Ч. Дж. Бокс
Порочен кръг (27)

26

— Мъж — извика Дули, когато поведе Джо надолу по коридора към стаята за разпити в Източното крило. Преминаването от административната част до там се осъществяваше през сърцето на затвора. Когато Дули извика известието, жените в техните килии спряха онова, което вършеха, и погледнаха навън, за да го зърнат. Затворниците бяха настанени по осем в клетка, с техните имена и снимки, прикрепени към тухлената стена около касата на вратата.

Джо никога не е бил подлаган на подобен оглед и се надяваше лицето му да не пламне.

— Дръжте очите си право напред и не поглеждайте към тях — препоръча Дули полугласно. — Може да не харесате това, което ще видите.

Но, разбира се, Джо не го направи и това, което видя, беше сбирщина от любопитни изражения, мъртви погледи, неловки усмивки и… чифт големи закръглени бели гърди, когато една от затворничките повдигна оранжевата си униформа нагоре. Тя се засмя маниакално, след като той премина.

— Ронда обича да прави това — каза Дули с уморена въздишка.

Джо изсумтя.

— Това не е нищо — продължи Дули със същия тон. — За известно време не можех да разбера защо интендантът разпродаваше всички близалки наведнъж. Едва се задържаха в склада. Тогава една от затворничките се реши да ни каже, че някои от любовниците, които са разпределени в отделни килии, са си измислили игра: една от тях взима близалката и си я пъха в…, а после я предава към приятелката си, за да я опита. После тя прави същото и й я връща. Доста извратено, не мислиш ли? Достатъчно е да кажа, че вече не можеш да си купиш близалка от интенданта.

— Схванах — каза Джо. Радваше се, че Мерибет не слуша в този момент.

 

 

Той усети вибрациите на входящо текстово съобщение, когато преминаха от Централното в Западното крило. Джо забеляза любопитните погледи и поздравителните кимвания към надзирателя и поне два пъти чу думите „Бренда Кейтс“ прошепнати зад вратите на килиите. Това беше системата „затворник-дот-ком“ която разпространяваше новината за предстоящия разговор из затвора още преди той да се бе случил.

Двама надзиратели обслужваха стоманената входна врата за Източното крило и единият от тях задейства превключвателя, за да я отвори. Джо последва Дули през нея и чу тежкото бучене на ключалката зад себе си.

Източното крило беше по-малко от другите — един къс коридор със затворени врати от двете страни на стените и единични снимки от дясната страна на всяка каса.

Дули спря на немаркирана врата и почука върху нея с кокалчетата на пръстите си. Докато правеше това, Джо погледна към телефона си. Съобщението беше от Мерибет и представляваше краткото: „ЕЗИКОВ КОНТРОЛ.“

Немаркираната врата се отвори достатъчно широко и очилат хипстър в цивилни дрехи погледна през нея. Той имаше тридневна брада и занемарена външност, която сякаш казваше: IT специалист.

— Влезте — кимна той на Джо.

— И с това аз напускам сцената — каза Дули.

Джо благодари за ескорта и влезе в стаята. Тя беше слабо осветена. Купчина от видео и аудио техника беше подредена върху тезгях, фиксиран към стената. Началник Грей седеше до него върху сгъваем стол с чифт слушалки, увити около врата й. Мониторът пред нея показваше вътрешния горен ъгъл на празна стая, боядисана в бяло. Вътре в нея имаше стоманено бюро със стойка с микрофон, монтиран към него и три резервни стола от неръждаема стомана.

— Доведоха я — каза Грей.

— Знае ли защо е там? — попита Джо.

— Не.

— Значи не е наясно, че съм тук?

— Не.

Техникът направи няколко кликвания на клавиатурата, за да активира микрофона вътре в стаята и да започне записването.

— Готово — каза той.

Докато чакаха, Джо извади телефона си и отвори съобщението. Имаше линк към научния трактат за модернизираната инвалидна количка, написана от един от инженерите на „Джорджия Тех“. Мерибет беше дописала: Виж илюстрацията!!!

Снимките и графиките зареждаха бавно, докато той четеше текста, и после осъзна какво всъщност е намерила Мерибет.

