Кон Игълдън
Света троица (29)

27.

Йорк прокара длан по гладкия бял квадрат, изчистен и готов за пребоядисване. Таблата в тази стая някога представляваха преливащ пламък от цветове с гербовете на всеки благороднически род в Англия. Това бе едно от удоволствията на младостта му — да дойде в двореца Уестминстър и да види емблемата на своя род, разположена гордо сред всички останали. Вече не. Изрисуваните табла се простираха по четирите стени на стаята, гербове и история, изписани в символите на древните родове. Три бели квадрата разваляха хармонията. Три квадрата, изтръгнати и замазани в светло кремаво. Гербовете на Йорк, Солсбъри и Уорик бяха премахнати от вестителите на краля. Малко успокоение бе, че графство Марч все още стоеше там, разграфено на четири в синьо, жълто, червено и бяло. Изглежда, агентите на кралския съд не са били сигурни дали титлата трябва да се включи в Указа, като се има предвид, че вече беше дадена.

Солсбъри гледаше как херцогът прокарва замислено ръка по голата стена.

— Сега ще ги върнат обратно, Ричард — рече той. — Печатът на краля преобърна всички лъжи на кралицата му. Голямо удоволствие ми достави да видя как тия парламентарни дребосъци до един се надпреварваха да гласуват за нас.

Йорк въздъхна и устните му се свиха.

— Грозно нещо беше и не биваше да се случва. Нашите семейства са самата Англия, те са мозъка на костите й. И въпреки това трябваше да видя как твоят герб и моят, изсечени от камък и дърво, са заличени с длето и пила. Проклетите му вестители добре са работили, докато аз бях в Ирландия. Замъкът Лъдлоу бил абсолютно опразнен, чу ли за това? В замъка Сандал имаше гоблени и статуи стари като Рим, но всичко е изчезнало, измъкнато, когато не съм бил в състояние да го защитя. Щетите, които този Указ ми причини, няма да могат да бъдат възстановени през целия ми живот.

— Толкова видях, да, макар че ми беше приятно да си прибера обратно имотите от онези, дето ги бяха купили. Някои от земите ми сега са в ръцете на Пърси, само си помисли! Ти поне успя да възстановиш всичко. Докато Хенри Пърси е жив и ме мрази заради смъртта на баща си и брат си, никога няма да мога да си взема земята, без да пролея кръв.

При тези думи Йорк се извърна към стената.

— Аз ти се доверих в Лъдлоу. И ти спази думата си. Няма да го забравя. Ти и синът ти ме извадихте от отчаянието, чувство, което не бих търпял повече заради никого. Винаги ще съм ти задължен — той протегна ръка и Солсбъри я пое, като я стисна над лакътя.

— Как е кралят? — попита Солсбъри, докато излизаха в коридора.

— Достатъчно добре — отвърна Йорк. — Епископ Кемп разправя, че е най-лесният гостенин, който някога е имал. Хенри прекарва времето си в църквата или пък чете, тъй говорят. И трябва да му напомнят да се храни.

— Обмислял ли си какво ще правиш с него сега, след като Указите са заличени от свитъците?

— Обмислял съм го много пъти — притеснено отвърна Йорк, — но не съм стигнал още до някакво решение.

Двамата мъже се изкачиха по стълбите, минаха през залата, където се събираше Долната камара, и влязоха в стаята в далечния й край. Там вече жужеше от гласове и всички те секнаха, щом забелязаха Йорк.

Бялата зала беше нещо повече от помещение за дебати, много по-малка от онази долу, в която членовете на парламента се събираха. Покрай всяка от стените й имаше пейки, а в средата — подиум, от който се правеха обръщенията към присъстващите. Отстрани, поставен така, че да има поглед над стаята, беше столът на краля, останал празен, прост трон от дъбово дърво, позлатен по краищата, върху който бяха резбовани три лъва.

Умът на Йорк все още броеше собствените му загуби и той едва поздрави събраните лордове. Бяха малко на брой и с нисък ранг. Никой от Пърси, Съмърсет или Клифорд не беше дошъл, нито пък от семействата, дето се бяха били за краля. Йорк разпозна дузина от маловажните барони, сред тях и Кромуел. Поспря на стъпалото и наклони глава към лорд Грей. Баронът беше наддал значително на тегло след битката край Нортхамптън, забеляза той, беше пуснал двойна гуша и гънки, дето повече отиваха на някой епископ. Знаеше всяка подробност за неговата роля за победата от сина си и Уорик. С удоволствие си представяше как казват на кралската армия, че врагът им е на мили от тях, а той се оказва вътре в средите им. И което е по-важното, Грей беше удържал на думата си и бе обърнал хората си срещу Бъкингам в подходящия момент. Да надебелее от богатството си и да стане ковчежник на Англия, беше малка награда за такова важно предателство.

