Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (3)

1.

Току-що бях прекарал най-хубавата Нова година в живота си и когато отворих очи сутринта на 2 януари, еуфорията продължаваше.

Пред мен се разкриваше завладяваща панорамна гледка към Сентръл Парк, все още осеян с бели петна от коледния сняг, валял миналата седмица. Таванът над мен беше украсен с изрисувани на ръка херувими и полуголи жени, които се разхождаха по горска поляна. А сред безумно скъпите завивки от чист памук се гушеше чисто голо момиче, което можеше да накара да пребледнее от завист всяка една от римските богини на тази фреска с вакханалии.

— Бих могла да свикна с това, Зак — каза Черил. — Определено трябва да започнеш да вземаш повече подкупи.

Преди две вечери двамата с Черил пристигнахме в „Стийл Тауърс“, в южната част на Сентръл Парк, за кратка новогодишна ваканция. Бях резервирал стая, която можех да си позволя със заплатата си на ченге, ала щом застанахме на рецепцията, служителят се извини. В стаята ни имало проблем с поддръжката.

Той изчака достатъчно дълго, за да види как лицата ни се изопват, а после допълни:

— Но не се притеснявайте, детектив Джордан. Ще ви предложим малко по-добро настаняване.

Неговата версия на „малко по-добро“ беше апартамент с площ от 160 квадратни метра, от най-луксозните в този петзвезден хотел от световна класа.

— О, Господи — възкликна Черил, когато консиержът на етажа ни придружи до новото ни убежище. Тя погледна таблицата с цените, закачена отзад на вратата. — И е само за шест хиляди и петстотин долара на нощ.

— Щастливите случайности спохождат само най-хубавите хора — каза консиержът.

Не си помислих и за миг, че това беше случайност. Знаех точно какво е: дискретен жест на благодарност от Джейсън Стийл, собственика на хотела. Съпругата му беше убита преди няколко месеца, а двамата с партньорката ми Кайли Макдоналд бяхме разрешили случая.

Спрях се пред вратата на апартамента и се обадих на шефката си, капитан Кейтс, за да обясня проблема.

— Няма никакъв проблем — възрази тя. — Ти си там като обикновен гражданин, а не като ченге.

— Но дежурният служител ме нарече детектив Джордан. Знаеше, че съм ченге.

— Зак, ти си един от шепата детективи, назначени в „Специални клиенти“. Извърши два ареста за първа страница на вестниците през последните шест месеца. По-добре ще е да свикнеш, че хората вече те разпознават. А щом си търсиш оправдание, ето ти го: хотелите постоянно заменят стаи с по-добри. Млъкни, нанасяйте се и си прекарайте с Черил една щастлива Нова година.

О, беше най-щастливата, която бяхме имали някога. Но вече беше време да се върнем към действителността. Станах от леглото.

— Ще си взема душ — казах.

Черил се протегна гъвкаво като котка и завивката се плъзна от гърдите й.

— Всъщност размислих — поправих се аз, — ще взема да се върна в леглото.

Тя се усмихна.

— Я бягай под душа. Идвам веднага след теб.

— След мен или пред мен. Сигурен съм, че ще намерим най-доброто решение, когато и двамата се окажем мокри и хлъзгави.

Телефонът на Черил иззвъня.

— Вероятно родителите ми искат да ми честитят Нова година — каза тя. — Вчера цял ден се опитвахме да се свържем. Все не успявах да ги уцеля. Ей сега идвам.

Баните бяха три и с Черил бяхме експериментирали с гимнастика под душа във всяка от тях. Насочих се към любимата ни.

Приглуших светлините, подбрах някакъв бавен джаз, пристъпих в двойното отделение с душа, облицовано със зелен гранит, и пуснах водата. Почувствах се в рая.

Въпреки че заради работата си общувам всекидневно с най-богатите граждани на Ню Йорк, рядко се случва да живея като един от тях. Оставих се на пулсиращия ритъм на шестте перфектни масажиращи душа, притворих очи и се замислих за тъмнокосото латино момиче с карамелена кожа. Беше убийствено красиво и смразяващо умно. А аз се влюбвах главоломно.

Срещнах се с Черил Робинсън преди четири години. Тя беше психолог от Нюйоркското полицейско управление, аз пък бях кандидат за най-елитния отдел на управлението. Отне й три часа да ме оцени. На мен, от друга страна, ми трябваха само три секунди, за да оценя нея. Никога не бях виждал толкова съблазнителна полицайка или психоложка. И ако не бяха златната халка на лявата й ръка и фактът, че стоеше между мен и най-хубавата работа в управлението, сигурно щях да се хвърля в краката й.

Получих работата, а преди шест месеца, малко след като сватбената й халка изчезна завинаги, получих и Черил. Дотогава се бях влюбвал само веднъж. Преди единайсет години преживях бурна 28-дневна връзка със състудентка в полицейската академия: Кайли Макдоналд. Но тя ме заряза и се върна при стария си приятел. Година след това се ожени за него.

Десет години по-късно департаментът реши да изпита емоционалната ми устойчивост в стил „Я да видим можем ли да побъркаме Зак Джордан“ и върна Кайли в живота ми. Не като любовница, а като партньорка в разкриването на престъпления. Така че през последните шест месеца двамата с Кайли сме неразделни — освен когато всяка вечер се прибира вкъщи при съпруга си, Спенс Харингтън.

След петнайсет минути мечтания в банята Черил така и не се появи и взех да треперя не само от страст.

Избърсах се, облякох дебелата и мека бяла хавлия и се върнах в основната спалня.

Тя все още говореше по телефона.

— Бъди силен — казваше. — Ще дойда възможно най-бързо. Предай й пожеланията ми да се почувства по-добре, и любовта ми.

Тя затвори.

— Зак, съжалявам. Спешен семеен случай.

— Майка ти ли се е разболяла?

— Не. Майката на Фред.

Фред? Фред беше бившият съпруг на Черил.

— Той ли се обади?

Тя кимна.

— Съсипан е.

— Мислех, че е изпаднал от картинката.

— Така е. Ала майка му умира. Бях ти споменала, че планирам да замина за Бедфорд следващия уикенд за рождения ден на Милдред. Но изглежда, че тя няма да издържи дотогава. Ще отида до службата да довърша няколко неща и ще хвана влака до болницата в Северен Уестчестър възможно най-скоро.

Тя стана от леглото и смъкна халата.

— Съжалявам, мили, ще взема душ, но набързо и сама — отправи се към банята. — О, за малко да забравя. Телефонът ти звъня, докато говорех с Фред. Видях, че е Кайли, затова вдигнах и й казах, че ще й се обадиш веднага.

Кайли ме търсеше, което означаваше работа. Фред търсеше Черил, което означаваше, че ще имам за какво да се тормозя по цял ден, освен за работата.

Обадих се на Кайли.

— Щастлива Нова Година — казах.

— Не за всички — отвърна тя. — Имаме тяло без глава в Ривърсайд Парк.

Декапитациите бяха стандартна процедура за мексиканските наркокартели, но рядко се случваха в Ню Йорк — а още по-рядко засягаха нашия отдел.

— Сигурна ли си, че е за „Специални клиенти“?

— Тялото е в униформа на шофьор — додаде Кайли, — а на паркинга има тлъста черна лимузина. С регистрационна табела „ОЛДЪН 2“. Което означава, че това убийство е толкова специално, колкото можеш да си представиш. Къде си?

Обясних й, а тя каза, че след десет минути ще ме вземе пред хотела.

Моята новогодишна еуфория официално приключи.