Ч. Дж. Бокс
Порочен кръг (4)

3

Джо все още не беше осъзнал какво точно видя на екрана на айпада, когато паркира зеления си пикап „Форд F150“ до входната врата на дома си и изключи мотора.

Сцената, разиграваща се насред горския масив, преминаваше пред очите му като на филмова лента отново и отново. Дори по време на брифинга си с шериф Рийд на летището той си спомняше за бялата фигура, излязла иззад дървото, бягайки от просветващите звезди зад него. Не беше сигурен, че това е Дейв Фаркъс — както съобщи и на Рийд, — нито че трите фигури, движещи се през гората, наистина са убили някой. Това бе само плод на предчувствие.

Обезпокоителен беше и фактът, че единствената светлина от къщата му идва от дневната и спалнята на Луси. Обикновено, когато се качваше в планината, жилището светеше като параход през тъмна река.

Така беше, когато най-голямата му дъщеря Шеридън — на двадесет и три — се върна за кратко у дома, след като завърши университета в Уайоминг предходната пролет. И когато Ейприл — на двайсет — все още не беше приета в Северозападния колеж в Пауъл.

Шеридън си „взе почивка“ след колежа и започна работа в едно ранчо за гости, доста висок клас, извън Саратога, Уайоминг. Нито Джо, нито Мерибет знаеха какво точно означава това. Според него Шеридън просто не е била наясно какво да прави с живота си. Въпреки това тя като че ли се наслаждаваше на работата си, макар и доста продължителна като часове, а понякога и с неразумни желания от страна на гостите, които плащаха над 1500 щатски долара за една нощ далеч от цивилизацията. Шеридън често се шегуваше, че това всъщност е било ежедневието й, докато расте, за което не бе заплатила и цент.

Ейприл пък изненада всички, като кандидатства и получи стипендия от колежа по родео — специалност мятане на въже. Момичето беше успяло да спести достатъчно пари, работейки в местния магазин за дрехи, и си купи ласо, за да участва в състезанията, провеждани в Уайоминг, Монтана, Айдахо и Дакота.

Осемнадесетгодишната Луси, ученичка последен курс в гимназия „Садълстринг“, също бе напуснала семейното гнездо за около седем месеца. Тя беше може би най-чувствителната и интуитивна от трите момичета и се чувстваше едва ли не неудобно да живее все още с родителите си. Мерибет нямаше друга възможност, освен да се примири, въпреки че сподели с Джо, че връзката й с Луси е станала много по-силна, откакто двете й по-големи сестри си тръгнаха и липсата на най-малката се усеща ужасно силно.

Джо отвори вратата и се огледа. Лабрадорът Дейзи седеше в хола, наблюдавайки го.

— Тежка вечер? — попита Мерибет, когато Джо събу ботушите си и свали широкополата си шапка „Стетсън“.

— Да…

Тя седеше на масата в трапезарията, подреждайки висока купчина папки с документация. Русата й коса беше опъната в опашка, а диоптричните й очила я караха да изглежда още по-млада. По стъбълцата сено, полепнали по крачолите на панталона й, можеше да се разбере, че наскоро е хранила конете.

— Купих пиле на път за вкъщи тази вечер. В хладилника е — каза тя. — Реших, че може да обядваш утре от него.

— Благодаря! — Джо не отказваше пържено пиле. — Още работиш…

Мерибет се облегна назад и отпи от чаша с червено вино.

— Налага се. Бюрократщината е страшна.

Джо кимна и хвана здраво гърлото на бутилка с бърбън.

Като директор на окръжната библиотека Мерибет извършваше координацията по изграждането на нова сграда, финансирана от облигационен заем, гласуван на заседание миналото лято. Това беше и кулминацията на дългогодишна усилна работа по убеждаване на гражданите, че им е необходима нова библиотека. След два неуспешни опита заемът най-накрая беше отпуснат и сега тя се чувстваше длъжна да направи всичко по силите си и да се увери, че учреждението ще бъде завършено в срок, в рамките на бюджета.

— Ще ти направя място… — каза тя, премествайки някои от папките настрани.

— Не се притеснявай — поклати глава Джо и изля от течността от бутилката в чаша с лед. После отвори хладилника и си взе едно пилешко бутче.

