Джоди Елън Малпас
Под този мъж (8)

Осма глава

Протягам се и веднага усещам отсъствието на Джеси от леглото. Повдигам се леко на лакът и забелязвам, че седи на лежанката, наведен надолу.

„О, не!“

Възможно най-тихо лягам обратно и затварям очи. Може да не е забелязал, че съм се събудила, ако имам късмет. След няколко мига тишина усещам леглото да хлътва, но държа очите си плътно затворени и тихо се моля да ме остави на мира.

Минава цяла вечност, в която се преструвам, че спя, а той все още не ме е сръчкал, затова внимателно отварям очи и откривам доволните му зелени очи да се взират в мен. Изстенвам много шумно, докато гледам леко подобие на усмивка да трепти на устните му. Обръщам се по корем и покривам глава с възглавница, после го чувам да се смее, докато издърпва възглавницата и ме обръща по гръб.

— Добро утро! — чурулика и аз кривя лице, възмутена от неговата веселост на зазоряване.

— Моля те, не ме карай! — умолявам го и докарвам най-сериозното си изражение.

— Ставай! — Грабва ръката ми със своята здрава ръка и ме издърпва да седна. Правя голям театър, като стена от отвращение към идеята да започна деня, и едва не се разплаквам, когато ми подава изпрания ми екип за тичане, който толкова щедро ми купи.

— Искам сънлив секс — оплаквам се. — Моля те!

Издърпва ме от леглото, смъква дантелените ми бикини надолу по краката и потупва глезените ми, за да ги вдигна.

— Ще бъде добре за теб.

Вдигам крак, както се очаква от мен.

— Това е изтезание — оплаквам се. За него е нормално да пробягва тези глупави разстояния всеки ден.

— Харесва ми да си с мен.

Оставам нацупена, но мълча и му позволявам да ме облече и да ме отведе долу до фоайето на „Луссо“. Навън ни посрещат зората, чуруликането на птиците и бученето на камионите за доставки. Започвам да загрявам, преди да съм получила указание от Джеси. Той се усмихва, докато ме гледа, а в същото време сам прави загрявка. Искам да му се сърдя, но той просто е прекалено възхитителен в черните си шорти и тясната бяла тениска. Косата му е разчорлена, а наболата му брада е с точната дължина.

— Готов ли си? — чуруликам, докато подскачам към изхода за пешеходци. Набирам кода за излизане и започвам да подтичвам към Темза. Вече се чувствам по-добре.

— Само помисли! — казва той, когато ме настига и започваме да бягаме в равномерно темпо. — Можем да правим това заедно всяка сутрин.

Поемам си въздух и започвам да кашлям. Двайсет и два километра всяка сутрин? Не съм съгласна, откачено копеле.

Тичаме в стабилно темпо и си спомням отпускащите предимства на бягането по това време на деня. Наистина е много спокойно и пречистващо ума.

След като превземаме Грийн парк, се отправяме към „Пикадили“ и подминаваме мястото, на което се сринах последния път. Зяпам към поляната, на която седях всяка сутрин, късах трева и панталоните ми подгизваха от росата. Мога да се видя там — бледо и празно, изоставено същество, недовършено подобие на жена.

— Хей!

Откъсвам се от представата и поглеждам към Джеси. Лицето му е загрижено.

— Добре съм — пухтя, разтърсвам глава и му се усмихвам успокояващо.

Отхвърлям тъжните мисли и си ръкопляскам наум. Ще го направя! Усещам как Джеси ме сръгва с лакът и поглеждам нагоре. Виждам, че осъзнава моето постижение. Но после си правя бърза сметка в главата и разбирам, че вероятно сме минали едва две трети. При мисълта за поне още седем километра удрям пословичната стена на бегача… отново. Дробовете ми сякаш са пресушени от всичкия въздух, който са изпомпали, а тялото ми започва да гори заедно с тях.

Няма да успея.

Боря се със следващите няколкостотин метра и когато влизаме в парка през следващия вход, се сривам драматично на мократа трева… отново. Вкарвам ценния въздух в пламтящите си дробове и дишам тежко като разгонено куче.

