Джоди Елън Малпас
Под този мъж (24)

Двадесет и четвърта глава

— Добро утро!

Отварям очи и дневната светлина ме заслепява. Еротичната музика, която слушах в общата стая, звучи на заден план. Красивото лице на Джеси плува над мен. Той изглежда неустоим със сутрешната си брада.

Опитвам се да повдигна ръце, за да го достигна, но те не помръдват.

„Какво става, по дяволите?“

Лицето му се озарява от дяволита усмивка и аз осъзнавам мигновено какво прави. Повдигам очи и намирам ръцете си закопчани за дъската на леглото.

— Смяташ да отидеш някъде ли? — пита.

Поглеждам отново към него и виждам, че дългите му мигли са покрили очите му. Би трябвало да очаквам това.

— Какво смяташ да правиш? — изричам, а гласът ми е прегракнал по повече от една причина.

— Ще се сприятеляваме — казва той с лека усмивка. — Ти искаш да се сприятелим, нали? — пита и веждите му се повдигат в очакване.

— Сънлив секс? — опитвам вяло.

— Не, не сънлив секс. Още не съм дал име на този — казва той, пресяга се към нощното шкафче и вдига златистата сатенена торбичка с подаръка от снощната вечеря.

Не си спомням да съм я носила у дома, но не си спомням и как самата аз се прибрах.

Той възсяда бедрата ми с голото си тяло и оставя торбичката върху корема ми.

— Какво имаме тук? — Джеси вади златен вибратор. — Това не ни трябва. — Той поглежда към него с отвращение, хвърля го през рамо и играчката пада с тупване на пода на спалнята. — Какво още имаме? — Следва малка кутийка, която също бива изхвърлена с дори още по-силно отвращение. — Това също не ни е нужно.

— Какво? — питам, но той напълно ме пренебрегва и продължава да рови в торбичката.

Вади сребърни сатенени прашки и се замисля за известно време, след което също ги хвърля през рамо.

— Не са дантелени — мърмори и оглежда останалите подаръци.

Гледам го леко развеселена, разтварям крака и се намръщвам. Той въобще не е впечатлен. Вади някакъв талон, чете го и се подсмихва подигравателно, след това го къса и го хвърля при останалите неща на пода.

— Какво беше това? — питам напълно заинтригувана.

Той ме поглежда бързо.

— Нищо, от което да имаш нужда.

— Какво?

— Ваучер за ботокс — мърмори.

Започвам да се смея и той ми отправя дяволита усмивка. Явно Сара е подготвяла подаръците. Щеше ми се да не беше късал талона. Можех да й го подаря.

— Това са боклуци — плюе той, след което вади едно последно нещо и хвърля торбичката на пода при останалите неща. — Въпреки че това изглежда интересно — добавя. Той държи черен силиконов пръстен, закрепен за малко метално куршумообразно приспособление.

— Какво е това, по дяволите? — изтърсвам.

Той го повдига и го оглежда внимателно, след което насочва погледа си към мен. Усмихва се с разбиране и се накланя напред, оправя възглавницата под главата ми и ме целува нежно по устните.

— Искам да имаш хубава гледка — шепне и се връща назад, като се изправя на колене.

Взима пръстена, започва да го надява на члена си и тогава изведнъж ми става съвсем ясно.

— О, не! Щом аз не мога да ползвам устройства на батерии, не можеш и ти — крещя, но той ме пренебрегва. Продължава да гледа в ръцете си, докато приплъзва пръстена към основата на члена си, нагласявайки куршума върху него. Аз пъшкам и отпускам глава върху възглавницата, забила поглед в тавана.

— Виж ме! — заповядва той, но аз продължавам да гледам нагоре. Усещам как матракът пропада под главата ми, след като той се подпира на него с една ръка, а с другата хваща брадичката ми и я извръща. — Погледни!

Тонът му ме предизвиква да не се подчиня.

Той разтърсва брадичката ми леко и аз го поглеждам в очите. Те са се превърнали в красиви зелени езера, а устните му са разтворени.

— Целуни ме, Ава! — Той навежда глава и аз се надигам, за да го целуна.

Джеси нетърпеливо напада устата ми, прониква в нея с езика си и стене от задоволство. Знам, че ще бъда оставена да пъшкам и да се гърча и че няма нищо, което мога да направя, за да променя решението му. Животинската му целувка насища сетивата ми с желание за още и тогава, просто ей така, той се отдръпва. Аз хленча.

