Джоди Елън Малпас
Под този мъж (5)

Пета глава

— Обичам те.

Събуждам се замаяна в мрак и разтривам очи, докато се изправям в стола. Отнема ми няколко мига да разбера къде съм, но когато започвам да се фокусирам, откривам красив тъмнорус мъж, клекнал пред мен.

— Хей! — казва той тихо и отмята кичур коса от лицето ми.

— Кое време е? — питам сънливо.

Той се навежда и целува челото ми.

— Минава полунощ.

Полунощ? Спя като за световно и мога да се унеса веднага, но съм истински събудена, когато пискливият звън на телефон пронизва тишината.

— О, мамка му! — оплаква се Джеси.

Гледам го как дръпва телефона от масичката за кафе и поглежда екрана. Кой може да звъни по това време?

— Джон — поздравява спокойно. — Защо? — пита и поглежда към мен. — Не, няма нищо… да… дай ми половин час! — затваря.

— Какво има?

Той надява кецовете си „Конвърс“ и тръгва към вратата, явно недоволен.

— Проблем в Имението. Няма да се бавя.

И изчезва просто така.

Аз съм съвсем будна, минава полунощ, а Джеси току-що просто изчезна. Седя в стола отпуснато и размишлявам какво толкова спешно става в Имението.

О, не! Кейт е там.

Изтичвам в кухнята и намирам телефона си, за да й се обадя, но тя не вдига. Опитвам многократно и с всяко позвъняване, на което не отговаря, се тревожа все повече. Би трябвало да се обадя на Джеси, но той изглеждаше доста ядосан. Крача напред-назад, правя си кафе и сядам на плота, като отново набирам Кейт. Ако колата ми беше тук, щях и аз да съм на път към Имението. А дали? Лесно ми е да кажа „да“ особено когато няма как да го направя.

След като съм крачила из апартамента около час и съм звъняла на Кейт безкрайно много пъти, се отказвам и отивам да си легна. Изпълзявам в меките плюшени чаршафи на леглото в стаята за гости и се сгушвам.

 

 

— Обичам те.

Отварям очи и заварвам Джеси, надвесен над леглото. Намирам се някъде между съня и съзнанието, а устата ми е няма. Колко е часът и колко време го е нямало? Но нямам възможност да попитам отново. Усещам как ме вдига и ме пренася в неговата стая.

— Ти спиш тук — прошепва той, докато ме поставя на леглото. Усещам как пропълзява зад мен и ме сгушва към гърдите си.

Ако не бях толкова доволна, щях да задавам въпроси, но съм, затова мълча. Главата ми докосва възглавницата и с топлината на Джеси, която ме обгръща, отново се унасям.

— Добро утро!

Очите ми се отварят и виждам, че съм прикована към матрака под опиянителен аромат на свежа вода и мента. Мозъкът ми отчаяно се опитва да ме убеди да се измъкна, но тялото ми блокира всички разумни инструкции, които умът ми се мъчи да му подаде.

Джеси се отпуска на пети.

— Трябва да направя това — прошепва, стисва ръката ми и ме издърпва до седнало положение.

Хваща ръба на потника ми и бавно го издърпва през главата ми. Навежда се към мен, целува ме между гърдите и прави леки кръгове с език нагоре към шията ми.

Напрегната съм.

Той се отдръпва.

— Дантела — казва тихо, докато сваля сутиена ми.

Боря се между отчаяната нужда на тялото ми от него и необходимостта да поговорим. Искам да изясня нещата, преди да бъда завлечена отново на Седмото небе на Джеси, където губя всякакъв разум.

— Джеси, трябва да поговорим — казвам тихо, докато той целува шията ми и продължава нагоре към ухото ми. Всеки мой нерв звънти и ме умолява да млъкна и да го приема.

— Нуждая се от теб — прошепва, открива устните ми и ги завладява нежно.

— Джеси, моля те! — продължавам. Гласът ми е задъхан шепот, когато успявам да се измъкна.

— Бебче, аз говоря по този начин. — Той хваща тила ми и ме придърпва към себе си. — Нека ти покажа!

Тялото ми печели.

