Джоди Елън Малпас
Под този мъж (21)

Двадесет и първа глава

Десертът и кафето са сервирани, а мускулите на лицето вече ме болят от лудориите на Кейт и Сам. Джон се изправя и обявява с дълбокия си глас, че всички трябва да излязат, за да може залата да бъде подготвена за останалата част от вечерта.

Джеси се изправя и ми помага за стола. Аз кисело пренебрегвам вниманието му, но не успявам да се отдалеча от масата. Той ме хваща за лакътя и ме завърта така, че вече сме лице в лице.

Пробива дупка в мен с изпълнените си с недоволство очи.

— До края на вечерта ли ще се държиш като разглезено хлапе, или трябва да те заведа горе и да те вразумя? — казва Джеси.

Отдръпвам се назад, стресната от неговата враждебност. Той поглежда някъде зад мен и виждам как се усмихва — очевидно на някого другиго, след това поглежда към мен и усмивката му внезапно изчезва. Той се протяга, полага твърдата си длан на задника ми и ме придърпва към слабините си, като върти проклетите си бедра бавно и безмилостно. Проклинам предателското си тяло за потрепването и инстинктивния полет на ръцете ми, за да го прегърна.

— Усещаш ли това? — шепне той. Отново е възбуден.

Загубвам битката със себе си и не успявам да потисна стона от удоволствие. Не искам да се разгорещявам. Няма никакъв начин да му позволя да ме чука, докато сме тук. Няма начин.

— Отговори на въпроса, Ава! — Той захапва долната част на ухото ми и придърпва със зъби.

Стискам по-силно раменете му.

— Чувствам го — изричам, а гласът ми е нисък и тих.

— Добре. Твое е. Всичко. — Той се притиска по-силно към мен. — Така че спри с шибаното цупене. Разбра ли ме?

— Да — въздишам, притисната в рамото му.

Той ме пуска, отдръпва се и повдига вежди в очакване, а аз кимвам и се мъча да дойда на себе си. Винаги ли ще има такова влияние над мен? Аз треперя и обмислям сериозно решението си да избягвам секс в Имението. Бих могла доста лесно да го издърпам по стълбите до един от частните апартаменти и да му позволя да ме има.

Поглеждам покрай него, улавям отровния поглед на Сара и в жалък опит да демонстрирам собственост се притискам отново към гърдите на Джеси и поглеждам към него с извинителен поглед.

Той кимва одобрително и се навежда, за да ме целуне.

— Така е по-добре — казва, отвръщайки на целувката ми. Ставаме и той решава да ме изведе от слънчевата стая. — Трудно ми е да се справям с изпълнените с възхищение погледи на твоите почитатели — казва и полага ръка върху кръста ми.

Мръщя се.

— Ти самият привличаш доста внимание — цупя се, докато минаваме покрай атрактивна брюнетка.

Тя се усмихва лъчезарно на Джеси и го погалва по ръката.

— Джеси, изглеждаш невероятно. Както винаги.

Не мога да потисна шокирания смях, който напира в мен. Тя е много нахална и аз съм силно подразнена от това, че явно мисли, че ще подмина наглия й флирт, без да кажа и дума. Решавам да спра и да я поставя на място, но Джеси ме побутва и предотвратява намерението ми да се противопоставя на безсрамната уличница.

— Наташа, непоправима съблазнителка, както винаги — отвръща Джеси шеговито, обвива ръка около рамото ми и ме целува леко, очевидно усетил моето раздразнение. Тя се усмихва дяволито и присвива очи към мен.

И с нея ли е спал? Новооткритото ми чувство за собственост се надига бавно в мен. Не мога да си представя да прекарвам много време тук, ако това е реакцията, с която ще се сблъсквам всеки път. Не че много искам да съм тук, но като се има предвид, че това е работното място на Джеси, би било хубаво, ако мога да наминавам и да се чувствам удобно, а не да стъпвам по краката на милион привлекателни жени. И това е още един въпрос. Дали Джеси предлага членство само на жени от осем нагоре по скалата за красота? От ден на ден ми се иска все повече Джеси да се откаже от това място. И искам да съм плътно до него, така че да мога да се боря с всички тези жени.

Влизаме в бара и виждам, че столът, на който седя обикновено, е зает от някакъв мъж. Той го освобождава в момента, в който вижда, че се приближаваме, като вдига чаша за поздрав. Аз съм повдигната на стола, а Марио се появява без бавене, като оставя членовете на Имението в ръцете на един от другите бармани.

