Андрю Лейн
Черен лед (14)

Глава 14

— Ако цениш живота и свободата си, не гледай случващото се!

Шерлок се извърна. До него стоеше някакъв мъж с овехтяло палто с яка, вдигната до лицето му, и пухена шапка, спусната над очите му. Младежът не можеше да види дори устата му.

— Защо не?

— Защото Трето отделение е невидимо. Те идват и отвличат хора, но никой не вижда. Никой не вижда, защото никой не гледа.

— Какво смятат да правят с него?

— Ако има късмет — отвърна мъжът, — вероятно ще бъде екзекутиран бързо. Ако няма, тогава го чака бичът.

— Какво е това? — попита Шерлок ужасен.

Онзи потрепери.

— Като камшик е, но много по-лошо. Много, много по-лошо.

Едва в този момент младежът осъзна, че човекът говори на френски, а не на руски.

— Кой си ти?

— Казвам се Робърт Уормърсли.

— Ти си… — щеше да каже „агентът на Майкрофт“, но в последния момент смени думите с „приятелят“.

— Така е. — Лицето на Уормърсли беше нащрек под шапката. — А ти си брат му. Единственият му брат. Имате едни и същи очи. Говорил ми е за теб.

Вниманието на Шерлок беше привлечено от каретата, която завиваше зад ъгъла.

— Отведоха го. Какво ще правим?

— Мога да ти кажа какво няма да правим — няма да се връщаме обратно в онзи хотел. Няма да се връщаме, защото със сигурност са оставили някого на пост. — Уормърсли се огледа наоколо. — Има добро кафене недалеч оттук. Да отидем да ти вземем нещо топло — изглеждаш като човек, който има нужда от напитка, а аз определено искам да седна и да си почина малко. Заедно можем да измислим план за действие.

— Добре. — Шерлок беше изморен и искаше всичко това да свърши. Искаше някой друг да поеме щафетата. — Да вървим.

Кафенето беше на десет минути път пеша. Беше разположено в мазето на една сграда и до него се слизаше по външни метални стълби. В долната си част имаше малък вътрешен двор и стъклена фасада, зад която се намираше.

Уормърсли влезе първи и му посочи една груба маса. След това отиде до малкия тезгях и поръча два чая, налети от голям чайник.

Младежът огледа другите посетители. Имаше мъже, жени и деца, които седяха заедно или сами. Всичките бяха облечени в прекалено много дрехи. Повечето от тях четяха вестник или книга. Никой не поглеждаше към тях.

Шерлок се съсредоточи върху един мъж, облечен в тежко палто, който ядеше нещо, подобно на палачинка. Лицето му беше грубо като картоф и зачервено. Никога преди не го беше виждал, но имаше нещо познато в него.

— Пирожки — каза Уормърсли и сложи чинията между двама им на масата. — Руско тестено изделие: малко месо, малко зеленчуци и подправки. — Мъжът свали палтото и шапката си и ги сложи на свободния стол. Той беше слаб, в средата на двадесетте си години, предположи Шерлок, с рядка руса коса, големи бакенбарди, тънки мустаци, които приличаха на нарисувани, и поддържана козя брадичка.

Младежът отпи блажено от черния чай. Погледна отново към мъжа на другата маса и се опита да се сети откъде му е познат, но онзи му беше напълно чужд. Шерлок забеляза, че ръката на мъжа трепери. Беше подложен на голям стрес.

— Майкрофт смяташе, че си арестуван — каза той.

— И измина целия път до Русия, за да провери? Майкрофт измина целия път до Русия, за да провери? — Уормърсли се усмихна. — Поласкан съм.

— Какво се случи? — Шерлок остави чашата си на масата и отхапа от пирожката. Пълнежът й беше много ароматен — говеждо месо и гъби. Парата изгори устните му.

— Един ден се прибрах и заварих Трето отделение да претърсва апартамента ми. Разбрах, че са те, заради евтините костюми. Обърнах се и си тръгнах, преди да ме забележат. Оттогава обикалям наоколо и се местя от един лош хотел в друг, като не оставам дълго на едно място. Исках да изпратя писмо на Майкрофт, но телеграфните услуги са под контрола на хората на царя. — Уормърсли поклати глава. — Кой би си помислил — старият Майкрофт да напусне удобния си фотьойл в Лондон и да дойде тук само за да се увери, че съм добре.

