Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Void Moon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vast (2008)
Корекция
hammster (2008)
Корекция
mahavishnu (2008)

Издание:

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ. БЛУДНА ЛУНА

Американска, I издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 16

ИК „БАРД“ ООД — София, 1998

История

  1. — Добавяне

43

Карч размота телефонния кабел от бравите и надникна вътре. Момичето лежеше по корем в края на леглото, опряло глава на ръцете си, като че ли се мъчеше да остане будно.

— Всичко наред ли е, хлапе?

— Къде е татко?

Той си погледна часовника.

— Скоро… съвсем скоро.

Джак затвори вратата, отново омота кабела и на глас се запита:

— Къде ли е проклетата храна?

Отиде при телефона и набра номера на Грималди. Отново му отговориха незабавно.

— Има ли нещо? — попита Карч.

— При мен не.

— Обади ли се за храната?

— Веднага щом разговаряхме.

— Винсънт, твоята четиризвездна кухня не струва нищо. Умирам от глад.

— Претоварени са. Но пак ще им позвъня.

— Добре. И ми съобщи веднага щом някой я забележи.

Той затвори, приближи се до прозореца и удари с юмрук по стъклото. Чудеше се дали ако го разбие предварително, за да направи всичко по-лесно, следователите ще успеят да разберат. Дали действително щяха да съберат парчетата, за да ги проучат? Навярно не. Защо да си правят този труд, след като случаят щеше да прилича на очевидно убийство и самоубийство?

Така че щеше да разбие стъклото и после незабавно да хвърли телата. Първо момичето, след това майката. Класическо убийство и самоубийство.

 

 

В сервизното помещение Каси избута количката за румсървиз под една от плоскостите на окачения таван, свали мръсните съдове и се покатери на нея. Протегна ръка към тавана и избута плоскостта настрани. Хвана се за рамката и изпита здравината й. Тежеше петдесет килограма с дрехите, сакът — още девет-десет. Щеше да я издържи. Първо прехвърли чантата, после се вмъкна в тясното пространство между истинския и окачения таван.

Височината му не надхвърляше метър и двайсет. Вътре имаше всевъзможни електрически кабели, водопроводни тръби и противопожарни системи. Но най-много място заемаха вентилационните и отоплителните шахти, които се разклоняваха към всяка от стаите на етажа. Главните бяха широки около метър и бяха достатъчно големи, за да може човек да пълзи в тях. Разклоненията бяха по-малки, но Каси от собствен опит знаеше, че може да се промъкне като държи ръцете си протегнати напред и се оттласква с крака. За Джоди щеше да е още по-лесно.

Планът й имаше сериозни недостатъци. Първият проблем, който я очакваше, бе свалянето на капака на вентилационната шахта в стаята на дъщеря й. Болтовете бяха завинтени откъм външната страна. Имаше намерение да огъне ребрата на капака с малкия лост в сака, да протегне ръка и да развие с отвертка болтовете. Знаеше, че ще е трудно и че ще отнеме време. Ако изпуснеше отвертката или дори някой от болтовете, щеше да вдигне шум, който щеше да доведе Карч право при нея.

Успехът й се основаваше на предположението, че Карч най-вероятно държи Джоди в спалнята, докато той е в дневната. Но ако грешеше и той не се отделяше от момичето, тя нямаше никакъв шанс.

Въпреки всичко това не се отчайваше. Постави плоскостта на окачения таван на мястото й, отново захапа фенерчето и плъзна лъча по главната вентилационна шахта, докато не откри нужното й разклонение. Запълзя натам, като внимаваше да разпределя тежестта си равномерно.

Каси започна да развива болтовете на скобата, която държеше двете части на шахтата. Като мярка за сигурност и осемте болта бяха запоени. Откакто беше стояла на същото място, бяха изтекли почти седем години, но тя все още си спомняше всичко и знаеше, че спойките са нови. Трябваше да напрегне всички сили, за да разбие първата, и й отне половин минута да свали болта. Не разполагаше с много време. Започна да изпада в паника.

 

 

Работеше по последния болт, когато чу иззвъняването на служебния асансьор. Остави френския ключ и бързо запълзя назад към плоскостта, през която се беше провряла. Отмести я мъничко и надникна. Вратата на асансьора се отвори и отвътре излезе сервитьор, който буташе пред себе си количка.

Когато влезе в помещението, той извади от вътрешния джоб на червеното си униформено сако бележник и провери номера на стаята. Каси се намираше на около метър над него и лесно можеше да го прочете.

„№ 2001

Да се остави в коридора.

В. Грималди“

Това отново потвърждаваше участието на Винсънт Грималди. И й даваше идея за нов план.

 

 

Почукването сепна Карч и го откъсна от мислите му.

