Никола Григоров
Зеленото богатство на България (30)

Заключение

С опасността от по-нататъшно незачитане и несъобразяване с природата по отношение на прекомерната експлоатация на природните ресурси и тяхното използване и преработка се осъзнава и че ако досега сме живеели от лихвите на природния капитал, то вече харчим самия капитал, трупал се в продължение на милион години.

Нарушено е и биологичното разнообразие от гени, биологични видове и цели екосистеми, които осигуряват жизненно важна среда за поддържане живота на всички живи организми, включително и на човека, в резултат интензификация на производствените системи и протичащите процеси на преобразуване на земята, на разрастване на градските агломерации, развитието на пътната инфраструктура и др. На неблагоприятен природен защитен статус в Европа и загуба на биоразнообразие са подложени около 65% от местообитанията и около 52% от защитените видове.

Като противодействие и с цел запазване и подобяване на екосистемните услуги и ползи и за съхранение и опазване на природните местообитания и на растителните и животински видове и биоразнообразие се предвижда създаването на т.н. „зелена инфраструктура“ на територията на ЕС, както в градските, така и в селските райони и горите, и на териториите на дивата природа.

Най-голяма реализация зелената инфраструктура намира в екологичната мрежа „Натура 2000“, която се състои от 26000 обекта, разположени във всички държави членки на ЕС и заема площ от около 18% от сухоземната територия и около 4% от териториалните морски води. Целта на реализиране на проекта „Зелен пояс“ е да се създаде екологична мрежа между Баренцово и Черно море, която да обедини човешките дейности с цел хармонизиране по-добре с естествената среда и стимулиране на социално-икономическото развитие на местните общности.

Като страна с природни дадености и богато биоразнообразие България е провеждала и провежда отговорна политика за опазване и съхраняване на своето природно богатство, включвайки се активно и в изпълнение на подписаните международни споразумения и европейски директиви. За опазване на околната среда и защита на природата и биоразнообразието най-голям принос имат горите в България, които към 2015 г. заемат 38,1% от територията на страната и освен изпълнението на множество икономически, социални и екологични функции, те са ключов фактор и за формиране и поддържане на жизнена среда. В тях се съхраняват 80% от защитените растителни видове в страната и над 60% от застрашените от изчезване животни. Същевременно те са и с най-голям относителен дял в разпределението на сухоземната територия по „Натура 2000“ — 56,5%, а общата площ на горските територии под режим на защита към 2015 г. възлиза на 2 387 687 ха, което представлява 21,5% от територията на страната.

Провеждането на щадяща политика в България по отношение на околната среда и природните ресурси се осъществява и чрез смяна на подхода от „икономизиране на екологията“, подход, характерен за индустриалния период, към „екологизиране на икономиката“, подход, който постепенно се налага в съвременното на науката и информационните технологии общество. Реализацията на новия подход ще се осъществява на първо място чрез развитие на „нисковъглеродна“ икономика, която да противодейства на увеличеното търсене както в световен мащаб, така и в нашата страна на ограничените ресурси, суровини и енергия чрез промени в технологиите, продуктите и пазарите. От друга страна нисковъглеродната икономика е свързана и с противодействието и смекчаване влиянието на климатичните промени. От особена важност в тази посока е и извършваната замяна на фосилните горива с възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Нашата страна е в състояние да достигне критериите в срокове, определени за държавите от европейската общност, но засега най-съществена причина за недодстигане на тези цели е съпротивата на населението поради енергийната си бедност или невъзможността да посрещне допълителните разходи в рамките на ограничените семейни бюджети.

На следващо място за опазване на околната среда досега използваният „линеен“ модел, при който „получаваме, произвеждаме и изхвърляме“ — постепенно се заменя с „кръгов“ модел в икономиката. Със зададените цели от ЕС, определящи прехода към кръгова икономика, се визира до 2030г. 65% от излизащите от употреба стоки, битови и строителни отпадъци да бъдат рециклирани, 25% оползотворявани и 10% -депонирани.. За България тези жалони не са непостижими, но е необходимо мобилизилане и взаимодействие между държавните институции, стопанския сектор и гражданското общество за работа в тази насока, възползвайки се и от възможностите за извършване на необходимите инвестиции по линия на предоставяните финансови средства от ЕС по ОП „Околна среда“, съфинасирани и от българската страна.

