Джоди Елън Малпас
Под този мъж (12)

Дванадесета глава

Джеси стои нахално до Микаел и гледа скиците ми. О, този път отиде прекалено далеч. Ще съсипе моята делова среща. Боже, той ще прегази Микаел, а дори не знае, че ме е канил на вечеря.

Не знам какво да правя, докато стоя и ги гледам как си бъбрят делово, а аз се опитвам да измисля как да се справя с положението. Обичайната ми реакция относно своеволията на Джеси е да се развикам по него, но след като Микаел е тук, изобщо не може да става и дума за това.

Сякаш усетил присъствието ми (винаги го усеща), Джеси се обръща с лице към мен. Хвърлям му поглед „насилваш си късмета“ и бавно ги приближавам.

— Микаел — казвам и минавам между тях, за да седна на масата. Усещам как Джеси се напряга от глава до пети при непринуденото ми обръщение към клиента ми. Може да отиде и да се хвърли от най-близката скала! Заслужава всичко, което получава. А иска да живея с него? Може да забрави и никакво вразумяващо чукане няма да успее да промени решението ми.

Микаел ми се усмихва. Не пропускам вдигнатата вежда.

— Ава, да ви запозная! Това е Джеси Уорд. Той купи панорамния апартамент в „Луссо“. Показвах на господин Уорд скиците ти. Впечатлен е колкото и аз.

— Много мило — казвам, без дори да обърна внимание на Джеси, даже му обръщам гръб, за да застана с лице към клиента си. — Искаш ли да се уговорим за следващата ни среща още сега? — питам и усещам как от Джеси се излъчва хлад.

— Да, би било добре — казва Микаел. — Петък следобед устройва ли те? Може да се видим в „Лайф“ и да добием груба представа за количествата. Мога ли да те почерпя един обяд? — вдига вежди въпросително и въпреки че знам, че не трябва да поощрявам такъв тип поведение, не мога да се сдържа.

— Петък следобед ме устройва, а един обяд би бил чудесен — отвръщам. Усмихвам се, но усещам топлия ментов дъх на Джеси на тила си. Застанал е прекалено близо за човек, който се предполага, че не ме познава.

— Съжалявам, че ви прекъсвам — избоботва Джеси.

Боже, смята да прегази Микаел.

Сграбчва раменете ми и виждам как Микаел се намръщва объркано. Джеси бавно ме завърта, докато смаяното ми лице се извръща нагоре към него.

— Бебче, забравила ли си, че ще те водя да пазаруваме?

„О, по дяволите!“

Наистина няма никакво уважение или срам. Микаел ще се обади на Патрик, за да се оплаче, после Патрик ще разбере за Джеси и ще ме уволни! Дори не мога да намеря сили да му хвърля възмутен поглед, когато поглежда надолу към смаяното ми лице, а очите му проблясват.

— Не знаех, че се познавате — казва Микаел, който явно е объркан. Току-що бяхме представени и никой от нас не уведоми Микаел, че вече се познаваме. Ние сме много повече от познати.

Джеси зашеметява Микаел с убийствена усмивка.

— Бях наблизо и знаех, че любовта на живота ми е тук — свива рамене. — Реших да се отбия и да си получа дозата. Няма да я видя още няколко часа — обяснява, навежда се и докосва с устни ухото ми. — Липсваше ми — прошепва.

Обръща ме отново с лице към Микаел и придърпва гърба ми към гърдите си, след което обвива ръце около мен и целува слепоочието ми. Това е толкова непрофесионално. Искам да умра на място. Поглеждам към Микаел и виждам, че замислено наблюдава малката прегазваща сесия.

— Съжалявам. Когато спомена, че си тук, за да се срещнеш с приятелката си, не знаех, че говориш за Ава — казва Микаел студено.

— Да. Не е ли прекрасна? — казва, отново притиска устни до слепоочието ми и вдишва в косата ми. — И цялата е моя — добавя тихо, но достатъчно силно, за да чуе Микаел.

Усещам как лицето ми се сгорещява с всяка секунда. Очите ми се стрелкат навсякъде, само не и в посоката на Микаел. Дали се опитва да премахне Микаел? Той е клиент, а не заплаха. Поне не такава, за която Джеси знае. Бог да ми е на помощ, ако разбере за поканата за вечеря.

Очите ми спират за кратко върху Микаел. Той ме наблюдава внимателно. Чувствам се ужасно неудобно.

— Господин Уорд, ако аз имах такава Ава, несъмнено щях да направя съвсем същото — казва. Усмихва ми се и усещам как лицето ми пламва още повече. — Може би в понеделник е по-подходящо?

Гласът ми едва излиза:

— Разбира се, в понеделник ще бъде добре — опитвам се неусетно да се освободя от Джеси, но той ме е стиснал здраво и знам, че дори цялата британска армия би се затруднила да ме измъкне от ръцете му.