— Ще гледаш — казва той и захапва устната ми.

— Спри музиката! — опъвам се в неподчинение.

Той стиска хълбоците ми силно и ми хвърля предупредителен поглед.

— Защо? Възбудена ли си?

О, това ще бъде ад. Той се отдръпва от лицето ми и засмуква силно зърното ми. Тялото ми се надига, аз простенвам, затварям очи и търся място, в което да заровя лицето си. Няма такова.

— Отвори очи! — излайва той и забива пръсти в хълбоците ми отново. Клепачите ми се отварят в момента, в който той се прехвърля на другата ми гърда и повтаря същото смукане и хапане, като втвърдява зърното ми до краен предел. Боря се да задържа очите си отворени и да не се напрягам. Искам да свия крака, но той ме е стиснал със стъпалата си и ми пречи да мърдам.

— Ти си жесток — хленча, докато се взирам в доволното му лице. Той смята да си отмъсти.

Повдига се на колене и хваща члена си с една ръка, като включва куршумоподобното приспособление с другата. Чувам равномерния пулс на вибрацията и устните му се разтварят.

— Боже! — произнася безгласно.

Затварям очи за част от секундата, но той сграбчва чувствителните ми хълбоци и ги отварям отново. Поемам дълбоко дъх и прокарвам поглед от очите към гърдите му, покрай белега и към космите на слабините му. Виждам как бавно прокарва ръка нагоре и надолу по члена си, а мускулите на бедрата му се стягат. Проплаквам в отчаяно желание да го докосна. Сега знам как се е чувствал и това не е никак хубаво. Искам да го докосна, да го почувствам, а не мога. Безпомощна съм.

Ръката му се стяга, докато се движи надолу, и на главичката на члена му заблестява влага.

— Чувството е страхотно, бебче — изрича. Гласът му е дрезгав и праща игли в слабините ми. — Искаш ли да ми помогнеш?

Погледът ми се връща по тялото му към очите му.

— Майната ти — казвам тихо и спокойно. Не ми пука за езика. Не може да ме накаже повече от това.

— Езикът! — едва произнася, докато стене, а аз се извивам в белезниците. — Ще се нараниш, Ава. Спри да се дърпаш! — съска той със слаб глас, а ръката му бавно се движи по възбудения му пенис.

Извивам се още.

— Спри! — излайва той и движенията му внезапно се ускоряват. Това буквално ме убива, но, мили Боже, той изглежда невероятно, докато онанира на колене над мен. Гледам как всеки мускул на гърдите му, на ръцете и на бедрата му се стяга и вените на врата му изскачат.

— Моля те — умолявам го. Трябва да го докосна.

— Не е приятно, нали? — пита той. — Припомни си това следващия път, когато решиш да ме спреш да те докосвам.

— Добре. Джеси, моля те, пусни ме. — Затварям очи и започвам да пищя безгласно в опит да блокирам музиката.

— Отвори шибаните си очи, Ава!

— Не! — възкликвам и започвам да мятам глава настрани. Това е най-лошото мъчение. Никога повече няма да го спирам да ме докосва. Никога. Чувствам как ръката му се плъзга към влагалището ми и събира влага, размазва я по срамните ми устни, а след това пръста му нахлува рязко в мен. Отварям рязко очи. — Моля те!

Лицето му се опъва, но той продължава да онанира.

— Ще гледаш — повтаря, движенията му стават по-бързи, по-силни. — Мамка му! — Той бързо се придвижва напред и коленете му се оказват от двете страни на главата ми, а слабините му са в лицето ми. — Отвори уста! — реве той и аз се подчинявам без колебание. Той се хваща със свободната си ръка за таблата, а с другата продължава да стиска члена си. — О, Исусе! — Главата му се отпуска и той нахлува в отворената ми уста, изпразва се върху езика ми и солената му сперма се стича надолу към гърлото ми. Възползвам се от възможността да го докосна и сключвам устни около него.

Гърдите на Джеси се повдигат, докато той се освобождава, вибрациите от куршумоподобното приспособление се разпростират по цялата му дължина и гъделичкат устните ми, докато го смуча и облизвам. Членът му потрепва и аз започвам да въртя езика си около него и да смуча, докато той се тресе над мен в опит да овладее дишането си. Отваря очи и поглежда надолу към мен, тялото му се извърта и вибрациите спират. Леко пошляпване на силикон и тупване ми казват, че приспособлението е отишло на пода.

