Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (31)

29.

Стаята на чистачите в сутерена на ДУ 114 някога беше гробище за счупени мебели, мухлясали книги и смрадлива купчина от изгубени вещи, трупана от времената на президентството на Труман. Никой не ходеше там, особено чистачите.

След това, през 1983 година, Оги Хофман стана управител на сградата и преобрази отвратителната дупка в перфектно организиран команден център за поддръжка: кленов работен плот; подредени по конец инструменти; грижливо надписани контейнери за складиране; безупречно чист кухненски бокс… Сложи и кушетка за зимните вечери, когато отоплителната система на училището изискваше непрекъснато внимание.

При южната стена имаше три отделения с решетки за съхраняване на физкултурно оборудване, училищни пособия и всичко друго, което можеше да се изнесе през вратата, ако не беше заключено.

Трип и Лони бяха в средната клетка и разполагаха със стек минерална вода, празна кофа от боя и ролка тоалетна хартия. Бяха заспали, когато ги стресна затръшването на вратата на горния етаж.

Каин слезе по стълбите и влезе в импровизирания затвор. Беше целият в черно — от плетената шапка до ботите, а очите му едва се виждаха под скиорската маска. Отиде направо при работния плот на чистачите, отвори горното чекмедже и извади електрошоковия пистолет.

Насочи своя „Вайпъртек“ с мощност петнайсет милиона волта към пленниците си, а те се отдръпнаха в задната част на клетката си.

— Говори ли с баща ми? — попита Трип.

— Той иска да се увери, че още си жив — изрече Каин с филтриран от преобразувателя глас.

— Не ми звучи като казано от баща ми. Сигурен ли си, че си набрал правилния номер?

Лони се засмя. Каин го изгледа.

— Очаква обаждане като доказателство, че си жив. — Каин се отпусна на едно коляно и плъзна сандвичите с фъстъчено масло и конфитюр под преградата.

— Сега ли да му се обадя?

— Не на него. Сигурен съм, че си имате кодови думи.

— Мога ли да звънна на дядо си?

— Не. Искам някого извън семейството. Някой твой познат, кажи му да се обади на баща ти и да предаде, че си добре.

— И да плати откупа — добави Трип.

— Бъзикаш ли се с мен, или си тъп? Ако кажеш това, те няма да се обадят на баща ти. Ще потърсят ченгетата…

— Съжалявам, не исках да…

— Съвсем просто е, хлапе. Обади се на приятел. На някого, на когото имаш доверие. А той да предаде на твоя старец, че си жив и здрав. Толкова. Кратко и лесно.

— Добре. Дай ми телефон.

— Раздаваш заповеди точно като баща си, а? Ще го направя сутринта. Нека се поизпоти дотогава.

Каин огледа внимателно стаята. Нямаше нищо подозрително. Разтърси вратата на клетката — беше здраво заключена.

— Не изяждайте всичко наведнъж — каза и се отдръпна назад. — Румсървисът е затворен през нощта.

Пъхна електрошоковия пистолет обратно в горното чекмедже на работната маса и си тръгна. Момчетата се заслушаха как трополи по стълбите. Втора врата се отвори и затвори, и настана тишина.

Лони грабна два сандвича и подхвърли единия на Трип.

— На кого ще се обадиш?

— Каза на приятел. Някой, на когото имам доверие.

— Това би трябвало да съм аз — въздъхна Лони, — но помолих на рецепцията да не ме свързват.

— Има само един друг човек освен теб, на когото вярвам — каза Трип. — Ще се обадя на Питър.