Дейвид Елис
Доживотна присъда (31)

30

— Добре дошли в поредното издание на „Сити Уоч“^[1]. Аз съм Джаки Норис.

„Сити Уоч“ е местно предаване, едно от малкото по обществената телевизия, което се състезава с вече утвърдените.

— Темата тази вечер: надпреварата за губернатор. — На екрана се появява графика с процентите от анкета на общественото мнение. — Главният прокурор Лангдън Тротър продължава да води с четиринайсет пункта пред съперника си от демократите, щатския сенатор Грант Тъли. — Анкетата показва за Тротър четирийсет и девет процента, за Грант — трийсет и пет и за третия кандидат, Оливър Дженсън — три процента. — Както виждате, почти няма промяна за сенатор Тъли след предварителните избори на петнайсети март. — Екранът сравнява двете анкети, проведени тогава и сега. Тогава Грант е бил с шестнайсет пункта по-назад.

— Тази вечер при мен е номинираният от демократите за губернатор, щатският сенатор Грант Тъли. Господин сенатор, благодаря ви, че се отзовахте на поканата ни.

Сенаторът седи от другата страна на полукръглата маса, зад него се вижда постер с изглед от града. Той е облечен консервативно както винаги: син костюм, синя риза, червена вратовръзка. Усмихва се широко.

— Благодаря ви за топлото представяне — казва той със сарказъм.

Джаки Норис се засмива тихо, после отново заговаря сериозно:

— Господин сенатор, защо при вас няма никакво движение в тези анкети?

Сенатор Тъли кима, сякаш разбира смущението й.

— До изборите все още има два месеца, Джаки. Цифрите са гъвкави, да не говорим за значителния процент колебаещи се гласоподаватели. Гласоподавателите от този щат си казват: „Ние все още не познаваме добре Грант Тъли“. Тази кампания ми дава шанс да се представя и да им кажа какво съм свършил.

Джаки Норис не губи много време, преди да премине към щекотливите въпроси. Най-трудният от тях е за абортите, който се очаква да бъде най-подходящият за един демократ. Грант, както и неколцина демократи от щата, се противопоставя на абортите, само дето той ще го каже открито, а другите — не. Като демократ, защитаващ правото на живот, сенатор Тъли е нещо като да си нацист, защитаващ евреите. Този е един от ключовите въпроси, който демократите обикновено използват в общите избори, за да вземат връх над републиканците в битката за колебаещи се избиратели, но Грант не пожела да отстъпи от личните си убеждения. Той напомня на телевизионната си домакиня, че Върховният съд на Съединените щати е узаконил абортите и той, разбира се, ще управлява съгласно законите, но когато тя го притисна, той призна, че е против абортите.

За минута-две положението не е добро. Грант има същата позиция като тази на Тротър, но и много от водещите членове на Старата републиканска партия в този щат са за правото на живот. Гледната точка на Грант отблъсква мнозина от електората на демократите, които се чувстват предадени, че техният представител не мисли като тях по този въпрос. Така че жените „за право на избор“ може в действителност да гласуват за „последователния“ кандидат — Тротър, а не за „изменника“.

Облекчението ми от смяната на темата трае кратко. Джаки Норис иска да разискват смъртното наказание. Още един минус за нас.

— Господин сенатор, някои хора биха казали, че вашите гледни точки се разминават с обществената нагласа. Почти две трети от този щат са в подкрепа на смъртното наказание.

— Попитайте тези хора дали подкрепят осъждането на смърт на човек, чиято вина не е напълно установена. Виждали сме много примери през последните няколко години как невинни хора са на косъм от екзекуцията им. Никоя система не е съвършена, Джаки. Но ние трябва да сме сигурни, че правим всичко по възможностите си да осъдим само виновните, преди да наложим крайното наказание. Трябва също така да сме сигурни, че наказанието няма да се използва несъразмерно спрямо малцинствата. Последните проучвания сочат, че афроамериканците се изправят пред далеч по-голяма вероятност да бъдат екзекутирани за същото престъпление, извършено от бели.

Нелошо. Бърз преход към същественото. Хайде, продължавай нататък. Колкото по-малко е казано, толкоз по-добре. Мога да си представя как Тротър вижда телевизионен клип за мекушавия към престъпленията Тъли. Кадър с едно прекрасно момиченце, до него опасен престъпник, който е убил детето, после глас, който ни казва, че сенатор Тъли няма да подкрепи смъртната присъда за този брутален убиец.

— Искате да кажете, господин сенатор, че ако системата бъде подобрена според вашите изисквания, вие ще подкрепите смъртната присъда, така ли?

— Искам да кажа, че сега действащият закон е такъв. Така че, най-малкото трябва да вършим всичко така, че да сме сигурни, че го прилагаме както трябва.

— Но, господин сенатор… — водещата удря леко масата — ако законодателят ви изпрати закон, който отменя напълно смъртната присъда, ще го подпишете ли? Ще премахнете ли смъртната присъда, ако зависи от вас?

Ужас! Сега сме ние, Грант. Кажи им как контролираната от републиканците камара на представителите никога няма да прокара такъв закон, че ние трябва да уважаваме закона такъв, какъвто е, че за тебе най-полезното нещо, което да направиш, е да осъществиш реформите, за които говореше…

— Бих я премахнал — казва той, — защото не вярвам, че отнемането на живот е нещо редно. Не мисля, че едно цивилизовано общество трябва да разрешава официалното убиване на хора.

О, Грант. Мятам една възглавница в телевизора. Маги ме поглежда от дивана и килва глава.