Гледам с леко замъглени очи как Джеси приближава и застава над мен.

— Справих се по-добре от предишния път — заеквам между дългите хрипливи вдишвания.

Джеси се усмихва.

— Да, бебче. — Отпуска се на колене до мен и вдига крака ми. Започва да разтрива бавно прасеца ми. Това ме кара да стена, а него — да се смее. — Гордея се с теб. Още няколко дни и ще прелиташ разстоянието.

„Какво?“

Очите ми изскачат изпод затворените ми клепачи. Ако имах въздух, щях да се изкашлям възмутено, но нямам, затова лежа на тревата, докато Джеси движи вълшебните си ръце по всеки горящ мускул. Прекалено скоро обаче ме издърпва да седна и развява двайсетачка под носа ми.

— Дойдох подготвен. Кафе? — пита, кимвайки покрай мен. Обръщам глава и виждам „Старбъкс“ от другата страна на пътя.

Готова съм да го разцелувам. Мятам благодарствено ръце около врата му за предвидливостта му. Върна ми живота с разтриване, а сега ще получа и кафе в „Старбъкс“. Бягането си струваше. Джеси се смее и се изправя, както съм увиснала на врата му.

— Хайде! — Откъсва ме от тялото си и поема ръката ми. Крачим към „Старбъкс“, където сме обслужени съвсем бързо заради ранния час.

— Искаш ли да ядеш нещо? — пита Джеси.

— Не — отговарям бързо и откъсвам очи от изкушенията във витрината.

Джеси се усмихва и обгръща врата ми с длан, придърпва ме към себе си и целува челото ми, след което се обръща към готовата да припадне продавачка.

— Капучино с двойно кафе и без шоколад, силно черно кафе и два мъфина с боровинки, моля! — казва. Усмихва се весело на младото момиче, което се изкисква нервно. Джеси ме поглежда. — Иди да седнеш!

Намирам място до прозореца и се пльосвам на кожения диван. Какъв перфектен начин да започна деня, като оставим настрана петнайсеткилометровото бягане. Но все пак бих предпочела сънлив секс пред това. Бих предпочела сънлив секс пред всичко.

Не минава много време и умът ми се отнася към молбата на Джеси да отида на партито в Имението. Що за парти би било това все пак? В ума ми нахлуват картини на полуголи хора, които се носят наоколо, на приглушени светлини и еротична музика. И куки, скрипци… камшици.

„По дяволите!“

Ще бъде като огромно групово чукане с извратени играчки! Мили Боже! Не само че аз не искам да отида, но полудявам при мисълта и Джеси да е там. Пристъпи на ревност ме пробождат многократно при представата за жени, които се лигавят по него и се опитват да го примамят с обещания за мръснишки секс. Няма съмнение, че го очаква малко груб секс, а той е дяволски добър. Свикнал е с всичко това. Грохвам умствено насред „Старбъкс“. Отново ми се напомня, че Джеси е имал богата практика… със секс… и играчки, и…

„Престани!“

Видях израженията на онези жени, когато бях в Имението. Аз бях натрапницата. Мога да си представя какъв прием бих получила, ако наистина отида на партито. Със сигурност няма да е по-сърдечен, отколкото беше при предишните ми посещения. Всъщност би било като да отида непоканена на тяхна оргия. Това е ужасно.

— Мечтаеш ли?

Откъсвам очи от тучната зеленина на парка от другата страна на пътя към тучната зеленина в очите на моя Господар на Секс Имението. Внезапно започвам да се чувствам депресирана и леко неадекватна. И много, много кисела — обидена и погълната от ревност.

Усмихвам се много неубедително и той ме оглежда съмнително, докато нарежда кафетата и мъфините на масата. Започвам да ръчкам върха на моя мъфин, докато разбърквам кафето си.

— Няма да дойда на партито — казвам на капучиното си. — Обичам те, но не мога да го направя — добавям в опит да смекча удара. Моят Господар не приема добре отказа. Знам, че ме наблюдава, но не мога да събера сили да изглеждам добре. Не съм. И след като минават няколко секунди в мълчание, вдигам поглед, за да установя какво изразява красивото му лице. Няма ярост или навъсване, но бръчката му е заела позицията си и той дъвче долната си устна.

