Андрю Лейн
Черен лед (1)

Глава 1

Слънчевата светлина се отразяваше в повърхността на водата и изпращаше кинжали от светлина в очите на Шерлок. Той премига няколко пъти и се опита да държи клепачите си наполовина затворени, за да намали значително блясъка.

Малката лодка с гребла се поклащаше приятно в средата на езерото. То беше заобиколено отвсякъде от тревни площи, храсти и дървета. Цялата тази красота приличаше на зелена купа, чийто капак беше безоблачното синьо небе.

Шерлок беше седнал на носа на лодката, обърнат с гръб. Еймиъс Кроу се беше разположил отзад и тежестта му бе накарала неговата страна да се потопи по-надълбоко във водата, а тази на младежа беше останала по-издигната. Американецът държеше въдица над езерото. На гънката корда бяха завързани няколко пера, които плаваха на повърхността на водата — примамка, която имаше за цел да излъже гладните риби и да ги накара да си помислят, че това е муха.

В лодката между двама им имаше празна ракитена кошница.

— Защо си взел само една въдица? — попита недоволен Шерлок.

— Това не е риболовен излет — отвърна весело Кроу, без да отделя очи от примамката, — макар да изглежда като такъв. Не, това е урок по житейски умения.

— Трябваше сам да се сетя — измърмори младежът.

— Но също така е начин да осигуря вечерята за мен и Вирджиния тази вечер — призна си учителят му. — Винаги, ако е възможно, се опитвай да подреждаш задачите си по начин, който позволява да вършиш няколко неща едновременно.

— Аз само да стоя ли? — попита учуден Шерлок. — И да те гледам как се опитваш да уловиш вечерята си?

— Нещо такова — усмихна се Кроу.

— Много време ли ще ти отнеме?

— Е, зависи.

— От какво?

— От това дали съм добър рибар, или не.

— Какво те прави добър рибар? — попита младежът, като добре знаеше, че сам се навира между шамарите, но просто не можеше да се спре.

Вместо да отговори, Кроу нави майсторски кордата с помощта на месинговата макара с кокалена дръжка. Примамката от пера подскочи над водата и увисна във въздуха, а от нея закапаха капки, които проблясваха на светлината. Американецът вдигна въдицата нагоре. Кордата се завъртя над главата му, а примамката се превърна в неясно петно. Заметна напред и перата образуваха осмица на фона на синьото небе, преди да цопнат в езерото, този път на друго място. Кроу внимателно ги наблюдаваше, докато се носеха плавно, и се усмихна.

— Всеки добър рибар знае — започна той, — че рибата реагира различно в зависимост от температурата и сезона. Рано сутринта през пролетта например въобще не кълве. Водата е студена и не се затопля особено бързо, защото слънцето е ниско, лъчите му отскачат от водата и рибата е мудна. Кръвта й, която се влияе от ниските температури и от заобикалящата я среда, тече бавно. Изчакай до по-късно сутринта или до ранния следобед и нещата започват да се променят. Рибата ще кълве периодично, защото слънцето ще грее върху водата, ще я затопли и рибата ще стане по-жизнена. Разбира се, вятърът ще раздвижва топлата повърхност и мушичките, с които рибата се храни, затова рибарят трябва да имитира тези движения. Няма смисъл да се риболовства на места, където водата все още е студена или където няма никаква храна. Но пак казвам, всичко това зависи от сезоните.

— Трябва ли да си водя бележки? — попита Шерлок.

— Имаш глава на раменете, използвай я. Запомни всички тези факти. — Кроу изсумтя и продължи: — През зимата например водата е студена, може дори да замръзне, и тогава рибата не се движи много бързо. Тя живее благодарение на резервите, които е натрупала през есента, в общи линии. Риболовът не върви особено добре през зимата. Така, какво научи до момента?

Шерлок прехвърли набързо фактите в главата си.

— През пролетта най-добре да се пробваш късно сутринта или късно следобед, а през зимата е по-добре да отидеш на пазара и да си купиш каквото ти трябва.

Кроу се засмя.

— Добро обобщение на фактите, но помисли какво се крие зад тях. Какво е правилото, което ги обяснява?

