Бари Айслър
Рейн-сан: Клубът на убийците (31)

29. Рейн

Според плана се срещнахме с Канезаки на паркинга при винарната „Лейк Ана“. Докс го беше предупредил, че няма да сме само тримата. И въпреки че Канезаки наистина бе объркан от малката промяна в плановете, явно възможността да разшири неофициалната си тайна мрежа за разузнаване и действие беше прекалено добра, за да я изпусне.

Когато се появихме — Ларисън, Хортън и аз в колата, която бяхме наели заедно с Ларисън от „Дълес“, а Ливия и Докс — в буса, Канезаки стоеше до една сива тойота „Камри“. Отдавна бях приел, че Канезаки не представлява заплаха за мен, затова можах да му се възхитя за усвоеното правило: човекът, който пристигне най-рано на срещата, е също така този, който най-вероятно ще си тръгне жив.

Застанахме пред една сграда, която приличаше на преустроен обор. Утринният въздух беше достатъчно студен, за да накара дъха ни да се вижда, но небето на изток вече синееше, а дневната светлина започваше да наднича над върховете на дърветата зад сградата. Навсякъде край нас се простираха зелени поля, гори и птичи песни, а ветрецът миришеше на пръст и окосена трева. Беше типична сутрин във Вирджиния. Помислих си, че започвам да разбирам привързаността на Хортън към този район.

Приближихме се към Канезаки с шумни стъпки по чакъла в ранното безмълвие на деня.

— Том от плът и кръв, и по-красив от всякога — поздрави го Докс.

Канезаки протегна ръка и Докс я стисна, като същевременно го придърпа за обичайната мечешка прегръдка.

Когато Докс го пусна, аз също му стиснах ръката и подметнах:

— Чух, че сега ти ръководиш парада.

Канезаки се усмихна, от което заприлича повече на новобранеца в Агенцията, с когото се бях запознал преди години, отколкото на изпечения и покрит с кръв оперативен служител, в който се бе превърнал.

— Не точно. Сега съм началник-отдел.

— Татсу щеше да се гордее с теб — казах.

Татсу ми беше приятел, забележително ченге от японската Кейсатсучо, Националната полицейска агенция. Преди да умре от рак, се беше привързал силно към Канезаки и се отнасяше с него донякъде като със свой син. И тази привързаност, бях сигурен, беше взаимна.

— Благодаря — отвърна Канезаки. — Татсу ми липсва.

Ливия, която очевидно беше предпазлива предишната вечер в хотелската стая, се показа изненадващо топла към Канезаки.

— Имам чувството, че трябва да те наричам Кей — започна тя, като му стисна ръката.

— И по-лошо са ме наричали — усмихна се Канезаки.

— Благодаря за цялата помощ. В момента, разбира се. Но също и за преди.

Зачудих се дали й е ясно, че помощта му не е безплатна услуга. И че в един момент Канезаки сто на сто ще поиска нещо в замяна.

Отношението му към Ларисън също беше топло. Двамата бяха започнали да изпитват уважение един към друг, докато с Ларисън бяхме част от отряда, за който подкрепата на Канезаки беше от критично значение.

С Хортън беше по-сдържан. Хортън навярно беше разбрал, че по времето на, както ги наричаше, „скорошните неприятни събития“, Канезаки беше поддържал Докс, Ларисън и мен. А пък Канезаки знаеше, че политическите геройства на Хортън от едно време са, меко казани, опетнени.

След като приключихме с поздравленията, Канезаки подаде на Докс една чанта за фитнес и подхвърли:

— Надявам се, че не е като в училище, където биха очаквали от мен да донеса достатъчно за всички.

Докс взе чантата и отвори ципа.

— Не, някои от децата си имат своя дъвка за балончета. Само аз и Джон сме неподготвени. — Погледна вътре и се усмихна. — Благодаря, Дядо Коледа, толкова е хубаво, когато Коледата дойде предварително.

Извади един колан с кобур и ми го подхвърли. Сложих си го на кръста и го мушнах под ризата, после попитах Канезаки:

— Научи ли нещо за Греъм?

