Никола Григоров
Зеленото богатство на България (9)

5. Посоката — преход към природен капитализъм

Разглеждайки Декларацията на ООН „Дневен ред 2030“ от 2015 г., авторите Вайцзекер и Вийкман посочват, че изпълняването на 11те социално-икономически цели биха могли да навредят на неговите три екологични цели — стабилизиране на климата, опазване живота на морските екосистеми, възстановяване и устойчиво използване на сухоземните екосистеми и спиране загубата на биоразнообразие. За целта е необходимо да се изоставят днешните затворени структури и линеен характер на производството и потреблението, при което икономическото благосъстояние на обществата следва да бъде отделено и да не става за сметка на продължаващото разрушаване на природните ресурси, особено в селското стопанство и от замърсяването на атмосферата. А това означава също и капитализмът, какъвто го познаваме, да се раздели с икономическата си политика, фокусирана върху краткосрочното максимизиране на печалбата, водещо до нарастващо дестабилизиране на климата и увреждане на екосистемите. Но може ли да става това при положение, че от 70те години на миналия век се наблюдава все по-нарастващо „финансиализиране“ на световната икономика, която се е превърнала в „гигантско казино“. Финансовият сектор вече е доминираща сила в световната икономика, за който националните граници не са пречка, а натрупаните печалби от чисто спекулативните трансакции, непрозрачни данъчни убежища, синтетични активи и облигации, спекулативни инвестиции и др., не се използват за провеждане на градивна политика в реалния сектор.

Декларация на ООН „Дневен ред 2030“ Цели за устойчиво развитие

1. Не на бедността

2. Нулев глад

3. Добро здраве и благоденствие

4. Качествено образование

5. Равенство между половете

6. Чиста вода и канализация

7. Достъпна и чиста енергия

8. Достойна работа и икономически растеж

9. Индустрия, иновация и инфраструктура

10. Намаляване на неравенството

11. Устойчиви градове и общности

12. Отговорно потребление и производство

13. Борба с климатичните промени

14. Живот под водата (опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие)

15. Живот на сушата (защитата, възстановяването, подкрепата и устойчивото използване на сухоземните екосистеми, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването, спиране и преобръщане увреждането на земите и спиране на загубата на биоразнообразие).

16. Мир, правосъдие и силни институции.

17. Партньорство за целите.

В тази екзотична картина определен принос имат и банките. След 1929 г., когато започва финансовата и икономическа криза в резултат на неконтролирана кредитна политика и финансови спекулации, в САЩ за справяне с кризата през 1933 г. успешно е приложен моделът за разделянето на търговското от финансовото банкиране. Дерегулацията в банковия сектор набира скорост след 1970 г. и се разширява значително след премахване на разделението между търговското и финансовото банкиране в САЩ през 1999 г.

Световната криза от 1929–1933 г. се повтаря и през 2007–2008 г. През септември 2008 г. номиналната стойност на финансовите продукти достига 640 трилиона долара или 14 пъти повече от сумарния годишен БВП на всички държави в света. [Вайцзекер и Вийкман^[1]] Практиките във финансовия сектор демонстрират незачитане на влиянието, което те имат върху хората, така и върху планетата. Заключението, което правят авторите е, че „имаме система, която натрупва излишък от парични средства в области, които създават висока финансова и ниска екологична и социална възвръщаемост, докато в същото време има недостиг на пари в области, които обслужват важни социални инвестиционни потребности“ (стр. 21/22).

Понастоящем, в началото на ХХІ век, когато световното население от 1 млрд. през ХVІІІ век е достигнало 7,6 млрд., а с това и значително увеличеното потребление на човек от населението на продоволствие, стоки за бита, вода, енергия и природни продукти, следва да се посочи, че провежданите публични политики, бизнес стратегии и основни социални ценности не са в състояние да противодействат на тенденцията в ставащите промени в климата, на неосъзнатото нарастващо потребление на природни ресурси, на загубата на биоразнообразие и увреждането на екосистемите.

Тези са и причините при извършената класация на държавите според целите на устойчиво развитие (12, стр. 59), развиващите се страни да останат назад в нея поради високото си равнище на бедност, глад, неграмотност и високи нива на безработица, докато първите 10 места се заемат само от европейски държави. САЩ са на 25-то място като резултат от силно подчертано неравенство в доходите на населението и прекаленото потребление на природни ресурси. В тази класация България е на 40-то място със 72,5 точки.

