Стефани Лорънс
Чаровният прелъстител (20)

Двадесета глава

Сънуваше ли?

Сутринта на закуска Пейшънс старателно мажеше препечената си филийка. Около нея всички от домашния кръг не спираха да бъбрят. Понеже закуската се сервираше късно според лондонския обичай, присъстваха всички, дори Мини и Тимс. Дори Едит. Дори Алис.

Пейшънс се огледа, без да обръща внимание на разговорите, които жужаха около масата. Беше дълбоко унесена в своите мисли, за да губи време за незначителни неща.

Взе масло с ножа и започна да го маже. След това се зае главно с филийката и чая.

Беше изпаднала в мечтателно настроение. Сладки и пикантни мисли се въртяха в главата й. Беше изтощена от удоволствието и трудно се концентрираше, но отново и отново се връщаше към неочакваното разкритие от нощта. Струваше й огромно усилие да се съсредоточи върху неизказаните чувства, които съпътстваха техния любовен акт, вместо върху самия акт, но беше сигурна, че не си измисля, че онази дълбочина на изживяването беше реална. Дълбочината на чувствата на Вейн, на неговата потребност, които той вложи в любовния акт.

Любовен акт.

Той беше използвал думите в материален смисъл. За нея първо беше чувството, съпътстващо акта на физическото отдаване. Преди тази нощ, беше приела, че смисълът, който влага Вейн е чисто физически, след това не беше вече толкова сигурна.

През изминалата нощ физическото изживяване беше достигнало нови висоти, подсилено от някаква сила, твърде мощна, за да бъде ограничена само в рамките на плътта. Почувства я, изпита я, наслади й се, разпозна я у себе си. През изминалата нощ я разпозна и у него.

Беше сигурна какво е почувствала и тук беше затруднението. Той бе съвършен любовник, затова не можеше ли да направи фокус, с който да подмени реалността? Ами ако беше почувствала само преструвка, което за мъж с неговата опитност не беше трудно?

Остави чашата с чая и изпъна гръб. Изкушаваше се да си представя, може би си е съставила погрешно мнение и неговата „любов“ е по-дълбока, отколкото бе предполагала. Това заключение не й вдъхваше доверие. Беше твърде добре измислено и главно в нейна полза. Беше склонна да убеди себе си, че той може би я обича така, като тя него.

Щом лудостта премине, положението ще се изясни.

Пейшънс сви устни, взе препечената филия с усърдно намазаното масло и схруска хапка. След като Вейн застана на прага й без предизвестие, се започна по същия начин — преди тя да има време да се събуди, а за проблясък на съзнателна мисъл дори не можеше да става дума. Но онова, върху което разсъждаваше в момента, дори да беше половината истина, тя искаше да знае. Веднага.

Погледна часовника; след около час щеше да дойде.

— Виж, ще ми подадеш ли маслото?

Пейшънс успокои нетърпението си и подаде на Едмънд маслото. До нея Анджела се усмихваше лъчезарно. Загледа се случайно в лицата срещу себе си и срещна мрачния поглед на Алис Колби. Леден, мрачно вторачен в нея.

Алис не откъсваше очи от нея. Зачуди се дали диадемата с перата на главата й не е накриво. Тъкмо щеше да се обърне към Джерард да попита…

Физиономията на Алис се изкриви.

— Възмутително!

Произнесе думата с дрезгав от гняв глас и всички разговори стихнаха. Всички глави се обърнаха и всички стреснато се взряха в Алис, която шумно захвърли ножа си на масата.

— Не зная как имате очи, госпожице! Да седите тук като дама и да закусвате с благоприличните хора. — По лицето на Алис избиха червени петна и тя отблъсна стола си назад. — Аз например нямам намерение да остана и миг повече.

— Алис? — От другия край на масата Мини я гледаше изумено. — Какви са тези глупости?

— Глупости ли? Ха! — Алис посочи с глава Пейшънс. — Твоята племенница е паднала жена това ли наричаш глупост?

Всички шокирани млъкнаха и на масата се възцари пълна тишина.

— Паднала жена ли?

Уитикъм се наведе, за да проследи погледа на Алис.

