Никола Григоров
Зеленото богатство на България (4)

3.1. Състояние и оценка на компонентите на околната среда

Най-съществен момент в Декларацията от Рио де Жанейро през 1992 г. е изводът, че опазването на околната среда не трябва да се разглежда самостоятелно и изолирано от икономическото развитие, а във взаимодействие между икономика, общество и околна среда, определящи „устойчивото развитие“ като процес на динамично равновесие между тях. Тази е и зададената посока с приетия в България Закон за опазване на околната среда (300С, 2002 г.), основните принципи на който се изразяват в:

• Устойчиво развитие и предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве.

• Предимство на предотвратяване на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите от него.

• Съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие.

• Възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони.

• Информация на гражданите за състоянието на околната среда и участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения.

• Интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения.

Компоненти на околната среда и тяхното разумно и без увреждане ползване, са:

• Водите и водните обекти, обхващащи всички подземни и повърхностни води и осигуряване на необходимото количество и качество за питейно-битови и стопански нужди, както и за поддържане в жизнено състояние на екосистемите и влажните зони.

• Почвата и нейните естествени функции, проявяващи се чрез прилагането на добри земеделски практики и опазването от замърсяване с естествени и изкуствени торове в защита на човешкото здраве.

• Земните недра и добивът на подземни богатства от тях, вкл. и на подземните води.

• Биологичното разнообразие, формирано от видовете, местообитанията на видовете и природните местообитания. Опазването на разнообразието от природните местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.

За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновяеми ресурси от дивата природа се разработват дългосрочни и годишни планове и програми.

• Атмосферният въздух и опазване на чистотата му, основен фактор за защита на човешкото здраве, на природата и природните и културни ценности и предотвратяване на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промени в климата в резултат на човешки дейности.

В Закона се отделя място също и на управление на отпадъците, което се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи тяхното вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез: прилагане на малкоотпадъчни и безотпадъчни технологии за ефективно използване на ресурсите; регенериране за повторно използване на излезли от употреба стоки; оползотворяване на отпадъците като вторичен ресурс чрез рециклиране; депониране на някои видове отпадъци.

Получаването на непрекъсната информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти се извършва от създадената Национална система за мониторинг, която обхваща територията на цялата страна и включва:

• Националните мрежи за мониторинг на атмосферния въздух, на валежите и повърхностните води, на подземните води, на геоложката среда, на земите и почвите, на горите и защитените територии, на биологичната среда, на радиологичната среда, на шумовото замърсяване в околната среда, на нейонизиращи лъчения, на депата и старите замърсявания с отпадъци.

• Контролно-информационна система за емисии във въздуха и състоянието на отпадъчните води.

• Експлоатация, комуникационно и информационно осигуряване и лабораторно обслужване на мрежите.

Националните мрежи за мониторинг на околната среда се проектират и изграждат в съответствие с националните, европейските и международните стандарти. Информационното осигуряване на Националната система за мониторинг, се извършва от автоматизирани системи на околната среда на национално, на басейново и на регионално ниво.

Методическото ръководство на мониторинговата дейност се осъществява от Изпълнителна агенция по околна среда, а оценките за състоянието на околната среда се извършват на регионално (РИОСВ) и на национално равнище също от Изпълнителната агенция по околна среда.

Данните и оценките за състоянието на околната среда, се публикуват в тримесечни и годишни бюлетини.

Състояние и оценка на качеството на повърхностните води

Водите са ценна природна даденост, която е жизнено необходима за човека. Нейното значение освен като биохимическа и екологична среда се оценява и от степента и направленията за използване.

Контролът и качеството на повърхностните води в нашата страна се извършва от Регионалните инспекции за околна среда и водите, като данните се систематизират и съхраняват в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ).

Изменението на качеството на водите се измерва чрез показателите за разтворен кислород (разтв. О2), биохимична потребност (БПК5) и перманганатна окисляемост (Ок). Чрез тях се определя присъствието на биоразрградими замърсители от органичен произход и концентрациите на различните форми на свързан азот, фосфати и желязо.

Разтвореният кислород във водата е жизненонеобходим за живите и други водни организми, на аеробните микроорганизми да разграждат и стабилизират наличните във водата органични вещества. Той влияе също върху токсичността на странични разтворени във водата вещества.

Оценката на качеството на повърхностните води се извършва на основата на показателите и пределно допустимите концентрации определени с Наредба №7 (ДВ, бр. 96/1986 г.). Според нея допустимата концентрация на разтворен кислород за водоеми от ІІ категория трябва да бъде по-висока от 4 mg/dm³, а за ІІІ категория, съответно по-висока от 2 mg/dm³. Отчетните данни за 1996 г. показват следните достигнати максимални стойности за реките Огоста, Осъм и Янтра — 10÷12 mg/dm³, за р. Марица и р. Дунав — 8÷10 mg/dm³, за р. Искър 6÷8 mg/dm³. Обикновено по-ниски концентрации от 2 mg/dm³ са измервани за водите в реки след големи градове, които са без пречиствателни станции и с малък отток.