Младежът помисли над въпроса известно време.

— Най-важна е температурата на водата, а онова, което я определя, е колко е силно слънцето и дали пече право върху нея, или под ъгъл. Предвид разположението на слънцето може да се прецени къде водата е топла, а не гореща, и точно там ще се навърта рибата.

— Точно така.

Примамката се раздвижи лекичко и Кроу се наведе напред. Изморените му сини очи не мигваха под гъстите сиви вежди.

— Всяка риба предпочита различна температура — продължи тихичко той. — Един добър рибар би използвал знанията си за предпочитанията на всеки отделен вид в комбинация със знанията си за всеки сезон, за точното време през деня, за състоянието на езерото и кой вид риба коя част от езерото предпочита през този сезон от годината.

— Всичко това е много интересно — отвърна предпазливо Шерлок, — но едва ли ще си избера риболова за хоби. Струва ми се, че дълго време само се стои и се чака да се случи нещо. Предпочитам, ако се наложи да стоя дълго някъде, да разполагам с добра книга за четене, а не с въдица.

— Онова, което се опитвам да ти обясня — продължи търпеливо Кроу — по моя си недодялан и груб начин, е, че ако се опитваш да хванеш нещо, трябва да си много подреден. Трябва да си наясно с навиците на плячката си и как тези навици се променят в зависимост на обстановката и обстоятелствата. Този урок може да бъде приложен както с рибите, така и с хората. Те също имат своите предпочитания и предпочитани места в различните части на деня и тези предпочитания могат да бъдат различни според това дали е слънчево, или вали, дали са гладни, или сити. Трябва да опознаеш плячката си, за да предвидиш къде може да бъде. След това можеш да използваш примамка — точно като тези красиви пера, вързани заедно с малко памук, — нещо, на което жертвата ти няма да устои да клъвне.

— Разбрах какъв е урокът — отвърна Шерлок. — Сега може ли да си ходим?

— Не. Все още не съм уловил вечерята си. — Очите на Кроу шареха по повърхността на езерото и търсеха нещо. — След като си наясно с плячката си и навиците й, трябва да потърсиш следи от присъствието й. Тя няма просто да се покаже и да се представи. Не, тя ще се спотайва, ще внимава. Налага се да търсиш дребните знаци, че е там. — Погледът му се спря на около три метра и половина от лодката им. — Погледни — каза американецът и посочи с глава един участък от езерото. — Какво виждаш?

Шерлок присви очи.

— Вода?

— Какво друго?

Младежът премрежи поглед, за да види какво му сочеше Кроу. За момент една малка част от водата като че ли потъна едва, като вълна на обратен ход. Това се случи само за момент и след това отново всичко стана нормално. След като разбра какво търси, Шерлок видя още такива потъвания, още такива внезапни кратки мигове, в които повърхността на езерото се променяше едва.

— Какво е това?

— Нарича се „всмукване“ — отвърна Кроу. — Случва се, когато рибата — в нашия случай пъстърва — се намира точно на повърхността на водата и търси мушички, които плуват по нея. Когато забележи такива, всмуква вода, а с нея — и насекомото върху нея. На повърхността се вижда само това малко всмукване. А това, приятелю, ни показва къде се намира пъстървата.

Американецът дръпна въдицата, за да премести примамката да мине през мястото, на което Шерлок беше видял пъстървата да всмуква мушички. За момент нищо не се случи, след което примамката внезапно потъна. Кроу вдигна въдицата и започна да навива макарата колкото се може по-бързо. Водата експлодира в сребристи капки, в центъра на които се гърчеше риба. Устата й беше закачена от скритата между перата кукичка, а люспите й бяха на кафяви петна. Кроу вдигна майсторски въдицата нагоре и рибата буквално полетя към лодката, където се затърчи неистово. Той продължи да държи пръта с ръка, за да не падне обратно в езерото, а с другата се пресегна назад, откъдето взе една дървена бухалка. Нанесе бърз удар и рибата застина.