Отдавам му се като робиня, каквато съм. Той обгръща с ръка кръста ми и ме отпуска назад на леглото. Запечатва със страстна целувка устните ни и цялото ми същество се съживява, когато горещият му влажен език се плъзва нежно и започва бавно да изследва устата ми. Ние сме в режим „нежен Джеси“, сякаш знае, че това е най-добрият подход към мен точно сега.

Бавното му и равномерно дишане ми подсказва, че се контролира напълно. Облегнат на лакът, прокарва показалец от хълбока нагоре към гърдите ми и заедно с докосването му по тялото ми се разливат тръпки, които ме карат да се задъхвам. Джеси завършва движението, като гали зърното ми с копнеж и в синхрон с нежните движения на езиците ни.

Държа се за раменете му и усещам как всички неуместни емоции нахлуват отново в мен под нежното му докосване, внимателната му уста и твърдото му тяло. Страхът ми е напълно оправдан — отново се изгубвам в него.

Хленча, когато отдръпва устните си от моите, сяда на пети и заедно с бельото ми смъква и шортите надолу по краката ми със здравата си ръка.

— Имаш нужда от напомняне.

— Това не е традиционният начин.

— Аз така правя нещата, Ава. — Той хвърля шортите и бикините ми настрани, издърпва ме нагоре и залепва устни за моите. — Трябва да се сприятелим.

Повече не мога да се боря. Закачам с пръсти ластика на боксерките му, притискам устни към неговите и избутвам боксерките надолу по бедрата му. Той изпуска дълъг стон и ме поставя отново на леглото. Вече не достигам боксерките му с ръце, затова протягам крак и ги избутвам надолу. Той наполовина е облегнат на мен, а твърдото му, жилаво тяло се притиска в моето, докато завладява устата ми.

Наслаждавам се на допира на дългата му брада до лицето ми и сплитам пръсти в косата му. Брадата му е прекалено дълга, за да е остра или груба, така че я усещам по-скоро като мека четка по лицето си.

Той отделя уста от моята и заравя лице в косата ми. Прокарва длан между краката ми, нагоре по тялото ми, бавно през корема, а после още по-нагоре между гърдите ми и завършва на шията.

— Липсваше ми, бебче — прошепва във врата ми. — Толкова ми липсваше.

— И ти ми липсваше — отвръщам, притискам главата му към себе си и се чувствам обгърната от сила, но той не е силен в момента. Чувствам се защитена и в безопасност, но сега аз съм тази, която се грижи за него. Също така се чувствам смазана — напълно смазана от силни чувства към този проблемен мъж.

Той се премества така, че се настанява между бедрата ми, и скоро усещам влажната, хлъзгава глава на възбудения му член да се притиска към мен. Умът ми е плетеница от объркани мисли, но Джеси се отпуска на лакти и се взира в мен, сякаш съм единственото нещо, което съществува на света. Очите ни казват повече, отколкото думите могат да изразят някога. Премествам ръце от тила му, така че дланите ми са от двете страни на красивото му лице.

— Благодаря ти, че се върна при мен — казва той тихо, докато се взирам в него и се давя във възхитителните му зелени очи, а емоциите заливат цялото ми същество.

Поглаждам с палец влажните му устни и го плъзвам в устата му, изваждам го бавно и поставям върха му върху долната му устна. Джеси го целува леко и ми се усмихва, после тласка с хълбоци, без да откъсва очи от моите, а тазът ми се повдига, за да го посрещне.

Въздъхвам от невероятното удоволствие, когато Джеси бавно и нежно се плъзва дълбоко в мен. Очите ми се затварят и ръцете ми се плъзват на тила му, когато ме изпълва докрай и задържа, пулсирайки вътре в мен. Дишането му става бързо и накъсано, което също е нещо познато. Бори се да задържи контрола.

— Погледни ме! — настоява задъхано и аз принуждавам очите си да се отворят. Ахвам леко, когато трепва в мен. — Обичам те — прошепва с пресекващ глас.

Вдишвам рязко при думите, които отдавна се нуждаех да чуя толкова отчаяно. Знае ли? Затова ли го казва сега? Дали мисли, че само това е нужно?

— Недей, Джеси! — изричам, затварям очи и ръцете ми пускат главата му.

— Ава, погледни ме! — настоява той грубо. Отварям плувналите си в сълзи очи и срещам безизразно лице. — През цялото време ти казвах как се чувствам.

— Не, не си. Ти отмъкваше телефона ми и се опитваше да ме контролираш.