— Хванахме я — каза той.

Марта Грей погледна нагоре и Джо й подаде телефона си. След като превъртя надолу през статията, тя ахна, после каза:

— Дявол да го вземе! Не мога да повярвам, че съм го пропуснала. Ще съдера задника на някого за това.

— Кой би си помислил? — каза Джо, взимайки си телефона обратно.

— По дяволите! — отсече Грей.

Чу се метално кликване във високоговорителя от стаята за разпити. Джо погледна нагоре и видя Бренда Кейтс да се придвижва вътре, спирайки близо до бюрото. Надзирателят я последва, фрустриран, че тя изведнъж захрани сама стола си, издърпвайки го от ръцете му.

Бренда беше едра жена. Някогашната й кестенява коса сега беше посивяла, но видът й беше същият: стегнати къдрици и метални рамки с котешка форма на очилата й. Тя носеше тънка високотехнологична слушалка с окачен приемо-предавател в близост до външната страна на устата си, който проследяваше движението на езика й и изпращаше команди към стола.

Джо отбеляза, че ръцете й и краката — които винаги са били дебели, но мускулести от тежкия физически труд във фермата й — сега бяха отпуснати като тръби с тежка слуз. Ръцете й лежаха безжизнено в скута й и пръстите й бяха леко извити, приличайки на нокти на хищна птица.

Тя наклони брадичка и погледна право в камерата. Джо усети тремор вътре в себе си — тя като че ли гледаше през обектива и видеокабела директно в очите му.

— Защо съм тук? — попита тя.

Надзирателят, който я въведе, се върна през вратата и я затвори. Сега тя беше сама.

Джо се обърна към Грей:

— Ще й кажа някои неща, от които не се гордея, но ще трябва да ми се довериш.

— Само не прекрачвай границата — каза Грей. И двамата знаеха, че е законно заподозреният да бъде подведен по време на разпит, когато това е с цел извличане на информация, можеща да бъде законно използвана по време на делото. Номерът е линията на разпита да не бъде прекалено груба и застрашаваща обекта.

Той постави мобилния си телефон, ключове и джобен нож в конзолата на тезгяха и се потупа, за да се увери, че не е забравил нещо, което би могло да се използва като оръжие. Единственото нещо, което задържа, беше тефтерчето, което щеше да му послужи.

— Да започваме — каза той.

 

 

Джо спря пред вратата на стаята за разпити, за да се съвземе и надзирателят, който беше докарал Бренда от килията й до тук, му кимна отсреща:

— Успех.

— Благодаря, ще ми е нужен — отговори той. После отвори вратата бързо и влезе вътре.

При звука Бренда мигновено отдръпна стола си няколко крачки назад и го обърна рязко с лице към него, тъй като тя не можеше да извие главата си сама.

— Здравей, Бренда — каза той.

Зад очилата очите й блеснаха и дъхът й започна да излиза през носа й отсечено. За секунда Джо се уплаши, че това учестено дишане ще доведе до гърч. Реакцията на Бренда някога щеше да бъде изпълнена с отвращение, с ритане в мръсотията, нервничене или размахване на ръце пред гърдите в неподчинение. Сега като че ли цялото й същество и емоции бяха принудени да се съсредоточат от тялото й във врата и лицето й, които тя едва можеше да контролира.

Той заобиколи от другата страна на бюрото и тя се завъртя бавно, почти несъзнателно, за да го открие.

— Леле, само какъв стол си имаш… — Джо седна на един от столовете и издърпа бележника от джоба на гърдите си. — Обзалагам се, че си изненадана да ме видиш — каза той. — Вероятно си си мислела, че вече ме няма наоколо, а?

— Няма да говоря с теб — каза тя, обърна стола си леко и погледна към ъгъла зад Джо вместо към него. Тогава тя каза на камерата: — Изкарайте ме от тук веднага!

— Съжалявам, но не разполагаш с този избор — каза той. — Принудена си да участваш в разследването. Или това, или началник Грей трябва да ти наложи наказание. Например тя може да те върне обратно в онова „вдишваш-издишваш“ кресло, което хич не харесваш. Или може би в едно от онези старомодните, които трябва да бъдат бутани от надзирател.