— Какво искаш за пиене? — Джеси се разполага на стола срещу мен и взима ръката ми в своята. — „Гордостта на Марио“? — повдига вежди той.

Обръщам се към чакащия Марио.

— Моля те, Марио — казвам и той ми показва обичайната си мила усмивка, но изглежда малко по-объркан, отколкото беше по-рано. Не съм изненадана. Той е затрупан с работа.

— И аз ще взема един — присъединява се Кейт към нас и се обляга на рамото на Джеси с пъшкане. — Тези обувки ме убиват — въздиша тя с израз на истинска болка на бледото й лице. — Наистина. Категорична съм, че мъж е измислил високите токчета. И го е направил, за да може по-лесно да мятате нас, жените, на земята и да ни завличате в леглата си.

Джеси отмята глава назад и се смее с цяло гърло, когато Сам и Дрю ни намират.

— Какво става? — пита Сам смеещия се Джеси, а после поглежда към мен и Кейт, но ние вдигаме рамене с усмивки. Кейт удря Джеси по рамото. Не мога да се сдържа и споделям смеха на Джеси относно сухата забележка на Кейт. Когато се смее така, в края на зелените му очи се образуват тънки бръчици и той изглежда прекрасен.

— Извинете! Питиета? — пита той, като овладява смеха си и ми намигва.

Аз се размазвам и му пращам телепатично съобщение да ме заведе у дома незабавно. Припичането на слънцето на Седмото небе на Джеси е възобновено.

Дрю и Сам дават поръчките си на Марио, но той вече е на път към хладилника, за да извади техните бири. Аз взимам нашите коктейли, подавам един на Кейт и виждам, че тя ми кима и сочи с очи нещо над рамото ми. Мръщя й се, тя повтаря движението и аз осъзнавам какво иска. Навеждам се към Джеси и той прекъсва разговора си с момчетата, като веднага извръща глава към мен.

— Какво има, бебче? — изглежда разтревожен.

— Нищо. Ще отида до тоалетната — отвръщам, слизам от стола и взимам чантичката си от бара. — Няма да се бавя.

— Добре. — Той целува ръката ми.

Аз тръгвам и се присъединявам към Кейт.

— Имам нужда от цигара — казва тя.

— Нима? Мислех, че искаш да ме заведеш горе — извръщам се, когато тя ме повежда навън. — Ще мина бързо през тоалетната и ще дойда.

— Отпред — казва тя и тръгва към фоайето, докато аз се отправям към тоалетните.

Женската е празна, аз бързо влизам в една кабинка и вдигам роклята си до кръста. Не оставам сама дълго. Вратата се отваря и аз чувам щастливо женско бъбрене.

— Видя ли я? Млада е за нашия Джеси.

Замръзвам насред пишкането и сдържам дъха си. Нашият Джеси ли? Какво? Делят ли си го? Сривам се върху тоалетната и освобождавам пикочния си мехур. Вече не мога да се спра.

— Той не се отлепя от нея. По дяволите, видя ли диаманта на врата й? — присъединява се глас номер две.

— Не може да го пропуснеш. Очевидно е защо е с него — припява и глас номер три.

Колко жени има отвън? Приключвам и започвам да издърпвам роклята си надолу, докато обмислям какво да правя. Това, което искам да сторя, е да изляза и да им кажа какво мисля за тази работа с парите.

— Стига, Наташа. Джеси е като шибан Бог. Парите са просто бонус — това е глас номер две и сега знам, че глас номер три е на Наташа, непоправимата съблазнителка. А той е моят шибан Бог!

— Е, изглежда усилията ни са били напразни. Бяха ми казали, но не можех да повярвам, не и преди да го видя със собствените си очи. Изглежда някой е издърпал килимчето изпод краката на нашия Джеси — смее се глас номер едно.

Ставам от тоалетната, изпълнена с желание тези жени да изчезнат, за да мога да изляза, но чувам щракането на червила и отварянето на парфюми.

— Срамота! Той е най-добрият мъж, когото съм имала, а няма да мога да го имам отново — цупи се глас номер три, тоест Наташа.

Козината ми настръхва. Той е спал с нея. Поглеждам нагоре към тавана, като отчаяно се опитвам да се успокоя, но това е невъзможно. Особено с трите кучки отвън, които разискват сексуалните възможности на моя Бог.