И другите погледнаха. Пейшънс беше се вторачила в Алис, без да мига. Лицето й беше застинало. Беше се подпряла на лакти и стискаше чаената чаша. Външно излъчваше спокойствие, вътрешно се смая как да отговори. Невъзмутимо повдигна една вежда.

— Наистина, Алис? — Мини се намръщи неодобрително. — Въобразяваш си разни неща.

— Да си въобразявам ли? — Застана все едно е глътнала бастун. — Не си въобразявам, че видях висок джентълмен в коридора посред нощ!

Джерард се размърда.

— Бил е Вейн. — Погледна Хенри и Едмънд, после Мини. — Качи се с нас, когато се прибрахме.

— Да, точно така. — Много блед, Едмънд се изкашля. — Той… ах…

Погледна Мини.

Тя кимна и погледна Алис.

— Виж, има логично обяснение.

Алис се намръщи като буреносен облак.

— Това не обяснява защо той се запъти по коридора към спалнята на твоята племенница.

Тимс въздъхна драматично.

— Алис, Мини не е длъжна да обяснява на всеки какво прави. След като изчезнаха перлите, естествено Вейн наблюдава къщата. Понеже е дошъл късно, е направил една последна обиколка.

— Естествено. — Мини кимна. — Точно така постъпва. — Хвърли предизвикателен поглед на Алис. — Много е внимателен в такива случаи. А колкото до това, че очерняш репутацията на Пейшънс и на Вейн, наистина не бива да отправяш скандални обвинения, без основание.

Страните на Алис пламнаха.

— Знам какво видях…

— Алис! Достатъчно. — Уитикъм стана. Двамата със сестра му бяха впили погледи един в друг. — Не бива да разстройваш хората с твоите фантазии.

По интонацията на Уитикъм Пейшънс долови, че той влага някакво особено значение в думите си, но не разбра какво. Алис зяпна. Стана още по-червена. Стисна ръце и погледна свирепо брат си.

— Не съм…

— Достатъчно! — Уитикъм стана и бързо заобиколи масата. — Сигурен съм, че ще ни извините. Изнервена си.

Дръпна грубо Алис, изгубила дар слово от яд, и я хвана през кльощавите рамене. С пресилена усмивка кимна на компанията, обърна Алис и тя тръгна до него с вдървена походка.

Леко замаяна, Пейшънс гледа след тях, докато излязоха. И се зачуди откъде намери сила да запази спокойствие и да не изрече нито дума.

* * *

Отговорът беше очевиден, но тя не го разбра.

Някак сконфузено другите се изнизаха. Счетоха за необходимо да се усмихнат на Пейшънс, за да покажат, че не вярват на клеветата на Алис.

Пейшънс се върна в стаята си и започна да снове. След това чу потропването на бастуна на Мини по коридора. След малко вратата на Мини се отвори и затвори. След още малко Пейшънс почука. Мини седеше на кресло до прозореца. Мини засия срещу нея.

— Е! Доста неочаквано вълнение.

Пейшънс се постара да не присвие очи. Даже запази и благоприлично спокойствие пред Мини, чиито очи блещукаха, и пред самодоволната, усмихната Тимс.

Те знаеха. И това беше още по-скандално според нея, отколкото факта, че Вейн беше прекарал нощта… много нощи… в нейното легло.

Пейшънс стисна устни, понесе се към прозореца и започна да снове напред-назад до Мини.

— Ще обясня…

— Не е необходимо. — Мини вдигна ръка сякаш й заповядваше. — Всъщност трябва да си затваряш устата и да се постараеш да не казваш нищо, което не желая да чуя.

Пейшънс я зяпна, Мини се захили.

— Не разбираш…

— Разбрах много добре, докато бяхме в имението. — Мини се усмихна дяволито. — По-добре от теб, уверявам те.

— Очевидно е — заприглася й Тимс. — Но тези неща изискват време да се подредят.

Те мислеха, че с Вейн ще се венчаят. Пейшънс отвори уста, опитвайки се да разсее заблудата. Мини улови погледа й. Като видя упоритостта в избледнелите сини очи на Мини, Пейшънс си замълча. После само промърмори:

— Не е толкова просто.

— Просто ли? Ха! — Мини се захвана да разбухва шаловете си. — Би трябвало да си доволна. Просто и лесно никога не си заслужава.

