Марк Хименес
Най-важният клиент (23)

22

На следващата сутрин Анди се събуди рано без будилник. Беше петък и той искаше да отиде в Уимбърли. Трябваше да разговаря с Франки. Изкъпа се и облече дънки и тениска. Умираше от глад, а в апартамента нямаше нито храна, нито кафе. Но беше изключено да се появи в „Джо“. Трябваше обаче да сложи нещо в уста.

Реши да си вземе тако и кафе от „Хоул Фудс“ и после да тръгне. Грабна мобилния телефон, велосипеда и катинара му и излезе навън. Нахлупи каската и яхна стъмпджъмпъра. Огледа се; не видя никакви мотоциклети или черни мерцедеси.

Анди пое на запад по Пета улица; „Хоул Фудс“ се намираше само на две пресечки от апартамента му. Зави на север по Бауи стрийт и за по-сигурно влезе в подземния гараж на заведението. Заключи велосипеда до ескалаторите. Влезе през автоматичните врати и стъпи на ескалатора за горния етаж.

Ескалаторът от лявата му страна, който водеше надолу, беше задръстен от пазаруващи, които се връщаха в подземния гараж с препълнени колички.

На нивото на магазина двете крила на ескалатора бяха защитени от високи до кръста стъклени панели, които предпазваха от случайно падане. Веднага щом се озова в магазина, Анди се приведе леко и се втренчи над стъклените прегради, озъртайки се за хора, които не изглеждат на мястото си. От дясната му страна беше закусвалнята; от лявата бяха проходите към касите. Пред ескалатора се намираха зеленчуковият пазар и цветарският магазин; в дъното имаше опашка пред машината за печене на ядки. Той видя татуировки и пиърсинг, небръснати крака и бръснати глави, хипита и юпита, както и безупречни женски тела в спандекс.

Обичайната клиентела в „Хоул Фудс“.

Слезе от ескалатора и заобиколи изходите на касите. Искаше да се втурне към рафтовете с храни без глутен и оттам в Бирената алея и да се укрива цял ден между откритите хладилни шкафове, изпивайки каса „Корона“; вместо това тръгна ниско приведен към щандовете с готови храни. Мина покрай секцията с дрехи от естествени материи и магазина за екологично чисти козметични продукти и тъкмо подминаваше плодовия бар, когато Шарлийн, една от продавачките, викна със звънлив глас:

— Здрасти, Анди!

Той се сгърчи.

За бога, Шарлийн, защо не обявиш, че съм тук, по уредбата на магазина?

Той спря пред щанда за тако. Брад попита:

— Както обикновено ли?

Анди кимна и огледа тълпата наоколо. Не забеляза нищо необичайно.

— Здрасти, Анди.

Появата й го изненада.

— Ооо, здрасти, Сузи.

— Не ми се обаждаш.

Той продължи да оглежда тълпата.

— Зает съм.

— С Боби ли?

— Имам много работа.

— Как ти се струва новият ми екип за фитнес?

— Какво?

Анди насочи вниманието си към Сузи и новия й екип. Тя се завъртя пред него да я огледа. Господи. Наистина беше страхотен екип: една тънка ивица от бяла материя, която разкриваше почти всичко за анатомията й, и бели шорти от спандекс, които покриваха само няколко квадратни сантиметра от тялото й дълбоко под пъпа. Тялото на Анди реагира мигновено. Спандекс.

— О, екипът ти е върховен, Сузи.

Когато погледът му се спря на лицето й, периферното му зрение регистрира две черни фигури, застанали до плъзгащите се стъклени врати на входа на закусвалнята; два двойника на Даръл току-що бяха влезли от вътрешния двор. Носеха черни панталони и черни пуловери, изопнати по мускулестите им тела; изглеждаха така, сякаш бяха завзели пазара на стероиди. Анди понечи да хукне, но: а) Сузи беше застанала между него и мъжете в черно, така че те почти не го виждаха, и б) умираше от глад. Не можеше да се откаже от храната.

