Никола Григоров
Зеленото богатство на България (14)

2. Лечебните растения (билките) — национално природно богатство

Аптеката на Господ. Така са наричали в древни времена българските земи. Още преди новата ера Тракия е изумявала с богатството си на билки и с уникалните си лечебни растения. Само в Родопите има 96 ендемични билки, като 39 от тях не растат никъде другаде по света. Още Теофраст в труда си „Изследвания върху растенията“, пише че по древните български земи растат най-много от лечебните треви. Подробно описание на използваните от траките билки прави и Диоскорид в съчинението си „За лекарствените средства“.

След траките и славяните черпят от „природната аптека“, но според историците церят болестите предимно с отвара от дървесни видове — бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Първите български рецепти пък се появяват в „Шестоднев“ от Йоан Екзарх (VІІ век). Там са описани лекарства срещу плеврит, забъркани от върба, кукуряк и топола. (Лит. изт. 10)

Всички билки са лековити. Има обаче и такива, които са били смятани за свещени. Хората са ги открили още в зората на света. И са започнали да черпят от магическите им сили, като са ги вплитали в различни ритуали и заклинания. Прародителите ни — древните траки — например са използвали при орфическите ритуали стрикова смола, шафран, мирта, тамян, смирна и сънотворен мак. А „универсалният“ им лек е бил родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), който расте само на Балканите. Според легендите „безсмъртничето“ поникнало от сълзите на най-великия тракийски лечител — Орфей, за Евридика. Силиврякът е уникално растение — дори да го откъснеш и изсушиш, то ще се съживи. Ботаниците обясняват, че издържа на суша до 31 месеца. И после, потопено във вода се събужда за нов живот. Тракийците, а после и римляните са вярвали, че то дарява вечна младост. И дори са го секли върху монети — като символ на безсмъртие. В наши дни „Орфеевото цвете“ е възбудило любопитството дори на учените от НАСА, които са изследвали уникалните му качества. Безсмъртничето лекува червата, белия дроб и бори инфекции. Но истински чудеса върши с кожата и днес кремовете с „Орфеевото цвете“ са истински хит в Европа, Азия и Америка.

Българската флора е една от най-добре проучената в Европа и разполага с богати архиви и хербарии и ценна за науката информация, дело на специализираните институти на БАН. В каталога на българската флора се съдържат над 4100 вида висши растения, в т. ч. около 750 лечебни, от които около 250 се използват ежегодно в традиционната и народна медицина. За сравнение броят на висшите растения в страните от Централна и Северна Европа е между 2200 и 3100 вида. Във Великобритания напр. висшите растения са около 2950 вида, а в Норвегия са около 2800. България е сред страните с най-голям процент на видове лечебни растения спрямо общия брой растителни видове. По този показател също се съизмерваме със страни като Индия и Китай, които са с много по-големи територии от нашата. (Лит. изт. 37)

По-голяма част от билките, които се изкупуват, търгуват и преработват в страната или изнасят в чужбина, се събират от дивата природа. За броя на берачите на тези билки няма информация. Знае се само, че до 1989 г. техният брой е бил около 400 хил., а днес също хиляди семейства ежегодно разчитат на приходи от събиране, продаване и изкупуване на билки. По приблизителни данни изкупуваните от билкозаготвителните пунктове билки са повече от 17 хил. тона годишно, а най-големи са количествата от диворастяща липа, глог, шипка, трънка, коприва. Голяма част от общо заготвяните билки в страната се изнася като суровина след извършване на минимална първична обработка, свеждаща се до сушене, замразяване, рязане, пакетиране, при което добавената стойност, респ. и печалба на билкозаготвителите е около 5%. Получаването на повече приходи от износ се постига с увеличаване на количествата билки, но по този начин се нанасят щети и на дивата природа, и на биоразнообразието на страната. Алтернативата за по-голяма стойност следва да става за сметка на увеличена преработка на лечебните растения, като за целта се създадат и условия за инвестиране в преработвателни мощности за производство на растителни екстракти, на чай, подправки, на хранителни добавки, на лекарства и козметика.

Крайната продукция струва много повече, но в нея има материализирани умения, опит, наука, технология, ноу-хау. Освен това тя ангажира повече човешки труд, създава повече работни места, реализират се увеличени приходи за фирмите, за икономиката и за страната като цяло. Съпоставен, крайният продукт със заготвената суровина, която представена в опростен вид струва примерно единица, то вече в преработено състояние продуктът може да струва 10–15 до 100 пъти по-скъпо. Така напр. копривата, която се изнася в чужбина като суровина, се връща отново в страната, но вече в преработен вид под формата на капсули с коприва, използвани при анемия, които струват 11 лева или като хранителна добавка за подсилване на организма отново с коприва — 73 лева. (Лит. изт. 37)

Традициите, позициите и високите резултати на българската наука, които имат Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институтът за гората и Институтът по органична химия с Център по фитохимия в рамките на Селскостопанската академия и на звената във висшите учебни заведения в страната, дават солидна основа и са предпоставка да бъдат активен партньор за трансфер на научните постижения в производствените единици. Тези структури изследват изолирането на нови природни съединения от лечебните растения, техния химически състав и намиране на нови биологично-активни вещества, източник за разработване на нови формули с приложение в медицината и фармацията.