Пейшънс отново заснова, спомняйки си същите думи и след малко се досети, че Луцифер ги каза на Вейн. Замисли се за себе си, за чувствата си. Сигурно трябваше да изпитва някаква вина или срам. Но нищо подобно не чувстваше. Беше на двадесет и шест. Съзнателно реши да вземе каквото животът й предлагаше и се впусна в любовна афера с елегантен джентълмен. Откри щастие, може би не вечно, но все пак щастие. Светли моменти, изтъкани от красота и бурна радост.

Не чувстваше нито вина, нито капчица съжаление. Дори заради Мини нямаше да отрече, че в прегръдките на Вейн намери пълно удовлетворение.

Но държеше да се изясни. Не можеше да заблуждава Мини, че ще зазвънят сватбени камбани. Пое дълбоко дъх и застана до креслото на Мини.

— Не приех предложението на Вейн.

— Постъпила си мъдро. — Тимс се наведе над плетивото си. — За нищо на света един Синстър не бива да си мисли, че си му вързана в кърпа.

— Опитвам се да кажа…

— Че си твърде умна, за да приемеш, без да бъдеш убеждавана. И без да се увериш в някои много важни предпоставки. — Мини я погледна. — Скъпа, поела си в абсолютно правилна посока. Един Синстър никога не отстъпва без бой. Тяхната версия за нещата от живота е такава, че щом завладеят нещо, дори жена, то става тяхна собственост. Фактът, че по искане на жената им се налага да преговарят за някоя дреболия, изобщо не ги тревожи. И дори да се стигне дотам, ще се опитат да пренебрегнат споразумението, ако им разрешиш. Наистина съм много горда с теб, че си така твърда и решителна. Докато не получиш задоволителни обещания и задоволителни отстъпки, не бива да се съгласяваш.

Цяла минута Пейшънс стоя като закована, взирайки се в лицето на Мини. После премигна.

— Ти си наясно.

Мини повдигна вежди.

— Разбира се.

Тимс изсумтя.

— Само гледай да не оплескаш работата.

Мини се захили и хвана ръката на Пейшънс.

— От теб зависи какво ще наклони везните. Но бих искала да ти кажа няколко мъдри думи, ако приемеш съвет от една стара жена, която познава теб и Вейн по-добре, отколкото изглежда осъзнавате.

Пейшънс се изчерви и се подготви да слуша с подходящо за случая разкаяние.

Усмивката на Мини стана кисела.

— Три неща трябва да запомниш. Първо, Вейн не е баща ти. Второ, ти не си майка ти. И трето, не си въобразявай дори за миг, че няма да се омъжиш за Вейн Синстър.

Пейшънс се загледа в умните очи на Мини, след това се сгуши в прозоречната ниша.

Мини естествено беше права. Даде веднага правилното обяснение.

А самата тя приписа недостатъците на баща си на Вейн. Но сега като ги съпостави, разбра, че се е подвела по светския блясък. Вейн беше „елегантен джентълмен“, но само по външен вид и маниери, не по характер. Не беше от тази пасмина по нищо, на което държеше.

Колкото до майка й, това беше безспорна истина. Майка й беше съвсем различна. Ако беше забелязала, че съпругът й се изнизва в зимната градина с млада красавица, щеше да си лепне ужасно обидена усмивка и да се преструва, че не знае. Пейшънс не беше способна на такова смирение.

Знаеше какво щеше да се случи, ако оттеглянето на Вейн с хубавицата не беше така невинно и тя не беше роднина. Сцената нямаше да бъде особено приятна. Нейната майка приемаше неверността на съпруга си като своя участ, докато Пейшънс никога не би приела подобно нещо.

Ако се омъжи за Вейн… Размечта се, замисли се за всички за и против, за възможностите. Как ще си влияят, как ще се нагаждат един към друг, ако тя поеме риска, ако сграбчи съдбата и го приеме. Изминаха цели пет минути, преди мозъкът й да се размърда и третото твърдение на Мини да й стане ясно.

Мини познаваше Вейн от дете. Също така разбираше нейната дилема, че държи на любовта като на талисман за бъдещето. Че няма да приеме Вейн, без той явно да покаже любовта си. Освен това Мини беше убедена, извън всякакво съмнение, че тя й Вейн ще се венчаят.

