Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2023)
Издание:
Автор: Никола Григоров
Заглавие: Зеленото богатство на България
Издание: първо
Издател: Авангард Прима
Град на издателя: София
Година на издаване: 2020
Тип: научен текст
Националност: българска
Печатница: Печат БПС ООД
Редактор: Любка Григорова
ISBN: 978-619-239-411-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15846
История
- — Добавяне
4.3. Ароматерапия и биокозметика
Ароматерапията е дял от алтернативната медицина, който използва естествените аромати на растенията (етерични масла извлечени от различни части на растенията) за профилактика, облекчение или лечение на различни болестни състояния.
Използването на етерични масла за терапевтични, религиозни, хигиенни, козметични и ритуални цели е било познато на човечеството още от преди около 5 хиляди години в Китай, Индия, Египет, Персия (днешен Иран), Гърция.
Счита се, че първият парфюмиер е жена, живяла през второто хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия (земите между реките Тигър и Ефрат, където възникват Шумер, Акад, Асирия, Вавилон). Тя е дестилирала цветя и растения като ги филтрирала и връщала обратно в дестилатора последователно няколко пъти.
„Първобитната парфюмерия“, според антрополози, е започнала със запалването на смолистите тамянови секрети. С течение на времето хората са смесвали растения, богати на ароматни вещества и са намазвали телата си по време на погребални и ритуални церемонии. Египетските жреци, владеещи до съвършенство тайните на приготвяне на различни ароматни благовония, свято вярвали в тяхната божествена сила. Древните африканци втривали в кожата си благовонни масла,, като по този начин са се предпазвали от високата околна температура и от изсушаване на кожата.
В древна Гърция Хипократ (460–370 пр. Хр.) е препоръчвал редовни вани и масажи с етерични масла. Допуска се, че това е спасило Атина от чумна епидемия. Лечебните свойства на растителните масла са описани от Диоскорид в неговата книга De Materia medica — 40 г. сл. Хр. (Лит. изт. 35)
Началото на извличане на етерични масла чрез парна дестилация от растения е поставено от Авицена след станалото известно откритие през ХІ век на процеса на дестилация. Предполага се, че розата е била първото цвете, подложено на дестилация и първи тогавашен парфюм.
За първи път думата ароматерапия се появява през 1937 г. в печатно издание на френска книга от Рене Маурис Гатефос (1881–1950), който се счита и за основател на съвременната ароматерапия. По-късно учени на база на опита и научни изследвания установяват, че етеричните масла притежават противовирусни, антибактериални, антимикотични и антисептични свойства. Етеричните масла са продукти от вторичните метаболити на растенията, а техните активни компоненти могат да бъдат: силицилати, фенолни деривати, алдехиди, терпени и терпеноиди, азулени и др. Етеричните масла са ароматни вещества, произвеждани от етерично-маслени растения, обуславящи техния мирис (аромат) и практическа стойност. (Лит. изт. 35)
За разлика от растителните масла, етеричните са летливи и по правило имат плътност под тази на водата. Те практически не се разтварят в нея, но добре се разтварят в спирт и други органични разтворители, както и в мазнини, восъци и др. Това им свойство е и в основата на приложението на различни методи за извличането им от растителните части чрез дестилация, пресоване, екстракция с разтворители, мацерация, хиродифузия, свръхкритична дестилация и др. (Лит. изт. 43)
Авторът Ив. Ламбев (35) посочва три възможни механизма на действие на етеричните масла:
• Фармакологичен механизъм. След попадане на етеричните масла в организма, техните компоненти въздействат с ендогенните ензими, хормони, киселини и др.
• Физиологичен механизъм. Най-общо етеричните масла имат стимулиращо, успокояващо или възстановяващо действие върху органите и тъканите на организма, вкл. нервната система.
• Психологичен механизъм. След инхалиране на етерични масла възниква индивидуална — съзнателна или подсъзнателна реакция спрямо съответните аромати. Емоционалната реакция от своя страна може да предизвика психични или физиологични промени в организма.