Джеси се люлее между бедрата ми и гледа към мен, а лицето му е замислено, когато погалва долната страна на ръцете ми. Няма ли да ме остави? Еротичната музика на „Енигма“ все още залива слуха ми и това не облекчава състоянието ми.

— Може да те оставя така завинаги. — Той спуска устни към моите и облизва устата ми. — Така ще знам къде си през цялото време.

— Мисля, че това е твърде близо до сексуалното робство — мърморя в устата му.

— И защо това би трябвало да е проблем?

— Защото бих искала да мисля, че ме желаеш заради нещо повече от тялото ми.

— Да, искам те заради повече. — Той прокарва устни по лицето ми и надолу, като отново пъха език в устата ми. — Като моя жена.

„Какво?“

Едва не захапвам езика му от изненада, докато той продължава да ме целува, все едно не е казал това, след като е свършил в устата ми, докато съм била вързана.

Накрая той се отдръпва и поглежда към смаяното ми лице.

— Омъжи се за мен! — заповядва меко.

— Не може да ми предлагаш, когато съм вързана за леглото.

— Дали някой има нужда от вразумяващо чукане? — пита той тихо и отново поема устните ми.

Аз съм напълно смаяна. Той не може да изчука съгласието ми за това. Започвам да се смея вътрешно, защото осъзнавам, че е в състояние и би го направил.

Той се отдръпва, свежда поглед и въздъхва.

— Това беше шега, много лоша шега — казва, започва да дъвче устната си и колелцата се завихрят в красивата му глава. — Ти напълно ме поглъщаш, Ава. Не мога да действам без теб. Абсолютно съм пристрастен към теб, бебче — говори. Гласът му е нежен и несигурен. Моят самоуверен, доминиращ бивш плейбой е нервен. — Ти ме притежаваш. Омъжи се за мен!

Втренчвам се в болезнено хубавото му лице, все още в пълен шок. Не очаквах това, въобще не ми беше хрумвало. Аз едва снощи реших, че ще се пренеса при него, въпреки че Джеси — с неговия откачен ум — ме премести преди седмица. Той упорито дъвче устната си, докато ме гледа как се опитвам да разбера какво е станало. Аз съм на двадесет и шест, той е на трийсет и седем. Защо мисля за разликата във възрастта ни точно сега? Това не е имало значение преди. Трябва да съм много по-притеснена за начина, по който се държи. Няма смисъл да вярвам, че ще се промени, ако се омъжа за него. Той никога няма да се промени, такъв си е — това е мъжът, когото обичам.

— Добре — прошептявам думата, без да мисля много. Това е естественото развитие на отношенията ни. Дали ще ме попита сега, или след година, отговорът винаги би бил същият. Искам да съм с него завинаги, независимо от собственическото му поведение. Обичам го. Имам нужда от него.

Изуменото изражение, което имах, сега е на лицето на Джеси, а колелцата препускат толкова бързо, че виждам как главата му започва да пуши.

— Съгласна ли си? — пита той тихо.

— Това е инстинктивно — свивам рамене и установявам, че все още съм вързана за леглото. — Няма нужда от вразумяващо чукане. Ще ме пуснеш ли сега?

Той се паникьосва, скача да вземе ключа от нощното шкафче и бързо отключва белезниците. Разтривам китките си, за да върна живота в тях, но скоро съм принудена да спра, тъй като той ме хваща, измъква ме изпод себе си, напълно ме обвива с тялото си и ме притиска.

Да ме вземат дяволите! Току-що се съгласих да се омъжа за този властен, невротичен бивш плейбой, когото познавам само от няколко седмици. Боже мили, родителите ми ще получат удар.

Той ляга на леглото, издърпва ме със себе си и заравя глава във врата ми. Стяга ме като в менгеме, но нямам сърце, нито пък желание да му кажа да отпусне. Няма да ходя никъде — не точно сега.

— Ще те направя невероятно щастлива — изрича и гласът му секва.

Размърдвам се, за да се освободя малко, но той продължава да държи лицето си там, където е, така че се задвижвам по-упорито, докато очите ни не се изравняват. Неговите са изцъклени.

— Ти вече ме правиш щастлива. — Погалвам лицето му и избърсвам една сълза с палец изпод очите му. — Защо плачеш? — боря се да запазя самообладание.

Той поклаща глава леко и прокарва ръка през лицето си.