Пейшънс премигна. Внезапно погледна Мини и откри, че леля й чака и я наблюдава с нежна усмивка в старите си очи.

— О.

Пейшънс застина със закръглени устни и разтуптяно сърце и не измисли какво друго да каже.

Мини кимна.

— Именно.

* * *

Инцидентът по време на закуска хвърли дълга сянка. Когато домочадието се събра на обед, разговорите бяха вяли. Пейшънс забеляза унилото настроение, но на сърцето й беше леко, и не обърна внимание. Очакваше търпеливо, колкото й беше възможно, да се срещне с Вейн. До го погледне в очите, да потърси чувството, което Мини беше така убедена, че изпитва, прикрито зад маската му на елегантен джентълмен.

Той не се появи за тяхната обичайна сутрешна разходка. Докато разполагаше диплите на полата си, Пейшънс си мислеше с насмешка, че само преди няколко дни, щеше да припише неговото отсъствие на избледняващото му желание. Сега, насърчена от вярата си, беше убедена, че само някаква много важна работа, свързана с перлите на Мини, го е принудила да не дойде при нея. Топлото чувство, което съпровождаше тази вяра, всъщност беше много приятно.

Алис не дойде. Като извинение за нейното избухване, Уитикъм се държеше по-любезно от обикновено. Най-вече Едит Суитънс, понеже седеше до него, беше облагодетелствана от неговата ерудиция. В края на изключително досадното и дълго обяснение тя грейна.

— Колко увлекателно. — Погледът й кацна върху Едгар, който седеше срещу нея. — Но и скъпият Едгар проучва този период. Доколкото си спомням, неговите заключения бяха различни.

Тонът й беше въпросителен. Всички около масата стаиха дъх.

С изключение на Едгар, който възторжено се впусна да обяснява своята гледна точка.

За всеобщо изумление, дори за Пейшънс, Уитикъм внимаваше какво говорят Едгар и Едит. Видът му подсказваше, че едва се сдържа, но изслуша Едгар, после кимна рязко.

— Съвсем възможно е.

Пейшънс и Джерард се спогледаха и тя си прехапа устните да не се изкиска.

Едмънд, блед и артистично разрошен, гонеше грахови зрънца из чинията си.

— Всъщност се чудя кога ще се върнем в Белами Хол.

Пейшънс настръхна, Джерард застана нащрек. И двамата се взряха в Мини.

Едмънд също.

— Наистина трябва пак да се заема с моята пиеса, а тук намирам ужасно малко вдъхновение и прекалено много начини за отвличане на вниманието.

Мини се усмихна.

— Бъди търпелив към слабостите на една стара дама, скъпи. Не възнамерявам в близко време да се връщаме в имението. Между другото там прислугата е сведена до минимум. Дадохме отпуска на камериерките, а готвачката отиде да види майка си.

— О! — Едмънд премигна. — Няма готвачка. Ах.

Той потъна в мълчание.

Пейшънс тайно направи физиономия на Джерард. Той поклати глава и се обърна към Хенри.

Пейшънс погледна за пореден път часовника.

Вратата се отвори; влезе Мастърс с много сериозно изражение. Приближи се до Мини и й прошепна на ухо нещо. Мини пребледня. За миг лицето й се състари.

Пейшънс я погледна и видя колко е угрижена и недоумяваща. Мини забеляза и като се облегна отново, направи знак на Мастърс да говори.

Той се покашля, за да привлече вниманието.

— Пристигнаха някакви господа от градската полиция на Бау Стрийт. Изглежда, че при тях е постъпила молба. Дошли са със заповед за претърсване на къщата.

След първия миг на шок, избухна истинска какофония. Понесоха се викове от всички страни. Хенри и Едмънд се състезаваха кой да бъде по-гръмогласен.

Пейшънс се взираше безпомощно в Мини. Тимс потупваше ръката й. Пейшънс грабна лъжицата за супа и издрънча с нея по капака на супника.

Звукът прониза какофонията и глъчката стихна. Пейшънс обхвана с гневен поглед виновниците.

— Кой? Кой уведоми властите?

— Аз. — Генерала се изправи. — Трябваше, нима не знаете.

— Защо? — попита Тимс. — Ако Мини искаше тези ужасни полицаи да тършуват из къщата й, щеше да ги повика.

