Марк Хименес
Най-важният клиент (3)

2

La cerveza más fina.^[1]

Анди пресуши бутилката си и я размаха във въздуха, за да привлече вниманието на сервитьорката в дъното на верандата. Тази неделна вечер Ронда обслужваше масите, гледащи към Конгрес авеню. Беше на двайсет и пет — сладка, но лесбийка; черната й коса беше изпъстрена с лилави и зелени кичури, цветни татуировки покриваха всеки квадратен сантиметър от кожата й; беше с дънкова минипола и червено бюстие. От мястото на Анди татуировките се сливаха и Ронда приличаше на ходеща картина на Джаксън Полък. Тя вдигна четири пръста и сбърчи пробитите си вежди, сякаш питаше: „Още четири бири?“. Анди кимна и посочи назад към Трес, който щеше да черпи, макар че още не го знаеше.

Анди Прескот не можеше да си позволи да почерпи масата.

Беше на двайсет и девет години и финансовото му състояние трябваше да е главна грижа в живота му. На тази възраст би трябвало да внася осигуровки, да спестява за поредната вноска по жилищна ипотека и да крои планове за сигурно бъдеще. Защо не го правеше? Защо не изпитваше изгаряща амбиция да печели много пари, както казваше Натали? Беше ли просто някакъв вироглав отказ да порасне? Дали това отношение към живота не беше наследствено като кестенявата му коса и кафявите очи? Или беше някакъв недостатък в характера му? Защо не полагаше повече грижи за такива зрели дела, вместо да…

— Господи, Трес, само я виж!

Покрай масата им мина страхотно момиче и влезе в ресторанта, но не и преди да хвърли лукав поглед на Трес.

— Той вече е зает! Аз не съм! — подвикна след нея Анди.

Натали беше пуснала Трес за вечерта; беше си вкъщи, проучвайки бизнеса с „утроби под наем“ в Индия, така че двамата с Анди се наливаха с мексиканска бира заедно с Дейв и Къртис, приятели от студентските им години в Тексаския университет, които оживено разговаряха от другата страна на масата.

— Още щом се прибра, се залепи за компютъра и не мръдна допреди да изляза — каза Трес. — Онази статия от списанието, което чете вчера на езерото, направо разигра хормоните й.

— Вие наистина ли мислите да го направите? Да си дадете бебето на аутсорсинг в Индия?

— Не и докато Натали не сравни разходите при двата варианта. При варианта с американска майка „под наем“ трябва да се бръкнеш за сто бона. В Индия минаваш тънко само с пет.

— Ти даде повече от пет за бегача си.

— Да, само че за Индия тази сума е цяло състояние. Натали твърди, че една трета от населението живее с долар на ден. Една американска майка „под наем“ печели петдесет бона, докато индийската се задоволява с две хиляди и петстотин — но това се равнява на седем годишни заплати.

Анди щедро поля с доматен сос парче тортила и го налапа цялото, но моментално съжали: сосът беше прекалено пикантен. Надигна бутилката си и се опита да изцеди няколко студени капки върху протегнатия си горящ език. Беше абсолютно празна, при което той изохка и посочи към симпатичното момиче зад Дейв и Къртис; когато и двамата извиха глави да видят за какво става дума, Анди сграбчи бутилката на Къртис, отпи жадно от нея и я върна на мястото й, без Къртис да разбере. После обърса уста в ръкава си.

— Девет месеца за две хиляди и петстотин долара? Това колко прави, по триста на месец?

— Двеста седемдесет и седем — каза Трес.

— Дава си утробата под наем за девет долара на ден?

— Да, и клиниките там осигуряват по-добър лекарски надзор. Предоставят пълен пансион за деветте месеца, следят развитието на плода, дават подходяща храна на бременните — там ги хранят по-добре, отколкото през целия им живот.

— Жените заедно ли живеят?

Трес кимна.

— За да предотвратяват сексуални контакти. В една къща държат по двайсет бременни.

— Фабрики за бебета.

— И няма да се тревожиш, че ще реши да направи аборт, както става тук. Ние си плащаме за него, то си е наше и тя е подписала договор. Трябва само да го износи и роди. — Трес отпи от бирата си. — Единственият недостатък е, че индийките умират десет пъти повече при раждане от американките.