— Виждаш ли какво ми причиняваш? — Протяга се, хваща брадичката ми и ме придърпва към себе си, като подпира чело на моето. — Не мога да повярвам, че си в живота ми, не мога да повярвам, че си моя. Ти си изключително ценна за мен, бебче. — Очите му обхождат лицето ми, а ръцете му обхващат страните ми, все едно иска да се убеди, че съм истинска.

— Ти също си ценен за мен — казвам тихо. Надявам се, че той разбира колко е ценен. Той е всичко. Целият ми свят.

Джеси се усмихва мило.

— Приятели ли сме?

— Винаги — отговарям и също се усмихвам.

— Добре, работата ми тук е свършена. — Той ни извърта така, че остава между бедрата ми, след което бавно прониква в мен. — Сега ще правим сънен празничен секс. — Той се пресяга за дистанционното и изключва музиката. — Искам да те чувам, когато свършваш за мен. — Той приближава устни към моите и изстенва, когато ги поемам, а после хваща ръцете ми, издърпва ги над главата ми и започва да ме люби.

— Това беше чукане тип „брачно предложение“ — казвам в устата му и усещам как се усмихва, но не казва нищо, нито ме укорява за езика ми. Той просто се движи в най-сънливото темпо, нахлува дълбоко, върти нежно бедра и после излиза.

По-ранното ми блажено състояние се връща отново и тялото ми се подготвя за освобождение. Мързеливото му навлизане в мен и въртеливите движения на бедрата омагьосват тялото ми.

Той се отдръпва от устата ми, без да спира сладостните тласъци.

— Ти ще бъдеш госпожа Уорд. — Ментовият му дъх стопля лицето ми и той се вглежда в мен.

— Ще бъда. — Това ще бъде странно.

— Ще бъдеш моя завинаги.

— Вече съм твоя. — Това е ясно отдавна.

Той стиска очи и аз усещам как започва да пулсира в мен на ръба на предстоящата експлозия, предизвиквайки собствения ми оргазъм.

— Ще те боготворя всеки ден до края на живота си — крещи той. — Исусе!

— О, Боже! — Вдишвам рязко и се стягам под него, а сърцевината ми започва да пулсира бързо и силно.

Той не спира, целува ме отчаяно, ръмжи, докато прави силните си въртеливи движения. Държи ръцете ми над главата, докато продължава да навлиза непрестанно в мен. В един момент извиква и аз обвивам крака около бедрата му, като го притеглям по-близо, което ме запраща в свободно падане. Треперя неудържимо и сякаш мълния разтърсва цялото ми тяло и ме оставя стенеща и потна под него. Той сгушва глава във врата ми, дишането му е накъсано и повърхностно.

— Не мога да дишам — казва той и отпуска ръцете ми. Светкавично ги обвивам около неговия топъл, здрав гръб и се разтапям под него. Чувствам как главата му се повдига и се плъзва по моята, докато устните му не откриват моите. — Обичам те до полуда, бебче. Радвам се, че сме приятели.

Усмихвам се и той ни превърта така, че аз сядам върху кръста му. Поставям ръце на гърдите му, той ги покрива със своите и аз мързеливо започвам да въртя бедра.

— Знам, че ме обичаш. Но ако ще се омъжвам за теб, трябва да отговориш на някои въпроси — използвам настоятелен тон, който е еквивалент на неговия само посмей да ми се противопоставиш. Не знам дали ще свърши работа, но си заслужава да опитам.

Веждите му подскачат.

— Ще трябва, нали?

— Да, ще трябва — казвам надменно.

— Добре тогава, казвай! Какво искаш да знаеш? — въздиша тежко и аз му се мръщя. — Извинявай. — Поне има приличието да изглежда, че съжалява. Ръцете му са върху моите на гърдите му.

— Коя беше тази жена снощи?

— Корал — казва той равно, без колебание, сякаш е очаквал въпроса.

Извъртам очи.

— Знам, че името й е Корал. Коя е тя?

— Тя е жена на гадния малък тъпак, когото изхвърлихме от Имението в деня, в който ти откри общата стая.

О? Връщам мисълта си към онзи отвратителен ден и си спомням подлото, злобно същество, което подмяташе лоши думи за Джеси.

— Имал си връзка с нея?

— Не — поклаща глава и се мръщи. — Те дойдоха при мен, за да търсят човек за тройка.

Отдръпвам се леко. Няма нужда да ми казва повече.

— Ти? — прошепвам. Той кима почти засрамен. — Защо би направил това?

— Тя ме помоли.

— Тя е влюбена в теб.