Микаел протяга ръка към мен.

— Ще се обадя, за да уточним час, щом проверя графика си.

Приемам предложената ръка. Приключвам важна делова среща с много важен клиент, а съм напълно обгърната от моя невротичен, властен маниак. Ужасена съм.

— Чакам с нетърпение — казвам ентусиазирано и получавам в същия миг рязко побутване в гърба. Той дразни ли ме?

Микаел излиза от сепарето и съзирам, че поглежда през рамо, докато напуска. Едва забелязвам замисленото изражение на бледото му лице и си мисля, че Джеси току-що му е отправил предизвикателство. Мога да припадна от гняв.

— Не мога да повярвам, че ти току-що направи това — казвам тихо, докато се взирам в нищото. — Ти току-що прегази моя най-важен клиент.

Завърта ме в ръцете си и се озовавам на едно ниво с лицето му, докато той се навежда, за да се изравни с мен.

— Кой е най-важният ти клиент? — пита със силно смръщено чело.

Извъртам очи.

— Ти си ми любовник, който ми е клиент.

— Аз съм нещо повече от твой любовник!

Поглеждам към паникьосаното му лице, което е така близо до моето, и проклинам желанието си да се отправя към бара и да обърна голяма чаша вино. Не, всъщност нека е бутилка!

Издишвам напълно отчаяна.

— Трябва да се върна на работа — казвам, обръщам се, но усещам как ръката му стиска китката ми, както и обичайната горещина, която е предизвикана от докосването му.

Джеси заобикаля, за да застане с лице към мен, без да пуска китката ми.

— Ти го поощри нарочно — изстрелва обвиняващо.

Да, направих го! Точно както Джеси връхлетя в „Роял Парк“ нарочно, за да провали срещата ми. И за какво? Поглеждам нагоре към него през мъглата от сълзи, събрали се в очите ми.

— Защо? — питам. Въпросът е прост.

— Защото те обичам — казва тихо.

— Това не е оправдание — тонът ми подсказва, че съм напълно разбита, което е нормално, защото съм.

Главата му се вирва нагоре шокирано и той ме приковава на място с ужасения си поглед.

— Напротив. И както и да е, той е известен женкар.

Добре, сега просто си измисля извинения, за да оправдае неразумното си поведение. Ако ме обича, трябва да ме подкрепя в работата ми, не да се опитва да я саботира.

— Не можеш да проваляш всяка моя среща с мъж клиент — казвам уморено, без да имам вяра, че опитът ми да го вразумя ще успее.

— Няма. Само него. И всеки друг мъж, който може да е заплаха.

Искам да вдигна глава и да изкрещя към небесата. Джеси вижда заплаха във всеки мъж.

— Трябва да вървя — отсичам. Опитвам се да се освободя от ръката му, но той отказва да ме пусне.

— Ще те закарам — информира ме и неохотно пуска китката ми. — Събери си нещата! — Отива до масата и започва да събира колажите ми. — Тези са наистина добри.

Не мога да се включа в ентусиазма му. Чувствам се обезверена и празна. Виждам как мечтаната ми кариера се оттича в канала пред очите ми, а най-лошото е, че съществува и дребният страх, че ще го притисна да се напие до припадък, ако не се съгласявам с неговите неразумни желания. Как може да премина от състояние на толкова неимоверно въодушевление до толкова невероятно отчаяние за толкова кратко време?

Джеси ме оставя на ъгъла на площад „Бъркли“ по моя молба, за да не забележи Патрик, че излизам от колата на господин Уорд, и то почти четири часа, след като тръгнах на сутрешна среща с него. Трябва да помисля как да поднеса това на шефа си и се моля на всичко свято Микаел да не му каже пръв. Към въпроса трябва да се подходи внимателно.

Целувам Джеси по бузата и го оставям да ме гледа. Той дъвче жестоко долната си устна, докато се измъквам от колата. Не казвам нищо, нито пък той.

— Доста дълго време те нямаше, цвете — казва Патрик, докато се настанявам на бюрото си.

— С Микаел имахме много за обсъждане. Нещата изглеждат добре — обяснявам.

Това изглежда задоволително обяснение, защото Патрик се усмихва незабавно.

— Доволен ли е?

— Много — потвърждавам и това разширява усмивката на Патрик с още няколко сантиметра.

— Чудесно! — възкликва и се отправя към кабинета си доволен.

Проверявам имейла си и чувам вратата на офиса да се отваря. Поглеждам и виждам огромен букет калии да се носи към мен. Наистина ли? Оставих го преди пет минути.

Кацват на бюрото ми и момичето въздъхва.

— Не знам защо просто не ти купи магазина. Подпиши се тук, моля! — пъхва папката под носа ми и аз надрасквам името си.

— Благодаря — отвръщам, подавам й обратно папката и намирам картичката.