— Платих за това сама — каза тя в защита. Той знаеше, че това ще я изнерви. И отбеляза слабия арканзаски акцент в интонацията й.

— Ще поговорим за това откъде имаш толкова пари, след минута — каза той. — Нека започнем с нещо друго. Предполагам, не си говорила с Далас, откакто обвиненията срещу него отпаднаха. Това беше преди няколко дни, но много неща се случиха оттогава, с които може би не си наясно.

Тя стисна тънките си устни и се втренчи в ъгъла. Но той знаеше, че е любопитна да чуе какво има да й казва.

— Кора Лий излезе извън релси — каза Джо. — Опита се да издълбае дупка във вратата на къщата, в която беше отседнало семейството ми. Все пак я хванаха и сега е в ареста, пееща като птичка. Не се ли досети, че ще се върне към лулата веднага щом получи малко пари в ръцете си? Тя може да ти е обещала, че ще се държи чиста, но мет наркоманите са си мет наркомани и те си казват всичко. Дори и свекърва им да им праща пари и да дърпа конците им.

— Не ти вярвам — каза Бренда. — Ти си лъжец и убиец.

— Не съм — каза Джо. Въпреки че нейните твърдения не бяха верни, той все пак се почувства жегнат от тях.

— Ти застреля Бул от упор и беше там, когато Елдън си счупи врата, падайки в онази дупка. Ти имаше общо и със смъртта на Тимбър, защото той никога не би скочил от прозорец по свой избор. Страхуваше се от височини. После осакати Далас, прегази го. Не отричай, защото аз бях там.

Джо не отвърна. Имаше достатъчно истина в това, което тя каза, че беше безсмислено да спори.

— Защо не се обърнеш и не ме погледнеш? — попита той тихо.

— Не искам да виждам лицето ти, освен ако не е на некролог в „Садълстринг Ууди“ — изплю тя.

Джо погледна към камерата и сви рамене.

— Бренда, аз съм тук само и единствено за едно нещо. Искам това да свърши. По силите ти е да направиш този избор и да го приключиш точно тук и сега. Време е да се обадиш на кучетата си и да ги спреш. По този начин никой няма да пострада — особено семейството ми. Вече трябва да си наясно, че когато става въпрос за защитата на семейството ми, аз съм способен да направя всичко необходимо. Всичко, Бренда. Ето защо съм тук. Знам, че винаги си имала специално място в сърцето си за последния ти останал син. Далас винаги е бил твой любимец не само защото беше родео шампион. Той заслужава много по-добро от това. Ти си единствената, която може да прекъсне тази нишка и да го освободи. Но той няма да се откаже, освен ако не му дадеш разрешение за това.

Джо я остави да осмисли думите.

След почти цяла минута Бренда каза:

— Върви по дяволите! Имам призраци, пред които съм отговорна.

— Бих казал, че единственото, за което си отговорна, са злите ти инстинкти — каза Джо. — Знам, че си от Джаспер Каунти, Мисури, и че там не обичат нищо повече от семейната вражда. Знам, че си имала наистина труден живот, преди да срещнеш Елдън. Заслужила си си чипа на рамото. Но аз те моля да се откажеш. Можеш да се промениш, Бренда.

— А ти можеш да отидеш директно в ада, Джо Пикет — прошепна тя. — Мисля, че Елдън, Бул и Тимбър ще те чакат там.

Джо отново погледна към камерата, като че казваше: „Опитах.“

— Помниш ли моя приятел Нейт? — попита той. — Този, на когото се опита да устроиш засада? Човека, когото почти не уби? Е, в тази минута той наблюдава Далас и двамата му главорези, на които плащаш. Те не знаят, че той е там. Трябва само да се обадя и… нещата ще загрубеят. Ако го направя, ще останеш съвсем сама в света. Това ли искаш?

Тя не отговори, нито го погледна, но Джо можеше да види, че бе спечелил пълното й внимание.

— Разбираш ли колко невинни хора бяха наранени или убити, откакто стартира плана си за отмъщение? — попита той.

Тя не трепна.

