Никола Григоров
Зеленото богатство на България (28)

6.4. Възстановяване позициите на лозаро-винарския сектор в условията на силна международна конкуренция

Следи за отглеждането на лозя от човек за производство на вино, датират от епохата на дълбоката древност. Според откритите от археолози семки от грозде, се предполага, че първите култивирани лози са били създадени преди 7–8 хиляди години в районите, където днес са разположени Турция, Армения и Грузия. Днешните български земи с основание също могат да претендират за една от родините на винопроизводството. При разкопките на селищните могили от ранната новокаменна епоха (VІІ-VІ хил. пр. Хр.) при Караново (Новозагорско), Чавдар (Софийско) и Капитан Димитриево (Пазарджишко), са намерени семки от грозде.

Край създаденото в каменно-медната епоха (V-ІV хил. пр. Хр.) светилище при с. Татул в Родопите пък са изследвани диворастящи лози, даващи обилен плод. Специалистите доказват, че те са възникнали от култивирани сортове за производство на вино, близки до днешния Мавруд [Н. Овчаров (49, стр. 7, 10)].

„В края на античността лозарството и винарството по нашите земи достигат такова ниво, че може да се говори за обособяване на четири района, които до голяма степен съществуват и до днес. Първият бил Южният (Тракийския) район, обхващащ територията между Родопите, Стара планина и Странджа. Най-разпространеният и отглеждат от хилядолетия сорт с местен произход тук е памидът. Друга област се е оформила край Черноморското крайбрежие, където се състоял най-интензивният контакт между траките и древногръцките колонии. За този, източният район (Понтийски) най-разпространени отглеждани сортове са димятът и червеният мискет. Третата зона се очертава в днешна Северна България (Мизия). В нея през ІІ.ІІІ век се заселили много преселници от отдалечените провинции на Мала Азия, допринесли значително за развитието на лозарството. Но и тук от дълбока древност съществували местни сортове, като гъмзата. Най-сетне на югозапад се простирал Македонският район, където най-прочут тукашен сорт е Широката мелнишка лоза.“ (49, стр. 28).

След Освобождението на България от Османско иго площите на лозовите насаждения непрекъснато са се увеличавали, за да достигнат през 1897 г. до 115 хил. ха. Точно по това време лозята са били нападнати от листната въшка, в резултат на което загиват хиляди декари насаждения, изчезват цели сортове. Тогава българското правителство кани френския енолог проф. Виола. Той обикаля всички масиви в страната и първите му указания са за извършване засаждането на присадени лозя и едва през 1906 г. започва фактическото възобновяване на лозята. Възстановяването е трудно и продължително и едва след около 30-годишен период през 1939 г. площите с лозя достигат 131 хил. ха.

С откриването на Държавната лозаро-винарска опитна и контролна станция в гр. Плевен през 1902 г., производителите на лозаро-винарска продукция в България вече са разполагали с научно-изследователски и приложен център, който им предоставял конкретна информация относно агробиологичните и технологичните характеристики на десертни и винени сортове лози и произвежданите от тях вина, за качествените характеристики на почвите и климатичните условия, подходящи за създаване и отглеждане на определени сортове лозови насаждения, а също получавали и посадъчен материал, произвеждан от самата лозаро-винарска станция. [Абрашева П. и др. (1)]

Със смяната на властта в България, след национализацията на индустриалните предприятия през 1945 г. и последващото коопериране на селскостопанските земи, в насажденията с лозя се извършва концентрация и лозаро-винарския сектор се поставя на промишлени основи. Настъпват сериозни промени в сортовия състав и районирането на видовете лозя. Над 90% от всички лозя са обновени, внедряват се съвременни технологии, а по-голяма част от производствените процеси, са механизирани. През 1980 г. лозовите насаждения заемат повече от 180 хил. ха. Лозаро-винарският сектор става един от водещите сектори в страната с достойно място със своята продукция и на международните пазари.

