Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (63)

61.

Хънтър Олдън извади името и снимката на Сайлъс Блекстоун на екрана на своя айфон.

— Идиот — каза, загледан в него. — Що за частен детектив е този, който ще се остави да го застрелят в собствената му кола на някакъв паркинг?

Шестнайсет часа след смъртта на Сайлъс Хънтър започваше да осъзнава колко много е разчитал на този тип. Прекалено. Така и не бе пожелал да се срещне с някой друг от „СДБ Разследвания и услуги“. Сайлъс беше посредник за всичко.

Погледна за последен път телефона, натисна „Изтрий контакта“ и Сайлъс Блекстоун изчезна мигновено. Нямаше време да намери заместник. Беше останал сам. Посегна надолу и извади револвера 38-и калибър от кобура на глезена си.

Неговите приятели, любители на оръжията, обичаха да го поднасят. Как може въобще да не ловуваш с име като Хънтър? Това, че нямаше желание да лети на осем хиляди мили, за да гръмне някой носорог, не означаваше, че не знае нищо за оръжията. Знаеше достатъчно. И все пак се упрекна, че така и не е взел телефонния номер на Уилър.

На вратата се позвъни. Той пъхна револвера обратно в кобура, погледна монитора на охранителната камера на бюрото си и изруга:

— Този пък кучи син откъде се взе!

Звънецът проехтя още два пъти, докато Хънтър стигна до входната врата и я отвори.

— Какво, по дяволите, искаш? — изсъска.

Лони Мартинес го изгледа с пълно презрение.

— Имам съобщение от Трип.

Хънтър му отвърна със същия пълен с омраза поглед.

— Как така се мотаеш още по улиците? Ченгетата трябваше отдавна да са ти щракнали белезниците.

— За какво?

— Участвал си в това и още участваш — изръмжа Хънтър. — Казвай бързо виждал ли си сина ми след така нареченото бягство.

— Да. Току-що обядвахме заедно. Той плати. — Лони се ухили. — С твоите пари.

— Къде е сега?

— Не знам, но мога да ти кажа къде ще бъде.

Момчето му подаде лист хартия.

Хънтър го огледа.

— Какво, по дяволите, е това?

— Просто прочети. Това е пропуск за „Костко“.

— За какво ми е?

— Това е единственият начин да се влезе в магазина. Управляват го като клуб. Само за членове.

— Не ме интересува членство в него.

— Не е и нужно. Трип стана член и те добави към сметката си. Поздравления. Магазинът е чудесен. Баба ми работи там.

— Кажи на Трип, че ако иска да се срещне с мен, може да дойде тук.

— Той ме предупреди, че ще предложиш точно това. Ала кой знае защо ще се чувства по-безопасно, ако се видите на публично място. „Костко“ е в Източен Харлем. На Сто и седемнадесета улица, точно до моста „Рузвелт“. Ще те чака в залата със заведенията за бързо хранене. В пет часа.

Лони се обърна и заслиза по стълбите.

— Кажи му да не се надява много — извика Хънтър.

Лони спря и се обърна.

— Предупреди ме, че може да го кажеш. Ако обаче смяташ да го направиш, трябва да ти предам още едно съобщение. Ако не си там до пет и една минута, ще се обади на „Уолстрийт Джърнъл“. Приятен ден й не забравяй пропуска.

Изтича надолу по стъпалата, през портата и тръгна на изток по Осемдесет и първа улица.

Хънтър усещаше револвера на левия си глезен. За миг му се прииска да го извади и да стреля по самодоволното пуерториканско копеле. Но Лони Мартинес не беше проблем. Трип беше.

Затвори вратата. Защо да застрелваш вестоносеца?