Ч. Дж. Бокс
Порочен кръг (9)

8

— Обвинението призовава пазача на „Уайоминг гейм“ Джо Пикет — съобщи щатският прокурор Долси Шалк на следващия ден от малката си маса пред мировия съдия Тилдън Мутон.

Джо седеше между шериф Рийд и заместник-шериф Спивак, на първия ред зад нея. Те, както и Джо бяха облечени в униформите си. Вместо пейки, като в обикновените съдебни зали, тук имаше две редици опърпани сгъваеми столове, а стаята беше малко по-голяма от килер, намираща се в старото крило на Градския център.

Той стана и се провря измежду столовете, избутвайки люлеещите се вратички към свидетелската скамейка.

Това беше предварителното изслушване на Далас Кейтс. Предишната нощ той беше официално арестуван и обвинен в убийството на Дейв Фаркъс и целта на мировия съдия бе да установи дали има достатъчно основания да изпрати задържания пред по-висша инстанция.

Мутон все още управляваше най-големия магазин за фураж в града, въпреки че навсякъде твърдеше, че се е отказал от него. Освен това беше и един от най-големите благодетели на окръга, спонсорирайки училищните отбори; осигурявайки наградите на ежегодния панаир; стимулирайки положения труд на служителите си и не на последно място, подсигурявайки стотици чували с пясък по време на последното наводнение през май. Джо знаеше от срещата преди заседанието, че мъжът ще гледа безпристрастно на случващото се. Именно заради това си качество вече почти двадесет години той извършваше тази дейност на непълно работно време.

Мутон се славеше като един от най-дълго служилите мирови съдии в Северен Уайоминг и той знаеше, че може да се задържи на това място още доста дълго време. Ако, разбира се, не настрои по някакъв начин местната полиция срещу себе си…

Мутон беше нисък, пълен и плешив и все повече заприличваше на карикатура на добре охранен бизнесмен — какъвто всъщност и беше. Обиколката на талията му нарастваше с всяка изминала година, успоредно със закръглянето на лицето му. Той носеше очила с дебела рамка, които отстраняваше демонстративно, когато искаше да постави точка на разговора.

Джо усети очите на Далас да се фиксират върху него, когато премина покрай масата на защитата. Каубоят носеше оранжев гащеризон с принт на Окръжния затвор, изписан на гърба. Китките и глезените му бяха свързани с белезници. В непосредствена близост до Далас бе Дуейн Патерсън, държавният обществен защитник. Патерсън носеше неудобен сив костюм, който сякаш изглеждаше два номера по-голям от необходимото, и четеше нахвърляните си бележки.

Той беше един наистина достоен човек с много трудна работа, който рутинно се озоваваше сам в разиграващата се в съдебната зала игра. Джо не му завиждаше. Патерсън вероятно беше срещнал Далас за първи път едва тази сутрин и сега наваксваше с информацията по процеса за убийство. Масата пред него и неговия клиент беше претрупана с папки, както обикновено се случваше в областта на правоприлагането.

В допълнение към Рийд и Спивак в съдебната зала присъстваха и двама наблюдатели: редакторът на местния бюлетин Т. Клетус Глат, който седеше на първия ред от другата страна на пътеката, с репортерски бележник в скута си. Неговите диоптрични очила бяха кацнали на върха на носа му и той беше заел презрителна гримаса с устата си. На друг ред възрастна жена плетеше нещо чевръсто. Според Джо тя най-вероятно присъстваше на всяко едно съдебно заседание в страната — нещо като вид хоби…

Глат рядко се осмеляваше да излезе от репортерската си кабинка, където прекарваше времето си основно в критикуване на държавните и местните служители, учители и културни представители на малката общност. Като цяло той беше доста озлобен човек и Джо имаше проблеми с откриването на добри качества у него.

— Джо, преди да започнеш, трябва да положиш клетва — каза Мутон и Джо се спря при летящата врата.

