Марк Хименес
Най-важният клиент (13)

12

Адвокатите пазят тайните на клиентите си. Това се нарича конфиденциалност между адвокат и клиент. Студентите по право научават за този принцип още през първата година от следването си. Преди да завършат и да трябва да вземат съзнателни професионални решения, той се е запечатал в съзнанието им: всичко, което един адвокат научава за клиента си, трябва да остане тайна. Това е негово професионално задължение.

Анди Прескот беше адвокат на Ръсел Рийвс.

Той прочете първото име от списъка: Сю Тод. Последният й известен адрес беше в Хюстън. Анди извади мобилния си телефон и набра телефонни справки на Хюстън. Поиска номера на Сю Тод, като даде адреса й; операторът каза, че на този адрес няма регистриран телефон на името на Сю Тод. Анди затвори.

Как се издирват хора само по име?

 

 

Детективското бюро на Холис Макклоски се помещаваше във Фрост Банк Тауър на ъгъла на Четвърта улица и Конгрес авеню в центъра на града. Когато същия този следобед Макклоски се появи в чакалнята на офиса си, Анди се почувства така, сякаш трябваше да вдигне ръце на тила си и да се разкрачи, за да бъде обискиран.

Този мъж имаше доста страховит вид. Личеше си, че е бивш агент от ФБР: в средата на петдесетте, с широки рамене, квадратна челюст, излят по тялото му костюм и лъснати обувки. Косата му, посребрена около ушите, беше оформена със сешоар. Дори излъчваше миризма на ченге: афтършейв „Брут“, позна Анди. Макклоски протегна ръка и Анди я стисна.

— Холис Макклоски. С какво мога да ви помогна?

— Казвам се Анди Прескот. Трябва да издиря седемнайсет души.

— Ние не издирваме хора — каза Макклоски. — Ние разкриваме корпоративни злоупотреби.

— Мистър Макклоски, каква е стандартната ви тарифа?

— Двеста долара на час.

— Ще ви плащам по четиристотин.

Макклоски измери с поглед Анди и каза:

— Да поговорим в кабинета ми.

Анди го последва по коридора до един просторен ъглов кабинет с разкошен изглед към щатския Капитолий и кулата на Тексаския университет. По стените висяха дипломи и грамоти от ФБР, както и снимки на Макклоски с политици, които Анди разпозна; видя дори един президент. В стъклени кутии върху рафтовете бяха подредени различни пистолети. Най-отгоре имаше картечница „Томпсън“, като онази на специалния федерален агент Елиът Нес от филма „Недосегаемите“.

— Седнете.

Прозвуча като заповед и Анди се подчини.

— Значи вие сте адвокат?

— Да. Бяхте ми специално препоръчан от един ваш клиент.

— Кой?

— Поверителна информация.

Макклоски скръсти ръце върху широките си гърди.

— Значи вашият клиент иска да открие седемнайсет души?

— Жени. По възможно най-бързия начин.

— Това вероятно ще изисква нерегламентирано работно време.

— Ще ви плащам по петстотин долара на час, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

Анди се чувстваше като политик, който харчи на воля чужди пари.

— И защо искате да откриете тези жени?

— Аз нищо не искам. Клиентът ми иска.

— Кой е вашият клиент?

— Това също е поверителна информация.

— И защо вашият клиент иска да открие тези жени?

— Съжалявам. Поверителна информация.

— Анди, цялата тази мистерия никак не ми харесва.

Анди бръкна в джоба на ризата си и извади чека, с който от попечителската му сметка се изплащаха 25 000 долара на Холис Макклоски. Плъзна го по бюрото. Бившият агент на ФБР погледна чека, после Анди.

— Казвай ми Холис.

— Холис, няма проблем да получиш колкото поискаш. Но трябва максимално да се посветиш на задачата. Нуждая се от подробно досие за всяка жена: лични взаимоотношения, работа, има ли криминално минало, финансово състояние, семейни проблеми… изобщо всичко.

— Анди, за да бъда пределно ясен, ще ти кажа, че строго спазвам закона. Не правя компромиси, ясно ли ти е?

Компромиси?

Анди вдигна рамене.

— Разбира се, както кажеш. Щом изготвите някое досие, искам веднага да го получа. Адресът ми е Саут Конгрес авеню, номер хиляда петстотин и четирийсет, вход Б.

— Значи кантората ти е в СаКо? Ще ги изпращам по куриер.

— Ако ме няма, нека куриерът да ги оставя в салона за татуировки под кантората ми.

 

 

— В четвъртък има йога за нудисти — каза Дейв. — Искате ли да идем?

— Само като си те представя гол в поза „лотос“… — каза Анди. — Няма да си от гледките, които ще искам да ми останат в главата.

