Андрю Лейн
Черен лед (12)

Глава 12

След закуска Шерлок наблюдава от фоайето на хотела как останалите от трупата, с изключение на Майкрофт, тръгнаха с карета за театър „Малий“. След като се изгубиха зад ъгъла, брат му каза:

— Хайде. Да вървим.

Той повика карета — истинска, а не като онези, на които хората яхаха дъски — и нареди да ги закарат на две пресечки от адреса. Наведе се над Шерлок и му обясни:

— Ще извървим пеша стоте метра до жилището. Неудобство е, знам, но е необходимо неудобство. Мое правило е да не разкривам мястото, към което съм се насочил, на непознати. Половината кочияши в града са на заплата към Трето отделение.

Когато пристигнаха, Майкрофт плати на мъжа и го изчака да замине, преди да посочи на Шерлок, че трябва да се върнат малко.

Сградата, пред която се спряха, беше висока три етажа и направена от червеникавокафяв камък. Главният вход беше разположен в средата на приземния етаж, на три стъпала от тротоара.

Майкрофт и Шерлок минаха през вратите. Стълбите ги отведоха до преддверие. Сякаш ходил хиляди пъти там, големият Холмс отиде направо при стълбите и се хвана за парапета. Обърна се към брат си.

— Говори се, че в Зимния дворец, тук, в Москва, царят разполага с малка стая, която се издига от единия етаж на другия, задвижвана от парен механизъм. Надявам се това откритие да влезе колкото се може по-скоро в употреба. — Майкрофт започна да изкачва стъпалата, пуфтейки. Шерлок го последва с усмивка на лице.

Площадката на първия етаж отвеждаше до дълъг и мрачен коридор, който продължаваше по цялата дължина на сградата. Младежът усещаше слабата миризма на храна: варена шунка, варено зеле, хляб. Майкрофт продължи уверено по коридора, докато не стигна до една врата. Огледа се в двете посоки, за да се увери, че никой не ги наблюдава, и я побутна.

Вратата се отвори.

— Дървото около ключалката е увредено — заяви той. — Това определено не е на добре.

Отвори я изцяло и влезе в коридора, като дръпна Шерлок след себе си. С движение, изненадващо пъргаво за такъв едър мъж, той се дръпна настрани към стената и бутна брат си в другата посока. Младежът осъзна, че Майкрофт не иска да стоят дълго време на прага на вратата, в случай че вътре има човек с пистолет. Добър ход.

Изчакаха известно време. Ослушваха се. Не се чуваше нищо отвътре. Майкрофт тръгна по коридора към една полуотворена врата.

Стаята зад нея представляваше истинска бъркотия. Столовете бяха счупени, а масите — преобърнати. Картините по стените бяха разместени и стояха накриво. Подът беше покрит със стъкла и керамика: декоративни фигурки и чаши за чай и вино. В помещението нямаше никого — нито жив, нито умрял.

Майкрофт бързо огледа стаята. Обърна се и се върна в коридора, за да провери и другите стаи. Шерлок погледна назад и осъзна, че едната е спалня, а другата — баня. Те също бяха лишени от човешко присъствие, но и разхвърляни като дневната.

— Търсили са нещо — измърмори Майкрофт, който беше застанал в коридора и се оглеждаше.

— Не са го открили — отвърна Шерлок.

— Прав си, но как стигна до това заключение?

— Защото, ако го бяха сторили, щеше да има места, на които нищо не е счупено или преобърнато — места, които щяха да пропуснат, ако бяха намерили търсеното.

— Освен ако…? — подкани го Майкрофт.

Шерлок се замисли за момент.

— Освен ако онова, което са търсили, е било на последното място, което са претърсили.

— Или по-скоро…?

— По-скоро не са били сигурни колко неща търсят, затова е трябвало да претърсят навсякъде.

Майкрофт кимна.

— Правилно. Какви други дедукции можеш да направиш от състоянието на мястото?

— Онези, които са претърсвали жилището, не са се притеснявали, че някой може да разбере, че са го сторили, иначе щяха да действат много по-различно.

— Отново си прав. — Лицето на Майкрофт пребледня. — Опасявам се за живота на Робърт Уормърсли. Възможно е да е бил тук, когато са дошли да претърсват апартамента му. В такъв случай са го отвели и са си свършили работата. Възможно е също да не е бил тук. В такъв случай е подвил опашка и се е изпарил. И в двата случая съдбата му остава неясна.