Класиране на държавите според Целите за устойчиво развитие

[По Дневен ред 2030^[2]]

1. Швеция — 84,5

2. Дания — 83,9

3. Норвегия — 82,3

4. Финландия — 81,0

5. Швейцария — 80,9

6. Германия — 80,5

7. Австрия — 79,1

8. Холандия — 78,9

9. Исландия . 78,4

10. Великобритания — 78,1

— — — — —

25. САЩ — 72,7

— — — — —

40. България — 72,5

— — — — —

47. Русия — 66,64

— — — — —

52. Бразилия — 64,4

— — — — —

76. Китай — 59,1

— — — — —

99. ЮАР — 53,8

— — — — —

110. Индия — 48,4

— — — — —

139. Афганистан — 36,5

140. Мадагаскар — 36,2

141. Нигерия — 36,1

142. Гвинея — 35,9

143. Буркина Фасо — 35,6

144. Хаити — 34,4

145. Чад — 31,8

146. Нигер — 31,4

147. ДР Конго — 31,3

148. Либерия — 30,5

149. ЦАР — 26,0

По този повод Вайцзекер и Вийкман цитират изводите, направени през 2009 г. от група 28 световно известни учени (стр. 27/28)… „че след Индустриалната революция човешката дейност постепенно е станала основен фактор за глобална екологична промяна. След като човешката дейност премине определени прагове или повратни точки (определени като «планетарни граници»), има риск от «необратима и рязка екологична промяна». Те идентифицират девет «планетарни животоподдържащи системи», необходими за оцеляване на хората и се опитват да определят до каква степен те вече са достигнати.“

Деветте планетарни граници според тях са:

• Изчерпване на стратосферния озон.

• Загуба на биоразнообразие и изчезване на видове.

• Химическо замърсяване и изпускане на нови вещества.

• Климатични промени.

• Повишаване на киселинността на океаните.

• Промени в сухоземната система.

• Потребление на прясна вода и на глобалния хидрологичен цикъл.

• Навлизане на азот и фосфор в биосферата и океаните.

• Навлизане на серозоли в атмосферата.

Замърсяването на планетата в резултат на човешката дейност и последвалите ги климатични промени, бяха в основата и на проведената Двадесет и първа Конференция на страните (СОР-21) на Конвенцията на ООН по климата в Париж през декември 2015 г. Представените в Париж 195 държави се съгласиха с извода, че в скоро време ще бъде достигнат върхът в глобалните емисии и се обединиха за действия, които да доведат до тяхното ограничаване и намаляване с цел задържане увеличаването на средната температура с нива под 2^оС и дори до максимален праг от 1,5^оС.

Държавите също се ангажираха за постигането на пълно неутрализиране на отделянето на парникови газове в атмосферата към 2050 г. Тази не невъзможна цел за изпълнение, поставена още веднъж на този световен форум, би следвало да бъде покана към специалистите за разработването и усвояването на технологии, напр. за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ) и впоследствие използването му като ресурс или за биологично улавяне и съхраняване на въглерод (БУСВ) чрез създаване на нови гори и растителност.

За БУСВ Гюнтер Паули^[3] дава пример с използването на въглеродния диоксид (СО2) при отглеждането на водораслови организми. Водораслите се нуждаят само от въглероден диоксид, вода, хранителни вещества и слънчева светлина, за да произвеждат сами храна и химическа енергия при процеса на фотосинтеза. Отделяният кислород като вторичен продукт от фотосинтезата, се изпуска свободно във въздуха и във водата на езерата, океаните и реките, където те се отглеждат. Водораслите са едни от най-бързорастящите видове на планетата в резултат на възможността им в максимална степен да усвояват светлинната енергия при процеса на фотосинтеза. Те биха се превърнали в основен фактор в борбата срещу климатичните промени чрез усвояване на СО2, изпускане на О2 при фотосинтезата и високото си съдържание, което имат на мазнини и хранителни вещества. Резултатите от извършвани изследвания в Центъра по биорафиниране към университета в Минесота показват, че от водораслите могат да бъдат отделени около 19 000 литра мазнини от акър (0,405 хектара), при 68 литра от акър за царевицата, 180 литра за соята и по 2400 литра от палмовите дървета. Тези мазнини са изходна суровина за производство на биогорива (етанол). С този пример нагледно се демонстрират възможностите на кръговата икономика, заимстван от кръговрата, наблюдаван при екосистемите.

Разбира се, преди всичко основната цел си остава чрез инвестиции в нови и усъвършенствани технологии, съоръжения и оборудване в областта на индустрията, транспорта, в енергийния сектор, в строителството, в бита и др. да се върви към намаляване и предотвратяване отделянето на емисии в атмосферата.