— Та какво научихме днес? — попита весело американецът и откачи кукичката от устата на рибата. — Научи навиците на плячката си, разбери правилната примамка за нея и потърси знаците, които подсказват, че е наблизо. Ако направиш всичко това, определено ще повишиш шансовете си за успешен лов.

— Кога ще ми се наложи на мен да преследвам някого или нещо? — попита Шерлок, който разбираше смисъла на урока, но не знаеше как може да му е полезен. — Знам, че си бил ловец на глави в Америка, но се съмнявам да се посветя на тази професия. Най-вероятно ще стана банкер или нещо подобно. — Докато изричаше думите, младежът усети как сърцето му се свива. Последното нещо, което искаше, беше някоя скучна работа зад бюро, но не знаеше с какво друго може да се занимава.

— О, животът е пълен с неща, които може да поискаш да уловиш — отвърна Кроу, като пусна рибата в кошницата и сложи капака отгоре й. — Може да искаш да намериш инвеститори за някоя схема за правене на пари. Може по някое време да решиш да си потърсиш съпруга. Може да ти се наложи да намериш човек, който ти дължи пари. Съществуват най-различни причини, заради които да искаш да преследваш някого. Основните принципи са същите. — Американецът изгледа Шерлок изпод гъстите си вежди и добави: — Базирайки се на предишен опит, винаги има убийци и престъпници, на които може да се натъкнеш през живота си. — Учителят отново вдигна въдицата, направи осмица във въздуха и запрати примамката във водата. — Освен всичко това може да поискаш да ловиш елени, прасета и риба.

След речта си Кроу премрежи поглед и през следващия един час се отдаде изцяло на риболова, докато Шерлок само го наблюдаваше.

След като улови още две риби, които прибра при първата в кошницата, той остави въдицата в лодката и се протегна.

— Мисля, че е време да се връщаме — заяви ведро. — Освен ако не искаш да опиташ и ти?

— Какво ще правя с рибата? — учуди се Шерлок. — В къщата на чичо и леля имаме готвач. Закуската, обядът и вечерята се носят на поднос, без да се налага да се тревожа за тях.

— Някой трябва да улавя животните, за да се приготвя храната — обясни Кроу. — Един ден може да ти се наложи сам да си я осигуряваш. — Усмихна се. — Или може да решиш да изненадаш прекрасната мисис Еглантайн с една хубава дебела пъстърва за вечеря.

— Мога да я скрия в леглото й — измърмори младежът. — Какво мислиш?

— Доста съблазнителна мисъл — засмя се американецът, — но не, не мисля.

Той хвана греблата и загреба към брега. След като завърза лодката, двамата с Шерлок се насочиха към къщата му.

Пътеката се намираше от стръмната страна на купата, в която се съдържаше езерото. Кроу вървеше напред с кошницата. Огромното му тяло изненадващо не издаваше почти никакви звуци, докато се движеше. Младежът го следваше едновременно изморен и отегчен.

Стигнаха до хребета на склона, където земята се скосяваше стръмно зад тях и беше сравнително равна пред очите им. Кроу спря, за да даде възможност на Шерлок да го настигне.

— Запомни нещо — каза той и посочи към синята повърхност на езерото. — Ако някога отидеш на лов, недей да спираш на места като това, независимо дали за да се насладиш на гледката, или за да огледаш по-добре терена. Представи си каква гледка сме за животните в гората. Фигурите ни се забелязват от километри.

Преди Шерлок да успее да отвърне каквото и да било, Кроу тръгна отново, като си проправяше път през растителността. Младежът се зачуди откъде спътникът му знаеше накъде да върви, без да използва компас. Тъкмо щеше да го попита, но вместо това се опита сам да се сети. Някак си Кроу се ориентираше по обстановката. Слънцето изгряваше от изток и залязваше на запад, но това не беше от голяма полза на обед, когато беше точно отгоре. Или дали беше така? Шерлок помисли малко и стигна до извода, че слънцето ще бъде точно отгоре на обед само на местата, разположени на Екватора. За страна като Англия, която се намираше в Северното полукълбо, най-близката точка до Екватора щеше да е право на юг, така че слънцето на обед щеше да е на юг от точката, която е точно отгоре. Вероятно така се ориентираше Кроу.

