Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (26)

24.

Кайли караше на юг по Пето, когато ми просветна накъде сме се запътили… По-добър съм от средния детектив, но бях пропуснал напълно първата улика. Тази сутрин, когато на стъпалата пред дома на Хънтър Олдън Блекстоун я попита за Спенс, тя отговори: „Възстановява се, благодаря“.

Възстановява се? Кой плещи такива глупости? Особено Кайли, която добре познавам. На подобни лични въпроси, зададени от задници като Блекстоун, отговаря с бърза словесна комбинация, състояща се от глагол и местоимение. Бам! — и край на дискусията.

Втората улика беше по-очевидна. Веднага след като Черил се обади, за да каже, че ще прекара нощта в Уестчестър, Кайли ме покани на вечеря с крилца и бира. Не пица. Не китайско. Крилца и бира.

И последният щрих — тя зави наляво по Двайсета улица и всички парчета се сглобиха. Спенс не се възстановяваше, той беше в лоша форма, което означаваше, че бракът на Кайли е в още по-лоша. Пък ние не просто отивахме за крилца и бира, а се връщахме към един от най-щастливите епизоди от живота на Кайли — времето, когато беше новобранка, следваща мечтата си и лудо влюбена в мъж, който искаше да бъде с нея завинаги. В мен.

„Уинг Нътс“ се намираше зад ъгъла при Академията и беше мястото за водопой на новобранците, които искаха да се наливат евтино до зори. Там вечеряхме с Кайли и първата нощ, в която се любихме. А през следващите 27 дни това стана любимото ни преди или следсексуално убежище.

Влязохме и всичко изглеждаше, миришеше и се усещаше така, както го бях оставил. Същото меню, същото обзавеждане, същият барман, нищо не беше се променило. Единственото, което ми липсваше, беше блаженството след секса.

Поръчахме куп крилца и кана „Бруклин Бласт“ и намерихме маса, възможно най-далеч от тълпата.

Кайли наля две бири.

— Какво става с теб и Черил?

— Нищо не става. Всичко е страхотно. Прекарахме заедно Нова година и изведнъж Фред се появи от нищото. В един момент си мислех, че той ще се жени и ще си има бебе, а в следващия миг разбрах, че няма нищо подобно, а иска пак да се лепне за Черил. Ти беше права. Моето мъжко его се обади. Но аз съм над тези неща. Тя ще се върне утре, всичко си е супер.

Кайли ми кимна, както правеше в офиса. Жестът й обаче беше съчетан със съмняваща се усмивка и бавно извъртане на очите. Не беше се хванала на моята приказка със спретнат щастлив край.

Белокосата сервитьорка се появи с два подноса с крилца.

— Я виж ти кой се е върнал! — зарадва се тя.

— Здрасти, Гладис — отвърна Кайли.

— Не мога да си спомня имената ви, скъпа — каза сервитьорката, — ама ти си лудетината, а гаджето ти е кротушкото.

Тя остави подносите и си тръгна.

— Е, спомените ни връхлитат… — Кайли захапа едно крилце.

— А какво ли ще е след бирата — подсмихнах се аз.

Тя ме ритна под масата.

— Стига, Зак. Каквото и друго да ни се случи през последните единайсет години, трябва да признаеш, че някога преживяхме хубави мигове.

Каквото и друго да ни се е случило? Спенс Харингтън успя да се отърве от пристрастяването към кокаина точно когато аз започвах да се пристрастявам към Кайли Макдоналд. Тя го прие обратно, омъжи се за него и в продължение на десет години бяха една от красивите двойки, които могат да се видят в раздела „Стил“ на „Таймс“. Принцовете на Ню Йорк. И тогава пясъчният им замък се срути. Убиецът, когото преследвахме с Кайли, реши да си го върне, като се насочи към Спенс. Той оцеля от атаката, но не издържа срещу перкосета, който започна да взема за болката. През три дни влизаше и излизаше от рехабилитация. Миналия месец отлетя за Орегон за още един опит.