С показателя биохимична потребност от кислород, чиито количествени стойности се установяват в рамките на 5-дневен инкубационен период, се определя количеството изразходван разтворен кислород от аеробните микроорганизми за биоразграждането на органичните вещества във водните системи. А показателят перманганатна окисляемост се използва като тест, с помощта на който се определя количеството на окисляемите органични вещества в повърхностните води, при по-малък от 5 дни срок. Чрез този показател се установява съдържанието на токсични вещества, най-вече на свързания азот, който може да съществува в три форми — като свързан органичен азот, като амонячен азот и като окислен азот. Наличието на амонячен азот във водата е в резултат от биологичното разлагане и стабилизация на органичния азот. Съдържанието на амоняк в повърхностните води, дори и при ниски концентрации е нежелано, поради неговата висока токсичност и опасност за живите организми.

Биотичен индекс на анализ на качеството на повърхностно течащите води

Биотичен индекс	Категория по Наредба 7	Качество на водата
5; 4÷5; 4	І.	Чисти, незамърсени води с високо качество
3÷4	ІІ.	Слабо замърсени води
3	ІІ-ІІІ	Слабо до средно замърсени води
2	ІІІ — извън категориите	Силно замърсени води
1÷2; 1	Извън категориите	Много силно замърсени води. Екологично „поразен“ участък

Хидробиологичният мониторинг освен чрез използването на съществуващата категоризация за качество на водите по все още действащата Наредба №7 от 1986 г., се извършва и с приложението на световния стандарт ISO 7828, 1985 и съответстващия на него европейски стандарт EN 27828, 1994, а за пробонабиране от дълбоките води на река Дунав се прилагат и нормативите на ISO 9391, 1993.

За анализ на пробите се използва Биотичен Индекс (БИ), чрез който се оценява качеството на повърхностните течащи води по 5-степенна скала, за която официално е одобрена методика за мониторинг от МОСВ през 1998 г.

България се отличава с относително добри водни ресурси в сравнение с други европейски страни, както по абсолютен обем, така и на глава от населението. Отчита се, че през 2015 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси (ВПВР) са с около 4,7% повече спрямо средногодишното количество за периода 1981–2014 г. Показателят ВПВР за страната се определя като сума от вътрешния отток и действителния външен приток. Вътрешният отток представлява сумата от валежите в страната, минус изпаренията, а външният приток е сборът от притоците на вода, влизащи в страната от съседни територии.

Наличните възобновяеми пресни водни ресурси на България за периода 1981–2015 г. се оценяват средногодишно на около 101,3 млд/m³, вкл. ресурса на р. Дунав. След приспадане на количествата от притока на р. Дунав, който е значителен, средногодишният обем на пресни водни ресурси в страната остава около 16,5 млд/m³.

Общите потребности от ВПВР в страната към 2015 г. са от 6,1 млд/m³ или под средногодишното отчетено ниво за периода. Значителен дял от водните ресурси се използват за охлаждащи процеси в енергетиката, след което водите се връщат обратно във водоизточниците. В общия баланс на водни ресурси следва да се включи и добитата вода от подземни източници, чийто дял е относително постоянен и варира около 10% от общото водовземане.

Чрез изградените водоснабдителни мрежи 99,3% от населените места в България имат достъп до питейна вода. Към 2015 г. отчетеното потребление на питейна вода от домакинствата е средно по 99 л/човек/ден, което е на нивото на средногодишното потребявано количество за периода 2000–2015 г. от 97 л/чов./ден.

Образуваните количества отпадъчни води (без използваните за охлаждане в енергетиката) за периода 2006–2015 г. се оценяват средногодишно на около 463 млн.m³. Половината от тях се отвежда във водни обекти, а останалата част в обществени канализации и селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ). С най-голям относителен дял, или около 65%, са отпадъчните води, образувани от битовия сектор. Също такъв процент, около 65% от отведените индустриални води се пречистват в пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ).

В Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването в България за периода 2014–2023 г., се посочва високият обхват на водоснабдяването на населените места и то с питейна вода, която отговаря на стандартите за качество по микробиологични, химични и органолептични показатели. Общата дължина на водопроводите е около 75 000 км, от които около 30 000 км са изградени преди 1970 год., като броят на обхванатите селища (градове и села) със системи за централно водоснабдяване надхвърля 5000. Посочва се, че само в областите Кърджали и Смолян няма пълно покритие с централно водоснабдяване. Основен недостатък на изградената водоснабдителна мрежа е, че поради остарялост и несвоевременна и надеждна поддръжка, загубите на вода в резултат на аварии по системите се оценява на около 60% от общото подавано количество.

Друг голям проблем е пречистването на отпадните води. С доклад на ЕК от 2014 г. се посочва необходимостта от прилагането на Директива 91/27/ЕИО за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води (събиране, отвеждане, пречистване) на 364 агломерации в България с население над 2000 жители, от които 256 са между 2000 и 10 000 жители, а 108 са над 10 000 жители.