— Сериозно? — ококори се Мерибет, наблюдавайки го внимателно. — Ще вечеряш над мивката с чаша бърбън? До там ли се стигна?

Шегуваше се… Почти.

— Връща ме назад в дните ми като ерген.

— Едва ли си могъл да си позволиш бърбън тогава.

— Права си.

— Е, кажи, намерихте ли Дейв Фаркъс?

— Мисля, че да.

— Това е добра новина.

— Не съвсем…

След като й разказа набързо за полета и онова, което видя и чу на екрана на устройството за проследяване, тя тъжно поклати глава, стана и си наля втора чаша вино. Нещо, което си позволяваше рядко. Изглеждаше смутена, така както се чувстваше и той самият.

— Мислиш ли, че стрелците са го намерили заради вас?

— Това е, което ме притеснява — кимна Джо. — Може да сме привлекли и насочили вниманието им.

— Не се обвинявай. Не си знаел, че са го следили, нали? А и няма как да си сигурен, че това действително е бил Дейв.

— Така е. Но който и да е бил, аз просто си седях там и гледах. Това ме кара да се чувствам… мръсен. Видях нещо, което не би трябвало да виждам… Видях последните секунди от живота на човек…

Мерибет потръпна и отпи. Някога определяше Фаркъс като „магнит за неприятности“ заради необичайната му способност да попада в средата на всевъзможни опасни ситуации отново и отново. Също като съпруга й.

— Но ние знаем кой го е направил, нали? — попита тя.

— Не можем да сме сигурни…

Тя се наведе напред и сниши тон, тъй като Луси беше в спалнята си, надолу по коридора, и не искаше да ги чуе.

— Бил е Далас Кейтс.

— Той е номер едно в заподозрените, да.

— Арестуван ли е?

— Не. И не мога да гарантирам, че ще бъде.

— Спри да бъдеш праволинеен и помисли малко — скастри го Мерибет. — Знаем, че Далас Кейтс е излязъл от затвора преди няколко месеца. Очаквахме това да се случи. Страхувахме се, ако трябва да бъда точна. После получи и онова съобщение от Дейв… Може би Далас го е видял и е разбрал, че се е свързал с теб. Може затова да е тръгнал с приятелчетата си след него.

Джо кимна.

— Знаем, че Далас е способен на всичко. Че най-вероятно ще дойде и за нас — допълни тя. — Трябва да говориш с Майк Рийд да ги арестува още утре.

— Не е толкова просто — оспори Джо.

— Наясно съм, че не е. Трябват ти доказателства и причина. Знам. Но също така знам, и двамата знаем, че те са го направили. Знаем и защо. Така ли е? Налага се да прекъснеш това още докато е в зародиш, преди проблемът да се задълбочи.

— Кое трябва да се прекъсне в зародиш? — попита Луси от коридора. — Връщането на Далас Кейтс в града ли?

Джо и Мерибет се спогледаха.

 

 

Преди близо две години Ейприл беше намерена пребита и захвърлена встрани от главния път, извън Садълстринг. Като непосредствен заподозрян бе посочен местният родео шампион Далас Кейтс, с когото момичето беше избягало по-рано. Елдън и Бренда Кейтс, родителите на Далас, се бяха борили за сина си със същото усърдие, с което се бориха и да убедят обществото, че той заслужава да му бъде оказана специална чест като първенец в родео класиранията из страната.

Бренда, в частност, винаги бе негодувала, че жителите на Садълстринг подценяват семейството й, и се противеше на решението им да НЕ издигнат указателна табела с надпис: „САДЪЛСТРИНГ, ДОМ НА СВЕТОВНИЯ ШАМПИОН ПО РОДЕО ДАЛАС КЕЙТС“, на входовете и изходите на града.

Мина повече от година от процеса, на който Джо даде показания, а няколко месеца по-късно пък я намери паднала по гръб на пода на семейната им изба. Съпругът й Елдън бе притиснат под нея — вече мъртъв. Ръцете и краката на Бренда бяха изкълчени в нелицеприятна позиция. Роклята й, с флорален мотив, беше нагъната нагоре, над огромните й бели бедра и тя — физически неспособна да я поправи — се взираше с дивашки омразен поглед в Джо.