Докато Йорк стоеше до катедрата, Солсбъри премина нататък и се присъедини към Уорик и Едуард от Марч, и двайсетина други. Всички вдигнаха поглед към херцога и Солсбъри ококори очи, когато онзи положи ръка върху кралското място, сякаш предявяваше претенции към него. Той му кимна рязко и Йорк се усмихна.

Изражението му се задържа само за миг, тъй като останалите мъже видяха къде е ръката му и какво означава това. Йорк се смръщи, щом някой от присъстващите просъска, а друг изръмжа нещо ядно. Погледът му се спря на скупчените недоволни лица и забеляза, че единствено Марч, Грей, Солсбъри и Уорик вдигат ръце в негова подкрепа. Четирима висши духовници бяха тук и, за свое неудоволствие, той видя как епископ Кемп клати бавно голямата си глава. Чудеше се дали да не седне на трона, да ги укори така за всичките им въздишки и отрицание. Канцлерът Уилям Олдхол влезе откъм страничната врата и също се смая, като зърна сцената пред себе си.

Йорк дръпна ръката си. Напрежението в стаята моментално се изпари и канцлерът приближи, за да говори — гласът му едва се чуваше на фона на тяхното бъбрене, напомнящо за птиче ято.

— Милорд Йорк, кралят е жив — прошепна Олдхол в ухото му, — а също и наследникът му. Мъжете тук не биха посмели да ви приемат при това положение на нещата, но искам да ви уверя, че работата ми даде плодове. Добрите парламентаристи обсъдиха как най-добре да продължим напред. Ако заемете мястото си, милорд, обещавам ви, ще бъдете доволен от резултата.

С голямо неудоволствие Йорк напусна катедрата и кралското място и слезе към банките. Солсбъри най-демонстративно го приветства, сякаш изобщо не бяха станали свидетели на нещо неприлично.

Олдхол ги преведе през встъпителната молитва, а после с най-цветисти изрази благодари на Господ за отмяната на Указите за лишаване от права на Йорк, Солсбъри и Уорик. Официалното й обявяване предизвика ликуващи викове откъм събраните лордове и това до някаква степен пооправи помръкналото настроение на Йорк.

— Милорди, удоволствие е за мен да обявя волята на Камарата на общините по този въпрос. Членовете й търсеха начин да изкажат благодарността си към Ричард Плантагенет, херцог на Йорк, за неговата служба в името на краля, затова че е осигурил безопасността на крал Хенри и е спасил Негово Височество от предатели. С акт на съгласие Йорк бе определен за наследник на трона на Англия. Гласуването ще се състои по залез-слънце тази вечер. Ако то бъде успешно, новият проектозакон за кралския печат ще бъде предложен утре.

Челото на Йорк се изглади от бръчки, той седеше изправен, почти не чуваше поздравленията на всички мъже, които само преди минути му се мръщеха. Страхливците и в двете камари нямаше да му позволят да претендира за трона, но пък нямаха нищо против да поставят съдбата на Хенри в ръцете му и да го оставят да действа. Можеше да изпитва само отвращение към тях в този момент, макар че те бяха осъществили най-голямата му амбиция. Погледна обратно към банките зад себе си и улови погледа на сина си. Едуард знаеше какво означава това и грееше от щастие, стиснал дървото с двете си големи ръце.

Йорк се облегна назад, почувствал прилив на нова енергия и сила. При Лъдлоу беше принуден да избяга. Гледал беше как раздават или продават замъците и земите му на мъже, дето нямаха право да ги притежават. Името му и гербът му бяха изтръгнати от гоблените и столовете, изсечени от дървото и изгорени от желязото и камъка из цялата страна. Въпреки това, ако накрая станеше крал, всичко щеше да бъде само един горчив спомен. Той си даваше сметка, че присъствието на армия, която можеше да опустоши Лондон, бе превърнало изведнъж парламентаристите в толкова благи и сговорчиви. Лорд Скейлс бе оцелял, след като разбиха стената на Тауър, беше я барикадирал отвътре и бе избегнал кървавата разправа с лондонските тълпи. Скейлс бе държал крепостта достатъчно дълго и се предаде на Уорик, когато доведоха обратно краля. Но това не го спаси от отмъщението, което заслужаваше. Бяха необходими само два дни, за да го открие някой в килията му в Тауър. Йорк видя тялото, макар че не изпитваше симпатия към него след заповедите, които беше дал. По улиците още имаше кръв. Но по-важното, имаше само една войска през този ден в Лондон и тя беше вярна на Йорк. В хватката му се намираха както кралят, така и градът, и парламентът бе наясно с това.