— Не е бил тук, когато са пристигнали — заяви Шерлок с изпълнен със сигурност тон.

— Как стигна до този извод?

Младежът посочи към входа.

— Вратата е била заключена, но резето не е било пуснато. Можеш да видиш, че то е непокътнато. Ако приятелят ти е бил в апартамента, със сигурност е щял да пусне резето. Фактът, че вратата е била заключена, но без да е пуснато резето, означава, че е излязъл и е заключил отвън.

— Добра работа — отвърна одобрително Майкрофт.

Шерлок се върна в дневната и отново я огледа. Имаше нещо в нея, което го безпокоеше, но не знаеше какво точно. Нещо не беше на мястото си. Или нещо беше на мястото си, но сред много неща, които не бяха. Това го глождеше като заседнала между зъбите му костица.

— Не виждам нищо — заяви той. — Или виждам нещо, но не го разбирам.

— Ще го разбереш — отвърна Майкрофт, — ако се отпуснеш. Остави ума си да поработи над проблема, докато мислиш за нещо друго. — Огледа се наоколо. — Опасявам се, че няма какво повече да намерим тук. Да си вървим.

Излязоха на улицата и големият Холмс спря една преминаваща карета. Шерлок го дръпна за ръкава.

— Мисля, че помня пътя до хотела. Запомних улиците, по които минахме. Може ли да се върна пеша? Искам да разгледам града.

— Много добре — отвърна Майкрофт и подаде на брат си малко пари. — Националната валута на Русия е рублата. Тя се дели на сто копейки. — Стисна младия Холмс за рамото. — А сега върви и разгледай. Аз ще се прибера в хотела и ще обмисля следващия ни ход.

Шерлок гледа каретата, докато тя не се изгуби зад ъгъла, и тръгна по улиците на Москва. Градът изглеждаше, звучеше и миришеше различно от останалите места, на които беше ходил. Снегът поглъщаше голяма част от шума, затова врявата, на която беше свикнал в Лондон, я нямаше тук. Москва му се стори доста тих град. Също така му хрумна, че това може да се дължи на страха от тайната полиция на царя — хората не искаха да кажат нещо, което да им навреди.

Помнеше добре пътя. Докато вървеше, се възхищаваше на солидната и внушителна архитектура на града. С приближаването си до хотела се озова на един открит площад, който беше толкова голям, че сякаш следваше извивката на самата Земя. Пред него се издигаше катедрала, приличаща на фантастично творение от ягодов сладолед и захарен памук. Никога не беше виждал нещо подобно през живота си. Тя представляваше поредица от кули с различна височина и очевидно различни диаметри, всяка от тях имаше заострен връх или подобен на лукова глава купол, който беше боядисан или покрит с плочки в различни цветове: червено, зелено, синьо, жълто и бяло, които се смесваха в различни комбинации — на квадрати или заврънкулки. Всеки заострен връх или купол завършваше с голямо разпятие. Докато обикаляше бавно около катедралата, Шерлок забеляза, че структурата й се променя. Нямаше очевидна симетрия в нея. Погледната от различни ъгли, тя имаше различна форма. Както много други неща, които беше видял в Русия, откакто пристигна, тази катедрала също приличаше на смесица от пълна случайност и добре планирано творение.

Вдясно от него, точно оттатък един ров с частично замръзнала вода, видя стените от червени тухли на сградата, която смяташе, че е Кремъл — двореца, в който живееше цар Александър II и от който той управляваше огромните си владения. Между катедралата и стените на Кремъл се намираше Червеният площад.

От него започваха няколко пътни артерии. Шерлок избра една от тях, защото смяташе, че ще го отведе до хотел „Славянски базар“, и тръгна по нея. Една табела, закачена за близка стена, обявяваше, че това е улица „Неглинная“. По нея имаше много магазини, както и най-различни будки. В магазините се продаваха предимно палта, шапки, ботуши и различни тестени изделия. Пред всеки от тях имаше боядисана в ярък цвят табела, на която нагледно беше нарисувано онова, което се продаваше вътре. Будките бяха по-обикновени и в тях се продаваха най-различни неща, от ножове до тютюн, от чанти до стари дрехи, от копчета до платове. В няколко от тях се предлагаха религиозни стоки: кръстове, рисунки на светци върху дървени плочки и подобни. Русия, както се стори на Шерлок, показваше много по-открито религиозността си от Англия.

