Джоди Елън Малпас
Под този мъж (19)

Деветнадесета глава

Джеси набива спирачки пред Имението. Джон ни чака на стълбите. Има само няколко коли, сред които и моята. Бях забравила, че е там.

— Хайде, искам да свърша и да се прибера, така че да ми останат няколко часа, в които да си само моя — казва той, хваща ръката ми и ме повежда.

— Заведи ме у дома тогава — промърморвам и си спечелвам нежно намръщване.

— Не съм чул това — мънка той тихо.

— Ава — Джон ми кимва, докато минаваме, и тръгва след нас.

— Всичко наред ли е? — пита Джеси и ме повежда към бара. Няма никого, като се изключи персоналът, който нервно се върти наоколо. Той ме настанява да седна на един стол и сяда на друг срещу мен, като отпуска ръката ми в скута си. Забелязвам, че Марио лъска уредите.

— Всичко е наред — избоботва Джон. — Доставчиците на храна са в кухнята, а групата ще бъде тук в пет, за да направи пробите. Сара държи всичко под контрол. — Той маха на Марио, а аз се наежвам при споменаването на нейното име.

— Чудесно, къде е тя? — пита Джеси.

— В кабинета ти. Подготвя торбичките с подаръци.

Торбички с подаръци? Какво се слага в торбичка с подаръци за празник на секс клуб? О, Боже! Дори не искам да знам.

Марио се приближава и премята кърпата за полиране през рамо. Автоматично отговарям на топлата му усмивка. Той е най-милият мъж.

— Искаш ли питие? — пита Джеси и стиска ръката ми в скута си.

— Само вода, моля.

— Нека са две, Марио. — Той се обръща към мен: — Какво искаш за ядене?

Е, това е лесно.

— Стек — казвам с широко отворени очи, изпълнени с ентусиазъм. Тук правят най-хубавия стек, който някога съм яла.

Той се усмихва.

— Марио, кажи на Пит, че искаме два стека, средно добре изпечени, пресни картофки и салата. Ще ядем на бара.

— Разбира се, господин Уорд — пропява весело Марио, като поставя две бутилки вода и една чаша на бара.

— Искаш ли да останеш тук, докато аз отида да проверя някои неща? — пита Джеси, като пуска ръката ми в скута си, взима бутилката и налива малко вода в моята чаша.

Повдигам вежда към него.

— Ще накараш Марио да ме пази ли?

— Не — казва той бавно, вглеждайки се предпазливо в мен. Чувам боботещия смях на Джон. — Вече няма нужда, нали?

— Предполагам, че не — повдигам рамене и оглеждам бара. — Къде са всички?

Той става и премества ръката ми в моя скут.

— Не работим в деня на годишното парти. Има твърде много неща, които трябва да се подготвят. — Той целува челото ми и взима своята бутилка с вода. — Джон?

— Готов съм, когато и ти си готов — отговаря Джон.

Джеси отмества кичур коса от лицето ми.

— Ще бъда възможно най-бърз. Сигурна ли си, че се чувстваш добре тук.

— Сигурна съм — прогонвам го аз.

Двамата мъже ме оставят на бара насред хаотичното движение на персонала, който лъска чашите и зарежда хладилниците. Имам чувството, че трябва да помогна, но тогава чувам, че телефонът в чантата ми звъни, и когато го изваждам, откривам името на Рут Куин да присветва на екрана. Би трябвало да оставя обаждането на войсмейл, тъй като това е почивният ми ден, но може би това е моята възможност да изляза и да пийна с нея.

— Здравей, Рут!

— Ава, как си?

Тя се държи приятелски. Прекалено приятелски.

— Добре, а ти?

— Чудесно. Получих графика за плащане и скиците. Много са хубави.

— Радвам се, че ти харесват, Рут. — Допускам, че ще е приятно да се работи с ентусиазиран човек като нея.

— О, сега когато ми показа колко невероятно може да изглежда моят ужасяващ първи етаж, нямам търпение да започнем.

— Добре, може да се заемем незабавно след като уредиш заплащането. Предполагам, че си получила фактура.

— Да, получих. Ще преведа сумата. Можеш ли да ми дадеш банковите детайли на фирмата? — пита тя.

— Не мога, Рут. Може ли да те помоля да се обадиш в офиса? Днес е почивният ми ден и нямам достъп до тези данни.

