Жан-Франсоа Пеи
Тутанхамон (7)

Глава седма
Кравата на Дешуба

Нощта бе ясна. Хорая тайно бе дошла на терасата, за да намери Селанке.

— Внимавай! Внимавай! — предупреди Селанке. — Ще го настъпиш.

Сузу скимтеше тихо, докато Хорая поставяше нова шина на счупената му лапичка.

— Мислиш ли, че ще оздравее? — попита обезпокоено тя.

— Трябва — отговори момчето. — Толкова искам да го излекувам!

— Обичаш ли го?

— Много.

— Вече?

— Да.

— Повече от мен ли?

Селанке наведе глава.

— Ти си глупава — каза той. — Това е съвсем различно. Но да говорим за друго. Нужно му е мляко. В противен случай то ще чувствува нужда от майка си и ще умре.

Хорая вдигна рамене.

— Знаеш къде има мляко.

— Кравата на Дешуба ли?

— Да. Но предупреждавам те, че Бауа спи до нея. И естествено с тоягата си.

Селанке направи гримаса.

— Ако обичаш лисичето си, можеш да рискуваш един малък бой — каза момиченцето тържествено.

Сузу бе престанало да скимти и гризеше пръста на младия си господар.

— Виждаш ли — настояваше Хорая, — гладно е. Нужно му е мляко.

Селанке стисна зъби.

— Отивам — рече той. — Виж там, намери ми една паница.

Момиченцето се спусна по стълбата, влезе в къщата и скоро изнесе малка дървена паница. Като се върна на терасата, то я подаде на момчето.

— Сега от теб зависи всичко да стане бързо — каза Хорая. — Добра слука!

Момчето взе паницата и на свой ред се спусна. После полекичка притича до обора. Луната бе голяма и то виждаше ясно предметите. Като стигна до вратата, залепи ухо до дървото.

Бауа спеше и шумно хъркаше. За миг Селанке помисли, че никога няма да посмее да прескочи тялото на едрия негър, да отиде до кравата и да стисне два-три пъти вимето й.

„А дали кравата ще ми позволи? Тя има навик да шиба с опашка. Аз, разбира се, ще й кажа, че е за Сузу, но дали ще разбере? Толкова е глупава!“

Селанке отстъпи няколко крачки назад.

„Не, не бива — помисли той. — Наистина е опасно. Много е тъмно и рискувам да се спъна в Бауа.“

Машинално той се хвана за бедрото, като че ли в същия момент го бяха шибнали със страшната тояга.

Обърна се. Хорая се беше надвесила над ниския парапет на терасата.

„Тя ме дебне — каза си той. — Сигурно любопитствува дали ще имам смелост да вляза.“

После помисли за онова, което бе обещал на Сузу.

Той открехна вратата. Един лунен лъч се промъкна в обора. Кравата лежеше.

„Само това липсваше“ — изпъшка Селанке.

Приближи се. Легнал върху купчина слама, Бауа се смееше насън, но при всяко изхъркване широките му ноздри потреперваха, а това придаваше на лицето му страшен вид. Момчето доближи кравата и пипнешком потърси вимето й. Животното кротуваше.

„Това ли е или това? — питаше се то. — Не! Това е… опашката! Ах! Нищо не виждам. А това… трябва да е кракът. Как искат да доя легнала крава?“

Той погледна отчаяно към вратата, която беше оставил полуотворена, после помисли за Хорая.

„Тази малка чума горе сигурно ще ми се смее“ си каза той.

Селанке лекичко потупа с длан кравата по задните части.

— Хайде изправи се мързеливке — пошепна той. — Толкова си голяма, а Сузу е толкова мъничък. Направи малко усилие.

В отговор кравата измуча и се раздвижи. Селанке от страх залегна по корем на земята. Бауа се обърна и спря да хърка.

„Този път ме хванаха.“

Селанке опипа с ръка пред себе си, за да се ориентира в тъмнината. Ръката му докосна някакъв твърд и хладен предмет.

„Какво ли е пък това? — запита се той. — Камък? Гърне? Да… Не… но да, разбира се, че е гърне.“

Обзе го силна надежда. Какво ли имаше в гърнето? Потърси с ръка отвора му и пъхна ръката си вътре.

„Вода ли е?“

Той поднесе мокрите си пръсти до устните си.

„Мляко! Мляко е!“

Доиска му се да извика от радост. Той бързо загреба с паницата от гърнето, надигна се и горд от постъпката си, стигна на пръсти до вратата, като се убеди, че Бауа спеше все тъй дълбоко.

— Ето — каза той, слагайки паницата пред краката на Хорая. — Не беше много трудно.

Момиченцето на свой ред потопи пръста си вътре и го облиза.

— Наистина е мляко — потвърди тя, — но те е било страх да издоиш кравата.

— Било ме е страх ли! — ядоса се Селанке. — Страх, а? А откъде мислиш, че съм взел млякото?

— От едно гърне — отвърна момиченцето. — Млякото е студено. Ако ти си доил кравата, млякото ще бъде топло. Освен това вечер, преди да заспи, Бауа дои кравата и държи млякото в обора.

Селанке се навъси.

— А ти знаеше ли това? — запита той.

Хорая потвърди с глава.

— И не си ми казала!

Хорая кимна отново.

— В такъв случай аз не те обичам вече и повече не желая да говоря с теб — отсече Селанке. — Върни ми лисичето!

Той изтръгна Сузу от ръцете на момиченцето, взе паницата и избяга на другия край на терасата.

Сузу подуши течността, натопи език и лакомо запи. От време на време спираше и повдигаше глава. Тогава по муцунката му заблестяваха като перли ситни капчици от млякото. То втренчваше искрящите си очички в момчето, като че искаше да му каже: „Вкусно е! Удържа на обещанието си. И аз ще удържа на моето“.

В другия край на терасата Хорая тихо плачеше, а когато поглеждаше към небето, в сълзите й се отразяваше трептенето на звездите.