— Няма да бъде това, което си мислиш, Ава — казва той тихо.

— Какво имаш предвид?

Отпива от кафето си и го оставя на масата. Навежда се напред в стола и полага лакти на коленете си.

— Имението някога създавало ли ти е впечатление на долнопробен секс клуб?

— Не — признавам.

— Ава, няма да има хора, които се разхождат голи наоколо и ти правят предложения. Нито пък някой ще те отнесе насила в общата стая. Има правила.

— Правила?

Усмихва се.

— Единствените места, на които е разрешено хората да свалят дрехите си, са общата стая и частните апартаменти. Приземният етаж, спакомплексът и спортните зали са като във всеки друг курорт. Аз не държа бардак, Ава. Членовете ми плащат много пари, за да се наслаждават на всичко, което предлага Имението, не само за привилегията да преследват сексуалните си предпочитания с хора със същите вкусове.

— Какви са твоите сексуални предпочитания? — питам тихо. Знам, че се изчервявам, и съм готова да се сритам сама. От всички неща, които можех да попитам, питам това? Какво ми има, по дяволите?

Той се усмихва дяволито и пъхва парче мъфин в устата си. Дъвче преднамерено бавно и ме наблюдава, докато се гърча под мощния му взор.

— Ти.

— Само аз?

— Само ти, Ава — казва. Тонът му е дрезгав и решителен. Не мога да потисна усмивката си. Той току-що увеличи сексуалния си магнетизъм десетократно.

— Добре. — Отхапвам първата си истинска хапка от мъфина. Ужасно съм доволна от отговора му. Само аз. Харесвам този отговор. Наистина ли ми пука какво става в Имението, след като Джеси не е замесен? Просто не трябва да обръщам внимание на факта, че някога се е възползвал от услугите му. Но до каква степен? И дали е задължително да знам?

Наблюдаваме се известно време — той прокарва показалец по долната си устна, а аз се възхищавам колко точно секси изглежда, докато го прави.

— Ще дойдеш ли? — пита той, вместо да настоява. Наистина е много разумен като за Джеси. — Моля те! — добавя с надежда нацупено.

Просто не мога да отказвам на този мъж.

— Само защото те обичам.

Нацупването му се превръща в убийствена усмивка и аз се разтопявам на дивана.

— Кажи го пак!

— Какво? Че ще дойда ли?

— О, ти ще дойдеш, да. Не, кажи ми пак, че ме обичаш!

— Да — изричам и свивам рамене. — Обичам те.

Усмихва се.

— Знам, че ме обичаш. Обичам да слушам как го казваш — добавя. Изправя великолепното си тяло бавно и ми протяга ръка. Поемам я и падам на гърдите му, когато ме дръпва леко. — Ако беше продължила да бягаш, щяхме вече да сме у дома и аз щях да съм потънал в теб.

Целува ме дълго по устните, а после ме мята на рамо и излиза на улицата.

Зървам момичето, което обслужи Джеси, да гледа с копнеж как моят Адонис ме отнася на рамото си. Усмихвам се на себе си. Всяка жена иска нещо подобно, а аз го имам. Никой няма да ми го отнеме, така че, ако трябва да отида на тъпото парти за годишнината само за да отблъсна прайда лъвици, които чакат да забият зъби в него, ще отида. И ще ги стъпча.

Хвърлена съм в едно такси и съм подложена на мъчително пътуване към дома. Виждам очевидната — твърда като желязо — изпъкналост под шортите на Джеси и се въртя в опита си да разкарам тръпките между бедрата си.

— Добро утро, Клайв! — казва Джеси набързо, докато ме влачи през фоайето. Добре че съм обута с маратонки — мога да тичам. Джеси ме натъпква в асансьора, набира кода и ме приковава към огледалната стена, нападайки устата ми жадно.

— Може би в бъдеще ще трябва да те чукам, преди да изляза да бягам — ръмжи той в устата ми. Примитивният му тон ме кара да се разпадна от блаженство под твърдото му тяло. Ръцете ми са свити в юмруци в косата му и така притискат главата му, че устата му да се приближи до моята. Езиците ни се борят в устите ни. Това ще бъде миг на шок и ужас. Отдавна сме подминали територията на сънливия секс и ако вратите на асансьора не се отворят скоро, този миг може да се случи тук.