Съжалявам… почти.

Дж. х

Отпускам се в стола си. Това, което има предвид, е… че съжалява, защото знае, че ме е разстроил. Изобщо не съжалява, че е прегазил Микаел или че е съсипал моя ден. Може би трябва да остана у Кейт довечера. Добре ще ми дойде малко време, голяма бутилка вино, моите собствени мисли и никакво разсейване.

Вратата на офиса отново се отваря и виждам Рут Куин да ми се усмихва. Защо е тук? Говорих с нея тази сутрин. Русата й коса блести и подскача, докато върви към бюрото ми и маха развълнувано.

— Ава! — припява.

— Рут — отвръщам. Мръщя се, но тя изглежда не забелязва смущението ми.

— Бях в района и реших да се отбия. — Намества стройното си тяло на стола пред бюрото ми.

— О? — казвам и очаквам да продължи.

— Да — добавя и се усмихва, но не обяснява повече.

Поглеждам часовника. Още няма три. Имам още три часа, в които да й изпратя проектите по имейла.

— Има ли нещо, което искаш да добавиш в изискванията? — питам.

— Не. Нищичко. Сигурна съм, че ще харесам проектите.

Не съм убедена какво да кажа. Отбила се е за нищо? Без причина?

— Добре ли си, Ава? — пита. Усмивката й помръква.

Окопитвам се.

— Да, добре съм — отвръщам. Усмихвам се насила. Не съм добре, но искам да си тъгувам на спокойствие, без да водя безцелни разговори с клиент. — Подготвих всичко, Рут. Ще се свържа с теб до края на работния ден. — Знам, че вече й казах това по телефона, но какво друго да кажа? Да й предложа ли кафе?

— Прекрасно — отговаря. Приглажда косата си и я отмята през рамо. — Ще правиш ли нещо приятно този уикенд?

Сега наистина се мръщя. Тя не е лепка, нали?

— Не съм сигурна.

— Трябва да пийнем по едно!

Стена вътрешно. Иска да сме приятелки. Никога не смесвай бизнеса с удоволствието — новото ми правило важи и за жени клиенти. Какво да кажа?

— Добре — думата се изплъзва от устните ми и ме смайва. Не искам да пия с Рут.

— Сигурна ли си, че искаш?

— Да, добре — потвърждавам. Опитвам се да се усмихна.

— Проблем с мъж? — Красивата й, съвършено изскубана вежда се вдига.

— Не — поклащам глава.

— Ава, познавам кога една жена е объркана. — Смее се. — Била съм в това състояние на обърканост.

— Честно, Рут, няма мъж. — Нуждая се от Кейт за тази тема, не от клиент. Вино и Кейт.

Рут ми се усмихва разбиращо и се изправя.

— Не си струват грижите.

Отвръщам на усмивката й, но само защото изглежда си тръгва.

— Скоро ще ти пратя проектите, Рут.

— Нямам търпение. Ще говорим скоро… за питиета. — Излиза от офиса и ме оставя объркана.

В края на деня не отивам у Кейт. Напускам офиса и съм притеглена към доковете „Сейнт Катрин“ от магнита Господар на Секс Имението. Казах, че няма да го напусна, а и се нуждая от отговори на трупащите се въпроси: например за тайнствената жена.

— Добър вечер, Ава!

— Здравей, Клайв. Може ли да говоря с някого от охраната, моля?

— Всички са извън сградата в момента. — Отклонява вниманието си към компютъра. Това е неговият начин да попречи на разговора ни да продължи, неговият начин да ме отбегне.

— Да — казвам. Въздишам и продължавам към асансьора. Когато вратата се отваря към панорамния апартамент, си отключвам и се отправям право към кухнята. Изритвам обувките си и търся вино, за което знам, че няма да е там, а после и ваза, в която да сложа цветята. Спомням си букета горе, който набързо захвърлих върху скрина, за да подготвя чукането за измъкване на истината, затова се качвам уморено и влизам в спалнята, за да го взема.

„О… Боже…“

Новият ми вибратор, украсен с диаманти, е на милиони парчета в далечния край на спалнята, а в стената срещу леглото има дупка. Спалнята е огромна, така че Джеси сигурно го е запратил с голяма сила. Внезапно ми хрумва, че решението да напусна, преди да се освободи, е било едно добре взето решение.

Поглеждам към леглото и виждам, че белезниците още висят от таблата. В ума ми нахлуват образи на Джеси, който избухва в ярост. Този мъж има проблеми — големи, неразумни, скапани проблеми… с контрола… с мен.

Коленича и събирам парчетата, после ги отнасям в банята, хвърлям ги в кошчето и започвам да пълня ваната. Взимам калиите, които отчаяно се нуждаят от вода, и тръгвам надолу по стълбите.