— Така беше, забавлявахме се — въздъхнах аз, отдавайки се на спомените, в които тя вече беше потънала. — А виж ни сега — двама върховни детективи, които висят в тая дупка, пълна с начинаещи ченгета.

— Да, такива сме си ние. Направо смъртоносен екип.

Кайли се усмихна. Бирата си вършеше работата. Моментът май беше подходящ да проверя дали моята теория за нейното възстановява се е вярна.

— Е, как се справя Спенс?

Усмивката изчезна.

— Говорих с неговата консултантка миналата седмица. Тя каза, че просто не успявал да се отдаде на програмата. И Спенс ми се обади на Нова година. Увери ме, че бил добре, но не можел да си представи как ще издържи още деветдесет дни далеч от дома. Така че аз… Ами незабавно превключих в режим на автопилот, влизайки в ролята на съпруга на възстановяващ се наркоман. И го посъветвах да се справя ден за ден. А той: „О, Боже, Кайли, не и ти“. Пожела ми щастлива Нова година и затръшна телефона.

Отговорих с уклончиво кимване.

— И какво ще правиш сега?

— Знам точно какво. — Тя махна на Гладис. — Ще поръчам още една кана бира.

Нахвърлихме се на крилцата, а когато преполовихме втората кана, тя вече се бе надвесила през масата, поставила длан на китката ми и започваше всяко следващо изречение със „Спомняш ли си, когато…“.

Господи, дали си спомнях. Спомнях си първия ден, когато вдигнах поглед и видях как в живота ми влиза зеленооката златокоса красавица. Спомнях си първата целувка, нежното любене и радостта от осъзнаването, че съм срещнал жената, с която исках да бъда вечно. А после — последната вечер, когато седяхме в тази долнопробна стара кръчма и Кайли ми заяви, че ще се върне при Спенс. Той се е излекувал — рече тя. — Длъжна съм да му дам още един шанс.

А сега излизаше, че Спенс е възможно най-неизлекуван.

Говорихме два часа. В един момент осъзнах, че тълпата е оредяла, а третата ни кана бира е опасно празна. Кайли пресуши и моята чаша, след което поръчахме на Гладис две кафета, един „Кален пай от Мисисипи“ и две вилици.

Заровихме се в пая като деца, невидели сладкиш. Вилиците ни се дуелираха, бореха се за най-хубавите парченца шоколад, а Кайли постъпваше както винаги — играеше грубо, за да спечели.

Тя не обича да губи в нищо. Особено във връзките. Родителите й бяха поставили летвата ниско. Бракът им се бе провалил. После баща й беше опитал още два пъти, а майка й още веднъж. Целта на Кайли беше да се омъжи завинаги. Но не беше лесно за амбициозното ченге да остане съпруга на наркоман.

Бяхме опитвали и преди тези борби в калта на Мисисипи и както обикновено, Кайли грабна последната хапка. Точно тогава получих своето просветление, вдъхновено и от трите кани бира. Тази сутрин се събудих в президентския апартамент с Черил и си помислих, че никога не съм бил по-щастлив. Тази вечер съм в кръчма на Трето авеню, наливам се с „Бруклин Бласт“ с Кайли и си мисля, че никога не съм бил по-щастлив.

И двамата бяхме прекалено пияни, за да шофираме, и макар Кайли да обича да нарушава правилата, сега дори и не си го помисли. За щастие, нямаше правило, което да диктува колко дълго могат да се прегръщат полицай и полицайка, двама партньори, когато си пожелават лека нощ, защото щяхме да го нарушим брутално. Вкарах я в първото такси и тя ме прегърна още веднъж на раздяла.

— Благодаря ти, Зак — прошепна. — Наистина имах нужда от това.

Бях на път да кажа нещо като „много съжалявам за теб и за Спенс“, но си затворих устата.

Кого, по дяволите, можех да заблудя?