Той никога няма да забрави студа, който премина през тялото му в онзи момент. Нито вината, която изпита като свидетел на това й абсолютно унижение. Момент, помисли си той, в който тя вероятно е пожелала да бъде мъртва като съпруга си и по-големия си син. Момент, в който най-вероятно е пожелала същото и на другия си син — Далас.

За съжаление обаче на Бренда й се случи най-лошият сценарий — да бъде в пълно съзнание, а Джо да се окаже очевидец на този позор…

За нея не беше от значение, че семейството й прекара десетилетия наред, отчуждавайки се от съседите си и от останалата част на страната като цяло. Елдън беше известен с измамите си и единственото нещо, което го държеше в бизнеса с канализации, бе липсата на конкуренция. Той, както и най-големият му син — Бул, се държаха войнствено и враждебно с всички и вандалстваха из местните ловни лагери, взимайки събраните трофеи за себе си или за клиентите си.

Бул и вторият му брат Тимбър бяха смущаваща комбинация и добри познайници на полицията. Тимбър в действителност беше и предшественикът на Далас в щатския затвор, задържан по обвинение за въоръжен грабеж.

Далас, от друга страна, беше замесен, но не и арестуван за инцидент със сексуално нападение на нова ученичка в гимназията. Случаят доста наподобявал този на Ейприл…

Така, за повече от двадесет години, първата мисъл на всеки щатски служител за всичко лошо, случващо се в окръг Туелв Слийп, бе: „Обзалагам се, че някое от момчетата Кейтс има пръст в това…“

Джо беше убеден, че Далас е отговорен за нападението над Ейприл, въпреки че някои от вещите й бяха открити у местния злодей Тилдън Къдмор. Момичето от своя страна не можеше да хвърли повече светлина по въпроса, тъй като се намираше в състояние на медикаментозна кома. Всички реални доказателства също сочеха за друг извършител, а самия Далас пледираше, че по време на случилото се, се е възстановявал от родео травма в семейната ферма. В резултат на всичко това полицията арестува Къдмор, който по-късно в открито съдебно заседание призна за престъплението, но се обеси в килията си, преди да успее да бъде осъден.

Въпреки доказателствата, сочещи към Къдмор, Джо проведе собствено разследване, което предизвика верижна реакция, довела до смъртта на двамата по-големи братя на Далас — Бул и Тимбър, както и на баща им Елдън. Джо уби Бул при самозащита, а Тимбър падна — или го бяха хвърлили — от болничния балкон в Билингс. Бренда, сега инвалид, излежаваше доживотна присъда в женския затвор в Уайоминг за отвличане и заговор за убийство.

Далас Кейтс пък беше тежко ранен от самия Джо и по-късно осъден по обвинение на окръжния прокурор Долси Шалк за безпричинно умъртвяване на едър дивеч или по-специално пет лоса, които Кейтс беше разкъсал до смърт в снега близо до семейната ферма в подножието на планините Бигхорн. Варварското деяние се причисляваше към член 23-3-107 от разпоредбите на „Уайоминг Гейм и Фиш Департмент“ и предвиждаше конфискация на превозните средства и оръжията, използвани в престъплението, както и загуба на ловния лиценз. Но след като Далас на всеослушание обеща възмездие над Джо, окръжният прокурор настоя и за изпращането му в щатския затвор в Роулинс. Съдия Хюит се съгласи с нея и осъди Кейтс от една до три години.

В действителност Далас Кейтс лежа дванадесет месеца и половина.

Време, през което Джо, Мерибет, трите момичета и правоприлагащата общност в окръг Туелв Слийп бяха в повишено внимание.

Джо се свърза с всеки рибар и ловен лагер, предупреждавайки ги да бъдат бдителни, в случай че Далас се появи. Той купи револвер „Смит и Уесън“ 0.38 калибър за Мерибет и по флакон сълзотворен газ за трите момичета. Мерибет и Долси Шалк често яздеха заедно и за изминалата година двете тренираха усърдно на стрелбището.