— О, аз също — добавя глас номер едно и ченето ми увисва, докато чакам глас номер три да довърши започнатото.

— Не знам за вас двете, но той е твърде добър, за да се откажем просто така — буквално ме довършва глас номер две.

Не мога да слушам тези глупости. Дърпам веригата, което кара и трите жени да млъкнат, и се уверявам, че роклята ми не е защипана в бодито, преди да отворя вратата и да изляза спокойно от тоалетната. Усмихвам се любезно на трите жени. Всяка от тях, замръзнала на някакъв етап на гримиране, ме гледа смутено, докато аз се отправям към огледалото в другия край на помещението. Спокойно измивам и изсушавам ръцете си, а после подновявам гланца си в пълна тишина и под предпазливите погледи на трите кучки в другия край на тоалетната. Минавам покрай тях и напускам помещението, без да кажа и дума, достойнството ми е ненакърнено.

Сърцето ми думка, а краката ми леко треперят, но успявам да стигна до фоайето все още права. Това беше ужасяващо. Това, че чух тези жени да говорят за Джеси, ме разстрои повече, отколкото ме вбеси. Той наистина го е топвал… навсякъде… в много жени. Мисля, че и аз имам нужда от цигара.

Изпъшквам на глас, щом Сара излиза от коридора, който води към ресторанта. Чакала е този момент цяла нощ, но след това, което понесох току-що, имам дори още по-малка търпимост към нея, отколкото обикновено. Срещам четвъртата жена, която Джеси е чукал, в рамките на няколко минути — не, по-вероятно секунди. Стомахът ми се обръща, усещам гадене и не съм в настроение за Сара и нейната отрова.

— Сара, свърши страхотна работа тази вечер — казвам любезно. Ще се придържам към милите думи, така че да няма грешка, че се опитвам да остана учтива, въпреки че това изцежда и последната капка сила, която имам.

Тя сгъва ръка под гърдите си и по този начин ги кара да щръкнат още по-напред, като държи своя слоу джин пред устата си. Езикът на тялото й крещи: „Превъзходство“.

— Взе ли чантичката си с подаръците от масата? — пита ме с усмивка.

Това ме изненадва. Мисля, че сме далеч отвъд фалшивите любезности, когато Джеси не е наблизо.

— Не, не съм — отговарям предпазливо. Видях лицето на Кейт и наистина нямах желание да видя какво има вътре.

Тя се усмихва още по-широко.

— О, какъв срам! Там има нещо, което може да ти е от полза.

— Какво по-точно? — не мога да сдържа любопитството в гласа си. Каква игра играе?

— Вибратор. Видях, че твоят беше разбит на пода в спалнята на Джеси.

— Моля? — избухвам в смях.

Тя се усмихва многозначително и аз се ужасявам от думите, които знам, че е на път да каже.

— Да, когато отидох да го спася в сряда сутрин, след като ти го беше оставила вързан с белезници за леглото. — Тя поклаща глава: — Не беше умен ход.

Стомахът ми се свива, докато гледам как тя преценява реакцията ми на нейните новини. Джеси се е обадил на Сара? Напълно гол, вързан за леглото с белезници и с вибратор до него, той е избрал да извика Сара да го освободи?

Мислех, че Джон го е освободил. Защо съм решила така? Не мога дори да се върна толкова назад. В момента просто гледам гадното създание, което стои пред мен и самодоволно се наслаждава на моето нещастие. Ще го убия, но първо ще изтрия тази гадна усмивка от нейните напомпани с ботокс устни.

— Чувала ли си за лепенки за гърди, Сара? — питам хладно. Лицето й увисва, а очите й се насочват към бюста й. Тръгвам покрай нея. О, тя си го получи.

— Моля? — смее се Сара.

— Лепенки за гърди. Използват се, за да държат гърдите или… — поклащам глава. — Разбира се, твоето намерение е да притесняваш хората със своя прекалено напомпан бюст. — Спирам пред нея. — Колкото по-малко, толкова по-привлекателно, Сара. Чувала ли си тази поговорка? Най-добре е да я запомниш, особено на твоята възраст.

— Ава?

Не!

Обръщам се и виждам Джеси, чиято бръчка е вдълбана върху челото му. Много добре, защото има за какво да е загрижен. Чувам как токчетата на Сара се отдалечават към ресторанта. Да, тя е хвърлила своята бомба и сега бърза да се скрие от шрапнела.

