Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Void Moon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vast (2008)
Корекция
hammster (2008)
Корекция
mahavishnu (2008)

Издание:

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ. БЛУДНА ЛУНА

Американска, I издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 16

ИК „БАРД“ ООД — София, 1998

История

  1. — Добавяне

41

Момиченцето седеше на задната седалка и зяпаше зашеметяващите светлини на главната улица.

— Къде сме? — попита то. — Нали каза, че ще ме заведеш при татко?

Карч завъртя огледалото и погледна детето. Джоди не можеше да откъсне очи от неоните. Пъстрите отражения играеха по лицето й.

— Почти стигнахме — отвърна той. — Съвсем скоро ще си при татко.

И се усмихна, макар да знаеше, че тя не може да схване шегата му.

Зави към „Клеопатра“ и последва знаците към паркинга зад комплекса. Влезе в западния гараж, както беше казал на Грималди. Намери свободно място на четвъртия етаж и после двамата с момиченцето слязоха долу по стълбището. Карч вървеше бързо и почти влачеше Джоди след себе си.

Вратата на аварийния изход, който водеше към асансьорите на „Юфрейтиз“, бе оставена открехната. По този път щеше да избегне всички камери в казиното. Не можеше да си позволи да го заснемат с детето. Когато влязоха, дръпна вратата и тя се заключи.

Във фоайето Джоди Шоу спря и се помъчи да отскубне ръката си от неговата. Това му напомни за безпомощното теглене на риба, закачена на рибарска кукичка. Той погледна детето.

— Къде е татко?

— Отиваме при него. Искаш ли да натиснеш бутона?

— Не, вече съм почти шестгодишна. Не съм на три.

— Е, добре тогава.

Джак натисна копчето, после се огледа, за да се увери, че никой не им обръща внимание, зарови пръсти в сандъчето с пясък и извади електронната карта, която му беше оставил Грималди. Вратата се отвори и Карч дръпна момиченцето в асансьора. Щом се скриха вътре, той Пусна дланта на детето и погледна нагоре към камерата в ъгъла. Нямаше как да разбере дали е изключена, както бе поискал.

Виждаше, че детето е объркано. Още малко и щеше да се разплаче.

Джак приклекна до него и се усмихна.

— Не се страхувай, миличка. След няколко часа всичко ще свърши.

— Искам при мама и татко.

— Съвсем скоро ще си при тях. Обещавам ти. Хей, показах ли ти този номер?

Той бръкна в джоба си за цигарите, извади една и безупречно изпълни номера с вкарването през ухото и изкарването през устата. После я запали и издуха дима над главата й.

— Това е фокус. Зная го от моя баща.

Карч се изправи.

— Или поне от човека, който си мислеше, че ми е баща.

Вратите се отвориха. Той изведе момиченцето в коридора и се насочи към първата стая вдясно. Отвори я с картата и детето се втурна вътре.

— Татко!

Джоди се огледа, после изтича през отворената двукрила врата в спалнята. Джак заключи, хвърли картата върху масичката под огледалото в антрето и последва момичето. Джоди стоеше облегната на леглото.

— Къде е татко?

— Трябва малко да го почакаме.

Тя се завъртя и обвинително го погледна.

— Ти ми каза, че е тук.

— Не се безпокой. Ще дойде. Просто трябва да го почакаме. Ще се обадя по телефона и ще се опитам да го открия. А ти ще стоиш тук. Можеш да си легнеш и да поспиш или да погледаш телевизия. Както искаш. Има специален канал за анимация. Защо не го включиш?

Той кимна и се усмихна, но Джоди продължаваше да се мръщи. Търпението му се изчерпваше. Следващата му стъпка щеше да е да я завърже и да я остави със запушена уста в банята. Реши да опита още веднъж преди да прибегне до такива крайни мерки.

— Гладна ли си? Ще поръчам да ни донесат нещо. Мамка му, аз лично умирам от глад. Какво ще кажеш за една хубава сочна пържола?

— Отврат. И говориш мръсни приказки.

— Да, да. Добре, няма да поръчвам пържола. Какво ти се яде?

— Спагети.

— Спагети ли? Сигурна ли си? Тук има страхотни готвачи. Убедена ли си, че искаш спагети?

— Спагети.