Не случайно вече много автори са на мнение, че причинените от човека промени на Земята са по-големи от промените, белязали края на ледниковата епоха, особено в областта на биоразнообразието, за което авторите Вайцзекер и Вийкман пишат: „По-малко конкретно са описани, но потенциално еднакво катастрофални са последиците от огромната загуба на биоразнообразие. Още днес планетата се намира в средата на «шестото изчезване на видовете». Първите пет са причинени от тектотични и вулканични явления в геоложкия мащаб на времето. В случая с динозаврите се смята, че ключова роля е изиграла астрономическа катастрофа. Но шестото, което се развива много бързо през последния век, е причинено изключително от хората.“ (стр. 38)

Един друг риск, предизвикан също от човешката дейност и най-вече в развитите страни, е извършването на приложни изследвания за „пренаписване“ или „редактиране на гените“. Целите са благородни — насочени са към някои инвазивни видове, които да бъдат премахнати от дивата природа или напр. срещу плевели по нивите. Но модифицираните чрез пренаписване на гените организми могат да имат вредни последици за други видове или за екосистемите в резултат от принудителната намеса в тях. Понастоящем няма международен правен регламент за ефективно управление на трансграничното влияние, свързано с пренаписване на гените, което крие опасности и за използването им като биологично оръжие или за намаляване реколтите на земеделски хранителни продукти.

В същото време с 5-кратното увеличение на населението на Планетата от 1,5 млрд. през 1900 г. до около 7,5 млрд. през 2018 г., съпроводено с процесите на глобална урбанизация, се очаква живеещите в градовете да достигнат около 60% от прогнозираните към 2030 г. жители от над 8 млрд. Този процес на урбанизация е съпроводен с увеличеното търсене на ресурси, нарастващи отпадъци от индустрията и бита, увеличаваща се транспортна и енергийна инфраструктура и всичко това поставя огромен екологичен отпечатък върху Планетата за сметка намаляващи пространства на продуктивна земеделска земя, горски територии и дива природа. И независимо, че градските единици и агломерации заемат малки части от територията на дадена страна (респ. на Планетата), техният екологичен отпечатък е голям.

Екологичният отпечатък на страните, оценяван ежегодно от Глобалната мрежа за отпечатъка, измерва площта от експлоатацията на природни ресурси в рамките на една година, необходими за производство на стоките и услугите, потребявани от населението на дадена страна. Обикновено стойностите по този показател са по-големи за страните с високо социално-икономическо положение и благоденствие. Оценката на устойчивото развитие на всяка една страна се определя в зависимост от нейния Екологичен отпечатък и Индекса на човешко развитие (ИЧР). ИЧР е показател, чрез който се измерва благосъстоянието на хората в различните страни в резултат на обобщена оценка от равнището на образование, здравеопазване и доход на човек от населението.

В глобалния квадрант на устойчиво развитие попадат държавите, които имат стойности на ИЧР над 0,7 и екологичен отпечатък на човек от населението под 1,8 хектара. Почти празният квадрант означава, че държави с висок икономически статус нямат биологичен отпечатък, който да е под 1,8.

От фигурата се вижда, че държавите с високо и много високо човешко развитие имат високи нива на екологичен отпечатък, който е в границите между 4 и 10 хектара на човек. Класацията за високи нива на екологичен отпечатък се оглавява от Обединените арабски емирства с 9,9 хектара на човек, следвани от САЩ и Кувейт с 9,5 хектара, както и от водещите в икономическо отношение държави — Япония, Германия, Великобритания, Италия, Франция, Южна Корея, Испания, Индия. Експерти казват, че ако „жителите на света“ достигнат американския стандарт на живот, на човечеството ще са необходими пет планети с мащаба на планетата Земя [Доклад Living Planet 2004^[4]].

За да се представят нещата още по-картинно, макар и стряскащо, е необходимо да се посочи, че според доклад на Световната мрежа за екологичен отпечатък за 2018 г., човечеството е изразходвало своя годишен „бюджет“ от природни ресурси още през първите седем месеца на годината. Със засилване степента на експлоатация на природни ресурси, тенденцията с екологичния дълг през всяка следваща година ще настъпва все по-рано, тъй като количеството ресурси, създадени от Земята за една година, се изчерпват с все по-голяма скорост.