Завърта хълбоци в мен и измъква въздишка от двама ни.

— Ава, никога не съм се чувствал така — отвръща, изтегля се и се тласка дълбоко. Опитвам се да озаптя пръснатите си мисли, но от мен се изтръгва стон. — През целия си живот съм бил заобиколен от голи жени, които нямаха уважение към себе си. — Той поставя ръце върху моите и приковава китките ми от двете страни на главата ми.

Тласък.

— Джеси!

— Ти не си като тях, Ава.

Тласък.

— Боже! — викам и той се отдръпва и отново нахлува.

— Господи! — Застава неподвижен за няколко дълбоки вдишвания. — Ти си моя и само моя, бебче. Само за моите очи, само за моето докосване и само за мое удоволствие. Само моя. Разбираш ли ме? — Той се оттегля и бавно нахлува обратно.

— Ами ти? Ти само мой ли си? — питам, повдигайки бедра, за да посрещна възхитителното проникване.

— Само твой, Ава. Кажи ми, че ме обичаш!

— Какво? — проплаквам, когато тласка здраво в мен.

— Чу ме — казва тихо той. — Не ме карай да бъда груб с теб, бебче!

Смаяна съм. Топя се под него, осакатена от удоволствие, а той настоява да му кажа, че го обичам? Обичам го, но трябва ли да го признавам по принуда? Но аз очаквах, че ще стане точно така. Той се опитва да ме направи различна от всичко, което познава — да не нося къси рокли, да не пия, вместо сурова кожа да нося нежна коприна. Ами сексът?

— Ава, отговори ми! — Той притиска дълбоко и завърта плътно. По челото му избива пот. — Не крий от мен!

Думите му ме поразяват като мълния. Да крия? Той се опита и преди с чукане да извади признание в любов от мен — миналата събота в банята, когато се набиваше в мен многократно и настояваше да го кажа. Мислех, че търси уверение, че няма да го напусна. Сгрешила съм. Откъде знае?

Следва ново съвършено притискане със завъртане и вътрешните ми мускули започват да се свиват в спазми, а през нервните ми окончания започват да преминават тръпки. Краката ми се сковават.

— Откъде знаеш? — проплаквам и отмятам назад глава от отчаяние: умствено и физическо.

— Проклятие, Ава, погледни ме! — Той ме удря със силно движение на бедрата си и аз отварям очи с ядосан вик. — Обичам те — крещи той и подсилва думите си с още едно бавно изтегляне и силна и бърза атака на хълбоците си.

— И аз те обичам — крещя думите, които са буквално изтръгнати от мен.

Той спира напълно движенията си, дишането ни е накъсано и обезумяло, докато Джеси държи ръцете ми на място и гледа към мен.

— Толкова много те обичам. Не мислех, че това е възможно — думите му ме пронизват до дъно. Дълбочината на съединението ни кара сърцето ми да включи на по-висока предавка, а Джеси поглежда надолу към мен и очите му се пълнят със сълзи. Той се усмихва леко и бавно се изтегля. — Сега се любим — казва тихо, поклаща се нежно обратно в мен и обладава устните ми в бавна, чувствена целувка, изпълнена със смисъл. После пуска ръцете ми и аз го прегръщам, като леко плъзгам ръцете си по влажната кожа на гърба му.

Тактиката му е напълно променена. Бавно и отмерено влиза и излиза от мен, водейки ме към пълен екстаз, а аз стискам влажния му гръб с всички сили. Сексът с Джеси винаги е бил извън всякакво сравнение, но този момент съдържа значителна сила, каквато не мислех, че е възможна. Той ме обича.

Опитвам се да задържа емоциите си под контрол, когато той се отдръпва и задържа лице до моето, нос до нос, с пълни с чувства очи. Аз се разпадам. Наситеността на неговите овладени дълбоки тласъци ме кара да треперя, а сърцевината ми се разтърсва и свива около неговия член при всяко движение. Потта по челото му и дълбоката бръчка, която е признак на силна концентрация, ми подсказват, че той също е на ръба. Извивам хълбоци нагоре и стена, когато ме изпълва до абсолютния ми предел. Ритмичното му и педантично темпо ме кара да искам да си затворя очите, но не мога да ги откъсна от неговите.

— Заедно — казва той, а горещият му дъх гали лицето ми.