Стигнала съм едва до средата, когато чувам входната врата да се затваря тихо, и спирам, докато гледам как Джеси се появява. Той застава в основата на стълбите и поглежда нагоре към мен. Красивото му лице е безизразно, а обичайно ведрите му очи сега са малко изцъклени. Сваля сакото си и започва бавно да разкопчава копчетата на ризата си, докато ме наблюдава. После пуска ризата върху сакото на пода и изритва обувки, чорапи, панталони и боксерки. Очите ми са привлечени от червените белези на китките му, щом сваля „Ролекса“ си. Хвърля и него върху купчината. Никога повече няма да го връзвам с белезници.

— Няма да ме пипнеш и с пръст, докато не ми кажеш коя беше онази жена. — За това може да е нужна цялата ми воля, особено ако започне обратно броене, но няма да отстъпя.

— Не знам — казва. Лицето му е напълно безизразно.

— Значи не си казал на Клайв да не ми позволява да гледам записите от охранителните камери?

Почти се усмихва.

— Моето красиво момиче е безмилостно.

— Моят Бог е уклончив.

— Ава, ако нямах нужда да съм с теб точно сега, щях да споря.

— Но имаш, затова ще ми кажеш.

— Спал съм с нея.

Не показвам изненада. Вече се бях досетила за това.

— Тогава защо е била тук?

— Защото е чула, че съм изчезнал.

— Това ли е? Била е разтревожена?

Свива рамене.

— Да. Това е. Сега ела при мен!

— Защо просто не ми го каза преди?

Свива отново рамене:

— Защото не беше голям проблем, преди ти да го превърнеш в такъв.

Започва да изкачва бавно стълбите, напълно гол и зашеметяващо поразителен. Грабва ме, без да спира, като ме кара да изпусна цветята и да се увия около тялото му.

— Ти го направи голям проблем, като отбягваше въпросите ми.

Не отговаря. Искам да отпоря парче кожа от него заради това, че провали деня ми. Искам да тупам с крак и да крещя от гняв, но изглежда не мога да намеря сили или желание да го направя. Той отговори и вече го искам върху себе си. Умът ми е замаян, но тялото ми трепти… за него.

Поставя ме на крака и започва бавно да ме съблича, а аз стоя тихо и го оставям да ме съблече. Бих заложила на наказателно чукане след изпълнението ми тази сутрин, но вместо това получавам нежен Джеси. Не възразявам. Точно сега имам нужда да е нежен и любящ.

След като и двамата сме голи, той ме поставя на дебелия кремав килим и ме притиска с тялото си. Заравя лице в шията ми и вдишва. Правя същото и поемам ментово свежата му прелест. Обвивам ръце плътно около гърба му, за да го придърпам по-близо и да залича всяко пространство, което може да е останало между нас.

Лежим на пода в средата на спалнята и се държим дълго време, а аз се взирам в тавана и галя косата на Джеси. Силното туптене на сърцето му до моите гърди ми действа успокояващо.

— Липсваше ми — прошепва във врата ми.

Потрепервам, когато усещам да прави с език кръгове около деликатната плът под ухото ми. Били сме разделени за по-малко от пет часа. Бих могла да кажа, че е неразумен, но и на мен ми липсваше.

— Благодаря за цветята.

— Моля — изрича. Целува устните ми, после отмята косата от лицето ми и се взира в мен. — Искам да те завлека на пустинен остров и да те имам само за себе си завинаги.

Целува устните ми и ни преобръща така, че възсядам хълбоците му. Усещам доказателството за желанието му, вклинено между телата ни, и то отприщва всички мои обичайни отчаяни копнежи по него. Зърната ми се свиват под внимателния му поглед и устните му се разтеглят в неговата топяща усмивка, запазена само за жени. Искам да бъде само за мен. Жегва ме необяснимо собственическо чувство.

— Обичам те — въздъхва.

— Знам. — Прокарвам длани по гърдите му и щипвам едното му зърно. — И аз те обичам.

— Дори след днес?

— Имаш предвид, след като ме преследва цял ден ли?

Цупи се игриво и подлага ръце под главата си. Потича ми слюнка, когато мускулите му се свиват.

— Бях разтревожен за теб.

Вдигам подигравателно вежда.

— Бях! — спори.

Изобщо не е бил разтревожен за мен. Получил е неразумен и неоправдан пристъп на собственическо чувство.

— Ти прекали и беше глупаво властен. Моят предизвикателен мъж трябва да се отпусне.

Мръщи се.

— Не съм предизвикателен.

— Ти си предизвикателен и отричащ.

Челото му се смръщва.

— Какво отричам?

— Че си предизвикателен и неразумен. Твоето изпълнение днес беше извън всякаква мярка. — Трябва да съм спокойна, че няма да провали всяка моя делова среща, която имам с мъж. Каза, че ще е само Микаел, но после допълни: „… и всеки друг мъж, който е заплаха“. Представата му за заплаха е на милиони километри от моята представа за заплаха. Ще прегази всичките ми клиенти мъже, сигурна съм. Дневникът ми ще бъде заключен с катинар, както и устата ми. Няма да му казвам нищо.