Графика за устойчиво развитие според Глобалната мрежа за отпечатъка. Екологичният отпечатък на човек от населението отдолу нагоре (хектари на човек) и Индекс на човешкото развитие (ИЧР) отляво надясно. Бедните страни (вляво) имат крайно малък ИЧР, а богатите страни имат отрицателно големи отпечатъци — оставайки „Глобалния квадрант за устойчиво развити“ почти празен. Горната пунктирана линия показва световния биокапацитет на човек от населението през 1961 г при световно население от 3,1 млрд. души. (Източник: 2017 Global Footprint Network, National Footprint Accounts, 2017 Edition; data.footprintnetwork.org)

(По Вайцзекер и Вийкман, стр. 62)

Това е и причината за кардинална смяна на възприемането на един устойчив екологичен модел, при който избора вместо „растеж“ в икономиката, което означава и е съпроводено главно с количествени изменения и натрупвания на материя, с „развитие“, базиращо се на качествено използване на ресурсите, ограничени от разполагаемия природен капитал. Този избор не е пожелателен, той е задължителен. В доклада „Жива планета 2012“ на WWF Генералният директор на изданието Джим Лийп пише: „Живеем така, сякаш разполагаме с още една планета, което Земята може да произведе и ако не променим поведението си, тази цифра ще нарасне бързо. Към 2030 г. дори ресурсите на две планети няма да са ни достатъчни^[5].“

Този извод се потвърждава и от представената фигура, в която са разгледани оперативните печалби на компании, произвеждащи една и съща продукция преди и след включване разходите на природен капитал. Правят впечатление огромните отрицателни резултати (загуба) на печалба в сектора на животновъдството и производството на пшеница, респективно с (–165 единици) и (–78 единици), следвани от производството на електроенергия с въглища (ТЕЦ) с (–11), на цимент с (–8) и на желязо и стомана с (–6 единици), след отразяване влиянието на вредностите, отделяни в околната среда, както и от въздействие върху екосистемите в резултат прекомерна експлоатация на природните ресурси и тяхното неефективно използване.

В селското стопанство пресушаването на влажни зони и изсичане на гори с цел получаване на нови земеделски земи, използването на азотни и фосфорни торове, токсични пестициди и хербициди са пример за унищожаване на биологично разнообразие и изчезването ежегодно на многобройни животински и растителни видове. Отделно селското стопанство, най-вече животновъдството, е източник на около 35 на сто от емисиите на парникови газове, влияещи на климатичните промени — на метан (CH₄), отделян от животинските отпадъци и на азотен оксид (N₂O) от използването на изкуствени торове в земеделието. Или казано с други думи, игнорирайки влиянието на тези фактори, се вижда, че селското стопанство нанася много голям екологичен отпечатък на екосистемите на планетата.

Кое трябва да бъде основополагащо при провеждането на политиката на съвременните общества в социално-икономическото и екологично отношение, за да се ограничи и спре деградацията на природата и заплахата от унищожаване живота на планетата Земя. Авторите Вайцзекер и Вийкман предлагат създаването на устойчива цивилизация да се осъществи чрез преход към т.нар. от тях природен капитализъм, ангажиращ бизнеса, правителствата и обществените организации. Като първи принцип на природния капитализъм те посочват използването на всички природни ресурси решително по-продуктивно и ефективно. Вторият принцип е преустройстване на начина, по който осигуряваме енергия, изхранваме себе си и получаваме услугите, които желаем, да се извършва на основата на прилагането на подходите за реализация на процесите на кръговата икономика и биомимикрията. Биомимикрията е наука, която, изучавайки модели от природата, се стреми да приложи тези форми, системи и взаимодействия за устойчиво решаване на човешките проблеми. Тя въвежда нов подход в разбирането, което се основава не на това, което ние можем да извлечем от природния свят, а на това, какво можем да научим от него.

Като трети принцип те посочват регенеративната икономика, който подобно на биомимикрията, се основава на природни принципи, но ги прилага при управлението на икономиката и тяхната реализация в живота.

Посоката на преход към „природен“ капитализъм следва да се осъществява и в условията на „повече държава“ с нейните координиращи, регулиращи и контролиращи функции в икономическата, социалната и екологичната сфера, включвайки най-активно както бизнеса, така и обществото и обществените организации при определянето и вземането на решения.

Естествено, посочвайки тези няколко принципа за преход към природен капитализъм, нека да анализираме механизма за отчитане на резултатите от извършваните разходи в едно общество чрез използването на БВП, който показател понастоящем се счита за обобщаващ измерител на нивото на икономическото състояние на всяка една държава или общност. Практиката показва, че той „по-скоро е по-тясно свързан с производителността чрез разходите, които се правят в реалната икономика и получаваните резултати, отколкото с измерването благосъстоянието на една нация. Това е така, защото БВП приема всеки разход за положителен и не прави разлика между повишаващи благосъстоянието и намаляващи благосъстоянието дейности“. Например като увеличаващи БВП дейности, се отчитат природните бедствия, повече заболявания, престъпления, злополуки, разводи и др. Освен това следва да се посочи, че ръстът на БВП във все по-дигитализираната икономика вече не може да служи като индикатор за увеличаване на броя на работните места.