— Значи има голяма вероятност тази жена да умре при раждането на бебето ви?

— Да… но Натали е готова да поеме риска. А и в такъв случай ще ни върнат цялата сума.

— Сигурен съм, че това ще накара сурогатната майка да се чувства по-добре.

— Натали се стреми да съхрани фигурата си.

— Фигурата й наистина си струва съхранението, Трес, дума да няма, но цялата тая история ми изглежда като „мръсна американска работа“ — експлоатация на бедните хорица от Третия свят, нещо такова.

— Звучиш като майка си. Анди, това не се различава по нищо от начина, по който американските компании произвеждат стоките си в чужбина заради по-евтината работна ръка.

— Именно.

Анди погледна към Ронда, която им носеше бирата, после отново се обърна към Трес.

— Значи се каните да измайсторите едно малко Артърче Куатро в Индия, след като правиш секс с епруветка?

Трес повдигна рамене.

— Ще си помогна с някой „Плейбой“.

— Колко романтично.

Дейв прекъсна разговора си с Къртис и се обърна към другите двама.

— За мен си е романтично открай време. — После пак се обърна към Къртис. — Значи са разбрали, че не можеш да си позволиш напитките им.

Къртис енергично се зачеса по главата, после огледа ноктите си, сякаш очакваше да открие нещо под тях.

— Е?

— Само щеше да им заемаш скъпо място.

Къртис намести очилата си.

— Портиерите в „Куа“ ми се изсмяха, а аз ще стана доктор на науките само след девет месеца.

— Научните титли няма да ти осигурят пропуск в оная сграда, Къртис.

— „Куа“? Това да не беше ресторантът с аквариума в пода? — запита Анди.

— Резервоар с акули — поправи го Къртис.

— Такива места са със специални изисквания за облеклото — обясни Трес. — Какво беше навлякъл?

Къртис посочи дрехите си.

— Същото, с което преподавам.

Той носеше очила с черни рамки, бяла тениска с надпис „Got root?“ отпред, провиснали шорти и оранжеви мокасини. Беше мършав двайсет и осем годишен младеж, който пишеше докторска дисертация по математика и преподаваше в Тексаския университет. Къртис Бакстър, един от стотиците докторанти, работещи в Тексаския университет в Остин, който учеше студентите на математика, за да имат професорите време за политически статии.

— Къртис, дори охраната в блока ми няма да те пусне с тия дрехи. Тук е единственото място, където можеш да седнеш облечен така — каза Трес.

Заведението се казваше „Хуеро“ и се помещаваше в бившия голям магазин за храни и семена. „Хуеро“ все още си изглеждаше като магазин, но сега представляваше една от остинските институции. Всеки идваше тук за мексиканска храна и бира, коктейли „Маргарита“ и мексиканска жива музика: студенти и преподаватели от Тексаския университет, политици и адвокати, богаташи и бедняци. Позволяваше се най-лежерно облекло и клиентите се възползваха от това.

Анди носеше къси панталони, тениска с лика на Уили Нелсън и надпис „С Тексас шега не бива“ и джапанки. Дейв носеше червено-черна каубойска риза, къси панталони и сандали, макар че от известно време се стараеше да промени външния си вид предвид очакваната бизнес кариера; сега беше обул бели чорапи. Често приглаждаше назад черната си коса като младия Елвис.

— Пропуснал си един участък — каза Анди.

— Къде?

Дейв огледа косата си в една лъжица. Анди поклати глава: каква компания! Трес Торндайк изглеждаше изискан и практичен с модерните си дрехи и прическа, направена от професионалист; беше от Кънектикът. След като не го бяха приели в университет от Бръшляновата лига, Трес се бе записал в ТУ — Тексаския университет — заради празненствата на студентските братства. ТУ беше известен с тях в цяла Америка, а Трес успя да стане президент на най-труднодостъпното братство в кампуса. Дейв Гарнър бе членувал в едно доста по-скромно студентско братство. На Къртис Бакстър беше отказан всякакъв достъп до което и да е братство в ТУ. Анди Прескот така и не бе пожелал да членува в никакви клубове и общества.