Химичните вещества от растителен произход, използвани за лечебни цели, са главно вторични метаболити — вещества, които не участват в жизнените функции на растенията, а се синтезират с цел да им дадат възможност за защита от насекоми, гъбички, бактерии или ултравиолетови лъчи, сигнализиране между растенията и други. Те са разнообразни съединения — алкалоиди, флавоноиди, терпени, мастни киселини, амини и др. Вторичните метаболити се синтезират от първичните метаболити (белтъчини, въглехидрати и липиди), които участват в метаболизма на растенията. Биологично активните вещества влияят по различен начин върху човешкия организъм — температуропонижаващо, диуретично, болкоуспокояващо, балансиращо кръвното налягане или хормоните, противовъзпалително и т. н.

Българските фармаколози и лечители стават световно известни с направени от тях открития. Така напр. фармаколога проф. д-р Димитър Пасков открива галантимина — алкалоид, който се съдържа и добива от стръковете на блатното кокиче и помага при лечението на детски паралич. Известно е и т. н. „българско лечение“ („curra bulgara“), създадено от народния лечител Иван Раев на основата на алкалоида — атропин, извличан от лудото биле (беладона) и използван при лечение на паркинсонова болест. Известност у нас и в чужбина добиват нови български препарати на растителна основа с хипотензивно действие при леки форми на хипертония, приготвян от растението зимзелен, както и препарат получен чрез оригинална технология от надземната част на растението „бабини зъби“, който стимулира функциите на половата система, повлиява благоприятно липидната обмяна, балансира хормоните.

Средногодишно количество на най-изнасяните билки за периода 2001–2005 г. в kg (сухо тегло)
(По лит. изт. 37)

Вид билка	Диворастящи (1) и Култивирани (2)	Средногодишно количество в kg
Цвят липа	1, 2	1 246 223
Плод шипка със семена	1, 2	1 088 795
Лист мента	2	944 481
Лист коприва	1	930 595
Плод кориандър	2	739 291
Плод трънка (замразен)	1	725 615
Семе шипка	1, 2	676 836
Плод къпина (замразен)	1, 2	646 544
Плод малина (замразен)	1, 2	479 660
Корен коприва	1	432 780
Цвят глог с листа	1	422 400
Семе конски кестен	2	413 769
Плод тревист бъз (бъзак)	1	411 383
Стрък мента — клечки	2	360 904
Лист маточина	1, 2	330 629
Стрък мента	2	291 071
Плод глог	1	286 446
Цвят лайка	1, 2	278 850
Плод шипка (замразен)	2	268 688

В съвременната медицина почти всяка група лекарства включва прототип от растителен произход. Това обяснява и факта, защо в стремежа за разработването на все по-нови и по-ефективни лекарства се включва и процесът по откриването на нови биологично активни съединения в растенията с потенциални лечебни свойства. Именно широкото използване на лекарствените съединения в медицината наложи редица авторитетни международни организации да подкрепят развитието на изследванията в областта на народната медицина. През 1976 г. в Женева Световната здравна организация (СЗО) учредява работна група по народна медицина, а през 1977 г. ООН също насочва вниманието на специализираните организации към предприемане на необходимите мерки за обширни експериментални изследвания на използваните в народната медицина лечебни растения.

На 31-вата сесия през 1979. СЗО приема платформа за развитие и приложение на научни критерии и методи за изпитване безопасността и ефективността на продукти от медицински растения, за разработване на международни стандарти за тях, както и за създаване на регионални изследователски и учебни центрове за медицински растения.

Особеното географско положение на нашата страна като южна граница на средноевропейската флора, северна граница на средиземноморската и западна граница на източноазиатската флора, определя както богатото разнообразие на българската флора, така и големия брой присъщи само на нея ендемични растителни видове. Не без основание живелият преди 23 века древногръцки философ и природоизследовател Теофраст в своята 9-томна книга „Изследвания на растенията“, определя Тракия като най-богатата на лечебни растения област на тогавашния свят. (Лит. изт. 66).