От гняв Генерала се изчерви.

— Явно там е проблемът. Жени… благородни дами. Твърде мекосърдечни. — Плъзна поглед към Джерард. — Трябваше… няма смисъл повече да се правим, че нищо не е станало. Не и щом липсват перлите. — Генерала изпъна снага по военному. — Аз поех отговорността да уведомя властите. Такъв е редът. То е ясно като бял ден, младият Дебингтън е виновен. Претърсете неговата стая и истината ще блесне.

Пейшънс се сепна от някакво предчувствие, но нямаше смисъл да му обръща внимание, понеже беше нелогично. Тя отвори уста да го защити, но той я ритна в глезена, при това доста силно. Пое дъх и се обърна. Срещна открития му поглед.

— Остави ги — прошепна Джерард. — В стаята ми няма нищо, нека да си изиграят картите. Вейн ме предупреди, че може да се случи нещо подобно. Каза да се държа пренебрежително, да се усмихвам цинично и да гледам какво става.

За изумление на Пейшънс, той се държеше точно така, създавайки впечатление, че се отегчава безкрайно.

— На всяка цена претърсете.

Отново се усмихна цинично.

Пейшънс стана от масата и отиде при Мини. Тя кимна на Мастърс.

— Покани господата.

Бяха трима, неприятни до един. Пейшънс стоеше до Мини, държеше ръката й и видя как влязоха, огледаха трапезарията и се строиха в редичка.

Най-високият се поклони на Мини.

— Госпожо. Както надявам се ви е съобщил вашият човек, дойдохме да обискираме помещенията. Изглежда, че са изчезнали някакви ценни перли и злосторникът е наоколо.

— Да. — Мини го изгледа и кимна. — Много добре. Имате разрешението ми.

— Ще започнем от спалните, ако нямате нищо против.

— Щом се налага. Мастърс ще ви придружи.

Мини направи знак, че са свободни. Слайго задържа вратата и Мастърс ги поведе.

— Мисля — каза Мини, — че трябва да останем тук, докато приключат с обиска.

Джерард седеше на стола небрежно отпуснат. Другите не можеха да си намерят място и явно се чувстваха неудобно.

Пейшънс повика Слайго.

— Зная, зная. — Вдигна ръка да я успокои, преди да излезе. — Ще го намеря и ще го доведа.

Пейшънс въздъхна и седна до Мини.

* * *

Измина половин час. Пейшънс беше сигурна, че циферблатът на часовника с позлатени украшения върху полицата на камината се е отпечатал неизличимо в мозъка й, преди вратата да се отвори.

Всички се стегнаха и стаиха дъх.

Влезе Вейн.

Пейшънс веднага почувства облекчение. Погледът му я докосна, след това се спря на Мини. Отиде право при нея и седна.

— Разкажи ми.

Мини тихо му разказа, така че останалите, събрани тук-там на групи, не чуха нищо. Освен Мини, Тимс и Пейшънс, която кръжеше около тях, само Джерард беше останал на масата, сам в другия край. Докато Мини разправяше шепнешком новините, лицето на Вейн стана мрачно. Спогледа се с Джерард.

После пак се обърна към Мини и Пейшънс.

— Всичко е наред… всъщност това е добър знак. — Той също говореше тихо и само Пейшънс го чуваше. — Знаем, че в стаята на Джерард няма нищо. Вчера Слайго претърси стаите. А той е много внимателен. Но това означава, че нещо се крои.

Мини като че ли се изплаши.

Вейн се усмихна мрачно.

— Повярвай ми.

Мини въздъхна и се усмихна боязливо. Той стисна ръката й и се изправи.

Обърна се към Пейшънс. В изражението му, в очите му нещо просветна.

Пейшънс загуби ума и дума.

— Извинявам се, че не дойдох тази сутрин, но ми се отвори неочаквано работа.

Взе ръката й, вдигна я до устните си, след това я стисна силно. Пейшънс почувства прилив на топлина. Усети същата топлина и около себе си.

— Научи ли нещо? — попита тя.

— Още една задънена улица. Гейбриъл чу за нашия проблем… той има някои изненадващи познанства. Не разбрахме къде са перлите, но разбрахме къде не са. А именно че не са заложени. — Пейшънс отвори широко очи. Вейн кимна. — Тази беше една от възможностите, но и оттам нищо не излезе. Според мен, перлите не са излизали от дома на Мини.