Все в тази връзка наред с предприеманите мерки за екологизиране на икономиката много сериозно внимание следва да се обърне на климатичните промени, изразяващи се в повишените средногодишни температури от една страна и намаляване на годишните валежи от друга и възможностите за адаптиране към тях чрез: предотвратяване на ерозийни процеси, наводнения, загуби от ураганни ветрове и лавини, пречистване на води и водоснабдяване и др. За целта е необходимо да се разработят и дългосрочни програми, в които да бъдат заложени начини и мерки за компенсиране на загубите от климатичните промени. Например повишените средногодишни температури ще благоприятстват за отглеждането и стопанисването в бъдеще на по-топлолюбиви растителни и дървесни видове, а изграждането на съвременни напоителни системи в селскостопанските земи ще компенсира намаляването на валежите.

Същият подход следва да си приложи и към разработването на подробен анализ и решения за опазване и съхраняване на биологичното разнообразие в страната ни, и на природния капитал, който може да допринесе за допълнителна добавена стойност в националните сметки и формирането на бъдещ „зелен“ БВП.

Въпреки всичко, разглеждайки нещата в глобален мащаб, изводът е, че провежданите публични политики, бизнес стратегии и основни социални дейности не са в състояне да противодействат на промените в климата, на неосъзнато нарастващо потребление на природни ресурси, на загубата на биоразнообразие и увреждането на екосистемите. И тук може да се подложи под съмнение доколко адекватно е отразено устойчивото развитие на държавите в извършената класация на базата на целите, заложени в Декларацията на ООН „Дневен ред 2030“ от 2015 г. Според нея развиващите се страни остават назад поради високото си равнище на бедност, глад, неграмотност и високи нива на безработица, докато първите десет места се заемат само от европейски държави.10

В тази класация България е на 40-то място със 72,5 точки. На първо място е Швеция с 84,5 точки, следвана от Дания, Норвегия, Финландия, Швейцария, Германия, Австрия, Холандия, Исландия и Великобритания, която е със 78,1 точки. САЩ са на 25 място със 72,7 точки, Русия е на 47 място с 66,4 точки и Китай е на 76 място с 64,4 точки.

Много по-надеждни са измерванията на нивото на устойчиво развитие на всяка една държава, когато то се оценява в зависимост от нейния Екологичен отпечатък и Индекса на човешко развитие /ИЧР/. ИЧР е показател, чрез който се измерва благосъстоянието на хората в различните страни в резултат на обобщена оценка от равнището на образование, здравеопазване и доход на човек от населението. А Екологичният отпечатък отчита процесите на урбанизация, които са съпроводени с увеличено търсене на ресурси, нарастващи отпадъци от индустрията и бита, увеличаващата се транспортна и енергийна инфраструктура, които поставят огромен отпечатък върху намаляващите пространства на продуктивна земеделска земя, горски територии и дива природа. Или — Екологичният отпечатък измерва площта от експлоатацията на природни ресурси в рамките на една година за производство на стоки и услуги, потребявани от населението на дадена страна. Обикновено стойностите на този показател са по-големи за страните с високо социално икономическо положение и благополучие.

В глобалния квадрант на устойчиво развитие, очертан от двата показателя, попадат държавите, които имат стойности на ИЧР над 0,7 и Екологичен отпечатък на човек от населението под 1,8 хектара. Почти празният квадрант означава, че държави с висок икономически статус нямат Екологичен отпечатък, който да е под 1,8 хектара /Данните са за 2013 г/. Класацията се оглавява от Обединените арабски емирства с 9,9 хектара, следвани от САЩ и Кувайт с по 9,5 хектара на човек, както и от водещите в икономическо отношение държави — Япония, Германия, Великобритания, Италия, Франция, Южна Корея, Испания, Индия. И не случайно изводите,които правят експерти, са, че ако жителите на света достигнат американския стандарт на живот, на човечеството ще са необходими пет планети с мащаба на планетата Земя.

Много нагледно тези изводи се потвърждават и от сравнението между производството на съпоставима продукция и резултатите от оперативната печалба, отчитана преди и след включване разходите на природен капитал.Така например произвежданата с печалба продукция в животновъдството, производство на пшеница, производство на енергия с въглища /ТЕЦ/, на цимент, на желязо и стомана и др. след отразяване влиянието на вредностите, отделяни в околната среда, както и от въздействието върху екосистемите в резултат на прекомерна експлоатация на природни ресурси и тяхното неефективно използване се отчитат значителни отрицателни разлики /загуби/ на печалба.

Тези резултати недвусмислено показват необходимостта от въвеждането на „зелен“ БВП, който да отразява действителното състояние при отчитане резултатите от стопанската дейност на организациите, включвайки влиянието, което те оказват върху околната среда и разходите на природен капитал.