Той затвори за миг очи, почувствал стара болка. Беше посетил Хенри в двореца във Фулъм по-надолу по реката и се моли часове заедно с него, мъчейки се да разбере този млад човек и слабостта му. През всички години на спорове Йорк никога не бе прекарвал достатъчно време с Хенри, за да вникне в истинския му характер. Усети как очите му се присвиват при мисълта да го убие. То би било убийството на истински невинна душа, най-ужасният от греховете, независимо как щеше да реши да стигне дотам. Без съмнение щеше да бъде прокълнат, макар че това проклятие би го направило крал. Настройваше се да събере воля да го изпълни, като си спомняше за кой ли път как проявената милост едва не му бе струвала живота и титлата. Отново отвори очи, вече взел решение. За да спази приличие, нямаше да предприема нищо известно време. Парламентът ще го произведе в наследник и преди да е отминала годината, Хенри безшумно ще заспи вечен сън, никога да не се събуди. Йорк ще бъде крал, какъвто е бил и прадядо му Едуард. А синът му ще наследи трона.

Още една мисъл му дойде наум, докато си поемаше дъх, и го изпълни с щастие. Така синът му няма да е прокълнат заради убийството на невинен човек. Едуард ще управлява рода Йорк и цяла Англия — а кой баща ще откаже да направи такъв подарък, все едно какво би му струвало? Каза си, че ще пише още същия ден на Сесили, която беше заета с ремонтите на Лъдлоу и надзираваше стотици работници. Усмихна се, като си представи реакцията й. Още един акт на парламента и ще имат всичко, което някога са искали. Всичко в света ще си дойде на мястото след толкова много години, в които на трона е седял слаб род. Може дори да възвърне загубените земи във Франция. Кой ще му откаже правото, като стане крал? Усети как мозъкът му се пълни със славни представи и трябваше Солсбъри да го смушка отстрани с острия си лакът, за да го върне обратно на земята и да го накара да слуша Уилям Олдхол и дискусията, която все още течеше.

— … все още няма вести за кралица Маргарет или пък сина й, не, лорд Грей. Докладват ми, че са били видени да преминават в Уелс, но местонахождението им засега е неизвестно — Олдхол показа неудобството си, докато поглеждаше към Йорк. — Днес на тези банки има празни места, които са достатъчно красноречиви. Ако милорд Йорк бъде обявен за наследник, не се съмнявам, че ще чуем от благородните лордове, които не дойдоха днес в Лондон, в тази зала.

Йорк сведе поглед, не му се слушаше. Знаеше достатъчно добре имената на онези, дето щяха да подкрепят кралицата: Пърси, Съмърсет, Клифорд, Ексетър. Доставяше му повече удоволствие да мисли за имена като Бъкингам и Егремонт, дето повече не можеха да ги тормозят.

Новината за избирането на наследник на трона щеше да накара Маргарет да си скубе косата от ярост, когато я чуе. Като си го представи, устните му потрепнаха в усмивка след всичко, което трябваше да изтърпи с Указа за лишаване от права. Като лято от детството беше удоволствието да си мисли как онези, които го бяха мъчили, сега на свой ред ще се мъчат. Маргарет загуби съпруга си. След като мине гласуването, ще е загубила също и наследството на сина си. Засмя се на глас при тази мисъл, прекъсвайки един възрастен барон, тъй че той спря и го изгледа. Солсбъри също се засмя. Беше наблюдавал внимателно лицето на Йорк, докато размишляваше, и почти успяваше да следи меандрите на съзнанието му, наслаждавайки се на всеки миг.

 

 

Маргарет се изчерви, поласкана от вниманието и комплиментите. Джаспър и Едмънд Тюдор може и да бяха произведени в херцози от съпруга й, но все още стояха безмълвни от уважение в присъствието на баща си.

Оуен Тюдор пое ръката й, за да я поведе, и се усмихваше с такава дяволита усмивка, че лесно можеше да си представи как е омагьосал веднъж и друга френска кралица. Беше с трийсет години по-стар от нея и макар да бе оплешивял и побелял, беше се запазил рядко енергичен, а доброто му здраве се виждаше по загорялата кожа, ясните очи и здравата десница. Приличаше на джентълмен фермер, без явни признаци за войника, който някога е бил.