Пейшънс кимна. Отвори уста и…

Вратата рязко се отвори и полицаите влязоха.

Беше достатъчен само един поглед към триумфиращите им изражения, за да бъде отново завладяна Пейшънс от жестоко предчувствие. Сърцето й замря и се вледени. Вейн стисна по-силно пръстите й и тя се вкопчи в ръката му.

Главният полицай носеше торбичка. Приближи се важно-важно до Мини, след това изсипа съдържанието на торбичката на масата пред нея.

— Познавате ли тези дрънкулки, мадам?

Сред дрънкулките бяха и перлите на Мини. Всичко, което беше изчезнало, се намираше в купчинката.

— Моят гребен!

Анджела радостно се спусна и дръпна грозното украшение.

— Боже мой… моят игленик.

Едит Суитънс го отдели настрана.

Вещите бяха разбутани — гривната на Тимс, перлите и обеците, вазата за една роза на Пейшънс. Всичко беше налице, с изключение…

— Тук е само едната.

Агата Чедуик се загледа в гранатовата обеца, която беше отделила от купчинката.

Всички провериха отново. Полицаят разтвори торбичката и надникна вътре. Поклати глава.

— Празна е. И в чекмеджето нямаше нищо.

— Кое чекмедже? — попита Пейшънс.

Полицаят погледна през рамо другарите си, които бяха заели позиции от двете страни на Джерард.

— Чекмеджето на бюрото, за което ми казаха, че се намира в спалнята на господин Джерард Дебингтън. А тая спалня я използва само той, с никого не я дели.

Полицаят изрече последното с такъв тон, че този факт прозвуча като престъпление. Със свито сърце, Пейшънс погледна Джерард. И видя, че едвам се сдържа да не се разсмее.

Пейшънс настръхна; Вейн ощипа пръстите й.

— Трябва да дойдете с нас, млади господине. — Полицаят се приближи до Джерард. — Има някои сериозни въпроси, които ще заинтересуват съдията. Елате с нас мирно и тихо и няма да се наложи да се вдига врява.

— О, разбира се. Никаква врява.

Пейшънс долови смеха в гласа на Джерард, когато той покорно се изправи. Как може да е толкова вятърничав? Искаше й се да го разтърси.

Вейн поклати глава и стисна ръката й за всеки случай. Тя го погледна; той сви вежди и поклати категорично глава.

— Довери ми се.

Пейшънс го погледна в очите — спокойно сиви, след това погледна Джерард, своя малък брат, светлината на нейния живот. Пое дъх, пак погледна Вейн и почти незабележимо кимна. Щом Джерард вярва на Вейн и играе определената му роля, колко по-дълбока причина има тя да му вярва.

— Какво е обвинението? — попита Вейн, докато полицаите обграждаха Джерард.

— Няма още обвинение — отговори старшият полицай. — Зависи от съдията, това е. Ще сложим пред него доказателствата и ще видим какво мисли.

Вейн кимна. Пейшънс забеляза погледите, които си размениха с Джерард.

— Ами, добре тогава. — Джерард се захили. — В килия ли ще ме водите? Или направо на Бау Стрийт?

Бау Стрийт. Пейшънс трябваше да си прехапе устните, за да не се намеси, или да помоли и тя да отиде. Забеляза, че Слайго кимна на Вейн и се изниза след полицаите. Всички останаха в трапезарията, докато входната врата не се захлопна след полицаите и техния обвиняем.

Напрежението продължи още миг, след което през стаята се понесе въздишка.

Пейшънс настръхна. Вейн се обърна към нея.

— Постоянно ви повтарях, но вие не сметнахте за необходимо да обърнете внимание, госпожице Дебингтън. — С пълно основание Уитикъм снизходително поклати глава. — И ето че се стигна дотук. Може би в бъдеще ще си вземете бележка от тези, които имат повече години зад гърба си от вас.

— Много правилно! — обади се Генерала. — Казвам ви го от самото начало. Момчетата лъжат.

Погледна намръщено Пейшънс.

Окуражен, Уитикъм посочи Мини.

— Само помислете за болезненото страдание, което вие и вашият брат причинихте на нашата скъпа домакиня.