— Не става въпрос само за теб — обясни Шерлок и набързо разказа за случилото се в Лондон и Москва.

Уормърсли се облегна на стола си и отпи от чая.

— Интересно — каза той. — Интересно и зловещо.

— Като да имаш парчета от счупен порцеланов предмет — допълни младежът. — Нямаш представа какъв предмет ще се образува, ако ги съединиш. — Докато изричаше думите, се зачуди защо му хрумна това сравнение със счупения порцелан.

— Всичко зависи от причината, поради която Майкрофт е бил арестуван — заяви мъжът. — Под собственото си име ли е тук, или под фалшиво?

— Тук е като мистър Сигърсън — отвърна Шерлок. — Той е част от театрална трупа, която ще изнесе представление по покана на руски княз. Мисля, че се казваше Юсупов.

Уормърсли кимна.

— Добро прикритие. Майкрофт ходи ли до апартамента ми?

— Двамата отидохме.

— Вероятно това е причината за арестуването му. Те наблюдават жилището ми и са го арестували, защото са сметнали, че може да знае къде се крия.

— В това няма никакъв смисъл. — Чаят и пирожките помогнаха на мозъка на Шерлок да излезе от парализата. — Ако наистина беше така, щяха да го арестуват — да арестуват двама ни — още в апартамента, вместо да чакат да се върнем в хотела. И това не обяснява факта, че се опитаха да ме натопят като джебчия. — Младежът млъкна за миг, за да събере мислите си и да ги анализира, както го беше учил Еймиъс Кроу. Искаше да ги разгледа като следи, оставени в пръстта и растителността от някое животно — накъде беше отишло и колко голямо беше? И колко бяха животните?

Осъзна нещо и си пое дълбоко въздух.

— Сякаш става въпрос за две отделни организации — едната е тайна и натопява хората с неща, които не са извършили, а другата ги арестува открито и ги хвърля в карети. Една неофициална и една официална.

Уормърсли кимна предпазливо.

— Разбирам какво имаш предвид. Продължавай.

— Официалната организация — Трето отделение, предполагам — няма причина, която да ми е известна, поради която да арестува мистър Сигърсън, невинния управител на театрална трупа. От друга страна, ако знаеха, че мистър Сигърсън всъщност е Майкрофт Холмс, британски правителствен служител, дошъл в Москва на тайна мисия, разполагат с достатъчно основателна причина, за да го задържат.

— Напълно си прав, но кой би го предал? — Уормърсли кимна. — Тази втора тайна организация вероятно. Но защо искат Майкрофт да бъде арестуван?

— За да го разкарат от пътя си? — Шерлок помисли за момент. — Не, в това няма никакъв смисъл. Има много по-лесни начини да разкараш някого от пътя си. Не, те са искали да бъде арестуван. — Млъкна за миг, за да помисли. — Те са искали да бъде арестуван от Трето отделение — което е под контрола на човек, когото Майкрофт каза, че познава — граф Пьотър Андреевич Шувалов. Запознали са се във Франция преди няколко години.

Уормърсли направи знак на Шерлок да говори по-тихо.

— По-добре да не споменаваш това име на публично място — предупреди го той. — Трето отделение има уши навсякъде. Дори само споменаването на името може да привлече вниманието им.

Младежът беше прекалено развълнуван, за да спре. Сякаш беше застанал пред пъзел — нямаше намерение да спира да реди частите му, докато не успееше да нареди картината. Като парчета порцелан, които мислено нареждаше, докато не се образува порцеланова фигура. Вече му стана ясно, че тази втора организация — тайната — всъщност искаше брат му да бъде арестуван, защото знаеше, че граф Шувалов ще го разпита лично. Майкрофт беше важен дипломат и графът знаеше това. Малко вероятно беше да повери разпита му на някой свой подчинен, а и едва ли щеше да желае някой друг да присъства, тъй като можеше да бъдат разкрити важни дипломатически тайни. Щеше да бъде учтив разговор между двама мъже, които са се запознали в миналото. Този разговор щеше да се проведе в кабинета на Шувалов, защото там графът щеше да се чувства най-удобно. А и защото Майкрофт беше важен човек и заслужаваше уважение.