Принц Едуард мина тичешком край тях и възкликна от задоволство при вида на сервираното угощение пред очите им. Подскачаше и се клатеше около тях, докато Маргарет се настаняваше на почетното място на масата, и приближи до собственото си място с огромно неудоволствие. Беше почти на седем години и пътуването им до Уелс му се струваше като приключение. След като бе израснал в Кенилуърт, не изпитваше страхопочитание към замъка Пембрук. Прекара сутринта, тичайки с висока скорост наоколо, като притесняваше слугите, които вече като че ли го обожаваха.

Пембрук бе подарък на Джаспър Тюдор от крал Хенри, но той зае едно място по-надолу от почетното, преотстъпвайки честта на баща си с весел кавалерски жест. За Маргарет бе видно, че тримата мъже се харесват, и усети, че нещо в нея се отключи и отпусна, докато пийваше от виното и наблюдаваше как поставят в средата на масата агнешкото блюдо, от което се виеше пара.

— Сърцето ми се пълни да видя семейство, което не се е хванало за гушите — рече тя. — Ако не бях успяла да дойда при вас, не знам какво бих сторила.

Оуен Тюдор я погледна и очите му се присвиха от удоволствие, че се намира в присъствието на такава красавица. Не можеше да не се усмихне на младата кралица, независимо от бедствията, които я бяха довели при синовете му.

— Ваше Височество… — започна той.

— Маргарет, моля.

— Много добре. Маргарет, радвам се, че се сетихте, че имате приятели тук. Моето семейство дължи много на съпруга ви. Не можем да се издължим само с вино и агнешко — било то и уелско агнешко, което е най-доброто в света.

Тя се усмихна и той направи знак да й сервират още един дебел резен, от който капеше апетитен сос.

— Когато почина жена ми, Маргарет, вестта за женитбата ни и за момчетата се разнесе. Заловиха ме, знаехте ли това? О, да. Отведоха ме в затвора Нюгейт за известно време по заповед на председателя Уилям Трешъм. Само за няколко месеца, но, казвам ви, не си спомням по-голямо удоволствие от това да почувствам как слънцето прежуря върху кожата ми, щом ме пуснаха.

— А защо ви затвориха? — попита Маргарет, заинтригувана независимо от собствените си грижи.

Оуен Тюдор сви рамене.

— Гневяха се, че съм се оженил за съпругата на крал Хенри. И само заради това ми изпратиха войници. Можех да изчезна из хълмовете, предполагам, но не виждах как ще ме осъдят на затвор заради факта, че съм се оженил за кралица, не и след като първият й съпруг беше погребан в земята. И все пак си мисля, че можеше още да съм там, ако вашият съпруг не беше подписал заповед да ме освободят, Господ да го благослови. Той постъпи правилно с мен и не изпитваше ненавист към човека, който беше обичал майка му колкото сам той я обичаше — старият мъж поклати глава, припомняйки си събитията. — Тя беше най-хубавото нещо в живота ми. Моята Катерин ми даде тези нехранимайковци за синове, а вашият съпруг ги направи херцози. Бях благословен повече, отколкото съм си представял, че е възможно, когато бях млад и глупав, макар че тя още ми липсва.

И, за своя изненада, Маргарет видя как в очите ту проблясват сълзи, които той набързо избърса. Трудно беше да не харесаш този човек.

— Жалко, че не съм я познавала — рече тя.

Оуен Тюдор кимна.

— И жалко, че съпругът ви не запази силата си. Страшно съжалявам за болестта му. С всяка изминала година вестите стават все по-лоши. Жестоко е онова, дето е бил принуден да изтърпи, трудно за всеки мъж, но още по-лошо за един крал. Знам, Маргарет, как кучетата обкръжават ранената сърна. Те могат да бъдат много жестоки.

Сега беше ред на Маргарет да усети как очите й се пълнят. Тя извърна поглед, като се заигра с чашата вино, за да не позволи на мъката си да изригне в ридания при жалостта, която домакинът й проявяваше.

— Наистина бяха — рече тихо тя. — Заловиха Хенри, а добрите мъже, дето го защитаваха, бяха убити. Сега Йорк го държи и го крие. Сърцето ми се къса… — събра воля да спре, преди мъката да я потопи.

— Въпреки това, милейди, вие можехте да останете в Кенилуърт — продължи Оуен.

Маргарет усети как синовете му се накланят напред с изострен интерес.

— Много съм доволен и се чувствам изключително поласкан, че дойдохте тук при нас, но още не знам по каква причина.