На какво се дължи богатството на българските и балканските ендемити в състава на висшата ни флора и растителност. Освен на кръстопътното разположение на България между трите фитоклиматични области също и на разнообразието на климатичните условия в планинските масиви, низини, равнини и морското влияние, които позволяват разпространението на различни по природа растителни видове — арктически, субарктически, средноевропейски, степни, средиземноморски. Към това може да се добави и широката гама от екологични ниши в отделните природни територии от зони, пояси и др., разнообразието на скалната основа и почвената покривка, широкото вариране на хидрологичните услови и богатата геологическа история на земите ни. (Лит. изт. 7)

Разпределението на българските ендемични растения основно е в планините. Най-богата на български ендемити е Стара планина с над 90 вида и подвида и с 20 от тях локални. На следващо място са Родопите с над 80 вида и подвида, от които около 1/5 от тях са локално разпространени. На трето място е Пирин, в която планина са установени повече от 70 вида и подвидове, а над 30 от тях са локални или тясно свързани регионални пирински ендемити. С 50 вида и подвида български ендемични висши растения Рила се нарежда на четвърто място. Ареалите на 10 от тях са локализирани в нея. (Лит. изт. 7)

В останалите планини разпределението на ендемитите е следното: Витоша — с 25 вида и подвида, Странджа — 19, Средна гора — 12, Беласица — 8, Осоговска планина — с 6 и др.

В състава на ендемичните растения около 200 вида и подвида са и балкански ендемити. Много от тях са установени и описани най-напред в България и носят нейното име или имената на наши планини и изследователи.

Процесът на формообразуване на местообитания на ендемитите в България протича в различно време и продължителност на контакти с различни популации и видове, при което ново видообразуване се получава само при условия на по-дълъг вегетационен период, сравнително меки микроклиматични условия и в отсъствие на продължаващи остри климатични стресове.

В Атласа на ендемичните видове в България се посочва, че броят на ботаниците разпознали и описали българските ендемични растения са общо 66. От тях 36ма са чужденците, чийто открития са направени най-вече след Освобождението на България от Османско иго. Резултатите от тяхната научно-изследователска работа се изразява в разкриването на 157 ендемични таксона. С най-голям принос е чешкият ботаник J. Velenovsky с общо установени 46 вида и подвида. Значителен принос за изясняване на ендемичния ни генофонд имат още: J. Dostal — чешки ботаник (11 вида), A. Degen — унгарски ботаник (8 вида), Markgraf Donnerberg — швейцарска ботаничка (4 вида), В. Pawlowsky — полски ботаник (4 вида), J. Pančič — сръбски ботаник (3 вида), F. Babcooc — американски ботаник (3 вида), Rothmaler — немски ботаник (3 вида), V. Janka — унгарски ботаник (3 вида) и др.

След 1920 г. дейно участие и принос в опознаване на българската флора и ендемичен фонд вземат и наши ботаници от изградената вече национална ботаническа школа. До към 1950 г. най-известни нейни представители са ботаниците Н. Стоянов и Б. Стефанов, които поотделно са разпознали и описали общо 40 вида и подвида, като голяма част от описаните ендемични таксони са изучени и биосистематично, с което статусът им се очертава по-добре и по отношение на информацията за произхода им. През 60те години работата по установяване и попълване знанията за ендемичния фонд в България е продължена от ботаниците Д. Йорданов — 8 вида и подвида, С. Кожухаров — 10 вида, Б. Кузманов — 8 вида, Д. Делипавлов — 7 вида, С. Димитров — 6 вида и други.

Многобройни изследвания и публикации са посветени на изучаване богатството на българската флора и опазването на наличния естествен фитогенофонд, на популациите на българските и балканските ендемични растения, на мерките за опазване на редките и застрашени от изчезване видове. В състава на българската флора, доминират тревистите многогодишни и едногодишни растения, чийто брой е около 3540 вида, дърветата са 88 вида, храстите 236 вида и полухрастите — 35 вида. (Лит. изт. 7; 67) За специфичността на богатата българска флора допринася и високият относителен дял на ендемичните растения в нея — общо 444 вида, от тях българските са 174, а балканските — 270 вида.

Посочва се, е много от ендемитите имат малки ареали, с малочислени популации и висока степен на застрашеност. Най-много ендемити се срещат в Родопите, Пирин, Стара планина, Рила. (Лит. изт. 67 — таблица)

Макар и от по-различно естество, но свързани с българското растително богатство се отнасят и гъбите. Те могат да бъдат охарактеризирани като сукариотни, хетеротрофни организми, които всмукват вещества от околната среда в разтворен вид. Поради спецификата на храненето си, те стоят по-близо до животинското, отколкото до растителното царство. Това е и причината гъбоподобните организми и гъбите, да не се определят с термини като „растения“, „микроорганизми“ и „флора“. Когато тяхното местообитание е на определена територия те формират съответната микота и са обект на изследване и оценяване на гъбното им разнообразие и състояние. В нашата страна потенциалният брой на видовете в българската микота се оценява на около 20 670, от които общо установените видове са около 4815. (Лит. изт. 21)

Разпределение на таксоните с категория на застрашеност по таксономични групи
[Лит. изт. 67, стр. 9 — Поради ограничения обем на изданието, в тома са включени само избрани видове с категория „уязвими“ (VU)]

