Ингар Йонсрюд
Калипсо (6)

Глава 6

Безжизнен ембрион, обут с кожени пантофи и покрит с бяла влага.

Може би моравите вени на тила му създаваха тази асоциация. Може би беше ембрионалната поза. Все пак трупът лежеше свит под капака на една кола. Да, колата беше голяма, но дори Баварските моторни заводи не бяха предвидили превоз на хора в багажника.

Може би беше заради порезната рана отстрани на тялото му. Или пък просто цялата кръв и вътрешностите, бликнали върху бялата пластмаса. Този урод беше абортиран от самия живот — и Каин беше извършил кюртажа.

Каин вдигна ръце. Вените върху тях се издуха. Въпреки че отдавна се беше стъмнило, небето над града сияеше отдолу в жълто и оранжево — отражения от уличните светлини и жилищата. Те обагриха ръцете му. Но едва доловимо. Тук горе, в Грурюддален, нощта беше преобладаващо черна.

Корените на зъбите го боляха. Сърцето му препускаше в гърдите. Той успя да изрови пакетче дъвка от джоба на тесните си дънки. Ментолът трябваше да задейства слюноотделянето. Колко странни бяха ефектите от приема на амфетамини. Той се потеше. Между краката и под мишниците. Влага беше избила по гърба и челото му. Чувстваше ситост, но стомахът му се бунтуваше и той не спираше да изпуска газове. Безшумни и вонящи. Челюстта му беше скована, сякаш беше дъвкал вестникарска хартия. Очите му бяха като фарове. Онова, което трябваше да е влажно, беше сухо, и онова, което трябваше да е сухо, беше влажно. Всичко беше наобратно. Или наопаки. Почти нямаше значение. Той цепеше черепите на две. Не думите.

Каин беше силен, но да повдигнеш труп, винаги си е мъка. Още помнеше първия път. Беше лято през осемдесетте и Каин тъкмо беше пристигнал на Крагерьо на моторна яхта. От вътрешната страна на тоалетната беше залепен пакет с два килограма и деветстотин и осем грама кокаин. Деветдесет и два грама си бяха проправили път към подплатата на ментовозеленото яке „Лакост“ на Каин. Не му дойде наум, че същият изрод, който му е помахал за сбогом в Ротердам, го очаква на кея в Крагерьо. Със същата проклета аптекарска везна. „Мазния Туре“ го наричаха, защото все нареждаше благо. Той опита да пръсне черепа на Каин с един „Люгер“. Щеше и да успее, ако последният път, когато това оръжие беше произвело изстрел, не беше през Втората световна. Интересът на Мазния Туре към историята се превърна в неговата прокоба. Защото пистолетът му откъсна ръката, а Каин не виждаше причина да остави нещата така, затова използва шилото за лед от минибара на яхтата, за да го довърши.

От тази случка Каин научи четири неща. Първо, струва си да правиш разлика между оръжия и сувенири. Второ, дилърите, пренасящи наркотици контрабанда, не обичат да им хвърлят прах в очите. Трето, по принцип имаш право само на един опит, ако решиш да отнемеш нечий живот. И четвърто: в телата на мъртъвците няма хармония. Не са просто вързопи, без съпротива, без мускулно съпротивление и без уважение нито към себе си, нито към околните, когато червата им се изпразват, а гърлото започва да хрипти, дробовете се свиват и вътрешностите отказват.

Затова Каин затегна хватката добре. Една ръка под коленете, една ръка под мишниците. С мъка задържа изкуствената дясна ръка. Миризмата, която достигна обонянието му, беше отблъскваща — този тип е трябвало отдавна да бъде заровен. Забеляза тръба и вентил в уличната шахта. Тялото се удари в стоманата и се чу звук от разкъсване. Каин завъртя капака на шахтата обратно на мястото му и когато той падна върху металния кръг в асфалта, това прозвуча почти като камбанен звън. Не беше точно благословена земя, но пък и Каин не беше религиозен. Бе живял твърде дълго за това. „От пръстта ще се възродиш?“ Смъртта си е смърт. Такъв беше опитът на Каин.

Той затвори куфара до колата. Изчака да чуе щракването. После заобиколи колата, отиде при мястото до шофьора и се подпря на купето. Наведе глава и вдиша. Сърдечният му мускул продължаваше да тупти неудържимо. В огледалото виждаше как големи, тежки снежинки се слягат в косата му и мокрят гладкия череп там, където светлите кичури са опадали.

Отново валеше сняг. Есента скоро щеше да се превърне в зима. Мъжът изпусна газовете си, преди да седне в колата.

Няма две еднакви снежинки, помисли си той и се загледа в пътническата седалка.