Състояние на почвите. Земите и почвите в България основно са подложени на ерозия, на вкисляване и на замърсяване с тежки метали и металоиди, с пестициди и с нефтопродукти.

На водна ерозия са подложени обработваеми земи с наклон над 6 градуса. Най-засегнати са районите на Хасковска, Пловдивска, Варненска, Бургаска, Ловешка и Русенска територии. Освен че ерозийните процеси физически увреждат почвите, те нанасят поражения и на повърхностния слой на плодородната почва чрез ежегодно отнемане на около 130÷140 млн. t почва, съпроводено с пренасяне на химически замърсители, затлачване на водоеми и др.

От ветрова ерозия, предимно в равнинните обезлесени райони на страната, са засегнати обработваемите земи, основно в Дунавската и Тракийската низини. В резултат от действието на ветровата ерозия годишните загуби на плодородна почва са от 30 до 40 млн. t, като същевременно се нанасят и значителни загуби на земеделието от унищожаване на засети масиви.

Обект на иригационна ерозия са всички поливни площи в страната с наклон над 2 градуса.

От вкисляване и засоляване на почвите засегнатите площи са около 1 500 000 ha, от които 500 000 ha с вредна за растенията киселинност.

Замърсени са около 43 000 ha почви с тежки метали и металоиди (олово, кадмий, мед, цинк, арсен и др.) над ПДК в районите около заводите в Пирдоп, Кърджали, Пловдив, Кремиковци, Перник, Елисейна и на мините в Рудозем, Мадан, Златоград, Доспат.

Какво е състоянието на почвите в земите със селскостопанско предназначение, които по отчет през 2015 г. да 5 202 752 ha или 46,8% от територията на страната. От тях използваната земеделска площ е в размер на 5 011 494 ha (45,1%), от която се обработва 3 493 688 ha. Необработваемите земи от площите със селскостопанско предназначение са 191 258 ha или 1,7% от територията на страната.

В периода 2009–2015 г. се наблюдава макар и слабо изразена тенденция към увеличаване на площите на обработваемата селскостопанска земя. Извършваните анализи за състоянието на почвите показват, че те са в добро екологично състояние по запасеност с биогенни (органични) вещества, като основният натиск върху тях идва от небалансираната употреба на изкуствени торове. Отделно се отчитат и необратими загуби на почва в резултат на някои деградационни процеси. На първо място това са свлачищата и отнемане на почва в резултат влиянието на природни явления, като интензивност на валежите, ерозия, изветрителни процеси, морска абразия, щормови вълнения и др. А също така и на техногенни въздействия от човешката дейност при строителството на пътища, състоянието на изградените ВиК мрежи и експлоатацията им в потенциално опасно свлачищни райони, добив на полезни изкопаеми, ново строителство и др.

Отделно почвата е подложена на дифузни (атмосферни отлагания) замърсявания с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители (Полиароматни въглеводороди — РАН, Полихлорирани бифенили — РСВ и Хлороорганични пестициди), както и на локално въздействие от индустриални предприятия, минни обекти, складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита.

Степента на замърсяване на почвата за периода 2005–2015 г. е в допустими граници, което дава основание тя да бъде оценена в добро екологично състояние. За това допринася и периодичният контрол, който се извършва от всичките 397 пункта, включени в Националната мрежа за почвен мониторинг.

Източници на замърсяване на атмосферата и поети ангажименти и действия за намаляване на емисиите

В най-общ вид технологичните замърсители се класифицират по два признака: материални — замърсяване на атмосферата, водата и почвата с твърди, течни и газообразни химически елементи и съединения и енергетични — топлина, шум, вибрации, ултразвук, светлина, електромагнитни и йонизиращи излъчвания. Според отчетни данни на МОСВ основните замърсители на атмосферния въздух с вредни вещества и прах в нашата страна са в резултат от горивните процеси в ТЕЦ-овете, индустриалните предприятия, от бита и от транспорта. Най-големи са емисиите на серен диоксид, азотен диоксид и прах от химическата и нефтопреработвателната индустрия, от черната металургия и производството на строителни материали.

За разлика от емисиите на серни и азотни оксиди и амоняк, които за периода от 1990 до 2015 г. намаляват, то емисиите на ФПЧ_2,5^[1] се увеличават от 21 kt през 1990 г. на 29 kt през 2015 г. или с 38%, а количествата на емисиите на ФПЧ₁₀^[2] през 2015 г. са 50 kt или с 3,7 kt повече от 2014 г. Причина за увеличените количества на фини прахови частици е нарасналата употреба на дърва за горене за битови нужди, като най-евтин източник на гориво.