За ограничаване и спиране деградацията на природата и заплахата за унищожаване живота на Планетата, авторите Вайцзекер и Вийкман в Доклад на Римския клуб — 2018, предлагат за създаване на устойчива цивилизация недбходимостта от преход към т.н. от тях „природен“ капитализъм, ангажиращ бизнеса, правителства и обществени организации. За целта на глобално ниво е необходимо да се търси решение световният финансов сектор също да поеме част от отговорността за екологична и социална справедливост за запазване живота на Планетата.

А обръщане на посоката за преход към „природен“ капитализъм ще стане възможен, когато при управлението на световната икономика и в частност на отделните държави и общности започне използването и прилагането на моделите на природата и природните принципи, а човечествотд се научи да живее в хармония с природата.

Какво е състоянието на природните ресурси в нашата страна на фона на очертаващите се глобални процеси и какви са икономическите и екологични ползи от тях и мерките, които се прадприемат за съхранението им.

Благоприятното разположение на България на биогеографски кръстопът между Централно-европейската горска зона, Средиземноморието, Понтийско-Кавказкия район и Украино-Казахската степ е причина тя да е сред няколкото европейски държави с най-голямо биологично разнообразие на растителни и животински съобщества и да съдържа примери за почти всички типове местообитания и биотопи, известни в Европа. Биологичното разнообразие в България е неоценимо богатство, което наред с други показатели защитава националната идентичност на страната.

С цел противодействие и намаляване влиянието на съществуващи заплахи за биоразнообразието в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, са разработените и приети Закони за защитените територии и за защита на природата. Категориите защитени територии са: резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности. До края на 2015 г. утвърдените от МС на България 353 бр. защитени зони, влизащи в състава на „Натура 2000“, заемат 34,4% от територията на страната, което е с почти два пъти повече от съответната обща сухоземна площ, включена в мрежата на територията на ЕС. По „Индекс на достатъчност“, който показва колко близо е всяка държава членка на ЕС до целта да има достатъчно предложени зони за опазване на местообитанията и видовете от интерес на цялата общност, България се доближава до 100%, а по процентно пространствено покритие на мрежата „Натура 2000“ спрямо националната територия тя се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия.

Българската флора е една от най-добре проучената в Европа и разполага с богати архиви и хербарии и ценна за науката информация, дело на специализираните институти на БАН. В каталога на българската флора се съдържат над 4100 вида висши растения, в т.ч. около 750 лечебни, от които около 250 се използват ежегодно в традиционната и народна медицина. За сравнение броят на висшите растения от Централна и Северна Европа е между 2200 и 3100 вида.

Като резултат от научно-изследователската дейност на чуждестранни и наши ботаници, разпознали и описали българските ендемични растения, направени най-вече след Освобождението на България от Османско иго, могат да се посочат и 157-те ендемични таксона.

Опазването и устойчивото ползване на естествения генетичен фонд в страната се урежда със Закона за лечебни растения. България е сред лидерите в Европа по износ на около 15 хиляди тона непреработени медицински и ароматни растения, като най-големи потребители са Германия — с 65%, Испания — 10%, Италия — 5%, Франция — 5% и др. Около 2 до 3 хиляди тона годишно медицински и ароматни растения се преработват или използват у нас, от които вай-широко разпространени видове са: коприва, шипка, дарвесен бъз, лайка, мащерка, мента, живовлек, глог, лечебна ружа и др.

Получаването на повече приходи от износ на билки може да се постигне с увеличаване на техните количества, но по този начин се нанасят щети и на дивата природа и на биоразнообразието на страната. Алтернативна възможност е повишаване на тяхната преработка от формирани за целта бизнес структури между участници в събирането, отглеждането и заготвянето на лечебни растения и инвестиране в преработвателни мощности за произвадство на растителни екстракти, на чай, подправки, на хранаителни добавки, на лекарства и козметика.

Развитието на тези дейности ще спомогне и за постоянно трудово ангажиране на хиляди семейства, особено в селските и планинските райони и тяхното осигураване с доходи.

Разнообразните почвени и климатични условия в България са благоприятни и за култивираното отглеждане на различните видове лекарствевни растения, чието съдържание и качество на биологично активни вещества ги прави конкурентноспособни и търсени на международния пазар. От друга страна те допълват естествените находища от лекарствени растения /билки/, които не са в състояние да задоволяват нарастващото търсене на вътрешния и международния пазар от суровина за медицинския, козметичния, ароматерапевтичния, хранително-вкусовия сектори. Предимство е и тяхното контролирано отглеждане и постигането на оптимално изразени в биологично и качествено отношение характеристики, а също и по-голямата производителност като добиви от единица площ и по-ниската себестойност при отглеждането в резултат използването на механизация и подбор на адекватни към условията сортове.