Продавачи на чай се движеха между магазините и будките и бутаха колички, на които имаше горещи чайници с чай. Също така продаваха закуски, закачени на върви, висящи от вратовете им като огромни мъниста.

На всяка пресечка имаше дървени бараки, в които стояха мъже в униформи и черни шлемове. Носеха саби. Онези, които не бяха заспали на поста си, изглеждаха отегчени и премръзнали.

Шерлок погледна колко е часът, и реши, че е време да се връща. Стигна до една странична уличка и спря. Някакъв човек отзад се блъсна в него. Шерлок се обърна с намерение да се извини, но онзи го подмина с ругатня. В същото време забеляза оживен разговор до една от дървените бараки. Мъж с дебело палто и пухкава ушанка говореше с полицая и махаше оживено с ръце. Шерлок щеше да се обърне и да продължи по пътя си, но в този момент онзи го посочи. Полицаят изгледа сърдито младежа.

Тръпки побиха Шерлок.

Мъжът с ушанката явно обясняваше, че нещо му е било откраднато. Сочеше джоба на палтото си, като вкарваше и изкарваше ръката си от него, за да покаже, че е бил ограбен. Отново посочи Шерлок. Младежът погледна назад, за да види дали има някой друг зад него, някой, към когото вероятно сочеше мъжът, но нямаше никого в диаметър от десет метра.

Шерлок разпери ръце, за да покаже, че е невинен. Надяваше се полицаят просто да му махне да си върви, но вместо това онзи му направи знак да се приближи.

Младежът погледна мъжа, който се беше оплакал. Само за секунда видя на лицето му да се появява усмивка. Това беше усмивката на човек, изиграл особено хитър номер и чакащ да види какви ще са последиците. Когато забеляза, че Шерлок го наблюдава, усмивката се изпари от лицето му, както рисунка бива забърсана от черна дъска.

Една неприятна мисъл изникна в главата на Шерлок и той бръкна в джоба на палтото си. Пръстите му попаднаха на предмет, който не беше там преди малко — нещо правоъгълно и изработено от кожа.

Портфейл.

Изведнъж всичко му се изясни. Това беше постановка! Онзи, който беше вървял зад него и го беше блъснал, бе пуснал портфейл в джоба му. Другият, който говореше с полицая, въобще не беше ограбен, но в момента, в който беше видял, че прехвърлянето е осъществено, беше отишъл да се оплаче и да го изкара крадец. Когато джобовете на Шерлок бъдеха проверени, портфейлът щеше да бъде намерен и мъжът, който беше направил оплакването, щеше да го разпознае като негов, независимо дали наистина беше, или не. Щяха да го хвърлят в затвора и доказателствата въобще нямаше да са в негова полза.

Истински кошмар!

Полицаят отново го повика, този път много по-настоятелно. Сърцето на Шерлок заби лудо. Под мишниците и по гърба му изби пот и ризата залепна за кожата му. Арестуван в друга страна за кражба? Щеше да е истински късметлия, ако отново видеше дневна светлина, и то в случай че получеше честен процес. Предвид хитрия начин, по който беше организирано всичко това, вероятно всякакви варианти за оневиняване бяха обмислени. Те — които и да бяха — щяха да платят на съдията и съдебните заседатели. В случай че имаше съдии и съдебни заседатели в Русия. Нямаше представа как работеше съдебната система в тази страна. Имаше усещането, предвид нещата, които беше чел във вестниците у дома, че царска Русия работеше чрез тайната си полиция и хората просто изчезваха и никога вече не се появяваха.

Можеше да избяга, но вероятно бяха предвидили и това. Шерлок се огледа, за да прецени кой от околните беше част от конспирацията.

Вляво от него имаше мъж в черно палто и пухена шапка, който извърна поглед, когато го погледна. Вдясно младо момче с белези от едра шарка по лицето го изгледа сърдито, а една жена с вълнен шал изведнъж се заинтересува от будката за цигари, пред която стоеше.

Поне трима. Поне трима щяха да го спрат, ако се опиташе да избяга.

