Денис Лихейн
Сянка в дъжда (31)

30.

Ейнджи ме събуди в пет сутринта, постави топлите си длани върху свежо обръснатите ми страни, езикът й се опитваше да отвори устата ми, докато краката й изритваха и последния ъгъл завивка от нас и по-голямата част от мен беше покрита от тялото й.

— Чу ли птиците?

— Не — някак си успях да отговоря.

— И аз не ги чух.

* * *

Лежахме прегърнати, докато утрото пълнеше стаята със светлина. Ейнджи се бе свила в мен като в мида.

— Знае, че го наблюдаваме — пророних.

— Пиърс ли? И аз имам това чувство. За цялата седмица, откакто го следим, спря само веднъж — за едно кафе. Ако пресява кореспонденцията на някого, не го прави в колата — Тя се обърна, гладкото плъзване на тялото й по кожата ми подпали кръвта ми. — Много е умен. Ще изчаква.

Отместих късо косъмче коса от миглата й.

— Това твое ли е? — попита.

— Мое. — И станах от леглото. — Каза, че времето е от голяма важност. Затова горе на покрива се опита или да ме купи, или да ме откаже от играта — времето не му достигаше за нещо.

— Така е — каза Ейнджи. — Но трябва да отчетем, че това беше, когато той все още си е мислел, че има споразумение със семейство Доу. Сега, когато такова няма, защо…

— Откъде сме сигурни, че няма?

— Само от Кристофър Доу. Исусе Христе, та той унищожи дъщеря им! Защо да му плащат — вече няма с какво да ги притиска!

— Да, но помниш, че самият Кристофър Доу е сигурен, че той пак ще се върне към тях. Ще се заеме с Кери, ще се опита да я смаже, както Карън.

— И какво ще спечели от това?

— Не става дума само за печалба — казах аз. — Мисля, че е въпрос на принципи за Пиърс. Защо да се отказва от този лесен начин за изкарване на пари?

Ейнджи прокара пръсти по корема и гърдите ми.

— Как по-точно би направил нещо на Кери Доу? Съмнявам се, че ако е посещавала психиатър, той е бил психиатърът и на дъщеря й. Схемата „Даян Бурн“ е неприложима. Семейство Доу не живеят в града, така че не може да се бърка в кореспонденцията им.

— Практиката на Пиърс е — заразсъждавах на глас, като се подпрях на лакът, обърнат към Ейнджи — да действа чрез един лекар психиатър, в един пощенски район. Добре. Но това са нещата, които са му били под ръка. Сега баща му е професионален убиец на съзнания, самият той е бил в Специалните части.

— Е?

— Е, аз мисля, че той винаги е добре подготвен. И нещо повече — мисля, че винаги е готов за импровизации. И че той винаги, ама винаги работи на базата на лична информация — най-интимните неща. Това е в основата на всичките му действия. Въобще не се поколеба да плати на нужните хора, за да получи сведения за нас. Разбра, че Буба ми е страшно близък, и веднага използва тази информация. Разбра, че си недосегаема заради дядо си, и като не може да стигне до мен чрез Буба, нападна Ванеса. Неговият обсег може и да е ограничен, но иначе е дяволски умен.

— Така излиза. А всичко, което знае за семейство Доу, го знае от Уесли.

— Да, но това е стара информация. Дори Уесли да е все още някъде наоколо, информацията му е остаряла с десет години.

— Вярно.

— Пиърс би имал нужда от помощта на някой, който не само е познавал много добре семейство Доу, но продължава да е близък с тях и сега. Колега на доктора. Добра приятелка на съпругата. Или…

Погледнах към Ейнджи, тя се повдигна на лакът и двамата викнахме в хор:

— Прислугата.

* * *

В шест вечерта Шивон Мълруни слезе от влака в Уестън и забърза по тротоара, преметнала чантата си през рамо.

Когато минаваше край хондата на Ейнджи, ме видя, седнал на капака, и лицето й се изопна.

— Здрасти, Шивон — потърках брадичката си. — Какво мислиш за промяната?

Тя погледна през рамо към мен и не отговори веднага.

— Не ви познах, господин Кензи. Имате белег.