През 2015 г. в рамките на Националната Автоматизирана Система за Контрол на Качеството на Атмосферния Въздух (НАСККАВ) в страната, са функционирали общо 50 стационарни пункта — 34 автоматично измервателни станции (АИС), 9 пункта с ръчно пренабиране (РП) и последващ лабораторен анализ, 7 ДОАС системи (на принципа на диференциална оптична атомноабсорбционна спектрофотометрия), разположени в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и Ст. Загора (с. Ръжена).

Основната цел на Националната програма за контрол на замърсяване на въздуха за периода от 2020–2030 г., е разработването на политики и мерки и тяхното изпълнение за намаляване на емисиите спрямо 2005 г. Според поетите ангажименти, отговарящи на изискванията на Директива (ЕС) 2016/2284, това ще доведе до постигане на нива на качество на атмосферния въздух (КАВ), които да не водят до отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и за околната среда. Тясно свързани със законодателството, стратегиите и целите на ЕС са и политиките, които България провежда за климатичните промени, възобновяемата енергия и енергийната ефективност.

Разпределение на дела на емисиите на вредни вещества през 2015 г. по основни групи източници
(Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. 2017.)

Емисии на:	Дялове на емисиите по основни групи източници
SO2	69% — ТЕЦ; 5% — Битово горене; 7% — Горивни процеси в индустрията; 19 % негорими производствени процеси
NO2	29% — ТЕЦ; 22% — негорими производствени процеси; 31% — пътен транспорт; 12% — Друг транспорт; 6% — Други източници
NH3	88% — Селско стопанство; 9% — Негорими производствени процеси; 3% — Други източници
ФПЧ10	52% — Битово горене; 32% — Негорими производствени процеси; 9% — ТЕЦ; 2% — Горивни процеси; 5% — Пътен транспорт
ФПЧ2,5	80% — Битово горене; 8% — Пътен транспорт; 9% — Негорими производствени процеси; 3% — Други източници

След 2005 г. е постигнат значителен напредък по отношение намаляване броя на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), в които не се превишават нормите на КАВ за серен диоксид и средночасовите норми за азоти оксиди, но във всичките шест РОУКАВ в страната продължава превишаването на нормите на ФПЧ10.

Основните сектори-източници на емисии над допустимите норми в страната са: битово отопление — ФПЧ2,5 и НМЛОС; селско стопанство — амоняк и азотни оксиди; енергетика — серни и азотни оксиди; сухопътен транспорт — азотни оксиди и НМЛОС; индустриални процеси и неорганизирани производства — НМЛОС и серни оксиди; употреба на разтворители — емисии на НМЛОС (Неметанови летливи органични съединения).

Предлаганите допълнителни възможни политики и законови мерки за изпълнение на поетите ангажименти за намаляване на емисиите в страната са насочени основно към секторите: битово отопление, сухопътен транспорт, селско стопанство и, разбира се, топло електрическите централи, използващи за гориво въглища, независимо от предприеманите мерки за изграждане на сероочистващи инсталации.

За значително подобряване качеството на атмосферния въздух предлаганите мерки за отопление в бита на населението се свеждат до намаляване съдържанието на влага в дървата за огрев, заместването им с еко-брикети и пелети, разширяване използването на природен газ и електроенергия, а също екопроектиране и инвестиции в локални отоплителни системи. В транспортния сектор: продължаващо модернизиране на автомобилния парк с използване на по-чисти „еко“ горива и електроенергия. Извеждане на замърсяващите транспортни средства от градските зони на големите гладове и др. В селското стопанство: контрол върху управлението на произвеждания оборски тор, а също и върху използването на азотоподдържащи торове, в т.ч. и на естествена тор.

В Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха в България в периода до 2030 г. са разработени два варианта за прогнозирано намаление на емисиите в килотона, от които единият е при продължаване на вече приетите политики и мерки, а вторият — при отразяване на законовите мерки и политики по поетите ангажименти за КАВ до 2030 г. (Табл.). Докато при първия вариант намалението на емисиите спрямо отчетените количества през 2005 г. не се изпълнява за азотните оксиди, НМЛОС, амоняка и ФПЧ2,5 в годините при прогнозирани количества, заградени с квадратчета, то вече при втория вариант прогнозното намаление съответства на поетите ангажименти, отговарящи на изискванията на Директива (ЕС) 2016/2284.

Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха в България в периода до 2030 г.
(По лит. изт.: Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха в България 2020–2030 г. юни 2019.)

Замърсител	І. Прогнозирано намаление на емисиите (килотона) при сценарий за продължаване на вече приетите политики и мерки. ІІ. Прогнозирано намаление на емисиите (килотона) при сценарий за отразяване на всяка отделна политика и законова мярка по поетите ангажименти за КАВ				Намаляване на емисиите спрямо 2005 г. в %
	Отчет 2005	2020	2025	2030	2020	2025	2030
Азотни оксиди І	183.2	97.3	90.3	85.4	47	51	53♦
II	183.2	93.8	84.4	74.7	49	54	59
НМЛОС	80.7	67.8	62.5	55.9	16♦	23	31♦
II	80.7	62.1	53.3	46.3	23	34	43
SO2
КАВ — Качество на атмосферния въздух
♦ — недостигане на показателите за КАВ
НМЛОС — Неметанови летливи органични съединения

Независимо че в нашата страна атмосферните концентрации на тежки метали като резултат от различни индустриални дейности и от изгарянето на въглища не са високи, опасността идва от факта, че попаднали в околната среда, те не се разлагат и за растенията и животните могат да бъдат опасни за дълъг период от време при поемане дори и на малки количества от тях.