Тогава Мутон се обърна към Кейтс и му заговори директно:

— Искам да се уверя, че разбирате какво се случва днес, г-н Кейтс. Провеждаме предварително изслушване, в което да установим дали има достатъчно основания за задържането ви в окръжния съд. Копие от обвиненията, повдигнати от прокуратурата, са представени на г-н Патерсън. Вашият служебно назначен адвокат е посочил, че имате намерение да не се признавате за виновен по тях. Това вярно ли е?

— Вие сте дяволски прав — каза Кейтс.

— Без проклятия в моя съд! Значи пледирате за невинен?

— Пледирам за невинен.

— Добре тогава — каза Мутон. — Можем да продължим. В зависимост от това, което установим днес тук, на вас може да бъде, а може и да не бъде определена гаранция за освобождаване. Разбирате ли всичко това?

Кейтс сви рамене.

— Отговорете за протокола, г-н Кейтс.

— Да, Ваша чест. Разбирам.

— Това е достатъчно — кимна Мутон. — Джо, можеш да продължиш.

 

 

Долси беше облякла яркочервена рокля, с пристегната назад коса. Джо знаеше, че тя носи този цвят, когато има намерение да гони плячката си до смърт. Както — предполагаше той — и самият мирови съдия Мутон.

Долси беше безмилостен и добре организиран прокурор, известен с това, че не внася дела в съда, докато не се убеди, че ще ги спечели. С течение на времето тази й стратегия се беше превърнала в един вид пророчество, което й гарантираше деветдесет и пет процента успеваемост. Тя също така беше и праволинейна. Джо знаеше, че дори не би завела дело, ако преди това не се подсигури стабилно. Освен това не обичаше да играе политически игрички, нито си служеше с измама. Единственият път, когато прибягна до това, беше, за да събере колкото може повече обвинения, заради които да изпрати Далас Кейтс в затвора преди две години — ето колко силно е искала това…

Но сега той отново бе тук.

Методът й в предварителното изслушване беше прост и опустошителен. Тя щеше да развие тезата на обвинението бързо, да изложи фактите около престъплението, да посочи и обвини ответника. Щеше да извика възможно най-много свидетели, които да подкрепят и заздравят твърденията й.

Джо очакваше първият свидетел да бъде Уонда Стейси — но така и никой не я призова. Имаше две възможности за това — или барманката да не се чувства добре, или просто да не е така отзивчива, че да се яви. От друга страна, той знаеше, че Долси често задържа основните си свидетели за действителния процес. Каквато и да е причината, окръжният прокурор беше избрал да започне делото с неговите показания.

След като Джо положи клетва, Долси намести модерните си диоптрични очила с рогови рамки и погледна над тях към скамейката. После го помоли да заяви своето име и професия.

— Аз съм Джо Пикет, горски надзирател в област Садълстринг. Номерът на значката ми е двадесет и едно.

— Какво означава този номер?

— В „Уайоминг гейм“ има общо петдесет надзиратели. Този с най-висок ранг има значка номер едно. Аз съм двадесет и първи по старшинство.

— Това означава, че сте в професията от дълго време и имате нужния опит? — попита тя.

— Да — отвърна Джо, мислейки си, че този опит може би му идва твърде много понякога.

Долси го поведе през случилото се, започвайки с факта, че е бил нает като помощник на Гражданския въздушен патрул, за да направят оглед на областта, а след това се е присъединил към екипа по издирване на тялото на Фаркъс. И след като й отговори кратко и ясно, тя му благодари и седна на мястото си.

Последва дълга пауза.

Джо погледна към Патерсън, очаквайки го да се изправи или просто да кимне в знак, че няма въпроси. Адвокатът обаче все още държеше главата си наведена надолу, изучавайки бележките си, сякаш изобщо не бе чул, че показанията му са приключили. Далас също се вгледа в своя адвокат с развеселено изражение на лицето си, след което обърна глава и повдигна вежди предизвикателно към мировия съдия.