— Да — пъшкам и усещам как се уголемява и пулсира в подготовка на освобождението си.

— Господи, Ава! — възкликва. Остра въздишка се изтръгва от устните му и тялото му се стяга, но той не откъсва очи от моите. Гърбът ми се извива по рефлекс, когато спиралите на екстаза достигат връхната си точка и ме захвърлят презглава в ураган от неудържими усещания. Изкрещявам от удоволствие, тялото ми трепери в ръцете на Джеси и аз бързо задвижвам клепачи, за да спра събралите се сълзи. Оргазмът ми започва да се оттегля полека.

— Очите! — нарежда той тихо и аз се подчинявам, като отново отварям очи.

Джеси простенва гърлено и аз стягам всичките мускули в сърцевината си около него, за да изстискам освобождаването му. Виждам битката, която провежда с инстинкта си да се забие в мен и да отметне глава назад, но той успява да се контролира. И тогава почти чувам освобождението му. Бузите му се издуват, а той нахлува в мен с дълъг и силен удар и се задържа там. Мускулите ми се приспособяват към пулсиращата му ерекция и продължават бавните си свивания, докато Джеси се излива в мен.

— Обичам те — казвам тихо, докато гледа към мен и гърдите му се повдигат и спускат. Ето. Казах го. Картите ми са напълно свалени и технически не е изтръгнал това с чукане.

Той полага устни върху моите.

— Знам, бебче.

— Откъде знаеш? — питам. Знам, че никога не съм му казвала. Крещях го хиляди пъти наум, но никога не съм го изричала на глас.

— Каза ми го, когато беше пияна — усмихва се, — след като ти показах как се танцува.

Бързо си припомням нощта, когато бях нелепо пияна и отново отстъпих пред упоритото му преследване. Помня, че го признах на себе си, но определено не помня да съм му го изтърсила. Честно казано, не помня много, след като Джеси ме изведе от бара. Бях в тежко състояние. Това също е по негова вина.

— Не помня — признавам и се чувствам адски глупаво.

— Знам, че не помниш. — Той притиска хълбоците си в мен и аз въздъхвам. — Беше толкова объркващо.

Спомените изведнъж заливат съзнанието ми като потоп. Той наистина се опитваше да измъкне любовно признание от мен с чукане. Наблюдава ме как го осъзнавам и устата му оформя буквата „О“ с лека усмивка.

— Знаел си през цялото време?

„Пиянски признания.“

Дни наред се упреквах, че не му признах чувствата си, а той е знаел през цялото време. Защо не каза нищо? Защо просто не поговори с мен, вместо да се опитва да ме принуди с чукане? Толкова много неща щяха да са различни.

Усмивката му изчезва и бива заменена със стоическо изражение.

— Ти беше пияна. Исках да чуя думите, когато си със здрав разум. Жените се напиват непрекъснато и ми признават вечната си любов.

— Така ли? — изтърсвам.

Той почти се разсмива.

— Да, така. — Той притваря очи. — Не бях сигурен дали все още ме обичаш, след… — не довършва. Зъбите му започват свирепа тренировка върху долната му устна. — Ами… след малкия ми срив.

Смея се вътрешно. Малък срив ли? По дяволите, какво ли би бил голям срив? Жените му казват, че го обичат? Какви жени и колко има? Кривя лице от отвращение. Чувствам се изключително неудобно от това колко много се възмущавам от възможността друга жена да го има или да го обича. Трябва да разкарам тези мисли от главата си, и то бързо. Нищо добро няма да излезе, ако знам.

— Обичам те — подсилвам думите, почти ги натъртвам, сякаш го казвам и на всички онези жени, които твърдят, че го обичат. Усещам как цялото му тяло се отпуска върху мен, а той продължава с бавните си кръгообразни движения дълбоко в мен.

Придърпвам го надолу и увивам крака и ръце около него. Имам чувството, че от раменете ми е паднала тежест, но после ми хрумва, че обичам този мъж, а нямам представа на колко е години.

— На колко години си, Джеси?

Той повдига глава и почти мога да видя как зъбните колела на ума му започват да се въртят. Знам, че обмисля дали да не ми каже истинската си възраст и да спре с глупавото си забавление.

— Не мога да си спомня.

О, може да успея да изиграя това в своя полза.

