокираща. Със сигурност грешеше. Това бе немислимо… Той не можеше…

Ала той го направи. И Кит си помисли, че ще умре от насладата, с която я дари.

След като всичко свърши, тя бе изпълнена с увереността, че никога повече няма да бъде същата. Кейн я прегръщаше и милваше косата й, лениво навивайки дълъг кичур около пръста си, за да й даде време да се окопити. Накрая, когато повече не можеше да издържа, притисна тяло към нейното.

Тя сложи длани върху гърдите му и го избута.

Сега неговите очи я гледаха въпросително, когато той послушно се отпусна върху възглавниците, а тя застана на колене до него. Кейн мълчаливо наблюдаваше как скромно скръсти ръце пред себе си, подхвана края на нощницата и я изхлузи през главата.

Той зърна само за миг голата й красота, преди невестата му да легне върху него. Косите й се спуснаха като лъскава завеса, когато обхвана главата му с малките си, силни длани.

Алчно завладя устата му. Беше дръзка любовница, използваща езика си да граби и плячкосва, да пие екстаз с неистов плам, отдавайки му безкрайна наслада. После загали с устни белезите и мускулите му, твърдата пулсираща мъжественост, докато помежду им останаха единствено усещанията. Двамата едновременно се извисиха и достигнаха върха… после се разпаднаха.

През цялата нощ се прегръщаха, любеха се, когато се събудеха, сетне се унасяха в сън със слети тела. Понякога разговаряха за взаимното удоволствие, което изпитваха, ала нито веднъж не споменаха за това, което ги разделяше. Дори в най-интимните си мигове те поставяха граници, които не можеше да бъдат пресичани.

Можеш да ме докосваш тук… Можеш да ме докосваш там… О, да, о, да, и там… Но не очаквай повече. Не очаквай, че дневната светлина ще ме промени. Няма да има промени. Ти само ще ме нараниш… Ще поробиш душата ми… Ще ме унищожиш… Ще ти отдам тялото си, но недей, не смей да се надяваш на повече.

* * *

На сутринта Кейн изръмжа насреща й, когато тя смачка вестника, който той искаше да прочете. Кит се нахвърли отгоре му, когато й препречи пътя с един стол.

Дневните прегради отново бяха по местата си.