След 80те години в резултат на ниски изкупни цени на гроздето, увеличени разходи по отглеждането и преработката, намалялата мотивация в стопанствата отглеждащи лозя, се причина лозовите насаждения към 1990 г. да бъдат намалени на 130 хил. ха.

В периода на възстановяване правото на частна собственост и в условията на пазарна икономика започва процес и на раздробяване на собствеността върху техническите средства и площите с лозя. Това е и причината извършващите се структурни реформи в страната да засегнат и лозаро-винарския сектор, изразяващи се във влошаване на възрастовата и сортова структура и на агротехническото обслужване на лозовите насаждения, в резултат на което и намаляване на плодоотдаващите площи. Към тази низходяща тенденция се прибавя и загубата на пазари за износ на българско вино за Русия и бившите социалистически страни.

Привлекателността на лозаро-винарския сектор обаче спомага на частните стопани постепенно да възстановят позициите на сектора и вече в 2000 г., площите с лозя са 160 571 ха, от които неподдържаните лозя извън стопанствата са 7271 ха. Браншовата политика и изискванията на пазарите за качествени сортови вина и с доказан географски произход, започват да доминират и стават причина ежегодно площите с лозя да започнат да намаляват с 4 до 7% към всяка предходна година и вече в 2017 г. да станат общо 63 952 ха, от които 12 680 ха неподдържани лозя извън стопанствата. Неблагоприятна е и възрастовата структура на лозята, 2/3 от които са на възраст над 30 години.

От разпределението на площите с лозови насаждения в стопанствата по сега действащите райони на планиране в страната, се вижда, че през 2017 г. с най-голям относителен дял са тези в Югоизточен район с 18 278 ха (35,6%) и Южен централен с 16 685 ха (32,5%). Или в тези два района са съсредоточени 2/3 от лозовите насаждения в България.

Площите на лозовите насаждения в България за периода 2000–2017 г.
[По НСИ и Киречев Д., Р. Николов (32)]

Година	Площи с лозови насаждения в стопанствата (ха)	Неподдържани лозя извън стопанствата (ха)	Общо площи с лозя (ха)	Изменение на площите с лозовите насаждения в стопанствата 2000 г. = 100%
2000	153 300	7271	160 571	100%
2005	94 724	32 118	126 842	61,8%
2010	56 986	25 707	82 675	37,2%
2015	50 705	12 086	62 791	33,1%
2016	50 892	12 024	62 916	33,2%
2017	51 272	12 680	63 952	33,5%

Разпределение на площите с лозови насаждения по райони в страната
[По НСИ и Киречев Д., Р. Николов (32)]

Райони	Обща площ (ха)		От тях: реколтирани (ха)
	2005 г.	2017 г.	2005 г.	2017 г.
Северозападен	7593	5136	5872	2785
Северен централен	11 772	2961	9648	1376
Североизточен	16 454	4262	9872	2324
Югоизточен	23 752	18 278	22 680	13 512
Южен централен	29 325	16 685	28 772	10 594
Югозападен	5828	3950	3958	3520
Общо	94 734	51 272	80 802	34 111

Каква е структурата на разпределение на произведената продукция (грозде) през анализирания период. От данните в таблицата е видно, че през 2000 г. са били произведени общо 723 364 тона грозде, от които 359 401 тона са преработени в промишлени условия, почти толкова или 304 089 тона са преработени на вино в домашни условия и 59 874 тона грозде са били реализирани на пазара за прясна консумация. През 2017 г. се наблюдава коренна промяна в разпределението на общо произведеното грозде, което е 200 017 тона и за преработка в промишлени условия от него са постъпили 165 818 тона, за преработка в домашни условия 24 327 тона и грозде за прясна консумация — 9872 тона. Прави впечатление, че след 2005 г. гроздето, предназначено за преработка в промишлени условия се задържа на ниво, независимо че спрямо количествата в 2000 г. е почти на 50%. За разлика от него, гроздето преработено в домашни условия също поддържа нива, реализирани през 2005 г., но в сравнение с 2000 г. неговите количества намаляват почти 12 пъти. Този процес показва, че все повече дребни частни стопани се отказват от отглеждане на собствени лозя и производство при домашни условия на вино от полученото от тях грозде.