Поглежда ме леко намръщен.

— Микаел би се опитал да те сваля и тогава наистина ще трябва да го прегазя.

Смея се тихо. Няма нужда да знае, че Микаел вече се опита. Ще задържа това късче информация за себе си.

— Е, мисля, че го показа доста ясно. Беше неудобно.

— Беше необходимо — мърмори той и аз извъртам очи, драматично показвайки раздразнението си.

— Трябва да тичаш повече. О, ваната! — възкликвам, скачам и изтичвам в банята.

— Не, трябва да те имам по-често — вика Джеси след мен.

— Това не е ли достатъчно? — Спирам кранчето. Мисля, че не би могъл да ме остави да работя целия ден, без да окаже някакъв вид намеса. Бих ли искала да не се меси? Харесвам цветята и съобщенията, просто имам проблем с прегазванията. Ако му откажа да говоря с него, докато съм на работа, дали ще бъде изкушен да пие, за да изкара деня? Мога ли да рискувам? Отпуснатият ми мозък започва да боли… отново.

Връщам се в спалнята и откривам Джеси да лежи все още проснат на пода. Той е просто прекалено възхитителен. Отивам и отново се настанявам върху хълбоците му.

— Времето, в което те имам ли? — пита. — Не, не е. Нуждая се от теб през всяка секунда от деня. Точно както и ти от мен. Нуждая се от постоянен контакт.

Вдига ръка и щипва зърното ми. Аз подскачам върху него и се отривам в члена му. Джеси ми отправя палавата си усмивка.

— А ако не можеш да ме имаш по цял ден? — питам. Ще има дни в бъдеще, когато ще бъдеш на истинско пътуване с цел бизнес. Или може би аз.

Усмивката му моментално изчезва и е заменена от свирепия му поглед, насочен право в мен.

— Ще се опиташ ли да ме спреш?

— Не, но има много ситуации, при които няма да имаш незабавен достъп до мен. Може да съм недостижима.

По лицето му пробягва паника и долната му устна изчезва между зъбите.

— Ще посегнеш ли към водката? — изричам. Ето. Казах го.

Той се смее, а аз се мръщя.

— Обещах ти никога повече да не пия. И наистина съм го решил — казва уверено. Сяда и слага ръце на хълбоците ми. Подскачам, а той се смее. — Вана. Искам твоята мокра, хлъзгава кожа навсякъде по мен.

— Твоята увереност е похвална — мърморя саркастично, докато се изправям и му подавам ръка.

Поглежда ме с присвити очи и посяга да хване ръката ми, но вместо да стане, ме дръпва и ме извърта по гръб. Отпуска голямото си тяло върху мен и слепва устни с моите за дълга целувка.

— Много е лесно, защото те имам. Успокой се, жено!

Лесно му е да го каже. Аз се оправям с невротичен луд.

— Значи утре ще бъда необезпокоявана цял ден?

Отдръпва глава назад, за да ме погледне, и отново дъвче устната си.

— Обяд?

— Ще се виждам с Кейт за обяд.

Цупи се.

— Не може ли да дойда?

— Не — заявявам твърдо. Трябва ми време с Кейт, за да поговорим за него и за предизвикателния му маниер.

— Мисля, че си неразумна.

Отмятам глава назад и се смея, но внезапно подскачам, когато той сграбчва хълбока ми и стиска.

— Спри! — изписквам.

— Няма.

— Моля те! — От очите ми изскачат сълзи и аз се опитвам да го избутам. Не мога да понеса това.

— Обяд — казва спокойно, докато продължава да ме гъделичка.

— Абсолютно не! — изкрещявам през необуздания си смях. Това не е честно. Няма да се поддам. Няма начин.

— Може би едно вразумяващо чукане ще помогне. — Пуска хълбока ми и аз се отпускам, като се опитвам да успокоя дишането си.

— Джеси, не мога да бъда с теб всяка секунда от деня — опитвам се да му обясня.

— Ако напуснеш работа, ще можеш — казва и е ужасно сериозен.

Очите ми се разширяват от възмущение. Никога! Обичам работата си.

— Сега кой е нераз… Ооо! — възкликвам. Губя следата, когато нахлува дълбоко в мен. Боже, ето го вразумяващото чукане, но какво се опитва да ме накара да приема? Обяд или оттегляне?

Не губи време да ми обяснява. Нахлува мощно като побъркан. Краката ми се разтварят и Джеси приковава китките ми от двете страни на главата ми.

— Обяд? — пита, докато притиска силно.