— Мъхът расте по-добре от северната страна на дърветата — провикна се учителят през рамо. — Там е по-сенчесто и по-влажно.

— Как го правиш? — изкрещя въпроса си Шерлок.

— Кое?

— Откъде знаеш какво си мислят хората и как успяваш да ги прекъснеш в точния момент?

— Ах — засмя се Кроу. — Това е трик, който ще ти обясня някой друг път.

Шерлок изгуби представа за времето, докато вървяха през гората, но в един момент учителят му спря, клекна и остави кошницата на една страна.

— Какъв извод можеш да направиш? — попита той.

Младежът клекна до него. В меката почва под едно дърво забеляза отпечатък от копито — малко и във формата на сърце.

— Оттук е минал елен? — предположи той, като основа заключението си на видяното.

— Така е, но накъде е тръгнал и колко е стар?

Шерлок разгледа отпечатъка по-отблизо, като се опита да си представи копитото на елена, но не успя.

— Оттук? — предположи отново той и посочи посоката от страната на закръглената част на следата.

— В другата посока — коригира го Кроу. — Представяш си копитото на кон, където закръглената част е отпред. Острата част на копитото на елена винаги сочи посоката, в която се движи. Освен това този е млад екземпляр. Можеш да го разбереш по малките овални форми зад отпечатъка. Направени са от петия пръст.

Американецът се огледа наоколо.

— Погледни натам — каза той и кимна в другата посока. — Виждаш ли следата в тези храсти и треви?

Шерлок погледна и осъзна, че Кроу е прав — наистина имаше следа, макар и трудно забележима. Храстите и тревата бяха леко разтворени настрани. Разстоянието беше около дванадесет сантиметра, изчисли той.

— Елените се движат по цял ден между района, който обитават, и любимото си място, на което пият вода, в опит да намерят храна — обясни Кроу, който продължаваше да клечи. — Веднъж намерили безопасен маршрут, продължават да го използват, докато не бъдат изплашени от нещо. Какво ти подсказва това?

— Плячката се навърта на едни и същи места, докато не бъде обезпокоена? — отвърна предпазливо Шерлок.

— Точно така. Запомни го. Ако търсиш човек, който обича да си пийва, провери кръчмите. Ако търсиш човек, който си пада по хазарта, провери състезателните събития. На всеки му се налага да се придвижва по някакъв начин, така че разпитай файтонджиите и кондукторите — разбери дали някой е виждал твоя човек.

Кроу се изправи, вдигна кошницата и тръгна през дърветата. Шерлок го последва, като се оглеждаше. След като американецът му беше обяснил какво да търси, забеляза разнообразни следи по земята — бяха оставени от различни по големина елени, глиган, язовец и лисица. Също така видя следи в храсталаците, оставени от животински тела. Онова, което до преди малко беше невидимо, стана очевидно. Същото място изглеждаше коренно различно.

Отне им половин час, за да стигнат до портите на имението Холмс.

— Ще те оставям — каза Кроу. — Да продължим отново утре. Има още неща за проследяването и лова, на които искам да те науча.

— Няма ли да влезеш за малко? — попита Шерлок. — Мога да накарам Кук да направи чай, а някоя от прислужниците да изкорми и изчисти рибите.

— Много мило предложение от твоя страна — избоботи Кроу. — Мисля да се възползвам от него.

Двамата тръгнаха по чакълената алея към внушителната фасада на имението Холмс. Този път водеше Шерлок.

Без да почука, той отвори вратата.

— Мисис Еглантайн! — провикна се дръзко.

Една черна фигура се откъсна от мрака в основата на стълбището и се плъзна напред.

— Млади мастър Шерлок — обади се икономката със сухия си като есенни листа глас. — Явно отношението ви към този дом е по-скоро като към хотел, отколкото като към резиденцията на семейството ви.

— А вашето е сякаш сте член на семейството, а не прислужница — отвърна той с хладен, но треперещ глас. — Мистър Кроу ще пие следобедния си чай с мен. Моля да се погрижите. — Младежът зачака. Не беше сигурен дали мисис Еглантайн ще приеме заповедта, или ще му се сопне. Имаше усещането, че и тя не е сигурна как да постъпи, но след малко се обърна и тръгна към кухнята, без да изрече и дума.