— Съжалявам. Извинявай, не знаех.

— Всичко е наред, Рут. Не беше нещо планирано. Няма проблем, наистина — уверявам я аз.

— Нещо приятно ли правиш? — разпитва тя.

Усмихвам се.

— Всъщност… да. Прекарвам приятно време с приятеля си — това звучи странно.

— О!

Настъпва тишина.

— Рут? Чуваш ли ме? — питам и поглеждам телефона, за да видя дали връзката не се е разпаднала. Не е. — Ало?

— Да, извинявай. Просто ти ми беше казала, че нямаш приятел — смее се тя.

— Че нямам проблеми с мъж. Исках да кажа, че нямам проблеми с мъж.

— Разбирам! Добре, ще те оставя да прекарваш приятно.

— Благодаря! Ще ти се обадя следващата седмица и ще продължим.

— Чудесно. Доскоро, Ава! — Тя затваря и аз си давам сметка, че не повдигнах въпроса кога ще пием по нещо. Тя също не каза нищо.

Прибирам телефона в чантата си и забелязвам Марио, който носи кашон, пълен със съставки за коктейли и с пресни плодове.

— Ава, добре ли си?

— Много добре, Марио. А ти?

Той повдига кашона към бара и аз му помагам, като го издърпвам към мен.

— Аз също съм много добре. Ще бъдеш ли моето… — той се намръщва — как го казвате… Опитно зайче?

— О, да! — звуча прекалено ентусиазирано. Харесва ми цялата работа със смесването, разбиването и опитването.

Той се подсмихва и ми подава малка дъска за рязане и кухненски нож.

— Ти режеш — инструктира ме той, като вади от кашона и ми подава кошница с различни плодове. Взимам една ягода, изчиствам я и я режа на две половини. — Да, така е добре. — Марио ми кима и започва да налива различни алкохолни напитки в сребърен шейкър.

Аз нарязвам цял куп ягоди, поставям ги в кутия с капак и започвам да режа лимоните. Марио пее ария от някаква италианска опера. И двамата седим на бара, а моето внимание се раздвоява между рязането на плодовете и начина, по който той отмерва и налива, с други думи — мотае се с най-различно оборудване за коктейли.

— А сега да се заемем с хубавата част — усмихва се той, захлупва капака на сребърния шейкър и продължава да го разклаща. Подхвърля го нагоре и го хваща, а после го премята през главата си и се завърта бързо, за да го улови. Зашеметена съм в момента, в който той удря шейкъра в страничната част на бара и налива тъмнорозова течност във висока чаша с мента и ягоди. — Воала — пропява, като ми предлага чашата.

— Леле! — въздишам при вида на покрития със захар ръб на чашата. — Как се казва?

— Това е „Гордостта на Марио“ — отвръща. Гласът му става по-висок в края на името. Той наистина се гордее. — Опитай! — казва. Побутва чашата към мен, а аз се накланям, за да помириша.

Мирише чудесно, но помня как последния път, когато Марио настоя да опитам едно от неговите питиета, то опари гърлото ми. Взимам чашата неуверено, а той кима нетърпеливо. Повдигам рамене и отпивам малка глътка.

— Хубаво е, нали? — Той ме заслепява с щастлива усмивка и започва да слага капаците на всички кутии с плодове.

— Да — отговарям и отпивам по-голяма глътка. Възхитително е. — Какво има в него?

Той започва да се смее и поклаща глава.

— А, не, не. Това аз не казва никого.

— Какво правите тук? — достига до мен откъм гърба ми дрезгавият глас на Джеси и аз се завъртам на стола си, за да го видя как стои зад мен, а челото му е прорязано от бръчката.

Задържам чашата настрани и се усмихвам.

— Трябва да опиташ. Боже мой!

Той отстъпва леко, а бръчката му се задълбочава.

— Не, благодаря, ще приема думата ти на доверие — казва и сяда до мен. — Не пий твърде много! — добавя и поглежда неодобрително към чашата.

— Съжалявам — промърморвам. — Не помислих. — Иде ми да се метна през бара и да се напъхам в кофата за боклук.

Марио сигурно е почувствал напрежението, защото скоро изчезва и ни оставя сами. Оставям питието на масата и се обръщам към бара. Великолепният коктейл вече не е толкова добър.

