Никола Григоров
Зеленото богатство на България (25)

6.1. Състояние и перспективи на развитие

С неурбанизираните и богати на плодородни почти територии България може да се превърне в един от водещите в Европа производители на скъпи биохрани, на базата на растениевъдство без химия и на биоскотовъдство и на привлекателно място за екологичен туризъм. По този начин тя ще даде реален принос в подобряване качеството на живот и биологичното разнообразие на планетата.

Повишеният интерес на потребителите на биологично произвеждана селскостопанска продукция е причина в нашата страна биологичното земеделие и животновъдство да се развива с ускорени темпове. Така например докато през 2011 г. операторите заети с биологично производство (производители, преработватели, търговци), са били 1054 бр., то вече през 2015 г. техният брой нараства на 6173 бр.

През 2015 г. площите, които са били регистрирани в системата на контрол за биологично производство са 118,6 хил. ха, от които култивираните площи достигат 80,6 хил. ха. В структурно отношение 22,2 хил. ха са площите, заети със зърнено-житни култури — пшеница, царевица, ръж, овес, ечемик; 20,9 хил. ха са площите с технически култури, в т. ч. площи с маслодайна роза, лавандула, ароматни култури, медицински растения и подправки и 25,9 хил. ха са площите, заети с трайни насаждения — костилкови овощни видове, семкови овощни видове, за ядки и лозя.

Почти 8 хил. ха са биопасищата и ливадите, а земята, оставена да „почива“ е над 2000 ha. Най-голяма част от обработваемите биониви са заети с трайни насаждения — ябълки, праскови, орехи, лозя. Биоплодовете се отглеждат на близо 11 хил. ха, като за година тези площи са се увеличили почти двойно. Значително увеличение има и в площите, заети с пресни зеленчуци, ягоди, малини или култивирани гъби, които се произвеждат по биологичен начин. Увеличават се площите със зърнени и технически култури в т. ч. маслодайни биорози. Особено голям интерес има към биоземеделие, свързано с отглеждане на орехи, лешници и бадеми. Увеличават се градините и с биочереши. При гроздето по-голяма част от новите бионасаждения, са от десертните сортове, тъй като производството на биовино у нас все още не е достатъчно добре развито.

Отделно следва да се посочи, че през 2015 г. в страната са сертифицирани екологично чисти площи в размер общо на 901,6 хил. ха, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби.

Характерно за поземлената собственост в България е нейната значителна раздробеност, като средно един земеделски имот е около 0,5 ха. Съществуващото законодателство обаче е създало добри механизми, които позволяват доброволни споразумения между стопаните за комасация при ползването на земята. Раздробеността на земята се оказва обаче реална пречка за дългосрочни инвестиции в подобряване на нейното качество, извършване на трайни насаждения и изграждане на прилежащата й инфраструктура.

Дейността на малките стопанства същевременно е от решаващо значение за запазване на ландшафта, на местната култура и балансирано социално и териториално развитие на страната.

Средно по 1000 фермери на година са желаещите да стартират в сферата на биоземделието. Интересът е много голям поради няколко причини. Основната е, че търсенето на екологично чисти продукти — храни, козметика, облекло, се увеличава непрекъснато. Потребителите на биопродукти стават верни почитатели на „зеления“ начин на живот и рядко се връщат към конвенционалните такива. Почти цялото количество произведена биопродукция намира пазар на добра цена, често и зад граница. Не на последно място — субсидиите и възможностите за подпомагане по европейските програми на биопроизводителите са значително повече в сравнение с помощта за земеделските стопани, произвеждащи конвенционални продукти.

Знакът за „био“ поставен на опаковките, е Зелено листо, очертано с 12 звезди, което отличава биопродуктите на пазарите в Европейския съюз. Знакът се използва и от всички български фермери, които стриктно спазват изискванията за биопроизводство. Той стои и върху преработените продукти, в които са вложени само биосуровини. Има разработени изисквания, които задължават не само производителите, но и превоза и складирането на биопродуктите да подлежи на специфичен контрол. Например складовете в магазините трябва да се организират така, че на местата, на които се съхраняват биопродуктите, да няма и конвенционални такива. Целта е да не се прехвърлят химикали към биопродуктите, които да ги замърсяват.

