Алън Брадли
Сладкото на дъното на пая (28)

Благодарности

Винаги, когато започна да чета нова книга, първо преглеждам благодарностите, защото те ми дават обща представа за произведението: карта, която показва средата, в която книгата е написана, къде е била и как се е появила на бял свят.

Едва ли има друга книга, която в процеса на писане да е била по-насърчавана, от „Сладкото на дъното на пая“ и за мен е изключително удоволствие да благодаря на Асоциацията на криминалните писатели и журито, което избра книгата за награда „Дагър“ за дебют: Филип Гудън, председател на асоциацията, Маргарет Мърфи, Ема Харгрейв, Бил Мейси, Сара Менгък, Кешини Найду и Сара Търнър.

Искам да изкажа и специални благодарности на Маргарет Мърфи, която не само бе председател на комисията, но и отдели време от собствения си натоварен график в деня на наградите, за да посрещне лично един скитащ чужденец в Лондон.

Благодаря на Мег Гардинър и Ан Клийвс за това, че ме накараха да се почувствам така, сякаш съм ги познавал цял живот.

Благодаря на Луис Пени, също носителка на наградата „Дагър“, чиято щедрост и насърчение са видни и от важната роля, която играе уебсайтът й за младите писатели. Луис наистина знае как да „се отплаща“ за нещата, които е получила. Освен това романите й за инспектор Арман Гамаш са просто страхотни!

Благодаря на агента си Денис Буковски, задето лети през Атлантически океан, за да е до мен, и въпреки часовата разлика се грижи винаги да пристигам навреме.

Благодаря отново и на Бил Мейси от „Орион Букс“, който имаше достатъчно вяра в мен, за да купи книгата ми — както и цялата поредица — само въз основа на първата глава, и за това, че ме заведе на незабравим обяд в някогашната „Кофа кръв“ в Ковънт Гардън — мястото, на което поетът и критик Джон Драйдън е бил нападнат от разбойници в един проход. Имам невероятен късмет, че Бил е мой редактор. С него наистина сме сродни души!

Благодаря на Кейт Мисиак и Моли Бойл от „Бантам Дел“ в Ню Йорк и на Кристин Кокран от „Дабълдей Канада“ за вярата им в мен и подкрепата.

Благодаря на Робин Карни от „Орион Букс“ за отличните й и остроумни предложения. Благодаря на Ема Уолъс и Женевиев Пег, също от „Орион Букс“, за ентусиазма и приятелското посрещане.

Благодаря на дружелюбните и услужливи служители на Британския пощенски музей и архив в Лондон, които отговориха с радост на въпросите ми и ми позволиха да използвам материалите им, свързани с историята на Черното пени.

Благодаря на старите ми приятели и съучастници от Саскатун — Мери Джилианд и Алън и Джанис Кушън, за това, че поставиха в ръцете ми еквивалента на интернет от времето на крал Едуард: пълен комплект на изданието от 1911 г. на „Енциклопедия Британика“, което сигурно е мечтата на всеки писател на криминални романи.

Благодаря на Дейвид Уайтсайд от агенция „Буковски“ за къртовския му труд при справянето с планини от бумащина и бюрокрация.

Благодаря на скъпите си приятели д-р Джон Харланд и Джанет Харланд, които ме подкрепяха непрекъснато с полезните си и често гениални предложения. Без тяхната помощ „Сладкото на дъното на пая“ нямаше да е книгата, в която се превърна, а за мен нямаше да е толкова приятно да я напиша.

Всички тези прекрасни хора ми даваха невероятни съвети. Ако в текста са се прокраднали някакви грешки, то те са само по моя вина.

И накрая искам да благодаря на съпругата си Шърли, която ме подкани — всъщност направо настояваше — да дам шанс на Флавия и семейство Де Лус да излязат от купчината бележки, в които чезнеха прекалено дълго време.