Никола Григоров
Зеленото богатство на България (22)

Фитохимия

Фитохимията е наука за изучаване на химичния състав на растенията, за откриване на нови класове органични съединения и свързаните с тях химични свойства и закономерности, както и на тяхното синтезиране и пресъздаване в лабораторни и промишлени условия без участието на техните първоизточници — живите организми.

Основната разлика между растенията и животните е начинът, по който те се снабдяват с веществата, необходими им за техния живот. За съществуването на растенията са необходими вода, въздух, светлина и някои минерални вещества, разтворими във водата. От водата и въглеродния двуокис на въздуха и с помощта на слънчевата светлина, на базата на извършващия се процес на фотосинтеза, светлинната енергия се превръща в химична, необходима за синтезиране на първични органични съединения — въглехидрати, мазнини и белтъчини, необходими на растенията като основен градивен материал, като резервна храна и като изходна суровина за протичането на други биохимични процеси в тях, в резултат на които се получават нови, съществено различни вещества — вторични метаболити. Вторичните съединения, синтезирани в растенията, играят определена роля при осъществяването на някои функции в животинската клетка. Те нямат решаващо значение за живота на растителните организми, но могат да бъдат полезни при някои нарушени физиологични процеси в човешкия организъм.

За разлика от растенията, животните не могат сами да синтезират хранителни вещества, а ги набавят чрез растенията, а месоядните — чрез животинска храна. При тяхното разграждане и преработване, животинският организъм получава не само енергия, но и изходни органични съединения, от които изгражда своите тъкани, органи и резервни храни. С растителните храни те приемат и съдържащите се в тях вторични метаболити, някои от които са важни за техния живот (напр. витамини, стимулатори за клетъчно дишане и обмяната на веществата, регулатори на пропускливостта на клетъчните стени и др.).

Фитохимичните изследвания показват, че лечебното въздействие на вторичните метаболити в зависимост от тяхната физиологична активност върху човешкия организъм, могат да бъдат групирани в такива, които в по-големи дози са токсични и други, които са слабо отровни или неотровни и чийто лечебен ефект се проявява в твърде широки лечебни дози. Към първата група спадат билките, които съдържат силно действащи алкалоиди, сърдечни глюкозиди и токсични пептиди (напр. в отровните гъби). Погълнати в по-голямо количество, те причиняват отравяне и смърт. За разлика от тях, веществата в растенията със слаба физиологична активност са широко разпространени и често представители на различни химични групи могат да се срещнат едновременно в едно и също растение. Почти всяко растение съдържа флавоноиди, дъбилни вещества, терпеноиди, каротеноиди, витамин С и др. — от следи до значителни количества. Тяхното физиологично действие се проявява обикновено при по-продължителна употреба. Физиологично активните вещества от растителен произход, които се използват пряко или като билки за лечебни цели, са предимно от следните основни химични групи съединения [По лит. изт. (62, стр. 56)]:

• Алкалоиди

• Терпеноиди — монотерпени, сесквитерпени, дитерпени, тритерпени, стероли, каротеноиди

• Фенолни производни — феноли, фенолни киселини, дъбилни вещества, флавоноиди, кумарини, антрахинони

• Въглехидрати — монозахариди, олигозахариди, полизахариди, захарни алкохоли

• Глицериди — растителни масла, витамин F, есенциални мастни киселини