Жан-Франсоа Пеи
Тутанхамон (6)

Глава шеста
За спасението на Египет

— Кочияшът ти ми беше един от най-добрите слуги и най-храбрият ми войник — избухна генералът. — Имах доверие в него. Ти носиш отговорност за смъртта му и това не мога да ти простя.

Хоремхеб се отдалечи от леглото, направи няколко крачки в стаята и като се обърна с гръб към сина си, застана пред голямата синя завеса, пробита от сабята на търговеца на благовонни мазила. Анахис, чисто лице бе превързано с дебела ленена кърпа, изцапана с кръв, плачеше тихо.

— Сега си се сетил да ревеш — мърмореше гърбом Хоремхеб. — Глупостта ти ме постави в деликатно положение. Ейе никак не ме обича, а пък и аз не го обичам. Днес обаче поради твоята постъпка аз съм му задължен, макар че той те е спасил единствено от личен интерес.

— Татко — запротестира Анахис с немощен глас, прекъсван от ридания, — аз толкова много исках първи да ти известя голямата новина!

— Голямата новина ли? — ядоса се генералът. — Коя голяма новина? Смъртта на фараона? Преди по-малко от час един пратеник ми я съобщи. Аз съм достатъчно силен в това отношение и нямам нужда от твоите услуги. А освен това смъртта на някого, независимо кой е бил той и колко голяма е била омразата ми към него, никога не ме е нито радвала, нито успокоявала. Що се отнася до проблемите, които ще възникнат от тази смърт, те не те засягат. Ти от една година полагаш усилия да служиш на онова, което мислиш за мои интереси или мои намерения. Приказваш наляво и надясно, ала всяко твое действие е непохватно. А и сега пак прояви глупостта си.

Анахис все още плачеше.

— Престани да ревеш! — извика раздразнен генералът. — Синът на Хоремхеб не плаче. Нека всичко това ти послужи за урок и те научи да мислиш за в бъдеще върху последиците от действията си.

Анахис сви юмруци и започна отчаяна съпротива с напиращите ридания. Пред помътнелите си от сълзи очи младежът виждаше огромния силует на баща си, открояващ се като тъмно петно върху синята завеса.

Щом като Анахис дойде в съзнание, а Ахо избяга с помощта на търговеца на благовонни мазила, Ейе съумя да обърне нещата в своя полза. Той бе изпратил съобщение на Хоремхеб, молейки го да дойде веднага в двореца, като му предаваше с няколко думи злополуката със сина му.

Извънредно обезпокоен и изплашен, Хоремхеб дотърча при момчето. Ейе го прие любезно и сам го въведе в стаята си, където Анахис още лежеше. После той се оттегли, оставяйки сами мъжа и момчето.

„Поради глупостта на сина ми — помисли си генералът — Ейе е осведомен вече колкото мен, а смъртта на фараона еднакво засяга както неговите, така и моите интереси. Трябва да приема съюза с него. Нямам друг избор. Ейе е всевластен в Ахетатон и може дори да провали моя план. Ехнатон умря много рано. Нямаше време действията на жреците на Амон да дадат резултат. Ако още сега аз сам поема короните, голяма част от народа ще въстане и Египет ще потъне в размирици. На никаква цена не искам това. Най-напред трябва да се унищожи вероотстъпничеството, а останалото ще се нареди от само себе си. Нищо не рискувам, ако предложа на Ейе да поеме регентството. Единственото важно нещо в случая е да се измести царица Нефертити. Може би след няколко години ще благославям услугата, която ми направи този хлапак с глупостта си.“

Той плесна с ръце.

Появи се един слуга.

— Заведи ме при господаря ти — каза той.

Той се поколеба за момент, после отиде при леглото, потупа по бузата момчето и накрая го целуна.

— Почивай си, дърдорко — каза той. — Прощавам ти. Но наистина за последен път.