Очите му се разширяват леко при моето заключение. Очевидно е. Той се размърдва неудобно под мен.

— Предполагам, че е така.

О, това води до цял куп от нови въпроси. Не съм много изненадана, че тя е влюбена в него. Това, което искам да знам, е защо посети толкова изненадващо Имението снощи и защо Джеси й отдели толкова много време в кабинета си.

— Какво искаше тя вчера? Нямаше те доста време.

Той си поема дълбоко дъх и ме приковава с решителен поглед.

— Напуснала е Майк… Заради мен. Не знам защо. Никога не съм й давал повод да вярва, че я искам по този начин. — Той спира внезапно, за да определи реакцията ми. Не съм сигурна как се чувствам. Той въздиша.

— Той я е изхвърлил, взел е колата й и е спрял картите й. Оставил я е без пукната пара.

— И тя е дошла при теб за помощ?

— Да.

— Ти какво й каза? — Не съм сигурна, че ще харесам отговора на този въпрос.

— Казах, че ще направя каквото мога. — Той започва да дъвче устната си.

Бях права. Не харесвам отговора. Какво може да направи той? Ако й помогне, това само ще я окуражи и ще й даде надежда, че нещата може да потръгнат. Накланям глава леко.

— Това има ли връзка с полицията?

Той се усмихва леко. Не знам защо, не е смешно.

— Майк ни прави номера. Съобщил е на имиграционните власти, че половината от служителите ми са нелегални имигранти. Въпросът беше разрешен бързо и без последици. Просто леко неудобство.

— Защо не ми разказа, вместо да ме оставяш да си въобразявам какво ли не?

Той се мръщи.

— Защо да те тревожа с глупости?

Разбирам го, но въпреки това би трябвало да знам. Особено ако става въпрос за друга жена, която иска моя властен мъж. Задържам погледа му, а той продължава да върти кръгове с палците си върху ръцете ми.

— Значи си се включил в тройка с тях и това е всичко?

— Да — отвръща. Размърдва се и избягва очите ми.

— Лъжеш ме — възразявам. Стисвам зъби. — Не е било само това, нали?

— Не точно, не. — Той отново помръдва и все още не ме поглежда. — Трябва ли да продължаваме? — пита той нервно. — Тя е останала с грешното впечатление, че искам нещо повече, а аз не го искам. Това е.

— Значи си имал връзка с нея?

— Да. Е, добре, да, имах, но това беше само секс, нищо повече — твърди. Зелените му очи стават жестоки. — Нека оставим тази тема!

— Веднъж ми каза, че никога не си искал да чукаш жена повече от един път. Само мен. — Никога няма да забравя този коментар. И колкото и глупаво да звучи, като се има предвид колко резки е направил Джеси на крака на леглото си, бих искала да мисля, че е бил повече от веднъж само с мен.

— Никога не съм казвал, че не съм бил с жена повече от веднъж, а че не съм искал да бъда с жена повече от веднъж. Накрая вече нямаше значение. Това е. Тя просто ми се предложи.

— Значи не само мен си чукал повече от веднъж? — звуча наранено. Колко нелепо! Той е бил търсещ удоволствие плейбой, преди да ме срещне. А сега аз копая в територия, която, няма съмнение, ще претовари ревнивия ми мозък.

— Ава, внимавай с езика!

— Не, не и когато говорим за другите жени, които си чукал. Не си чукал само мен повече от веднъж, така ли?

Той ми ръмжи и аз му се намръщвам.

— Не, не съм — признава, като започва да прави по-бързи кръгове по ръцете ми. — Но трябва да разбереш, че никоя от тях не означава нищо за мен. Използвах ги, употребявах ги като вещи. Не се гордея с това, но беше така. Те бяха готови да ме вземат такъв, какъвто съм, Ава. Всички те искаха повече, но никоя от тях не е очаквала да получи повече. А сега вече виждат, че мога да бъда верен на една жена.

Чувствам леко гадене. Този разговор със сигурност може да обърне стомаха ми. Колко жени трябва да очаквам, че ще дойдат да търсят моя невротичен, властен маниак? Съпругата на Микаел, а сега и Корал.

— Тя все още те обича — казвам тихо. Това е другата причина, поради която Корал беше в Имението снощи. — Но не може да те има — добавям. — Никоя от тях не може — повтарям, за да му покажа, че съм наясно, че ще има и други. Имам чувството, че се подготвям за война.

Очите му омекват и той се усмихва леко.