Истината се стовари така неочаквано върху Шерлок, беше толкова очевидна, толкова ясна, че се изуми как не я беше прозрял по-рано. Всичко беше организирано от самото начало! Всичко, което се случи в Лондон, беше с цел да отведе Майкрофт в Москва! Натопяването му за убийството в клуб „Диоген“ нямаше за цел да го спре да види онези доклади в кабинета си — така просто се бяха уверили, че ще го стори. Ако смяташе, че тези доклади са толкова важни, че някой да се опита да го натопи за убийство, за да не ги прочете, то тогава със сигурност щеше да им обърне сериозно внимание, когато се върнеше на работното си място! Те бяха примамката в края на кордата, която стигаше чак до Москва!

Уормърсли гледаше Шерлок, но мислите на младежа бяха като ураган и не можеше да говори. Парчетата порцелан се подреждаха в главата му. Подробностите ставаха все по-ясни с всяка изминала секунда.

Театралната трупа беше измама, осъзна ужасен. Трябваше да бъде. Тя беше другият доклад на бюрото на Майкрофт — той предположи, че е съвпадение, но не беше такова. Тайната организация, които и да бяха те, искаха да отиде в Москва, за да бъде арестуван, затова му дадоха причина да отиде там и начин да го стори — всичко беше подредено както трябва!

Главата на Шерлок беше пълна с лицата на театралната трупа — мистър Кайт, мистър Малвин, мис Димък, мисис Лорън, както и диригента мистър Ийвс и неговите музиканти. Ами помощниците — Поли, Хенри, Юда и Ридиън? Всички ли бяха част от тази шарада? Всички ли играеха роли, дори и тези, които не бяха актьори? Мащабът на цялото нещо беше фантастичен!

Сега, като се замислеше, беше толкова очевидно. Тайната организация разчиташе на това Майкрофт да е объркан след ареста си в Лондон и да сграбчи първата отворила му се възможност да отиде в Москва. Но Шерлок също беше там, както и Еймиъс Кроу. Организацията трябваше да се отърве от двама им. Това обясняваше нападението в музея. Организацията реагираше бързо на неочакваните събития, затова плановете им бяха толкова трудни за разгадаване.

Започна да диша учестено. Беше се развълнувал от факта, че е прав за всичко това.

Всичко беше планирано, всеки детайл, за да може Майкрофт да се срещне с граф Пьотър Андреевич Шувалов, главата на Трето отделение, в неговия кабинет. Всичко водеше до този момент. Но защо? Като се замисли отново за всичко, което се беше случило, отговорът му се стори очеваден. Искаха да убият Шувалов и да обвинят Майкрофт за убийството му. Такъв беше техният начин на работа — натопяваха хората за неща, които не са извършили. Натопиха Майкрофт за убийство, а самия него — за джебчийство.

Шерлок погледна Уормърсли.

— И ти си част от това, нали? — Думите излязоха от устата му, без да ги обмисли, но знаеше, че са истина. Умът му, който изоставаше със стотна от секундата от тях, разполагаше с всички необходими доказателства.

Мъжът погледна младежа с възхищение.

— Ти наистина си брат на брат си. Браво!

В кафенето стана много тихо. Сякаш всички останали посетители млъкнаха за момент и спряха да се хранят и да пият.

Уормърсли кимна. Тънките му устни се изкривиха в усмивка.

— Разбира се, че съм част от това. Не съм изненадан, че го разбра, никак не съм изненадан, като знам кой е брат ти, но ми е интересно да разбера какво ме издаде.

— Две неща — отвърна Шерлок, като се опитваше да говори спокойно. — Брадата ти, разбира се. Каза, че се криеш от седмица, че и повече, и че обикаляш евтините хотели, но брадата и мустаците ти са добре поддържани. Принципно би трябвало да те тревожат по-важни неща от външния вид.

Уормърсли прокара ръка през брадичката си.

— Прав си. Не мога да устоя на желанието да изглеждам по възможно най-добрия начин. А другото нещо?