— Хей! — издърпва ме той от стола в скута си и аз мушвам глава под брадичката му. Не мога да го гледам. Чувствам се толкова глупава. — Няма проблем. Отпусни се! — усмихва се той. Изражението му не казва, че няма проблеми. Дали защото аз пиех? Той се накланя назад, за да погледне надолу към мен, и повдига брадичката ми с пръстите си. Очите му излъчват нежност. — Спри и ме целуни!

Подчинявам се незабавно, намирам врата му и го придърпвам надолу. Отпускам се напълно в ръцете му и го поглъщам, като стена в устата му. Чувствам как се усмихва, докато ме целува.

— Извинявай — повтарям се. Чувствам се глупаво.

— Казах да престанеш — предупреждава ме. — Не знам какво те притеснява.

Какво ме притеснява ли? Притеснява ме неговият укорителен поглед към алкохола.

— Уреди ли всичко? — питам.

— Да. Сега ще ядем, а после ще се приберем, за да се изкъпем и да се погушкаме малко. Става ли?

— Става.

— Добро момиче — казва той, целува ме леко и ме връща на стола ми. — Това е обядът ни — кимва през бара и аз виждам Пит, който носи поднос към нас и го полага на плота. — Благодаря, Пит! — казва Джеси.

— За мен е удоволствие, както винаги. Добър апетит! — Той ми отправя любезна усмивка. Толкова е мил. Всъщност всички, които работят за Джеси, са приятни, като се изключи една персона, но аз няма да позволя да ми съсипе деня на Седмото небе на Джеси.

Развивам ножа и вилицата и ги забождам директно в многоцветната салата, полята с вкусен сос. Трябва да разбера какво има в него.

— Хубава ли е?

Вдигам поглед над вилицата със салата и виждам как Джеси също сладко похапва от своята. Измърморвам одобрително. Мога да ям това всеки ден до края на живота си. Той ми се усмихва.

— Джеси, съгласен ли си групата да се разположи в далечния ъгъл на лятната стая?

Раменете ми се стягат, когато острият глас на Сара достига до мен.

— Да. Мислех, че вече сме се разбрали за това. — Джеси се обръща леко на стола си, за да я погледне, аз не. Оставам с лице към бара и започвам да ровя салатата си с вилицата.

— Така е, просто исках да съм сигурна. Как си, Ава? — пита тя.

Мръщя се над чинията. Наистина ли иска да знае? С удоволствие ще й кажа. Усещам очите на Джеси върху себе си. Той очаква да се държа прилично и да отговоря на кучката. Извръщам се на стола и лепвам една неискрена усмивка на лицето си. — Добре съм, благодаря, Сара. А ти?

Усмивката й е не по-малко фалшива от моята и аз се чудя дали Джеси забелязва явната враждебност.

— Добре съм. Очакваш ли празненството с нетърпение?

— Да — лъжа. Бих го очаквала с повече нетърпение, ако тя нямаше да е тук.

Джеси подсвирква и ме освобождава от принудените любезности.

— Тръгвам си. Ще се върна в шест. Погрижи се всичко да е наред горе! Апартаментите и общата стая остават заключени до десет и трийсет. — Джеси насочва вилицата си към входа на бара. — Без изключения — добавя твърдо.

Всяка надежда да довърша обяда си се изпарява напълно при споменаването на общата стая. Ще гледам как хората се отправят натам цяла вечер.

— Разбира се — потвърждава Сара. — Ще те оставя. Ще се видим по-късно, Ава.

— Довиждане! — усмихвам й се и тя ми отвръща, но след последния път, когато бях тук, вече няма съмнение, че двете с нея не се харесваме, така че всички тези преструвки са безсмислени. Обръщам се отново към бара в първия възможен момент и продължавам да ровя в салатата си. Няма съмнение, че тя се държи приятелски само заради Джеси. Той трябва да я види в истинската й светлина.

— Не очакваш ли с нетърпение тази вечер? — пита тихо Джеси, докато се храни.

— Очаквам я — казвам, без да го поглеждам.

Чувам го как въздиша тежко.

— Ава, спри да играеш с косата си! Направи го, когато Сара те попита, правиш го и сега. — Той побутва коляното ми с неговото, аз замръзвам и незабавно пускам косата си.

Оставям вилицата си.