— Оркестрираш всичко от тук, но аз не съм сигурен, че си наясно как вървят нещата отвън — каза той. — Хора, които нямат абсолютно нищо общо с мен, страдат, след като започна този заговор и разхвърляш пари наоколо. Студентка на име Джой Банън — може би познаваш семейството й — има прорезна рана от Кора Лий само защото снаха ти не е в състояние да различи Джой от Ейприл. Дейв Фаркъс бе застрелян, защото Далас и неговите главорези си помислили, че може да е чул нещо. Същото сполетя и барманка на име Уонда Стейси. Отвлекли са я и са я хвърлили от една скала, за да не даде показания в съда. Всички те са невинни, Бренда. Обладана си от идеята да се разплатиш с мен, но имаш невинна кръв по ръцете си.

— Глупости! — каза тя. — Това не е по моя вина. Не мога да контролирам всичко, което се случва.

— Разбира се, че ще го кажеш — беше ангажирана. Дали го осъзна или не, тя призна ролята си. — Говорих със застрахователния ти агент в Уинчестър — каза Джо. — Той ми разказа за животозастрахователната полица, която си направила на бедния стар Елдън преди толкова години. Той разбра ли за това някога?

— Не беше нужно да разбира — отвърна тя. — Можех да видя що за човек е той, въпреки всичко аз се опитах да го направя за него. Спечелих парите честно и почтено. Живях с този човек през всичките тези години. Знаех, че никога няма да се промени и ще свърши мъртъв, преди да му е дошло времето.

— И ти спечели от това — каза Джо. — Седем и половина милиона долара. Просто си мислела за бъдещето, нали?

— Знаех, че ще се нуждая от тях — каза тя, с подсмърчане. — Имах семейство, за което да се грижа. По онова време не знаех, че ще убиеш повечето от него.

Той не обърна внимание на този изстрел.

— Знаела си, че Ашли Раймър ще извършва плащания към онзи, когото определиш, дотогава, докато получава комисионна от всеки чек, нали?

Бренда присви очи.

— Тази жена обеща да си държи устата затворена. Трябваше да се досетя, че банкерката ще се извърне. Ето защо никога не съм им имала доверие.

— Правилно — каза Джо. Той отвори бележника си и се престори, че чете през страниците. — Как се докопа до заместник Спивак? Кога разбра, че може да ти помогне да подкопаеш делото срещу Далас, ако финансираш гимнастическото образование на дъщеря му?

Тя поклати глава и каза:

— Тъп късмет.

— Какво означава това? — попита Джо.

— Вашият заместник Спивак не беше съвсем верен на жена си — каза Бренда. — Той имаше флирт с малка уличница, когато замина за Дъглас за някакво обучение. Разказал й всичко за съпругата си, която не спяла с него, и за дъщеря си, която имала специална дарба. Казал й, че ще направи всичко, за да подпомогне спортната кариера на момичето си.

Джо не беше сигурен до какво ще доведе това, но не се опита да го спре.

— Уличницата беше наркозависима като Кора Лий. Прекалила с количеството и я пратиха тук за известно време, настанявайки я в една килия с безполезната ми снаха. Казала на Кора Лий всичко за вашия заместник, така че ние бяхме в състояние да достигнем до него. Той обича парите. Не всичко е заради дъщеря му.

— Защо Дейв Фаркъс? — попита Джо.

— Аз нямам нищо общо с това — каза тя.

— Ами Уонда Стейси?

Бренда поклати глава, сякаш никога до преди днес не беше чувала за нея. Джо беше изненадан, че й вярва. Но също така бе убеден и че получи достатъчно, за да укрепи теорията си.

— Свърши се, Бренда — каза той. — Приключи. Всички сме свободни да продължим напред. Дори и Далас.

За първи път тя завъртя стола си с половин оборот, така че да може да срещне погледа му.

— Не и докато всеки член от семейството ти не отиде там, където отидоха тези от моето. Познавам Далас. Той ще защитава честта си и честта на нашата фамилия до последния си дъх.

Джо се изправи и поклати глава от едната страна към другата.

— Не и ако не е наоколо. Както казах по-рано, ти си единствената, която може да спре това.