— Апартаментът ти. Предполага се, че е бил претърсен, но хаосът в него беше прекалено подреден. — Това, осъзна Шерлок, мъчеше ума му, който се опитваше да го насочи в тази посока, когато го накара да мисли за парчета и счупени фигурки. — Ако някой наистина беше претърсвал апартамента ти, всичко щеше да е нахвърляно навсякъде, но всички малки счупени парчета бяха над счупените мебели. Някой е минал през апартамента ти методично, като първо е счупил по-големите неща, а после — по-малките. Това не е претърсване, а постановка.

Уормърсли кимна.

— Ще го запомня за следващия път. Отлични наблюдателни умения, мистър Холмс. Наистина отлични.

Шерлок се огледа наоколо.

— Намираме се на публично място, нали знаеш? Няма да можеш да ме изведеш оттук, докато крещя и се мятам. Все някой ще реагира.

— О, мисля, че подценяваш способността на руснаците да извръщат поглед и да не се намесват. — Мъжът се изсмя. — Но в случай че ти се иска да опиташ нещо…

Уормърсли се огледа наоколо и в следващия момент щракна с пръсти.

Всички се обърнаха към него. На лицата на хората нямаше изписана изненада. Те гледаха, както войници гледат командващия офицер: търпеливо изчакваха заповедите му.

Шерлок погледна двете жени до далечната стена. Едната беше млада, с кестенява коса, прибрана под забрадка, а другата беше на средна възраст и носеше пухена шапка. Мис Димък и мисис Лорън? Не можеше да бъде сигурен, че са те, не и преди по-младата жена да му се усмихне и да разпознае красивата челюст под грима й.

Мъжете — възможно ли беше да са мистър Малвин, мистър Фърнес, мистър Ийвс и различни музиканти, чиито имена Шерлок така и не запомни? Диригентът, ако въобще беше той, си беше избръснал мустаците — или по-скоро беше махнал фалшивите.

Мъжът с подобно на картоф лице намигна на Шерлок. Той хвана подпухналата си кожа. Част от нея се свлече като маджун и мъжът я отлепя, докато не се появи истинското му лице отдолу: покритите му с червени венички бузи и нос във формата на карфиол. Това беше мистър Фърнес.

— Какво облекчение — каза той. — Много сърби! Театрален маджун, помниш ли?

Сега като ги загледа по-внимателно, Шерлок осъзна, че четирите деца всъщност са Юда, Поли, Хенри и Ридиън, навлечени с няколко ката дрехи, с натъркана в лицата им мръсотия, с фалшиви зъби пред техните, с подплънки в бузите, за да ги издуват, и с лек грим, който променяше чертите на лицата им. Поли кимна на Шерлок, а Хенри просто сви рамене, сякаш това се случваше всеки ден.

Макар да се беше сетил какво се случва, Шерлок не беше предвидил това.

— Е, какво следва сега? — попита той.

— Просто ще поседим тук — отвърна Уормърсли. — Собственикът на кафенето няма да ни безпокои. Платено му е, за да не ни се меси. Ще стоим тук, докато граф Пьотър Андреевич Шувалов не умре и твоят брат не бъде арестуван за убийството му.

— Какво ще постигнете с това? — попита Шерлок. — Защо направихте и невъзможното, за да доведете Майкрофт в Москва? Защо просто не убихте граф Шувалов?

Мъжът сви рамене.

— Нямаш представа колко добре го охраняват. Никога не излиза на публични места и когато пътува, винаги е съпровождан от телохранители, които са с него от повече от двадесет години. Фанатично верни са му. Когато пътува, изпраща няколко карети в различни посоки. Може да е във всяка от тях. Той е много важен човек, втори след царя. Повярвай ми, опитвали сме. Много пъти. Единственото решение беше да създадем ситуация, в която да знаем, че ще бъде сам на място и по време, които са ни известни.

— Какво ви е направил?

— Знае за нас. Знае и не одобрява. Иска да ни спре.

— Кои сте вие?

— Ние сме „Парадол Чеймбър“ — отговори един глас зад Шерлок.

Думите го накараха да потрепери.

Обърна се. Мисис Лорън, жената, която се държеше толкова мило с него, беше дошла до тяхната маса. Продължаваше да се усмихва съчувствено. Беше облечена в дрехи, които я караха да изглежда като руска баба, но в погледа й имаше блясък, който младежът не беше забелязал досега.

