Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (64)

62.

Първите няколко снежинки паднаха на предното стъкло, докато излизах на „Хенри Хъдсън Паркуей“.

— Чистачките — изкомандва Кайли от предната седалка до мен.

— Боже, благодаря ти — отвърнах и ги включих. — Знаех си, че съм пропуснал шофьорския курс в гимназията. Нещо друго?

— Ще ти прозвучи ужасно — продължи Кайли, — но трябва да го кажа. Харесвам този случай.

— Аз също. Какво толкова, двама мъртви типове, пълно безсъние, семейството на Олдън ни препъва на всяка крачка… Как да не го харесваш?

— Стига, Зак… Започнахме в четвъртък с обезглавено тяло в кола за един милион долара. А после всичко излезе от контрол. Отвличане, изнудване, второ убийство…

— Откраднати перли — добавих.

— Нали си мечтаехме за такива неща, когато бяхме в Академията.

— Я ми напомни… А мечтаехме ли как да ги разкриваме?

— О, ще ги разкрием — увери ме тя. — Мисля, че трябва да започнем, като посетим Ъруин.

До Нова година Ъруин Даймънд беше най-умният човек в управата на града. Беше дясната ръка на предишния кмет и голям поддръжник на „Специални клиенти“. Но след това Мюриъл Сайкс се нанесе в имението „Грейси“, а Ъруин се върна към първата си професия — инвестиционното банкиране.

— Смяташ, че Ъруин може да ни помогне за „Гутенберг?“ — попитах.

— Не знам, но всяко ченге в града търси Медисън и Трип. А ние сме единствените, узнали за „Гутенберг“. Все трябва да започнем отнякъде.

Това някъде беше пентхаусът с пет спални на Ъруин на Уан Мортън Скуеър, един от най-престижните адреси в града. Тримата седнахме в уютната отделена част от десетметровата всекидневна с прозорци от пода до тавана. В ясен ден може би се виждаше оттатък Хъдсън, чак до центъра на града, но сега хоризонтът беше изпълнен само от яростна снежна вихрушка.

— Прогнозата е за двайсетина сантиметра сняг — каза Ъруин. — А това означава, че независимо как Мюриъл Сайкс се справя с почистването на улиците, утре по това време четири от петте района ще й бъдат бесни. Толкова се радвам, че съм извън политиката. Как мога да помогна?

Обяснихме му. Никога не бе чувал за проекта „Гутенберг“.

— Но звучи мръсно — отбеляза той. — А фактът, че кодовото име се позовава на Библията, ме кара да мисля, че е още по-мръсно. Престъпниците с бели якички обичат иронията.

— Хънтър Олдън престъпник ли е?

Той ни изгледа през очилата си без рамки.

— Предполагаем. Никога не е осъждан.

— Какво можеш да ни кажеш за него?

— А вие какво знаете за инвестирането?

— Лесно е — обясних. — Даваш на своя брокер пари, той ги влага в нещо, което не се получава така, както се очаква, а година по-късно, ако имаш късмет, получаваш обратно една трета.

— Вече си по-умен от повечето инвеститори, но все пак ми позволи да ти проведа кратко обучение.

Ъруин стана и отиде до прозореца.

— Виж тези две капки вода. Обзалагам се на един долар, че тази отляво ще стигне до перваза на прозореца преди онази отдясно. Участваш ли?

— Дадено.

Наблюдавахме как капчиците се стичат по стъклото. След десетина секунди дясната падна на перваза. Ъруин бръкна в портфейла си и ми даде един долар.

— Готов ли си за нещо малко по-рисковано?

— Играя със служебни пари, така че давай.

Той погледна часовника си.

— Обзалагам се на петдесет долара, че през следващите десет минути котката на съседа ще скочи на терасата ми, ще започне да драска по вратата, ще ме изчака да й донеса паничка мляко, ще го излочи и ще си тръгне. Участваш ли?

— По дяволите, не — възроптах.

— И защо не?

— Ъруин, не съм сигурен дали ти и котката не въртите заедно някаква измама, но съм наясно, че си прекалено умен, за да направиш такъв безумен залог, освен ако не знаеш нещо, което аз не знам.

— Надеждна информация, така печеля пари — отговори той. — Ала разликата между мен и Олдън е в това, че моята информация идва от щателни проучвания. А той подслушва телефони, прониква в електронни пощи, слага бръмбари, подкупва корпоративни шефове и дава комисиони на държавни служители.

— Значи е мошеник — заключих. — Само че какво има предвид Айрин, когато твърди, че са направили пари за сметка на толкова много страдания?

— Не знам, но мога да ви дам хипотетичен отговор. Да допуснем, че има ново хапче за отслабване, което ви позволява да ядете всичко, което искате, и пак да сваляте килограми. Федералната агенция по лекарствата го одобрява, а интелигентните вложители смятат, че акциите на фармацевтичната компания ще скочат. Единствено Хънтър Олдън залага милиони, че ще паднат.

— Защо?

— Защото е научил, че фармацевтичната компания е подправила клиничните си изследвания. Ала той си трае, не бие камбаната. Хапчетата излизат на пазара, стотици хора, които ги вземат, умират, а акциите вече стават само за тоалетна хартия.

— А Хънтър прави много пари за сметка на много страдания — добавих аз.

— Но няма ли Комисията по ценните книжа да провери всички сделки с акции на фармацевтичната компания и да разбере, че той е имал вътрешна информация? — попита Кайли.

— Неговото име никога няма да се появи никъде. Ще направи всичко чрез телефонни обаждания до швейцарски адвокат и банкови преводи през офшорна банка — отговори Ъруин.

— Мисля, че вече е ясно какво има на липсващата флашка — каза Кайли.

Станах и отидох до прозореца.

— Май трябваше да заложа. Изглежда, котката не иска да излезе в снега.

— О, съседът ми няма котка — заяви Ъруин. — Просто исках да ви покажа силата на информацията — дори когато е лъжа.

— Благодаря — кимнах. — Не знам дали някои от тези неща ще ни помогнат да решим случая, но ми помагат да разбера защо 99 процента мразят единия процент.

Ъруин се засмя.

— Недейте да ни мразите прекалено. Не забравяйте, че без единия процент Специалният отдел щеше да си бъде обикновен отдел.