Очите на Бренда се ожесточиха и малка усмивка издълба лицето й.

— Аз няма да се предам. Така или иначе ще умра тук. Далас знае как да направи последните ми дни щастливи.

— Не се отказваш, нали? — въздъхна Джо.

— Никога не съм го правила. Никога няма да го направя.

Той затвори бележника си и го пъхна в джоба си с намерението да отиде към вратата, за да сигнализира на надзирателя.

— Приключихме тук, нали? — попита той.

Някак си тя като че ли знаеше, че ще направи това.

Джо чу воя на електрическия двигател на стола и едва успя да се обърне навреме, преди тя да се блъсне в него. Стоманените стъпенки удариха силно пищялките му и болка прекоси гръбнака му.

Джо се пресегна към стената, за да се задържи, когато Бренда върна стола си няколко стъпки назад, после наведе главата си напред — като че беше короната на своеобразен таран — и се стрелна със стола напред. Това беше забележително бързо. Той успя да направи половин завой, преди тя да го удари в лявото коляно и да го подкоси. Преди да успее да я хване, тя обърна стола извън обсега му.

Оранжеви кръгове се поносеха пред очите му. Усети, че стои на ръцете и коленете си и когато се обърна, стъпенките бяха разположени на височината на главата му.

Подготвяше се за друг удар. Той знаеше, че ако металните опори се ударят в слепоочието му или смажат носа му, с него е свършено.

Джо изсумтя и се хвърли срещу стола й, преди тя да може да настрои скоростта си. Стъпенките одраскаха рамото му, но той посегна под тях и ги обхвана. После се изправи и вдигна предния им край от пода. Главата на Бренда се отпусна на една страна, а очите й проблясваха в бяло, когато той продължи да държи в това положение. Задните колела на стола забуксуваха върху плочите на пода и инерцията им му помогна да повдигне цялата предна част на стола.

Когато я обърна назад, тялото й, под собствената си тежест, се изсипа и застина. Колелата на стола все още бяха под властта й, макар да продължаваха да хленчат сякаш столът й се опитваше да избяга от себе си.

В момента, в който надзирателя нахлу през вратата, Джо пусна стола и използва теглото си, за да го задържи на място. Той натисна едно капаче върху пластмасовата конзола на десния подлакътник и намери вътре сгушен един iPhone 6. След като изключи 8-пиновия кабел от дъното му, Джо го извади. Моторът на стола завъртя още един оборот и колелата бавно замряха.

На пода Бренда изви врат, за да види какво е направил. Когато той й показа телефона, тя каза:

— Върни го обратно!

— Не — отговори Джо. Болеше го, когато се надигна, но така или иначе го направи. После се обърна към камерата в стаята и показва телефона.

Мерибет беше ключът. Нейното бързо изследване бе показало, че вместо изграждането на специален микрокомпютър, който да контролира гласовите команди, инженерите на „Джорджия Тех“ са програмирали апликация към смартфон, който можеше да служи за същата цел. Когато новата високотехнологична инвалидна количка е пристигнала в женския затвор на Уайоминг, никой, включително и началник Грей, не си бе помислил да проучи технологията на това как функционира столът.

Бренда беше получила инвалидна количка, която хем да отговаря на нейните мисли и команди, хем да съдържа средство за комуникация с външния свят. Единствената причина тя да не осъществява постоянен контакт със сина си и другите, Джо предположи, беше, защото Бренда беше убедила някого — вероятно заплащайки му — да отстранява телефона от мястото му, да набира вместо нея и да държи слушалката до лицето й така че тя да може да издава заповедите си. Този някой обаче не е на разположение в Източното крило всеки ден…

— Каза, че местна сертифицирана медицинска сестра посещава Бренда на всеки две седмици, нали така — каза той към камерата. — Не бих се изненадал, ако тези посещения са съответствали с всички изходящи повиквания, направени от този телефон.

Зад него Бренда кълнеше, мятайки главата си назад и напред.

— Да — каза Джо. — Ако ми намерите обикновена инвалидна количка, ще ви помогна да я настаните в нея — обърна се той към надзирателя. — Тази ще бъде извън строя известно време — кимна той към модифицирания стол, — което е добре, защото едва не ме уби.