Вратите се отварят и аз съм избутана във фоайето пред апартамента. Устите ни остават залепени и езиците ни се дуелират неуморно. Не знам как успява, но отваря вратата, без да нарушава контакта ни. Екипът ми за бягане е разкъсан и смъкнат от тялото ми, преди вратата да се затвори. Джеси иска бързо да нахлуе в мен, което ми харесва. Изритвам маратонките си, докато той смъква шортите ми надолу по краката ми, а аз започвам да дърпам тениската му през главата му. Той отделя устни от мен за няколко секунди, за да я прокарам през главата му, и отново ги слепва с моите. Върви напред и насочва гърба ми към стената до входната врата.

Обръща ме.

— На колене! И сложи ръцете си на стената! — казва бързо. Изпълнявам нареждането му, без да губя време, а той се отървава от маратонките и шортите си.

Отпускам се на колене и поставям длани върху студената боя. Дишам тежко и съм нетърпелива. Джеси сграбчва хълбоците ми здраво и аз подскачам, но той не отпуска. Дръпва ме назад леко, разтваря коленете ми и сам се намества зад мен.

— Не свършвай, докато не кажа! Разбра ли?

Кимвам и стискам очи, за да се опитам да се подготвя за яростната атака, която съм на път да поема в тялото си. Би трябвало досега да съм разбрала, че когато е такъв, никакво количество умствена нагласа не може да ме подготви за него.

Усещам главата на члена му в началото на сърцевината си и още щом Джеси го намества, се изтласква напред с потиснат вик. Не ми дава време да се настроя или да го приема. Моментално ме дръпва към себе си и започва да се движи навътре и навън. Той е като обладан.

„По дяволите!“

Очите ми се отварят рязко от шока и аз намествам ръцете си на стената, опитвайки се отчаяно да се закрепя, докато Джеси продължава диво да нахлува в мен.

— Боже, Джеси! — крещя от възхитителното покушение над тялото ми.

— Знаеше, че това ще бъде здраво, Ава — излайва той и забива напред. — Да не си посмяла да свършиш, мамка му!

Опитвам се да се съсредоточа върху всичко друго, само не и върху огромното, бързо натрупващо се в слабините ми напрежение, но безмилостните варварски тласъци на Джеси не помагат на отчаяните ми усилия. Няма да съм в състояние да издържа дълго при този необуздан ритъм.

— Мамка му! — изревава той освирепял. — Ти… ме… подлудяваш… мамка му! — На всяка дума набляга с твърдо и рязко забиване. Вече се потя повече, отколкото по време на петнайсеткилометровото бягане.

Ръцете му се плъзват нагоре по гърба ми, за да стиснат раменете ми. Главата ми се отпуска назад изпод топлия му, здрав захват. Не съм на себе си от удоволствие. Издайническите признаци, че се напряга, минават през ръцете му право в раменете ми. Облекчена съм. Отдавна съм минала точката, след която няма връщане, но не мога изцяло да се освободя, докато не получа разрешение. По дяволите, какво би направил той, ако не му се подчиня и все пак се отдам на екстаза?

Той продължава да се движи и с един пронизващ рев се забива в мен с такава сила, че очите ми се насълзяват. Застива и се обляга на гърба ми, като ме притиска към стената. Тазът му прави широки въртеливи движения. Аз трептя, тялото ми се олюлява на ръба. Джеси се пресяга, грабва конската ми опашка и дръпва главата ми към рамото си. Наранената му ръка се придвижва отпред по тялото ми до вътрешната част на бедрото ми.

Той така дърпа косата ми, че лицето ми се завърта към неговото и замъгленият ми поглед среща тъмнозелените му очи.

— Свърши! — командва той. Бавно плъзга пръст към сърцевината ми и прокарва език по устните ми.

Думите и докосването му отприщват напрежението в слабините ми, което ме залива отвсякъде, и аз избухвам с един протяжен блажен стон.