Това беше безразсъдно деяние за един подсъдим, обвинен в убийство при това, помисли си Джо. Деяние, което показваше, че не възприема случващото се на сериозно. Това подейства като червен флаг за Джо и той изпита угризение в гърдите си.

Тогава, най-накрая, Патерсън се изправи и го поздрави.

— Добро утро — отговори Джо.

— Невинаги номерът на значката ви е бил двадесет и едно, нали?

Джо се облегна назад.

— Не. Както казах, поредността се променя на базата на това колко дълго горският пазач е на служба. Служителят с най-дълъг трудов стаж съответно носи значка с по-малък номер.

— Това не отговаря съвсем на наученото от мен — каза Патерсън, без да прави зрителен контакт с Джо. — Ще отречете ли, че преди няколко години сте изгубил право за по-малък номер заради неподчинение?

Джо почувства как страните му пламват.

— Да, така е.

— В действителност вие сте били наказан да се върнете на номер петдесет за известно време, не е ли така?

— Да, така е.

— Възразявам, Ваша чест — протестира Долси, изправяйки се на крака. — Това е предварително изслушване и не е място за отсяване на свидетели.

— Приема се — кимна Мутон изненадан. След това погледна Патерсън. — Какво не е наред с вас, Дуейн?

Мутон не използва най-правилната в случая съдебна реторика, помисли си Джо, но независимо от това се изненада и от инсинуацията на Патерсън — дори и ако тя не е на място.

— Съжалявам, Ваша чест — извини се Патерсън.

— Добре. Нека се придържаме към по-учтивото поведение.

Реакцията на Далас беше недвусмислена — той се обърна на стола си и огледа залата с широко отворени очи, сякаш искаше да види и запомни всеки, заговорничел срещу него.

— Г-н Пикет — започна отново Патерсън, — преди да бъдете включен в операцията по издирване на Дейв Фаркъс, сте имали известни взаимоотношения с моя клиент, нали така?

— Взаимоотношения?

— Помежду ви е имало конфликт. Това вярно ли е?

Джо можеше виждаше накъде бие Патерсън.

— Арестувах го за злонамерено умъртвяване на дивеч и той беше признат за виновен и осъден на лишаване от свобода.

— Но освен това — каза Патерсън — не е ли истина, че сте имали спречкване със семейството му?

— Спречкване не е точната дума — отвърна Джо и с периферното си зрение видя как Долси се изправя.

— Това има ли връзка с производството, което водим, Ваша светлост? — попита тя Мутон. Джо не можеше да си спомни прокурорката някога да бе правила възражения по време на предварително изслушване, да не говорим за две поредни…

— Е, има ли? — Мутон попита на свой ред Патерсън.

— Да, Ваша чест. Важно е да се установи, че свидетелят е бил враждебно настроен към ответника преди инцидента.

И още как, помисли си Джо и погледна към мировия съдия.

Лицето на Мутон имаше болезнено изражение, като че ли думите на Патерсън бяха твърде неприятни за слуха му в този момент.

— Ваша чест — обади се отново Долси. — Това е глупаво. Свидетелят е бил помолен от Гражданския въздушен патрул да подпомогне операция по издирване и спасяване. В процеса на неговото сътрудничество той е забелязал на екрана на персоналното си устройство изображения, за които в момента свидетелства. Това просто ни помага да пресъздадем предпоставките за въпросното обвинение. Г-н Пикет не е тук, за да свидетелства срещу обвиняемия. Как може това да се счита за враждебно?

— Добра забележка — съгласи се с охота Мутон. — Дотук с тази линия на разпит, Дуейн — обърна се той към Патерсън.

— Наистина си играете с търпението ми, господине. Имате ли други въпроси?

Патерсън погледна надолу и лицето му се изчерви. Той се обърна леко и направи зрителен контакт с Далас, който за пореден път се подсмихна половинчато. Ето какво било, помисли си Джо, Далас беше накарал адвоката си да действа нападателно, а общественият защитник с неохота следваше желанията на клиента си.

— Г-н Патерсън? — подкани го Мутон.