— Чуйте какво твърди това момиче — каза Къртис. Той отново четеше обявите за запознанства. — „Правя докторат на тема космология и съзнание, изследвам континуума време-безвремие от гледна точка на физиката и субективния опит. Сега се опитвам да изживея една по-малко абстрактна версия на реалността.“

Дейв изгледа Къртис с празен поглед.

— С една дума, иска или не иска секс?

— Момчета — каза Анди, — няма да намерите истинската любов по тия обяви.

Двамата се втренчиха в него и Дейв поклати глава.

— Колко бързо само забрави онези от нас, които още са сред пясъците на сексуалната пустиня.

Трес се изсмя.

— Сексуалната пустиня? Това ми харесва, Дейв.

— Благодаря ти. Но аз имам план как да се измъкна от нея.

— И какъв е той? — попита Анди.

Дейв извади гребенче и среса косата си назад.

— Ще си направя татуировка. Голяма.

— Защо?

— Момичета обичат татуировките.

— Те причиняват болка.

— Кои, момичетата ли?

— А, да, и те също. А ти не издържаш на болка.

— Първо ще си сложа пълна упойка.

— С алкохол ли? Дейв, наистина ли мислиш, че един татуиран агент на недвижими имоти ще спечели много клиенти?

— Няма значение. И бездруго трябва да си намеря друга работа: пазарът е вял. Имам само един обявен за продажба имот — просрочена ипотека край Зеления пояс на стойност милион и половина.

— Можеш да го продадеш за един милион: шест процента комисиона от един милион са шейсет хиляди.

— Поделени с агента на купувача.

— Значи трийсет бона.

— Половината са за кантората.

— Значи ти остават петнайсет бона. Ще можеш известно време да си пиеш спокойно бирата.

— Да, ама шансовете за продажба на този имот са нулеви. Никой дори не е поискал оглед.

Ронда им донесе бирите. Анди й каза да ги пише на негова сметка. Беше късна вечер и те седяха на любимата си маса на предната веранда в кръчмата „Хуеро“. В „Оук Гардън“ свиреха Ерин Джеймс и нейният блус бенд. Бирата беше студена, музиката хубава, времето през ранния октомври — страхотно.

А също и тя.

Разговорите спряха. Всички извърнаха глави в една и съща посока. Мъжете се вторачиха. Момичета се навъсиха. Една подвижна телевизионна станция беше спряла отпред и от нея бе слязла Натали Ригс, звездата на местния канал. Крачеше по тротоара, зашеметяваща в жълтата си лятна рокля. Залязващото слънце очертаваше тялото й под роклята. Не личеше никакво бельо. Те я зяпнаха като затворници, невидели жена.

Зъбите й бяха ослепително бели, като на кинозвездите. Фигурата й беше изваяна. Диамантът на годежния й пръстен беше огромен. Тя приближи до Трес и го целуна. Прошепна му нещо в ухото, после огледа приятелите му.

— Здравейте, момчета.

Никакви провлачени или жаргонни думи. Родена и израснала в градчето Одеса, Натали Ригс прилежно беше изчистила всякаква следа от тексаски диалект. „Телевизионните мрежи вече не намират тексаското наречие за симпатично — казваше тя. — Не и след Буш.“

Трес я съпроводи обратно до буса. Той махна на шофьора, после бръкна в джоба си и подаде няколко банкноти на Натали. Тя го целуна отново, после скочи в кабината и отпътува. Трес се върна на масата, съпроводен от завистливи погледи.

— Нали видяхте — нямаше бельо.

Изпиха бирите си. Тълпата отново се разприказва и скоро се възцари обичайната атмосфера на предната веранда. Анди се надяваше, че Дейв ще прояви здрав разум да не коментира нищо. Той обаче не се стърпя.

— Трес — каза Дейв, — мислиш ли, че Натали би ти изневерила с мен? Искам да кажа, аз те обичам като брат, но… по дяволите, тя е страхотно парче.

Анди се чудеше дали Трес ще се усмихне, или ще се пресегне през масата и ще цапардоса Дейв. След малко той се усмихна.

— Страхотно, нали?

Трес Торндайк знаеше как да реагира на подмятанията, че гаджето му не носи бельо.

Разнесоха се ужасени възклицания. Всички се извърнаха към улицата: някакъв пешеходец беше избегнал на косъм смъртта.

— Аз… се обадих на онази обява — каза Къртис.

— Коя обява?

Къртис протегна една вестникарска изрезка. Анди я пое и погледна снимката на момичето. Бедното създание.

— Е, Къртис, тя е… тя е… симпатична.

— Прочети интересите й.