Отпускам се в ръцете му и го оставям леко да ме масажира, а аз се наслаждавам на оргазма си.

— Ти си бог — шепна в устата му. Вдигам ръце от стената и ги сключвам около врата му.

Усещам как се усмихва.

— Такава си късметлийка.

— Ти си един арогантен бог.

Изплъзва се от мен и ме обръща в ръцете си. Движа се с него и отново стискам ръце зад врата му.

— Твоят арогантен бог те обича толкова много. — Обсипва потното ми лице с целувки. — Твоят арогантен бог иска да прекара остатъка от живота си да те обгръща с любовта и тялото си. — Изправя се и ме повлича със себе си.

Доволна съм, но също така пренебрегвам малката част от ума си, която се опитва да ми напомни, че с любовта и тялото на Джеси идва и господин Предизвикателен властен маниак.

— Колко е часът? — питам в лицето му с набола брада.

— Не знам. — Той продължава да ме обгръща, затова аз тръгвам назад към кухнята, за да хвърля поглед на часовника. Той тръгва след мен, като продължава да ме целува навсякъде.

Виждам часовника на печката.

— Мамка му!

— Хей! Внимавай с шибания език!

Измъквам се от ръцете му и побягвам към стълбите.

— Осем без четвърт е! — крещя аз, докато прескачам стълбите по две наведнъж. Къде отиде това време? Моят арогантен бог отвлича прекалено много от времето ми. Ще закъснея ужасно.

Скачам под душа и бързо се опитвам да отърва тялото си от потта и от семето. Неистово плакна косата си, когато усещам ръцете на Джеси да се плъзгат по мокрия ми корем. Изтривам очи и го виждам да се извисява над мен с донякъде мръснишка, донякъде дяволита усмивка на красивото му лице.

— Недей! — предупреждавам. Повече няма да ме разсейва. Той се нацупва и прокарва ръце към раменете ми. Дръпва ме към устата си. — Ще закъснея — споря вяло и се опитвам да се преборя с набъбващото желание, докато той дразни устните ми със своите.

— Искам да си уредя среща — казва, облизва долната ми устна и притиска слабините си в корема ми.

— За да ме чукаш ли? Не е необходима среща — отбелязвам и се опитвам да се откъсна от него.

Той изръмжава и ме придърпва обратно.

— Езикът! Вече ти казах, няма нужда да уговарям среща, за да те чукам. Правя го… когато и където искам. — Потрива слабините си отново в мен и вече знам, че трябва да избягам, преди да бъда погълната отново.

— Трябва да вървя — измъквам се от ръцете му и го оставям под душа да се цупи като хлапе. Току-що се чукахме, друг е въпросът, че и аз бих се радвала да го направим отново.

Измивам зъбите си, отивам в стаята и сядам пред огромното огледало с чантичката с гримове и сешоара. Бързо се суша, вдигам с фиби косата си и започвам да се гримирам.

Джеси излиза от банята — великолепно гол и безсрамен. Мръщя се към голия му гръб и откъсвам поглед от него, за да продължа с гримирането. Разсейва ме.

Навеждам се напред и прокарвам спиралата по миглите си. Отдръпвам се и откривам, че Джеси е застанал до мен и се е облегнал на огледалото. Вдигам поглед и се озовавам лице в лице с широката глава на полувъзбудената му мъжественост. Очите ми се заковават в него с абсолютна възхита, а после с алчен взор оглеждам голото му тяло и откривам, че той ме гледа в огледалото, приглаждайки косата си настрана с гел. Знае какво прави.

Поемам си успокояващ дъх и се връщам към гримирането, но тогава Джеси се докосва леко до мен и твърдият му крак погалва голата ми ръка. Потръпвам и отново поглеждам нагоре. Устните му трепкат, докато се опитва да имитира безразличие. Противен човек!

Поглежда към мен в отражението на огледалото. В очите му плуват всевъзможни обещания. Смъква се надолу и сяда зад мен, като обгръща тялото ми. Премества се напред, притиска се към гърба ми, обгръща с ръце кръста ми и подпира брадичка на рамото ми. Задържам погледа му в огледалото.

— Красива си — казва тихо.