Разпределение на произведеното грозде за периода 2000–2017 г. (тона)
[По НСИ и Киречев Д., Р. Николов (32)]

Година	Общо производство	в т. ч.			Грозде за винификация от общото (тона)	Грозде за винификация от общото в %
		Преработено в промишлени условия	Преработено в домашни условия	Грозде за прясна консумация
2000	723 364	359 401	304 089	59 874	663 490	91,7
2005	266 183	217 758	26 791	21 634	244 549	91,9
2010	215 441	148 454	50 643	16 344	199 097	92,4
2015	242 936	195 860	42176	4900	238 036	98,0
2016	208 109	173 503	26 765	7841	200 268	96,2
2017	200 017	165 818	24 327	9872	190 145	95,1

Каква е структурата на стопанствата, отглеждащи лозя по брой и по размер на площите през 2015 г.?

Групирането на стопанствата по брой в групи, притежаващи площи с лозя от под 0,1 ха до 0,99 ха, от 1 ха до 9,9 ха и над 10 ха показва, че: в първата група броят на стопанствата е 39 247 при общ брой за страната от 45 179 стопанства или отн. дял от 86,9%; във втората група са 4856 стопанства или 10,7% и в третата група или стопанствата с над 10 ха са 1076 с отн. дял от 2,4%. Данните недвусмислено показват, че все още в България преобладават дребните стопанства с размер до един хектар.

Картината обаче се променя, когато сравненията на броя на стопанствата се извърши по площ. В първата група относителният цял на площите, заети с лозя, е 14,5%, във втората с площи на стопанствата от 1 до 9,9 хектара — 20,9% и третата група на стопанствата с площ над 10 хектара, отн. дял е 64,6%.

Структура на стопанствата, отглеждащи лозя по брой и по размер на площите през 2015 г.
[По НСИ и Киречев Д., Р. Николов (32)]

Групи по размер на площите с лозя (ха)	Стопанства (брой)	Площи с лозя (ха)	Отн. дял на броя на стопанствата в групата (%)	Отн. дял на площите с лозя в групата (%)	Среден р-р на площите с лозя на едно стопанство (ха)
Под 0,1 ха	14 348	879,5	31,8	1,5	0,06
От 0,1 до 0,49 ха	19 764	4263,8	43,7	7,1	0,22
От 0,5 до 0,99 ха	5135	3561,3	11,4	5,9	0,62
От 1 до 2,9 ха	3627	5787,6	8,0	9,7	1,6
От 3 до 4,9 ха	642	2464,8	1,4	4,1	3,84
От 5 до 9,9 ха	587	4259,9	1,3	7,1	7,26
Над 10 ха	1076	38 776,7	2,4	64,6	36,04
Общо за страната	45 179	59 990,9	100%	100%	1,33

Този процес още по-добре се наблюдава при анализ на броя на стопанствата и обработваните площи с лозя със Защитено наименование на произход (ЗНП), със Защитено географско указание (ЗГУ) и при лозята без ЗНП и ЗГУ.

Така, докато броят на стопанствата на лозята за вино със ЗНП е 2374 бр. с отн. дял от 5,3% от общия брой стопанства, то отн. дял на отглежданите от тази група стопанства площи е 25,6%. Обратна е картината при лозята без ЗНП и ЗГУ, чийто брой стопанства е 28596 бр. с отн. дял от 63,3%, а по площ с насаждения е само 38,4%. Или средната площ на едно стопанство от групата на лози за вино със ЗНП е 6,5 ха, на групата със ЗГУ е 1,3 ха и съответно при групата лози без ЗНП и ЗГУ — 0,8 ха на едно стопанство.

