Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Redbird Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2022)

Издание:

Автор: Фани Флаг

Заглавие: Чудеса край малката река

Преводач: Катя Перчинкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 8.12.2017

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-801-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8137

История

  1. — Добавяне

Дилема

Една сутрин през февруари Рой влезе в магазина и подсвирна на Джак, но птицата не отговори. Той тръгна да обикаля между щандовете и се чудеше пакост ли е направил проклетникът, когато видя голяма работна ръкавица да ходи върху марулите и лимоните. През нощта Джак някак си се беше напъхал в ръкавицата и сега не можеше да излезе. Рой отиде при него и я дръпна. Джак беше целият рошав и много ядосан; явно беше стоял заклещен часове наред. Той разтърси пера, и тръгна през лимоните, а когато се заклещи между два от тях, се разяри още повече. Рой се разсмя:

— Шантава птица!

Все щуротии правеше. Миналата седмица го беше заварил да кълве доматите, а по-късно същия ден Милдред дойде да пазарува и се разкрещя:

— Не е останал нито един здрав домат! Как ще правя салата, докато тази проклета птица е тук?

Отговорът на Джак беше да скочи на колелото и да раздрънка звънчетата, сякаш й се присмива.

Според Рой ситуацията беше много забавна, но на Милдред никак не й беше смешно.

 

 

Напоследък Осуалд се будеше призори и обикновено в седем часа вече беше в магазина, за да пие кафе с Рой, преди да отиде на реката. Но на следващата сутрин, задъхан и зачервен, почука на прозореца в шест и половина. Рой отиде да му отвори.

— Ох, да му се не види, пусни ме да вляза — каза Осуалд и нахълта в магазина.

— Какво има?

— Здраво загазих — отвърна Осуалд и му показа писмо. — Бети, Милдред, Франсис, а сега и Доти Нивънс ме канят да съм им кавалер за празника на свети Валентин. Не знам какво да правя. Божичко — закърши той ръце. — Тези жени ще ме тласнат към чашката.

— И коя е щастливката, с която ще отидеш?

— Няма значение. Която и да избера, другите три ще ми се разсърдят.

Рой се замисли.

— На твое място щях да обясня на Франсис каква е ситуацията и да ги оставя да се разберат помежду си.

След като Осуалд си тръгна, Рой се усмихна. Осуалд беше най-изненадващият Лотарио, когото някога беше виждал.

Осуалд беше напълно съгласен с него. Никога не го бяха канили на среща, да не говорим четири жени едновременно. Той неохотно обясни на Франсис ситуацията.

Оказа се, че и четирите са го поканили, защото не искали да се чувства самотен и не знаели, че и другите ще го поканят. И така решиха да е кавалер и на четирите.

 

 

Вечерта на Свети Валентин Осуалд, сложил червена папийонка, танцува през цялото време, макар никак да не го биваше в танците. Впусна се във валс с Франсис на сълзлива версия на „Китна Алабама“, после бърз танц с Доти Нивънс, изигра чудато танго с Милдред и накрая под звуците на „Лека нощ, мила“ по дансинга го въртя високата му метър и осемдесет хазяйка.

КРАЙ РЕКАТА
Бюлетин на Асоциацията
на жителите на Лост Ривър

Колко прекрасно си прекарахме на ежегодната танцова забава за Свети Валентин! Мелодичните песни, представени от бенда „Червените рицари“, изкараха всички на дансинга и останахме невероятно впечатлени от тяхната музикалност и разнообразен репертоар — от фокстрот до джазови импровизации и боса нова. Но най-впечатляващото на забавата бяха кръшните танци на нашия местен Фред Астер в лицето на Осуалд Д. Кембъл, който беше буквално кралят на бала!

След като Осуалд прочете първия параграф и когато по-късно Рой и Клод започнаха да го наричат Краля, той реши, че цялото това женско внимание ще му разсипе нервите. Получаваше толкова много покани за гостуване, че се налагаше да си ги записва.

Трябваше възможно най-скоро да отиде на сбирка на АА.

Бъч Манич познаваше много хора от околните градчета, затова следващия път, когато Осуалд го видя, го спря на улицата и го попита дали случайно не познава някой от АА.

Лицето на Бъч се озари.

— Познавам, как да не познавам! Един мъж от Елберта членува там. Не знаех, че сте по тези неща, господин Кембъл.

— Да, не се гордея особено с това. Ще съм ти много признателен, ако не го споделяш. Не искам никой да разбира, особено Франсис.

Бъч кимна и прошепна заговорнически:

— Напълно ви разбирам, господин Кембъл, и не ви виня. Не се тревожете, ще пазя тайната ви. Няма да кажа и думичка на никого. — Озърна се, за да види дали някой не ги гледа, след което написа набързо име и телефонен номер на листче хартия. Отново се огледа и му го подаде скришом.

Следобед Осуалд позвъни на посочения телефон и слушалката вдигна мъж.

— С господин Краус ли разговарям?

— Да.

— Господин Краус, Бъч Манич от Лост Ривър ми даде номера ви.

— Клечката ли?

— Да.

— Приятелите на Клечката са и мои приятели. С какво мога да ви помогна?