За да получат правото да носят знака за биопродукт, фермерите и производителите трябва да отговарят на стриктни изисквания и да получат редица сертификати. Задължително условие при производство на биозеленчуци и биоплодове е почвите, върху които те се отглеждат, да са пречистени от пестициди и други химикали в продължение поне на три години. Химическите торове са абсолютно забранени. Забранени са и традиционните лекарства при отглеждане на животни, от които се добива биомляко или месо. Крайните продукти, които имат претенцията да бъдат био, трябва задължително да съдържат в състава си поне 95% суровини, сертифицирани като биологични. Ако това съотношение се наруши, зеленото листо на Евросъюза не може да се постави върху етикета на съответната стока.

Освен зеленото листо, което е универсален знак за биопродукти в целия Европейски съюз, има и втора гаранция за произхода на съответната стока. Върху всички биопродукти трябва да стои и логото на компанията, издала сертификата за био. Всеки биопродукт трябва да бъде съпроводен и със съответстващ сертификат, който гарантира произхода му. По него може да се проследи и целия път на производство на съответната стока. Издаващи биосертификати в България са фирмите: Балкан Биосерт ООД, КЮ Сертификейшън, Серес — Сертификация на екологични стандарти ООД, АСЕРТ — Европейска организация по сертифициране АД, Институт за контрол на биологични продукти и др.

В установяването на траен модел за развитието на биоземеделието в сектора на селското стопанство в България, важна роля има агроекологията. Агроекологията се определя ката наука за прилагане на екологични концепции и принципи за проектиране и управление на устойчиви агроекосистеми. Екосистемата е съвкупност и взаимодействие между биоценозата (живите организми) и биотопа (микроклимат, почви, релеф, води). Агроекологията очертава създаването на възможности за агроекосистемите да се развиват в условията на минимална зависимост от агрохимическите и енергийни суровини и да се засилва взаимодействието между биологичните компоненти в механизма на системите, които осигуряват собственото си почвено плодородие, производителност и защита на културите [Вл. Попов (56); Ю. Дойчинова (24)]

Оптимизиране и развитие на агроекосистемите се извършва чрез прилагането на следните по-важни принципи:

• осигуряване на благоприятни почвени условия за растежа на растенията на основата на оптимално управление на органичните вещества и биотичната дейност на почвата;

• подобряване цикличността на хранителните вещества от почвата и рециклиране на биомасата;

• свеждане до минимум на загубите, дължащи се на неблагоприятни фактори чрез оптимално управление на микроклимата, на прибирането на реколтата, на водите и почвите чрез увеличаване на почвената покривка и др.;

• видова и генетична диверсификация на агроекосистемата за постигане на стабилност на добивите на биомаса, намаляване на риска, устойчивост във времето и предоставянето на екологични услуги.

Чрез проектиране на земеделски системи, които имитират природата, може да се постигне оптимално използване на слънчевата светлина, цикличност и достъпност на почвените хранителни вещества и използване на валежите. Стратегията се допълва и от съвместните действия, които са резултат от различните комбинации на култури, дървесна растителност и животни в пространствените и времеви режими [Вл. Попов (56)].

По-важните екологични характеристики за възстановяване и поддържане на селскостопанското разнообразие са:

• ротация на културите, чрез който процес се осъществява предоставяне в почвата на необходимите й хранителни вещества, а заедно с това се нарушава жизнения цикъл на насекоми, вредители и плевели;

• създаване на плантации от поликултури, засадени в достатъчно близко пространство, при което между видовете отсъства конкуренция, а близостта им помага за повишаване на доходите от тях;

• създаване на агролесовъдски системи, на територията на които се отглеждат дървесни видове заедно с едногодишни култури, в резултат на което се получава взаимно допълващи се компоненти с цел повишаване ефективността на системата;

• покривни култури — засаждане на чисти или смесени едногодишни растителни видове в овощни градини с цел подобряване състоянието на почвата, създаване на микроклимат и осъществяване на биологичен контрол над вредителите;

• взаимодействие между растителни и животински видове в агроекосистемите за постигане на по-големи обеми на биомаса, на производство и възможности за по-добро рециклиране.