В пунктовете, измерващи средногодишните норми, не са отчитани превишения над регламентираните с изключение на епизодични отклонения на кадмий в районните пунктове за качеството на атмосферния въздух в Пловдив — Долен Воден и Пирдоп.

Като страна на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, България е поела задължението и ежегодно извършва мониторинг и на емисиите на парникови газове по източници на отделяне и по поглъщатели. Емисиите на основните парникови газове обхващат: CO₂ — въглероден диоксид, CH4 — метан, N₂O — диазотен оксид, HFCs — хидрофлуоркарбони, PFCs — перфлуоркарбони и SF₆ — хексафлуорид, както и прекурсорите — предшествениците на парникови газове (NO₂, CO, NMVOC) и серен диоксид — SO₂.

Различните парникови газове с различна сила оказват влияние върху затопляне на климата. За измерване на въздействието им Международният комитет по изменение на климата (IPCC) е създал индекс наречен „Потенциал на глобалното затопляне“, при който топлинната енергия на въздействие на всички парникови газове се сравнява с този на CO2, който се приема за единица и се обозначава като CO₂ — еквивалент.

През 1988 г. CO2 екв. в България е имал стойности от 116 427 Gg (гигаграма), в т. ч. 89374 Gg CO₂ (76,8%), а през 2015 г. CO₂ екв. намалява на 61501 Gg, в т. ч. 48294 Gg CO₂ (78,5%). Или общото намаление на CO₂ екв. в 2015 г. спрямо отчетените данни през 1988 г. е с 47 %.

Битови и промишлени отпадъци и превръщането им в ресурс

В резултат на разработените и утвърдени нормативни актове за управление на отпадъците от страна на Министерство на околната среда и на водите са регламентирани технически и експлоатационни изисквания, гарантиращи в достатъчно висока степен опазването на човешкото здраве и околната среда. С тях също се създават условия за установяване на пазарните принципи, навлизане на частната инициатива в управлението на отпадъците и поемане в максимална степен на разходите по обезвреждането от причинителите им.

Националната политика за управление на дейностите по предотвратяване, намаляване и обезвреждане на отпадъците е насочена към:

• Създаване на йерархия в системата за управление на отпадъците с основни направления за предотвратяване на образуването им, повторна употреба и екологосъобразно обезвреждане на тези от тях, които не могат да бъдат рециклирани;

• Утвърждаване на принципите за „отговорност на производителя“ и „замърсителят плаща“;

• Хармонизиране на нормативната уредба със законодателството на ЕС;

• Изграждане на система от съоръжения и инсталации за обезвреждане и/или преработка на отпадъците;

• Подобряване на системата за мониторинг, събиране на информация и контрол;

• Работа с обществеността.

Националният план за управление на отпадъците 2014–2020 г., който е четвърти подред разработван план от МОСВ, се определя като план на прехода от управление на отпадъците към ефективното им използване като ресурс и предотвратяване на образуването им доколкото това е възможно. С изпълнението на заложените параметри в плана, ще се реализира значително намаляване на вредното им въздействие върху околната среда и човешкото здраве, а също намаляване и на използваните първични природни ресурси.

Основният източник на битови отпадъци (БО) са домакинствата, като делът на населението, обхванато от системите за организирано събиране и транспортиране, непрекъснато нараства и вече през 2012 г. обхваща 99,2% от населените места. С най-голям относителен дял в третирането на БО е тяхното депониране, независимо че през последните години се наблюдава намаляване на количествата им. По отношение на рециклираните БО, България има близки до средните по отчет за ЕС стойности в kg/жител/година.

Рециклирани битови отпадъци

	2010	2011	2012
Средно за ЕС-27	125	129	132
България	136	122	103

Отчита се, че в страната ни над 50% от битовите отпадъци са биоразградими, като техният състав е различен и е в зависимост от характера на населените места и се състои от градински и зелени растителни отпадъци, хранителни отпадъци, хартия, картони и др.

Генерирани битови отпадъци (kg/жит./година)

	2008 г.	2010 г.	2012 г.
Средно за ЕС-27	520	506	492
България	599	554	460

Тенденцията на генерираните битови отпадъци за България е към намаляване, което е положителен процес в провежданата политика, но същевременно значителни все още остават количествата на депонираните отпадъци.