Таксономична група	EX	RE	CR	EN	VU9	Общо
Водорасли			5	1		6
Мъхове			27	42	33	102
Чернодробни			(10)	(17)	(6)
Листнати			(17)	(25)	(27)
Папратообразни		1	6	1		8
Голосеменни			2	2		4
Покритосеменни	2	11	196	292	38	539
Гъби			37	104	8	149
Общо	2	12	273	442	79	808
EX — Extinct (Изчезнал)
RE — Regionally Extinct (Регионално изчезнал)
CR — Critically Endangered (Критично застрашен)
EN — Endangered (Застрашен)
VU — Vurnerable (Уязвим)

Със закона за лечебните растения се урежда управлението на дейностите по опазване и устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фонд в страната. Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи лекарствени растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации на видовете. Забранява се ползването на лечебни растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие.

Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове. Първичната обработка на билките включва тяхното замразяване, изсушаване, оситняване, почистване, балиране и/или опаковане. Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е замразяване или изсушаване на билките.

Министърът на околна среда и водите ръководи и координира разработването и провеждането на държавната политика по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, вкл. интегрирането й в секторните политики. В дейността си той е подпомаган от консултативен експертен съвет, в който са включени представители на: МОСВ, МЗХГ, МЗ, Изпълнителната агенция на горите, БАН, неправителствени организации, Националното сдружение на общините, браншови и научни организации и др.

Министърът на земеделието, храните и горите ръководи култивирането, селекцията и растителната защита на лечебните растения, както и устойчивото им ползване на територията на горския и поземления фонд. Той ръководи и координира дейностите, свързани с култивирането на лечебни растения, като организира:

• селекция, интродукция, сортоподдържане и сортоизпитване;

• производство и контрол на посевен и посадъчен материал;

• разработване на екологосъобразни технологии за култивиране;

• поддържане на колекции и семенни банки в условия извън естествената им среда;

• стимулира дейности, свързани с култивираното отглеждане на лечебни растения;

• разрешава вноса и износа на посевен и посадъчен материал на лечебни растения съгласно изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал;

• организира поддържането и възстановяването на лечебни растения в земите, водите и водните обекти — държавна собственост.

За диворастящите лечебни растения се организира и прилага система за дългосрочно наблюдение и оценка на състоянието на техните популации и ресурси и върху ползването им с цел своевременно идентифициране на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните последици и определяне ефективността на мерките за опазване на лечебните растения.

За целта се изготвят и постоянно актуализират специализирани карта и регистър на лечебните растения с данни за местоположение, граници, размери, собственост на находищата, състояние на лечебните растения, количествени запаси и степен на ползване на ресурсите им.

Наблюдението и оценката на лечебните растения се организира от МОСВ и представлява неразделна част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ).

Правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебните растения, вкл. начините, инструментите, хигиенните изисквания при събирането, с оглед природосъобразно и устойчиво ползване на ресурсите им, се уреждат с Наредба №2. (Лит. изт. 90)

Цел на наредбата е опазването на находищата на Л. Р. и осигуряване на високо качество на събраните билки.

За опазване на естествените находища на Л. Р., се спазват следните изисквания:

• При събиране на надземни растителни части не се допуска изкореняване на растенията.

• Цветовете, плодовете и семената се събират, без да се увреждат другите части на растенията.

• Оставят се част от най-добрите екземпляри за естествено семенно размножаване.

• При наличие на узрели плодове и семена те се разпръскват за подпомагане на естественото семенно размножаване.

• Повторно събиране на билки от определен район или находище се извършва след възстановяване на популациите.

• Не се събират билки от млади, недобре развити или увредени лекарствени растения.

Недопустимо е събирането на билки в количества, определени като процент от наличните в находищата запаси, които биха застрашили тяхното възпроизводство. За целта за различните видове лечебни растения и техните части са посочени и конкретни стойности като относителни дялове от разполагаемите ресурси в находищата, които могат да бъдат ползвани (корени, стръкове, листа, цвят и др.).

Определени са и периодите за експлоатация на части от лечебните растения в находищата, в зависимост от продължителността им на възстановяване — 1, 2, 3 или 4 години, а също са изброени и растенията, от които за билки се използват коренища, стръкове, цветни пъпки, цветове и съцветия, плодове и семена, и за които не е необходим период на възстановяване за тяхното събиране.

Билките се събират в различни периоди (сезони от годината) в зависимост от фазата на вегетация на растенията. За намаляване на механичното увреждане при събирането и транспортирането на билките, те се поставят в подходящи съдове, без да се мачкат, притискат, уплътняват и запарват. Преди да се подложат на сушене, събраните свежи билки се почистват от променени части от билката, попаднали други части от растението или други растения, минерални или органични примеси.