— Здрасти, Анди.

Боби се плъзна покрай Анди и Сузи и го дари с прелъстителна усмивка. Анди се обърна и загледа нейния спандекс. Ооо!

— Анди!

Обратно пак към Сузи.

— Гледаш Боби вместо мен?

Сузи беше страхотна, но Анди никога не устояваше на изкушението да хвърли поглед към другите момичета наоколо — защо не? Сузи се нацупи, врътна се и изфуча нанякъде. Анди се обърна с гръб към плъзгащите се врати, после се шмугна зад една висока витрина с минерална вода. Надникна към горилите в черно.

Господи, разговаряха със Сузи.

Беше случила да попадне на двамата най-стройни мъже в „Хоул Фудс“. И те наистина бяха изваяни. Но не така както другите стройни фигури в Остин. Бяха изваяни така, какво вае армията. Мускулите им не бяха внимателно изграждани от високо платен личен треньор с единствената цел да привличат противоположния пол в „Хоул Фудс“, макар че те със сигурност привличаха Сузи. Мускулите им бяха оформени за воюване. Той прочете въпроса по мърдането на устните им: „Да си виждала Анди Прескот?“.

Сузи се обърна и посочи към бара за тако.

Много ти благодаря, Сузи.

— Анди, такото ти е готово.

Брад му подаваше два горещи възхитителни сандвича с тако, завити в алуминиево фолио. Анди измъкна от джоба си банкнота от десет долара, застана с гръб към мъжете и му я подаде през щанда.

— Задръж рестото.

Анди пое сандвичите от Брад, натъпка ги в джобовете си и бавно се обърна. Мъжете бяха само на три метра от него и скъсяваха разстоянието. В ушите им имаше слушалки и говореха в микрофоните под яките на ризите си. Анди свърна в обратната посока.

Те го последваха.

„Хоул Фудс“ наемаха за охрана свободни от дежурство полицаи. Този стоеше право пред Анди в маслиненозелената си униформа, каубойски ботуши и кремава каубойска шапка; имаше голям пистолет в кобура и още по-голямо шкембе над него. Щеше да е напълно безпомощен, ако трябва да преследва някого на бегом. Анди спря до него и посочи към мъжете в черно.

— Онези двамата досаждат на момичетата.

Полицаят пристъпи към тях, а през това време Анди рязко се затича към касите и ескалатора. Беше съвсем близо до целта си, когато още две едри фигури в черно се появиха откъм зеленчуковия пазар; препречиха пътя му към ескалатора за надолу.

По дяволите.

Той погледна назад и видя, че първите двама мъже са се изплъзнали на полицая и тичат към него. Анди хукна по коридора на „Системна грижа за тялото“, завъртя се около една витрина на „Пълно изчистване на тялото“ (кой ли пък щеше да го направи доброволно?) и се притисна към един рафт. Когато горилите изскочиха иззад ъгъла, той протегна крак; те се спънаха и се блъснаха в една стойка с памперси.

Той побягна към изхода. Трябваше да разкара двамата мъже от ескалаторите, така че затича точно срещу тях, докато те не го забелязаха и хукнаха срещу него. Тогава Анди сви рязко вляво при машината за печене на ядки и се затича по отрупания с пакети проход, от двете страни на който бяха наредени големи автомати за продажба на орехи, фасул и семена. Без да забавя ход, Анди протегна ръка и удари няколко автомата, обсипвайки бетонния под зад себе си с всевъзможни ядки. Първият мъж навлезе в прохода, подхлъзна се и полетя като хлапак на ролкови кънки, след което се сгромоляса на пода; вторият мъж използва тялото на падналия си другар като трамплин и прескочи разпръснатата органична храна.

Започна да скъсява дистанцията.

Анди свърна надясно в секцията за плодове и зеленчуци, сграбчи една жълта тиква и един лилав патладжан и ги запрати срещу мъжа; зеленчуците обаче не успяха да го забавят.