— Ти също — отговарям. Напрягам се леко, когато усещам, че твърдият му член се притиска в мен.

Мъчи се да потисне усмивката си, но знае дяволски добре какво прави.

— Не ходи на работа!

Знаех, че ще го каже.

— Моля те, недей!

Той се цупи.

— Не искаш ли да скочим в леглото и да ме оставиш да ти оказвам специално внимание цял ден?

Не мога да измисля нищо по-добро, но съм напълно наясно, че ако отстъпя за това, значи да се самобичувам. Не може да ме държи само за себе си през цялото време, въпреки че според него тази му амбиция не е неразумна.

— Трябва да работя — казвам и стискам очи, когато извърта устните си към ухото ми.

— А аз трябва да те имам. — Прокарва леко език в ухото ми.

Боже, трябва да му избягам веднага!

— Джеси, моля те! — Гърча се в прегръдката му.

Той ми се мръщи в огледалото.

— Отхвърляш ли ме?

— Не, отлагам те — убеждавам го. Гърча се още по-силно и се обръщам в ръцете му. Избутвам го долу по гръб и лягам върху него. Притискам устни към него и той слага ръцете си над главата си, докато стене от целувката ми. — Трябва да работя, Боже.

— Работи за мен! Ще бъда много благодарен клиент.

Изправям се с усмивка.

— Искаш да кажеш, вместо да си скъсвам задника да радвам клиентите със скици, планове и графици, просто да скачам в леглото с тях?

Очите му стават черни.

— Не казвай такива неща, Ава!

— Беше шега — смея се.

Преобръща ме и ме приковава под тялото си.

— Да ме виждаш да се смея? Не казвай неща, които ще ме накарат да откача!

— Съжалявам — изтърсвам бързо. Трябва да свикна с нулевата му търпимост към лековати шеги, които навеждат на мисълта, че друг мъж може да се докосне до мен.

Той поклаща глава и става, после отива до гардероба. Възползвам се от това, че няма какво да ме разсейва, и довършвам грима си. Наистина съм го разстроила.

Неочаквана и много нежелана картина на Джеси с друга жена изскача в главата ми и ме кара самата аз да поклатя глава. Сякаш подсъзнанието ми предлага да опитам вкуса на собственото си лекарство. Изкривявам лице възмутено и хвърлям очната си линия в чантичката с гримовете. Подейства. Усещам как кожата ми настръхва от чувство за собственост.

Мажа се с кокосово масло и се напъхвам в дантелено бельо и в червена къса рокля без талия.

— Харесвам роклята ти.

Обръщам се и съм зашеметена от един невъзможно красив звяр, облечен в тъмносин костюм. Въздъхвам оценяващо. Той просто е прекалено съвършен и не е избръснат. Губя съзнание на мига. Изглежда така, сякаш е превъзмогнал малкото си избухване.

— Харесвам костюма ти — контрирам.

Усмихва се и довършва пристягането на сивата си вратовръзка, а после дръпва яката на бялата си риза надолу. Ако бях някоя друга жена, която е научила за Имението и за божествения мъж, който го притежава, щях и аз да се включа.

Хвърлям чантата си на леглото, взимам телефона си, слагам гланц за устни и грабвам обувките си — всичко това под зоркия му поглед. Следва ново безплодно ровене в чантата с лекарствата ми, но знам, че търся напразно.

— Загуби ли нещо? — пита и плиска малко афтършейв по себе си.

— Хапчетата — оплаквам се, докато на практика съм завряла глава в голямата си кожена чанта. Прокарвам пръсти по шевовете на хастара, за да проверя дали няма скъсано.

— Отново ли?

Поглеждам към него и се усмихвам извинително. Чувствам се глупаво и не се радвам на мисълта да посетя д-р Монро отново. Трябва да оправя това днес, преди да съм пропуснала още.

— Ще се видим по-късно. — Целува ме целомъдрено по бузата и ме оставя да търся дупка в хастара на чантата си. Може би просто трябва да си бия инжекция и да си спестя цялото това унижение.

Замръзвам на място, челото ми се смръщва и умът ми подскача… Мисля.

Не, не би го направил. Защо му е да го прави?