Шерлок изпита внезапна и неустоима нужда да настъпи още малко жената, която беше направила последната година от живота му по-трудна.

— О — добави той и посочи към кошницата на учителя си, — мистър Кроу хвана няколко риби. Бъдете така добра да накарате някой да ги изкорми и изчисти.

Мисис Еглантайн се обърна — изражението на лицето й можеше да пресече мляко и да накара някоя овца да роди преждевременно. Устните й се свиха, сякаш се опита да премълчи нещо.

— Разбира се — отговори най-накрая през стиснати зъби тя. — Ще изпратя някого да вземе кошницата. Бъдете така добри да я оставите тук и да се отправите към гостната.

Икономката отново потъна в сенките.

— Трябва да държиш под око тази жена — каза тихичко Еймиъс Кроу. — В погледа й има злоба, когато те погледне.

— Не знам защо чичо и леля толерират поведението й — отвърна Шерлок. — Не е от най-добрите икономки. Прислугата се ужасява от нея и едва успяват да си вършат добре работата. Прислужниците постоянно изтърват чинии, когато е наоколо, защото целите треперят.

— Темата изисква по-сериозно разследване — предложи Кроу. — Ако, както казваш, тя не е особено добра икономка, то тогава трябва да съществува друга основателна причина да продължава да работи тук въпреки язвителния си нрав. Вероятно чичо ти и леля ти са задължени на нея или семейството й и по този начин изплащат дълга си. Или може би знае някаква тайна за семейството ти, която трябва да остане скрита, и ги изнудва.

— Мисля, че Майкрофт знае отговора на въпроса — каза Шерлок и си спомни писмото, което брат му изпрати, когато дойде да живее в имението Холмс. — Мисля, че ме предупреди за нея.

— Брат ти знае много неща — отвърна Кроу с усмивка на лицето. — А онова, което не знае, не си заслужава да се знае.

— Някога си го обучавал, нали? — попита Шерлок.

Учителят кимна.

— Водил ли си и него за риба?

Обикновено сериозният Кроу избухна в смях.

— Само веднъж — призна си той, докато се смееше. — Брат ти не си пада особено по излетите. За първи и последен път видях човек да се опитва да хване риба, като я преследва в естествената й среда.

— Гмурнал се е след някоя ли? — учуди се Шерлок и се опита да си представи картината.

— По-скоро падна, докато се опитваше да я извади. Каза ми, докато го вадех от водата, че никога повече няма да напусне безопасната суша, а ако тази суша е някоя градска улица, още по-добре. — Кроу млъкна за миг. — Но ако го попиташ, все още може да ти разкаже за навиците и храненето на всички риби в Европа. Физическата му подготовка може да не е сред най-добрите, но умът му е остър като шивашка чанта с игли.

Шерлок се засмя.

— Да отидем в стаята за гости — каза той. — Чаят ще пристигне скоро.

Стаята за гости се намираше веднага след главния коридор в предната част на къщата. Шерлок се разположи в един удобен стол, а Кроу — на един диван, който беше достатъчно голям, за да поеме значителните му телеса, но въпреки това изскърца под тежестта му. По преценка на Шерлок, американецът тежеше колкото Майкрофт Холмс, но при Кроу всичко беше солиден кокал и мускули.

Някой почука леко на вратата и в помещението се появи една от прислужниците със сребърен поднос в ръце. На него имаше чайник, две чаши с чинийки, малка каничка с мляко и чиния с кекс. Или госпожа Еглантайн беше необичайно щедра, или някой от прислугата беше решил да накара госта да се почувства добре дошъл.

На подноса също така имаше тесен бял плик.

— Писмо за вас, сър — каза прислужничката, без да поглежда Шерлок в очите. Тя остави подноса на масата. — Желаете ли нещо друго?

— Не, благодаря ти.

Младежът едва дочака жената да излезе и грабна плика. Не получаваше много писма в имението Холмс, а когато получеше такова, почти винаги беше от…

— Майкрофт!