Такива бяха житейските им истории.

Ронда се върна с четири студени бири. Трес й каза да ги включи в неговата сметка; добре си беше той с попечителския фонд. Анди се отпусна на стола си и отпи голяма глътка от студената бутилка. Беше поредната хубава вечер в „Хуеро“. Слънцето залязваше зад тях, жегата беше намаляла, седяха си на любимата маса пред заведението, отлично място да се наслаждават на музиката на Текс Томас и оркестъра му, които свиреха в съседния ресторант-градина, и да оглеждат всяко женско същество, което влизаше или излизаше. Господи, остинските момичета. С двайсет и петте хиляди студентки на Тексаския университет и хилядите млади жени, които се заселваха в Остин заради нощния живот, навсякъде имаше красавици, накъдето и да се обърнеш.

С изключение, разбира се, на тяхната маса.

Не че бяха грозновати. Трес например беше хубавец и излъчваше самоувереността, присъща на богатите наследници, за които момичетата сякаш имаха шесто чувство. Ето защо той често привличаше погледите на преминаващите млади жени. Къртис, Дейв и Анди не привличаха ничии погледи. Бяха съвсем обикновени момчета, а не някои, с чието познанство да парадираш. Разбира се, Къртис беше математически гений, но това не означаваше абсолютно нищо извън стените на Математическия факултет. И което беше най-лошото, и тримата бяха без пукната пара.

Телефонът на Трес изписука.

— Пак ми праща есемес.

— Кой, Натали?

Той кимна и прочете съобщението.

— Казва, че е открила индийска клиника, която ще го направи за четири бона.

— Сигурен ли си, че искаш да наемеш за бебето си кандидатката, която ще предложи най-ниската цена?

— По дяволите, Анди, аз самият не знам дали изобщо искам да имам бебе… или да се женя.

Трес допи бирата си, приведе се към Анди и попита с приглушен глас:

— Да знаеш някой частен детектив?

— Частен детектив? Не. Но познавам човек, който може да ти помогне.

— Можеш ли да ми дадеш номера му?

— Разбира се. За какво става въпрос?

— Мисля, че Натали ми изневерява.

— Какво? Защо?

— Чука се с някого.

— Не. За какво й е да ти изневерява? Та тя иска твоето бебе.

— Иска индийка да роди моето бебе. И може би гледа да забърше някой преди брака и детето.

— Няма да те напусне.

— Няма да напусне попечителския фонд. А дали иска да е с мен… не съм сигурен. — Той отпи от бирата си. — Виждаш ли, ти и другите се оплаквате, че сте зле с парите, но да си богат също не е много весело. Когато си намериш гадже, поне ще си сигурен, че не те преследва заради парите ти.

— Ще е чудесно някоя да ме преследва, все едно за какво.

Анди се ухили, но Трес остана сериозен. Работата не беше смешна.

— Какво те притеснява?

— Че тя се промени.

— В какъв смисъл?

— Спря да носи бельо.

Дейв наостри уши.

— Вярно ли?

— Вижте, момчета, казвам ви го под секрет, ясно ли е? — рече Трес.

— Абсолютно. Гроб сме — обеща Дейв. — А сега ни разправи за бельото.

— Ами тя винаги носи прашки.

— Какъв вид?

— Откъде да знам, просто прашки — повдигна рамене Трес.

— Дантелени ли? — попита Дейв.

— Къртис, запуши му устата с бирата си — каза Анди.

— Както и да е, изведнъж спря да носи каквото и да е бельо.

— О, страхотно! — простена Дейв.

— Не и ако е започнала да го прави заради друг.

— Е, в такъв случай не звучи страхотно.

— Попита ли я защо го прави? — обади се Анди.

— Каза, че това сега било модерно.

— Но ти не й вярваш, така ли?

Трес не забеляза момичето, което се опитваше да привлече вниманието му.

— Мисля, че се чука с неделния спортен коментатор Брус, той е бивш диджей на Тексаския университет, живее в къща край езерото.

— И искаш частният детектив да я проследи ли?

