Ингар Йонсрюд
Калипсо (10)

Глава 10

Кафа Икбал стоеше пред огледалото в една от баните на къщата в Бюгдьой. Знаеше, че затвори ли очи, старите й мисли ще се завърнат. За кожата на дръжката на пистолета, която не миришеше на нищо и беше корава по ръба. За изсвирването, което произведе куршумът, докато профуча през въздуха. За трясъка, когато стигна до целта. За червената пелена пред очите.

Тя бавно прокара пръст по гърлото си. Мястото беше чувствително точно там, където стегнатото сухожилие минаваше под ключицата. Рамото я заболя, когато вдигна ръка, за да оправи яката на ризата си. Прекара известно време в нагласяне на възела на копринения шал. Улови погледа си в огледалото и го задържа. Не го пусна чак докато в него не остана друго, освен решителност.

Банята беше на втория етаж и беше по-голяма от собствената й дневна. Плочките на пода бяха от тъмен мрамор, тези на стените бяха светли, а ваната имаше лъвски крака.

Кафа беше оставила найлоново пликче на мивката. Взе го. То съдържаше парченце от стара снимка, не по-голямо от пощенска марка. Нямаше как да разбере какво е изобразено на снимката, но като я вдигна срещу светлината, ясно различи овалните водни знаци, белязали гърба на снимката. Пишеше „Калипсо“. На руски. Калипсо. Дали това беше танцът, или руската нимфа?

Бяха намерили парченцето до стената в коридора на долния етаж, до вратите на трапезарията. Изглежда, беше откъснато от някой от многобройните гвоздеи. Защо от всички картини, които са били окачени долу, това беше единствената следа, която откриха? Какъв беше мотивът? Защо снимката беше отстранена?

Някой почука с нокти по вратата и Кафа хвърли един последен поглед към огледалото, преди да се обърне към червенокосата жена полицай. Хана някоя си. Кафа опита да се усмихне.

— Да, какво имаме?

— Герда Тране — започна червенокосата. — Собственичката на къщата. Била е омъжена за директора Ернст Тране, но той е починал преди трийсет години. Имат син, Аксел Тране, но и той е починал. Няма роднини. Няма близки приятели.

— Да?

— Синът е работел в Отбраната и е загинал в инцидент в началото на 90-те, няколко години след баща си. Съседите описват вдовицата като строга, пестелива дама. Казват, че здравето й се влошило отдавна.

Униформената сбръчка чело и продължи.

— Явно й е помагал един мъж от общината. Косял е моравата и е поддържал домакинството. Едър и мълчалив тип според съседите.

— Едър? — повтори Кафа. — Като мъжа на стълбите?

Жената кимна.

— Странното е, че общината отрича някой от техните служители да е имал ангажимент тук. Може ли да ти покажа нещо?

Хана я заведе в съседната спалня. Въздухът беше спарен и прашен, а стените — украсени със скъпи, ръчно тъкани гоблени с мотиви на тъмни цветя. Пред прозорците висяха дантелени завеси. Первазите бяха голи. На нощното шкафче нямаше снимки, нито книги. Двойното легло беше стриктно оправено.

Кафа отмести завесите. Ниско долу, до малкото пристанище, видя празни места за лодки. Тънките алуминиеви плоскости хвърляха сенки на плаващи правоъгълници върху черното море. Лодките бяха изтеглени на сушата за зимата.

— Ти каза, че преддверието ти прилича на мавзолей — каза Хана. — Тук не се ли чувстваш по същия начин?

Кафа отиде до гардероба. Отвори крилата му. Рафтове с бельо, блузи, тъмни панталони и поли, каквито носят възрастните жени. От закачалките висяха рокли и връхни дрехи. Миришеше сладникаво на топчета против молци.

— Тази стая отдавна не е ползвана — каза тя.

— Именно — каза полицайката. — Затова пък гостната, надолу по коридора… — кимна тя в посока към стаята. — Има мъжки дрехи в коша за пране в мокрото помещение. Както и в гостната. Големи размери. Ултравиолетовата светлина показа много биологичен материал по чаршафите и калъфките на юрганите.

Кафа я гледаше с очакване.

— Кръв или сперма. И не приличат съвсем на кръв.

— Ела — каза Кафа, като й махна да я последва отново в банята. В шкафчето за лекарства имаше опаковки с медикаменти за сваляне на кръвно налягане, болкоуспокояващи и инсулин. Инсулинова писалка от модерните. Обаче не те бяха привлекли вниманието на Кафа. Там имаше също машинка за бръснене, голяма и черна, с три въртящи се глави.

— Мислиш ли, че старата госпожа Тране си е бръснела краката с това? — Кафа не дочака отговор. — Значи, тук не живее вдовица — установи тя. — А мъж. Мъжът от стълбището? Микаел Морениус?

— Възможно е.

— А какво знаем за този Морениус?

— Явно има защитена самоличност — отвърна Хана.

— Защитена самоличност? — Кафа се загледа въпросително в нея. Хана разпери ръце.

— Така пише в националния регистър. Затова ще отнеме известно време да получим информацията. Ще ти съставя папка.

Защитена самоличност. Кафа нямаше много опит с едри домашни помощници от мъжки пол. Допускаше обаче, че не са мнозинство в статистиката за хора, които имат нужда от защита.