— Не може. Казах й го. Никоя от тях не може. Аз съм само твой.

— Също така не искам да помагаш на Корал. Не е честно да очакваш, че ще се съглася с това.

— Ава, не мога да й обърна гръб. — Той изглежда наистина шокиран от моето искане.

— Добре, тогава аз ще продължа да работя за Микаел. — Нямам идея защо казах това. Колко съм глупава. Изражението на лицето му от меко изведнъж става мрачно и твърдо. Ще се науча ли някога?

— По-добре премисли това изявление — отвръща. Гърдите му се повдигат под мен, а челюстта му се стяга до счупване. Точно така се чувствам аз заради това, че помага на Корал.

— Не — заявявам, макар да съм наясно, че притискам късмета си.

— Три — започва той.

— О, не започвай! — Опитвам се да стана от него, но хватката му се стяга върху ръцете ми.

— Две.

— Не! Няма да броиш за това! Няма начин, Уорд. Можеш да си вземеш шибаната нула и да си я завреш в шибания задник. — Започвам да се боря с хватката му и колкото по-силно той ме държи, толкова по-бясна ставам аз.

— Езикът! — Така ме завърта, че сега съм с главата надолу, а той ме покрива като одеяло. — Едно.

— Разкарай се! — Няма да се откажа от това.

— Нула, бебче. — Пръстите му се спускат към хълбоците ми и се впиват… силно.

Аз пищя, запратена в ада от безмилостното му гъделичкане. О, той наистина ще го направи. И изведнъж усещам пикочния си мехур като балон.

— Добре, добре, съжалявам, съжалявам, съжалявам. — Не мога да понеса повече.

Той спира незабавно, завърта ме по гръб и ме притиска към леглото.

— Целуни ме! — заповядва, като се снижава така, че устните му са на нивото на моите.

— Няма да направя нищо, докато не признаеш, че беше несправедлив. — Виждам как думите ми се врязват в съзнанието му и как мислите му започват да препускат. Така че продължавам, преди да е успял да ме прекъсне. — Тя иска да те отнеме от мен, а аз никога няма да позволя това да се случи. Ако ще се омъжвам за теб, ти трябва да приемаш и да уважаваш моите чувства. Не искам да се виждаш или да говориш с нея. Съжалявам я, но не толкова, че да позволя това да се отрази върху нас. И се надявам, че ти се чувстваш по същия начин.

— Разбира се, че се чувствам по същия начин — въздъхва той.

— Тогава няма да ти е трудно да изпълниш моята молба.

— Права си. Съжалявам — казва той и потрива нос в моя. — Бях неразумен. Няма да я виждам повече. Прости ми!

— Прощавам ти. Целуни ме!

Той не губи време, целува ме силно и изпуска гърлен звук на задоволство.

— Кажи, че ме обичаш! — заповядва.

— Обичам те.

Зелените му очи блестят и усмивка изкривява устните му.

— Кажи, че ще се омъжиш за мен!

— Ще се омъжа за теб.

— Не мога да чакам. Сега ти ме целуни! — настоява. Дрезгавият му глас кара главата ми да се завърти. Обвивам ръце около врата му и го придърпвам в обожателна целувка. Усещам усмивката му върху устните си, той се надига от леглото, без да ме пуска, а краката ми се сплитат върху бедрата му. Продължавам да го целувам, докато той ме отнася към банята и използва свободната си ръка, за да освободи краката ми. Мърморя недоволно, а той се смее.

— Измий си зъбите, а аз ще приготвя закуска. — Той посяга зад врата си и разплита ръцете ми, поставя ме пред огледалото и ме целува по рамото, а след това ме плясва по задника и излиза от банята.

Значи ще се омъжа за него, така ли? Взирам се в отражението си. Тъмната ми коса изглежда като купа рошави къдрици, очите ми блестят, устните ми са розови, а бузите — зачервени. Изглеждам добре.

Разсеяно взимам четката и слагам малко паста на нея, докато мисля колко добре се чувствам. Никога не съм се усещала толкова отпочинала и жива, а има само една причина за това и тя е господин Предизвикателен. По дяволите, Кейт ще откачи, а аз дори не мога да мисля какво ще направят родителите ми, когато разберат.

Вдигам четката към устата си и започвам да мия зъбите си, а със свободната си ръка отмятам кичур коса от лицето си. Чувствам се щастлива. Но нещо привлича вниманието ми.

Какво е това, по дяволите?