Лицето на Трес придоби мрачно изражение.

— Трябва да знам. А и това ще е нищо в сравнение с онова, което ще направи баща ми, преди да се оженим.

— Проследи мобилния й телефон — предложи Къртис. — Нали има джипиес?

— Знам само, че телефонът й е скъп.

— Значи има. Мобилните телефони са просто средства за проследяване, с които можеш да разговаряш. Правителството позволява проследяване при извънредни обаждания на 911 и сега федералните агенти използват това за откриване на терористи и наркодилъри.

— Човече, направо ме побиват тръпки. Значи може да ни следят чрез мобилните ни телефони.

— И то не само ФБР. Правят го и разни местни служби.

— Какви служби?

— Които извършват различни услуги. Имат договори с мобилните оператори за проследяване срещу определена такса. Най-вече се използват от работодателите, за да следят служителите си, например шофьорите на камиони.

— Натали чете за тези услуги — каза Трес. — Слагаш телефон с активиран джипиес в раничката на детето си и ако то напусне училище, веднага разбираш. В случай че е отвлечено.

— Заедно с раничката.

— Значи аз мога да проследя Натали по същия начин? За да разбера дали ходи на езерото, за да се среща с Брус?

— Разбира се — каза Къртис. — Дай ми номера й и ми кажи кога искаш да бъде проследена. Имам приятел в тези служби. Техничарите са царе.

— Няма ли да поискаш разрешение за това от Натали? — пошегува се Анди.

Трес се навъси.

— Е, и какво, ако не поискам? Незаконно ли е? Може би ще е нарушение на правото й на уединение?

— Не ми задавай такъв въпрос — каза Къртис. — Ти си адвокатът, аз съм само един математик.

Трес се отпусна на стола си, като очевидно размишляваше върху последиците от незаконното деяние, към което го подтикваше желанието да разбере дали Натали му изневерява.

— Ооо!

Всички рязко извърнаха глави към улицата. Някаква кола без малко да блъсне един пешеходец. Тъй както седяха на тротоара под навеса, все едно бяха заели предните места при спортно състезание, виждаха как непредпазливите пешеходци се опитват да прекосят петте ленти на Конгрес авеню и да се доберат живи до отсрещния тротоар. Зрителите охкаха и ахкаха при всяко разминаване на косъм на пешеходец и автомобил.

— За малко да го размаже — отбеляза Дейв.

— Хора, чуйте обявата на това момиче!

Къртис се беше върнал на купчината лични обяви в електронната рубрика „Любовна алея“. Той винаги разпечатваше най-обещаващите от тях и им ги четеше при неделната им сбирка в „Хуеро“.

— Тя твърди: „Аз съм всичко онова, което майка ви иска за вас. Сладка съм, обичам да се гушкам и умирам да готвя. Мразя пазаруването. Любимият ми сезон е футболният. Барбекюто е любимата ми храна, а бирата — любимата напитка. Обичам да нося черно дантелено бельо. Обожавам нощните разходки, особено из гробището“.

— Леле! — възкликна Дейв. — Гробището? По дяволите, отначало звучеше невероятно добре!

— Твърди, че търси дълготрайна връзка.

— Дълготрайна? С кого, с Дракула ли? Давай следващата.

Къртис прелисти на следващата обява. Трес се приведе към Анди.

— Наруша ли закона, казвам сбогом на адвокатското си разрешително. По-добре ми намери номера на частния детектив.

— Утре ще ти го намеря — кимна Анди.

— Тази си търси „неангажираща връзка“.

— С една дума секс — каза Анди.

— Ето какво пише: „Възраст… двайсет и две години. Стройна. Занятие… фризьорка“. Иска деца… Иска децата да стоят далеч от нея. Алкохол? „Точно в момента съм пияна.“ Наркотици? „Може по един джойнт.“ Прекарва свободното си време в спорт и секс.

Дейв заклати глава; беше възмутен от лъжите.

— Всяко момиче от тези обяви твърди, че прекарва свободното си време в спорт и секс. След като правят толкова много секс, защо пускат обяви в тази рубрика? Отговорете ми!

— Аз не мога — каза Анди.