Човекът е с принципи. Но той трябва да лавира повече по този въпрос. Не можеш да си само добър губернатор, докато си губернатор.

— Да преминем към друга тема. Господин сенатор, главният ви съветник, Джонатан Солидей, е обвинен в убийство.

Затварям очи. От телевизора чувам сенатора да отговаря простичко:

— Да.

През повечето време той отклоняваше коментар по този въпрос и нищо повече. Надявам се да се придържа към плана.

— Господин Солидей все още ли участва в кампанията ви?

— За някои неща, да. — Сенаторът кима, без да издава никакви признаци на извинение. — Сега за Джон най-важното е да се подготви да се защити от тези възмутителни обвинения. Да покаже на всички, че е невинен. Но той винаги е оказвал ценна помощ за тази кампания като наш главен адвокат и докато е в състояние да дава своя принос, ще го прави.

— Определихте обвиненията като „възмутителни“ — казва Норис. — Неговият адвокат твърди, че обвинението е в резултат на влияние от кабинета на главния прокурор Тротър, че главният прокурор е повлиял на нашия окръжен адвокат да наложи тези обвинения, за да попречи на кампанията ви. Какво ще кажете за това?

Сенаторът присвива очи едва забележимо — начинът му да покаже здравомислие.

— Казвам, че Джон е невинен по тези обвинения. Независимо от това защо е подведен под отговорност, той е невинен. Напълно съм уверен, че фактите ще го подкрепят. Каквото и друго да потвърдят фактите с течение на времето, нека оставим времето да покаже.

Джаки Норис кима.

— Господин сенатор…

— Джаки, ако ми разрешиш, искам да добавя още нещо — сенаторът насочва пръст към масата. — Приятелят ми не е по-различен от всеки друг гражданин в тази щат… той е по презумпция невинен. Ако хората в този щат търсят някого, който ще обърне гръб на приятел в момента, когато нещата загрубеят, тогава да гласуват за друг. Ако хората в този щат предпочитат някого, който няма да отстоява онова, в което вярва, който ще управлява просто, като се съобразява с посоката на вятъра и чете анкетите от общественото мнение, тогава да гласуват за някой друг. Но аз вярвам, че един губернатор трябва да има принципи и да действа в съгласие с вярата си. Това е, което мога да обещая като губернатор.

— Добре, господин сенатор, но господин Солидей остава на щатна длъжност, нали? И е все още е в личния ви състав?

— Да, така е.

— Смятате ли, че трябва да се иска от данъкоплатците да плащат заплатата на господин Солидей, само защото вие го смятате за невинен?

— Смятам, че не бива да се отнема работата на несправедливо обвинен човек, докато обвинителите му не докажат вината му. Което те няма да направят.

Джаки Норис се обръща към камерата.

— Ще продължим разговора с кандидата за губернатор на Демократическата партия, сенатор Грант Тъли, след малко.

— По дяволите! — удрям глава във възглавницата, онази, която още не съм метнал по телевизора. Той трябваше да ме пусне в отпуска. Или да ме уволни. Сенаторът не може да се показва безкомпромисен към престъпления — същественото в тези избори — и в същото време да се противопоставя на смъртното наказание, когато сред обкръжението си има човек, обвинен в убийство.

По същество аз съм убиец. Но аз съм невинен и ще го докажа. Само че това е като да се обличаш чрез гледане на витрини. Аз съм непоправимо очернен. Завинаги ще остана човекът, който беше обвинен в убийство. На оправданите заподозрени в убийство почти винаги се гледа най-малкото като на хора с позорно петно. То ще ми остане за цял живот.

Тъли пое риск заради мен. Не се извини, не се оправда, дори не се скри зад нещо толкова технически прецизно, но на практика незадоволително, като презумпцията за невинност. Каза: „Той е невинен“. Политически това е правилен ход — докато ме държи край себе си, какво друго да каже? Но работата е там, че той истински го вярва и ме задържа край себе си на доста голяма политическа цена. Дори не ми обеща мястото на главен съветник, ако бъде избран, работа, която преди месец щях да приема като нещо нормално.

Какво, по дяволите, правя? Този човек си сложи главата в торбата заради мен не за първи, а за втори път. Първия път — почти неволно, като юноша, когато бързо и без колебание ме извади от бедата, в която бях изпаднал. А този път — веднага, след като бе взел предвид политическото си бъдеще, пак взе моята страна.

Поглеждам към Джейк, който се беше настанил на дивана до Маги.

— Мислите ли, че ще можем да я караме с надниците на бакалин?

И двамата ме гледат внимателно, с наклонени на една страна глави, питайки се дали ги каня на разходка или на ранна вечеря.

Не е като да имам подкрепата на съпруга или семейство. Или че съм без ресурси. Сенаторът би могъл да направи нещо за мен — извън обхвата на радара. Да ме назначи на някаква длъжност, където няма да бия на очи. Няма да лобирам; лицето ми няма да се приеме много добре. Но бих могъл да превеждам всекиго през лабиринта от препятствия, които го очакват по пътя му към законодателния успех в щатската ни столица.

Изпускам въздишка, опитвам се да успокоя треперенето на крайниците си. Никога не съм мислил, че ще се стигне дотук. Но в обществения живот, когато нещо се случва, то се случва бързо.

Така стоят нещата. Ще продължа да бъда в отпуск от фирмата и да работя нещо като консултант на сенатора — в края на краищата това е малко или повече условие от гаранцията ми. Но когато това дело приключи, с кариерата ми при моя най-добър приятел ще бъде свършено.