Анди се затича към задната част на магазина. Зави наляво през секцията за млечни продукти и покрай щандовете за месо и птици, като едва не се блъсна в един възрастен купувач на щанда за хляб. Направи остър ляв завой пред шоколадовия фонтан и хукна покрай маслинения бар. Успееше ли да се добере до изхода към открития пазар, можеше да претича през паркинга до входа на гаража.

Друга горила обаче беше блокирала изхода.

По дяволите.

Горилата сега тичаше към него. Анди се завъртя и хукна по централния проход. Сграбчи една празна количка и я блъсна срещу мъжа, запрати и няколко метални кутии с печени ядки към главата му, но онзи ги улови във въздуха, сякаш бяха гъби за чистене. После Анди събори няколко стойки с консерви, което забави горилата достатъчно, за да му осигури време да пресече тесния проход, в който се предлагаха играчки за кучета, винарската секция и Бирената алея.

Покрай стъклените стени се издигаха наредени една върху друга каси с бира. Той се сгуши зад касите с „Корона Екстра“. По дяволите, шест бири се продаваха само за 7,99 долара. Той не пропускаше такива разпродажби, но нямаше начин сега да се възползва от намалението. Така че грабна една студена бутилка, затъкна капачката на ръба на рафта и я удари с длан. Капачката отхвърча. Той погълна половината бира на един дъх.

Избърса уста с ръкава си и надзърна предпазливо: двама от мъжете вече се разправяха с полицая пред „Барбекюто на Бауи“. Сега беше моментът. Съседният проход с чипс и салца водеше право до ескалаторите. Тръгна ниско приведен покрай касите с бира, когато — проклятие! — една от горилите го забеляза.

Анди се втурна към касите; ескалаторите се намираха точно зад тях. Проходите обаче бяха задръстени от купувачи и колички. Така че той стъпи върху един стек с бутилирана минерална вода и се метна върху движещата се лента.

— Извинявам се! Само да мина!

Прескочи касовия апарат и купчина торби от рециклирана амбалажна хартия и отново се приземи; още две широки крачки, и сграбчи металния парапет, прехвърли се през стъклената преграда и се озова върху ескалатора за надолу. Промуши се покрай клиентите и количките им и изскочи навън.

Най-после се беше добрал до гаража.

Велосипедът му се намираше точно до вратата, но пръстите му трепереха и не успя веднага да набере комбинацията на катинарчето. Обърна се да види дали не го преследват. Най-накрая отключи катинарчето и възседна стъмпджъмпъра точно в мига, в който вратата за ескалаторите изплю горилите. Той настъпи педалите и препусна из гаража, а те се затичаха между колите, за да му отрежат пътя. Той обаче ги надхитри, добра се до изхода към Бауи стрийт и зави на юг. После свърна на изток по Пета улица и след две пресечки се озова пред апартамента.

Справи се.

Остана така за момент да си поеме дъх. После се усмихна. За закуска имаше два сандвича с тако. При това още топли. Отиде до хладилника, извади една бира и дръпна капачката. Седна и си изяде закуската. Протеини и бира — закуска за шампиони. Тъкмо беше приключил и с втория сандвич, когато чу шум отвън. Отиде до прозореца и надникна предпазливо.

Горилите бяха дошли — двата черни мерцедеса бяха пред сградата. Но как бяха успели да го открият? Загледа ги напрегнато през щорите. Сочеха към други прозорци; в сградата имаше двайсет апартамента с отделни входове към улицата. Което означаваше, че знаят в коя сграда живее, но не и на коя врата да почукат. Бяха го проследили до блока, но не и до апартамента. Как?

На вратата се почука.

Анди допи бирата си, грабна слънчевите си очила и хукна по стълбите към гаража. Къса алея извеждаше към улицата отпред, където бяха паркирани мерцедесите.

Той включи осветлението.

