Дейвид Елис
Доживотна присъда (27)

26

Съдебната зала на Никол Бриджес се намира на петнайсетия етаж на Каунти Билдинг, на същия етаж, на който Бенет е работил някога като прокурор. Надявам се това да ни донесе късмет. Защото късметът е нещо, което обвиненият в углавно престъпление търси зад всеки ъгъл, особено когато е много вероятно да попадне на малка шумна група от репортери, настояващи да го снимат и да прави коментар.

Доколкото успях да преброя, те бяха общо четирима — един от „Уоч“, другите от по-малки местни вестници, само един от телевизията. Днес ние ще определяме датата на процеса, нищо повече, така че няма много за казване. Но всичко, имащо общо с това дело, ще заслужи поне една колонка на трета страница, определена за „Градски вести“.

Ние вървим точно покрай журналистите, Бенет отказва всякакво изявление. Аз се опитвам да се усмихвам, както съм виждал безброй държавни служители, забъркани в скандал. Но не ме бива за такова нещо и не съм способен да направя никакво лицево движение освен замръзнал кръвнишки поглед.

Съдебната зала не е пълна със зрители, само шепа хора са пръснати по седемте реда. Стените с орехова ламперия са украсени с печатите на щата и окръга и с американското знаме.

Млада жена със светла блуза и къдрава коса се приближава до нас.

— Господин Кеъри? — пита тя. Преценява го с поглед и изглежда благоразположена. Не мога да си представя жена, на която той да не направи впечатление. — Съдията иска страните да отидат в кабинета й.

Минаваме след жената зад съдийското място и влизаме през отворена врата. Даниел Морфю вече е седнал в секретарската стая.

— Господа — поздравява ни той.

Младата жена отваря кабинета на съдията и казва нещо с тих глас. После се обръща към нас.

— Може да влезете.

Морфю става и ни прави път с ръка. Ние влизаме първи. За първи път виждам моя съдия.

Никол Бриджес не е в мантия. Тя седи зад бюрото си, облечена в копринена светлолилава блуза с копчета. Има големи очи, тънки вежди, гладка, тъмна кожа. Косата й е дълга, но прибрана назад с шнола. Обзема ме чувство, което никога не съм си представял, че ще изпитам при среща със съдията. Тя е неоспоримо привлекателна.

— Господин адвокат — заговаря тя, вдигайки глава от документ, който, изглежда, подписваше. Поглежда към съдебната секретарка, която седи в единия ъгъл, готова да стенографира. — Да започваме.

— Добро утро, Ваша чест — казва Бен. — Уилям Бенет Кеъри се явява с подсъдимия Джонатан Солидей.

— Добро утро, госпожо съдия. Даниел Морфю от името на народа.

— Приятно ми е да ви видя всички. — Гласът на нейна чест е равен, както подобава, без градски акцент. Тя поставя ръце върху бюрото и ни поглежда. — Вие сте тук за първо правно положение.

— Точно така, госпожо съдия — отговаря Бенет.

— Значи — съдията поглежда някакви бележки — за обвинение от първа степен?

— Подсъдимият е обвинен в тежко наказуемо убийство от първа степен — пояснява Морфю. — Обвинен е в убийството на Дейл Гарисън в кабинета му на осемнайсети август, две хилядната година.

— Нека ви прекъсна тук, господин прокурор — тя му хвърля нещо подобно на усмивка. Жената не изглежда прекалено сериозна — истинско облекчение в сравнение с някои намусени възрастни съдии в тези съдебни зали. — Дейл Гарисън се е явявал пред мен по други два повода, за две различни дела. Като преглеждам предишните си папки, виждам, че той е представлявал подсъдими в случаи на утежнено отвличане на дете и опит за убийство. Всеки от клиентите му е бил намерен за виновен от съдебните заседатели. Не виждам нищо, което да показва, че тези присъди са били отменени след обжалване. Според мен господин Гарисън е висококомпетентен и голям професионалист. Друго лично мнение за покойния освен това нямам. Не виждам и намек за конфликт тук. Но исках да уведомя за това всеки от вас. Аз не приемам ЗНС лично.