Ужасно зачервена, Мини потропа с бастуна.

— Ще ви бъда благодарна, да не натрапвате вашите причини. Наистина страдам, но страданието ми, доколкото виждам, е причинено от онзи, който ни натресе полицаите.

Погледна вбесено Уитикъм, после Генерала.

Уитикъм въздъхна.

— Скъпа братовчедке, наистина трябва да видите истината.

— Точно така. — Макар и провлечен, в говора на Вейн се долавяше острота и твърдост, за разлика от сладникавия тон на Уитикъм. — На Мини не й трябва да вижда нищо. Още няма обвинение, всъщност то тепърва ще бъде изготвено. — Вейн задържа погледа на Уитикъм. — Струва ми се, че в този случай, с времето ще се разкрие кой е виновен, и кой трябва да промени мнението си. Изглежда някак прибързано да си правите вече заключения.

Уитикъм се помъчи да погледне отвисоко, но понеже Вейн беше с една глава над него, не успя. Което го раздразни още повече. С вкаменено лице погледна Вейн, след това умишлено плъзна поглед към Пейшънс.

— Според мен, не сте в позиция да защитавате добродетелта, Синстър.

Вейн се изопна; Пейшънс стисна ръката му.

— О?

Тихото възклицание на Вейн предизвика Уитикъм и той се подсмихна. Пейшънс простена наум и се опита да издърпа ръката си от ръката на Вейн. Всички се вцепениха и стаиха дъх.

— Да — усмихна се злобно Уитикъм. — Тази сутрин моята сестра сподели някои приковаващи вниманието прозрения. За вас и госпожица Дебингтън.

— Нима?

Понеже Уитикъм беше глух за всичко друго, освен за своя глас, не чу заплахата в равния тон на Вейн.

— Нечиста кръв — произнесе той — трябва да се е втекла в семейството. Единият е отявлен крадец, другият…

Най-накрая Уитикъм впи поглед в лицето на Вейн и замръзна.

Пейшънс почувства как всеки миг Вейн ще нападне; мускулите му се стегнаха и станаха твърди като камък. Тя се притисна до него, вкопчи се и изсъска:

— Не!

За миг се изплаши, че ще се отскубне от нея и тогава Уитикъм по всяка вероятност ще бъде мъртъв. А тя предвиждаше да живеят в Кент, а не в изгнание на Континента.

— Колби, предлагам да се оттеглите… веднага.

Вдървено, като не смееше да откъсне поглед от лицето на Вейн, Уитикъм кимна на Мини.

— Ще бъда в библиотеката. — Отстъпи заднешком към вратата и спря. — Справедливостта ще възтържествува.

— Непременно — отговори Вейн. — На това разчитам.

Уитикъм излезе с презрително изражение. Напрежението, което беше вцепенило всички, постепенно изчезна. Едмънд се стовари на стола.

— Ей богу, ама че история, де да можех да я пресътворя за сцената.

Репликата предизвика нестроен смях. Мини помаха на Пейшънс.

— След тези бурни преживявания, Мини трябва да си почине.

Пейшънс помогна на Тимс да съберат безбройните шалове на Мини.

— Да те пренеса ли? — попита Вейн.

— Не! — отпрати го Мини. — Други неща трябва да свършиш в момента… много по-важни неща. Защо още си тук?

— Има време.

Въпреки че Мини го гонеше, Вейн й помогна да се качи по стълбището и да се настани в стаята си. Чак след това тръгна. Пейшънс излезе с него в коридора и затвори вратата.

Вейн я прегърна и целуна — страстно и бързо.

— Не се притеснявай — каза веднага, щом вдигна главата си. — Бяхме предвидили подобна случка и имаме план. Отивам да проверя всичко ли е наред.

— Върви. — Пейшънс потърси погледа му, после кимна и се отдръпна. — Ние ще държим фронта тук.

Вейн грабна ръцете й и ги целуна.

— Ще пазя Джерард.

— Зная. Ела при мен по-късно.

Поканата беше обмислена; даде да се разбере с очите си.

Гърдите на Вейн се надигнаха; лицето му носеше маската на победител — сериозно и непоколебимо. Очите му се взряха в нейните и той кимна.

— До по-късно.

След това я остави.