Сърцето му се стопли от усмивката, която неговият син през сълзи му отправи.

Ейе чакаше Хоремхеб в една малка, гола и тъмна стая. Единствената мебелировка в нея бяха два фотьойла и една много ниска масичка. Светлината влизаше вътре през тесен прозорец, заслонен от завеса. По тухления под бяха разхвърляни небрежно няколко лъвски кожи.

Ейе накара да донесат вино, бира и кокосови орехи, после отпрати слугите, като им заповяда добре да затворят вратата.

— В какви странни времена живеем! — въздъхна Ейе. — Току-що загубих моя чирак бръснар. В замяна на това един чудноват търговец на благовонни масла, който с по-голяма лекота си служеше със сабята, отколкото с помадените лъжички, ми остави три проклети малки шишенца с някаква течност — колкото безполезна, толкова и зловонна. Няколко приятели дори ме бяха предупредили, че бръснарят ми може някой ден от нехайство да промени посоката на бръснача си. Вярно е, че зрението ми е много лошо, но ми се стори, че тези две лица имаха намерение да потърсят убежище в твоята къща.

— Колко много си прав и в какви странни времена живеем! — отвърна Хоремхеб. Той не беше човек, който би могъл да се смути от тези оплаквания. — Що се отнася до мен, аз пък трябваше внезапно да се разделя с моя домоуправител. Злите езици говореха, че той ме шпионира, че го били виждали много пъти в компания на твои приятели и че някой ден би могъл от нехайство да сбърка приготовлението на сосовете си и да ми поднесе ястие, което не бих могъл да смеля.

— Признавам — каза Ейе, — че твоят домоуправител беше мой човек, но мога да те уверя, че с нищо не съм му се месил в ястията.

— Аз също признавам — отговори Хоремхеб. — Твоят чирак бръснар беше мой човек, но никак не съм го съветвал как да си служи с бръсначите. Колкото за твоя прословут търговец на благовонни масла, той беше само лейтенант Зай — един от старите ми адютанти, когото бях изпратил предрешен на разузнаване. Разбира се, той не ти е оставил много неща, но видях, че се е отнесъл грубо със завесата ти.

Двамата мъже избухнаха в буен смях.

— Добра война водим — заключи Ейе. — Аз те шпионирам, ти ме шпионираш. Двамата сме квит. Важното обаче не е там!

Хоремхеб седна и машинално сложи ръката си върху дръжката на сабята си. Този жест не убягна от погледа на събеседника му.

— Моят живот е подобен на твоя — каза той. — Имам да ти говоря.

— Аз също — отвърна генералът.

— Ако успеем да се разберем…

С едно движение Хоремхеб прекъсна Божествения баща.

— Малко избързваш — каза тон. — Всеки знае, че ние двамата не сме никакви приятели.

— Чувствата са едно, а политиката — съвсем друго нещо. А от днешния ни разговор зависи бъдещето на Египет. Настоящият момент е извънредно важен. Смъртта на фараона, за която твоят син наскоро ме осведоми (тук Ейе не можа да скрие усмивката си), създаде ново положение. Ако ние продължаваме да се делим, Египет ще бъде разединен, ако ние се съюзим, Египет ще бъде спасен.

Хоремхеб не отговори веднага. Ловкостта на Ейе го плашеше и генералът забеляза, че единствено с тези си думи той можеше да го трогне.

— Докато две вражески божества си делят сърцата на хората — изрече той, — нищо хубаво няма да се случи на тази страна.

Лека усмивка премина по лицето на Ейе. Много пъти той прекара ръка по очите си.

— Ах, тази светлина! Тази светлина! — извика той високо. — Сякаш че забиват ками в клепачите ми.

Хоремхеб се хвана за думите му.

— Впрочем — каза той — тази светлина е дар от твоя бог Атон, Единственият, чиято лъчезарна милувка дарява на птичката сила да хвърчи и кара цветето да цъфти. Без нея всичко щеше да бъде съвсем друго… Виждаш ли, доста добре съм запознат с твоите молитви.