— Да, имам — плъзнах се от капака. — Подарък от един юнак.

— За какво? — Раменете й се изпънаха, когато приближих, изглеждаше, че всеки момент ще побегне.

— Бях открил, че не е това, за което се представя. И той се ядоса. Много.

— И се опита да ви убие?

— О, да. И нея също. — Посочих Ейнджи, застанала на няколко крачки от нас.

— Бил е лош човек, мисля — изрече Шивон.

— Откъде си, Шивон?

— От Ирландия, разбира се.

— Северна, нали?

Тя кимна.

— Гнездото на всички неприятности — изгъгнах.

— Не се подигравайте, господин Кензи — прошепна тя.

— Загубила си семейството си, нали?

Малките й очи бяха неподвижни, тъмни и пълни с гняв.

— Да. Няколко поколения.

— И аз — усмихнах се. — Прапрапрадядо ми, ако не се лъжа, от страна на баща ми, е бил екзекутиран в Донегал през 1798-а, когато французите ни прецакаха. А прадядо ми по майчина линия — продължих и й намигнах — е бил намерен с прерязано гърло, на колене и с език, отрязан наполовина, в обора си.

— Бил е предател. — Лицето на Шивон се смали.

— Или „оранжевите“ са го подредили така, за да изглежда предател. Знаеш как е на война като тази: умират хора и ти не знаеш причината за смъртта им, докато не ги срещнеш отвъд. В друг случай хора умират без видима причина, просто защото нечия кръв е кипнала, защото всичко е хаос, защото е много лесно да се измъкнеш без последствия. Чувам, че откакто са прекратили огъня, там е пълна лудница. Знаеш ли, Шивон, в Южна Африка две години след падането на апартейда са загинали повече хора, отколкото по време на режима. Същата работа и в Югославия след комунизма. Искам да кажа — фашизмът наистина е лошо нещо, но поне има някакъв респект. Отиде ли си, лошата кръв, толкова дълго потискана, кипва. Разчистват се сметки за неща, каквито набеденият не си спомня да е правил.

— Опитвате се да ми кажете нещо ли, господин Кензи?

— Просто се разприказвах, Шивон — поклатих глава аз. — Защо напусна стария Содом?

Тя наклони глава.

— А вие обичате ли мизерията, господин Кензи? Да подаряваш половината от годишния си доход на правителството? Харесва ли ви отвратително време и безкраен студ?

— Не бих казал, че което и да е от изброените неща ми се нрави — свих рамене аз. — Попитах, понеже много хора, напуснали Северна Ирландия, никога вече не могат да се върнат обратно — твърде много мераклии само ги чакат да слязат от кораба. И твоят случай ли е такъв?

— Дали някой не ме чака там, за да ме довърши?

— Да.

— Не. Не е такъв случаят — каза тя, загледана в земята. Клатеше безспир главата си, като че това движение можеше да спре превръщането на този вариант в истина. — Не. Не.

— Шивон, можеш ли да ми кажеш кога Пиърс смята да атакува отново семейство Доу? Или точно как смята да го направи?

Тя бавно отстъпи, странна усмивка изкриви устните й.

— О, не, господин Кензи. Желая ви приятен ден. Разбирате ли?

— Дори не попита „Кой е Пиърс?“ — напомних й.

— Кой е Пиърс? — изрече тя. — Сега доволен ли сте?

Обърна се и тръгна към стълбите, а чантата се поклащаше на рамото й. Ейнджи се отдръпна настрана, когато Шивон стигна стълбището, потънало в мрак, и се заизкачва по него. Изчаках, докато стигна до първата площадка.

— Какво е положението със зелената ти карта, Шивон? — Тя замръзна на място. — Работната ти виза редовна ли е? Защото чувам, че от Имиграционната служба са взели да стягат пръстена около ирландците. Особено в нашия град.

— Няма да го направите! — прошепна тя, без да се обръща.

— Напротив, ще го направим — обади се Ейнджи.

— Не можете.

— Можем — заявих. — Помогни ни, Шивон.

— Или какво?

— Един телефон на мой приятел в Имиграционната, Шивон, и ще празнуваш Деня на труда в шибания Белфаст.