Биоразнообразието е с голяма стойност в агросистемите, което освен всички други предимства, намалява риска за земеделските производители при компрометиране на добива на една от културите, приходите от другите култури в акроекосистемата да я компенсират.

Резултатите от агроекологичното проектиране и производство са подобряване на икономическата и екологичната устойчивост на агроекосистемата чрез системи за управление в съответствие с местните ресурси и съществуващите екологични и социално-икономически условия.

Биологичното земеделие се извършва чрез съчетаване на съвременните знания и практики с традиционните земеделски умения при засилена грижа и внимание за опазване на местните природни ресурси и биологичното разнообразие от растения и животни, оборотност и рециклиране на ресурсите и поддържане на устойчива и чиста околна среда за хората. За осъществяването на тази цел земеделските биопроизводители спират използването на химически и синтетични продукти като минерални торове за подхранване на почвата, пестициди за растителна защита или хормони за растежа на селскостопанските животни.

Особено силно е присъствието на научната, изследователска и приложна дейност на зелените биотехнологии, в която област нашата страна има определени традиции и постижения. Става въпрос за създаване на нови и подобрени сортове растения, за развитие на нови растителни видове чрез техники, позволяващи производство на нови растителни единици от растителни тъкани (пр. от листа, корени и стъбла) и на растително генетично инженерство чрез селективен генетичен трансфер и техники за култивиране [М. Маркова (41)].

Успехите на българските учени в областта на зелените биотехнологии се дължат и на създадените добри условия в множество научноизследователски и развойни звена, институти и академии. Тази дейност е съсредоточена в: Агробиоинститут — София, Институт по лозаро-винарство — Плевен, Институт по фуражите — Плевен, Агроинститут — Русе, Агроинститут — Ген. Тошево, Институт по царевицата — Кнежа, Институт по агрокултури — Карнобат, Институт по генетични култури — Казичене, Институт по растителни генетични ресурси — Садово, Институт по памука — Чирпан, Агроинститут — Кюстендил. А също звената и институтите в БАН, Софийският университет, Лесотехническият университет, Университетите в Ст. Загора и Пловдив, както и Селскостопанската академия и др. приложни агротехнологичните паркове.

Българските учени чрез своите разработки на нови и подобрени сортове земеделски култури и селекционирани видове, са известни в много страни в света. Основни направления, в които и понастоящем е насочена тяхната научно-внедрителска дейност, са: конвенционална селекция, генетично инженерство и генетично модифицирани растения, геномика, протеомика, метаболомика, биоинформатика, молекулярна селекция и селекция на основата на молекулни маркери, тъканни култури и микроразмножаване, диагностика и лечение на болести при растенията [М. Маркова (41)].

Във връзка с Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство по отношение приложението на постиженията на биологията и медицината и въпросите за използването на генетично модифицирани продукти, е и приетата Европейка директива 1829/2003 г. В нея се очертават мерките, осигуряващи високо ниво на защита на човешкия живот и здраве, здравето на животните и общото благоденствие във връзка с използването на продукти на генно модифицирани организми (храни и добавки).

Оценяването и контрола на биологичната безопасност на ГМО институционално в рамките на ЕС се осъществява от Институт за здравето и потребителска защита, Европейското бюро за химикалите, Европейска мрежа от лаборатории за ГМО, Национални лаборатории в областта на ГМО.

Хармонизиране на законодателството в нашата страна с Европейското, се извършва с приетия Закон за генетичномодицифицираните организми (ГМО) от м. март 2005 г. Процедурите за разрешаване на приложенията и потреблението на ГМО (в т. ч. на растения и храни, съдържащи ГМО), се извършва след научнообоснована оценка на риска на човешкото здраве и околната среда, и след провеждане на обществено обсъждане.