В зависимост от вида и начина на приложение на етеричните масла може да се постигнат различни ефекти: общо тонизиращ, ободряващ, освежаващ, имуностимулиращ, профилактичен, седативен, антисептичен, антибактериален, антивирусен, антимикотичен, инсектициден, отхрачващ, спазмолитичен, аналгетичен, противовъзпалителен, дезодориращ, биокозметичен и др. (вж. таблицата по-долу)
Приложението на етеричните масла следва да се извършва внимателно, относно концентрация, влизането в контакт с кожата, индивидуалните предпочитания, неизползването им заедно с други синтетични аромати и др. Обикновено преди извършването на ароматерапията е необходимо да се направи тест за поносимост. Една капка от маслото се капва на сгъвката на лакътя на ръката и се изчаква 24 часа. Ако мястото се зачерви или появи сърбеж, означава, че е налице алергия към съответното етерично масло и то не трябва да се използва.
Основните начини за приложение на етеричните масла са: масаж на тялото, инхалиране, маска за коса, балсам за лице, масаж в областта на слепоочието, масаж на ходилата, дермално приложение, компреси, гаргара и др.
Растения | Етерично-маслени ефекти | Показания |
---|---|---|
Анасон (Pimpinella anisum) | Антисептичен, отхрачващ, седативен, антипиретичен, противовъзпалителен | Катари на горните дихателни пътища, главоболие, за стимулиране на лактацията, болезнена менструация |
Арника (Arnica montana) | Капиляротоничен, противовъзпалителен, тонизиращ | Отоци, контузии, артрит, хемороиди, физическа и умствена преумора |
Блатен аир (Acorus calausi) | Противовъзпалителен, бактерициден, тонизиращ, отхрачващ, антипиретичен, хипотензивен | Бронхит, фебрилитет, неврастения, умствена и физическа умора, вегетативна дистония, хипертония |
Босилек (Ocimum basilicum) | Аналгетичен, тонизиращ | Миалгия, главоболие, отпадналост |
Бял равнец (Achillea millefolium) | Противовъзпалителен, отхрачващ (експекториращ) | Ларингит, дерматит, цикатрикси, обриви, миалагия (мускулни болки), подагра |
Джинджифил (Zingiber officinale) | Аналгетичен, антибактериален, отхрачващ, имуносимулиращ | Артрит, хрема, бронхит, синузит, измръзвания, варици |
Здравец (Geranium macrorrhizum) | Тонизиращ, противовъзпалителен, хипотензивен, имуностимулиращ, капиляротоничен | Умора, депресия, безсъние, сърбеж, екзема, мазна кожа, дерматози, артериална хипертония |
Кориандър (Coriandrum sativum) | Седативен, аналгетичен, загряващ, афродизиачен | Физическа умора, зъбобол, артрит, подагра, невралгия, миалгия, импотенция |
Лавандула (Lavandula angustifolia) | Седативен, аналгетичен, антисептичен | Променливи емоции, психическо изтощение, световъртеж, главоболие, левкорея, гриподобни състояния, фрактури, измръзвания |
Лайка, немска (Matricaria chamomilla) | Аналгетичен, противовъзпалителен, антисептичен | Простуда, артрит, дерматит, чувствителна кожа |
Маточина (Melissa officinalis) | Седативен, тонизиращ | Безсъние, неврастения, сърцебиене, артериална хипертония, гадене |
Мащерка (Thymus vulgaris) | Антисептичен, аналгетичен, стимулиращ | Тонзилит, фарингит, бронхит, гингивит, пърхот, миалгия, анемия |
Мента (Mentha piperita) | Освежаващ, охлаждащ, аналгетичен, стимулиращ, спазмолитичен | Синузит, мигрена, зъбобол, гадене, невралгия, отпадналост |
Роза (Rosa damascena) | С приятен аромат, седативен, и антидепресивен ефекти | Безсъние, тревога, следродилна депресия, стерилитет |
Розмарин (Rosmarinus officinalis) | Тонизиращ, стимулиращ, затоплящ, жлъчкогонен | Анемия, мускулна атрофия, невроза, сънливост, махмурлук, артрит |
Салвия (Salvia sclarea) | Стимулиращ, афродизиачен | Депресия, вкл. следродилна, импотенция |
Хвойна (Juniperus communis) | Стимулиращ, тонизиращ | Парези, захарен диабет, хипотония, атеросклероза |
Козметичен продукт е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло — кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи или със зъбите и лигавицата на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите, и/или предпазване и поддържане в добро състояние. (Лит. изт. 19).
