Стефани Лорънс
Чаровният прелъстител (23)

Епилог

Сватбата беше само за избран кръг хора, съвсем камерна; сватбената гощавка, месец след тези събития, беше грандиозна.

Организираха я Онория и другите дами Синстър. Приемът беше в двореца в Самършам.

— Не си губиш времето! — Лейди Осбълстоун смушка Вейн с костелив показалец, после го размаха под носа на Пейшънс. — Не се май, ами го дръж изкъсо… някои от тези Синстърови са като отвързани.

След това дамата отиде да говори с Мини. Вейн започна отново да диша и Пейшънс забеляза, че я наблюдава.

— Тя е истинска напаст — каза виновно. — Питай, когото искаш.

Пейшънс се разсмя. Беше красива с роклята от коприна с цвят на старо злато. Хвана по-здраво ръката на Вейн.

— Хайде да обиколим гостите.

Вейн се усмихна и я остави да го води през навалицата, да бъбри с гостите, да приема поздравленията им. Тя беше всичко, което искаше, от което се нуждаеше. И беше негова.

Беше склонен да приема поздравления по този повод цял живот.

Докато обикаляха множеството, най-накрая се срещнаха с Девил и Онория, които също наглеждаха поканените.

Пейшънс прегърна Онория.

— Гостоприемството ти е много щедро.

Онория грейна от удоволствие и гордост, все пак беше глава на целия род Синстър.

— Мисля, че тортата беше най-прекрасното нещо в целия прием… госпожа Хал е надминала себе си.

Многопластовата торта с марципан и плодове беше декорирана най-отгоре с ветропоказател, изящно изработен от захарен памук.

— Много интересно — отбеляза саркастично Вейн.

Онория се възмути.

— Вие мъжете никога не оценявате такива жестове, както заслужават. — Погледна Пейшънс. — За теб поне няма да залагат.

— Да залагат ли?

Когато разрязваха тортата, се понесоха поздравления, неприлични и груби намеци възгласи, но залагания? И тогава се сети. О, да.

Онория се усмихна притеснено и метна мрачен поглед на Вейн.

— Не съм изненадана, че твоят съпруг е с толкова нежни чувства към църквата в Самършам. В края на краищата нали с негова помощ платихме новия покрив.

Пейшънс погледна Вейн. Той се заговори с Девил ни лук ял, ни лук мирисал.

— Къде е Ричард?

— Замина на север. — Девил хвана лакътя на Онория и я задържа до себе си, за да не ги въвлича повече в светски разговори. — Получи писмо от някакъв шотландски чиновник във връзка с наследството от майка му. По неясна причина трябва лично да присъства, за да влезе във владение.

Вейн се намръщи.

— Но тя е починала преди… колко години? Не са ли трийсет?

— Почти. — Девил сведе поглед към Онория, която се дърпаше. — Призрачен шепот от минало, което мислеше, че отдавна е забравено. Замина, разбира се… от любопитство, ако не от друго. — Девил хвърли на Вейн многозначителен поглед. — Градският живот, опасявам се, взе да втръсва на нашия Скандалджия.

— Предупреди ли го?

Девил се подхили.

— За какво? Да се пази от скандали и необвързани жени ли?

И Вейн се захили.

— Зарежи, струва ми се малко пресилено.

— Скандалджията ще се върне жив и здрав само с няколко белега от битки по…

— Херцогиня Леситър от дясната ти страна! — изсъска Онория. Погледна свирепо Девил. — Дръж се прилично!

С оскърбен вид, той сложи ръка на сърцето си.

— Нима не се държа прилично?

Онория изсумтя доста грубо. След като най-сетне се освободи от него, се извъртя и го побутна към херцогинята. Направи знак на Пейшънс през рамо.

— Разведи го — кимна тя към Вейн — от другата страна, иначе никога няма да се запознаеш с никого.

Пейшънс се засмя и я послуша. Вейн покорно вървеше до нея. Не откъсваше очи от лицето на Пейшънс, от фигурата й, и нямаше нищо против ролята на горд и сляпо влюбен младоженец.

В другия край на балната зала майката на Вейн — лейди Хорейша Синстър наблюдаваше него и Пейшънс и въздишаше.

— Само да не се бяха венчали така набързо. Очевидно не е имало причина.

Вторият й син Хари, познат повече като Демон, за когото всъщност се отнасяха тези думи, я стрелна с поглед.

— Подозирам, че твоята представа за „причина“ и представата на Вейн се различават в някои отношения.

Хорейша промърмори нещо.

— Както и да е. — Престана да се любува на първородния си син, който така подходящо беше се задомил, и в зрителното й поле влезе Хари. — Само ако никога не ме измъчваш със същото нещо.

— Кой? Аз ли?

Хари беше искрено потресен.

— Да, ти. — Хорейша го смушка в гърдите. — Предупреждавам те ясно и точно, Хари Синстър, че ако посмееш да се ожениш без специално разрешително, никога, ама никога няма да ти простя.

Хари на секундата вдигна ръка.

— Заклевам се във всичко свято, че никога няма да се оженя без специално разрешително.

— Хм. — Хорейша кимна. — Много добре.

Хари се усмихна и довърши клетвата наум: „Или по какъвто и да е друг начин.“

Беше твърдо решил да бъде първият Синстър в историята, който ще се изплъзне от закона на съдбата. Идеята да се обвърже с някоя девица… и да се ограничи само с една жена, беше абсурдна. Нямаше да се жени, никога.

— Ще отида да видя какво прави Гейбриъл.

С бърз, неизказано елегантен поклон, се изниза от орбитата на майка си и отиде да си потърси по-сговорчива компания. Хора, които не бяха вперили поглед във венчавки.

Следобедът отмина, сенките бавно се удължиха. Гостите започнаха да се разотиват, след това всички се разбързаха. Изморителният ден наближаваше края си. Вейн и Пейшънс махаха на последните гости пред парадния вход на двореца. Даже семейството си замина. Останаха само Девил и Онория, но те бяха се оттеглили в своя апартамент да играят със Себастиан, който беше прекарал този следобед само с бавачката си.

Щом последната карета изтрополи по алеята, Вейн погледна Пейшънс, притисната до него.

Неговата съпруга.

Седембуквената дума вече не го стряскаше, поне не по същия начин. Звънтеше у него, чувството за собственост го удовлетворяваше, прилягаше по мярка в душата му на завоевател. Откри онази, която трябваше да му стане съпруга, завладя я… и сега можеше да й се наслаждава.

Вгледа се в лицето й, после повдигна вежда.

— Казах ли ти, че тук има изключително интересна зимна градина?