Предложение за замяна на съдия, има предвид тя. Всяка страна във всяко дело, криминално или гражданско, получава по „един свободен“ — правото на най-малко един повод да поиска друг съдия. Ако се огледаме за съдия, в чиято съдебна зала никога не е стъпвал Дейл Гарисън, ние ще се изправим пред някой съвсем млад съдия за дела на малолетни или някой извън този щат.

— Ние не възразяваме — казва Морфю.

— Ние сме съгласни с оценката на Ваша чест — добавя Бенет.

— Чудесно. Тогава да започнем с определяне датата на процеса.

— Ваша чест — казва Бен, — ние искаме възможно най-ранна дата. Обвиненията са възмутителни и клиентът ми настоява да бъде реабилитиран възможно най-скоро.

Даниел Морфю хвърля бърз поглед към адвоката ми. Изглежда изненадан. Бяхме обсъждали това с Бен, бях го обсъждал и с Грант. Някой би ме посъветвал: настоявай за възможно повече време, особено след като искаш да откриеш истинския убиец. Но аз искам да спечеля това дело веднага, възможно най-скоро, преди изборите. Искам да спечеля делото и да се заловя с Лангдън Тротър и неговия поддръжник Елиът Рейкрофт.

— В такъв случай няма да се откажете от бърз процес — казва съдията на Бен.

— За протокола, не, Ваша чест.

— Господин Морфю?

— Благодаря ви, госпожо съдия. Естествено, Ваша чест, ние разбираме необходимостта да се действа експедитивно. Конституцията ни дава деветдесет дни. Ние ще сме доволни на шейсет.

— Защо са ви необходими шейсет дни, господин Морфю?

— За стандартна подготовка, Ваша чест. Както и заради претовареност в графика.

— Е, господин Морфю — съдията повдига вежди, — ако имате запланувани други процеси, може би ще вземем това предвид. Останах с впечатлението, че графикът на делата ви е доста рехав напоследък.

Морфю се разсмива и отговаря:

— Хубаво е да се върне човек обратно в окопите. Аз наистина искам да съм толкова гъвкав, колкото е необходимо. Но нали все пак не искам процес на деветдесетия ден.

— Но продължавам да чакам да изтъкнете причина, поради която не можем да дадем ход на това дело след месец.

Прокурорът задържа за момент поглед върху съдията. Трябва да има нещо между тях двамата; Морфю е бил отговорен за нея, когато двамата са работили заедно в прокуратурата. Сега тя командваше. Аз приемам, че Морфю е вероятно малко груб, все пак е от старата школа. Не бих се изненадал, ако имаше напрежение между прокурор от кариерата, издигнал се до този пост, преди да е имало жени в системата и вероятно малцина афроамериканци, и интелигентна, амбициозна чернокожа жена.

— Един месец? Но, госпожо съдия, предстои ми да събирам свидетели. Ние все още… все още сглобяваме делото.

— Ако ми разрешите, Ваша чест — намесва се Бенет. — Ако те още не са сглобили делото, тогава трябва да се запитам защо изобщо е арестуван клиентът ми.

— Мисля, че всеки присъстващ тук знае защо. — Морфю се намества на стола си. — Аз в никакъв случай не намеквам, че ние имаме нещо друго освен солиден казус срещу подсъдимия. Според личното самопризнание на подсъдимия единствено той е бил с потърпевшия, когато е бил удушен. Надявам се опониращият адвокат да има това предвид, преди да даде воля на възмущението си.

— Всички ние разбираме строгите мерки при официалното подготвяне на един процес — отбелязва съдия Бриджес. — Но може ли да бъдем по-точни, господин Морфю?

— Госпожо съдия, бих искал да говорим извън протокола, ако е възможно.

Съдията обмисля молбата.

