Ингар Йонсрюд
Калипсо (96)

Глава 96

Егон Борг изглеждаше затормозен, когато излезе от канцеларията на Неме. Кафа чакаше край една от неудобните пейки в коридора. Малкият стикер на сакото му съобщаваше, че се е регистрирал на пропуска на охраната при главния вход.

Тя предложи да го придружи до долу. След като бяха вече в асансьора, тя се поколеба и изрече:

— Господин Борг, нека ви покажа нещо, за което бих искала мнението ви.

Той се прокашля раздразнено и погледна ръчния си часовник.

Тя го отведе в стая за разпити.

— Тук проведохте с мен разговора последния път. Разпознавам мазните петна по огледалото — отбеляза той и кимна към едностранното огледало.

Кафа бе седнала с чантата в скута си.

— Да… — промълви тя разсеяно. — Би трябвало да са почистили. Искате ли нещо за пиене?

Той поклати нетърпеливо глава.

— Надявам се това да не отнеме много време.

Тя постави ръчния си часовник на масата.

— Знаехте ли, че Агнес Усе е съобщила за нахлуване с взлом в лекарски кабинет в Северна Норвегия през пролетта на 1992 г.?

Той я стрелна с подразнен поглед.

— Трябва да е било точно след тайната ви операция в Русия. Работела е като лекар там, за да е близо до Аксел…

— Да. Това беше голяма грешка — рязко я прекъсна той. — Отношенията им бяха приключили още преди тя да иде на север. Но какво общо има това с мен?

Кафа сви рамене.

— Местният шериф не беше възторжен, когато го помолих да издири преписката по случая — каза тя. — Кражба с взлом отпреди двайсет и пет години. Никога неразкрита, без заподозрени. Ключалката на входната врата била непокътната, само един прозорец бил счупен. Единственото откраднато бил фризер от типа, използван за съхраняване на биологичен материал. Вярвам, че този фризер е тежал повече от шейсет килограма. Имате ли представа как го е преместил крадецът?

Егон Борг изсумтя силно, извади спрей за нос от джоба на сакото си и я погледна, сякаш се колебаеше дали да си впръсне от него. Реши да не го прави.

— Не — отвърна надменно. — Нямам представа. Какво искахте да ми покажете?

Кафа игнорира тона му.

— Агнес с нейната някак… алтернативна самоличност… Не мислите ли, че сама може да го е откраднала? — После поклати глава. — Но тя беше дребна жена. Не виждам как би успяла. Не и ако някой не й е помогнал — допълни.

Борг се облакъти на масата.

— Накъде биете, Кафа Икбал?

— Моля ви, бихте ли ми разказали за вечерта, когато съпругата ви е пострадала? Онази непосредствено след сватбата ви?