— Съжалявам, че не се вълнувам от възможността да присъствам на празненство, на което всеки път, щом някой ме погледне или ми каже нещо, ще мисля, че иска да ме завлече горе и да ме чука.

Подскачам, когато ножът и вилицата на Джеси издрънчават в порцелана.

— За Бога! — възкликва. Той избутва чинията си грубо и с периферното си зрение виждам как масажира успокоително слепоочията си. — Внимавай с езика, Ава! — Той хваща брадичката ми и така извръща главата ми, че да го погледна. Зелените му очи преливат от гняв. — Никой няма да направи подобно нещо, защото всички те знаят, че си моя. Не казвай неща, които ме подлудяват!

Свивам се от суровия му тон.

— Извинявай!

Звуча намусено, но имам право. Те могат да си мислят всичко. Той как би могъл да знае?

— Моля те, опитай се да покажеш малко повече желание! — Той премества ръката си от брадичката на бузата ми. — Искам да се забавляваш.

При вида на неговото умолително изражение ми иде да се сритам сама. Той похарчи Бог знае колко пари за дрехи за мен, а тази вечер е специална за него. Аз съм такава неблагодарна крава. Примъквам се към него и сядам в скута му. Той, разбира се, не дава и пукната пара, че краката ми са сплетени стегнато на кръста му на бара.

— Прощаваш ли ми? — питам. Хапя долната си устна и потривам нос в неговия.

— Ти си възхитителна, когато се цупиш — въздиша той.

— Ти си възхитителен през цялото време. — Притискам се към него и запечатвам устните ни. — Заведи ме у дома! — казвам, целувайки го.

Той простенва.

— Дадено. Ставай! — изправя се и аз отпускам желязната си хватка от бедрата му.

— Какво ще правим с колата ми?

— Ще поръчам някой да я докара. — Той пренебрегва загрижеността ми и ме повежда към колата си. В скоро време вероятно ще се наложи да се придвижвам с метрото.

Чувствам се облекчена, когато най-накрая се връщаме в „Луссо“.

— Дали Кати все още е тук? — питам. Надявам се, че не. Искам да се сгуша в Джеси и да остана така за известно време.

— Не, казах й да си тръгне, щом приключи. — Излизаме от асансьора и Джеси се опитва да пъхне ключа в ключалката с торбите ми в ръце. Най-сетне отваря и аз тръгвам след него, като взимам торбите.

— Какво правиш? — пита той и повдига вежда.

— Ще кача това в гостната стая. Не може да видиш роклята ми. — Тръгвам по стълбите.

— Остави ги в нашата стая — вика той след мен.

— Няма начин — отвръщам и влизам в любимата ми гостна стая.

Моментално вадя роклята си от чантата, слагам я на закачалка, която я окачвам на задната страна на вратата, и въздишам, докато се отдръпвам назад, за да я огледам добре. Той или ще свърши, като я види, или ще се разпадне.

Разопаковам корсета, обувките и чантата и оставям другите рокли за по-късно. Не след дълго чувам леко почукване.

— Не влизай! — бръщолевя, докато тичам към вратата и я отварям леко. Намирам ухиления Джеси, натикал ръце в джобовете.

— Ще се женим ли? — пита той.

— Искам да бъде изненада — кимам му да се махне. — Трябва да си лакирам ноктите. Изчезвай! — Той искаше да покажа повече желание, така че по-добре да не се оплаква.

Той вдига ръце.

— Добре, ще те чакам в банята. Не се бави! — промърморва и пресича площадката.

Тръшвам вратата и взимам чантата си, за да извадя портмонето с гримовете, но намирам пощата, която Клайв ми даде тази сутрин. Слагам я на скрина до вратата и се отправям към леглото, за да се лакирам.

Когато влизам в банята, намирам Джеси, който се е потопил в покрита с мехурчета вода, с възмутен израз на лицето си. Издърпвам роклята през главата си, свалям сутиена и боксерките и изражението му се променя от оскърбено в одобрително в момента, в който влизам във ваната.

— Къде беше?

— Чаках ноктите ми да изсъхнат — отговарям. Настанявам се между краката му и се облягам назад върху твърдата му гръд.

Той пуфти щастливо, сплита краката си с моите, обвива ръце около мен и заравя носа си в косата ми.

— Клайв ми даде някакви писма за теб тази сутрин. Пуснах ги в чантата и забравих за тях. Извинявай!