За научни цели, за подпомагане на естественото възстановяване на популации, за попълване на колекции или създаване на култури за отглеждане при контролирани от човека условия, вкл. за отглеждане в култура се извършва избиране на генетичен материал от Л. Р., съдържащи функционални единици на наследственост и обхващащи цели растения, части от тях, резници или тъкани, от които по естествен начин или чрез прилагане на различни техники за размножаване, могат да се получат нови растения с подобрено качество и съдържание на биологично активни вещества.

Следващият етап, след като са спазени изискванията на процесите по събирането на билките или генетичен материал от лекарствени растения, е тяхното правилно съхранение и първична обработка. Съгласно Наредба №5 това се извършва в билкозаготвителни пунктове или складове за билки. Към тях според Наредбата също има определени изисквания, които следва да се спазват. Всеки билкозаготвителен пункт трябва да има следните самостоятелни помещения или функционално обособени места за: изкупуване или приемане на билките, обработката им, естествено или изкуствено сушене, съхранение на готовата продукция, съхранение на опаковъчни материали. Помещенията или обособени места за обработка и естествено или изкуствено сушене не са задължителни за складовете.

Техническото или технологичното оборудване в билкозаготвителните пунктове или складове за билки, следва да е с технически, конструктивни и експлоатационни възможности, които да осигуряват протичането на производствения процес по начин, който не води до замърсяване или повреждане на билките. От своя страна при приемането и изкупуването на билките, те трябва да отговарят на морфологичните белези на билката, да са запазили своя естествен цвят, миризма и вкус и да не съдържат примеси от други части на растението или други растения, както и минерални и механични примеси.

Първичната обработка на билките се извършва по начин, който запазва качеството и биологично-активните им вещества и не води до създаването на условия за поява на нежелателни органолептични или други изменения, както и до замърсяването им с чужди примеси или микроорганизми. Сушенето на билките се извършва при естествени и изкуствени условия, при което се спазват следните технологични изисквания: билки от ароматни лечебни растения (посочени в прил. 7 от Наредбата) се сушат само на сянка или в сушилня до 40^оС; билки от лечебни растения, съдържащи алкалоиди или сърдечнодействащи гликозиди, посочени в прил. 8 от Наредбата, се сушат само на сянка или в сушилня при температура до 60^оС.

Билките се опаковат по начин, осигуряващ запазване на качеството им, като за опаковане се използват материали, които са здрави, чисти, химически неактивни и с качество, което не позволява замърсяване, повреждане или разпиляване на билките. Използването на опаковки за повторна употреба се допуска, при условие че от тях са отстранени всички остатъци от предишно съдържание.

Не се допуска повторна употреба на опаковки, в които са държани билки от отровни или ароматни лечебни растения.

България е сред лидерите в Европа по износ на непреработени медицински и ароматни растения. Около 200 билки от 140 растителни вида в количества от около 15 хил. тона се експортират ежегодно от нашата страна, като най-големи потребители са Германия — с 65%, Испания — 10%, Италия — 5%, Франция — 5% и други.

Около 2 до 3 хил. тона годишно медицински и ароматни растения, се преработват или използват в България, от които най-широко разпространени видове са: коприва, шипка, дървесен бъз, липа, лайка, мащерка, мента, живовляк, глог, лечебна ружа и др.

Международна търговия на непреработени медицински и ароматни растения в стойност (млн. USD)
(По лит. изт. 29, Конференция Ловеч 2015 г.)

Държава	Експорт (млн. USD)	Импорт (млн. USD)
Германия	136,9	319,2
Полша	62,1	22,3
Холандия	33,7	58,1
България	29,6	2,4
Белгия	27,2	36,2
Испания	25,4	60,4
Албания	21,1	няма данни
Великобритания	14,7	61,5
Турция	11,9	4,9
Чехия	10,7	20,7
Хърватска	9,1	2,7
Украйна	7,8	5,4

Водещи страни в света по средногодишен внос(износ) на лекарствени растения за периода 2003–2010 г.
(По лит. изт. 58)

	2003–2006 г.		2007–2010 г.
	Средногодишен внос		Средногодишен внос
	Количество (тона)	Стойност (USА дол.)	Количество (тона)	Стойност (USА дол.)
САЩ	49 184 (1)	158 453 280 (1)	63 393 (1)	242 252 796 (1)
Германия	46 182 (2)	113 391 250 (2)	49 560 (3)	168 461 825 (2)
Хонг Конг	40 887 (3)	47 439 820 (2)	50 590 (5)	64 912 837 (6)
	—
България	464	1 084 751	749	1 798 744
	2003–2006 г.		2007–2010 г.
	Средногодишен внос		Средногодишен внос
	Количество (тона)	Стойност (USА дол.)	Количество (тона)	Стойност (USА дол.)
Китай	180 977 (1)	226 146 370 (1)	211 324 (1)	442 555 325 (1)
Индия	44 540 (2)	50 389 855 (6)	44 917 (2)	120 541 414 (2)
Мексико	34 996 (3)	32 966 567 (9)	35 252 (3)	42 190 874 (9)
	—
България	10 350 (8)	18 005 811 (10)	8992 (8)	11 481 996 (10)

В състава на българската флора освен многогодишните и едногодишни тревисти растения се включват и дървесни видове с техните плодове и семена, които представляват ценна суровина за използването им като храна, за лечебни и промишлени цели. Благодарение на съдържащите се в тях полезни съставки — плодови захари (фруктоза и гликоза), органични киселини, минерални соли, микроелементи, витамини, фитонциди и др., те намират широко приложение не само в народната, но и в традиционната медицина.