Култивирано отглеждани медицински и ароматни растения в нашата страна са: маточина, лавандула, шипка, медицинска ружа, градински чай, жълт кантарион, дилянка, мащерка, бял равнец, риган, беладона, мента, лайка, невен, блатно кокиче, мурсалски чай, майорана, роза, кориандър, резене, анасон, бял трън, босилек, репей, жълта кумунига, жълт смил и др.

Значението на култивираното отглеждане на етерично-маслени култури може да се оцени от факта, че само от износа на етерични масла на четири от тях — маслодайна роза, лавандула, маточина и лайка, по количества и цени към 2017 г. е реализирана стойност в размер на около 150 млн.лв. Търсенето на нови пазари и дори запазването на съществуващите в момента ще съпътства развитието на сектора на етерично-маслени култури в България, както и на произвежданите култивирани гъби, чието количество е 11000 тона годишно и интересът към тях на европейския и световния пазар непрекъснато се увеличава.

Именно широкото използване на лекарствените растителни съединения в медицината наложи редица авторитетни международни организации да подкрепят развитието на изследванията в областта на народната медицина. Началото е положено от СЗО през 1976 г. в Женева, която учредява работна група по народна медицина, а през 1977г. ООН също насочва вниманието на специализираните организации към предприемане на необходимите мерки за обширни експериментални и клинични изследвания на използваните в народната медицина лечебни растения.

Нашата страна има дълголетни традиции в народната медицина, в ботаниката и етнофармакологичните изследвания, а българското етноботаническо знание, натрупано по емпиричен път, е много добре документирано. Изследванията са се провеждали основно в институтите на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Медицинския университет в София, фармацевтични предприятия.

Растителните вторични метаболити служат като матрица за създаване на нови молекули в медицината. В случаите, че вторичната метаболитна съставка е в много малки количества в растенията и нейното извличане е твърде трудоемко и скъпо, то тогава на полето на синтетичната органична химия фармаколозите извършват синтез на нови биологично активни молекули на базата на вече известните молекули, извлечени от растенията.

Като наука за приложението на лекарствените растения в терапията на болестите и тяхната профилактика, фитотерапията се развива на основата на народната традиционна медицина, експерименталната фармакология и токсикология на лекарствените растения и клиничната фармакология. В по-ново време обаче фитотерапията все по-успешно се освобождава от емипиричните представи на народната медицина за действието и начините на приложението на лекарствените растения и на фитотерапевтичните срадства и на преминаването й на научни основи, използвайки подходите и методите на съвременната клинична фармакология.

За извличане на биологично активни вещества от медицински и ароматни растения се използват най-често разпространените методи на хидродестилация, пресоване, система за парна дестилация и екстракция. При екстракцията третирането на растителни и животински тъкани или микроорганизми се извършва със селективни разтворители /екстрагенти/, при което биологично активните вещества, намиращи се в тях, се разтварят и отделят от растителната, животинската, микробна матрица. След стандартизацията им те могат да се използват като тинктури, течни екстракти, лекарствени продукти — таблетки, капсули, сиропи и др.

Проблем при извличането на етерични масла от диворастящи или култивирани етерично-маслени култури са дестилерните, чиито капацитет обикновено не е достатъчен за преработка на сезонните култури. Тази ситуация предполага необходимостта от обединяване по райони на производителите на диворастящи и култивирани медицински и ароматни растения с цел изграждане на собствени складови бази и дестилерни, които биха могли да работят целогодишно при съответното структуриране на суровината. Не по-малко важно е и с помощта на държавата да се търсят възможности за инвестиции в изграждането на фармацевтични мощности, в които по-голяма част от медицинските растения да се преработват в България и да не се изнасят като суровина или полуфабрикат.