— Няма проблем. — Той не обръща внимание на моята загриженост. — Обичам, обичам, обичам, когато се плъзгаш мокра по мен — казва, обхваща гърдите ми и хапе врата ми. — Утре ще останем в леглото целия ден.

Усмихвам се на себе си и мълчаливо си пожелавам да можехме да направим точно това сега, но в този момент долавям как сърцето му бие в гърба ми и това ме кара да се замисля за коментара, който той направи.

— Какво беше първото нещо, което си помисли, когато ме видя?

Той мълчи известно време, след това изръмжава „моя“ и гризва ухото ми.

Аз се гърча над него със смях.

— Не вярвам.

— Наистина си го помислих и ето че сега ти си моя. — Той обръща лицето ми към своето и ме целува нежно. — Обичам те.

— Знам, че ме обичаш. Хрумвало ли ти е някога да ме поканиш на вечеря, вместо да ме преследваш, да ми задаваш неприлични въпроси и да ме притискаш в ъгъла в твоите стаи за мъчение?

Той поглежда встрани замислено.

— Не, не ми е хрумвало. Не мислех нормално. Ти ме караше да се чувствам объркан до лудост.

— Объркан за какво?

— Не знам. Ти ми влияеше силно. А това беше много обезпокоително. — Той се накланя назад и аз отново отпускам главата си върху него.

Как съм му влияела? Вълнуващо ли? Бих решила, че това е доста странно признание, но и той ми влияеше силно, което за мен също беше доста обезпокоително.

— Ти ми даде цвете — казвам тихо.

— Да, опитвах се да бъда джентълмен.

Усмихвам се.

— Това ли беше причината, когато ме видя следващия път, да ме попиташ колко силно ще крещя, когато ме чукаш?

— Устата, Ава! — смее се той. — Не знаех какво да правя. Обикновено е достатъчно само да се усмихна, за да получа каквото искам.

— Трябваше да опиташ да бъдеш по-малко арогантен. — Не ми допада идеята за Джеси, който се усмихва и получава каквото иска. На колко жени се е усмихвал?

— Може би. Кажи ми какво мислеше ти за мен? — смушква ме той, а аз се усмихвам на себе си. Може да останем тук много дълго време. — Кажи ми! — настоява нетърпеливо.

— Какво? Очакваш да те полаская ли? — подсмихвам се и получавам смушкване в хълбока. Подскачам и водата се излива от ръба на ваната. — Спри!

— Кажи ми! Искам да знам.

Поемам си дълбоко въздух.

— Почти припаднах — признавам. — И тогава ти ме целуна. Защо ме целуна? — питам и потръпвам.

— Не знам. Просто се случи. Почти си припаднала ли? — пита. Не мога да видя лицето му, но бих заложила живота си на вероятността, че се е усмихнал дяволито.

Извръщам глава назад. Да, точно както си мислех. Извъртам очи.

— Смятах, че си арогантен задник… с всичките твои докосвания, нетактични забележки и неуместно поведение. Но ти ми действаше много силно. — Все още не мога да повярвам колко сляпа съм била за Имението. Бях толкова обсебена да се боря с нежеланите реакции, които имах към него, после се предадох, после отново започнах да се боря.

Той започва да прави кръгове около зърната ми с върховете на пръстите си.

— Трябваше да продължавам да те докосвам, за да се уверя, че не съм си въобразил някои неща.

— Какви неща?

— Цялото ми тяло започваше да жужи всеки път, когато те докоснех. И все още е така.

— Моето също — съгласявам се тихо. Това е най-невероятното усещане. — Знаеш ли какъв ефект имаш върху жените? — питам и разтварям дланите си върху бедрата му.

— Такъв, какъвто ти имаш върху мен ли? — Той сплита пръсти с моите. — Те спират ли да дишат за няколко секунди, щом ме видят? — Притиска устни към слепоочието ми и вдишва дълбоко. — Искат ли да ме затворят в стъклена клетка, така че нищо и никой да не може да ме нарани?

Почти спирам да дишам.

Той въздъхва тежко, а аз се повдигам и спускам заедно с гръдта му.

— Мислят ли, че животът им ще свърши, ако мен ме няма? — приключва той меко.