Когато обаче се анализират данните от двете таблици от произволно избрана година, в случая 2015 г., за количествата произведено вино от единица площ лозови насаждения се вижда, че от един хектар лозя за вино със ЗНП се произвеждат средно по 1,1 хектолитра вино (бяло, червено и розе), от тези със ЗГУ — по 23,6 х. л./хектар и от лозите без ЗНП и ЗГУ — съответно 34,3 х. л./хектар. Това е и причината площите за вино със ЗНП и респективно произведеното вино от тях да намалява от 45 250 хектолитра през 2010 г. на 7411 хектолитра през 2017 г., на произведеното вино от лозя със ЗГУ за същия период количествата произведено вино почти се запазват на ниво около 400 000 хектолитра, а при трапезните вина увеличението е чувствително — от 224 508 хектолитра през 2010 г. на 697 262 х.л. през 2017 г. Това увеличение основно се дължи и на повишеното потребление на вътрешния пазар.

Разпределение на стопанствата и площите с лозя в зависимост от предназначението на отглежданото грозде за производство на вино
[По МЗХГ, Бюлетин 318, септ. 2017 (109)]

Вид лози	Стопанства (брой)	Площ с лозя (ха)	Отн. дял на стопанствата (%)	Отн. дял на площите с лозя (%)
Лози за вино със Защитено наименование на произход (ЗНП)	2374	15 340,0	5,3	25,6
Лози за вино със Защитено географско указание (ЗГО)	16 166	21 361,7	35,8	35,6
Лози без ЗНП и ЗГУ	28 596	23 037,6	63,3	38,4
Лози с двойно предназначение	1262	231,1	2,8	0,4
Други лози	21	20,5
Общо		59 990,9

Произведено вино в промишлени условия за периода 2010–2017 г. в хектолитра
[По А. Пейчева (53) и ИАЛВ]

Година	Вино със ЗНП	Вино със ЗГУ	Трапезни вина
2010	45 250	424 722	224 508
2011	30 480	383 959	327 212
2012	23 911	422 655	176 282
2013	22 451	381 569	195 538
2014	10 529	322 228	414 194
2015	16 862	503 720	789 570
2016	9510	360 984	837 290
2017	7411	375 224	697 262

Каква е структурата на произвежданите вина в България и направленията на тяхната реализация? По данни на ИАЛВ през 2015 г. в предприятията за винопроизводство са произведени общо 662 779 хектолитра бели, 647 371 хектолитра червени и розе и 56 656 хектолитра гроздова мъст. От общо произведените бели вина отн. дял на вината със ЗНП е 0,4%, на тези със ЗГУ — 30,1% и на групата други вина в т. ч. трапезни — 69,5%. ОТ произведените червени вина и розе разпределението е: на вината със ЗНП — 2,2%, вината със ЗГУ — 47,0% и на вината без ЗНП и ЗГУ — 50,8%.

По райони с най-голям относителен дял на производство на вино е Югоизточен район с 456 794 хектолитра бели вина или 68,9% от общо произведените бели вина за годината и 311 176 хектолитра червено и розе или 48,1% от общото производство. След него се нарежда Южен централен район с 12,0% за белите и 30,1% за червените вина.

От краткия преглед на данните за 2015 г., съпоставени и с данни от други години, се откроява една негативна тенденция на намаляване на произвежданите вина със ЗНП, които са качествени български вина, конкурентоспособни са на вътрешния и международния пазар и са от по-висок ценови клас. Тази низходяща тенденция се компенсира с по-силния интерес на винопроизводителите на регионални вина със ЗГУ, особено след присъединяване на България към ЕС. Традиционно високо остава нивото на количествата сортови вина без ЗНП и ЗГУ, които са и най-голямата група произвеждани вина в нашата страна.

По отношение на традиционно отглежданите винени сортове при червените вина се налагат четири основни сорта — Мерло, Каберне совиньон, Памид и Широка мелнишка лоза. През последните години интерес привличат и традиционно отглежданите по българските земи Мавруд и Гъмза, а от новите и нетрадиционни за България сортове — Сира, Каберне фран и Пино ноар. От белите вина с почти 90% отн. дял от общо произвежданите сортове, доминират тези на Ркацители, Мискет червен, Мускат отонел, Шардоне и Димят. А напоследък се отчита увеличаване на площите и със сорта Совиньон блан (Лит. изт. 78).

