Фани Флаг
Чудеса край малката река (9)

Нещо ново

Постепенно Патси очарова жителите на селото. Дори Осуалд установи, че сега, когато ходи до магазина, очаква с нетърпение да види и Патси, наред с всички останали. Всъщност след известно време за своя изненада осъзна, че е много привързан към момиченцето. То беше първото и единствено дете, което някога беше харесвал. Тъй като беше израснал с момчета, предполагаше, че симпатията му се дължи на факта, че Патси е момиче — мъничко и крехко. Или може би защото Патси, а и Джак бяха като него. И тримата имаха здравословни проблеми. Една сутрин отиде в магазина и както обикновено, Патси беше в кабинета и си играеше с Джак.

— Как си днес, Патси?

— Добре.

— Какво правиш?

— Нищо. С Джак си играем.

Патси сервираше въображаем чай на Джак и предложи чаша и на Осуалд.

— Патси, на колко години си? — попита той.

— Не знам.

— Добре, тогава кога е следващият ти рожден ден?

Патси се замисли.

— Не знам. Май нямам.

— Нямаш рожден ден?

— Не.

Осуалд прие още една въображаема чаша чай от нея и се престори, че пие.

— Знаеш ли какво? Няма да повярваш, но и аз нямам рожден ден. Хрумна ми нещо. Искаш ли да си изберем дата и да празнуваме всяка година рождения си ден на нея? И няма да казваме на никого. Това ще е нашата тайна.

— Добре — отвърна тя.

Осуалд погледна календара на стената.

— Какво ще кажеш за следващата сряда?

— Може ли тогава да е рожденият ден и на Джак?

— Разбира се.

— Добре — каза Патси и двамата си стиснаха ръце.

На другия ден Осуалд попита Бъч дали може да го закара до Лилиан. Досега не беше купувал подарък за дете и нямаше представа какво да избере. Обикаляше из смесения магазин в градчето и търсеше нещо, което да му хареса. Не знаеше кои кукли са хубави и изобщо с какви играчки играят момичетата, но тогава забеляза черна плетена шапка, украсена с капси.

В сряда отпразнуваха тайния си рожден ден в кабинета на Рой. Осуалд й подари шапката, а тя му подари две шоколадчета, които беше запазила и опаковала в кафява хартия, завързана с канап. Патси много се зарадва на шапката, точно както се бе надявал. Осуалд похапваше шоколад, пиеше въображаем чай и гледаше как Джак кълве своя подарък — слънчогледови семки. След малко каза:

— Патси, по-хубав рожден ден не съм имал.

Седнала срещу него с новата си шапка на главата, Патси заяви:

— Аз също!

По едно време му хрумна друга идея и отиде на касата.

— Хей, Рой, имаш ли фотоапарат?

— Да.

— Ще ми го дадеш ли? Искам да снимам Патси.

— Разбира се. Ще сложа лента и ще го донеса.

След като известно време търсиха мястото с най-подходяща светлина, накрая накараха Патси да застане пред входната врата и я снимаха с новата шапка на глава, прегърнала Джак. Седмица по-късно Осуалд донесе проявената черно-бяла снимка и й я показа. Поръчал беше три броя — един за Рой, един за Патси и един за себе си. Рой залепи своята снимка с тиксо на касата, за да я вижда всеки, който влезе в магазина. В долния край беше написал: Патси и Джак на рождения си ден.