— Какво става? — пита той, красивото му лице е пълно с объркване и загриженост.

Дори не знам какво да кажа. Оглеждам фоайето на Имението и виждам много от членовете да се качват по стълбите. Вероятно вече е десет и трийсет.

— Ава?

Поглеждам към Джеси в момента, в който той тръгва към мен, но аз се отдръпвам и той спира насред крачка.

— Тръгвам си — тонът ми е непоколебим. Не мога да остана тук и да слушам как някакви жени се хвалят със сексуалния си опит с Джеси, нито какво мислят за връзката ми с него. Не желая също така да гледам как изчезва с друга жена без обяснение. И определено не съм готова да бъда унижавана от Сара. Обръщам се и тръгвам към големите двойни врати, които ще ме изведат от това дяволско място. Сърцето ми блъска, а очите ми се пълнят с безпомощни сълзи.

— Ава! — чувам вика му и тежките му стъпки и знам, че е тръгнал след мен.

Нямам идея какво ще правя, когато изляза навън. Знам, че той ще ме хване, и знам, че няма да ме пусне. Ще открадна кола. Не ми пука, че съм пила твърде много. Не мога да се оставя на това мъчение повече. То съсипва моята разумност и ме превръща в ревниво, злопаметно чудовище. Не трябваше да идвам.

— Ава, донеси си шибания задник тук!

Успявам да стигна до стълбите и налитам на Кейт.

— Къде беше? — пита тя и очите й се разширяват, когато явно вижда, че Джеси ме преследва.

— Тръгвам си — изтърсвам и повдигам роклята си, за да сляза по стълбите. Тя ме гледа как тичам, без да обмисля ситуацията, минавам покрай нея и върху лицето й се изписва: „Какво, по дяволите?“. Аз летя по стълбите бързо и се сблъсквам със солидната му гръд. Тази шибана гръд! Той ме повдига и ме мята през рамо без видими усилия.

— Няма да отидеш никъде, жено — гърми той и тръгва обратно към Имението.

Отмятам коса от лицето си и блъскам гърба му в опит да се освободя.

— Пусни ме! — викам обезумяло, докато се гърча, но той ме държи здраво и знам, че ще умре, преди да ме пусне. — Джеси!

Кейт гледа с отворена уста, докато минаваме покрай нея, после хвърля цигарата си на земята и тръгва след нас.

— Какво става?

— Той е задник. Това става — крещя, като привличам вниманието на всички лакеи, които изоставят задълженията си и мълчаливо гледат как Джеси ме носи обратно в Имението.

— Джеси, пусни ме долу!

— Не! — Той продължава през фоайето и към лятната зала. — Всичко е наред, Кейт. Просто трябва малко да си поговоря с Ава — казва той спокойно, като стяга още хватката си, тъй като аз продължавам да се боря с него.

Поглеждам нагоре и виждам, че Кейт спира на входа на бара и свива рамене. Искам да й се развикам, но знам, че тя няма да успее да накара Джеси да ме пусне. Той ме пренася през лятната стая, в която масите вече са разчистени и е освободено място за танци. Групата спира проверката на звука, за да види как Джеси ме носи на рамото си. Извивам врат и виждам Джон да идва откъм кабинета на Джеси. Той се смее и клати глава. Въобще не е смешно. Минаваме покрай него в коридора, но той не казва нищо. Само се отдръпва, за да ни направи място, след което продължава по пътя си, като че това е нещо нормално, нещо, което вижда всеки ден. Предполагам, че е така.

Джеси рита вратата на кабинета, затваря я и ме пуска да стъпя на крака. Лицето му е изкривено от яд, което само разпалва моя собствен гняв. Той сочи с пръст лицето ми.

— Никога не си тръгвай от мен! — ръмжи.

Трепвам.

Той вдига ръце в безсилие и отива до шкафа с питиетата, а аз отново тръгвам към вратата. Дали ще си сипе питие, ако си тръгна? Толкова съм бясна, че не ми пука. Хващам бравата на вратата, но не успявам да продължа. Той ме сграбчва и ме дръпва, след което ме пуска отново на краката ми и на практика изритва така шкафа, че да запуши изхода.

— Каква игра играеш? — Той сграбчва раменете ми и ме разтърсва леко. — Какво става?

Възвръщам контрола върху тялото си и се отдръпвам от него. Той ръмжи, но ме оставя. Не че мога да отида някъде в този момент.

Обръщам се бързо и му хвърлям най-гадния поглед, който успявам да докарам.