Количество произведено вино и гроздова мъст от предприятията за винопроизводство по райони през 2015 г.
По ИАЛВ

Район	Количество произведено вино и гроздова мъст (хектолитра)
	Вина със ЗНП (качествени)		Вина със ЗГУ (регионални)		Други вина в т. ч. трапезни		Гроздова мъст	Общо вина
	Бели	Червени и розе	Бели	Червени и розе	Бели	Червени и розе		Бели	Червени и розе
Северозападен	50	1719	2715	3865	4097	10 937	49 111	6916	16 522
Северен централен	0	249 104	15 776	13 453	17 075	25 932	59	32 851	41 876
Североизточен	1607	5260	33 277	8989	22 203	16 080	630	57 087	25 121
Югоизточен	1237	4330	108 406	138 811	346 697	167 980	270	456 794	311 176
Югозападен	0	0	2811	12 194	26 471	45 439	6586	29 343	57 673
Южен централен	0	5375	36 380	127 043	43 384	62 553	0	79 789	195 003
Общо	2894	13 968	199 365	304 355	460 521	329 049	56 656	622 779	647 371

От произведеното вино в България през 2015 г., износът за 2016 г. е бил в размер на 28 821 хектолитра (по данни на ИАЛВ), при средна цена от 1,13 евро на литър. От тях 25 713 хектолитра са били реализирани за пазарите на страните от ЕС, като само за Полша количествата са 14 878 хектолитра.

По данни на НСИ, вносът на вино в нашата страна през 2016 г. е бил в размер на 7316 хектолитра, от които 50,4% наливни вина, 44,8% бутилирани и 4,8% пенливи вина. Най-големи вносители на бутилирани вина са били Франция, следвана от Италия, Германия и Испания, а на наливни вина — Румъния.

Извършени проучвания показват, че средната цена на литър българско вино на вътрешния пазар през 2017 г. е нараснала на 7 лв., а на бутилирано вносно вино на около 14 лева. Тези данни потвърждават, че производителите на грозде и винопроизводителите в нашата страна са се ориентирали към производство на вино с повишено качество, но същевременно тяхната цел следва да бъде догонване по цена и качество на внасяните в България вина. Разбира се, не трябва да се подценява и количественият показател като се има предвид, че през 70те години на миналия век България се е нареждала на пето място като производител на вино в света (понастоящем е на 23 място), а износът е надхвърлял 300 милиона бутилки годишно. Естествено конкурентоспособността в днешно време е много голяма и най-вече с появата на нови страни, които доскоро са нямали традиции във винопроизводството като Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Калифорния, Чили, Канада, но които вече се нареждат сред износителите на качествено и конкурентоспособно вино в разпределението на световния пазар от около 35,5 млрд. щ. долара. [Т. Георгиева (13)].

Виното материализира в себе си специфичните и неповторими особености на лозарския район, на възможностите за развитие на оригинално и атрактивно вино. В неговия пазарен имидж се включват освен органолептичните му качества, така също и неповторимостта, която то носи за география, история, климат, култура, технология, бит и традиции на съответния лозаро-винарски район.

Организирано съгласуване в практиката и теорията на световния лозаро-винарски сектор е поставено през 1924 г. със създаването на световната организация O. I. V. (Office International de la vigne et du vin) със седалище в Париж. Държавите, които имат намерение да излязат на световния пазар, трябва да се съобразяват и изпълняват препоръките на O. I. V., които се приемат с консенсус на ежегодна Генерална асамблея. Основните моменти на унифицирането обхващат изискванията за: Наличие на нормативни документи и регламенти (Закон за виното), прилагане на разрешени технологични практики, използване на унифицирани методи за анализ на вината, норми за съдържание на някои вещества в тях и др. [Б. Манджуков (39)]

Развитието на световното лозаро-винарство в близкото минало и понастоящем няма подчертано установени тенденции, което се определя от предпочитанията на потребителите на продукта през различните периоди, а вероятно влияние оказват и стотиците хиляди дребни стопанства,, произвеждащи вино за собствени нужди.