Един от секторите в страната, който допринася за опазване на природните ресурси и за тяхното биоразнообразие е този на селското стопанство и най-вече на биологично произвежданите продукти, за които има достатъчно добри екологични условия. Именно повишеният интерес на потребителите на биологично произвеждана селскостопанска продукция е причината в нашата страна биологичното земеделие и животновъдството да се развиват с ускорени темпове. Така например докато през 2011 г. операторите, заети в биологично производство /производители, преработватели, търговци/ са били 1054 броя, то вече през 2015 г. техният брой нараства на 6173 броя. През 2015 г. площите, които са били в ситемата на контрол за биологично производство са 118,6 хил. ха, от които култивираните площи достигат 80,6 хил. ха. В структурно отношение 22,2 хил. ха са площите, заети със зърнено-житни култури — пшеница, царевица, ръж, овес, ечемик, 20,9 хил. ха са площите с технически култури, в т.ч. площи с маслодайна роза, лавандула, ароматни култури, медицински растения и подправки и 25,9 хил. ха са площите, заети с трайни насаждения — костилкови овощни видове, семкови овощни видове, за ядки и лозя. Почти 8 хил. ха са биопасищата и ливадите, а земята, оставена да „почива“, е над 2 хил. ха.

Отделно следва да се посочи, че през 2015 година в страната са сертифицирани екологично чисти площи в размер общо на 901,6 хил. ха, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби.

За да получат правото за носят знака на биопродукт, фермерите и производителите трябва да отговарят на стриктни изисквания и да получат редица сертификати. Крайните продукти, които имат претенцията да бъдат био, трябва задължително да съдържат в състава си поне 95% суровини, сертифицирани като биологични.

Биологичното земеделие се извършва чрез съчетаване на съвременни знания и практики с традиционните земеделски умения, при засилена грижа и внимание за опазване на местните природни ресурси и биологичното разнообразие от растения и животни, оборотност и рециклиране на ресурсите и поддържане на устойчива и чиста околна среда за хората. А при реализацията продуктите ще имат все по-нарастващо търсене и висока екологична оценка както от българските потребители, така и от потока чуждестранни туристи в България.

Към тези продукти следва да се прибавят и производствата на пчелен мед и пчелни продукти и вино. Мултипликационният ефект от развитието на пчеларството се изразява в: опрашване на растенията от пчелите, допринасящо за повишаване добивите и качеството на селсксостопанската и горската продукция, използване на пчелния мед като висококачествена храна от хората и не на последно място пчелните продукти /прополис, пчелен восък, пчелна отрова, пчелно млечице и пчелен прашец/ намират широко приложение в народната и медицинска практика за лечение и производство на фармацевтични препарати и вещества.

Главно предизвикателство за развитието на пчеларството в България и повишаване на неговата икономическа ефективност е усъвършенстване приложението на кооперативния модел както при производството, така и за реализацията на пчелния мед чрез сдружаване и изграждане на силни производствени единици по преработване, пакетиране, логистика и дистрибуция, осигуряващи постоянни количества и гарантиращи качество и уникалност на продукцията и евентуално реализирането й директно на търговците на дребно в държавите вносители. По такъв начин българският висококачествен биологично чист пчелен мед би заел все по-желана и от самите европейци ниша на бутикова продукция при положение, че ежегодно за задоволяване на вътрешните потребности на ЕС освен собствено производство на държавите членки от около 250 хиляди тона се внасят и около 200 хиляди тона пчелен мед.

В асортиментната структура на селското стопанство особено място заема и производствто на вино. Българските земи могат да претендират за една от родините на винопроизводството. Виното не е само продукт. В себе си то материализира специфичните и неповторими особености на лозарския район и възможностите за развитие на оригинално и атрактивно вино. В неговия пазарен имидж се включват освен органолептичните му качества, така също и неповторимост, която то носи за география, история, климат, култура, технология, бит и традиции на съответния лозаро-винарски район.

Понастоящем България със своите 260 функциониращи винарски изби се нарежда на четвърто място в Европа по производство на вино, винено бренди и винен дестилат и на 23-то място в света сред страните производители и износители на вино.

Бъдещето устойчиво развитие на сектора следва да се насочи към: специализация в сортовото разнообразие на насажденията и концентрация на масивите, позволяващи тяхното механизирано обработване; промяна във възрастовата структура на сортовете лозови насаждения с цел обновяване и увеличаване дела на произвежданото грозде със Защитено наименование на произход /ЗНП/ и със Защитено географско указание /ЗГУ/ и респективно на произвежданото качествено вино; техническо и технологично превъоръжаване на производствената база и усъвършенстване на асортимента на произвежданата продукция и нейната конкурентоспособност на вътрешния и международния пазар; увеличаване износа на бутилирани вина за сметка на наливните и респективно на приходите от реализация. По такъв начин лозаро-винарството ще се утвърди като съвременен, привлекателен и ефективен сектор с реален принос и от значение за икономиката на страната.