Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (80)

78.

Всеки летен ден бронзовата скулптура на Атакуващия бик е магнит за хиляди туристи, повечето от които отбелязват посещението си, като се снимат до него.

Но в тази студена неделна сутрин Нюйоркската полиция бе оградила тритонния символ на капитализма, а единственият, който правеше снимки, беше Чък Драйдън.

— Четири тела за четири дни — отбеляза Кайли, когато стигнахме там.

— Но само две глави — допълни доктор Драйдън и щракна още няколко кадъра на останките от Хънтър Олдън. — Ако продължава така, ще ни трябва нова категория в статистиката за престъпността.

Познавахме го достатъчно добре, за да схванем, че не се шегуваше, макар че го наричахме и Клъцни-Драйдън.

— Време на смъртта между 10 вечерта и 2 часа сутринта — съобщи той. — Подобно на предишната жертва е бил обезглавен постмортем, ала трупът на Шевалие беше оставен на паркинг, а главата му беше отрязана с въжен трион. Олдън е бил отведен някъде, където убиецът не е трябвало да бърза, а главата е отстранена с хирургическа точност.

Нахвърлях си наум списък с хората, които имаха мотиви и хирургически умения. Успях да включа в него само едно име.

— А намерихте ли главата? — попита Кайли.

— Не. Портфейлът на жертвата все още беше в джоба, с парите в него. Потвърдих самоличността му по отпечатъците. Но вие открихте предишната. Сигурен съм, че ще го направите пак.

Аз не бях толкова сигурен.

Снегът беше спрял и тъй като търговията е приоритет в нашия град, улиците във финансовия район бяха почистени и готови за камбаната за отварянето на борсата в понеделник сутринта. Тръгнахме по Бродуей, намерихме „Старбъкс“ и разкрихме убийството на Олдън, преди да ни направят кафетата.

— Патрис го е убил — заяви Кайли.

— Освен ако няма очевидец или не е оставил преки улики, никога няма да го докажем — уточних примирено аз. — Да го задържим и да го разпитаме.

— Или поне да му стиснем ръката — предложи Кайли. — Макар да се съмнявам, че все още е в тази страна.

— Няма къде да отиде, докато не отворят летищата. Хайде да го намерим.

Не успяхме. Патрис не си вдигаше телефона, а от хотела му казаха, че е напуснал вчера. Имаше само още един начин да го проследим.

Върнахме се в дома на Хънтър Олдън. Трип ни отвори вратата.

— Майка ми и дядо ми отидоха до погребалното бюро, за да уговорят церемонията — обясни той.

— Тогава ще говорим с теб — настоях.

Той сви рамене.

— Да отидем в стаята ми — предложи.

Последвахме го до третия етаж. Стаята беше типична за богат тийнейджър. Точно толкова неподредена и разхвърляна, колкото се очакваше, само че адски по-голяма. Седнахме на някакви режисьорски столове.

— Съжаляваме за загубата ти — казах.

— А аз не — смръщи се Трип. — Беше наистина кофти тип. Можете да ми вярвате.

— Не сме тук, за да съдим жертвата — казах. — Тук сме, за да заловим убиеца му.

— Надявам се, няма да ме питате дали е имал някакви врагове.

— Първото нещо, което трябва да направим, е да си напишем доклада как снощи си се озовал в участъка жив и здрав. Довел те е доктор Шевалие, затова бихме искали да му зададем няколко въпроса. Знаеш ли къде можем да го намерим?

— Тръгна си за Хаити.

— Летищата са затворени — възразих. — Всички полети са отменени до обяд.

— Пътническите полети, да, но от Уестчестър излитат частни самолети от зазоряване — обясни Трип. — Разреших на Патрис да използва семейния самолет, за да прибере тялото на Питър у дома.

Дотук с разпита на хора с хирургически умения.

— Погребението на Питър е в четвъртък — продължи момчето. — Патрис ме помоли да произнеса траурното слово. Мога да отида, нали? Искам да кажа, според адвоката ми няма защо да се безпокоя за историята с електрошоковия пистолет.

— Оги Хофман не е подал жалба, а след всичко, което си преживял, и прокуратурата няма да повдигне обвинение — казах. — Определено можеш да отидеш на погребението на Питър. И съжаляваме за загубата ти — знаем колко много значеше той за тебе.

— Благодаря! Поне ми остава Патрис. След дипломирането ще замина за Хаити и ще живея с него.

— А колежът?

— Смятате ли, че някое от филмовите училища, в които кандидатствах, ще ме вземе, след като разберат, че препоръчителното ми писмо е било от маниакален убиец?

— И още как — намеси се Кайли. — Може дори да поискат да направят филм от тази история.

— Имам по-добра идея за филм — каза той. — Тийнейджър внезапно наследява милиарди долари и започва да ги дарява.

— Такъв ли е планът ти? — попитах.

— Единственият ми план е въобще да не съм като баща си. Той посвети живота си на правенето на пари и не се интересуваше кого наранява по пътя си. Сега, когато всичко е мое, ще се опитам да го използвам, за да компенсирам щетите, които е нанесъл.

— Много щедро от твоя страна — отбеляза Кайли.

Опита да се усмихне, ала виждах по израза на очите й, че Трип Олдън е съсипал тотално деня й.