 

 

Докато надзирателят докара нова количка от лазарета, Джо клекна до Бренда.

Очите й преминаха по лицето му като бръсначи. Имаше слюнка по ъглите на устата й и низ от слуз от носа й по пода.

— Няма да се нуждаеш от това — каза той, като нежно отстрани слушалките й. Тя изви врата си, за да направи това толкова трудно, колкото е възможно.

После Джо извади кърпа от джоба на дънките си и избърса устата и носа й. Бренда се опита да извърне главата си далеч от него, но не и толкова, че да не може да я достигне. Кожата й беше мека и покрита с тънък слой пухкаво окосмяване.

— Съжалявам — каза той, без да изпитва и капка триумф или удовлетворение. Това, което той чувстваше, беше тъга, толкова дълбока, колкото никога досега не бе изпитвал.

 

 

— Всичко ли записахте? — попита Джо началник Грей уморено, когато влезе в стаята за видеонаблюдение.

— Имаме всичко — каза IT човекът.

— Боже мой — възкликна Грей. — Това беше… невероятно. Добре ли си?

Джо трепна:

— Отървах се само със синини, мисля.

— Стана толкова бързо — каза Грей с учудване. — Можеше да те убие, преди надзирателят да реагира.

— И тя щеше да се опита.

Грей се изправи и сложи ръце на раменете на Джо.

— Беше великолепен — каза тя.

Джо се усмихна горчиво.

— Саморазправих се с един седемдесет и три годишен инвалид и взех телефона му. Имал съм и по-добри дни.

 

 

След като инструктира ИТ специалиста да изтегли и запише разговорите от айфона и да ги изпрати в офиса на Долси Шалк, Джо каза:

— Имам нужда да задържа този телефон за малко. Имаш всички данни от него.

Грей понечи да възрази, но после се отказа.

— Предполагам, че ще се видим отново — каза тя. — Сега имам среща.

— Честит юбилей.

— Благодаря. Надявам се това да ти донесе спокойствие.

— Все по-близо сме — каза той.

 

 

Едва не извика от болка от ожулванията по краката и рамото му, когато се качи в пикапа си. Първа спирка, преди да напусне Лъск, реши той, щеше да бъде, за да си купи голяма опаковка ибупрофен на връщане за Бигхорн.

Беше погледнал номерата от списъка с повиквания, който беше изпратен до офиса на Долси. Повечето от цифрите бяха непознати, но притежаваха подобни числа и еднакъв — 862 — регионален код. Той предположи, че обажданията са направени към предплатени телефони „горелки“, закупени по едно и също време и раздадени на Далас, неговите главорези и Кора Лий. Обажданията с префикс Уинчестър вероятно щяха да отговорят на „горелките“, закупени от Ашли Раймър и Дейвид Гилбъртсън.

Единственият номер, нямащ нищо общо с „горелките“, беше с код 272 — Източна Пенсилвания — и Джо знаеше, че принадлежи на заместник Лестър Спивак, защото самият той го имаше в мобилния си. Спивак така и не го беше променил, встъпвайки в длъжност в Туелв Слийп.

Данните от изходящите повиквания от телефона на Бренда и финансовите отчети, получени от Банката на Уинчестър — с призовка, — без съмнение щяха да отговарят на един и същи модел на действие. Всички повиквания към Раймър ще отговарят на тегления от сметката на Бренда, помисли си Джо. Другите обаждания от Бренда ще се свържат с времевата линия, включваща атаките над Джой Банън и Ейприл, с локализацията на Шеридън от Кора Лий, със срещата между Далас, Невестулката и Брут, както и с преднамерения арест на магистралата, направен от Спивак.

Долси ще има нови доказателства за обвинение срещу Далас, неговите сподвижници и дори срещу Бренда, ако пожелае. Неправомерната намеса на Спивак по първоначалното дело ще остане на заден план и Долси ще може да изчисти репутацията си пред съдия Хюит и съдебното жури.

Кръгът ще се затвори. Но това ще дойде по-късно.

Първото му позвъняване беше към Нейт. Но никой не отговори.