Очите ми се пълнят със сълзи и се опитвам да вдишам. Добре, първото със сигурност, но за другите две мисля, че вероятно са специално за мен. Това са много силни думи, като се има предвид, че се познаваме едва от месец. Този мъж беше непреклонен, но сега съм много благодарна за това. Бизнесът му и проблемът с алкохола вече са без значение. Той все още е Джеси и все още е мой.

Извръщам се по корем и се приплъзвам нагоре по гърдите му, а очите му следят моите, докато погледите ни не се изравняват.

— Открадна ми репликата — казвам меко. Имам нужда да разбере, че не само той изпитва това невероятно собственическо чувство и тази силна нужда да защитава. Откачено е за този голям, властен мъж, който ме подчини напълно и безпрекословно и който ме накара да се предам без въпроси и съмнения. И аз му дадох силата да ме унищожи напълно. Той е толкова важен за мен, колкото и аз за него. И това е просто така. — Обичам те толкова много — казвам твърдо. — Трябва да ми обещаеш, че ти никога няма да ме напуснеш.

Той се мръщи.

— Скъпа, свързана си с мен завинаги.

— Добре. Целуни ме!

— Заповядваш ли ми? — Устните му потрепват, а очите му блестят.

— Да. Целуни ме!

Той разтваря устни в покана, скъсява разстоянието между нас и аз скоро усещам горещината на неговия ментов дъх и срещам езика му със страст, не по-малка от неговата, докато той плъзга длани по мокрия ми гръб.

— Знам, че би била много щастлива да останем тук цяла нощ, но трябва да имаме време да се подготвим за вечерта. — Той обхваща задника ми и ме повдига, така че аз се плъзвам по-нагоре и той получава достъп до врата ми.

— Нека останем! — моля се неразумно. Плъзгам се обратно надолу и потривам входа на влагалището си в него.

Той рязко си поема въздух.

— О, трябва да ме пуснеш да изляза, защото ако останем, няма да отидем никъде. — Той ме целува бързо и ме повдига, така че сядам на петите си пред него.

— Остани тогава! — цупя се и се притискам към него, като обвивам ръце около врата му и сядам в скута му. Той прави слабо усилие да ме спре. — Искам да те маркирам — изричам. Ухилвам се и засмуквам гръдта му с устни.

Той стене и се отпуска назад.

— Ава, ще закъснеем — казва той без никакво притеснение. Аз стисвам зъби върху плътта му и засмуквам. — Мамка му, не мога да ти откажа — мърмори той и така ме вдига, че да остане под мен.

Той ми помага да се смъкна надолу и двамата въздъхваме. Стягам малко по-силно зъби и започвам да се движа в бавен и овладян ритъм ту нагоре, ту надолу. Той обхваща кръста ми с длани и започва да ме повдига и сваля върху тялото си в синхрон с моето темпо.

— Нека видя лицето ти! — заповядва. Отпускам захапката си и целувам мястото, а след това изправям главата си на неговото ниво. — По-добре — усмихва се.

Махам мократа му коса от челото и прокарвам пръсти до тила му. Движенията ни все още са синхронизирани, водата се дипли около нас, а ние се гледаме отблизо. Напрежението в слабините ми се засилва полека, докато той не завърта внезапно бедра. Ръцете ми отлитат и се вкопчвам в ръба на ваната. Пуфтя, а той ми се хили самодоволно и отново повтаря движението.

— Отново — командвам импулсивно, а моят предстоящ оргазъм вече набира скорост. Крещя и отмятам глава назад, когато той се подчинява. Едната му ръка пуска кръста ми, тръгва нагоре и накрая дланта му се отпуска на врата ми.

— Още? — пита той с нисък шепот.

Отпускам глава надолу.

— Да — справям се да изпъшкам думата. Той извърта отново бедра. Затварям очи.

— Гледай ме, бебче! — предупреждава той нежно и приплъзва ръката си надолу по гърдите ми и до кръста.

Отварям очи и виждам, че Джеси е стиснал зъби, а вените на врата му пулсират. Той отново ме повдига и ме спуска към бедрата си, а аз крещя и се боря с импулса да затворя очи.

— Това харесва ли ти? — пита той, като ме награждава с още едно извъртане на бедра.

— Да! — възкликвам. Кокалчетата ми побеляват от стискането на ръба на ваната.

— Не свършвай, Ава. Не съм готов.