Горскоплодните диворастящи местни и чуждоземни дървесни и храстови видове в страната ни са около 70 вида. От извършвани изследвания е установено, че в родната флора има много видове растения, които със своите ценни от стопанско значение качества заслужават да се отглеждат като култури. От друга страна, вариетите и форми на дива круша, джанка, киселица, дива череша и др. със своята родовитост и устойчивост на насекомни вредители, на гъбни и бактерийни болести и на неблагоприятни климатични условия, представляват ценен биологичен материал за кръстоски и създаване на нови подобрени сортове плодни дървета и храсти.

Разпространението на горскоплодните видове в страната е най-вече в зависимост от надморската височина, релефа, почвата и други растежни условия. Във вертикална посока са обособяват четири зони (пояси), всяка от които е типична за разпространението на отделните видове горска растителност.^[1]

Долна лесорастителна зона или зона на дъба и черния бор, която достига до 600–700 м надморска височина на сенчести и 1200–1300 м на слънчеви места. Тази зона е най-голяма площ и обхваща равнинната, хълмиста и предпланинска част на страната.

Средна лесорастителна зона или зона на бука, елата и белия бор. Тя започва от 500–700 м в Стара планина и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин от 700 до 900 м. съответно на сенчести и изложени на слънцето места и достига също до 1700 м надморска височина. По площ тя е втората по големина в страната и обхваща средната част на планините.

Горна лесорастителна зона или зона на смърча и бялата мура. В Стара планина започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин от 1500 м надморска височина и достига до 2200 м, обхващайки горната част на планините у нас.

Зона на клека. Тази зона започва от 2200–2300 м и достига 2400–2500 м надморска височина.

От таблицата, в която са показани типичните месторастения на отделните горскоплодни видове по растителни зони, се вижда, че 90% или 63 вида от всичките 70 вида, се срещат в долната лесорастителна зона, следвана от средната зона, в която успешно са се приспособили 27 от видовете, горната растителна зона с 11 вида и в клековата лесорастителна зона се срещат само хвойната и офиката.

Голям брой горски плодове и семена се използват като ценен източник за производство на витаминни препарати — таблетки, прахове, екстракти и концентрати. Масово за производство на пектин се използват плодовете на киселицата, а за добиването на растителен казеин, намиращ приложение в различни сектори на промишлеността, подходяща изходна суровина, богата на белтъчини, са семената на акацията, киселицата, дивата круша, птичето грозде, жълъдите на бука и др.

От орехите, бадемите, лешниците, буковите жълъди, семената от киселицата и дивата круша, костилковите ядки от джанката, черешата, вишнята и др. се произвеждат растителни масла. Дивите горски плодове напоследък са много търсена изходна суровина за производство на биохрани — мармалади, сладка, сиропи, пулпове, сокове, брашна, а също и за спиртни напитки — вина, ракии, ликьори. Много от плодовете се предлагат на пазара в сушено или в замразено състояние.

За фураж на добитъка освен богатите на белтъчини, мазнини и въглехидрати букови и дъбови жълъди, се използват плодовете на киселицата, дивата круша, дряна и др., а също и кюспета и шротове при пресуване и екстрахиране на семена, ядки и др.

От багрилните вещества, съдържащи се в някои от плодовете на бъза, къпината, офиката, ореховите люспи и др., се получават багрила, с чиято помощ се боядисват вълнени, памучни, копринени прежди и тъкани, а също и растителни бои, използвани в живописта и за други цели.

От краткия преглед на видовете горскоплодни дървета и храсти, се вижда и широката палитра от възможности, които те предоставят за тяхното използване Оценява се, че само за нуждите на промишлеността ежегодно могат да се събират около 250 хил. тона горски плодове, което е огромен естествен ресурс от ценна суровина. Към нея могат да се добавят и количествата от създаваните плантации от сортове на някои дървесни и храстови видове като орехи, бадеми, леска, малина, къпина, обикновен кестен, череша и др. Оценката е, че това изключително природно богатство се използва едва около една пета, а останалото количество остава да изгнива в горите или служи за храна на вредните за националното стопанство мишевидни гризачи.

Какво е количеството на използваните от населението за собствени нужди горски плодове не е известно. Наблюденията обаче показват, че по-голямо количество горски плодове се събира само от няколко вида — шипка, малина, къпина, обикновен дрян, киселица, дива круша.