— Румсървиз — разнесе се глас от коридора.

Той се завъртя и зачака, но не чу нищо повече. Взе „Беретата“ от бюрото и предпазливо се приближи до вратата. Преди да погледне през шпионката, долепи ухо до касата и се заслуша. Нищо.

Надникна през шпионката и видя количка за румсървиз с бяла покривка и прибори за двама. В средата имаше малка ваза с цветя. Коридорът беше пуст. Той продължи да наблюдава, в случай че сервитьорът чака в асансьорната ниша. Нямаше представа какви нареждания е дал Грималди и дали тъкмо те не са събудили любопитството на келнера.

След трийсет секунди отвори вратата, огледа се, после сведе очи към количката. Нямаше чинии. Джак повдигна краищата на покривката. На долния рафт видя алуминиев съд. Издърпа количката в стаята, заключи след себе си и я вкара в спалнята, като пътьом остави пистолета на масичката в антрето.

— Хайде, яж — каза Карч на момичето, след като доближи количката до леглото.

— Не съм гладна.

— Както искаш. Аз умирам от глад.

Той надигна покривката и отвори съда. Вътре имаше две чинии с алуминиеви капаци. Джак извади едната с две ръце — и се опари.

— Мамка му, гореща е!

Заразмахва ръце и погледна към детето, за да се увери, че то не намира нищо смешно в случилото се. Джоди просто го наблюдаваше малко уплашено. Той разбра защо.

— Зная, говоря мръсни приказки. Трябва да си намокря ръцете.

 

 

Веднага щом чу шума на течаща вода в банята, Каси изпълзя изпод другия край на количката, коленичи на пода до масата и бързо се огледа, за да види дали Карч не е оставил наблизо оръжие. Не забеляза нищо.

Тя се завъртя към Джоди и се наведе към леглото, като продължаваше да се вслушва. Вратата на банята бе открехната и тя виждаше част от гърба на Карч. Знаеше, че трябва да се скрие незабавно, щом водата спре.

— Джоди, тук съм, за да те отведа от този човек-бързо прошепна тя.

— Добре, искам…

Каси долепи показалец до устните на момичето.

— Шепни, шепни, за да не ни чуе. Искаш ли да дойдеш с мен?

Детето беше схватливо и само кимна.

— Добре, тогава трябва да правиш каквото ти кажа, нали?

Джоди отново кимна.

 

 

Карч се чудеше дали сервитьорът нарочно е загрял толкова силно чиниите, защото е знаел, че няма да получи бакшиш. Извади ръце изпод студената вода и ги погледна. Палците и показалците му бяха зачервени.

— Скапаняци!

Искаше му се да слезе в хотелската кухня, да сграбчи виновника и да натисне главата му върху горещия котлон. За миг си го представи, после осъзна, че човекът, чиято глава натиска, е Винсънт Грималди. Карч се погледна в огледалото и се усмихна. Във фантазиите му имаше хляб за поне трима психоаналитици.

Върна се в спалнята. Момичето стоеше до отсрещния край на масата и надзърташе под покривката. Той бързо се приближи и осъзнал, че „Беретата“ е в антрето, бръкна под сакото си за „Зиг Зауъра“. Не искаше да го вади пред детето, ако не се налага.

— Какво гледаш?

— Нищо.

Джак я блъсна настрани и рязко дръпна покривката, готов да извади пистолета. Отдолу нямаше нищо.

— Търсиш къде да се скриеш, а?

— Не, просто гледам.

Карч взе една от салфетките и се върна при алуминиевия съд.

— Хайде да видим какво са ни донесли — каза той и вдигна капака. Вътре имаше все още цвъртяща пържола и картофено пюре. Месото бе сурово и кръвта се смесваше с горещото масло.

— Отврат — рече Джоди.

— Какво говориш? По дяволите, това е произведение на изкуството. Хайде сега да проверим какво има за теб.

Вдигна другия капак. Макарони с месо.

— Това не са спагети.

— Имаш право. Но това не би трябвало да те интересува, нали не си гладна?

Той отиде до леглото и смъкна калъфката на едната възглавница. Сгъна я на четири и я постави в отворената си длан. С помощта на салфетката избута горещата чиния върху калъфката и постави в джоба на ризата си единия комплект прибори.

— Знаеш ли, аз ще ям в другата стая и ще те оставя да си гледаш филмчетата. Ако щеш яж, не ми пука, хлапе. Така или иначе, не ми досаждай.

— Няма.

— Добре.

Карч остави чинията си на бюрото и се върна в спалнята за колата и солницата. После отново омота бравите на вратата с кабела и отиде да вземе „Беретата“ от масичката в антрето. След което насоли пържолата и започна да лапа големи, горещи парчета месо.