— Бяхме стигнали до тридесет и три — подсказвам.

Хили ми се самодоволно.

— Трябва да започнем отначало.

— Не! — Придърпвам лицето му надолу и потривам нос в грубата му буза. — Стигнахме до тридесет и три.

— Не си добра лъжкиня, бебче. — казва. Смее се и се сгушва в шията ми. — Тази игра ми харесва. Мисля, че трябва да започнем отначало. На осемнадесет съм.

— На осемнадесет!

— Не играй игри с мен, Ава!

— Защо просто не ми кажеш на колко години си? — питам раздразнена. Наистина няма значение за мен. Той е най-много на четиридесет.

— На тридесет и една съм.

Отпускам се под него драматично. Той наистина помни.

— На колко години си?

— Току-що ти казах, че съм на тридесет и една.

Присвивам недоволно очи към него, а той се усмихва самонадеяно.

— Това е просто цифра — оплаквам се. — Ако ти ме попиташ нещо в бъдеще, няма да ти кажа. Поне не истината.

Подобието на самодоволна усмивка изчезва веднага.

— Вече знам всичко, което трябва да знам за теб. Знам как се чувствам и нищо, което може да ми кажеш, няма да ме накара да се чувствам различно. Иска ми се и ти да изпитваш същото.

О, това е удар под кръста. Възрастта му няма никакво отношение към това, което изпитвам към него. Просто съм любопитна, това е.

— Преди каза, че може да избягам далеч, ако знам — напомням му. — Няма да ходя никъде.

Той се смее.

— Не, няма. Ава, ти откри най-лошото за мен и не избяга. Е, избяга, но се върна. — Той целува челото ми. — Наистина ли мислиш, че се тревожа за възрастта си?

— Тогава защо не ми казваш? — питам раздразнена.

— Защото харесвам тази игра. — Той отново се сгушва във врата ми.

Въздъхвам тежко, стискам потните му рамене и стягам бедрата си около хълбоците му.

— А аз не — оплаквам се, заравям лице в него и вдишвам аромата му. Издишвам доволно и прокарвам пръсти по стегнатия му гръб.

Лежим мълчаливо дълго време, но когато усещам как тялото му трепери, мислите ми се връщат към това, което ни очаква.

— Добре ли си? — питам нервно.

Той ме стиска здраво.

— Да. Колко е часът?

Това е въпросът. Колко е часът? Надявам се да не съм пропуснала обаждането на Дан. Гърча се под Джеси и той стене в шията ми.

— Ще отида да проверя колко е часът.

— Не, удобно ми е — оплаква се той. — Не е толкова късно.

— Само за две секунди.

Той мърмори, но се отмества леко и измъква члена си от мен, после вдига тялото си от моето и се претърколва по гръб. Скачам и отивам да търся телефона си. Откривам, че е девет сутринта и Дан не се е обаждал. Това е облекчение, но имам дванадесет неприети обаждания от Джеси.

Връщам се в спалнята и го откривам облегнат на таблата на леглото, нахално гол и безсрамен. Поглеждам надолу към себе си. О, аз също съм гола.

— Имам дванадесет пропуснати обаждания от теб — казвам объркано и вдигам телефона си към него.

На лицето му се появява неодобрително изражение.

— Не можех да те намеря. Мислех, че си си отишла. Получих сто инфаркта за десет минути, Ава. Защо беше в другата спалня? — изстрелва думите обвинително към мен.

— Не знаех как стоят нещата — решавам да съм честна.

— Какво значи това?

Изглежда обиден.

— Джеси, когато те видях последния път, ти беше непознат, който ми каза, че само го дразня и съм причинила несметни щети. Прости ми, че бях малко резервирана.

Оскърбеното му изражение изчезва мигновено и е заменено със съжаляващо.

— Съжалявам. Не го мислех наистина.

— Да — въздъхвам.

— Ела тук! — казва, потупва матрака и аз отивам да се пъхна до него. Лежим настрани един срещу друг, подпрели глави на свитите си лакти. — Повече няма да видиш този мъж.

Надявам се, но се съмнявам.

— Никога ли няма да пиеш повече? — питам нервно. Моментът е достатъчно подходящ да получа информацията, от която се нуждая.

— Да, никога. — Поставя върха на пръста си върху хълбока ми и започва да прави леки кръгове.