— Не мога да повярвам, че прегазваш всеки мъж, който ме погледне, а смяташ, че е абсолютно нормално да поканиш друга жена в спалнята си, когато си напълно гол — гласът ми става все по-висок. Прекалено бясна съм. — Мислех, че Джон те е освободил.

Лицето му увисва леко, докато той обмисля думите ми.

— Е, добре, не беше той — крещи Джеси. — Той беше в Имението, Сам беше неоткриваем, а Сара беше наблизо. Какво трябваше да направя?

Зяпвам насреща му. Как е възможно да е бесен на мен?

— Не бих искала да се обаждаш на друга жена.

— Тогава не трябваше да ме оставяш вързан за нашето шибано легло.

— Твоето легло — настоявам.

Очите му се разширяват.

— Нашето!

— Твоето!

Той вдига глава към тавана и псува. Не ми пука. Няма да му позволя да обвинява мен.

— И докато сме на темата, току-що имах удоволствието да слушам три жени да сравняват бележките си за сексуалните ти способности. Истински се насладих на това. И коя беше тази жена, по дяволите? — Опитвам се да възвърна самоконтрола си. Не ми е лесно. В главата ми се въртят мисли и картини на Джеси, който забавлява друга жена, и това ме трови. Нелепо е. Той е на трийсет и седем.

Джеси пристъпва към мен.

— Знаеш, че имам минало, Ава — казва нетърпеливо.

— Да, но не знаех, че си чукал всяка жена в Имението.

— Внимавай с речника!

— Не! — Отивам към шкафа с напитките, сграбчвам първата бутилка с алкохол, попаднала пред очите ми — в случая е водка, — и си наливам в ниска чаша. Ръцете ми треперят, докато я повдигам и изливам съдържанието й в гърлото си. И в този момент се замислям защо той държи алкохол в кабинета си, щом иска да избягва пиенето. Гърлото ми пламва и аз потрепвам, докато оставям чашата на полираната дървена повърхност. Не съм толкова глупава, че да изпия още една. Стоя с ръце върху шкафа и гледам в стената.

Той е тих.

Гърлото ме боли, гласът ми е дрезгав и чувствам, че съм изпуснала контрола, обзета от ревност и омраза.

— Как би се чувствал ти, ако друг мъж ме гледа гола, докато съм вързана с белезници за леглото?

Тежката въздишка, която преминава краткото разстояние между нас и стопля гърба ми, е моят отговор.

— Убийствено — зъби се той.

— Как би се чувствал, ако чуеш някой да коментира моите маниери в леглото? Да казва, че не би се отказал да ме има?

— Недей!

Обръщам се и откривам, че ме наблюдава отблизо.

— Работата ми тук е свършена — заявявам и тръгвам към вратата. Шкафът изглежда тежък, но не стигам до него. Джеси застава на пътя ми и ме спира. Поемам успокоително въздух и поглеждам към него.

— Трябва да знаеш, че не си тръгвам само защото не мога. Сега ще изляза и ще си взема едно питие, а утре вечер ще изляза с Кейт. И ти няма да ме спреш.

— Ще видим — отрязва той уверено.

— Да, ще видим.

Той започва да дъвче устната си, очите му изгарят моите.

— Не мога да променя миналото си, Ава.

— Знам. Но изглежда, че аз не съм в състояние да го забравя. Ще преместиш ли шкафа, моля те?

— Обичам те.

— Премести шкафа, ако обичаш!

— Трябва да се сприятелим — казва, лицето му е безизразно, докато очите ми се разширяват.

— Не!

Той пристъпва към мен и аз отстъпвам.

— Ще се наложи, Ава — предупреждава спокойно. Правя още една стъпка назад, а той ме гледа внимателно. — Ще ми откажеш ли? — повдига предупредително вежда, а аз продължавам да отстъпвам, докато гърбът ми опира в шкафа. Ако той ме докосне, съм свършена, а искам да остана бясна. Трябва да остана бясна. Той ме достига и полага ръце върху моите. Лицето ми е на нивото на врата и челюстта му и аз се опитвам да блокирам обонянието си. Провалям се ужасно.

— Утре ще се върна при Кейт — казвам смело. Трябва ми време, за да се справя с неразумната си ревност. Изглежда, че Джеси Уорд вади наяве някои мои много лоши качества.

— Това няма да се случи никога, Ава. Дори само това, че го казваш, ме влудява ужасно.