Ейе направи гримаса на отегчение.

— Думите са си само думи — рече той — и те не изразяват същността на нещата. Атон и Амон не са врагове, както ти казваш. Не само те не си противоречат един на друг, но се допълват.

С един скок генералът стана.

— От сърце ли говориш — запита той — и дали думите ти изразяват действително твоите мисли?

— Аз говоря така и думите ми не лъжат.

Генералът втренчи очи в погледа на Божествения баща. За миг двамата мъже застанаха лице срещу лице. После генералът отново седна.

— Тогава — каза той — ето условията на нашия съюз. Атон не ще бъде вече единственият бог, на който всеки трябва да се кланя. Ще се възстанови култът на Амон и на старите египетски богове. Отново ще се отворят храмовете. Богатствата им ще бъдат възвърнати, ще се украсят и техните паметници. Каменоделците ще намерят в планините достатъчно камъни, за да издигнат на боговете статуи, високи до небето, които времето не ще може да повали. Довчерашните врагове ще станат утре приятели. Целият Египет ще възвърне своя възход и своята сила. Тутанхатон ще бъде коронясан като баща си в Карнак, под знака на Амон, а за да отбележи всеобщото помиряване, той ще се ожени за принцеса Анхесенпаатон от Ахетатон. Само че, за да покаже пред всички, че времената са се променили и че Атон не е вече първият и единствен бог в Египет, Тутанхатон ще се нарича вече Тутанхамон.

— Искам да ти припомня, че при преговорите трябва да се съблюдават интересите на двете страни — отвърна Ейе, малко изненадан от този неочакван израз на доверие.

— Но те се съблюдават — увери го Хоремхеб. — Ти, както и всички твои съмишленици ще можете да почитате Атон колкото си искате, при условие че все пак култът към Амон ще бъде на първо място. От друга страна, Тутанхамон е едва на девет години. Ще мине много време, докато той израсне и сам поеме управлението. Ако ти си съгласен да се съюзим и ако ми съдействуваш да възвърнем култа на старите богове, аз ще ти помогна да поемеш регентството.

Ейе не можа да спотаи радостта си въпреки прочутата си способност на лицемерие. Хоремхеб забеляза това и в същия момент разбра, че е спечелил.

— Ами Нефертити? — запита обезпокоен Ейе. — Регентството по право се пада на нея, но пристрастяването й към новата религия ме кара да мисля, че тя няма да приеме нашето споразумение.

Хоремхеб се бе изправил.

— Ако вдигна тази ръка — каза той и вдигна дясната си ръка, — войските от Юг ще настъпят, а ако вдигна другата си ръка — и той вдигна лявата ръка, — войските от Север също ще тръгнат. Едните и другите ще се срещнат в Ахетатон. Още тази вечер аз тръгвам за Земния град. Царицата или ще трябва да се подчини, или ще изчезне. Интересува ме твоите войски срещу мен ли ще се бият, или за мен?

Ейе стана на свой ред.

— Преди още да е залязло слънцето — каза той, — корабът ми ще плува вече по Нил и ще се движи успоредно с твоя кораб.

Към пет часа вечерта корабите на генерал Хоремхеб и на Божествения баща напуснаха Мемфис и заплуваха срещу течението на Нил.

Тутанхатон, който не знаеше, че ще се нарича вече Тутанхамон, слушаше разсеяно учителя си по математика и гледаше през прозореца как някаква чудновата пеперуда с грамадни крила кацва на едно цвете. После той продължи заниманието и отпусна над дъсчицата за писане малката си деветгодишна глава. С този си жест той като че искаше да покаже безсилието си да поеме тежестта на короните на Мемфис, които щяха да му поднесат, противно на всички очаквания, съюзените Хоремхеб и Ейе.