Депонирани битови отпадъци (kg/жител/година)

	2008 г.	2010 г.	2012 г.
Средно за ЕС-27	199	186	162
България	—	411	318

Особено подчертана е разликата при сравнението обаче между количествата производствени отпадъци в България за периода 2004–2010 г. с тези на ЕС-27, където на единица произведен БВП те са с три пъти по-ниски стойности. Тези резултати са вследствие неефективната обработка/преработка на първичните ресурси в страната, дължащо се на използваното остаряло оборудване и технологии.

Разглеждайки въпросите на сектор „Отпадъци“ в България, следва да се посочи, че реално са осъществени няколко основни достижения, които очертават посоката, в която се развива секторът. На първо място това е транспонирането на европейското законодателство в българското законодателство и нормативна база, наред с конфигурирането на значителен административен управленски персонал на национално, регионално и местно ниво. Освен това страната ни е с едно от най-ниските нива на генерирани отпадъци на 1 жител в ЕС и същевременно и има достатъчно добри постижения в рециклирането и оползотворяването на отпадъците.

Съществуват възможности за промяна в нагласата на общественото мнение в полза на екологосъобразното и ефективно управление на отпадъците и финансово обезпечаване за внедряване на нови и усъвършенствани технологии и организация за събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците, както и на реновиране за повторно използване на излезли от употреба стоки за бита.

Като слаби страни могат да се посочат изоставането в сроковете, свързани със закриване на общински депа, които не отговарят на европейските изисквания, както и липса на целенасочени мерки и стимули, които да допринасят за намаляване и предотвратяване образуването на отпадъци.

Генералната, стратегическа цел, която се поставя с Националния план за управление на отпадъците 2014–2020 г. е: общество и бизнес, които не депонират отпадъци.

В разработените сценарии на Националния план се възприема подход за достигане на целите чрез рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло чрез разделното им събиране от домакинствата, а също и от други източници, и допълнително изграждане на инсталации за сепариране на смесени отпадъци в районите, където това е необходимо.

Предвижда се също биоотпадъците да се третират чрез домашно компостиране/анаеробно разграждане, а освен основната инсталация на територията на общината център на Регионалното сдружение за управление на отпадъците (РСУО) да се изграждат и няколко по-малки децентрализирани инсталации в отделните общини, влизащи в състава на РСУО, и съответно затваряне на общинските депа, не отговарящи на изискванията.

Разработваните стратегически програми и провежданите политики от ЕС и държавите членки целят преминаване на обществата към модел на кръгова икономика чрез ефективно използване на ресурсите, намаляване на образуваните отпадъци и увеличаване на рециклираните, както и дела на реновираните излезли от употреба стоки. За целта е необходимо непрекъснато да се наблюдава и анализира съотношението между БВП и вътрешното потребление на материалите или БВП в евро произведен от еквивалента на 1 кг материал.

Освен чисто икономическият ефект подобреното управление на отпадъците намалява значително годишните нетни емисии на парникови газове, като значителна част е постигната след 2000 година, което основно се дължи на намаляване на отделяния метан от депата и на емисиите при рециклирането.

Горите — фактор за формирането и поддържането на жизнената среда в България

Засилващата се деградация на горите е причина ИК на ООН през 1985 г. да създаде Международна кооперативна програма за мониторинг и оценка на влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху горските екосистеми. През 1986 г. страните членки на ЕС одобряват и приемат проекта за защита на горите от атмосферното замърсяване. В реализирането на програмата участват 35 страни, включително САЩ и Канада, както и България.

От извършените наблюдения е установено, че състоянието на около 1/4 от короните на дърветата от наблюдаваните горски участъци са увредени (опадане, засъхване, пожълтяване на листата), което основно се дължи на увеличаване киселинността на повърхностния слой на почвата. По-силно този процес е изразен в Централна и по-слабо в Източна Европа.

Резултатите от проведените през 1998 г. изследвания в 135 пробни площи (с размери 16 km/16 km), сочат тенденция към влошаване на състоянието на горите и в България. Около 20% са силно обезлистени и загинали дървета от широколистните, а при иглолистните гори този процент е по-висок.

Тревогата е обяснима, защото горите наред с обезпечаването на човешката дейност с чисто материални ресурси като дървесина, смола, листников фураж, семена, билки, гъби, дивеч и др. имат и „защитно-социални“, „средообразуващи“, „екологични“ и др. функции.

Гората способства за осигуряването на благоприятно за човека и другите организми равновесие в природната среда, за изравняване на баланса между кислорода и въглеродния диоксид. Тя е носител на климаторегулиращи функции. Гората компенсира вредните последици от урбанизацията и индустриализацията и другите видове замърсявания на околната среда и има прахозадържащи, газоочистващи, йонизиращи, шумопоглъщащи и рекреационни функции.

Върху процесите за противодействие на отрицателните промени, които се наблюдават понастоящем в климата, важна роля има надземната дървесна маса на горите и способността й да поглъща CO₂. От направени анализи и изследвания за нашата страна е установено, че особено интензивна е акумулацията на CO₂ през периода 1987–1993 г., която се изменя съответно от общо 4,46 млн. t на 7,87 млн. t CO₂^[3]. Този процес е в резултат от значителните положителни промени, които са извършени в горите на България, чиито ресурси са се увеличили с около 1,65 пъти в 1990 г. спрямо наличните през 1955 г.