— Ще го направя — отвръщам дръзко. Проявявам глупава смелост, но искам той да разбере колко много ме тревожи това.

Той се навежда, така че е на нивото на очите ми.

— Влудява ме до безумие, Ава — предупреждава ме нежно. — Погледни ме! — Диша в лицето ми.

Хленча тихо.

— Не.

— Казах да ме погледнеш!

Поклащам леко глава и той въздиша тежко.

— Три. — Очите ми инстинктивно се вдигат към неговите, но не защото е започнал да брои, а аз не искам да стигне до нула, а защото съм шокирана. Несъзнателно отстъпвам пред командата му и сега се взирам в тъмнозелените му очи, изпълнени с желание.

— Целуни ме! — заповядва.

Стискам устни и разтърсвам глава в опит да се отскубна от ръцете му.

— Три — започва той отново и аз замръзвам, а устата ми се отваря от изненада. Той нежно забърсва устните ми със своите. — Две.

Това не е честно. Той може да ме целуне, но знам, че няма да го направи. Иска аз да се подчиня, а аз отчаяно се мъча да устоя, въпреки че тялото ми крещи предателски за него.

— Едно. — Устните му срещат моите отново.

Извъртам глава настрани и се извивам отчаяно в ръцете му, опитвайки да се освободя.

— Не, няма да ме разсееш, Джеси.

Той крещи разочаровано, отпуска хватката си и аз се възползвам, като се опитвам с ръце да отблъсна гърдите му. Ние се борим и аз го налагам, докато той се опитва да сграбчи китките ми.

— Ава — крещи Джеси и ме завърта. Не знам защо правя това. Никога няма да спечеля, а е ясно, че той е внимателен към мен. — Спри това, луда жено!

Пренебрегвам го, яростта и адреналинът ми дават енергия да продължа да се бия с него.

— За Бога! — крещи той и ме сваля на пода, като ме затиска с тялото си. — Престани!

Повдигам се под него, всеки мускул се напряга, блъскащото ми сърце е на път да изскочи от гърдите ми. Отварям очи и виждам обърканата му физиономия. Той не знае какво да прави с мен. Аз напълно съм загубила контрол.

Взираме се един в друг и двамата пъшкаме тежко от изтощение. И тогава и двамата се вкопчваме един в друг и устните ни се съединяват, а езиците ни се сблъскват.

Джеси печели. Той изстенва, освобождава китките ми и сграбчва косата ми в юмруците си, докато обсебва устата ми с повече сила, отколкото е необходимо, тъй като аз му отвръщам. Това е собственическа целувка. Аз затвърждавам претенциите си върху него, като се опитвам да го накарам да види колко силни чувства имам към него и как мисълта за друга жена ме кара да полудявам като него. Той стене, а ръката му намира гърдата ми и ме стиска и мачка силно през роклята.

Езикът ме боли, устните ми са възпалени, но нито един от нас не се отказва. И двамата се опитваме да докажем нещо. Премествам ръцете си от бицепсите към главата му, сграбчвам косата му и го придърпвам към себе си. Цялата треперя и горя, докато се гърча на пода под него и доказвам дяволски успешно, че той ми принадлежи. Тогава той ни превърта, устните ми се отделят от неговите и аз се смъквам надолу по облечения му в костюм торс, докато търся ципа на панталоните му. Смъквам го, бързо освобождавам члена му и го обхващам с ръка, без да се бавя.

В безумен хаос устата ми го покрива и аз го поглъщам целия — без спокойни ласки, без леки близвания или дразнещи погалвания. Атакувам го обезумяла и отчаяна.

— По дяволите! — излайва той и аз усещам как достига до дъното на гърлото ми. — Мамка му, мамка му, мамка му!

Не ми се гади и не се свивам конвулсивно. Поемам го в устата си многократно и неуморно и стискам в основата му, като се пресягам през бедрата му, за да сграбча тестисите му. Силно.

— Исусе! — Бедрата му се повдигат. — Ава! — Ръцете му намират главата ми и сграбчват косата ми. Не знам дали ме моли, или ме гълчи.

Съсредоточавам се върху отчаяната си нужда от него, движа се бързо и грубо, усещам плътта му като коприна в устата си, а скоростта, с която го поемам, затопля и двама ни.

— Задръж ме в устата си, Ава — заповядва той, а бедрата му посрещат всеки мой натиск. Бузите ме болят, но аз продължавам.