Патерсън отново погледна бележника си, при което Далас извъртя очи.

— Когато наблюдавахте екрана на своето проследяващо устройство — започна след малко адвокатът, — можехте ли с положителност да идентифицирате жертвата като Дейвид М. Фаркъс?

— Не. Не и в онзи момент.

— Можехте ли с положителност да идентифицирате обвиняемия?

— Не.

— Но сте го направил и за двамата, така ли е?

Долси отново се изправи, но преди да успее да възрази, Джо поклати глава и каза:

— Издирвахме изчезнал ловец на име Дейв Фаркъс. На екрана на проследяващото устройство идентифицирахме местоположението, на което въпросният е бил видян за последно. Но не, аз не бях на сто процента сигурен, че индивидът, когото наблюдавам, е Фаркъс. От друга страна, не вярвам да съм споменал по каквато и да е причина името на Далас Кейтс онази нощ.

Патерсън вдигна поглед от записките си и погледна Джо. Последва една наистина дълга пауза.

— Нямам повече въпроси — каза той накрая.

Далас поклати глава и се усмихна така, сякаш не може да повярва на това, което току-що се бе случило. Тогава Мутон го погледна и отстрани очилата си:

— Призовавам обвиняемия да се въздържа от действия, според които излиза, че счита тази процедура за обикновена шега.

— Дори и това да е така? — попита Далас и това предизвика сподавен кикот от страна на Т. Клетус Глат.

Мутон удари с чукчето си:

— Свидетелят може да се оттегли — каза той към Джо.

По пътя си покрай масата на защитата Джо погледна Далас, опитвайки се да долови намек за намеренията му. В отговор каубоят се взря в него за кратко и се подсмихна.

— Призовавам помощник-шериф Лестър Спивак — обяви Долси.

Тя преведе Спивак през събитията на деня до момента, в който бяха открили тялото на Фаркъс, а след това поиска и информация за проведените предварителни съдебни резултати.

Рийд се наведе към Джо и прошепна:

— Не разбирам какво става. Не очаквах това от Патерсън.

— Той няма нищо общо с това — отвърна шепнешком Джо.

— За Далас всичко сякаш е шега. Не е ли наясно пред какво се е изправил?

— Наясно е — каза Джо. — Той е умен. Държи коз в ръкава си.

— Чудя се какво е измислил срещу Спивак?

Рийд се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си, поклащайки глава.

Джо не схващаше. Предварителното изслушване пред мирови съдия Мутон не е мястото, на което защитата трябва да атакува тезата на обвинението, освен ако това не е изключително наложително. Свидетелските му показания преди малко бяха просто загуба на време и усилия, освен ако Патерсън не следва някаква стратегия, за която никой досега не се бе досетил. Но пък общественият защитник не беше известен като стратег. Освен това той най-вероятно беше прекарал по-малко от час с клиента си преди съдебното заседание.

Не, помисли си Джо. Далас е този със стратегиите.

 

 

От показанията на Спивак стана ясно, че гилзите 223-ти калибър, намерени на мястото на убийството, са били изстреляни от пушка „Американ Игъл“ и че техниците, извършили оглед на местопрестъплението, са открили полупразна кутия от 55 патрона същия калибър под седалката на превозното средство на Далас Кейтс. Следите от кръв, намерени по стелките на пода, както и намазка от дръжките и интериора на шофьорската врата се оказали позитивни и съвпадащи с показателите от кръвта на Фаркъс.

Спивак обясни още, че пушката, патроните и кръвните проби са били изпратени до Държавната съдебна лаборатория в Шайен за допълнително потвърждение. Въпреки че някои от куршумите, минали през тялото на Фаркъс, не бяха възстановени, откритите от съдебния лекар три непокътнати сачми не само можеха да бъдат съотнесени към боеприпасите за „Американ Игъл“, но и нарезите им напълно съвпаднали с тези от цевта на оръжието. Според следователя, макар и деформирани, те били в достатъчно добро състояние, за да могат да бъдат идентифицирани. Освен това в тялото на Фаркъс били намерени и десетки други стоманени сачми размер ББ, показващи, че жертвата е била ударена от още най-малко две други оръжия.