— Добре, добре, спагети. Ти погледай телевизия, пък аз ще ида да поръчам спагетите.

Той взе дистанционното управление и включи телевизора. После й подаде управлението и тръгна да излиза. На прага спря, върна се, извади кабела на телефона и взе апарата със себе си. Джоди мълчаливо го следеше. И точно когато той затваряше вратата, извика:

— И кока-кола.

Джак се зачуди дали е достатъчно голяма, за да й позволяват да пие кола. Всъщност нямаше значение.

— Добре, ще поръчам и кола.

Карч уви телефонния кабел около бравите на двукрилата врата. Съмняваше се, че детето ще се опита да избяга, но трябваше да вземе всички предпазни мерки. После отиде при малкото бюро и набра номера на Грималди. Директорът отговори незабавно.

— Пристигнал си.

— Изключи ли камерите в асансьорите?

— И в гаража. Точно както искаше. Рутинна поддръжка. Ако не си минал през казиното, всичко е наред.

— Добре. Ами стълбището?

— Имам хора навсякъде. Тя няма карта, защото Мартин е взел своята. Така че не може да се качи с асансьор. Само по стълбището. Искаш ли да пратя някого в коридора на двайсетия етаж?

— Не.

— Сигурен ли си, че ще дойде с парите? Само заради хлапето?

— Ще дойде, Винсънт. Гарантирам ти го.

— Гарантираш го с живота си, Джак. Разбираш ли?

Карч не отговори. Грималди се опитваше да си вдъхне увереност, но за това бе прекалено късно. Джак продължаваше да владее положението.

— Тя казва, че не е очистила Идалго.

— Кой го казва?

— Каси Блак.

— Глупости. Какво друго да каже? Че нещата са се объркали и съм го гръмнал аз ли?

Карч се замисли, после каза:

— Добре. Може би си прав.

— Разбира се, че съм прав. Значи при теб всичко е готово, така ли?

— Да… А, момент. Обади се да ми пратят пържола. Алангле. И…

Той погледна към вратите на спалнята. Оттам се носеше тих звук на анимационна престрелка.

— Какво?

— Дали имат спагети?

— Спагети?!

— Децата ги обичат.

— Не, Джак, тук няма спагети. Хотелът е четири звезди.

— Значи да изберат нещо подобно. И две коли без лед. Да почукат на вратата и да оставят всичко отпред. Кажи им, че сметката е уредена. Никой не трябва да ме вижда Винсънт. Разбираш ли?

— Напълно. Нещо друго?

— Не. Всичко ще свърши до полунощ, Винсънт. Ще имаш парите. Онези от Маями ще получат „Клеопатра“, ти ще командваш парада, а чикагците до го духат.

— Ще съм ти много признателен, Джак.

— Да бе.

Той затвори, после извади от джоба си клетъчния телефон и провери съобщенията си. Имаше две нови обаждания, свързани с изчезнали хора, но нищо друго. Карч знаеше, че по един или друг начин краят на детективските му занимания скоро ще настъпи.

Докато прибираше телефона във вътрешния джоб на сакото си, усети, че вътре има нещо. Спомни си, че бе взел бележника на Лио Ренфроу. Извади го и го разтвори. Преди му бе хвърлил съвсем бегъл поглед. Надяваше се, че вътре ще има нещо за местонахождението на парите. Вместо това откри календари, запълнени с бележки за различни астрологически ситуации. Поразяваше се, че някои хора взимат жизненоважни решения на основата на разположението на звездите, слънцето и луната. Това беше тъпо и случилото се с Лио определено го доказваше.

Прелисти календара, за да види какво е записал Ренфроу за бъдещето, което не бе доживял да види. Когато стигна до особено подробна бележка, написана на днешната дата, се усмихна.

— Значи тази нощ имаме блудна луна — каза Карч. — От десет и десет до полунощ.

Помисли си, че във всичко това все пак може би има нещо вярно. В крайна сметка, тази нощ щеше да донесе на някого лош късмет. Остави бележника, изправи се, отиде до прозореца и дръпна завесите. Макс Фрилинг се беше хвърлил точно оттук.

Погледна към вратите на спалнята. Чу характерния вой на „Роуд Рънър“ и разбра, че койотът се е впуснал в преследване.