— Какво е „Парадол Чеймбър“? — Гласът му беше изпълнен със страх и разочарование, че за пореден път беше излъган от възрастен, когото беше харесвал.

— Организация — отвърна жената. — Клуб. Група индивиди с еднакви възгледи. С еднакви цели. Може да се каже, че сме държава без територия. Всичко това и повече. Ние сме хората, които виждат накъде отива светът, и не харесват това. Ние сме хората, които решиха да променят историята.

— Значи, цялата тази работа за продажбата на Аляска на Америка, нежеланието на американците да платят, и намесата на Испания в картинката е просто измама?

Мисис Лорън се засмя.

— Не, всичко това е истина. Макар и нямаща нищо общо с това. Просто примамка в капан. Най-добрите лъжи са онези, които се градят върху истината. Възползвахме се от истинска политическа ситуация и я превърнахме в примамка за брат ти. Това и изчезването на мистър Уормърсли.

— Защо Майкрофт?

— Беше сполучлив избор — мъж, който въпреки младостта си се беше превърнал в ядрото на британското правителство. Ще е много трудно на вашия министър-председател да обясни, че Майкрофт Холмс е някакъв буен идеалист. Не мога да си представя човек, който да е по-далеч от буйния нрав и идеализма отколкото Майкрофт Холмс. Не, когато брат ти бъде идентифициран като убиеца на граф Шувалов, тогава всяко правителство в света ще разбере, че Великобритания е извършила политическо убийство. Страната ви ще се превърне в аутсайдер. Никой няма да ви слуша вече. Влиянието ви върху световните дела ще отслабне.

— И това е важно за вас, така ли? Толкова важно, че да убиете граф Шувалов?

— Ние сме „Парадол Чеймбър“ — отговори мисис Лорън, сякаш това обясняваше всичко. — Когато правим нещо, то не е поради една-единствена причина. Всяко наше действие служи на различни цели. Така е много по-удобно.

Шерлок погледна критично Уормърсли.

— Защо ти? Какво те въвлече във всичко това?

Мъжът погледна мисис Лорън, сякаш искаше разрешение да говори. Тя му кимна.

— Пътувах много — обясни той — и навсякъде виждах как хората се нараняват, обиждат се и се поробват в името на политиката и религията. — Отнесеното изражение на лицето му подсказваше, че си припомня други времена и други места. — Светът изпада в хаос. Някой трябва да се намеси и да поеме юздите. — Усмихна се. Усмивката му беше едновременно замечтана и опасна. — Представи си, Шерлок — световно правителство! Такова нещо не е имало от времето на Александър Велики, а сега светът е много по-голям! Съмнявам се да се случи по мое време, но мога да помота да се осъществи, като работя за „Парадол Чеймбър“.

— По ирония на съдбата — добави мисис Лорън — Уормърсли беше в затвор в Япония. Японците не обичат чужденци. Щяха да го измъчват и екзекутират. Изпратихме му съобщение и му казахме, че ще го измъкнем, ако работи за нас.

Шерлок се намръщи.

— Има нещо, което не разбирам. Майкрофт и граф Шувалов ще бъдат в кабинета на графа сами. Какво ще се случи тогава? Как ще умре Шувалов и как Майкрофт ще бъде обвинен? Със сигурност не можете да използвате отново номера с ледения нож. Графът няма да се наръга сам.

— Леденият нож беше добър и полезен номер, както и добра репетиция за някое бъдещо убийство, но иначе си прав — не можем да го използваме отново. Не, имаме друг план, много по-добър.

— Какъв е той? — попита Шерлок.

— Нека бъде изненада, става ли? — отговори мисис Лорън.

Младежът поклати глава.

— Всичките ви планове ли са толкова сложни? Да, Майкрофт е тук и вече е арестуван. Да, вероятно съвсем скоро ще бъде разпитан от граф Шувалов, но има много неща, които можеше да се объркат по всяко време. Възможно беше полицията да не пусне Майкрофт или той да не иска да идва тук, или да реши да организира официална визита под собственото си име, или Шувалов да изпрати някого другиго да го разпита, или да разпита Майкрофт в килия… всяко от звената във веригата можеше да се скъса. Шансовете това да се осъществи, са астрономически ниски.