— Не можеш, естествено. Те лъжат. Не са докосвали момче от нощта на абитуриентския си бал.

— И ти не си докосвал момиче.

— А твоята последна свалка кога беше, Ромео?

— С жена ли?

— Добре де, с хомо сапиенс.

— В четвърти клас. С Мери Маргарет Макдърмот от нашето училище. Първата ми целувка.

Беше се случило по време на междучасие зад пързалката. Пусна я пред себе си по стъпалата с надеждата да надзърне под униформената й поличка само за да открие, че е с гащички с крачоли. Беше се обърнала внезапно и го беше целунала по устните. Още помнеше тази целувка. Анди усети, че Дейв го гледа втренчено.

— Как се издокара така? — попита го Дейв.

В интервала между езерото и кръчмата „Хуеро“ Анди бе промил раните и охлузванията си и бе взел два ибупрофена, но цялото му тяло продължаваше да го боли. Разбира се, четирите бири действаха превъзходно като аналгетик.

— Направи плонж, за да не се блъсне в едни старици — каза Трес. — Полетя в дефилето над Водопада със скулптурите.

— Ооох! Ходи ли на доктор?

Анди потупа бутилката си.

— Карам на самолечение. И имам нужда от нова доза лекарство.

Отново направи знак на Ронда да донесе още бира. Не се притесняваше, че може да му се наложи да кара пиян, защото: а) нямаше кола, и б) живееше само на няколко преки от кръчмата. Иначе често се бе прибирал пиян с велосипеда си, което не беше престъпление, поне не и в Остин засега.

— Ти отново си катерил Хълма на живота — каза Дейв.

Анди вдигна рамене.

— По-скоро Хълма на смъртта.

— Анди, ти изобщо имаш ли страх от нещо?

— Да. От жените.

— Поне си откровен, човече — обади се Къртис.

Двамата чукнаха юмруци над масата.

— Някой ден ще се пребиеш с този велосипед — каза Дейв.

— С този вече няма как. А има и по-лоши начини да си отидеш.

Всички замълчаха и впериха погледи в масата. Трес сложи ръка на рамото на Анди.

— Как е той?

— Още чака да му се обадят.

След пауза на неловко мълчание Трес каза:

— Къртис, прочети още някоя обява.

— Окей! — Той обърна страницата. — Това момиче търси мъж, който да е нежен и внимателен, интелигентен и с чувство за хумор и приятно излъчване, и… о, не, да има мозъка на Айнщайн и тялото на Матю Макконахи.

— Точно това искат всички, съвършения мъж — каза Дейв.

Той измъкна гребенчето си и отново се среса. Усмихна се на едно преминаващо момиче; то обаче се усмихна на Трес. Дейв примирено сви рамене и потупа Къртис по гърба.

— Е, тук поне си имаме едната половина от съвършения мъж — мозъка на Айнщайн.

— А другата половина е у Анди — допълни Трес.

— Моля ви. Макконахи има страхотни мускули. Аз съм… хърбав.

— Натали казва, че имаш страхотно тяло. По дяволите, щях да се тормозя непрекъснато дали не ми изневерява с теб, ако имаше поне малко мангизи.

— Благодаря ти.

— Макконахи сигурно си мисли, че числото „пи“ е свързано с пиене — каза Къртис.

— Не е ли? — запита Дейв.

— Обзалагам се, че не може да реши и едно квадратно уравнение, дори и животът му да зависи от това.

— Какво, какво?

Къртис се извърна, за да покаже гърба на тениската си, на който беше изписано дълго математическо уравнение.

— Ето. Елементарна алгебра.

Трес се засмя.

— Къртис, такива като Макконахи си имат хора да им решават задачите вместо тях.

— Видях го тук преди известно време — каза Дейв. — Момичетата щяха да се пребият, за да се докоснат до него. Дори и Ронда.

— Тя е лесбийка — каза Анди.

Дейв вдигна ръце.

— Магнетизмът на знаменитостите.

— Никога няма да ни излезе късметът, ако всички искат само Макконахи — заключи Къртис.

— Знам един начин — каза Дейв. — Отговаряй на обявите на жени над четирийсет. Има безброй по-възрастни дами, които се възстановяват след разводите си и са самотни и отчаяни.