— Добре, може да говорим извън протокола. Но после ще трябва да се върнем отново към него и аз ще реша докога да продължи разговорът ни извън протакала — тя кима към съдебната секретарка, която сваля ръцете си в скута.

— Госпожо съдия — подхваща прокурорът с по-тих глас, — ние открихме бележка за изнудване, писана до подсъдимия. Смятаме, че жертвата е изнудвала подсъдимия. Подсъдимият няма да ни каже защо е бил в кабинета на жертвата. Това е негово право. Но това означава, че ние трябва да се поразровим.

— Мотивът не е елемент на престъплението — вмята Бен. — Той е просто глазура.

Морфю разперва ръце. Запазва самообладание.

— Разбира се, че не е съществен в техническия смисъл за нашия случай. Но ние се опитваме да подредим пъзела — той млъква за момент. — Нима искам да удължите този процес извън конституционните граници? Не. Искам ли последния възможен час на последния възможен ден? Не. Искам просто шейсет дни.

Съдията се обръща, без да даде явен отговор, към Бенет.

— Какво ще кажете за четирийсет дни?

— А вие коя дата предлагате, Ваша чест? — Бен отваря календара си.

— Вижте — казва тя, — това не мога да направя. Предстои ми процес в края на тази седмица, който ще продължи най-малко петнайсет дни.

И прокурорът, и Бенет стаяват дъх. Това означава, че тя ще определи дата, по-ранна от шейсет или от трийсет дни, в зависимост от предпочитанието й.

— Октомври… Втори октомври.

Тя мисли като нас. Малко над трийсет дни до делото.

Четири седмици преди изборите.

— Съгласни сме, госпожо съдия.

Морфю не прикрива неодобрението си.

Съдията подпира с ръце брадичката си.

— Нещо друго?

И двете страни отговарят с „не“.

— Добре, тогава да се върнем към протокола — тя дава знак на секретарката, която се приготвя да стенографира.

— Ние определихме дата за процеса втори октомври, понеделник. Нека чуем предложенията ин лимине на двайсет и девети септември. Внесете ги при мен два дни по-рано. — Тя вдига поглед от календара си и събира ръце върху бюрото си. — Преди да продължим, искам да се спра на въпрос, който повдигна господин Кеъри. Очевидно е, че в това дело има опасен аспект. Прочетох документите. Прочетох параграфите, свързващи подсъдимия със сенатор Тъли, прочетох и параграфите, където вие, господин Кеъри, твърдите, че обвинението върши мръсната работа на главния прокурор. Ваше право е да го кажете пред пресата. Но искам да е ясно, че не гледам благосклонно на непотвърдени обвинения в моята съдебна зала.

— Разбира се, госпожо съдия — казва Бенет.

— Аз ще се съглася с всяко подобаващо предложение преди делото по тази точка и ще очаквам всяко възражение срещу тези предложения да бъде подкрепено с факти.

— Разбира се.

— Господин Морфю, вие сте внесли предложение за издаване на заповед за защита на информацията.

— Да, Ваша чест. Народът иска и двете страни да не изнасят фактите на това дело пред медиите. Има сдружение на съдебни заседатели, Ваша чест, на което се въздейства с всекидневни дози неподкрепени обвинения за мотивите на тази служба. — Прокурорът мъдро се позовава на по-раншното предупреждение от страна на съдия Бърджес. — През следващите няколко седмици потенциалните съдебни заседатели ще бъдат повлияни от тези неоснователни твърдения.

— Както и от информация, обвиняваща подсъдимия в престъплението — добавя съдията. — Информация, която е в полза на вашата страна, господин Морфю.

— Това е още по-основателна причина тогава, да се затвори кранчето. — Добър отговор на прокурора. — Нека не предразполагаме съдебните заседатели към нито една от страните. Ние не го искаме. На нас не ни е необходимо. Нека изберем възможно най-безпристрастните съдебни заседатели.

Съдия Бърджес изглежда впечатлена от аргумента. Тя поглежда Бенет.