И тогава разпознавам знаците. Усещам как той нараства в устата ми, дишането му става неравномерно, а юмруците му се стягат в косата ми. Стена и стягам желязната си хватка върху топките му. Мушвам другата си ръка под ризата му, сграбчвам зърното му и стискам силно.

Той вика силно, изстрелва се нагоре и притиска главата ми към себе си, така че върха на члена му опира в дъното на гърлото ми.

Той свършва.

Аз преглъщам.

И двамата стенем.

— По дяволите, жено — пъшка, докато се оттегля от устата ми и ме издърпва нагоре по тялото си. — По дяволите, по дяволите! — Той поема устните ми отново, прокарва език по устата ми и облизва собствените си солени сокове. — Предполагам, че това означава, че съжаляваш — казва той между две забърсвания на езика му.

Несъзнателно съм правила извинителен секс. Да съжалявам ли? За това, че съм пълна, неразумна, властна глупачка… Точно като него?

— Не, не съжалявам — заявявам. Наистина не съжалявам. Езиците ни все още са сплетени. И двамата стенем и ръцете на всеки от нас играят по тялото на другия.

Посягам надолу, обхващам с длан полувъзбудения му член и започвам безмилостно да го галя, докато се целуваме… нападателно. Не съм готова да спра. Той се отдръпва, пъшка, а гръдта му се повдига, но аз не се предавам. Отново притискам изтормозените си устни към неговите, вкарвам езика си в устата му и продължавам диво да стискам члена му.

— Ава, спри! — Той хваща ръката ми и извръща лице, за да прекъсне целувката ни.

Не се предавам дори сега. Боря се с него, задушавам го с устата си. Той никога преди не ми е отказвал.

— Ава! Моля те! — Джеси губи търпение и отново ме обръща по гръб, като ме притиска под тялото си.

Чувствам как сълзите потичат от очите ми. Аз съм по-отчаяна от всички онези жени и въобще не се справям добре с това. От устните ми се откъсва ридание и аз се извръщам настрани от него, напълно засрамена.

— Скъпа, недей! — моли ме той нежно, като обхваща с длани лицето ми, извръща го към своето и маха косата от очите ми. Вглежда се в мен със симпатия. — Разбирам — шепти той и прокарва палец под очите ми. — Не плачи! — Плъзва устни по моите. — Винаги си само ти.

Примигвам през сълзи.

— Не мога да се справя с това. — Протягам се и докосвам лицето му. — Чувствам се разярена — признавам. Не мога да повярвам, че доброволно дадох тази информация, и съм смаяна, че наистина се чувствам точно така. — Мой! — казвам тихо.

Той кимва. Разбира ме.

— Винаги само твой. — Той издърпва дланта ми към устните си и я целува. — Моля те, не им обръщай внимание. Те са шокирани, това е всичко. Носовете им са натрити от тъмноока млада, спираща дъха красавица. Моята красавица.

— Ти си моят красавец — заявявам рязко.

— Всичко, Ава. Всяка частица от мен. — Той се премества и отпуска цялото си тяло върху мен, като ме покрива напълно. Обхваща лицето ми с ръце, а зелените му очи се взират в мен. — Ава, ти ме притежаваш. — Полага устни върху моите. — Разбираш ли?

Кимвам в ръцете му. Чувствам се слаба и имам нужда от него.

— Добро момиче — шепне той. — Ти си моя и аз съм твой.

Кимвам отново. Страх ме е, че ако отворя уста, ще се разридая. Не мисля, че мога да го обичам повече.

Той прокарва ръце по бузите ми и очите му изучават всеки сантиметър от лицето ми.

— Знам, че е трудно за теб, но повярвай: аз не ги виждам, виждам само теб.

— Обичам те — едва се справям да произнеса.

— Знам, че ме обичаш. И аз те обичам. — Той сяда и се намества удобно, след което ми помага да се изправя. — Ще се сприятелим като хората по-късно. Не искам да смачкам роклята ти. — Той се усмихва леко и ме завърта. — Изглежда е необходимо търпение, а ние всички знаем колко малко търпение имам аз, когато става дума за теб. — Той ме обръща отново и потрива нос в моя. — По-добре ли си?

— Да.

— Добре. Да вървим! — подканва ме. Поема ръката ми и ме повежда към вратата. Пуска ме за кратко, за да отмести шкафа, след което отново ме хваща и ме повежда към партито. Той разбира.