— Но дали са достатъчно отчаяни, за да се хванат с нас? — запита Къртис.

— Ти си отчаян. Е, колко са високи изискванията ти?

— Отличен въпрос.

— Ами все пак четирийсетгодишна жена звучи малко страшничко, все едно да ходиш с майка си — каза Анди.

— Майка ми ходи с трийсет и пет годишен младеж, когото е открила тъкмо в обявите за запознанства — каза Дейв. — Твърди, че можел да бъде по-големият ми брат, какъвто така и нямам.

— Шегуваш ли се?

Дейв поклати глава.

— Баща ми пък се сваля с двайсет и шест годишна. Казва, че можела да бъде по-малката ми сестра, каквато така и нямам. Но какво ако ми се прииска да правя секс с новата ми сестра? А ако той се ожени за нея, тогава ще ми се иска да се чукам с мащехата си.

— Звучи отвратително.

— Защото не си я виждал.

Ронда им сервира четири бири и взе нова поръчка. Овнешко тако, чипс и сос „Кесо“, както и още бира.

— Промених обявата си — каза Дейв.

— Никоя ли не ти се обади?

— Никоя. Така че сега съм висок метър и деветдесет, демократ и вегетарианец.

— Но ти си метър и седемдесет и пет, републиканец си и плюскаш месо като прегладнял тиранозавър.

— Ето, обявата на това момиче гласи: „Абсолютно никакви християни или републиканци“ — каза Къртис.

— Виждате ли? — възкликна Дейв. — В Остин е по-лесно да се намери девственица, отколкото републиканка.

— Но ти лъжеш в обявата си.

— Всеки лъже в тия обяви, Анди. Това е като автобиография при кандидатстване за работа, начин да си пъхнеш крака в пролуката между вратата и касата. Не е задължително да си искрен.

Дейв беше в бизнеса с недвижими имоти.

— Тук една друга заявява: „Аз съм умна, блестяща, забавна и всичко останало, което си повтарям като част от ежедневното си самовнушение“.

— Тази явно ходи на психотерапия — рече Дейв. — Следващата.

— „Аз съм романтична и понякога емоционална. Плаче ми се от тъжни реклами — онези реклами за приюти за животни са тооолкова тъжни.“ Поставила е един навъсен емотикон.

— Горкичката. Давай следващата.

— Тази твърди, че четиримата, които би поканила на вечеря, са Исус, Ганди, Далай Лама и Парис Хилтън.

— От тъпа по-тъпа. Следващата.

— Добре, чуйте тази. Тя е на двайсет и шест, възпитателна в детска градина и живее в СаКо. Висока е един и шейсет пет, петдесет килограма, с атлетична фигура, не взема наркотици, здрава и уравновесена е и се издържа сама. Чете „Кроникъл“, пазарува в магазини за здравословни храни, спортува и обича да ходи в кафенето „Джо“. Твърди, че представата й за съвършена среща с мъж е да си поръчат фахита със скариди в „Хуеро“ и мексикански сладолед в „Еймис“. Пие, когато е в ресторант, но не пуши. Любимото й занимание — внимавай, Анди — е да кара велосипед в Зеления пояс, след което да плува в Бартън Спрингс.

Анди подскочи на стола си.

— О, тя е идеална!

— Само че има една особеност.

— Каква?

— Търси „мъж или жена“.

— Бисексуална?

— Очевидно.

— А ето сега едно момиче, което би се харесало на майка ти — каза Дейв. — Или на сестра ти.

— Иска ми се да имах сестра — вметна Къртис.

— Може би аз мога да те запозная с новата ми сестра.

Анди Прескот се облегна назад и допи бирата си. Беше на двайсет и девет години и последното момиче, което бе завел у дома, за да го покаже на майка си, беше Мери Маргарет Макдърмот. От двайсет години не му вървеше с жените. Той се замисли над този тъжен рекорд, после въздъхна и размаха празната си бутилка във въздуха към Ронда.

— Още една, синьорита.

Беше чел някъде, че бирата е не само естествено обезболяващо средство, но и лек против депресия.