Непосредствено преди Втората световна война, лозовите насаждения са заемали площ от около 6,5 млн. хектара с годишно производство на вино от 200 млн. хектолитра. Към 1962 г. се отчита увеличение на площите до 10 млн. ха и произведено вино от 250 млн. хектолитра, а през 1979 г. виното от същите площи се увеличава и достига своя максимум от 373 млн. хектолитра. След 1980 г. площите с лозови насаждения непрекъснато намаляват, за да достигнат към 1999 г. до 7,864 млн. ха и произведено вино от тях в обем от 200 млн. хектолитра. Лозовите насаждения от Европейския континент са в размер на 5,019 млн. ха или 2/3 от световните, а само в страните от Европейския съюз — 4,065 млн. ха с общо производство на вино от 181 млн. хектолитра. [Б. Манджуков (39)]

Водещи позиции в световното производство на вино имат страните от ЕС с 56%, САЩ — 9%, Аржентина — 6%, Чили — 4%, Южна Африка — 4%, Китай — 4% и други. А най-големи вносители на вино в света са САЩ, Великобритания, Германия, Китай, Канада, Япония и др.

Историята и традициите, разнообразието от лозаро-винарски райони с богата сортова листа на винено и десертно грозде и благоприятни почвени и климатични условия, са предпоставка лозаро-винарския сектор в нашата страна да бъде поставен на ново съвременно конкурентоспособно ниво с достойно място на вътрешния и международния пазар. Тази е и целта на националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор, изпълнявани за периодите 2009/2013 г. и 2014/2018 г., както и на националната програма за периода 2019/2023 г. със заложени мерки за преструктуриране и конверсия на лозята с цел: повишаване устойчивостта, конкурентоспособността и пазарната ориентация на стопанствата, защита на природните ресурси и околната среда, обновяване на производствения потенциал в лозарството, поддържане и изграждане на модерна и конкурентна структура.

Както в предните, така и в настоящата Национална програма 2019/2023 г., разчетените средства за подпомагане в лозаро-винарския сектор в размер на около 134 млн. евро ще бъдат насочени: за площи в райони с винени сортове за производство на вина със Защитено наименование за произход (ЗНП), със Защитено географско указание (ЗГУ) и за сертифицирани биологични вина, за подобряване техниката на управление на лозята, за управление на риска и застраховане на реколтата, за подобряване на технологичния и управленския процес на винарските предприятия, чийто общ производствен капацитет на регистрираните към 2018 г. 260 винарски предприятия е в размер от 5 833 433 хектолитра.

Провеждането на политиката за развитие на лозаро-винарския сектор в България съответства на Общата организация за реформа на пазара на вино в ЕС и на Делегирания регламент (ЕС) 2016/1149 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор и на Регламента за изпълнение (ЕС) 2016/150 на Комисията от 15 април 2016 г. и мерките за подкрепа, насочени към адаптиране на производството в зависимост от търсенето, контрол върху качеството, защита на продуктите, тяхното представяне на пазарите и др.

Основният документ в сектора за лозята и виното в страната е приетият Закон за виното и спиртните напитки (ДВ, бр. 45 от 15 юни 2012 г.), с който се уреждат условията и реда за отглеждането и добива на грозде, преработка, етикирането и търговията на продуктите, получени от грозде, както и управлението и контролът на лозаро-винарския потенциал.

С допълнително приетите Наредби към Закона се създава нормативна база, гарантираща условия за ефективно провеждане на политиката в сектора, контрол върху производствения потенциал и прилагането на добри технологични и екологични практики. Основните институции, координиращи и регулиращи отношенията в сектора, са МЗХГ, Изпълнителната агенция по лозята и виното (ИАЛВ), Националната и Регионални лозаро-винарски камари, Комисията по качествени вина и Централната арбитражна дегустационна комисия.

В схемата на управленската структура на ИАЛВ са включени две главни дирекции: „Контрол в Лозаро-винарския сектор“ с две териториални дирекции в Плевен и Пловдив и „Изпитвателни лаборатории“ със звена в София и Пловдив. В структурата на Агенцията са включени и 9 регионални звена, разположени в големите административни и лозарски центрове. [Д. Киречев, А. Станева (33)].