Мозъкът ми е размътен, но все още успява да регистрира, че това е вразумяващо чукане за обяд. Облекчена съм. Много по-лесно е да отстъпя за един обяд, но все още не планирам да се дам просто така. Господин Предизвикателен си е намерил предизвикателство.

— Не! — крещя непокорно.

Джеси ръмжи и се засилва напред, твърдият му член ме удря здраво и бързо и той се движи навътре и навън като диво животно.

— Ти си толкова отзивчива към мен.

Така е. Докосва ме само с един пръст и губя ума и дума.

— Джеси, моля те!

Удря ме здраво с хълбоци и се притиска уверено.

— Бебче, нека обядваме заедно!

Поклащам глава, сдържайки дъха си.

— Хубаво ли ти е така?

— Да! — крещя, издишвайки рязко. В мен се надига гръмовен оргазъм. Джеси стиска по-силно китките ми.

— Кажи „да“! — настоява грубо и знам, че той също е на път да се взриви.

А ако не кажа „да“? А ако удържа? Няма да се поддам. Не може да ме чука вразумяващо всеки път, когато не се съгласявам за нещо.

Забива напред. Бедрата ми се стягат, умът ми е на възел.

— Ава, дай ми каквото искам!

— Джеси!

— Ще свършиш.

— Да! — крещя. Целият натрупан стрес от деня ще се изсипе навън всеки момент.

— Мамка му, бебче, ти ми причиняваш сериозни проблеми. — Удря ме той с още едно мощно движение на хълбоците си.

Умът ми се изпразва и съм на път да избухна, когато Джеси спира и съответно отдалечава оргазма от мен.

— Какво правиш? — напълно смаяна крещя. Вирвам хълбоци в търсене на контакта, от който се нуждая, но Джеси се отдръпва бавно и едва се докосва до мен. — Копеле! — съскам.

— Внимавай с шибания език! Кажи „да“, Ава! — настоява, диша тежко, но думите му са овладени. Как го прави? Знам, че е готов да свърши.

— Не — заявявам.

Той поклаща глава, а после впива поглед в очите ми, докато вкарва члена си навътре много бавно и извърта хълбоци.

— Ооо! — стена. — По-бързо!

— Кажи думата, Ава! — повтаря мъчителното движение. — Кажи я и ще получиш каквото искаш!

— Не играеш честно — оплаквам се.

— Искаш ли да спра?

— Не! — извиквам от безсилие. Това е най-лошото изтезание.

Отпуска леко китките ми.

— Ще те попитам още веднъж, бебче. Обяд? — Извърта хълбоци напред и губя всяка решителност да се съпротивлявам.

— Чукай ме! — крещя, докато той гледа надолу към мен с развеселено изражение.

— Внимавай с езика! — хили се. — Това „да“ ли беше?

— Да! — крещя.

— Добро момиче — хвали ме, а после мощно навлиза в мен и ме хвърля обратно към гребена на бързото освобождение. Сковавам се от глава до пети, докато жарта се влива в кръвообращението ми. Кожата ми се сгрява от тласъците на Джеси, който ме бута по килима с маниакална сила.

— Джеси! — Обхваната съм от всички страни от тръпки на удоволствие, които прелитат през нервната ми система и експлодират в сърцевината ми.

Крещя.

Движенията му стават по-настоятелни, а дишането му — шумно и неравномерно. Той се притиска към мен и освобождава всичко, което има. Мускулите на влагалището ми се стискат алчно около него. Отпуснатото ми, изтощено тяло е напълно безпомощно пред безпощадните му удари.

Срива се върху мен потен и ме прегръща нежно.

— Получих желаното — казва. Диша тежко в ухото ми.

Лежа под твърдото му, топло тяло, опитвам се да възстановя разсъдъка и дишането си и се чудя дали винаги ще е така. Той получава отговорите, които иска, така че… да, вероятно ще бъде. Трябва да се науча да се справям с това. Трябва да се тренирам да го отблъсквам. Смея се на идеята за такова безполезно упражнение. Не искам да го отблъсквам.

Той се повдига на ръце и едва сега забелязвам, че не трепва от болка.

— Ръката ти! — извиквам.

Вдига я и виждам, че все още е леко ожулена, но подуването е спаднало значително.

— Добре е. Сара ме накара да държа лед върху нея почти целия следобед.

— Сара? — изтърсвам, без да помисля какъв тон да използвам. Излиза обвиняващо.

Джеси ми се мръщи и аз се мразя, че съм прозвучала толкова шокирана.

— Тя се държа като приятел — казва хладно, но това само усилва тревогата ми. Не ми харесва друга жена да се грижи за него, а фактът, че съм толкова нацупена, наистина вади на показ ревността ми.

Внезапно започвам да се чувствам страшно неудобно от моето собственическо чувство. Мили Боже, а аз се присмивам на Джеси за неговото. Аз съм скапана лицемерка. Начинът, по който Джеси се взира в мен и преценява настроението ми, не помага. Той е много привлекателен мъж, който зашеметява жените с тази шибана усмивка и ги кара да се разтапят в краката му.