В процеса на търсене на един обобщаващ показател, в чиято рамка да се отразява консолидираното взаимодействие между икономическите, социалните и екологичните елементи и да служи за измерване на действителното благосъстояние на нациите, се предлага Индексът на действителния прогрес (ИДП).

В него личните разходи за потребление и разпределение на доходите се коригират със стоки и услуги, които добавят стойност и респективно със стоки и услуги, с които се намалява стойността на БВП^[6].

Разбира се, в тази примерна схема за определяне на ИДП липсват напр. екологичните ползи на горите и др. екосистеми от чиста вода, чист въздух, от биоразнообразие, естетическа наслада от природата и др. Но въпреки това, пресмятането на Индекса на действителния прогрес (ИДП) дава възможност и за по-справедливо определяне нивата на човешкия, социалния и природния капитал, а оттук и за благосъстоянието на една нация.

Какво отражение намират тези проблеми в глобален мащаб. В програмата за „Устойчиво развитие 2030“, приета на 25 септември 2015 г. от Държавите членки на ООН, в която голямо внимание се обръща на опазването на климата, природните ресурси и биоразнообразието, са заложени целите за реализиране на устойчив икономически растеж и създаването на достойна трудова заетост на Планетата. Като слаба страна на приетия документ, се посочват необходимите средства за неговото изпълнение, които ежегодно по приблизителна оценка биха били от 3 до 5 трилиона щатски долара. За сравнение с Дневен ред 21 за борба с климатичните промени, визираните средства са в размер на около 625 млн. щатски долара годишно. Следва да се посочи, че цената на неизпълнение на поетите ангажименти би била много по-висока от стойността на изпълнението и то не само в парично изражение^[7].

 

 

Компоненти на Индекса за действителен прогрес (ИДП)

•__Компоненти на ИДП__

Разходи за лично потребление

Разпределение на доходите

Лично потребление, коригирано с неравенството на доходите

•__Добавяне__

Услуги на капитала на домакинствата

Услуги на магистралите и улиците

Стойност на домашния труд

Стойност на доброволческия труд

•__Изваждане__

Разходи за дълготрайни потребителски стоки

Загуба на свободно време

Цена на придвижването

Цена на автомобилните аварии

Цена на престъпността

Цена на разпадането на семейството

Цена на непълната заетост

Цена на намаляване замърсяването от домакинствата

Цена на замърсяването на водите

Цена на замърсяването на въздуха

Цена на шумовото замърсяване

Загуба на влажни зони

Загуба на земеделска земя

Изчерпване на невъзобновяемите ресурси

Дългосрочни екологични щети

Цена на изчерпването на озона

Загуба на гори

И съвсем вярна е характеристиката на съществуващото понастоящем положение в света, че… „имаме система, която натрупва излишък от парични средства в области, които създават висока финансова и ниска екологична и социална възвръщаемост, докато в същото време има недостиг на пари в области, които обслужват важни социални инвестиционни потребности…“^[8].

Какви са мащабите на генерираните световни финансови потоци и има ли възможност те да поемат част от глобалните екологични потребности, за да бъде спасена планетата Земя от необратимия процес на унищожение. До преди 1989 г. най-мощните участници в частния сектор са били големите корпорации за производство, добив и услуги, но след това започва разширяване господството на финансовия сектор и през 2011 г. се отчита, че 45 от общо водещите 50 транснационални корпорации са били банки и застрахователни компании. И ако средноднедвния внос и износ на всички стоки и услуги в света през 2010 г. са били в размер на около 80 млрд. щ. долара, то обемът на валутните операции достига 4 трилиона щ. долара^[9].

При това положение средствата за изпълнение на целите, поставени с Програмата за „Устойчиво развитие 2030“, които развитите държави са призовани да отделят ежегодно от БВП (до 0,7% за развиващите се страни и до 0,3% за най-слабо развитите страни), са крайно недостатъчни, независимо че в този процес със свои инвестиции и мерки ще се включат всички държави, общности и общества. Ето защо е необходимо на глобално ниво да се търси решение световният финансов сектор също да поеме част от отговорността за екологична и социална справедливост и запазване живота на Планетата. А обръщане на посоката за преход към „природен капитализъм“ ще стане възможен, когато при управлението на световната икономика и в частност на отделните държави и общности, започне използването и прилагането на моделите от природата и природните принципи, а човечеството се научи да живее в хармония с природата.