Ролята за защита браншовите интереси на своите членове, изпълняват Лозаро-винарските камари (ЛВК), които гарантират и за произхода, качеството и автентичността на произвежданите от тях продукти. Членството в ЛВК е доброволно, но организациите, членуващи в тях, трябва да отговарят на изискванията на Закона за вино и спиртни напитки. По решение на Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара в страната, са формирани шест регионални ЛВК: „Мизия“ — гр. Плевен; „Черноморска“ — гр. Варна; „Тракия“ — гр. Пловдив; „Източно-тракийска“ — гр. Сливен; „Пирин“ — гр. Сандански и „Южно Черноморие“ — гр. Бургас.

Научни изследвания и подготовка на кадри за лозаро-винарския сектор се извършват в Института по лозата и виното към Селскостопанската академия в гр. Плевен, от Аграрния факултет в Пловдив и Комплексната опитна станция по лозарство и винарство към Селскостопанската академия във Варна.

Устойчивото развитие на лозаро-винарския сектор е функция от хармоничното и в симбиоза изпълнение на неговите екологични, социални, икономически и културни аспекти с определен специфичен принос в общото икономическо развитие на страната. (Лит. изт. 22; 27).

В екологичен план развитието на лозаро-винарския сектор следва да се разглежда в условия за съхранение на естествените ресурси — почви, вода, въздух, биоразнообразие и ландшафта на околната среда, като същевременно дейността по цялата верига на производствения процес от създаването и отглеждането на лозови масиви, добива на грозде и неговата преработка до вино, следва да се провеждат по начини, гарантиращи екологична сигурност на околната среда, а също и на потребителите на произвежданата продукция.

В социален аспект, устойчивото развитие на лозаро-винарския сектор, се определя от осигуряване на безопасни условия на труд и грижи за опазване здравето на работниците и специалистите, тяхното обучение и преквалификация, изграждане на структури за екипна работа и взаимодействие с други производствени единици в сектора, изпълнявайки съвместно социални функции, специфични на профила на стопанската им дейност.

Социалната функция на лозаро-винарския сектор е натоварена и с грижата за здравето и безопасността на своите потребители чрез отговорно провеждан маркетинг, мениджмънт и качество на произвежданата продукция.

Икономическото развитие на сектора се определя от: специализация в сортовото разнообразие на насажденията и концентрация на масивите, позволяващи тяхното механизирано обработване; промяна във възрастовата структура на сортовете лозови насаждения с цел обновяване и увеличаване дела на произвежданото грозде със Защитено наименование на произхода (ЗНП) и със Защитено географско указание (ЗГУ) и респективно на произвежданото качествено вино; техническо и технологично превъоръжаване на производствената база и усъвършенстване на асортимента на произвежданата продукция и нейната конкурентоспособност на вътрешния и международния пазар и превръщането на лозаро-винарството в съвременен икономически сектор от значение за икономиката на страната.

В културно отношение лозаро-винарството по нашите земи има хилядолетна история, свързана с бита и културата на предците, населявали ги, с традициите на българина, съпътствали го в радост и неволи през жизнения му път. Тези традиции и сега са живи и вплетени в историческите събития, отразяващи древната култура и бит, имат вече и стопанско значение с развитието на винения туризъм в страната като сегмент от националния туризъм.

Понастоящем България със своите 260 функциониращи винарски предприятия има благоприятни условия за развитието на винения туризъм. Страната ни е на четвърто място в Европа по производство на вино, винено бренди и винен дестилат и на 23 място в света сред страните-производители и износители на вино. Със защитена квота пред ЕС за лозови масиви, секторът има възможност да получава субсидии, част от които са и за реклама и промоциране на българското вино в страни извън ЕС, както и за предлагане на туристически пакети и бутикови дестинации за развитие на винения туризъм, съчетан с културни, СПА и др. интереси или турове с тематика „Вино — култура — изкуство, занаяти и традиции“, „Вино и природа“ и др. При това е важно с предлаганите туристически пакети да се разграничи сегментния профил на туриста от т.нар. „масов турист“.