Към 2015 г. общата горска площ е в размер на 4 222 874 ha или малко над 38,1% от територията на страната. Спрямо 1960 г. тя се е увеличила с 587 781 ha или с 5,3%. От общата горска площ залесената е 3 857 658 ha (91,4%), незалесената, подлежаща на залесяване (сечища, пожарища, голини) — 65 065 ha (1,5%) и недървопроизводителна горска площ (обработваеми земи, ливади, поляни, разсадници, просеки и др.) — 300 151 ha (7,1%).

Разпределението на горите в зависимост от вида собственост, е както следва: държавни гори (73,2%); недържавни горски площи (24,7%), от които 13,1% — общински, 10,1% на частни собственици, 1% собственост на юридически лица и 0,5% собственост на религиозни общности; земеделски земи, придобили характер на гора — 2,1%.

Общият запас на дървесина от горите към края на 2015 г. се оценява на 680,5 млн. m³, от които 302,6 млн.m³ е запасът в иглолистните и 377,9 млн.m³ в широколистните гори.

Изпълнявайки множество икономически, социални и екологични функции, горите в България, са от особено значение за устойчиво развитие на страната. Те са ключов фактор за формирането и поддържането на жизнената среда. Горите осигуряват и поддържат количеството и качеството на 85% от водния отток в страната или около 3,6 млн.m³ ресурс от чиста питейна вода. В тях се съхраняват над 80% от защитените растителни видове в страната, над 60% от застрашените от изчезване животински видове, осем от дванадесетте ландшафтни комплекса, определени от Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. През последните двадесет години поглъщането на парниковите газове от горските територии компенсира между 10,7 и 18,9% от общите емисии на парникови газове в България (63).

Какво е състоянието на горите, достатъчно жизнени и устойчиви ли са те, след като се оценява каква важна роля и въздействие имат те върху климатичните промени в страната. Отговор на тези въпроси получаваме от извършения интензивен мониторинг през 2015 г. от които е установено, че няма регистрирани превишавания на критични натоварвания за киселинност, сяра и азот, което същевременно е признак и за подобряване качеството на атмосферния въздух.

По отношение на обезлистяването, преобладаващите оценки за около 75% от наблюдавания дървостои, се оценяват като здрави и слабо увредени. Намалява и броят на горските пожари и засегнатите горски територии като през 2015 г. те са съответно 429 бр. и 4313 ha, при средногодишно отчетени за периода 2004–2014 г. от 550 бр. пожара и 11 000 ha.

Наблюдаваните положителни процеси в българските гори се дължат основно и на непрекъснато извършваните лесовъдски мероприятия в горите и лесозащитните дейности по прилагането на безвредни биологични лесозащитни средства за опазване на горите от болести, насекоми, вредители и други въздействия от биотичен и абиотичен характер.

За усъвършенстване на информационната система, ежегодно информираща за актуалното състояние на горите, през 2015 г. стартира проект „Подобряване на информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)“, чрез реализирането на който се предвижда създаване на двустранна връзка между партньорските институции на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС) и Изпълнителната агенция на горите (ИАГ) за обмен на данни.

Защитни функции на горите

Съгласно националното законодателство, защитни са горските територии за защита на: почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси; както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията.

Според данни на ИАГ, общата площ на защитните гори в т.ч. на водоохранните, противоерозийни и мелиоративни гори е 411 387 ha или 9,7% от общата горска площ на България.

В сравнение с 1995 г. площта на защитните гори е намаляла със 149 432 ha в т. ч. на водоохранните гори с 96 115 ha, на противоерозийните гори с 48 885 ha и на мелиоративните гори с 4 432 ha, в резултат на включването на част от тях в границите на територии, обявени за природни паркове.

Защитени гори

Според Министерската конференция за защита на горите в Европа (МСРFE), това е площта на горските и други залесени земи, защитени за целите за опазване на биоразнообразието, ландшафта и специфични природни елементи.

За периода от 2000 до 2015 г. е реализирано стабилно увеличаване на площта на защитените горски територии, което е от изключително значение за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие в България.

Според действащото природозащитно законодателство в България, се използват шест категории защитени природни територии по IUCN (International Union for Conservation of Nature):

І категория — Резервати

ІІ категория — Национални паркове

ІІІ категория — Природни забележителности

ІV — категория — Поддържани резервати

V категория — Природни паркове

VІ категория -Защитени местности

С цел опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие на територията на страната са обособени 3 национални парка, 11 природни парка, 55 резервата, 35 поддържани резервата, 562 защитени местности и 349 обявени природни забележителности. Общата площ на горските територии под режим на защита към 2015 г. възлиза на 2 387 687 ha, което представлява 21,5% от територията на страната. Същевременно те са и с най-голям относителен дял в разпределението на общата площ по „Натура 2000“, видно и от приложената таблица.