— Подсказката за Париж беше от голяма полза. И изглежда, че е истинска.

Докс ми подаде един „Уилсън Комбат“ четирийсет и пети калибър. Проверих дали е зареден и го мушнах в кобура.

— Колко истинска?

— Греъм е купил самолетни билети преди повече от месец — обясни Канезаки. — Първа класа, отиване и връщане, от „Дълес“ до „Дьо Гол“. Така че, ако присъствието му в Париж е само постановка, явно е задвижил нещата още преди да се е свързал с теб. Което ми се струва малко вероятно.

Хортън хвърли поглед към Ларисън.

— Какво ти казах?

— Това нищо не потвърждава — възразих, като гледах Хортън. — Греъм не е чак толкова глупав, че да ни подхвърли нещо, което лесно да разберем, че е скалъпено вчера. По-скоро би вплел фалшивата информация в съществуващ гоблен. Както би направил и ти.

— Както всъщност направи! — Ларисън се втренчи в Хортън.

— Хей — бързо се намеси Докс, — нали помните, че трябва да се съсредоточим върху бъдещето?

Не откъсвах поглед от Хортън.

— Трябва да сме безстрастни. Всички имаме своята мотивация да вярваме или да не се доверяваме. Но трябва да оставим тези глупости настрана и да се опитаме да анализираме данните. Става ли?

— Просто казвам — поясни Хортън, — че ми изглежда достоверно. Но си прав, информацията не е задължително вярна.

Обърнах се към Канезаки.

— Защо точно Париж?

— Греъм развива бизнес в цяла Европа. А също и в Близкия изток. Напоследък дори в Пекин и Москва. Но Париж е неговото място. Няколко пъти в годината ходи в Париж. Може да се каже, че харесва Париж.

Явно искаше да захапя примамката, така че подхвърлих:

— Какво му е по-специалното на Париж?

— Доколкото можах да разбера, има няколко неща. Както споменах, едно от тях е бизнесът. Освен това има струваща почти милион колекция от бургундски вина и изглежда, че винаги, когато е в страната, отделя по няколко дни, за да добави нови. Явно харесва хотел „Риц“, защото всеки път отсяда там.

— С неговите пари — вмъкна Докс — и при толкова много време в страната, защо просто не си купи някое шикарно pied-à-terre^[1]?

— Ами питай го — отвърна Канезаки. — Но моето предположение е, че предпочита удобството и престижа. Хотелът му пази нещата и когато пристига, стаята му е винаги готова, дрехите му са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с любимите му местни сирена, а освен това са му приготвили и селекция от бургундските му вина. Винаги се настанява в един от престижните апартаменти, обикновено в „Монсар“ на последния етаж, който предлага „вълшебен изглед към парижките покриви“ срещу седем хиляди евро на нощ.

— Интересно — изхъмка Докс. — Ако има изглед към парижките покриви, предполагам, че и парижките покриви имат изглед към него?

— Откъде си разбрал всичко това? — попитах.

— За бога, не го питай — възкликна Докс. — За него е просто възможност да се изфука с източниците и с методите си за събиране на информация.

Канезаки се усмихна.

— Е, в случая не става дума за нещо повече от онова, за което вече всички знаят от разкритията на Сноудън, а също е подробно обсъдено в по-добре написаните шпионски романи. По-точно става дума за покупки с кредитна карта и данните от придвижването на мобилни телефони. Такива неща. Но ако искате да научите за компютърните програми, които ни дават достъп до всичко, което даден човек купува, когато не плаща в брой, и за всички места, където същият човек ходи, и за всичко, което въпросният човек търси из интернет, за неговите познати и за действията му в социалните мрежи…

Замълча, явно за да добави драматизъм. По някаква причина Ливия го гледаше напрегнато. Може би не знаеше за тези програми или нямаше представа колко широко са разпространени. Зачудих се дали просто не е ужасена от първия си поглед към онова, което повече обикновено граждани предпочитат да се преструват, че не съществува.