Потрепервам.

— Никога ли?

Той спира насред кръга.

— Никога, Ава. Нуждая се единствено от теб и искам и ти да имаш нужда от мен. Нищо друго.

Мръщя се.

— Вече направи така, че да имам нужда от теб. После ме унищожи — казвам тихо. Нямам намерение да го карам да се чувства виновен, но това е истината.

Той приближава към мен, така че носовете ни почти се допират и топлият му ментов дъх докосва лицето ми.

— Никога няма да те нараня.

— Каза го и преди.

— Ава, мисълта да те боли, емоционално или физически, е ужасяваща за мен. Напълно неописуема. Полудявам само като си помисля за това. Искам да забия нож право в сърцето си, задето ти причиних толкова мъка.

— Това е малко прекалено — изтърсвам.

Гледа ме намръщено.

— Истина е. Точно както ставам избухлив, когато си представя друг мъж да те желае. — Разклаща глава, сякаш да се отърси от въображаемата картина.

— Не можеш да контролираш всичко — казвам, смръщила вежди.

— Ще направя всичко по силите си, когато става дума за теб, Ава. Вече ти казах, че съм те чакал твърде дълго. Ти си моето късче от рая. Нищо няма да те отнеме от мен. Нищо. — Той притиска устни към моите, за да запечата изявлението. — Докато имам теб, имам цел и здрав разум. Ето защо няма да пия и ето защо ще направя всичко по силите си, за да си в безопасност. Разбираш ли?

Всъщност не съм убедена, че разбирам, но все пак кимам. Неговата решителност и неговата упоритост са достойни за уважение, но амбициите му са нелепи. Какво мисли, че може да ми се случи? Не може да ме залепи за задника си за постоянно. Луд мъж.

Протягам ръка напред и прокарвам палец по назъбената линия на белега му.

— Как получи това? — опитвам си късмета. Знам, че няма да ми отговори, знам също, че темата е неприятна, но съм решена да изстискам възможно най-много информация. Вече познавам най-лошото у него, така че какво може да навреди?

Поглежда надолу към ръката ми и въздъхва.

— Любопитна си тази сутрин, нали?

— Да — потвърждавам. — Така е.

— Вече ти казах, че не обичам да говоря за това.

— Ти криеш от мен — обвинявам го. Той се извърта по гръб с тежка въздишка и полага ръка върху лицето си. О, не, няма да се измъкне от това. Възсядам го и издърпвам ръката му. — Защо не искаш да ми кажеш за белега си?

— Защото, Ава, той е в миналото ми, където желая да остане. Не искам нищо да влияе на бъдещето ми.

— Няма. Няма значение какво ще ми кажеш. Все още те обичам. — Той не разбира ли това?

Намръщвам се, когато се усмихва самодоволно.

— Знам — казва прекалено самоуверено. Тази сутрин е твърде самонадеян. — Вече ми го каза, когато беше с омекнали крака — добавя.

Хммм… Казала съм му много, когато бях пияна.

— Тогава защо не ми кажеш?

Той поставя ръце на точката, в която се съединяват бедрата ми.

— Щом няма да промени чувствата ти към мен, тогава няма смисъл да помрачавам красивата ти малка глава с този белег. — Той вдига вежди. — Нали?

— Няма да ти кажа нищо, ако ме попиташ — цупя се.

— Вече го каза — сяда и прилепва устни към моите. Ръцете ми механично го обгръщат, но тогава си спомням още нещо.

— Откри ли как са се отворили портите? И предната врата? — опитвам с всички сили да звуча нехайно.

— Какво? — пита той, отдръпва се от мен и изглежда объркан.

— Когато дойдох в Имението в неделя, портите се отвориха, без да съм натискала интеркома, а предната врата беше открехната. — Знам, че е била тя.

— О! Портите очевидно са били повредени. Сара се погрижи да ги оправят — отвръща и отново притиска устни към моите.

— Това е много удобно. И предната врата, която се отваря ръчно, също ли е била повредена? — питам аз и сарказмът ми е силен. Не мога да повярвам, че се е хванал на такова хилаво обяснение. Знам какво е станало. Кучката е прихванала съобщението ми и се е насладила на мисълта да се появя неочаквано и да открия какво предлага Имението.

