Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (6)

4. Ливия

През следващите няколко дни Ливия бе заета с текущите си дела. Трябваше да свидетелства на един съдебен процес за семейно насилие. Да прегледа видеозаписа, свързан с един воайор в Балард. Да разпита жертвата на сексуално нападение, сутрешна бегачка в парка „Дискавъри“. Атаката беше подозрително подобна на друга такава в парка „Линкълн“ преди седмица. И в двата случая жените бяха носили слушалки — едно от многото неща, които Ливия учеше жените в курса си по самоотбрана никога да не правят, защото показваше едновременно две неща: че не могат да чуват и че са прекалено наивни, за да го правят. И двете служеха като притегателна сила за сексуалните маниаци. И двете жени бяха нападнати в гръб, преди даже да бяха разбрали, че някой е близо до тях. И в двата случая бяха заплашени с нож под брадичката: „Ако мръднеш или извикаш, ще ти прережа гърлото!“. След това китките им бяха вързани зад гърба със свински опашки, спортните им клинове — срязани, а после атаката приключваше за минути. Първата жертва не беше видяла нищо. Втората бе намерила самообладание да погледне към нападателя си, след като беше „слязъл“ от нея, но мъжът също беше облечен с дрехи за бягане, а жената не беше успяла да види лицето му. Втората атака потвърждаваше това, което Ливия беше заподозряла още след първата — че това не е новоизлюпен изнасилвач. Този мъж беше изпипал занаята, беше отхвърлил онова, което се бе оказало неосъществимо, беше подобрил ефикасността си и беше довел уменията си до точката на професионализъм. Например клиновете на жертвите. Характерът на срезовете показваше, че не са били разрязани с нож, а с ножици. Най-вероятно висококачествени ножици, каквито се използват в спешните отделения. Ливия нямаше откъде да го знае, разбира се, но предполагаше, че първоначално мъжът е опитвал да реже дрехите на жертвите си с нож, после е разбрал, че това отнема прекалено много време и усилия, и се е пренасочил към ножици. Беше подобрил набора си за изнасилвания. Беше превърнал инструментите си във фетиш. Беше си фантазирал каква тактика точно ще използва.

Но най-вече — беше запланувал всичко грижливо. За да е сигурен, че ще се наслаждава на хобито си много, много време.

Всичко това значеше, че Ливия си има работа с човек, който е пристигнал наскоро в Сиатъл, след като е решил, че е прекалено опасно да продължава да практикува хобито си някъде другаде. На теория програмата на ФБР за предотвратяване на тежки престъпления против личността — ПТППЛ — щеше да е добро начало да се потърсят други подобни на двете престъпления в парковете извън Сиатъл. На практика обаче претоварените с работа полицаи никога не бяха достатъчно съвестни в попълването на информацията в базата данни. Дори когато успяваха да отделят време да го направят, невинаги включваха достатъчно съществена информация.

И двете атаки например се бяха случили по време на дъжд. За Сиатъл това с лекота можеше да се приеме за съвпадение. От друга страна, дъждът приглушаваше звуците и унищожаваше уликите. Освен това намаляваше броя на бегачите до по-желано от престъпниците съотношение жертви-свидетели. А също така осигуряваше подходящо извинение за един мъж да излезе облечен от глава до пети в полиетиленови дрехи. Тези дрехи затрудняваха събирането на ДНК доказателства, а в същото време правеха разпознаването по-трудно за свидетелите. Проблемът беше дали един полицай, който попълва данните в ПТППЛ, щеше да се сети да спомене времето?

Но извади късмет. ПТППЛ й предложи вероятна следа — атака, която се бе случила осем месеца по-рано в Бриджпорт, Кънектикът. Същият профил на жертвата — сутрешна бегачка. Същият начин на атака — светкавичната атака в гръб, ножът, свинската опашка, оттренираната ефикасност. Не се споменаваше с какво предположимо са разрязани дрехите, но се беше случило по време на дъжд, което за Ливия потвърждаваше, че изборът на време не е случайност. Изборът на мястото също беше сходен — паркът „Сийсайд“, който беше разположен близко до вода, в Лонг Айланд Саунд, и беше много популярен сред бегачите. Вече беше сигурна, че в миналото е имало други атаки, така както и че в бъдеще ще има още, ако не успееха да спрат този човек.

Беше избутала „Детска игра“ от ума си, защото, поне за момента, Трахан работеше активно по нея. Освен това каквито и арести да направеше по това дело, нямаше да се случат по-рано от няколко месеца. Остана на бюрото си и продължи да претърсва всяка местна база данни, до която имаше достъп. Обади се на полицейските участъци по на север и на юг покрай крайбрежието на Кънектикът. Но не откри нищо.

Вече имаше две атаки. Предполагаше, че ще последва още една, вероятно следващия път, когато завали, което в Сиатъл със сигурност щеше да бъде скоро. След това изнасилвачът щеше да се премести към ново ловно поле, където най-вероятно щеше да изгуби завинаги следите му.

Нямаше да допусне това да се случи. По един или друг начин щеше да го спре тук.