Гаражът беше ослепително бял и безупречно подреден; не се виждаше метла, лопата, косачка за трева, инструменти или някакви петна от грес. В средата на гаража обаче се намираше един лъскавочерен американски мотоциклет „Айрън Хорс“, тъй нареченият „сламър“. Тежеше триста и трийсет килограма, със сто и десет конски сили чист адреналин. Най-великият, най-страхотният мотоциклет на планетата.

Анди го възседна и погали резервоара, сякаш беше изваяното бедро на Сузи. Предната гума беше широка сто и двайсет милиметра, докато задната беше триста. Джантите бяха хромирани, предната вилка също. Двигателят „Сайдуиндър“ беше двулитров, скоростната кутия — шестстепенна. На табелката с цената пишеше: $42 500.

Анди беше поръчал мотоциклета преди един месец, веднага след като Ръсел Рийвс го беше наел да открие старите му приятелки при хонорар от петстотин долара на час. Беше го получил едва предишния ден, след като хората на Ръсел го бяха преследвали от университета до велоалеята. Беше си купил мечтата с парите на Ръсел Рийвс, спечелени с издирването на Франки Дойл.

Сега се нуждаеше от сламъра, за да поправи грешката си.

Той закрепи черната каска на главата си и сложи слънчевите очила. Пое си дълбоко дъх и запали двигателя. Долови характерното ръмжене. Никой друг звук на земята не можеше да се сравнява с него.

Адреналинът му се покачи.

Мотоциклетът сочеше право към вратата на гаража. Той натисна дистанционното, закачено на кормилото. Ролетната врата започна да се вдига. Анди включи на скорост, но не освободи съединителя. Когато вратата се вдигна достатъчно високо, той се приведе, отпусна съединителя и натисна газта. Сламърът се стрелна изпод вратата и полетя по алеята покрай стреснатите горили и мерцедесите, а оттам по Пета улица. Видя в страничните огледала как мъжете се втурват към колите. Чу как гумите им стържат по асфалта.

Сви на юг по „Гуадалупе“ и излезе на Първа улица, после профуча по моста над реката. Когато стигна Саут Конгрес авеню, мерцедесите бяха на двайсетина метра зад него. Даде газ нагоре по хълма покрай училището за глухи, после забави пред „Джо“ и изрева на Гилермо Гарса, който беше подал глава през прозореца на фургона:

— Не се предавай, братко!

Гилермо вдигна юмрук и се провикна:

— Анди, човече! Ти си най-великият!

Анди настъпи газта, мина в средата на платното и се стрелна по разделителната ивица, между колоните от пъплещи коли. Зърна Оскар да мете предната веранда на „Хуеро“ и изкрещя „Здрасти, човече!“, докато минаваше покрай него. В огледалото зърна как Оскар изтърва метлата си и… как черните машини го настигат.

Той натисна педала на газта докрай.

Профуча покрай кантората си над салона на Рамон и се зачуди дали някога изобщо ще обжалва актове за пътни нарушения. Ръсел Рийвс щеше да се погрижи да го лишат от адвокатски права.

Ако преди това не го убиеха.

Успя да пресече Олторф стрийт в мига, в който светофарът превключи на червено.

Анди се добра до шосе 290, което на запад водеше към Уимбърли. Мерцедесите все още не се бяха показали. Свърна зад сградата на бензиностанцията. След минути черните немски машини профучаха и продължиха към Бюда. Така и беше очаквал.

Прекоси Уимбърли и зави към имението на родителите си. Паркира сламъра пред къщата, угаси двигателя и свали каската. Косата му беше подгизнала от пот.

— Какъв беше този дяволски грохот на торнадо?

Бащата на Анди извади патроните от пушката, напъха ги в джоба си и я подпря на перилата. Бавно слезе от верандата и огледа мотоциклета.

— Брей, това нещо е по-голямо от теб.

— Хората на Ръсел ме откриха в Остин и ме преследваха до шосе 290. Измъкнах им се на бензиностанцията на разклона.