Водещо начало за устойчиво развитие на винения туризъм в България е туровете да се съчетаят с историята, културата и традициите в сектора. За тази цел са очертани и девет маршрута: Пътят Бдин, Пътят Стримон, Античният път на тракийското вино, Пътят на Орфей, Пътят на Дионисий, Пътят на Етър, Пътят на Хемус, Пътят Мадара, Пътят Одесос. От така определените маршрути, могат да се възползват редица винарски изби чрез разработването на собствени модели за взаимодействие и включването им в туристическите регионални пакети.

За сравнение в Европа са изградени общо 215 маршрута на виното, от които 98 в Италия, 15 във Франция, 15 в Унгария, 16 в Испания, 11 в Португалия, 20 в Словения, 17 в Австрия, 6 в Гърция и 11 в Германия.

В нашата страна в близо 60 винарски изби се предлагат дестинации на туристически услуги като: разходка сред лозовите масиви, наблюдение на производствения процес, дори участие в беритбата. Правят се възстановки на ритуали, организират се и съвсем нетрадиционни фестивални събития. На много места туристите могат да отседнат за по-дълъг престой в хотел или къща за гости сред лозовите масиви. Сега винарските изби разчитат предимно на чуждестранни групи и гости.

Тези сравнителни данни на маршрутите в другите европейски страни показват, че виненият туризъм в съчетание и с традициите на предлаганите ястия на българската трапеза, има добра перспектива за развитие и в нашата страна.

За устойчиво развитие на производствените структури на лозаро-винанския сектор, е необходимо вниманието да се насочи към преодоляване на някои съществуващи понастоящем трудности, свързани с:

На първо място — в условията на динамична пазарна среда и силен конкурентен натиск, както и непрекъснато нарастващите производствени разходи, множеството дребни производители в страната не могат да отговорят на завишените съвременни изисквания на потребителите. Причините са комплексни, но основно те се свеждат до трудности, свързани с преработката на произведеното грозде и реализация на продукцията, недостатъчно инвестирани средства за провеждане на агротехнически мероприятия по отглеждане на лозовите насаждения, невъзможност за предлагане на качествени вина. Всичко това предполага на основата на икономическия интерес отделните стопански субекти, да се кооперират помежду си с оглед провеждане на производствените им дейности от отглеждането на лозовите насаждения до реализация на крайната продукция да се извършва на високо технико-технологично, организационно, маркетингово и продуктово ниво при осигуряване на висококачествен контрол, сертифициране, диверсифициране на дейности и постигане на пазарен ръст.

На второ място като проблематичен за устойчиво развитие на лозаро-винарския сектор се оказва социалният въпрос, вследствие ниското качество на живот и неудовлетвореност от труда на собствениците на лозови насаждения, породени от несигурността и невъзможността за гарантиране на потенциала за стабилен растеж на сектора. Това поражда и недоверие към разгръщане на предприемачески инициативи.

Трето — това е икономическият елемент в сектора в дългосрочен план, в който заплахите произтичат най-вече от проблемите, свързани с реализацията на продукцията и привличането на значителни капиталови средства за инвестиране в стопанствата и бавната им и несигурна възвращаемост. Поради тази причина собствениците предпочитат да влагат свои финансови средства, но те винаги са ограничени и не могат да гарантират организирането на производствените процеси, отговарящи на съвременните технико-технологични и организационни изисквания.

Към факторите от социално-икономическо естество може да се прибави и натискът върху собствениците на лозови насаждения от страна на винарните, за продажба на произведеното от тях грозде на ниски изкупни цени. Натискът се увеличава и от невъзможността на повечето лозарски стопанства да произвеждат повече от два сорта лози, което ограничава възможностите за съхранение на генофонда им, съпроводено и с ниска степен на маневреност и гъвкавост към динамично променящата се пазарна конюнктура в сектора.