— Сарказмът не ти отива, жено. — Хвърля ми много надменен поглед, но не ми пука. Тази жена е измамна кучка. Внезапно се изпълвам с решителност, но донякъде съчувствам на Джеси. Наистина ли мисли, че тя му е приятелка? Да споделя ли присъдата си? — Какво искаш да правиш днес? — пита той.

О, мамка му! Трябва да се видя с Дан днес и не мога да взема Джеси с мен. Как би изглеждало това? Не мога да представя Джеси на Дан. Би било истинска катастрофа, като се има предвид колко е покровителствен Дан като по-големия брат, а също и как Джеси има навика да тъпче наред мъжете около мен. Как ще разиграя това?

— Е, има само едно нещо, което трябва… — Телефонът на Джеси започва да звъни и прекъсва изявлението ми.

— Проклятие! — ругае той, вдига ме от скута си и ме поставя на леглото. Става, вдига телефона и излиза от стаята. — Джон? — Изглежда малко нетърпелив.

Лежа на леглото и премятам в ума си начините, по които мога да му съобщя, че трябва да изляза и да се видя с Дан. Той ще разбере.

— Трябва да отида в Имението — казва рязко, когато влиза отново в стаята и се отправя към банята.

Отново? Не съм го питала какво го отвлече там снощи, а и забелязвам, че Кейт не е отговорила на обажданията ми.

— Всичко наред ли е? — питам. Той изглежда бесен.

— Ще бъде. Приготви се!

„Какво?“

О, не! Няма да отида на това място! Все още не съм се примирила с него. Чувам, че Джеси пуска душа, и скачам, за да отида и да обясня, но той вече е под водата. Усмихва се многозначително и ми дава знак да се присъединя. Влизам и грабвам гъбата и душгела, но той ги взима от мен, обръща ме и започва да ме мие. Стоя тихо и търся подходящ начин да се измъкна от ситуацията, докато Джеси бавно прокарва гъбата по тялото ми. Със сигурност няма да изпадне в ярост от нежеланието ми.

— Джеси?

Целува рамото ми.

— Ава?

— Наистина не искам да ходя — изтърсвам, а после се смъмрям, че не съм достатъчно тактична.

Той спира с кръговите движения за малко, а после продължава.

— Може ли да попитам защо?

Не може да е толкова дебелокож, че да задава този въпрос.

— Не можеш ли просто да ми дадеш малко време, за да свикна? — питам неспокойно, докато умствено го умолявам да разбере и да бъде разумен.

Той въздъхва, прегръща ме през раменете с една ръка и ме придърпва към себе си.

— Разбирам — казва и целува слепоочието ми. — Няма да го отбягваш вечно, нали? Все още искам да направиш дизайна за новите ми спални.

Шокирана съм от проявената търпимост. Няма въпроси, няма тъпчене или вразумяващо чукане, просто съгласие. Да не сме обърнали нова страница? Това е добре, а колкото до разширението, не бях се замисляла, но той е прав. Не мога да го отбягвам вечно.

— Не. Ще трябва да идвам и да надзиравам работата, щом довършим дизайна.

— Добре.

— Какво става в Имението?

Той пуска раменете ми и започва да мие косата ми с мъжкия си шампоан.

— Снощи се появи полиция — казва напълно незаинтересовано.

Цялата се напрягам.

— Защо?

— Просто някакъв идиот си играе игрички. От полицията са позвънили на Джон сутринта и са поискали среща. Не мога да се измъкна. — Обръща ме и ме поставя под струята, за да изплакне косата ми. — Съжалявам.

— Няма нищо — уверявам го. Няма да му казвам каква програма имам. Мога да се срещна с Дан, без да се тревожа за тъпчене в стила на Джеси. — Кейт беше в Имението снощи — добавям, а загрижеността в гласа ми е очевидна.

— Знам. — Веждите му се вдигат. — Беше голяма изненада.

— Тя добре ли е?

— Да, добре е. — Целува носа ми и ме шляпва по дупето. — Излизай!

Изсушаваме се, Джеси ме облича с дантелено бельо и излиза, а аз не губя време. Грабвам веднага телефона си и се уговарям с Дан да се срещнем в „Алмундо“ — малко кафене в Ковънт Гардън. Тичешком се обличам и се обаждам на Клайв да ми поръча такси, докато суша и повдигам косата си. Страшно се вълнувам.