Съсредоточавам се да задържа оргазма си, който едва овладявам. Спокойните контролирани движения на Джеси не ми помагат. Главата му се отпуска назад, но той продължава да ме гледа право в очите, повдига ме, дръпва ме надолу и се забива силно отново и отново. И двамата стенем, а аз натежавам под погледа му. Иска ми се да спра да се измъчвам и да свърша, но трябва да почакам за разрешение. Не знам колко още мога да издържа.

— Добро момиче — възнаграждава ме той, като стиска кръста ми все по-силно, докато ме върти върху бедрата си. — Можеш ли да ме почувстваш, Ава?

— Ти си на път да свършиш — дишам тежко аз и усещам как членът му се уголемява в мен.

Той се усмихва.

— Стисни зърната си!

Аз пускам ръба на ваната и започвам да втвърдявам зърната си, като въртя пръсти под внимателния му поглед.

— По-силно, Ава — заповядва той, като ме наказва с още едно движение. Аз крещя, но стискам по-силно, а болката се изстрелва право в утробата ми. — По-силно! — вика той и впива палци в кръста ми.

— Джеси!

— Още не, скъпа! Още не! Овладей го!

Преглъщам тежко, напрегната съм, всеки мускул в тялото ми се втвърдява напълно под тялото му. Не знам как прави това. Мога да видя опъването на лицето му и стиснатата му челюст, мога да го почувствам и в пулсиращия му член. Контролът му е невероятен. Нося се към помитащ оргазъм и колкото по-близо съм до него, толкова по-силно стискам зърната си. После Джеси плъзва ръка между краката ми и ме погалва леко. Повдигането и спадането на хълбоците му улесняват триенето на пръстите му в ритъм с бавните му движения.

Започвам отчаяно да клатя глава.

— Джеси, моля те!

— Искаш да свършиш ли?

— Да.

Той натиска с палец клитора ми.

— Свърши! — командва той при поредния тласък нагоре, като ме запраща в безсъзнание, тялото ми се взривява, а отчаяният ми крясък ехти в банята.

Със звучно проклятие той ме повдига нагоре и ме спуска върху себе си отново, отново, отново. Крещя от шока и падам напред върху гърдите му, като се треса неконтролируемо. Усещам как ме повдига леко, отпуска ме надолу и се забива рязко в мен. Твърдите му бедра са груби под отпуснатото ми тяло.

— Исусе! — въздиша шумно, а водата се разлива около нас. — Ава, утре ще закопчая теб с белезници за леглото — задъхва се той. — Сега ме целуни!

Издърпвам глава от гърдите му и намирам устните му, докато той бавно върти бедра и извлича и последната капчица удоволствие от нас. Мога да заспя още тук, върху гърдите му.

— Занеси ме в леглото — мънкам върху устните му.

— Не те слушам — отговаря той сурово.

Стискам с длани страните му, за да го задържа на място, докато обсипвам лицето му с целувки в отчаян опит да го убедя да останем.

— Нека те любя! — шептя, местя ръце към тила му и хващам косата му. Иска ми се да останем, но знам, че няма шанс това да се случи.

— Скъпа, недей! Не понасям мисълта, че се налага да ти отказвам. Излизай! — отсича. Той ме избутва от себе си и се измъква, а аз мърморя сърдито, когато излиза от ваната.

Не понася да ми отказва? Да, но само когато му предлагам тялото си.

— Пусни си косата тази вечер — казва той и сграбчва една кърпа.

Излизам от ваната и пускам душа.

— Може би предпочитам да я вдигна нагоре — възразявам, докато влизам под водата и разнасям шампоан по косата си. Вече съм решила да я нося пусната, но се държа нагло.

Изкрещявам, когато дланта му подпалва задника ми, бързо измивам шампоана от косата си и отварям очи, за да се противопоставя на един намръщен и крайно недоволен мъж.

— Млъквай! — Това е тонът, който ме кара да се противопоставям. — Ще носиш косата си пусната. — Той плъзва устни върху моите. — Нали?

— Да.

— Знам, че ще го направиш. — Той излиза изпод душа. — Ти се приготвяй тук, аз ще използвам другата стая.

— Не и кремавата — крещя в паника. — Не влизай в кремавата стая!

— Успокой се, жено!

Гледам как напуска банята с капчици вода по рамената му, после се връщам под душа.