Гърча се под него, за да се освободя, и той ме пуска намръщен. Отправям се към банята и се потапям в горещата вана. Тези чувства наистина ме карат да изпитвам неудобство. Никога през живота си не съм била ревнива, а сега ще се налага да отбивам жени ежедневно. Това само по себе си е работа на пълен работен ден. Може би ще трябва да се оттегля все пак.

— Някой беше докоснат от зеленото чудовище, а?

Вдигам поглед и виждам Джеси да стои в цялата си гола прелест на рамката на вратата.

— Не — цупя се. Не може да е по-очевидно, че ревнувам. Дори да опитвах.

Той идва до ваната, стъпва и сяда зад мен. Озовавам се сгушена между краката му. Обвива ръце около раменете ми и ме придърпва назад, за да се облегна на гърдите му.

— Ава, ти си единствената жена в живота ми — казва тихо в ухото ми. — И целият съм твой. — Вдига гъбата от ръба на ваната и я потопява във водата, а после започва да я прокарва по гърдите ми.

— Трябва да ми разкажеш повече за себе си.

Усещам как гърдите му се повдигат във въздишка.

— Какво искаш да знаеш?

— Имението само бизнес ли е, или си го смесвал с удоволствие? — Гъбата спира между гърдите ми за секунди, но после продължава да се движи по тялото ми.

— Гмуркаш се право в дълбокото, нали? — казва безизразно.

— Кажи ми! — настоявам.

Въздиша толкова тежко, че почти се обръщам, за да го изгледам кръвнишки, за да разбере, че не приемам досадената му реакция на въпроса ми.

— Топвал съм.

„Топвал?“

Не съм сигурна, че ми харесва как звучи тази дума, особено в подобен контекст.

— Все още ли топваш?

— Не!

— Кога за последен път си топвал?

Гъбата отново спира. Моля те, не ми казвай, че трябва да мисли за това!

— Много преди да те срещна. — Продължава да ме гали.

— Колко преди да ме срещнеш? — Трябва да млъкна, по дяволите. Наистина не искам да знам нищо за тази част от живота му. Но не мога да спра с глупавите въпроси.

— Ава, има ли значение?

— Да — отвръщам бързо. Не, всъщност няма, но неговите кратки, надменни отговори разпалват любопитството ми.

— Не беше редовно. — Старае се с всички сили да се измъкне.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— Нещо от това, което ти кажа, ще промени ли чувствата ти към мен?

Този въпрос ме жегва още повече. Какво е направил?

— Не — казвам, но вече не съм толкова сигурна. Той явно мисли, че ще ги промени.

— Е, може ли да оставим темата? Това е в миналото ми, както и цял куп други неща, и предпочитам да си остане там — тонът му е категоричен. Чувствам се обидена. — Ти си единствена. Край на историята. — Целува тила ми. — Кога ще преместиш и останалите си неща?

Простенвам вътрешно. Той изчука и това в мен. Забелязвам, че всичкият, така наречен разум, който ми начуква, има смисъл единствено за него.

— Тук съм — напомням му. — Трябва да си взема останалите вещи от Мат — добавям. Наистина ли току-що казах това на глас?

— Не, мамка му, не трябва! — изкрещява в ухото ми и аз се присвивам от гръмкия му глас. — Ще пратя Джон. Казах ти, че повече няма да се виждаш с него.

Да, оставям това. Няма да постигна нищо, не съм глупава. Вече съм уговорила прибирането на багажа и Джеси няма да разбере. Е, ще разбере, когато докарам нещата си, но ще бъде твърде късно да ме спре.

Хрумва ми нещо друго.

— Кажи ми къде отиде, когато изчезна!

Той се напряга зад мен.

— Няма — изстрелва думата прекалено бързо.

Добре, сега аз се ядосвам. Обръщам се и лягам върху него, така че е принуден да ме гледа в очите.

— Последния път, когато скри нещо от мен, те напуснах.

Очите му леко се разширяват, но после се присвиват. Знае, че съм го пипнала.

— Заключих се в кабинета си.

— За четири дни? — питам със съмнение.

— Да, за четири дни, Ава — твърди. Гледа покрай мен и отказва да срещне погледа ми.

— Погледни ме! — настоявам грубо.

Очите му се стрелват към моите, очевидно шокиран от моята заповед.

— Моля? — почти се смее. Това е снизходително и не ми харесва.

— Какво правеше в кабинета си?

— Пиех. Това правех. Опитвах се да удавя мислите за теб и образа ти във водка. Сега доволна ли си? — пита. Мъчи се да ме премести от тялото си, но аз се напрягам от глава до пети в опит да натежа повече.