Шерлок отчаяно огледа обстановката отново с надеждата да намери начин за бягство, но такъв нямаше. Не беше достатъчно близо до някоя от будките, за да вземе нещо и да го използва като оръжие. Нито пък някой щеше да му се притече на помощ, ако се развикаше.

Полицаят тръгна към него. На кръста му беше опасана сабя, а в ръката си държеше дълга палка. Намръщената му физиономия предполагаше, че каквото и да направеше, Шерлок, той имаше намерение да я използва.

Полъхът на вятъра донесе миризмата на ароматен чай. Младежът се обърна. Някакъв продавач на чай си проправяше път през тълпата.

Без да му мисли много, Шерлок блъсна човека в гърба.

Продавачът на чай падна напред и при падането изблъска количката си настрани. Тя продължи още метър-два и се удари в едно паве. Едното колело се вдигна и количката се преобърна. Сребърният чайник падна. Кафявият чай в него се разля навсякъде и превърна белия сняг в киша. Хората се отдръпнаха от горещата течност. Някои бяха напръскани и изпищяха като попарени.

Докато вниманието на тримата наблюдатели и полицая беше отвлечено, Шерлок се смеси с тълпата. Опитваше се да бъде незабележим и винаги да има хора между него и онези, които го натопиха, но те бяха поне петима и това не беше особено лесно начинание.

Някой изкрещя. Това беше полицаят! Той го беше забелязал и беше хукнал през тълпата към него. Хората се спъваха и падаха, за да се предпазят от палката, която той размахваше.

Шерлок побягна обратно към посоката, от която беше дошъл. Ако можеше да им се изплъзне само за две минути, щеше да успее да стигне до хотела и да предупреди Майкрофт.

Зад гърба му се разнесе пронизителна свирка. Младежът погледна назад. Полицаят продължаваше да е по петите му.

Паветата се местеха под краката му и едва не падна. Успя да запази равновесие и вдигна поглед. Пред него имаше дървена барака и дежурният полицай беше излязъл от нея. Вероятно беше чул свирката.

Отпред и отзад пътят му беше блокиран. Шерлок сви вдясно и потърси врата или алея, някакъв път за бягство. Единственото, което видя, бяха магазини и табели в ярки цветове, които се размазваха, докато бягаше. Сърцето му биеше като лудо в гърдите му.

Изведнъж му се разкри възможност: стъпала, които водеха до някакво мазе. Отчаяно се надяваше да не е задънена улица и вратата долу да се окаже отключена. Хвана се за парапета и слезе по стъпалата.

Вратата долу беше закована с големи дъски. Нямаше изход.

Обърна се, за да се качи отново по стълбите, но пронизителната свирка го оглуши. Полицаят беше на няколко крачки от него. Може би не беше видял къде се е скрил, но ако покажеше главата си, той щеше да го забележи.

Втора свирка, по-надалеч, трета. Цяла Москва ли го преследваше?

Приближаващи стъпки. Още няколко секунди и щяха да го видят.

Погледна отново към закованата врата с надеждата, че може да има достатъчно широка пролука между дъските, през която да пропълзи. Вместо това забеляза метален капак на шахта. Падна на колене и се опита да го отвори. Капакът беше тежък и хлъзгав от леда, а пръстите му — потни. Успя да го вдигне с няколко сантиметра, но той падна и издрънча силно. Отчаяно се опита да го вдигне отново. Този път провря пръсти под него. Ако паднеше, можеше да ги счупи.

Със сетни сили успя да го повдигне и да го отмести настрани. Миризмата на мокра земя и канал го удари в носа и го задави. Слабата светлина от облачното небе освети първите няколко стъпала от метална стълба.

Нямаше избор. Спусна се надолу. Когато слезе достатъчно, хвана капака и го издърпа над себе си. Той имаше дръжка от долната страна и Шерлок успя да го намести в предишната му позиция.

Надяваше се отгоре да изглежда така, сякаш капакът не беше помръдван.

Намерението му беше да остане в шахтата колкото е необходимо, но това нямаше как да стане. Стъпалата бяха мокри и хлъзгави, а момчето вече нямаше никаква сила в пръстите си. Точно когато чу ботуши над себе си, без да иска, изтърва стълбата и полетя надолу в мрака, без да издаде нито звук.