— Това факт ли е, или предположение? — попита Кроу.

Шерлок размаха плика пред него.

— Разпознах почерка, а пощенският печат е от Уестминстър, където се намират службата, квартирата и клубът му.

Младежът отвори плика, като счупи восъка, с който беше запечатан.

— Виж! — каза той и вдигна листа. — Писмото е написано с канцеларски материали от клуб „Диоген“.

— Провери клеймото на плика — измърмори Кроу. — Колко е часът на него?

— Три и половина вчера следобед — отговори Шерлок озадачен. — Защо?

Учителят погледна невъзмутимо ученика си.

— Говорим за следобед в работен ден и той е в клуба и пише писма, а не е в службата си? Това не ти ли се струва доста необичайно поведение за брат ти?

Шерлок обмисли чутото за момент.

— Веднъж ми каза, че често отива в клуба си за обяд — отвърна след малко той. — Вероятно е написал писмото, докато се е хранил, и е накарал някой слуга да го изпрати. Пощата събира писма до ранния следобед, след което около три часа писмото е отишло в отдела за сортиране и е било подпечатано половин час по-късно. Това не е подозрително, нали?

Кроу се усмихна.

— Никак даже. Просто се опитвах да отбележа, че съществуват много факти, които може да се заключат от едно обикновено писмо. Ако печатът беше от Салисбъри, а не от Уестминстър, щеше да е необичайно и щеше да изисква задаването на последващи въпроси. Ако знаехме, че брат ти никога не напуска бюрото си през деня, дори за обяд — което е малко вероятно, трябва да отбележа, — и все пак листът е от клуба му, то тогава това щеше да е необичайно. Можеше да направиш заключения, че брат ти е изгубил работата си, че е бил много разстроен и не е отишъл на работа или че си е тръгнал рано.

— Или просто е взел канцеларски материали от клуб „Диоген“ и ги е използвал в службата си — посочи Шерлок.

Кроу изглеждаше объркан.

— Предполагам, че винаги има алтернативно обяснение — изръмжа той.

Младежът зачете бързо писмото. Вълнението му нарастваше с всяка следваща дума, докато накрая се тресеше целият.

Скъпи ми Шерлок,

Пиша бързо, защото очаквам пристигането на пудинга ми от пържола и бъбреци и ми се иска да оправдая изцяло времето си, преди да се върна в службата.

Надявам се да си добре и раните от неотдавнашните ти приключения вече да са зараснали. Надявам се също така леля и чичо да са добре и госпожа Еглантайн да не е особено неприятна.

Сигурен съм, ще се зарадваш да чуеш, че съм уредил всичко, за да продължиш обучението си в имението Холмс. Новината, че няма да се връщаш в училище „Дийпдийн“, едва ли е шок за теб.

Еймиъс Кроу ще продължи да те обучава в по-практическите и спортни аспекти на живота, а чичо Шеринфорд се съгласи да отговаря за религиозното и литературното ти образование, така че остава само математиката. Ще помисля над това и ще те уведомя, когато стигна до някакво решение. Целта, разбира се, е за няколко години да те подготвим за университета. По някое време трябва да обсъдим какви са предпочитанията ти — Оксфорд или Кеймбридж.

Между другото, тази сутрин пристигна писмо от баща ни. Вероятно го е изпратил веднага след като е пристигнал в Индия, тъй като в него е описано всичко, което се е случило по време на пътуването му. Сигурен съм, че ще предпочетеш да прочетеш лично писмото, вместо да ти разказвам за него, затова те каня да обядваш с мен (в клуба ми, естествено) утре.

Моля те, предай поканата ми и на мистър Кроу: има някои подробности относно образованието ти, които искам да обсъдя с него. Влакът в 9:30 от Фарнъм ще ви докара тъкмо навреме на гара „Ватерло“, за да се срещнем точно в 12.

Нямам търпение да се видим утре и да ми разкажеш всичко, което ти се е случило от последната ни среща насам.

Твой обичен брат,

Майкрофт

— Нещо интересно? — попита Еймиъс Кроу.

— Отиваме в Лондон — отговори Шерлок и се ухили.