Една малка част от плодовете на хвойната, черно френско грозде, черна и червена боровинка, малина, къпина, шипка, обикновен дрян и др., се изнасят в сурово или полупреработено състояние (сушени или прясно замразени).

Разпространение на горскоплодните дървесни видове в отделните лесорастителни зони
[По Б. Мичев и др. (45)]

Вид	Лесорастителна зона				Вид	Лесорастителна зона
	Долна	Средна	Горна	Клекова		Долна	Средна	Горна	Клекова
1. Акация бяла	Х				36. Клокочка	Х
2. Аморфа	Х				37. Конски кестен	Х
3. Бадем	Х				38. Копривка	Х
4. Боровинка синя		Х	X		39. Круша дива	Х	Х
5. Боровинка червена		Х	Х		40. Къпина	Х	X
6. Боровинка черна		Х	Х		41. Леска обикновена	Х	Х
7. Брекина	Х	Х			42. Леска турска	Х
8. Бук обикновен	Х	Х	Х		43. Липа дребнолистна	Х	Х
9. Бук източен	Х				44. Липа едролистна	Х
10. Бъз тревист	Х				45. Липа сребролиста	Х	Х
11. Бъз червен		Х	Х		46. Малина	Х	Х	Х
12. Бъз черен	Х				47. Махалебка	Х
13. Вишня	Х				48. Миризлива върба	Х
14. Гледичия	Х				49. Мукина		Х	Х
15. Глог еднококичков	Х	Х			50. Мушмула	Х
16. Глог източен	Х				51. Орех обикновен	Х
17. Джанка	Х	Х			52. Офика		Х	X	Х
18. Дрян кучи	Х	Х			53. Птиче грозде	Х
19. Дрян обикновен	Х	Х			54. Скоруша	Х
20. Дюля	Х				55. Смокиня	Х
21. Дъб благун	Х				56. Трънка	Х
22. Дъб зимен	Х	Х			57. Фр. грозде — златисто	Х
23. Дъб космат	Х				58. Фр. грозде — червено	Х
24. Дъб летен	Х				59. Фр. грозде — черно	Х
25. Дъб странджански	Х				60. Хвойна миризлива			Х
26. Дъб цер	Х				61. Хвойна обикновена	Х	Х	Х	Х
27. Дъб червен	Х				62. Хинап	Х
28. Златен дъжд	Х				63. Цариградско грозде	Х
29. Зърнастец лечебен	Х				64. Чашкодрян брадавичест	Х	Х
30. Зърнастец чуплив	Х				65. Чашкодрян ръбест	Х	Х
31. Калина червена	Х	Х	Х		66. Чашкодрян широколистен	Х	Х
32. Калина черна	Х				67. Черница бяла	Х
33. Кестен обикновен	Х				68. Черница черна	Х
34. Киселица	Х	Х			69. Череша дива	Х	Х
35. Кисел трън	Х				70. Шипка	Х	Х

Сравнение между възможния и действителен добив на горски плодове от някои горскодървесни видове
(По Лит. изт. 45)

Вид	Добив — тона		Вид	Добив — тона
	Възможен	Действителен		Възможен	Действителен
1. Боровинка червена	3000	300	8. Къпина дива	6000	1000
2. Боровинка черна	3000	200	9. Леска	5000	400
3. Джанка	30 000	10 000	10. Малина дива	5000	1000
4. Дрян обикновен	6000	600	11. Трънка	4000	100
5. Дюля	1000	200	12. Хвойна	10 000	500
6. Киселица	20 000	10 000	13. Шипка	10 000	2500
7. Круша дива	20 000	200
			Общо	123 000	26 700
				в %	20,9

В заключение следва да се посочи, че развитието на сектора „Лечебни растения“ в България се осъществява в условията на увеличено търсене в световен мащаб, но същевременно и в среда с нарастваща конкуренция, което предполага вниманието да бъде насочено към стриктно спазване на качеството и стандартите на биологично производство на билките, за опазване на околната среда, за тяхното сертифициране при събирането и др. (Лит. изт. 74)

Силните страни на българските производители и износители на лечебни растения, се изразяват в:

• Дългогодишни традиции в запазването на позицията на международния пазар.

• Благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на конкурентоспособни лечебни растения с високо съдържание на биологично активни вещества.

• Богат опит и традиции при отглеждането на лечебни култури и производството на посадъчен и посевен материал.

• Наличие на богат генофонд от местни и интродуцирани видове и сортове.

• Добре отработена система в култивирането, , събирането и пласмента на лечебните растения.

Като слаби страни в сектора могат да се посочат:

• Недостатъчна информация за технологиите за култивиране, изискванията към качеството, развитието на пазара и др.

• Неефективно използване на богатия генетичен фонд от сортове и интродуцирани образци, липса на национална програма за сортоподдържане, загуба на ценни сортове и селекционни образци.