— Ваша чест — започва той, — тук има конституционни права, заложени на карта. Един съд трябва само да ограничава правото на изразяване дотолкова, доколкото е необходимо, с оглед правата на обвинения. Е, да, госпожо съдия, ние сме обвинените и не искаме заповед за запушване на устата. Такава заповед по-скоро ще ни навреди още повече.

— Бихте ли ми го обяснили, господин Кеъри?

— Госпожо съдия… дали изтича, или не подробна информация, е само част от проблема. Самият факт на самото обвинение — при тези обстоятелства, когато клиентът ми е главен съветник на сенатор Тъли — самият този факт е новина. Каквито са и коментарите на онези, които не са страна по това дело. Авторите на редакционни статии, коментатори, политици. Всеки има мнение по делото, ако не и лични подбуди. И никой от тези хора няма да бъде засегнат от вашата заповед. Публиката ще чете безкрайни статии за това нашумяло дело срещу помощник на сенатор Тъли и как всяка изненада може или няма да се отрази върху надпреварата за губернатор. Така че, информацията вече е налице, госпожо съдия, тя е навсякъде и нищо не може да се направи. Сега обвинението иска да каже, че ние не можем да говорим за нашата версия на случилото се. Това е възмутително. То накърнява правата ни.

Съдията наблюдава известно време Бенет, за да се увери дали е свършил.

— Господин Морфю? Нещо друго?

Прокурорът свива рамене.

— От една страна, господин Кеъри ме обвинява, че искам да протакам нещата. Казва, че ние искаме да очерним клиента му и сенатор Тъли в медиите. Но аз съм внесъл предложение нищо от тази зала да не стига до медиите, а сега той ме обвинява, че се опитвам да накърнявам правата му. Господин адвокатът говори с широко отворена уста — той се навежда напред и поставя ръце пред себе си. — Госпожо съдия, ние не разгласихме изнудваческата бележка. Дума не сме изрекли за нея. А можехме да го направим. Щеше да е напълно в нашите права. Но ние се опитваме да бъдем отговорни. Не знаем какви точно са фактите относно тази бележка — можете ли да видите заглавията, Ваша чест? — но си мълчим за нея. Ако наистина сме искали да очерним сенатор Тъли, щяхме да крещим с пълно гърло: „изнудване“. — Той млъква за момент, после променя тона си. — Ние вярваме, че всичко, което става в коридорите на нашата сграда, ще си остане тук до процеса.

— Но вие не предлагате аз да държа медиите далеч, нали? — По лицето на съдията се изписва безпокойство. — Едно е да кажа на страните да не парадират, съвсем друго — да кажа на медиите, че не могат да влизат тук.

— Предлагам всички изслушвания преди процеса да си останат в тези кабинети — никаква преса — и страните да не правят никакви изявления.

Съдията поглежда към бюрото си.

— И двамата изразихте ясно становищата си. Разбирам, че защитата не иска заповед за запушване на устата, а това е голямо безпокойство. Аз обаче се безпокоя повече за почтеността на процеса, което включва, но не ограничава безпокойството ми за обвиняемия. Ако обвиняемият смята да използва медиите, за да предизвика вълна на поддръжка, ще ме обезпокои пристрастието на нашето сдружение на съдебни заседатели. В никакъв случай не мога да издам заповед, която да ограничава господин Кеъри да прави само определени коментари. Така че, в интерес на почтеността на този процес трябва да уважа внесеното от Народа предложение. В резултат на това не се допуска страните да дават каквито и да са изявления, отнасящи се до този процес, пред медиите.

Не можем да говорим пред пресата? Поглеждам Бенет; той среща погледа ми за миг, преди да обмисли следващия си ход. Искаме внушението за политическо преследване да се отнася не само до моята защита, но и до Грант Тъли по време на кампанията. Сенаторът внимаваше да не коментира въпроса и засега колегите му в сената следваха примера му. Бенет беше този, който в качеството си на мой адвокат поде инициативата. И сега той да не може?