Общата площ на „Натура 2000“ към 2015 г. в България е 4,1 млн. ha
От тях 3,85 млн. ha са сухоземна територия, в т.ч.

Горски екосистеми	2,17 млн. ha	— 56,5%
Земеделски	0,46 млн. ha	— 12,09%
Тревисти	0,52 млн. ha	— 13,47%
Храсталачни и ерикоидни	0,23 млн. ha	— 5,9%
Разпокъсани и без растителност площи	0,05 млн. ha	— 1,2%
Други екосистеми	0,42 млн. ha	— 10,84%

Климатични промени

Природният капитал предоставя екосистемни услуги на човечеството, от които в голяма степен зависи и неговото благосъстояние. Но екосистемите, местообитанията и видовете които осигуряват този природен капитал, са в процес на израждане или напълно изчезват в резултат на човешките действия. Върху биологичното разнообразие и екосистемите оказва влияние и изменението на климата, като на натиск по оценка на ЕК, са подложени между 13 и 14% от местообитанията и видовете в Европа, с което ще се изостри проблемът и с инвазивните видове.

Проявлението на екосистемните услуги, влияещи върху социално-икономическите системи, респ. върху човешкото благополучие, могат да бъдат както материални, обект на стопански дейности, така и много други, някои от които „невидими“. Те обаче са от основно значение за адаптиране към изменението на климата, като предотвратяване на ерозия, наводнения, защита от ураганни ветрове и лавини, улавяне на въглерод, пречистване на води и водоснабдяване.

Тези факти поставят в затруднение цялостното остойностяване и обхващане на ползите (икономически, здравословни, социални и др.). Стремежът обаче за реализиране на един такъв подход ще има двустранен ефект. От една страна всеобхватна оценка на природния капитал за България може да допринесе за допълнителна добавена стойност в националните сметки и формирането на бъдещ „зелен“ БВП, а от друга да ограничи и намали експлоатацията на природни ресурси, пряко влияещи върху състоянието на екосистемите и тяхното възстановяване и жизненост^[4].

С цел приспособяване към настъпилите и очаквани изменения на климата в бъдеще за един по-дълъг период от време, е необходимо да знаем параметрите, които ги определят и какви противодействия срещу последствията са необходими, за да бъде смекчено тяхното влияние.

Взаимодействието между слънчевата радиация, атмосферната циркулация и земната повърхност определя многогодишния режим на времето на даден район, обусловен от географското му положение. За измерване на валежите и температурните промени, които се регистрират през последните десетилетия, по препоръка на Световната метеорологична станция, се извършват сравнения със средногодишните данни на показателите за периода от 1961 до 1990 г.

Средногодишната температура на въздуха в България през 2015 г. е била 12,7^оС и е втората най-топла година за периода 1988–2015 г. след 1994 г. Постигнатото отклонение от 1,6^оС от нормалната температура за районите с надморска височина под 800 метра за България не би следвало да се приема за достатъчно меродавна, именно поради характера на климата през тази година. А иначе за промените в световния климат през последните десетилетия могат да се използват следните индикатори: по-високи наземни температури; по-високи температури над океаните; високото съдържание на топлина в океаните; по-високите температури на въздуха близо до повърхността на земята; по-високата влажност; по-високата температура на морската повърхност; покачването на морското равнище; намаляването на морския лед; намаляването на снежната покривка; свиването на ледниците^[5].

Климатичните и метеорологични условия влияят на природните и антропогенни процеси, респективно върху състоянието на околната среда. Екстремните метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика, а също и на биоразнообразието.

Разработените от БАН сценарии на регионалния климат на страната за „близко бъдеще“ (2021–2050 г.) и за „далечното бъдеще“ (2071–2100 г.) по показателите средна годишна температура на въздуха и средна годишна валежна сума, сравнени с данните за климатичния период 1961–1990 г., показват: равномерно увеличение на температурата на територията на цялата страна с около 1,5 до 2^оС за близкото и 2,5 и 3,5^оС за далечното бъдеще; по отношение на годишните валежни суми, разпределението не е така равномерно, както това за температурите. В Източна България ситуационният модел показва намаление на валежите с между 5 и 10 mm/m² до 15 до 20 mm/m² в отделни райони, като обхванатите площи през втория период се увеличават.

На тези очаквани промени в средните годишни температури и валежни суми, следва да се обърне много сериозно внимание и в близките години е необходимо да се разработи дългосрочна програма за начините и мерките за тяхното компенсиране. Мерките, които биха могли да се предприемат могат да се изразят напр. в търсене на възможности за отглеждането и стопанисването в бъдеще на по-топлолюбиви растителни и дървесни видове, а също и на нови такива, а намаляване на валежите да се компенсира с изграждането на съвременни напоителни системи в селскостопанските земи. Същият подход следва да се приложи и към разработването на подробен анализ и решения за опазване и съхраняване на биологичното разнообразие в страната ни.