• Липса на строги и усъвършенствани процедури за оценка на технологиите с отчитане на всички загуби и ползи — финансови и екологични.

• Липса на разрешени препарати за растителна защита.

• Проблеми с финансирането и недостатъчно обучение.

• Слаба координация в сектора.

С цел осигуряване на международна конкурентоспособност и заздравяване позициите на световния пазар, е необходимо създаването на бизнес структури между участниците в събиране или отглеждане на лечебни растения, заготвители, преработватели и организациите, реализиращи крайните продукти. От друга страна, извършването на тези дейности следва да се осъществява в процес на пълна синхронизация между институции, съюзи и правителство по отношение на получаване от тях на научно-техническа, методическа и мениджърска помощ в областта на билкозаготвянето, производството и реализацията на готовите продукти.

С приложението на един такъв подход, секторът на лечебни растения ще се утвърди като важен икономически сегмент в икономиката на България с дълготраен ефект, спомагащ развитието на селските райони и осигуряващ заетост на част от местното население в тях, а също и за запазване на биологичното разнообразие в полупланински и планински райони на страната.

Особено внимание следва да се обърне на разработване и популяризиране на технологии за култивиране на традиционни и редки видове лечебни растения, на методите за размножаване, най-вече на застрашените популации лечебни растения, които имат проблеми с размножителните структури, а също и на дървесни видове като липа, бреза, кестен и др. чрез производство на фиданки, залесяване, засаждане и отглеждане. За подобряване качеството и предпазване от вредители на култивираните лечебни растения като съпътстващи технологични процеси трябва да се разглежда и употребата на продукти за растителна защита, които предварително са биологично изследвани за ефикасност или на сродни продукти, използвани в страни от ЕС на основата на предварително проучване на техните биологични досиета.

Важна стъпка в сектора Лечебни растения трябва да стане повсеместното насърчаване инвестирането в производствени технологии за дълбочинна преработка на растенията в деривати, с което значително да се повиши неговата ефективност и конкурентоспособност на вътрешния и международния пазар.

Терминологичен речник (По Закона за лечебни растения, Наредба №2 и Наредба №5)

Лечебни растения са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки.

Билки са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове, и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели.

Естествено находище е местообитание заедно с популация от диворастящи лечебни растения.

Естествено местообитание е пространствено ограничена територия, включваща всички компоненти на неживата и живата природа, които със своите параметри определят условията за съществуване на природните популации.

Условия на средата са всички фактори на неживата и живата природа, характеризиращи местообитанието.

Популация е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят помежду си генетичен материал.

Устойчиво ползване е ползването на лечебните растения в количества, по начини и със средства, които не водят до трайно намаляване на генетичния им или на ресурсния потенциал и позволяват дългосрочното задоволяване на нуждите на сегашните и бъдещите поколения.

Генетичен фонд е съвкупността от наследствените качества на организмите.

Генетичен материал е материал от растителен произход, съдържащ функционални единици на наследственост.

Ресурси от лечебни растения е съвкупността от лечебни растения, разгледани като природен продукт, използван от хората за задоволяване на сегашни или потенциални техни нужди.

Режим на ползване на находището е система от мерки, включващи периоди за експлоатация и покой за възстановяване на ресурсите от лечебните растения.

Биологично разнообразие е многообразието от живите организми от всички типове екосистеми, както и екологичните комплекси, към които те принадлежат, в това число разнообразието в рамките на вида, между видовете и между екосистемите.

Култивирани лечебни растения са такива видове, които се отглеждат при контролирани от човека условия.

Приоритетни видове са такива лечебни растения, които поради своята биологична или ресурсна ценност се нуждаят от специални мерки за опазване или които са определени като такива по силата на международни споразумения, по които Република България е страна.

Морфологични части са коренът, коренището, луковицата, грудката, стръкът, листът и цветът на растението.

Начин на ползване са указания относно начина на събиране на билките (изкопаване, откъсване, изрязване, обелване), използваните инструменти и необходимите изисквания за възстановяване на находището.

Вегетация е период на индивидуално развитие на растенията, съпроводен с активно образуване на биомаса.

Свежи билки — са билки, които не са подложени на първична обработка.

Специфични екологични условия — е особено съчетание на факторите на неживата и живата природа в местообитанието, определящи негови специални характеристики.

Алергизиращи лечебни растения са лечебните растения, предизвикващи алергични реакции, чувствителност към светлина (фоточувствителен ефект) и местно дразнещо действие.

Партида е количеството от един и същ вид билка, което е произведено при еднакви условия и с еднакво качество.

Сушене на билките е процесът на отстраняване на излишната влага от свежите билки до съдържание 10-12% влажност, при максимално запазване на външния вид и химичен състав.

Транспортна опаковка е опаковката, в която билката се транспортира за продажба извън билкозаготвителния пункт и/или склад за билки.