— Не мисли за всичко това като за верига — обясни Уормърсли. — Мисли за него по-скоро като за рибарска мрежа. Всеки възел е решение, но има много начини да стигнеш от единия край на мрежата до другия. Например, ако Майкрофт не беше пуснат от полицията, щяхме да му потърсим добър адвокат и да платим чрез известен благотворител. Щяхме да прикрием някои улики — улики, които щяха да отведат полицията до доказателства, които да изчистят името му, макар и не особено лесно. Останахме изненадани, когато ти и големият американец се намесихте, но това ни спести някои неприятности. — Той сви рамене. — Опитахме се да ви отстраним в музея, но след това променихме плановете си, когато разбрахме, че Майкрофт няма да тръгне за Москва без теб. Ако брат ти не беше захапал стръвта и не беше заминал, щяхме да вдигнем залозите. Вероятно щях да му изпратя лично съобщение и да го помоля за помощ. По един или друг начин — от многото планирани — Майкрофт щеше да дойде в Москва, след което щяхме да уведомим Трето отделение, което да го прибере. Гениалността, казват, е невероятният усет към детайлите, а „Парадол Чеймбър“ разполага с няколко гении. Накрая всичко се свежда до момента, в който, в три часа този следобед, Шувалов ще приеме Майкрофт в кабинета си и ще умре.

— Откъде знаете, че ще е в три часа? — попита Шерлок, чувствайки се напълно безпомощен. Смяташе се за интелигентен младеж, но изпита възхищение от невероятното търпение и хитрост, които показваха „Парадол Чеймбър“.

— Имаме достъп до бележника му — отвърна тихичко мисис Лорън. — Подкупихме един секретар. Никога не е виждал Шувалов, никога не се е доближавал достатъчно до него, за да го убие, но знае какъв е графикът му. Графът разполага със свободен половин час между три и три и половина този следобед. Преди това ще бъде в Кремъл, а след това е на аудиенция при царя. Ако се случи днес, ще е в три часа. Ако не е днес, знаем добре пролуките в графика му през тази седмица.

— Какво ще се случи с мен?

Уормърсли отново погледна мисис Лорън.

— О, знаеш прекалено много — отвърна тихичко тя. — Затова Уормърсли те пресрещна пред хотела и те доведе тук — трябваше да разберем какво знаеш и какви изводи можеш да си направиш. Наясно си с много неща и си умен като брат си. Барон Мопертюи ни каза, но се налагаше да проверим. Не можем да те оставим жив. Ще бъдеш отведен на някое спокойно място и заличен. Мечките и вълците ще разчистят след нас.

Шерлок потръпна. Огледа се, но не видя път за бягство. Беше заобиколен от агентите на „Парадол Чеймбър“. Ако се опиташе да побегне, щяха да му се нахвърлят.

Ами Майкрофт? Бедничкият Майкрофт беше напът да бъде обвинен за убийство, което не беше извършил… отново. Само че този път нямаше да има кой да докаже невинността му.

Това можеше да доведе до война между Русия и Англия. Дипломатически скандал от тази величина щеше да измести оста на историята. Но не искаха ли „Парадол Чеймбър“ точно това?

— Отведете го — нареди мисис Лорън на мистър Фърнес. — Уверете се, че тялото му няма да бъде открито.

Мистър Малвин застана зад жената. В ръцете си държеше дървена кутия. Шерлок забеляза, че в горната й част има дупки, но не можеше да разбере защо.

— Това — каза мисис Лорън на Уормърсли и посочи кутията — е за теб. Внимавай с него. И помни — точно в три часа.

Обърна се към Шерлок.

— Моля те да разбереш, че няма нищо лично. Не таим омраза към теб въпреки случилото се с барон Мопертюи. Ти си просто камък на пътя — камък, който трябва да премахнем, за да може каретата на историята да продължи напред.

— Хайде — каза Уормърсли и стана. — Да те заведем на някое опасно място.

Някакво стъкло се пръсна на каменния двор отвън. Шерлок погледна точно когато всичко експлодира в пламъци.