— Госпожо съдия — казва Бенет — ние изтегляме искането за съдебни заседатели. — Това приковава вниманието на съдията и на прокурора. — Ще водим дело без съдебни заседатели.

Челюстта ми увисва за момент, преди да се съвзема. Без съдебни заседатели. Съдия Бриджес в ролята на състав от съдебни заседатели. Има известен смисъл, предполагам. Бенет ми беше подметнал такава идея. Но не бях разбрал, че той ще я реши на място.

— Отказвате се от правото на съд със съдебни заседатели? — пита тя.

— Да — потвърждава Бен. — И се надяваме вие да преосмислите вашето постановление предвид този факт.

— Ами… — тя поглежда към Морфю. — Господин прокурор, можете ли да си помислите за причина, поради която да издам заповед за защита на информацията, при положение че няма да има съдебни заседатели, които да бъдат повлияни?

Морфю нагласява очилата си.

— Вижте, госпожо съдия. Това е различна поредица от обстоятелства.

— Господин Солидей? — Тя гледа към мен. Аз не съм подготвен да бъда включван в разговора на този етап. — Разбирате ли, че се отказвате от правото си на съд със съдебни заседатели?

— Да, разбирам — отговарям без колебание. По някаква причина чувствам необходимостта да се покажа уверен, че се владея.

— Тогава, предвид отказването от правото на съдебни заседатели, не виждам абсолютно никаква причина да издавам такава заповед. Ще преразгледам постановлението си и ще отменя предложението на Народа за заповед за защита на информацията. — Тя поглежда към Бенет с крива усмивка. — Господин Кеъри, вашите права съгласно Първата поправка са в сила.

Бенет благодари на съда. Уважаемата Никол Бриджес определя дата след две седмици за изслушване на статута. Тримата излизаме от кабинета й и вървим смълчани през съдебната зала.

Отстъпваме на Даниел Морфю първия асансьор. Не пътуваме заедно. Когато вратите се затварят, се обръщам към защитника си.

— Добра смяна на тактиката — казвам. — Но да се откажеш от съдебни заседатели?

— Мисля, че това е, което искаме всъщност — отговаря Бен. — Така ти имаш много по-голяма свобода на действие, отколкото със съдебни заседатели. Съдията ще разчита повече на себе си, ако трябва да пренебрегне свидетелски показания, които са неуместни или подстрекаващи, отколкото на съдебните заседатели. Поне такава е теорията.

— И това ни помага — казвам го повече като изявление, отколкото като въпрос.

— Да. Ние може да посочим няколко души в това дело. Повечето съдии биха упражнили натиск върху нас, преди съдебните заседатели да чуят прекалено много. Съдия Бриджес щеше да ни накара да се върнем в кабинета й и да дадем обяснения и солидна основа за обвиненията ни, преди да се изправим отново пред съдебните заседатели. Докато при дело без съдебни заседатели съдиите обикновено те оставят да продължиш, уверявайки и двете страни, че те са в състояние да отделят уместните от неуместните показания, за да издадат присъда.

— И това ни помага — повтарям.

— Разбира се. Защото това, че колкото и много да си казал, ще пренебрегнеш неуместните свидетелски показания, не е напълно вярно. Съдиите са хора. Те не могат просто да запазят за себе си информацията, която имат, понеже технически е неуместно. Мозъкът не работи по този начин. Особено когато помага на защитата. Няма начин тя да осъди някого, за когото вярва в сърцето си, че е невинен, независимо дали е въз основа на уместни, или неуместни доказателства.

— Бенет — хващам го за ръката. — Ти все още не си ми казал доколко ни помага това.

— Помага ни, защото разполагаме с бележка за изнудване, за която нямаме обяснение. Затова може би трябва да проявя творчество.

— Творчество… като да хвърлиш някакви провокаторски, а вероятно и неуместни обвинения?

Асансьорът се отваря.

— Разбира се, Джон. Стига да има въздействие.

Бенет се качва в кабината. Наблюдавам го, докато минава покрай мен и го последвам.