Боря се с него — избутвам хлъзгавото му тяло обратно във ваната. Той се отказва да се противопоставя и ми позволява да победя. Знам, че може да ме надвие, ако иска, значи явно не иска да избяга наистина. Плъзгам тялото си по неговото, така че носовете ни да се срещнат.

— Съжалявам — прошепва. — Толкова съжалявам, бебче.

— Моля те, недей! — изричам, притискам се в него и поемам устните му. Отчаяно искам да разбере, че той ме вълнува. Чувствам се отговорна… виновна.

— Когато видях синините по ръцете ти, осъзнах, че съм затънал дълбоко, Ава. Прекалено дълбоко.

— Шшшт! — успокоявам го и покривам цялото му лице с целувки. — Стига сега!

Обхваща дупето ми и ме повдига, а после заравя лице между гърдите ми.

— Няма да се случи повече. Ще се самоубия, преди да те нараня отново.

Няма нужда да използва толкова силни думи. Аз разбирам. Той съжалява. Аз също. Не трябваше да го оставям. Трябваше да остана, да го пъхна под студения душ и да го отрезвя.

— Казах стига, Джеси!

— Обичам те.

— Знам. И аз съжалявам.

Той ме пуска и аз се плъзгам надолу по тялото му, докато очите ми срещат неговите.

— За какво съжаляваш ти?

Свивам рамене.

— Иска ми се да не бях те оставяла.

— Ава, не те обвинявам, че ме изостави. Заслужих си го и ако не друго, това поне ми даде урок да не пия повече. Идеята, че може да те загубя, е достатъчна, за да ме мотивира, повярвай ми!

— Никога няма да те изоставя отново. Никога — заявявам.

Той се усмихва леко.

— Надявам се, защото иначе с мен ще бъде свършено.

Усмихвам се като него и полагам буза на гърдите му, оставяйки го да ме обгърне със своята топлота и утеха.

Отварям очи, а още е тъмно. Слабо осъзнавам, че леглото под мен вибрира и аз съм мокра.

Нужни са ми няколко секунди, но когато най-после осъзнавам, е като здрав ритник. Обръщам се, за да включа нощната лампа, и светлината се забива в очите ми като ситен чакъл. Присвивам очи, за да се фокусирам, и откривам Джеси, който е седнал на леглото, люлее се напред-назад, присвил колене към гърдите си. По дяволите, той е подгизнал, а зениците му са като огромни черни чинии. Изглежда вцепенен.

— Джеси? — говоря тихо, не искам да го стресна. Не отговаря. Просто продължава да се люлее, но после започва да мърмори.

— Имам нужда от теб — казва тихо.

— Джеси? — повтарям. Поставям ръка на рамото му и го разтърсвам нежно. Изглежда толкова уплашен. — Джеси!

— Имам нужда от теб, имам нужда от теб, имам нужда от теб — повтаря мантрата отново и отново. Иде ми да заплача.

— Джеси, моля те! — умолявам го. — Спри, аз съм тук! — Не мога да понасям да го гледам такъв. Трепери неконтролируемо и от челото му се стича пот, а бръчката му се е врязала дълбоко. Опитвам се да застана в зрителното му поле, но той не реагира. Просто продължава да се люлее и да мърмори, взирайки се право през мен. Заспал е. Издърпвам краката му надолу и се покатервам в скута му. Обгръщам с ръце мокрия му гръб и го притискам с всичка сила. Не знам дали осъзнава, но ръцете му се вдигат и ме хващат, а лицето му се заравя в шията ми.

Седим така цяла вечност, докато аз шепна в ухото му с надеждата, че ще ме познае и ще се измъкне от нощния си кошмар.

— Ава? — мърмори в шията ми след един век. Гласът му е пресипнал и дрезгав.

Буден е.

— Да, тук съм. — Отдръпвам се и обгръщам лицето му в шепите си. Очите му търсят моите. Търсят нещо. Не съм сигурна какво.

— Толкова съжалявам.

— За какво съжаляваш? — Сега ме тревожи дори още повече.

— За всичко. — Отпуска се назад и така ме придърпва със себе си, че лягам върху мокрите му гърди. Тялото ми е подгизнало, но не ми пука.

Главата ми е отпусната върху гърдите му и слушам как пулсът му се успокоява.

— Джеси? — казвам нервно, но той не отговаря, затова вдигам глава, за да го погледна, и виждам, че е дълбоко заспал. Изглежда спокоен. Какво беше всичко това?

Лежа върху него с часове. Умът ми препуска по причини, заради които може да съжалява. По дяволите, може би наистина прекалявам с подозренията си. Но има много неща, за които да съжалява. Че ме лъже, че ме заблуждава, че пие, за това, че е неразумен, заради собственическия нрав, заради невротичното поведение, заради провалянето на срещата ми днес, заради неговото…

Отнасям се, докато прехвърлям всички причини Джеси да съжалява.