— Ъ… Доколкото разбрах, членувате в АА и исках да ви попитам кога е следващата ви сбирка.

Господин Краус му каза, че сбирките се провеждат всеки петък в осем вечерта в сградата на Рицарите на Колумб в центъра на Елберта и че е добре дошъл.

— Ще се радваме да дойдете. Хубаво е, когато идват нови членове. Откъде сте?

— Чикаго.

Господин Краус се впечатли.

— Ах, Чикаго. Обзалагам се, че там има много групи. Нашата тук е малка. Начинаещ ли сте, господин Кембъл, или имате опит?

— Не, не съм начинаещ. Посещавам сбирките от години, но пропуснах известен период, а предполагам знаете колко е трудно, когато не си ходил от дълго време и си в нов град.

— Да, така е, господин Кембъл. Нужно е постоянство. Но не се тревожете, ще ви върнем във форма за нула време.

— Между другото, групата само от мъже ли е? — попита Осуалд.

— Има една-две жени, но сме предимно мъже.

Добре, помисли си Осуалд. Щеше да си отдъхне малко.

 

 

В петък вечерта Бъч каза, че с удоволствие ще закара Осуалд на сбирката. И без това трябвало да се види с познати. Стигнаха преди мръкване. Елберта беше малко германско фермерско градче на петнайсетина километра източно от Лост Ривър и къщите бяха в баварски стил. Бъч го заведе в Клуба на лосовете, където членуваше, и го запозна с няколко свои приятели. Към седем и половина, след като ядоха хамбургери в клуба, Бъч го закара до центъра, паркира на странична уличка и се озърна във всички посоки, за да се увери, че хоризонтът е чист, преди Осуалд да слезе.

— Ще дойда да ви взема след един час — каза той.

Осуалд попита дали може да дойде след час и половина.

— Тъй като това е първата ми сбирка тук, бих искал да опозная по-добре хората от групата.

— Няма проблем — отвърна Бъч. — И не се тревожете, господин Кембъл, и думичка няма да кажа на никого. — С тези думи той се отдалечи в нощта.

Осуалд влезе в сградата на Рицарите на Колумб и видя табела с надпис „АА, Алабама“ и стрелка, сочеща към втория етаж. Посрещна го пълен мъж с тиранти, който стисна здраво ръката му и го потупа по гърба, при което почти го събори.

— Господин Кембъл? Аз съм Ед Краус. Добре дошли в нашата група.

Осуалд огледа стаята. Шест-седем дружелюбни на вид мъже седяха на дървени столове и му кимнаха с усмивка.

Господин Краус го заведе до един стол.

— Къде е инструментът ви, господин Кембъл?

Осуалд реши, че не е чул правилно.

— Моля?

Чак тогава отново се огледа и забеляза, че мъжете вадеха акордеони от калъфите до столовете си.

Когато в стаята влезе друг мъж с голям черен калъф и купчина партитури под мишница, Осуалд разбра, че е дошъл на сбирка на Асоциацията на акордеонистите в Алабама!

Той се обърна към мъжа и каза:

— Ъ… Да ви кажа, господин Краус, тази вечер само ще слушам. Инструментът ми е извън строя.

— Жалко — каза разочаровано Ед Краус. — Очаквахме с голямо нетърпение новото попълнение.

Осуалд седна в ъгъла и заслуша. Музикантите изсвириха няколко полки и една оживена версия на „Бедните в Париж“, когато стана време Бъч да дойде да го вземе. Щом се качи в колата, Бъч го попита как е минало и той отвърна:

— Много добре.

По пътя към къщи Осуалд се чудеше кое е по-лошо — да си акордеонист или алкохолик. Реши, че дилемата е много голяма.

 

 

Осуалд съжаляваше, че наблизо няма клуб на „Анонимните алкохолици“, но реши, че се чувства достатъчно добре с ежедневните разходки до дока в компанията на птиците. Хем го успокояваха, хем му беше интересно. Не се отегчаваше. Имаше предостатъчно птици за гледане. Един ден, докато седеше на стола и наблюдаваше, голяма синя чапла впери очи в него и изведнъж му хрумна, че несъмнено птиците също го наблюдават. Запита се какво ли мислят за него и как установяват от какъв вид е.

Книгата „Птиците в Алабама“ предлагаше указания как да установи от какъв вид е птицата според размерите, цвета и местообитанието, тъй че реши да види как биха го описали птиците, следвайки стъпките в книгата. Започна с „Местообитание“:

Резиденти: Обитават един географски регион през цялата година.

Летни резиденти: Мътят и отглеждат малките си в един географски регион, а през зимата отлитат на юг.

Мигриращи през зимата: Мигрират в даден географски регион само за зимните месеци след размножителния период.

Транзитно преминаващи: Преминават през даден географски регион само веднъж или два пъти годишно по време на пролетната или есенната миграция.

Случайно пребиваващи: Птици, които се срещат в нехарактерен за вида си регион.

Осуалд установи, че той е средно голям, червеноглав, неразмножаващ се, случайно пребиваващ вид. Поне разбра какъв е и това много го развесели. В крайна сметка се оказа, че е рядка птица.