Тезата на обвинението беше впечатляваща, помисли си Джо. В момента, в който Далас се яви в съда, Долси ще трябва да го закове с убедителни резултати от ДНК теста и експертизата на пушката и боеприпасите.

 

 

Преди кръстосаният разпит на заместник Спивак да продължи, Мутон прекъсна заседанието за обедна почивка.

Джо тъкмо вземаше мобилния телефон и кобура си от Стовпайп, възрастен пенсиониран родео каубой, обслужващ металдетектора във фоайето, когато Долси го потупа по рамото, давайки му знак да я последва.

— Затвори вратата, моля — каза тя, влизайки в офиса си.

Помещението изглеждаше просторно поради оскъдното количество вещи. В допълнение към рамкираните сертификати по стените имаше само няколко лични снимки — на родителите й и една фотография на нея и Мерибет, възседнали коне.

— Не знам какво са намислили, но съм адски вбесена — изсъска тя, заобиколи бюрото си и седна, събувайки обувките си. — Направо ще разкъсам Дуейн, ако ми извади още някой боклук.

Джо сви рамене.

— Далас дърпа конците.

— Но защо? — попита тя. — Той не се ли опита да те омаловажи като фактор?

— Вероятно.

— Добре е, че те държахме на ръка разстояние по време на разследването и ареста — каза тя. — В противен случай мога да се закълна, че щяха да се опитат да извъртят някоя конспирация. Така или иначе това няма как да мине при Мутон. Не мога да разбера защо изобщо се пробват. Ако бях на тяхно място, щях да го запазя като коз и да изчакам процеса.

Джо кимна.

Долси изруга и извади пластмасова кутия от малкия хладилник до себе си. Налагаше й се да обядва на бюрото си почти всеки ден.

— Чудех се защо не призова първо Уонда Стейси — попита Джо и Долси вдигна рязко ръката си, стиснала капака на кутията със салата.

— Не си ли разбрал? — попита тя.

— Да разбера какво?

— Стейси е в неизвестност. Не се е явила на работа снощи и никой не знае къде може да е.

— Какво?!

— Колата й липсва, а апартаментът й е празен. Изглежда така, сякаш е опаковала набързо. Свързахме се с родителите й в Луск и някои нейни приятели, които открихме онлайн, но досега няма резултат. Майк не ти ли каза?

— Не.

— Вероятно е сметнал, че вече знаеш.

— Имах някои лични проблеми… — отвърна Джо.

— Вярно! Ейприл прибра ли се при вас?

— Снощи. Но не й е приятно, че ще отсъства от училище.

— Обзалагам се, че Мерибет се чувства по-спокойна сега, предвид случилото се.

— Така е.

— Нещо ново за нападателя на Джой Банън?

— Не.

— Как е тя?

— Все още в интензивното отделение, но лекарите са далеч по-оптимистично настроени и говорят за пълно възстановяване. Родителите й са с нея. Изпращат информация за състоянието й на Мерибет на всеки няколко часа. Джой е в съзнание и може да шепти.

— Разпитали ли са я?

— Не познава жената — поклати глава Джо.

Долси побутна салатата си към него.

— Искаш ли?

— Благодаря. Ще отида да си взема бургер.

— Така си и помислих — усмихна му се тя. — До после. Бас ловя, че са измислили нещо и срещу Лестър.

 

 

След двойния чийзбургер в „Бургер-О-Парднър“ на края на града Джо се отправи обратно към областната администрация и потърси по телефона надзирателя на област Кампбел.

Рик Еуиг беше млад и добросъвестен и постъпил на служба само две години по-рано. Освен това очевидно не беше в добро настроение.

— Още един, а? — попита Джо.