Определението е в съответствие с Регламент 1223/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно козметичните продукти, според които за пускането на пазара и нотифицирането на всеки козметичен продукт е необходимо да бъде предоставена информация по електронен път на Европейската комисия за: категорията на козметичния продукт и неговото наименование или наименования, позволяващи идентифицирането му, както и името и адреса на отговорното лице, разполагащо с досието за информация на продукта; държавата на произход в случай на внос; държавата членка, в която козметичния продукт се пуска на пазара; наличието на вещество под формата на наноматериали.
Биокозметиката се отличава от обикновените козметични средства, предлагани на пазара, заради влаганите екстракти. Те са отгледани без изкуствени торове, хербециди, пестициди или са диворастящи, събрани в екологично чисти райони. Биокозметиката не съдържа съставки от животински произход или от генетично модифицирани организми (ГМО).
Композитните съставки не се обработват топлинно, както при традиционно приготвяните. Използваните студени технологии позволяват да се съхранят ценните свойства на компонентите. Не се използват и йонизиращи лъчения при обработката им, както и влагането на синтетични и изкуствени вещества, които могат да увредят защитната бариера на кожата и структурата на роговия слой. Не съдържат и изкуствени консерванти. Ролята на консерванти се изпълнява от етерични масла, смоли, восъци.
Най-общо казано, биокозметиката — това са продукти, в които се влагат само натурални биологични съставки. Използват се етерични масла, восъци и соли, вместо изкуствено създадени консерванти. Самите съставки имат сертификат, че са произведени биологично. Влагането на такива съставки в козметиката прави крайния продукт био.
Биокозметиката подлежи на стриктен контрол и сертификация. С логото на сертифицираните организации могат да се обозначат само козметичните продукти, които покриват „биостандартите“ и гаранция, че си купуваме автентичност и качество. Водещи сертифициращи организации в областта на биокозметиката са: USDA, ECOCERT, BDIN, ICEA, SOIL ASSOCIATION, NATRUE и др.
В България вече е поставено успешно начало в производството на биокозметика от фирми, чиито продукти намират много добър прием на вътрешния пазар и за износ. Такива са фирмите:
„Hristina cosmetics“ — производител на биокозметика от билкови екстракти, органични и етерични масла.
Алба Групс ООД (Alba Groups Ltd) — водещ български производител на натурална козметика и парфюми, етерични масла, розово масло, ароматни води и хранителни добавки, съдържащи пчелни продукти, етерични масла и розово масло.
Ecomaat Bulgaria Ltd — производител на уникални козметични продукти — 100% биокозметична серия с иновативни, истински и автентични натурални аромати.
Orenda Group — производител на органична козметика с компоненти от органични масла, пчелен восък и билкови екстракти. Продуктите й се продават в 36 държави. Всички произвеждани продукти са сертифицирани от Soil Association — британска фирма за биосертифициране.
„Екокозметикс“ — произвежда различни билкови сапуни за профилактика, предварителна и последваща грижа на проблемни места на кожата. Всяка билка има определено въздействие върху кожата — има сапуни с боров катран, смрадлика, невен, лайка, алое, коприва, роза, прополис и др. Те се предлагат основно в аптеките като медицинска козметика и други.