— … тогава просто ще кажа, че тези програми са или строго секретни — продължи Кей, — или че просто не съществуват.

— Аз какво ви казах? — обади се Докс.

— Не протестирай — спря го Канезаки. — Още не съм стигнал до най-интересното.

Докс се усмихна.

— Обичам, когато има най-интересно.

— Греъм си има любовница. Доминик Деньов. Четирийсет и една годишна, бивша манекенка. Води я със себе си по деловите срещи.

— Защо пък на деловите срещи? — попита Ларисън.

Канезаки сви рамене.

— Някои мъже обичат да правят бизнес в присъствието на красиви жени. В Япония е много разпространено. В миналото са били домовете на гейшите, в наши дни ги наричат домакините на клуба. Джон може да ти разкаже всичко за тях. А някои от клиентите, с които Греъм пие вино и вечеря, са от Близкия изток, където изтънчените блондинки са особено желани.

— Интересно — каза Хортън. — Преди няколко години бях на заседание с Греъм в Лондон. И после на още едно в Брюксел. И в двата случая с него имаше една зашеметяваща блондинка.

Докс ме погледна и подхвърли:

— Явно си пада по блондинките.

Пренебрегнах забележката му.

— Така изглежда — съгласи се Канезаки.

Докс продължи да ме гледа. Продължих да го игнорирам.

— Както и да е — поде Канезаки. — Визитата на Греъм в Париж е истинска. Но не бих могъл да кажа дали данните за посещението му там са всъщност изтичане на информация, или ви го е подхвърлил като част от постановка.

— Може би няма значение — обади се Ларисън. — Слагаме Докс на един от онези покриви с подходящото оборудване и проблемът е решен.

— Само част от проблема. — Поклатих глава. — Съмнявам, че Греъм е нещо повече от наемник.

Ларисън погледна Хортън.

— Бих предпочел да не влизам в бой с наемници, които разполагат с тежковъоръжени хеликоптери.

— Ще го мислим, когато се стигне дотам — казах аз. — Първо разузнаваме, после действаме. Том, има ли още някаква полезна информация?

— Може би. Харесва му бар „Хемингуей“ в хотела. Питието му е мръсно водка-мартини^[2]. И използва банкетната зала на ресторанта за развлечения.

— Можеш ли да намериш графика му? — попита Хортън.

— Работя по въпроса — отвърна Канезаки. — Но едно нещо е да се съпоставят трансакции от кредитни карти и местоположенията на мобилния телефон… неща, които вече са се случили, които са били записани. За нещата, които тепърва ще се случват, трябва да вляза в други мрежи. Превръща се повече в съдействие с други агенции, което се постига по-трудно, без да се оставят следи.

— Е, както сам отбеляза — вметна Хортън, — в най-лошия случай като следа можем да ползваме Доминик Деньов. Ако приемем, че е просто гражданско лице, където и да е Греъм, в един момент тя ще ни отведе право при него.

— Страхотна работа, Том — каза Докс. — Всички сме ти признателни. И, не, няма нужда да питаш. Ще те уведомим веднага щом разберем каква е цялата тази история. А след време, когато поискаш да отстраним без твоя намеса някой лош човек, знаеш, че винаги можеш да ни се обадиш.

Канезаки кимна, вероятно доволен, че вече не му се налага да се пазари с нас по тези въпроси.

— Трябва да сте внимателни. Греъм има множество влиятелни приятели във и извън правителство. Не приемайте, че по един или друг начин няма достъп до програмите, които използвах, за да събера сведенията за него. Като стана дума за програмите, трябва да тръгвам. Телефонът ми е изключен, откакто излязох сутринта. Искам да го включа, преди да са започнали да се чудят къде съм.

Изчакахме го да си тръгне, после потеглихме с двете коли. По пътя спряхме за кафе и закуска, а след това продължихме към щатския резерват. Човекът на Ливия, Литъл, скоро щеше да пристигне и исках да си оставим достатъчно време, за да можем двамата с Ларисън да заемем позиции, в случай че не е сам.