— Да, по дяволите! Вдигнаха ме рано тази сутрин. Собственичката от ранчо на юг от града каза, че докато разхождала кучето си, чула изстрел. Отвъд имота им забелязала бяло „Субаро“. Понеже знаела, че съпругът й не е издавал разрешение за лов, решила да ме уведоми за случилото се директно. Докато ме чакала да пристигна, видяла две момчета да хвърлят мъртво животно в задната част на джипа. Разминали сме се за двайсет минути…

— Мъжки елен или сърна? — попита Джо.

— Кошута, според нея. Не успяла да забележи рога.

Отговаря на модела…

— Успяла ли е да ги огледа добре?

— Не, няма да успее да ги идентифицира. Както казах, били са на повече от километър и половина от нея.

— Регистрационен номер?

— Не е видяла. Но тези момчета трябва да са жители на областта — каза Еуиг. — Или ако не друго, са достатъчно богати, че да си позволят три и половина седмици стрелба по всичко, което видят.

Джо се съгласи с него. Бракониерите изглежда бяха много добре запознати с пейзажа на Северен Централен Уайоминг и неговите пътища.

— В момента съм на мястото — продължи Еуиг. — Както обикновено, гилзи липсват. Но при по-внимателен оглед може да се изолират частични следи от гуми. Ще направя снимки и ще ги пратя в лабораторията.

— Може ли да ги изпратиш и на мен?

— Дадено.

— Мисля, че трябва да направим списък на всяко бяло „Субаро“ в петте области — каза Джо. — Трябва да се потрудим, за да ограничим щетите.

— Ще пусна искане. Човече, това ще е адски много работа…

— Ммм, да.

— О, хей, чух за съквартирантката на дъщеря ти…

Докато паркира автомобила си Джо нахвърля подробности около инцидента, след което приключи разговора. Беше 12:55 и мирови съдия Мутон щеше да възобнови изслушването точно в един.

 

 

Джо тъкмо изкачваше стълбите, когато телефонът му звънна. Той спря и отвори снимките на следите от гуми, които Еуиг му прати. Отпечатъците показваха, че грайферите са износени, така че стесняваха търсенето до автомобил „Субаро“ с почти износени гуми.

В този момент зад него се чу звук от дълбоко гъргорещ мотор и писък на спирачки. Някой определено бързаше…

Когато се обърна, видя блестящ бронзов Хамър Н2 с регистрационни табели на окръг Уайоминг и надпис JUSTIS. Вратата на пътническото място се отвори и чифт каубойски ботуши от щраусова кожа се провесиха надолу, последвани от двуметровото тяло на Маркъс Ханд, което изпълни рамката.

Мъжът изглеждаше точно както и на екрана на националния кабелен новинарски канал, чието студио се намираше в Джаксън Хол: дълга сребриста коса, изсечено като скала широко лице с пронизващи сини очи и големи ръце, които стърчаха като траверси от кожено яке с ресни. Ханд се пресегна към вътрешността на превозното средство и със замах нахлупи на главата си черна каубойска шапка — жест, който би могъл да означава: „На война!“

— Здравей, Джо, предполагам това е мястото, където се провежда партито — каза той. — Клиентът ми ме очаква. Моля, задръж вратата.

Джо го направи, защото беше замръзнал на място, и то не само заради внезапната поява на най-скандалния адвокат в щата Уайоминг. А и заради жената на шофьорското място.

Когато Ханд премина покрай него, Джо най-накрая дойде на себе си:

— Кажи ми, че това не е…

— О, напротив, тя е — кимна Ханд. — И трябва да кажа, че новата госпожа Ханд е истинска заплаха зад волана. Но, сигурен съм, ти вече знаеш това.

Джо стоеше там, държащ вратата и зяпнал деликатния профил на жената в автомобила.

Неговата тъща Миси, известна още като Миси Ван Кюрен Лонгбрейк Олдън, сега очевидно Ханд… се беше върнала в града.

Джо се почувства така, сякаш някой беше изкарал въздуха от дробовете му, и едва успя да извади мобилния си, за да се обади на Мерибет в библиотеката.