Т. Клетус Глат, редактор на „Садълстринг Раундъп“ загубил редица работни места в много от големите вестникарски компании заради своя отблъскващ характер, съзря потенциал и гръмкост в евентуалното завръщане на Кейтс. Той направи кратко проучване на съдебното дело и дори написа уводна статия, озаглавена: „Дали Далас Кейтс ще се завърне, за да потърси отмъщение?“

И това може би бе станало…

Джо, озовал се в центъра на този порочен кръг, имаше усещането, че примката около него се затяга. Беше твърдо убеден във вината на Далас. Самата Бренда считаше сина си за виновен, въпреки че го защити с всеотдайната свирепост на мечка гризли, защитаваща малкото си.

Това, което Джо никога не успя да реализира, обаче е колко катастрофално ще се окаже оцеляването на Кейтс. Нощи поред той се поставяше на мястото на каубоя, мислейки какво би направил с отговорника за смъртта на братята и на баща си, за осакатената си майка, да не говорим за пропадналата му кариера като родео шампион.

Джо напълно разбираше защо Далас иска да си отмъсти.

И в това се криеше проблемът.

 

 

— Къде чу, че Далас Кейтс се е върнал в града? — Мерибет попита Луси.

— Видях го във Фейсбук. Някой го е засякъл да шофира по околовръстния път.

Луси се е превърнала в красива млада жена, отбеляза Джо с тревога. Елегантна и руса, тя често биваше подценявана от останалите, но никой от тях не знаеше колко одухотворена всъщност е. Израснала в сянката на по-големите си сестри, тя се научи да мълчи, да слуша и да се движи по периферията. Повече от всеки друг беше наясно със случващото се в семейството им. Повече дори и от Мерибет. Беше се научила да оцелява, без да изпъква. Фактът, че се смущаваше от избора й за Кралица на красотата на гимназията, говореше достатъчно за характера й.

— Ние просто си говорим за Далас — каза Мерибет. — Не сме сигурни, че се е върнал, но се съмнявам, че няма да го направи — тя се обърна към Джо. — Ето защо трябва да бъде арестуван.

— Нека първо помислим — отвърна той. — Знаеш какво се случи последния път, когато тръгнахме директно срещу него. Пренебрегнахме очевидното.

— Тогава какво? — попита Луси. — Наясно съм, че не можеш просто да отидеш и да го задържиш…

— Така е — кимна Джо. — От друга страна, той може би вече извърши едно престъпление.

След като й разказа какво видя в самолета, продължи:

— Ще се срещна с шерифа и екипа му утре и ще отидем в планината, за да потърсим тялото на човека, за когото предполагаме, че е Дейв Фаркъс. После ще решим какво да правим.

— И ако се окаже дело на Далас Кейтс… — започна Мерибет.

— Ще го арестувате и ще го хвърлите в затвора до живот — довърши Луси, не съвсем убедително. — Ще пиша на Ейприл и Шеридън. Добре е да са наясно, че може да е наоколо.

— Добра идея — кимна Мерибет.

— Дръж и сълзотворния газ подръка — каза Джо. Беше провеждал инструкциите си толкова много пъти, че всички знаеха как биха завършили те.

— Понякога оставам с впечатлението, че ти е жал за него — каза по-късно Мерибет, оглеждайки се в огледалото в банята.

— За кого? За Далас ли?

— Кое име обсъждахме тази вечер?

— Предполагам, че ми се иска нещата да се бяха развили по друг начин — отвърна й той, сортирайки дрехите си за следващата сутрин. Налагаше се да стане в четири и половина, за да се срещне с шериф Рийд в командния център в шест. Сутрин в планините беше студено.

— Няма как тепърва да ги променим — каза Мерибет. — Далас е този, който може да направи това, отказвайки се от последващи действия. Трябва само да се замисли. Бренда забърка тази бъркотия. Вината трябва да бъде хвърлена върху нея, не върху теб. Или просто да бе открил пътя си към Бог в затвора — да прости и да забрави…

Джо седна на леглото — както обикновено тя беше права…

— Разбирам защо постъпва така. Аз бих бил същият с майка като Бренда Кейтс. Но ако се опита да навреди на някого от семейството ми, нещата ще се развият като в истинския Див запад — бързо и скорострелно — Далас Кейтс ще умре.

— И никой в тази долина няма да се възпротиви — отбеляза Мерибет.

Джо погледна встрани. Знаеше, че това е така. Знаеше също, че и ще трябва да бъде изключително внимателен.

Повече от всеки друг, той трябваше да се увери, че е в правото си.