— Чакай да видя. Простират се от изследвания на ДНК до квантова физика. Е, сега разбирам защо си отговорил на обявата й.

— Продължавай да четеш.

— Тя обича заведенията „Ейми“ и „Хоул Фудс“… нерелигиозна и либерална… кара колело… тя… Къртис, тя е на четирийсет години.

— Вдигнах възрастовата граница, както казва Дейв.

— Шегувах се — каза Дейв.

— Аз пък се чувствах самотен.

— И как изглежда тя?

— Не знам. Не пожела да се срещнем.

— От колко време е активна обявата й?

— От две години.

— Това е много лошо, братко.

— Момичетата причиняват болка — заяви Къртис.

— Кажи ми нещо, което не знам — рече Дейв.

Анди се почувства едва ли не гузен, че има Сузи и Боби, докато те си нямаха никого. Е, не съвсем гузен, защото знаеше, че е сърфист, яхнал някаква мощна вълна, която всеки момент може да го погълне. Той прочете останалата част от обявата на четирийсетгодишната жена и незабавно разбра проблема.

— Къртис, тя иска мъж с тялото на Кристиан Бейл.

— След като е на четирийсет, се очаква да смъкне летвата.

— Жената иска Кристиан Бейл и ще продължи да го чака дори на петдесет.

Къртис поклати глава и прегърна през рамо Дейв. Анди отпи от бирата си и попита Трес:

— Колко гаджета си имал досега?

— Откога?

— Откакто си почнал да ходиш с момичета.

Трес се замисли за момент.

— Десет. Без да броим свалките за една нощ на студентските купони.

— И през цялото това време си бил богат?

Трес повдигна рамене.

— Аха.

— Колко жени мислиш, че може да е имал Ръсел Рийвс през живота си?

— Преди или след като е станал милиардер?

— Преди.

— Николко. Без парите си той е по-зле и от Къртис.

— А онези твои десет гаджета… някога запитвал ли си се какво правят сега?

— Разбира се. Дано двете, дето ме зарязаха, сега да са нещастни и самотни. Надявам се, че останалите са много добре.

— Питам те сериозно.

— Сериозно? Не, не мисля за тях.

— Някога изобщо чувствал ли си се виновен?

— Защо?

— Че си спал с тях и после си ги зарязал.

— Че защо трябва да се чувствам виновен?

— Не би трябвало, но дали си се чувствал?

— Не.

— Би ли им дал пари?

— За какво?

— За да се почувстваш по-добре, след като си ги изоставил.

— Чувствам си се добре и така.

Анди отпи от бирата си.

— Приличаш на Лоренсо — каза Трес. — Частният детектив, който следеше Брус.

— Кой Брус?

— Водещият на спортното предаване през уикенда.

— Мислех, че ти трябва, за да следи Натали?

— Исках да го направи и той го направи. В продължение на месец. И тогава хвана Брус… да ходи в „Ойлкан Хари“.

— Да не е гей? — запита Анди.

— Очевидно.

„Ойлкан Хари“ беше гей бар в центъра на Остин.

— Но той не играеше ли в университетския отбор?

— Предполагам, че толкова много години в съблекалня с голи мъже са го променили.

— Значи Натали не ти е изневерявала с него?

— Не.

— Тогава с кого ти е изневерявала?

— С никого.

— Може би все пак трябва да й вярваш, Трес, без значение дали носи, или не носи бельо. След като ще се жениш за нея.

— Може би ще започна да й вярвам.

— И какви са последните новини за вашата индийска приемна майка?

— Казва се Приша. Осемнайсетгодишна, неомъжена, не е употребявала наркотици, няма криминално досие, не е боледувала… Тя е девствена.

— Значи доста ще й е трудно да роди бебето ви.

— Вероятно после никога няма да иска да прави секс. Като стана дума за секс, тая вечер ще ходиш ли в „Куа“?

— Защо не?

— Със Сузи ли?

— С Боби.

— Боби е фантастична.

— И още как!

Трес тупна Анди по рамото.

— Откакто стана адвокат на Ръсел Рийвс, животът ти се промени. Преди търсеше любов чрез обявите за запознанства, не можеше и да стъпиш в „Пангея“ или „Куа“, камо ли да идеш там със Сузи или Боби. А виж се сега.

— Пак съм си същият.

Трес допи бирата си.

— Не, Анди, никога повече няма да бъдеш същият. Вкусиш ли веднъж парите, разбереш ли какво могат да направят, как с тях променяш начина, по който хората гледат на теб… как те ценят… никога няма да се върнеш назад. Няма и да поискаш. Ще правиш всичко, което е по силите ти, само и само да не бъдеш предишният човек. Така че никога няма да си същият.