— Знаете — отвърна Маргарет, докато попиваше сълзите си с парче плат. — Ако останех там, където съм в безопасност, то би означавало, че съм се отказала. Това щеше да е краят. Вместо това дойдох при вас за войска, Оуен. Фактът, че трябва да ви моля, е болезнен — все едно с нажежено желязо горят кожата ми, но ако се чувствате задължен, сега трябва да поискам отплатата си.

— А, ето каква била работата — промърмори Оуен Тюдор, без очите му да мигнат. — Макар че нямаме никакъв избор, аз и моите момчета, милейди. И преди сме говорили и никога не е имало съмнения, не и ако ни помолите. Нали, момчета?

— Никакви — твърдо заяви Джаспър Тюдор.

Брат му Едмънд потвърди същото. Тримата мъже бяха мрачни и наскърбени. Принц Едуард беше замлъкнал и гледаше, ококорил очи, чувайки сериозните гласове на възрастните. Един прислужник му донесе да си похапне нарязани плодове и той задърпа ръкава на майка си, за да й покаже. Маргарет се наведе и му се усмихна през сълзи, които така и не искаха да спрат.

— Благодарна съм на всички ви — рече тя. — Когато тръгнах насам, на това се надявах, но трябва да знаете, че Йорк и Солсбъри, Уорик и Марч — всички те застрашават семейството ми. Ще трябва да открия и да призова всеки мъж в Англия и Уелс — и отвъд, — за да застана срещу тях.

— Отвъд ли, милейди?

— Ако ми осигурите кораб, мислех си да ида да разговарям с крал Джеймс в Шотландия. В миналото той е поддържал каузата на Йорк, но смятам, че мога да му предложа неща, на които трудно ще откаже.

Синовете Тюдор изчакаха баща им да обмисли казаното. Накрая той заговори и кимна.

— Не бих искал да видя шотландци да слизат от планините, милейди. Те са жестока раса, право ви казвам, и сигурно всяват ужас на бойното поле. Но трябва да знаете, че техният крал ще се пазари много, за да ви даде помощта си. Каквото и да имате предвид — а не бих питал за такова лично нещо, — той ще иска всичко и още малко отгоре, ако правилно ме разбирате.

— Няма цена, която да е твърде висока, за да видя разбити враговете на съпруга ми — отвърна Маргарет.

— Това обаче аз не бих му казал, милейди, защото така крал Джеймс може и Лондон да поиска — и нещо отгоре — отвърна Оуен.

Тя видя как очите му проблясват лукаво и без да иска, му се усмихна. Тогава разбра, че няма как да се съмнява в чувствата на кралица Катерин и на един недодялан и солиден уелсец, облекчил скръбта й по умрелия съпруг.

— Ще ви приготвя кораб, милейди — Джаспър Тюдор се обади. — По-късно през годината бурите са ужасни, но до края на лятото би трябвало да е безопасно за вас. Ще ви изпратя и двайсетина от собствените си стражи, за да респектирате шотландците.

— Добро момче — рече баща му. — Не можем да пуснем кралицата и принца ни да се скитат сами из пущинаците на Шотландия. Крал Джеймс ще очаква представителна свита. Сега, не се безпокойте. Аз ще изкарам на война уелсците, милейди. Може дори сам да яхна коня редом с тях, да им покажа на тези млади палета какво може едно старо куче.

Джаспър изсумтя и Маргарет се трогна от очевидната любов между бащата и сина. Такова нещо тя не познаваше и непрекъснато усещаше, че я избива на сълзи, докато накрая се ядоса на себе си. Това, че плака на масата им сигурно не бе навредило на шансовете й да спечели подкрепата им, то беше ясно. Имаше мъже, дето биха преместили планини, за да се притекат на помощ на жена, изпаднала в беда.

— Давате ми надежда, Оуен — рече тя, докато все още дишаше на пресекулки. — Надявам се, че съпругът ми ще е в състояние да ви се отблагодари, както ви се полага.

— Чест ще е за мен — отвърна Оуен Тюдор. — Той е добър човек. Светът няма нужда от повече лукави дяволи, Маргарет. Имаме си достатъчно. Чуваш ли ме, момче? — последното той отправи към принц Едуард, който кимна в отговор и широко отвори очи. — Казах, че имаме нужда от добри мъже, дето да ни управляват. Един ден, ти ще бъдеш крал, знаеш ли това?

— Разбира се — отвърна момчето недоволно и накара стария мъж да се усмихне.

Маргарет се пресегна и му дръпна ухото тъй, че той изкрещя.

— Покажи уважение, Едуард — каза тя. — Тук си гостенин.

— Простете, сър — промълви момчето, докато разтриваше ухото си и се взираше начумерено в майка си.